Р Е Ш
Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 24.03.2020г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
10.03. 2020
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1957 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, пк 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе” 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, с ЕИК *********, представлявано от Леон Връшка, гражданин на Република Чехия, личен номер 720125/3829 и Карел Крал, гражданин на Република Чехия, личен номер 740514/0182, чрез адв. П.И., преупълномощена от АДВОКАТСКО СЪДРУЖИЕ „СТОЯНОВ, Д. И ПАРТНЬОРИ” срещу Б.В.С., с ЕГН **********, адрес: ***.
Ищецът твърди, че се е намирал в
облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД,
които са общоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния печат
и съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на
енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Съгласно тях изпълнил задължението си за доставка на
електрическа енергия за периода 05.07.2018 г. до 06.03.2019г., а от своя страна
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел. енергия по
издадени от него фактури. Твърди, че е доставил на ответника ел. енергия на
електроснабден имот, собственост на ответника, находящ се в гр. Дупница, ул.
„Любен Каравелов” № 13 с ИТН 300139694545
за периода от 05.07.2018 г. до 06.03.2019г., за което е издало отделни
фактури, в които са посочени конкретно дължими суми, а именно: 1. Фактура №
********* от 10.09.2018г. на стойност 36, 90
лева за периода 04.08.2018г. - 03.09.2018г.; 2. Фактура № ********* от
09.08.2018г. на стойност 40, 99 лева за периода 05.07.2018г. - 03.08.2018г.; 3.
Фактура № ********* от 09.11.2018г. на стойност 49, 26 лева за периода
05.10.2018г. - 03.11.2018г.; 4. Фактура № ********* от 10.10.2018г. на стойност
44, 96 лева за периода 04.09.2018г. - 04.10.2018г.; 5. Фактура № ********* от
09.02.2019г. на стойност 99, 13 лева за периода 05.01.2019г. - 04.02.2019г.; 6.
Фактура № ********* от 10.12.2018г. на стойност 65, 70 лева за периода
04.11.2018г. - 04.12.2018г.; 7. Фактура № ********* от 10.01.2019г. на стойност
84, 52 лева за периода 05.12.2018г. - 04.01.2019г.; 8. Фактура № ********* от
12.03.2019г. на стойност 79, 36 лева за периода 05.02.2019 - 06.03.2019г.
Твърди, че така посочените задължения по различните фактури са станали
изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.
енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, абонатът разполага с десетдневен срок за
плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия през който период
от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок
вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл. 19, ап. 8
от Общите условия изрично постановява, че не получаването на съобщението не
освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. За
горните суми ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК в Районен съд Дупница, по което е образувано ч.гр.дело №
1074/2019г. по описа на РС - Дупница, каквато е издадена и срещу която
ответникът в производството е възразил, предвид което предявява исковете –
предмет на производството. Претендира лихва, както следва: 1. 2, 22 лева за
периода от 05.10.2018г. - 09.05.2019г.
за фактура № *********; 2. 2, 80 лева за периода от 04.09.2018г. - 09.05.2019г.
за фактура № *********; 3. 2, 14 лева за периода от 04.12.2018г. - 09.05.2019г.
за фактура № *********; 4. 2, 29 лева за периода от 06.11.2018г. - 09.05.2019г.
за фактура № *********; 5. 1, 77 лева за периода от 06.03.2019г. - 09.05.2019г.
за фактура № *********; 6. 2, 30 лева за периода от 04.01.2019г. - 09.05.2019г.
за фактура № *********; 7. 2, 22 лева за периода от 05.02.2019г. - 09.05.2019г.
за фактура № *********; 8. 0, 77 лева за периода от 05.04.2019г. - 09.05.2019г.
за фактура № *********. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което
да установи със сила на присъдено нещо и да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца посочените подробно по - горе суми, общо сумата в размер на 500,
82 лева - главница за използвана и не заплатена
електрическа енергия за периода от 05.07.2018 г.
до 06.03.2019г.; сумата от 16, 51 лева - законна
лихва за забава, считано от 04.09.2018 г. до
09.05.2019г. и законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
заплащане на главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № 1074/2019г. по описа на РС – Дупница.
В
срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК на исковата молба не е депозиран такъв
от ответника.
Предявени са искове с правно основание чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
107 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Съобразно
разпределението на доказателствената тежест, ищцецът по предявените искове
следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно: че
между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на електрическа енергия, по силата на който ответникът е бил задължено
лице, че ищецът е бил изправна страна по него, както и размера на претенциите
си.
Ответникът следва да докаже възраженията си – правоизключващи,
правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи.
Процесуалният представител
на ищеца в
депозирана молба на 24.02.2020г. е направил искане, съдът да постанови неприсъствено решение,
намирайки, че са налице предпоставките за това.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение в настоящия казус, като взема предвид, че на ответника е бил връчен
препис от исковата молба и доказателствата към нея. Със съобщението са му били
указани последиците на чл. 238 и чл. 239 ГПК, от неспазването на сроковете за
размяна на книжата. Въпреки това ответникът не е депозирал писмен отговор. В
първото открито съдебно заседание той не изпратил представител, не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсътвие. Освен това съдът намира
предявените искове за вероятно основателни с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените писмени доказателства, поради което същите
следва да бъдат уважени. Следва да се посочи, че макар и в залата след
приключване на заседанието да се явява Б.С. и заявява, че признава исковете,
съдът следва да постанови именнно неприсъствено решение, а не такова при
признание на иска, доколкото процесуалната воля на ответника, свързана с
признание на иска не може да се зачете от предвид обективирането й извън
процесуалното време за това.
Решението се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в процеса в размер на 162, 69 лева, от които за държавна такса по сметка на Районен съд – Дупница – 75, 00 и 87, 00 лева за адвокатско възнаграждение, както и направените разноски по заповедното производство в размер на 83, 00 лева, от които 25, 00 лева за държавна такса и 58, 00 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на
основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.В.С.,
с ЕГН **********, адрес: *** , че
дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе“ №159, район „Младост“,
бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, чрез пълномощника адв. П.И., със съдебен
адрес:*** сумите, както следва: 500,
82 лева - главница за използвана и не
заплатена електрическа енергия за периода от 05.07.2018
г. до 06.03.2019г.; сумата от 16, 51 лева - законна лихва за забава, считано от 04.09.2018 г. до 09.05.2019г. и
законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на
главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №
1074/2019г. по описа на РС – Дупница.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б.В.С., с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе“ №159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, чрез пълномощника адв. П.И., със съдебен адрес:*** разноски по настоящото дело в общ размер на 162, 00 лева, както и сторените разноски в заповедното производство - по ч.гр. д. № 1074/2019г. по описа на РС-Дупница в общ размер на 83, 00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: