№ 24851
гр. София, 06.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110156060 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена С. И. С. срещу Н. И. Л*, с която е
предявен установителен иск да бъде прието в отношенията между страните, че
ответникът е приел наследството на общия им наследодател под опис извън
законоустановения срок и като последица от това да бъде отменено Решение №3862 от
14.03.2023г. по гр. д. №6656/2022г. по описа на СРС, 92-и състав по реда на чл. 537, ал.
2 ГПК.
При служебна проверка относно допустимостта на исковата молба съдът
констатира, че същата е недопустима, тъй като липсва правен интерес от търсене на
защита.
На основание чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или едно право,
когато има интерес от това.
С изпълнение на дадени указания от съда по реда на чл. 129 ГПК с молба от
30.10.2024г. ищцата е обосновала интереса си от търсената защита, като е посочила, че
вследствие на проведеното охранително производство по приемане на наследството
под опис за нея е възникнала обективна невъзможност да събере дължими от
ответника парични вземания в инициирано от нея изпълнително производство. В
уточнителната молба ищцата е отрекла да са налице висящи производство по съдебна
делба между нея и ответника, които да обуславят възникването на правен интерес за
завеждане на исковата претенция. В депозирания отговор на исковата молба
ответникът е оспорил допустимостта на иска поради липса на правен интерес за
предявяването му у ищцата.
Оспореното от ищцата Решение №3862 от 14.03.2023г. по гр. д. №6656/2022г. по
1
описа на СРС, 92-и състав съставлява охранителен акт, постановен с производството
по чл. 530 и сл. ГПК. Предвид едностранния характер на производството за трети лица
е предвидена възможност на обжалват охранителните актове, с които е уважено
искането, единствено в случаите, при които се засягат техните права, като при
уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. Утвърденото разбиране в
съдебната практика сочи, че разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК урежда задължение на
съда да отмени, респ. измени, порочен охранителен акт като последица от разрешен по
исков ред спор за материално право, т. е. чл. 537, ал. 2 ГПК се отнася до уредена от
закона правна последица от уважаването на иск за материалното право, засегнато от
охранителния акт (така Решение № 49 от 18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1957/2017 г.,
II г. о., ГК, решение № 138/21.05.2015 г. по гр. д. № 799/12 г. на ВКС, II г. о.).
Въз основа на изложените твърдения на ищцата, касаещи наличието на правен
интерес за завеждането на иска, съдът намира, че заявената невъзможност да
реализира принудително изпълнение, чрез което да събере дължими парични суми от
ответника поради допуснато приемане по опис на наследството на общия
наследодател И. Л*, не обуславя извод за съществуване на спор относно материално
право между страните, чието разрешаване да налага отмяната на оспорения
охранителен акт. За да бъде надлежно предявен установителен иск ищецът следва да
обоснове правния си интерес, като посочи конкретното засягане на правната сфера от
страна на ответника, изискващо предоставяне на защита чрез установяване на правото
със сила на пресъдено нещо. В процесния случай такъв интерес не е обоснован,
доколкото не се излагат твърдения за съществуване на спор между страните относно
конкретно материално право и неговата принадлежност.
На следващо място въз основа на оспорения охранителен акт съдът оказва
съдействие на молителя да ограничи отговорността си за задълженията на
наследодателя, вкл. и задълженията по завет, само до стойността, която се покрива от
наследственото имущество, съответно за кредиторите на наследодателя не отпада
възможността за съберат вземанията си, а се ограничава обема от имуществени права,
върху които могат да насочат изпълнение.
От тук следва, че за ищцата не съществува правен интерес за предявяване на
настоящата искова претенция, предвид липсата на спор относно конкретно материално
право между страните, който от своя страна за предпоставя отмяната на постановения
охранителен акт - Решение №3862 от 14.03.2023г. по гр. д. №6656/2022г. по описа на
СРС, 92-и състав, по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.
Следователно, липсва абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на
правото на иск (правен интерес), поради което производството по делото се явява
недопустимо. Ето защо, исковата молба следва да бъде върната, а делото – прекратено.
Във връзка с изложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, подадена от С. И. С., ЕГН:**********, по която е
образувано гр.д. № 56060/2024 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 36 състав,
като ПРЕКРАТЯВА гр.д. №56060/2024 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 36
състав.
Определението подлежи на обжалване от страните в едноседмичен срок от
съобщението с частна жалба, подадена пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3