№………./…..........2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на първи
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Г.,
като разгледа докладваното от съдията
Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 305 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 20488/08.11.2018г. от
Н.Г.С., ЕГН ********** ***, чрез адв. И.З.,
в качеството й на длъжник по изп.д. № 20188830400584 на ЧСИ П.Иванова. Насочена е против постановление за разноските № 1133/29.10.2018г., протокол за
извършено погасяване от 26.07.2018г., протокол за извършено погасяване от
25.09.2018г. и протокол за извършено погасяване от 30.10.2018г., както и против
постановлението за приключване на изп.д. № 1138/30.10.2018г., за което е
уведомена със съобщение № 13105/30.10.2018г. на ЧСИ. Моли се обжалваните актова
на ЧСИ да бъдат отменени, като неправилни и незаконосъобразни. Претендира
присъждане на сторените разноски. Излага, че ЧСИ неправилно е прекратил
производството по изп.д., без да съобрази, че постановлението за разноските и
трите протокола за извършено погасяване, посочени по-горе подлежат на обжалване
и не представляват към датата на приключване стабилни актове. Ако актовете за
разноските биха били отменени от съда, то би се стигнало до приключено и архивирано
изп.д., по което ЧСИ не би могъл да работи, но с отменени актове за разноските.
Актовете за разноските е следвало да бъдат мотивирани, от съдържанието им е
следвало да става ясно до какви конкретно изпълнителни действия се отнасят,
извършвани ли са тези действия, какви точно разноски се следват на страната,
точно за какво и в какъв размер. В противен случай, страната не е в състояние
да провери верността на начислените такси. Моли се да бъде уважена въззивната
жалба и за присъждане на сторените разноски.
„Взискателят „Еос Матрикс“ ЕООД , ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, жк „Малинова долина“,
ул. „Рачо Петков-Казанджията“, № 4-6, представлявано
от Райна Иванова Миткова-Тодорова не прави писмено възражение срещу жалбата.
ЧСИ е приложил мотивите си за недопустимост,
евентуално неоснователност на жалбата.
В с.з. на 01.10.2019г. Н.Г.С., действаща
чрез адв. И.З. поддържа жалбата си, а дружеството-взискател, чрез адв. Р.М. се
моли да бъде отхвърлена, като неоснователна.
ВОС съобрази следното:
Изп.д.
№ 20188304300584 на ЧСИ Петя Иванова е образувано по молба вх. № 10712/26.06.2018г. от „Еос
Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* ,чрез адв. Р.М., към която е приложен издадения по
влязлото в сила на 04.04.2017г. решение № 973/09.03.2017г. по гр.д. №
14736/2015г. изпълнителен лист в полза на друже8ството, срещу Н.Г.С. ЕГН **********
***, за сумата от 1849.00лв., представляваща главница по договор за кредит от
22.11.2010г. и анекс към него, което
вземане е цедирано с договор от 29.09.2014г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението -31.08.2015г. до окончателното
изплащане на задължението и за сумата от 36.98лв., представляваща разноски в
заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение №
5506/01.09.2015г. по ч.гр.д. № 10697/2015г. на 16-ти състав на ВРС, както и за сумата от 224.90лв., представлявяща разноски
за въззивното производство. С молбата взискателят е посочил, че е получил
частично плащане до завеждане на изп.д. в общ размер на 1150.00лв. Поискано е
да бъде извършена справка в съответната ТД на НАП и ЦР към БНБ за наличието на
сключени от длъжницата трудови договори и открити банкови сметки, по които ЧСИ
да наложи запори, без да е необходимо да подава изрична молба след резултата от
справката ,претендирайки събирането от длъжницата на разноските по изп.д.,
включително заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 420.00лв. Същевременно
е посочено, че след получаване на резултатите от справката, иска да бъде
уведомен за откритите банкови сметки, за да представи допълнителна молба за
налагане на запор на същите. С нарочна молба вх. № 10810/27.06.2018г.
взискателят е уточнил, че иска да бъде наложен запор върху откритите банкови
сметки, трудовото възнаграждение и др.доходи на длъжницата. Ако няма такива,
като изпълнителен способ е посочен запор на движими вещи в дома й.
След
справка са установени банкови сметки на длъжницата в Общинска банка,
Райфайзенбанк България ЕАД, Търговска банка Д АД, Сосиете женерал Експресбанк
АД, Уникредит Булбанк АД, ЦКБ АД и Юробанк България АД /към 22.03.1999г./. Установено
е, че има сключен трудов договор с Териториална дирекция Държавен резерв-Варна.
Оказало се е също така, че Н.Г.С. има публични задължения. Запорирани са
банковите сметки на С. в Общинска банка, Райфайзенбанк България ЕАД, Търговска
банка Д АД, Сосиете женерал Експресбанк АД, ЦКБ АД и Юробанк България АД, както
и трудовото й възнаграждение и всяко
друго, което й се изплаща от Териториална дирекция Държавен резерв-Варна.
На
27.07.2018г. е връчена ПДИ на Н.Г.С., чрез пълномощника адв. Б.Дякова.
С
молба вх. № 13581/14.08.2018г. е заявена готовността на длъжницата да продължи
да заплаща задължението си по 100.00лв. месечно, а със заявление №
13781/17.08.2018г. е поискала банките в които са наложени запори да бъдат
информирани за актуалния размер на задължението, като бъде отменен запора в
Търговска банка Д АД, Общинска банка и Райфайзенбанк.
С
протоколи за извършено погасяване-13бр. от л. 69 до л. 81 от изп.д. ЧСИ е извършил погашения с доброволно
заплатените от длъжницата суми.
Видно от протокол за извършено
погасяване от 26.07.2018г.-2бр. на постъпилото плащане от 278.33лв., погасени
са дължими такси по т. 1-14.03лв. от общо 24.00лв., по т. 1-9.97лв. от общо 24.00лв., по т.
3-11.49лв. от общо 12.00лв., по т. 3-0.53лв. от общо 12.00лв., т. 5-24.00лв. от
общо 24.00лв., по т. 9-18.00лв. от общо 18.00лв., по т. 4-12.00лв. от общо
12.00лв., по т. 9-108.00лв. от общо 108.00лв., по т. 31-1.00лв. от общо
1.00лв., по т. 3-6.00лв. от общо 6.00лв., по т. 31-1.20лв. от общо 1.20лв., по т.
26-13.72лв. от общо 319.39 и по т. 31-0.80лв. от общо 0.80лв. и разноски по
изп.д. 82.12лв. от общо 420.00лв.
По
искане № 14929/07.09.2018г. от процесуалния представител на длъжницата адв. Ил.З.,
ЧСИ е изготвил постановление за разноските № 944/27.08.2018г., връчено чрез
сътрудник на адв. И.З. на 11.09.2018г. С това постановление е отказано
намаляването на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение от
420.00лв. и са определени дължимите такси по воденото изп.д., както следва:
по
т. 1-образуване на изп.д.-24.00лв., „
по
т. 3-извършване на справка за длъжника и неговото имущество-12.00лв.,
по.
т. 3- извършване на справка за длъжника и неговото имущество-6.00лв.,
по
т. 4-изпращане на искане за справка в НАП за трудови договори по
пощата-12.00лв.,
по
т. 5-връчване на ПДИ от негов служител- 24.00лв.,
по
т. 9-налагане на 6бр. запори- 108.00лв.,
по
т. 9-налагане на запор трудово възнаграждение-18.00лв.
по
т. 26-такса за изпълнение на парично вземане на НАП-79.70лв.
по
т. 26-такса за изпълнение на парично вземане-279.82лв.
по
т. 31-допълнителни разноски-пощенски разноски М & БМ- НАП-1.00лв.
по
т. 31-допълнителни разноски-справка БНБ-0.80лв.
по
т. 31- допълнителни разноски-справка ГРАО-1.20лв.
Срещу
това постановление жалба не е постъпила. То е влязло в законна сила на
19.09.2018г., като необжалвано.
С
протокол за извършено погасяване от 25.09.2018г. на постъпилата сума от
130.93лв., е погасена такса по т. 26 в размер на сумата от 12.32лв. от общо
321.82лв. и разноски по изп.д. в размер на 118.61лв. от общо 420.00лв.
Видно
от постановление за разноски № 1133/29.10.2018г. ЧСИ е приел следните: по т. 4
за вдигане на наложени запори по банкови сметки-60.00лв., по т. 4 за вдигане на
запор на трудово възнаграждение-12.00лв., по т. 5 за съобщенията за
прекратяване на изп.д.- 48.00лв., по т. 26-в намален от ЧСИ размер от 150.48лв.
и допълнителни разноски по т. 31-13.39лв.
С
протокол от 30.10.2018г. е извършено погасяване на постъпилата сума от
552.90лв., като сумата от 60.00лв. е за вдигане на наложени запори по банкови
сметки или таксата по т. 4, общо в размер на 60.00лв., сумата от 12.00лв.
представлява такса по т. 4 и е за
вдигане на наложен запор на тр.възнаграждение, общо в размер на 12.00лв.,
таксата по т. 5 е за съобщенията за прекратяване на изп.д. в размер на 48.00лв.
от общо 48.00лв., таксата по т. 26 е в размер на 150.48лв. от общо 150.48лв. и
13.39лв. е таксата по т. 31, представляваща пощенски разноски за 6-те броя
изпратени съобщения с ДДС, от общо 13.39лв.
С
вх. № 19183/22.10.2018г. взискателят „Еос Матрикс“ ЕООД е уведомил ЧСИ, че
длъжникът е заплатил доброволно сумата от 1450.00лв., като счита задължението
за погасено. Остават неплатени окончателните такси. След плащането им, моли да
бъде прекратено производството и вдигнати наложените обезпечителни мерки.
С
постановление № 1138/30.10.2018г. ЧСИ е
постановил прекратяване на производството по изп.д., на осн. чл. 433, ал. 1, т.
2 от ГПК. Едва с молба № 19664/26.10.2018г. длъжницата ,чрез адв. И.З. е
поискала да бъдат преразгледан размера на разноските и таксите по изп.д.и
С
уведомление № 13095/30.10.2018г., връчено на 30.10.2018г., ЧСИ е съобщил на
длъжницата Н.Г.С. за постановление № 1133/29.10.2018г., като са приложени
протоколи за погасяване на дълга от 26.07.2018г. 25.09.2018г. и 30.10.2018г.
Постъпила
е жалба вх. № 20488/08.11.2018г. от Н.Г.С..
По
делото е изслушано заключение по допуснатата от съда ССчЕ, дадено компетентно и
безпристрастно ,ценено от съда като необжалвано от страните.
Настоящият състав намира, че жалбата е
допустима за разглеждане, в частта, насочена срещу постановлението за
разноските и приложените протоколи за извършено погасяване-3бр. от
26.07.2018г., 25.09.2018г. и 30.10.2018г., като подадена в срок, с оглед
представените от жалбоподателя с молба вх.д. № 9406/26.03.2018г. доказателства
за ползвани пощенски услуги от 06.11.2018г. и 20.11.2018г., видно от известия
за доставяне-2бр. и касови бонове-2бр., изхожда от надлежна страна-длъжник по
изпълнението, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ в посочената
част и при наличието на правен интерес,
предвид изложените в жалбата оплаквания. Жалбата обаче се явява недопустима в
частта относно искането за отмяна на постановлението на ЧСИ за
прекратяване/приключване на производството по изп.д., доколкото
прекратяването/приключването на изпълнението не е сред подлежащите на обжалване
действия на ЧСИ, съгласно чл. 435 от ГПК. В тази част производството по гр.д. №
305/20190г. на ВОС-ГО следва да бъде прекратено. Неоснователно е оплакването,
че ако бъде отменено постановлението за разноски, ЧСИ не би могъл да работи по
делото, като е приключено и биха произтекли вреди. В случай на вреди, остава
възможността за ангажиране отговорността на ЧСИ по реда на чл. 441 от ГПК или
чл. 74 от ЗЧСИ.
Следва произнасяне на съда по съществото
на спора в допустимата за разглеждане част.
Жалба вх. № 20488/08.11.2018г. в допустимата си част е неоснователна. За да
достигне до този извод, съдът има предвид следното:
Неоснователно
е оплакването, че в постановлението за разноски № 1133/29.10.2018г. ЧСИ не е
посочил какви точно разноски е уважил, за извършването на кои и какви конкретно
изпълнителни действия се отнасят и в какъв размер, което налага отмяна на
постановлението, само на това основание. За по-голямата част от разноските в
постановлението е посочено съвсем ясно и конкретно кои са уважените от ЧСИ
такива, за други е посочен текста на нормите от Тарифата към ЗЧС, а е ясно какви
изпълнителни действия са извършвани по изп.д., приложени са доказателства за сторените
разноски за извършването им и са издадени от ЧСИ фактури за разноските.
Неоснователно
е и оплакването, че начислените от ЧСИ такси по т. 4, т. 5, т. 26, т. 31, т. 10
от Трифата към ЗЧСИ са недължими от длъжника, евентуално неправилно определени
и незаконосъобразно възложени в негова тежест, това, че липсват доказателства
за авансовото плащане на разноските от взискателя по т. 4 и т. 5 от Тарифата
към ЗЧСИ, неправилно е изчислена таксата по т. 26, не е спазена разпоредбата на
чл. 27а, т. 1 от Тарифата, че по отношение на сумата от 13.39лв. по т. 31 от
Тарифата няма доказателства за пълното заплащане от взискателя и ЧСИ. По изп.д.
липсват документи по Закона за счетоводството, установяващи основанието и
размера на разноските.
Най-напред
следва да се отбележи, че с постановлението № 1133/29.10.2018г. не са приети
разноски по т. 10 от Тарифа към ЗЧСИ и следователно оплакването
е неоснователно в тази част.
Неоснователно е оплакването, че
авансово дължимите такси не са платени от взискателя, но и няма основание да
бъдат събирани от длъжника. С приетото в т. 11 от ТР № 2/26.06.2015г. по ТД №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, практиката на съдилищата е уеднаквена и ако взискателят не е внесъл авансово дължима
такса,частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл.79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Когато длъжникът не отговаря за
тази такса, частният съдебен изпълнител може да претендира плащането й от
взискателя по реда на чл. 410, ал. 1 ГПК, независимо от размера на таксата. В
конкретния казус длъжникът отговаря за разноските, доколкото не попада в нито
една от хипотезите на чл. 79, ал. 1 от ГПК. Независимо от това, че не са платени авансово,
те следва да бъдат събрани от длъжницата. Щом са дължими от длъжника, няма
основание да бъде издавана заповед за изпълнение в полза на ЧСИ, по реда на чл.
410 от ГПК.
Дължима е таксата по т. 4 от
Тарифата и то в размер на 60.00лв. общо за изпратените от ЧСИ съобщения по
пощата за вдигане на наложените запори. Видно изпратени са такива до “СЖ
Експресбанк“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Юробанк България“ АД, „ЦКБ“ АД,
„Търговска банка Д“ АД и „Общинска банка“ АД и като доказателства за
извършването на тези разноски са представени-известия за доставяне от л. 104 до
л. 109 от изп.д. От една страна, въпреки,
че са изпратени 6 искания за вдигане на запори, в постановлението е начислена
сумата от 60.00лв., т.е. само за 5 съобщения по 12.00лв. с ДДС, така, че е
неоснователно оплакването, че запор на банкови сметки на Н.Г.С. в „Юробанк
България“ АД не е бил наложен, понеже тя няма открити такива там и не се налага
да бъде вдиган. Може да бъде прието, че такса за съобщението до „Юробанк България“
АД не е таксувано. От друга, обаче, следва да се има предвид приетото в т. 5 от
ТР № 3/10.07.2017г. по ТД № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, че запорът се счита
наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на
запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби
на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът
поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на
вземането, а и последното не е част от фактическия състав по налагането на
запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до предвидените в
закона последици и да доведе до удовлетворяване на взискателя. По тези
съображения се налага изводът, че независимо от това, че Н.Г.С. не е клиент на
„Юробанк България“ АД, съгласно удостовереното от банката на л. 33 от изп.д.,
запор е наложен и при приключване на делото поради плащане на задължението, би
следвало да бъде отменен. Не следва да се е счита наложения запор за неприложен
способ. Така или иначе събрана е такса за 5 съобщения, изпратени от ЧСИ по
пощата, а възражения срещу тези, изпратени до съобщения по пощата за вдигане на
наложените запори. Видно изпратени са такива до “СЖ Експресбанк“ АД,
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, „ЦКБ“ АД, „Търговска банка Д“ АД и „Общинска
банка“ АД няма от страна на длъжницата. Жалбата й е неоснователна и в тази
част. На същото основание-т. 4 се дължи и таксата от 12.00лв. с ДДС за
изпратеното до работодателя ТД „Държавен резерв“-Варна съобщение за вдигане на
запора на трудовото възнаграждение на длъжницата, извършено с известие за
доставяне на л. 110 от изп.д.
Настоящият състав намира за
неоснователно оплакването на жалбоподателката, че ЧСИ е наложил запори на
банковите сметки на длъжницата, без за това да е надлежно овластен и без
постъпило искане от взискателя, като се е наложило впоследствие отмяната им.
Видно от материалите по изп.д. взискателят е възложил проучване относно
наличието на открити банкови сметки от длъжницата. Ако и да не е съвсем ясна
волята на въззивника, в случай, че бъдат установени открити банкови сметки на
длъжницата, както е посочено в молба вх. № 10712/26.06.2018г., то с молба вх. №
10810/27.06.2018г. е уточнено, че се иска техните запори. Следователно
взискателят е възложил на ЧСИ извършването на исканите действия по налагане на
запори на банковите сметки на длъжницата, с което се е съобразил.
Дължима е и
таксата по т. 26 от Тарифата, определена от ЧСИ в размер на 150.48лв. с
разпореждане № 1132/29.10.2018г., като е намалил същия от 279.82лв., уважавайки
искането на длъжницата вх. № 19664/26.10.2018г. за намаляване на определения с
постановление за разноските № 944/27.08.2018г. размер.
Вземайки предвид заключението на вещото лице, видно главницата , останала
дължима след извършените до образуването на изп.д. на 29.06.2018г. доброволни плащания от страна на длъжницата в
размер на 1200.00лв., е 1440.84лв., а
законната лихва за периода от 03.04.2018г. до 26.06.2018г.-34.02лв. или общо
1474.84лв. Съобразно чл. 26, б. „в“ от Тарифата, дължимата такса върху
събраното в пълен размер, отново според заключението на вещото лице,
вземане би била 137.99лв.
Съдът намира
обаче, че постановление за разноските № 944/27.08.2018г., с което са съобщени
на длъжницата на 11.09.2018г., определените от ЧСИ разноски по т. 1, т. 3, т.
4, т. 5, т. 9, т. 26 и т. 31 от Тарифата към ЗЧСИ е влязло в законна сила на
19.09.2018г., като необжалвано. ЧСИ не е можел да намалява определената от него
такса по т. 26 от Тарифата от 279.82лв. с влязлото в сила, посочено
непосредствено по-горе постановление на 150.48лв., с оглед молбата на
длъжницата вх. № 19664, подадена чак на 26.10.2018г., постановявайки
разпореждане № 1132/29.10.2018г. и постановление за разноските №
1133/29.10.2018г., предмет на обжалване с настоящата жалба. Все пак ЧСИ е
уважил искането за намаляване на размера на пропорционалната такса по т. 26 на
150.48лв. и съдът следва да се съобрази с това, като не допусне влошаване положението
на длъжника, ако приеме друго. Срещу този размер от 150.48лв. обаче, не следва
да бъдат слушани оплаквания, така, че не се допусне от съда преразглеждане на
влезлия в сила акт на ЧСИ –постановление за разноските № 944/27.08.2018г. до
размера на таксата по т. 26 от Тарифата от 150.48лв. Неоснователни в тази
връзка са оплакванията за неправилно определения размер на тази такса, както и,
че размерът е определен в противоречие с нормата на чл. 27а от Тарифата. Определеният
от ЧСИ размер е пренебрежимо завишен в сравнение със сумата от 147.49лв.,
изчислена като 1/10 от задължението в частта за главницата и лихвите към датата
на образуване на изп.д.-общо 1474.86лв., според заключението на вещото лице.
Неоснователна
е жалбата и по отношение на оплакванията относно определената от ЧСИ такса по
т. 31 от Тарифата, в размер на 13.39лв. Тя е начислена за допълнителните
разноски за 6-те броя пратки, изпратени с обратни разписки- от л. 104 до л. 110
от изп.д., по 1.86лв. или общо 11.16лв. и 13.39лв. с ДДС. Невярно следователно
е твърдението, че доказателства за извършването им липсва. Да, не са платени
авансово от взискателя, но са издадени счетоводни документи от ЧСИ-фактура №
8586/01.1.2018г.
С оглед изхода на
спора не се следват разноски на жалбоподателя, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, а
искане от насрещната страна за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК
липсва. Съдът не дължи произнасяне за последните.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 20488/08.11.2018г.
от Н.Г.С., ЕГН ********** ***, в
качеството й на длъжник по изп.д. № 20188830400584 на ЧСИ П.Иванова, в частта насочена против постановление
за разноските № 1133/29.10.2018г., протокол за извършено погасяване от
26.07.2018г., протокол за извършено погасяване от 25.09.2018г. и протокол за
извършено погасяване от 30.10.2018г., на осн. ч. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 20488/08.11.2018г. от Н.Г.С., ЕГН ********** ***, в качеството й на длъжник по изп.д. №
20188830400584 на ЧСИ П.Иванова, в частта насочена против постановлението за приключване на изп.д. №
1138/30.10.2018г. и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 305/2019г. на ВОС-ГО в тази част.
Определението подлежи
на обжалване само в прекратителната си част, в която има характера на
определение пред ВАпС в 1-седмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: