Р Е
Ш Е Н
И Е № 296
гр.Пловдив,19.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и
петнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието
на секретаря К.М.,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №206/2014
г. по описа на същия съд,12-ти състав,за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно съединени частични
искове с правна квалификация по чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 и чл.
286 от ТЗ и по чл.92,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „УТА
БЪЛГАРИЯ”ЕООД-гр.Благоевград,с ЕИК ********* твърди, че на основание договор за
ползване на услугата „UTA CARD” от 25.07.2011 г. е издал и предоставил в
периода от 15.02.2013 г. до 15.01.2014 г. на дружеството „Елиа транс”ООД
/конституирано като трето лице помагач/ правото да ползва карти UTA CARD, с
които същото дружество можело да получава посочените в исковата молба доставки
на стоки и услуги от участниците в системата UTA CARD, посочени в приложение №2
към договора и упълномощени от дружество от Групата дружества Юнион Танк Екщайн
ГмбХ и Ко.КГ да извършват доставки срещу предоставянето на карта. Твърди, че е
предал на посоченото дружество издадените карти, удостоверено писмено чрез потвърждения
за получаването им. Твърди, че съгласно отделни описи на документи с номера и
дати,посочени в 34-ри пункта на исковата молба, са били издадени фактури за
получените от „Елиа Транс” ООД стоки и услуги от участниците в посочената
система въз основа на предоставените карти,които фактури са изброени като
номер,дата на издаване и стойност във всеки един от тези пунктове на исковата
молба, като е посочен и съответния им падеж на плащане. Ищецът твърди, че
всички фактури били приети и подписани от представител на дружеството-клиент, а
след съответно издадено и конкретно посочено в исковата молба кредитно известие
за бързо възстановяване на ДДС съгласно чл.7 от посочения в исковата молба
договор за възстановяване на ДДС, сключен между посочените там страни, както и
след съответно посочени като размер частични плащания по фактурите, изброени в
отделните 34-пункта на исковата молба, са останали неплатени посочените в
исковата молба суми, като общият неплатен размер към датите на падежа по
фактурите възлиза на 550 112,29 лв., представляващи стойността на
ползваните от „Елиа транс”ООД стоки и услуги по предоставените карти UTA CARD.
Ищецът твърди, че и към датата на подаване на исковата молба длъжникът не е
предприел действия по изплащане на задължението си към него, въпреки
многократните опити от страна на последния за доброволно уреждане на
отношенията им.Твърди,че по силата на чл.7. от договора за ползване на услугата
„UTA CARD” ответникът-физическо лице се е задължило солидарно с
дружеството-клиент да отговаря пред дружеството-ищец /или „Юнион танк Екщайн
Гмбх и Ко.КГ./ за изпълнение на всички задължения спрямо него,произтичащи от
договора, в това число и заплащане на дължимата цена, а така също и неустойките
по договора при възникване на основание за плащането им. Твърди, че на
основание чл.7.5. от процесния договор при неплащане на която и да е от
издадените фактури в срок е налице случай на неизпълнение на договора, като
ищецът в такъв случай има право да претендира и неустойка в размер на
414 000 лв. И след като е налице неизпълнение на повече от една фактура,
издадени на клеанта „Елиа транс”ООД за ползвани от него услуги по
предоставаните карти,то уговорената неустойка се дължи,а плащането й от
ответника-физическо лице се дължи в качеството му на солидарен длъжник заедно с
дружеството-клиент съгласно чл.7.6. от процесния договор.
Ищецът „Ута
България”ЕООД-гр.Благоевград се позовава на нормата на чл.122 от ЗЗД, даваща му
според него правото да иска изпълнение на задълженията от когото и да е от
длъжниците, предвид което счита, че има правен интерес от завеждане на
процесните искове, с които моли ответникът М.М.С. да бъде осъден като солидарно
задължено лице да му заплати следните суми: 1/сумата от 330 000 лв. от
общо дължимата по фактурите сума в размер на 550 112,29 лв.,представляваща
стойността на получените стоки/ползвани услуги от „Елиа транс”ООД по
предоставените карти UTA CARD,но незаплатени на падежа,за периода от 25.02.2013
г. до 24.02.2014 г.,ведно със законната лихва върху главницата от предявяване
на иска до окончателното плащане, както и 2/сумата от 20 000
лв.,представляваща частичен иск от общо дължимата на основание чл.7.5. от
процесния договор от 25.07.2011 г. неустойка в пълен размер от 414 000 лв.
Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът М.М.С. оспорва
исковете изцяло и моли да се отхвърлят като неоснователни.
Поддържа възражение
за нищожност на сключения на 25.07.2011 г. договор за ползване на услугата UTA
CARD поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави, липса на
съгласие, като конкретните си доводи в тази връзка ответникът развива в
отговора на исковата молба. Поддържа, че не е пасивно легитимиран да отговаря
по процесните искове, тъй като не е изразявал воля и не е давал съгласие с
лично обезпечение да отговаря за чужди задължения на „Елиа транс”ООД чрез
солидарна отговорност. Счита договора за нищожен поради именно поради липса на
съгласие от негова страна за поемане на солидарна отговорност заедно с
посоченото дружество и съдружника Д.А. /и двамата привлечени от ответника и
конституирани като трети лица-помагачи/. В тази връзка изтъква
обстоятелствата,че подписите в договора и съдържанието му не са нотариално
удостоверени, а и липсва положен от него подпис на всяка една страница от
договора,включая и на стр.10-та, на която е визирано в т.7.6. от договора, че
ответникът поема солидарна отговорност. Твърди, че това противоречи на
практиката на дружеството-ищец /от което ответникът бил изключен като съдружник
с решение на ОСС от 03.07.2013 г./ сключените от него договори да бъдат с
нотариална заверка на подписите или на всяка страница страните да полагат
подписи.
Излага доводи за
липса на законовите предпоставки по чл.121 и чл.122 от ЗЗД за ангажиране на
солидарната му отговорност.Заявява,че не е страна по договора от 25.07.2011
г.Излага още обстоятелства и аргументи,въз основа на които поддържа тезата,че
дружеството „Елиа транс”ООД се явява свързано дружество на ищцовото съгласно §1
от ДР на ДОПК и още,че към момента на сключване на договора и натрупване на
претендираните вземания Д.А. е не само съдружник в двете дружества,но и е
управител на тях двете.Ответникът поддържа още,че не е съдружник в
дружеството-клиент „Елиа транс”ООД и затова няма качеството на клиент по
договора,нито се е задължил като физическо лице да прави лично обезпечение за
дълг на дружеството,в което не е съдружник.
Ответникът излага и
доводи срещу цитираното в процесния договор пълномощно от 06.07.2011
г.,позовавайки се на липсата на уговорка упълномощеното лице да договаря сам
със себе си съгласно изискванията на разпоредбата на чл.38 от ЗЗД,от което
извлича извод за нищожност на договора поради противоречие със
закона-чл.26,ал.1 във вр. с чл.38,ал.1 от ЗЗД.
Сочи също така,че не
е доказано изпращането на предвидените в т.13 от договора уведомления за
плащане на конкретно посочените там адреси.
Позовава се на
аргумента, че договорът не е влязъл в сила поради посочените в отговора на
исковата молба обстоятелства.
В отговора си на ИМ
ответникът С. излага и редица обстоятелства за разкриване целта на ищеца по
настоящото производство,които обаче съдът счита за неотносими към предмета на
спора.
Ответникът поддържа и
възражение за нищожност на уговорената по договора неустойка поради накърняване
на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, като конкретните си
аргументи в тази връзка излага в писмения отговор на ИМ.
Ищецът от своя страна
в допълнителната си искова молба е оспорил изцяло възраженията и твърденията на
ответника,направени в отговора на исковата молба. Конкретните доводи на ищеца в
този аспект са изложени подробно в допълнителна искова молба.
Ответникът в
допълнителния си отговор е изложил съответни контрадоводи на тези,поддържани от
ищеца в ДИМ.
Третото лице-помагач
„Елиа транс”ООД-гр.Благоевград,с ЕИК ********* не взема становище по исковете.
Третото лице-помагач Д.Б.А.
също не взема становище по иска.
ПОС,като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,както и
доводите на страните,прие за установено следното:
Договорът,от който
ищецът черпи правата си по предявените искове,е представен в заверено копие и е
приет като доказателство по делото.Наименован е „договор за ползване на
услугата UTA Card” и е с номер 3535000,а
датата на сключването му е 25.07.2011 г.Страни по договора,съгласно страница
3-та от същия,са:дружеството-ищец и „Юнион Танк Екщайн Гмбх и Ко.КГ.” със
седалище в адрес на управление Майнпаркщрасе 2-4,63801 Клайностхайм/Майн,от
едно страна като дружества,предоставящи правото на използване на UTA Card от другата страна по договора,т.нар. „клиент”,на
която страна са посочени „Елиа транс”ООД,ЕИК *********,Д.Б.А. и ответника М.С..Предмет
на договора е именно предоставянето на „КЛИЕНТА” правото да използва тези
карти,за да получава доставки от участниците в системата на UTA Card в държавите,посочени в Приложение №2 към договора.
Преди всичко останало и преди да се изследва твърдяното
неизпълнение на този договор от „Елиа транс”ООД и съответно-от ответника М.С.,сочен
от ищеца като солидарно задължен с посоченото дружество-клиент да отговаря пред
дружеството-ищец и/или пред „Юнион Танк Екщайн Гмбх и Ко.КГ.” за изпълнение на
всички задължения спрямо него,произтичащи от договора,следва да бъде преценено
заявеното от ответника възражение за нищожност на договора,тъй като това
възражение касае съществуването на самото основание,от което ищецът черпи
правата си по процесните искове.Във връзка с това възражение ответникът
поддържа довода,че договора е нищожен,защото ответника не е изразявал воля и не
е давал съгласие с лично обезпечение да отговаря за задълженията на „Елиа
транс”ООД и съдружника Д.А. по договора и да носи солидарна отговорност за тези
задължения.По-конкретно във връзка с това възражение ответникът заявява,че нито
подписите в договора,нито съдържанието на същия са нотариално удостоверени.И
още заявява,че липсва положен от него подпис на всяка една страница от
договора,а по-специално на страница №3 липсва подпис,че в качеството си на
физическо лице-клиент сключва договора.На страница №10,на която в т.7.6 е
визирано,че ответникът поема солидарна отговорност,също липсвал подпис от
негова страна.С оглед на това ответникът поддържа,че не е налице изразена воля
за поемане на такава отговорност.Счита,че страниците по договора могат да се
подменят,да се включват клаузи,каквито някоя от страните желае да вмени на
другата страна и т.н.,след като договора не е нотариално заверен и липсват
подпис върху всяка една от страниците,на която е обективираната волята на
страните.Според ответника аргумент в тази посока е и факта,че договорът
завършва със страница №17,на която има положен подпис от страна на ответника с
надпис „солидарен длъжник” и никакъв друг текст или подпис на някоя от сочените
страни по договора.По този начин така поставяния подпис може да се използва
като алонж или допълнителна страница на различни договори,по които да се
твърди,че той /ответника/ е поел солидарна отговорност.При тези доводи за
нищожност на договора поради липса на съгласие от страна на ответника,същият
счита,че не е пасивно легитимиран да отговаря по процесните искове.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за
нищожност на договора поради липса на съгласие,но само що се отнася до неговото
/на ответника/ съгласие,като в тази връзка следва де се уточни,че
основателността на същото възражение налага извод за нищожност на договора само
в частта,уреждаща относими към ответника права и задължения,но не и относно
останалите участващи по договора и сключили го правни субекти.А относно
ответника съдът намира договора за нищожен предвид следните съображения:
Процесният договор за ползване на услугата UTA Card от 25.07.2011 г. е писмен документ,представляващ
седемнадесет отделни листа,които нямат свързващ елемент.На всеки лист има текст
само от едната /лицевата/ страна,като първата страница съдържа текст „договор
за ползване на услугата UTA Card”,номера
на договора и идентификационни данни на договарящите /в това отношение има
разминаване между данните на договарящите от първа страница и тези от трета
страница на договора в смисъл,че на първата страница като „клиент” е посочено
само дружеството „Елиа транс”ООД,а на трета страница на страната,наименована
„клиент” са изброени освен посоченото дружество,но още и ответника,и третото
лице-помагач Д.Б.А./.Първата и останалите страници от договора,изключая
шестнадесета и седемнадесета страница,не носят подписите на лицата,посочени на
страница трета като задължени с изявленията,направени в него.На шестнадесета
страница,след тестовата й част са положени подписи от М.С.,но не в личното му
качество на физическо лице,а като представител на „Ута България”ООД /настоящото
дружество-ищец,но вече ЕООД,представлявано от друго физическо лице-управител/ и
на „Юнион Танк Екщайн Гмбх и Ко.КГ.”Наред с това са положени и два подписа от Д.А.-веднъж
в качеството му на управител на т.нар. „клиент”-„Елиа транс”ООД и втори
път-като солидарен длъжник.На седемнадесета страница фигурира само и единствено
подпис на М.С. под изписан текст:”солидарен длъжник 2”.Съдът намира,че
подписа,положен на тази седемнадесета страница от документа /съдът я означава
като тази страница предвид номера,поставен в долния й десен ъгъл/ може да
обвърже ответника за съдържанието на останалите страници от договора,само ако
тази страница и останалите имат някакъв свързващ елемент,чийто произход да не е
спорен за страните.например:нотариална заверка с печат и подпис на
междинните,несъдържащи текст страници,каквато е практиката при удостоверяване
подписите на страните в договори или други документи с нотариална заверка.В
случая страниците от представения документ,наименован „договор за ползване на
услугата UTA Card”,нямат никакъв свързващ
елемент,от който да се направи извод,че те са част от едно цяло и
по-специално-че въпросната страница с номер 17,съдържаща единствено подпис на
посоченото там лице-М.С.,е относима към предходните страници с номера от 1 до
16 /включително/.От самата номерация на страниците,без други свързващи
елементи,не може да се прави извод,че страница 17 е част от представения
документ,наименован както по-горе е посочено.Предвид изложеното и като се има
предвид,че на никоя от предходните страници не фигурира подпис на ответника в
личното му качество на физическо лице-солидарен длъжник по договора,съдът
намира за недоказано /при лежаща върху ищеца доказателствена тежест/,че
ответника в това му качество е станал страна по процесния
договор,респективно-че е престирал съгласие по договора в такова качество и за
поемане на права и задължения по договора като солидарен длъжник,както и като
физическо лице-клиент по договора /като какъвто е посочен на стр.3-та от
договора/.В крайна сметка,изложеното обосновава извод,че по отношение на
ответника договора е нищожен поради липса на съгласие от негова страна за
сключването му и с оглед на това същият договор не обвързва ответника по
никакъв начин и в каквато и да било степен или относно които и да е отразени в
съдържанието му права и задължения.Съответно на това,предвид изложеното,остава
недоказана твърдяната в исковата молба договорна връзка между ищеца и
ответника,от която първия черпи правата си по предявените искове срещу втория
като солидарен длъжник /наред с дружеството „Елиа транс”ЕООД/.Ето защо /и без
да е необходимо,а напротив-да е излишно изследването на въпроса за реалното
изпълнение на задълженията на страните по процесния договор/ се налага крайния
извод,че процесните /предявени като частични/ осъдителни искове за заплащане на
главницата от 330 000 лв.,твърдяното вземане на която произтича от горния
договор,както и за заплащане на неустойката от 20 000 лв.-също основана на
този договор,се явяват недоказани и неоснователни в пълния им заявен по делото
размер.Ето защо процесните искове ще се отхвърлят изцяло.
Предвид отхвърлянето на исковете ищецът следва да бъде
осъден на основание чл.78,ал.3 от ГПК да заплати на ответника сумата от 15400
лв. съдебни разноски,включваща платено адвокатско възнаграждение в размер на
14 900 лв. и платено възнаграждение за вещи лица в общ размер от 500 лв.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
изцяло като недоказани и
неоснователни предявените от „УТА БЪЛГАРИЯ”ЕООД-гр.Благоевград,с ЕИК *********
против М.М.С.,ЕГН ********** осъдителни частични искове за заплащане на следните
суми: 1/сумата от 330 000 лв. от общо дължимата по фактурите сума в размер
на 550 112,29 лв.,представляваща стойността на получените стоки/ползвани
услуги от „Елиа транс”ООД,с ЕИК ********* по предоставените карти на основание
договор за ползване на услугата UTA Card
с №3535000 от 25.07.2011 г.,останали незаплатени на падежа,за периода от
25.02.2013 г. до 24.02.2014 г.,ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на иска до окончателното плащане, както и 2/сумата от 20 000
лв.,представляваща частичен иск от общо дължимата на основание чл.7.5. от
процесния договор от 25.07.2011 г. неустойка в пълен размер от 414 000 лв.
ОСЪЖДА „УТА
БЪЛГАРИЯ”ЕООД,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Благоевград,пл.”Георги Измирлиев”№15,ет.1,офис 4 да заплати на М.М.С.,с ЕГН **********,***
сумата от 15 400 лв. /петнадесет хиляди и четиристотин лева/ съдебни
разноски.
Решението е постановено при конституирани по делото трети
лица-помагачи на страна на ответника-„Елиа транс”ООД-гр.Благоевград,с ЕИК
********* и Д.Б.А.,ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :