ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 93
гр. Благоевград, 20.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело №
20231200900153 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д. Г. О. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, Л. Г. О. с ЕГН ********** и постоянен адрес: *** и А.
Г. О. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, чрез пълномощника им адвокат Р. Р. вписан
във *, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София 1407, бул. „Джеймс Баучер” № 87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. в качеството им на членове на Съвета на директорите
Предявени са искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се с ИМ, че на 18.07.2020г. около 17.10 ч., на път 11-19, в района на 47-ми
километър, посока гр. *- с. *, е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/.
Управлявания от правоспособния водач Б. Ц. П. лек автомобил „*“ с per. № *, собственост
на същия/, на права отсечка на изхода на гр. *, предприема изпреварване на лек автомобил и
с голяма скорост навлиза в десен завой, при посока на движение от гр. * кам с. *. Твърди се
от ищцовата страна, че скоростта, с която навлиза в завоя от 94- 95км/час е по-висока от
критичната скорост за преодоляване на кривата на завоя от 85 км/час, което е довело до
невъзможност водачът да се върне в дясната лента и той е продължил движението си в
лявата лента по посоката му на движение. Срещу него в същата лента се е движел лек
автомобил м. „*“ с peг. № ***, управляван от Л. Г. О., като водачът на движещия се
насрещно лек автомобил, не е имал техническа възможност за предотвратяване на удара
чрез извършване на маневра заобикаляне, като не е имал и техническа възможност за
предотвратяване на удара чрез аварийно спиране, тъй като разстоянието на което се е
намирал автомобила от 15,17м., е по-малко от опасната зона за спиране 18,21м., поради
което между двата движещи се насрещно леки автомобили е последвал удар.
Сочи се в ИМ, въз основа на която е образувано настоящото дело, че вследствие на
1
инцидента П. Г. О. /возещ се отпред вдясно в лек автомобил „*“ с per. № ***/ е получил
множество увреждания, които в последствие са довели до неговата смърт на 01.10.20г.
Освен П. Г. О., пострадал от настъпилия инцидент е и водача Л. Г. О., който е получил
гръдна травма, травма в областта на корема, множество охлузвания и натъртвания по тялото
и крайниците.
За настъпилото ПТП е било образувано наказателно производство, което е приключило с
Решение № 149/ 26.04.23г. по нак.д. № 909/22г. по описа на ВКС, с което е потвърдено и
оставено в сила Решение № 194/05.07.22г. по ВНОХД № 498/22г. по описа на Апелативен
съд- София. С Решение № 194/ 05.07.22г. по ВНОХД № 498/22г. по описа на Апелативен
съд - София, Б. Ц. П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3,
пр. 1, б. „Б“, ал. 1, б. „В“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и във вр. с чл. 58а от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години и 8 /осем/ месеца. На
основание чл. 343г вр. чл. 377, т. 7 от НК е лишен от правото да управлява МПС за срок от 5
/пет/ години.
При условията на чл. 300 от ГПК, поддържа се с ИМ, че безспорно е установена вината,
противоправността на деянието, както и механизма за настъпване на процесното ПТП, а
поддържа се че смъртта на П. Г. О. се намира в причинно следствена връзка с така
осъщественото деяние. Исковата претенция е основана на доводи, че ищците търпят
страдания от смъртта и загубата на техния брат, което е обусловило правния им интерес от
завеждането на преки искове за имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя
на автомобила, управляван от виновния водач.
При изложените съображения, предявени са искове с правно основание чл. 432 от КЗ, с
които се иска съдът да постанови решение, с което да осъди Застрахователно дружество
„Бул инс“ АД, да заплати:
1. 25 100лв. за претърпени неимуществени вреди от Д. Г. О., ЕГН *, брат на починалия П. Г.
О., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на непозволеното увреждане-
18.07.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението;
2. 25 100лв. за претърпените неимуществени вреди от Л. Г. О., ЕГН **********, брат на
починалия П. Г. О., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на непозволеното
увреждане- 18.07.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението;
3. 25 100лв. за претърпени неимуществени вреди от А. Г. О., ЕГН **********, брат на
починалия П. Г. О., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на непозволеното
увреждане- 18.07.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението;
4. 15 000лв. за претърпените лично от Л. Г. О., ЕГН **********, неимуществени вреди за
претърпените болки и страданията от получените телесни увреждания, в резултат на ПТП,
настъпило на 18.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
непозволеното увреждане- 18.07.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението;
5. 1 250лв. за претърпените имуществени вреди от Л. Г. О., ЕГН **********, съставляващи
пълната загуба на лек автомобил м. „*“ с peг. № ***, ведно със законната лихва върху тази
2
сума от датата на непозволеното увреждане- 18.07.2020г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
Претендират се от ищцовата страна и направените разноски в производството по делото
пред първата съдебна инстанция.
Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за
допустимостта на предявените искове и въз основа на изведените от процесуалният
представител на ищците фактически твърдения и правни доводи с исковата молба и
представените към нея доказателства счита, че пред съда са предявени за разглеждане
искове с правно основание чл. 432 ал.1 от ТЗ, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от
ЗЗД, които са процесуално допустими.
След като прие исковата молба за редовна и счете че е налице изначална допустимост на
предявените пред съда за разглеждане искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от ТЗ и чл. 86
от ЗЗД, съдът извърши проверка за приложимия процесуален закон и за процесуалния ред
по който следва да се проведе производството по делото. Възникналото между страните по
делото правоотношение следва да бъде съотнесено към тези изрично визирани в
разпоредбата на чл. 365 ал.1 т. 1 от ГПК и производството по делото следва да се развие и
проведе по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, приложимия закон уреждащ търговските спорове.
С Определение № 463 от 25.09.2023г. по настоящото т.д. № 153/2023г. по описа на ОС
Благоевград, съдът е разпоредил препис от ИМ и приложените към нея писмени
доказателства, да бъдат изпратени на ЗД „БУЛ ИНС“ АД. Указал е на ответника, че в
двуседмичния срок по чл. 367 ал. 1 от ГПК, може да депозира писмен отговор, който следва
задължително да съдържа реквизитите посочени в разпоредбата на чл. 367 ал.2 от ГПК.
В срока по чл. 367 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, чрез пълномощника- адвокат М. Г., с който предявените обективно
съединени искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и за лихви за
забава се оспорват както по основание, така и по размер. Оспорват се от ответника и
акцесорните искове за лихва за забава, считано от датата на ПТП - 18.07.2020г.
Не оспорва с писмения отговор от ответника- наличието на застрахователно
правоотношение между ЗД „БУЛ ИНС“ АД и водача на лек автомобил „*“ с per. № *- Б. Ц.
П. към датата на ПТП. Не се оспорва и факта на настъпилото ПТП и механизъма, при което
то се е осъществило, както и, че при пътния инцидент е починал П. Г. О..
Оспорва се от ответната страна правната легитимация на тримата ищци да получат
обезщетение за неимуществени вреди.
Поддържа се че по въпросът кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и
преценявани от съдилищата при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по
повод причинена смърт в съответствие с принципа на чл. 52 от ЗЗД е налице задължителна
практика на Пленума на ВС, дадена с ПП № 4/68г. Развити са правни доводи, че според
нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
3
непосредствена последица от увреждането. Това предполага, че фактическият състав на
непозволеното увреждане обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен
резултат, което да е пряка и непосредствена последица от увреждането. Липсата на
конкретика за кръга от лица имащи право да претендират обезщетение за неимуществени
вреди е дала основание на Пленума на ВС на НРБ съобразно правомощията му по
действащите в съответните периоди Закони за устройство на съдилищата да издаде
постановления даващи отговор на този въпрос, които са били задължителни за съдилищата.
Те са такива и е оглед действащия в момента ЗСВ.
С писмения отговор се сочи, че с ППВС № 4/61г. е прието, че за неимуществени вреди
следва да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата
смърт. Те са изрично посочени- низходящи, съпруг и възходящи. Направено е и уточнение,
че това става след като се установи, че действително са претърпели такава вреда. Посочено е
и че нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при
непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения- родители,
изоставили децата си, съпрузи живеещи в дълга фактическа раздяла. С ППВС № 5/1969г.
посочения по- горе кръг лица е допълнен и е посочено, че имат право на обезщетение за
неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го,
ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил
сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на
правилата на морала.
Поддържа се с отговора на ИМ от ответника, чрез пълномощника му по делото, че от
мотивите на цитираното постановление е ясно, че за Върховния съд водещо при определяне
кръга лица, а и размерът на самото обезщетение за неимуществени вреди е залегналия в чл.
52 от ЗЗД принцип на справедливостта. По тази причина Пленумът на ВС е приел, че този
принцип предполага, че на обезщетяване подлежат лицата, които най-пряко са засегнати
от загубата на морална опора и подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия -неговите
низходящи, съпруг и възходящи.
Сочи се с ИМ по делото, че по въпроса за кръга лица имащи право на обезщетение през
2018г., ОСНГТК на ВКС е приело и TP № 1 по т.д. № 1/2016г. С него е решено, че
материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на негов близък освен лице от кръга посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69г. по
изключение може и да е всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които
в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Изложеното сочи че не е
променен подхода, при което според установената практика на ВКС справедливостта
изисква едно лице да бъде обезщетено за неимуществени вреди от смъртта на друго лице,
т.е. отново се изиска да е налице силно изградена връзка между починалия и увредения, т.е.
да е налице връзка идентична с тази присъща на роднините от най-близкия наследствен
кръг-родители, деца, съпруг.
4
Обезщетения на братя и сестри, баби, дядовци и внуци се дължат само по изключение и то
при доказана по делото при условията на пълно и главно доказване на силно изградена
връзка между починалия и увредения, която връзка трябва да е идентична с тази присъща на
роднините от най-близкия наследствен кръг-родители, деца, съпруг, за да бъде прието, че са
налице предпоставките, при които е справедливо лицето, което претендира обезщетение да
бъде обезщетено.При претенция за обезщетение от страна на лице извън този най-близък
кръг то следва да докаже наличието на изградени отношения с починалия, които да се
идентични на тези с лицата от най- близкия кръг роднини. Също така следва да докаже, че
следствие на тези отношения той е претърпял и продължителни болки и страдания от
загубата на лицето, за което твърди да му е особено близък.
Въз основа на изложеното, застъпва се тезата от пълномощникът на дружеството ответник в
депозирания писмен отговор на ИМ, че тъй като претенцията за обезщетение е отправена от
тримата братя на починалото лице и макар с оглед традициите в нашето общество, връзката
между братя и сестри е обичайно да се изгради въз основа на отношения на обич,
привързаност, топлота и взаимопомощ, то това не е достатъчно за да се формира извода, че
преживелия съребрен роднина има право на обезщетение за неимуществени вреди. Реално
такова ще е налице ако установи, че тази връзка /привързаност/ е по силна от обичайната и
може да се приравни по сила с тази между прекия кръг лица подлежащи на обезщетяване.
Цитира се в тази насока трайно установена съдебна практика- Решение № 92 от 17.11.2020г.,
постановено по дело № 1275/2019г.; Решение № 372 от 14.01.2019г. по т.д. № 1199/2015г. на
ВКС, II т.о./.
Оспорват се предявените обективно съединени искове за неимуществени вреди от ответника
по делото, като се възразява че в исковата молба на ищците не се съдържат фактически
твърдения, от които да може да се направи извод, че са налице предпоставките, по
отношение на тримата братя, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, които
безспорно са извън кръга на лицата, посочени в двете постановления на ВС 4/61 и 5/69.
При условията на евентуалност, с отговора на ИМ се оспорват предявените искове по
размер.
Изложени са правни доводи, че съгласно изричната разпоредба на § 96, ал. 1 от ПЗР към
ЗИДКЗ, в сила от 07.12.2018г. обезщетението за неимуществени вреди на лицата по чл. 493а
ал. 4 от КЗ се определя до 5 000 лева. Законодателят, с материално правна норма, е
определил максималният размер на обезщетението, което може да бъде получено, респ.
присъдено на лицата, посочени в тази разпоредба на закона. Такова лице се явяват и тримата
ищци, тъй като те не попадат в кръга от лицата посочени в Постановление № 4/1961г.,
допълнено с Постановление № 5/1969г., за които е прието, че имат право на обезщетение за
неимуществени вреди.
С отговора на ИМ и при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че исковете са
доказани и основателни, навежда се от ответната страна възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия П. О., тъй като е пътувал без поставен обезопасителен колан, поради
което тялото му е било свободно подвижно вътре в купето на автомобила и под действието
5
на инерционните сили се е придвижило свободно напред и настрани като са настъпили удар
на главата и различни части от тялото в твърди части от интериора на автомобила, което
довело до получаване на травмите, довели до неговата смърт. Поддържа се от ответника, че
ако ищецът е бил с поставен колан е нямало да получи несъвместими с живота травми. В
тази насока показателен е факта, че брата Л. О., който е управлявал лек автомобил м. „*“ с
peг. № *** има травми, които имат характера на леки телесни повреди, Ето защо,
съпричиняването от страна на починалия, според ответника е в размер на 50 %. Сочи се още
че същественото е, че в случая липсват данни за типична гръдна травма при П. О., каквато
обикновено се получава при пътуване с поставен колан и механизъм на ПТП, като този
сочен от ищците с ИМ.
Поддържа се от ответника с отговора на ИМ, че е налице обективна причинно-следствена
връзка между поведението на пострадалия, от една страна, и настъпилите вреди, като
същите произтичат по вид и степен и от собственото му противоправно поведение.
Излагат се правни доводи с писмения отговор по реда на чл. 367 от ГПК, че съгласно чл. 51
ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
трябва да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Поддържа се, че в настоящия следва да бъде отбелязано, че пострадалия допринася за
последиците от ПТП, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51 ал. 2
ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт обуславя
приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД.
При изложените съображения, иска се от ответната страна от съда да отхвърли изцяло
предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди като неоснователни и
недоказани. При условията на евентуалност иска се от съда да определи за всеки един от
ищците обезщетения от по 5 000 лева, съгласно разпоредбите на КЗ, което да намали с
доказаното съпричиняване от пострадалия П. О., който е пътувал без поставен колан.
Претендират се разноските, направени от ответника по делото пред настоящата съдебна
инстанция.
Оспорват се изцяло исковете за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
предявени лично от Л. Г. О.. При условията на евентуалност твърди се от ответната страна,
че получените от него увреждания имат характера на леки телесни повреди, които са
отшумели за по-малко от 20-30 дни и са му причинили само временно разстройство на
здравето без опасност за живота. Претендираното обезщетение за тези увреждания от 15
000лв., ответника намира за силно завишено и противоречащо на принципа на
справедливостта, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
С писмения отговор на ИМ се оспорва от ответната страна и началната дата на претенциите
6
за лихви върху обезщетението за имуществени и за неимуществени вреди.
Развити са правни доводи, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, а
специалните правила, въведени от КЗ относно началния момент, от който се дължи лихва от
застрахователя. Приложима норма относно датата, от която се дължи лихва за забава е
специалната разпоредба на чл. 497 КЗ. Поддържа се, че застрахователят не дължи лихва от
дата на уведомяването, а от дата на изтичане на определения от закона три месечен срок за
произнасяне по претенцията. Претенцията за лихва за период от датата на ПТП е
неоснователна и не е съобразена с разпоредбите на чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ. Разпоредбата на
чл. 497 КЗ е специална спрямо разпоредбата на чл. 429 КЗ, тъй като чл. 497 КЗ се отнася за
застраховка ГО на автомобилистите, от каквато ищците сочат да черпят права срещу
застрахователя, а разпоредбата на чл. 429 КЗ касае обща застраховка ГО и въвежда общи
правила за този вид застраховка. Излагат се съображения, че съобразно посоченото в
разпоредбата на чл. 497 КЗ застрахователят не може да е в забава по отношение задължение,
за което не знае, че съществува. Уведомление е направено от страна на ищеца по делото и
това е началната дата от узнаване за събитието, от който момент за ЗД „БУЛ ИНС“ АД е
започнал да тече 3 месечен срок за произнасяне по претенцията. Едва след неговото
изтичане би могло да е налице забава и задължение за лихва за ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
С писмения отговор на ИМ е направено особено искане с правно основание чл. 219 ГПК.
Иска се от съда да допусне конституиране като трето лице помагач на страната на ответника
осъдения Б. Ц. П., ЕГН **********, адрес: *, който съгласно представения Констативен
протокол № 7, е управлявал МПС с 2,09 промила алкохол в кръвта. Съгласно влязлата в сила
присъда Б. Ц. П. е управлявал МПС и под въздействието на наркотични вещества. Правният
интерес от привличането произтича от разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ,
предвиждаща право на регрес на платилия застраховател срещу водача, причинил ПТП, след
употребата на алкохол или упойващи вещества над допустимата от закона.
С писмения отговор на ИМ са направени от ответника доказателствени искания: Да се
изискат и приложат ВНОХД № 498/2022г., по описа на САС, 4 състав, по което е
постановено Решение № 194/05.07.2022г., което е оставено в сила от ВКС, с Решение №
149/26.04.2023г., постановено по н.д. № 909/2022г. по описа на ВКС;
Съгласно чл. 219, ал. 1 от ГПК с отговорът на исковата молба ответникът може да привлече
трето лице, когато това лице има право да встъпи за да помага. От разпоредбата на чл. 218 от
ГПК следва, че едно лице има право да встъпи, ако има интерес решението да бъде
постановено в негова полза. Правният интерес при искане за привличане на трето лице
винаги следва да се преценява конкретно според сочените обстоятелства. Както е възприето
и с Решение № 79 от 30.06.2011г. на ВКС по т. д. № 680/2010 г., I т. о., ТК, при искане за
встъпване по чл. 174 ГПК (отм.); или при привличане по реда на чл. 175, ал. 1 ГПК (отм.); на
трето лице помагач на страната на ответно дружество, в правомощията на съда е да прецени
правният интерес на встъпващия и/ или привличащия.
Съдебната практика налага схващането, че в случаите по чл. 219 от ГПК правен интерес
следва да е налице както за привличащия, така и за привлечения.
7
В случая на базата на твърденията на ответника за евентуално реализиране на
предоставените по закон възможности за последващо предявяване на регресни претенции
спрямо лицето, чието привличане е поискал, следва да се приеме, че привличащият ответник
е обосновал правния си интерес по чл. 219 от ГПК от исканото привличане. Изводите за
интереса на привличащия следва да се направят на базата на твърденията за
кореспондиращи потенциални правни възможности за бъдеща защита на привличащия,
каквито в случая са исковете по чл. 53 от ЗЗД, вр. чл. 127 от ЗЗД, вр. чл. чл. 499, ал. 7 от КЗ
/при множество причинители на застрахователното събитие всеки застраховател, отговарят
пред увреденото лице, както отговарят причинителите/, и по чл. 500 от КЗ.
Застрахователят ответник с отговора на ИМ, моли съда на основание чл. 219 ГПК като трето
лице помагач на неговата страна/страната на ответника/, да бъде конституиран Б. Ц. П.,
водача на застрахования лек автомобил „*“ с per. № *, предвид възможността при условията
на чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ за ангажиране на регересната отговорност на водача. В тази връзка
се позовава на факта, посочен в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 7 от
17.09.2020г., че към момента на настъпване на ПТП, виновният водач- Б. Ц. П., е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта- 2.09 промила на хиляда, а съгласно влязлата в
законна сила присъда, установено е че деецът е управлявал МПС и под въздействието на
наркотични вещества, поради което съобразно разпоредбата на чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ,
застрахователят- ЗД „БУЛ ИНС“ АД има правото на регресен иск спрямо това лице, до
размера на платеното обезщетение, с платени лихви и разноски, тъй като неговата вина вече
е доказана.
Поради изложените съображения и на осн. чл. 219 ал.1 от ГПК, във връзка с охраняването на
интереса на ответника по настоящото дело ЗД „БУЛ ИНС“ АД, във връзка с възможността
за регресен иск, следва да бъде уважено искането на осн. чл. 219 ал.1 от ГПК по
настоящото дело да бъде привлечен в процеса и да бъде конституиран като трето лице
помагачи на страната на ответника- Б. Ц. П., ЕГН **********, адрес: *.
Искането за конституиране на трето лице помагач е направено своевременно, в срока за
отговор на исковата молба, като ответникът обосновава и правен интерес от привличането
му. Ето защо, същото следва да бъде уважено като основателно.
Съдът намира че писмения отговор на ИМ по реда на чл. 367 от ГПК, е своевременно
депозиран по делото, като същият е редовен и отговаря на изискванията за форма и
съдържание. Ответната страна е навела възраженията си и е направила доказателствените си
искания.
Следва да бъде изпратен препис от отговора на ИМ на другата страна, като на ищците чрез
техния пълномощник по делото, следва да бъде дадена възможност в двуседмичен срок от
получаването на отговора, да депозират по делото допълнителна писмена молба по реда на
чл. 372 от ГПК, с която може да пояснят или допълнят първоначалната искова молба в
рамките на вече предявеното фактическо основание, както и да наведат всичките си
фактически твърдения и изчерпят доказателствените си искания по делото.
8
Следва да бъде указано на ищците, че в срока за допълване на исковата молба, може да
изменят предявения иск, да привлекат трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска
съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването
на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или
отчасти изходът от делото, както и да представят и посочат нови доказателства, които не са
могли да посочат в първоначалната искова молба./чл. 372 ал.2 от ГПК/.
Водим от горното и на основание чл. 372 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ПРИВЛИЧАНЕТО по т.д. № 153/2023г. по описа на ОС Благоевград, на трето
лице помагач на страната на ответника по делото- ЗД „БУЛ ИНС“ АД, по негово искане и на
осн. чл. 219 ал.1 от ГПК.
КОНСТИТУИРА като като трето лице помагач на страната на ответника- ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, участника в ПТП реализирано на 18.07.3020г., около 17.10 часа, на път II-19, в
района на 47- ми километър, посока гр. *- с. */- Б. Ц. П., ЕГН **********, адрес: *, като
водач на лек автомобил „*“ с per. № *.
ЗАДЪЛЖАВА ищците по делото чрез пълномощника им, в едноседмичен срок от
получаването на настоящото определение на съда, да представят по делото 1 бр. преписи от
ИМ и книжата по делото към нея, за да бъдат същите изпратени на новоконституираната
трета страна помагачи по делото.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на новоконституираната трета страна, помагачи на ответника- Б. Ц.
П., ЕГН **********, адрес: *, препис от ИМ и приложенията към нея, като му бъде дадена
възможност за отговор на исковата молба в срока и по реда на чл. 367 от ГПК, както и
възможността да направи възражения и доказателствени искания по делото.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от писмения отговор на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, на ищците по
делото, чрез пълномощника им адв. Р. Р..
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЦИТЕ в двуседмичен срок от получаването на
съобщение за настоящото определение, да депозират по делото допълнителна писмена
молба по реда на чл. 272 от ГПК, с която да пояснят и допълнят първоначалната искова
молба в рамките на вече предявеното фактическо основание, както и да наведат всичките си
фактически твърдения и изчерпят доказателствените си искания по делото.
УКАЗВА НА ИЩЦИТЕ че в срока на допълване на исковата молба, може да се измени
предявения иск, да се привлекат трети лица и да се предявят искове срещу тях, да се поиска
от съда да се произнесе със самото решение и относно съществуването или
несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което
зависи изцяло или отчасти изходът от делото, както и да се представят и посочат нови
доказателства, които не са могли да бъдат посочени в първоначалната искова молба./чл. 372
ал.2 от ГПК/.
9
Определението на съда не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
10