Р Е Ш Е Н И Е № 478
гр. Пазарджик, 09.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, въззивен състав, в открито заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Албена Палова
Членове: Мариана Димитрова
Ели Каменова
при секретаря Катя
Кентова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.д.№734 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №121/24.07.2019г., постановено по
гр.д.№1007/2018г. по описа на РС – Панагюрище е признато за установено по исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
във вр. с чл.79 ЗЗД във вр.с чл.9 ЗПК по отношение на Г. Б.ов И., ЕГН **********,
с адрес ***, че „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.С., бул.„д-р П.Д.“ №25, офис сграда Л.., ет.2, офис №4 е
носител на парично вземане в размер на сумата от 1 500лв., представляващи
неизплатена главница по договор за паричен заем №5338535 от 21.02.2017г.,
сключен между „Вива кредит“ ООД и Г.И., което вземане е прехвърлено на ищеца –
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД по силата на договор за цесия от
22.01.2013г. и Приложение №1 към него от 02.11.2017г., ведно със законната
лихва от дата на подаване на исковата молба - 02.08.2018г. (арг. чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното изплащане на същата, за които суми е издадена Заповед
№461 от 06.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№671/2018г.
по описа на РС- Панагюрище.
Отхвърлени са предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК **** срещу Г. Б.ов
И. ЕГН ********** искове за приемане на установено, по отношение на ответника,
че ищецът е носител на парично вземане в размер на сумата от 262,92лв. - договорна лихва за периода от
23.03.2017г. до 18.11.2017г., 614,70лв.- такса за експресно разглеждане на
искане за отпускане на кредита за периода от 23.03.2017г. до 18.11.2017г.;
614,70лв.- неустойка за периода от 23.03.2017г. до 18.11.2017г.; 116,36лв. –
обезщетение за забава за периода от 24.03.2017г. до дата подаване заявлението в
съда, 175лв. – такса за разходи за събиране на просрочени вземания; 70лв. -
такса разходи за дейност на служител, които вземания са прехвърлени на ищеца
въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
22.01.2013г. и приложение 1/02.11.2017г. към него, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№671/2018г. по описа на
РС – Панагюрище.
Осъден е
на основание чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.78, ал.8 ГПК Г. Б. И., ЕГН ********** да заплати на Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК **** сумата в
размер на 52,36лв. – представляваща разноски направени в заповедното
производство, както и сумата в размер на 399,38лв. разноски направени пред
настоящата инстанция.
В срок решението се обжалва с въззивна жалба от адв.Д.
– особен представител на ответника Г.И., в частта,
с която са уважени предявените искове. Излага подробни съображения, че в
обжалваната част решението е недопустимо, неправилно, противоречащо на закона и
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Прави
искане да се отмени решението в обжалваните части и вместо него да се постанови
ново, с което да се приеме, че ищецът не е активно легитимиран да води този иск
и да се отхвърли претенцията, както и да се обезсили издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№671/2018г. на РС Панагюрище.
Претендира
се възнаграждение пред въззивната инстанция в законно- определените размери.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран
писмен отговор от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез юрк.Р., с искане решението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Излагат се подробни съображения във връзка с изводите на РС за
обжалваното решение. Претендира разноски съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид съображенията на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
Въззивната жалба е постъпила в срок, подадена е от
надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
След извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като не се
констатират пороци, обосноваващи
неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана
по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Относимите обстоятелства са следните:
Установява се от доказателствата по делото, че с договор за паричен
заем Вивакредит План 14 и 30 №5338535 от 21.02.2017, сключен между „Вива
Кредит“ ООД и Г.И., кредиторът „Вива кредит“ е предоставил на ответника сумата
в размер на 1 500 лв., която ответникът се задължил да върне на 9 месечни
вноски, последната с падеж 18.11.2017г., всяка в размер на 264,18лв.
Уговорен е фиксиран лихвен процент 40,30 %, годишен лихвен
процент на разходите 49,46 %.
Уговорено е връщането на сумата от 2 377,62 лв., която
включва получена заемна сума, възнаградителна лихва и такса за експресно
разглеждане.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 22.01.2015г. сключен между „Вива Кредит“ ООД – цедент и „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД цесионер, продавачът е прехвърлил на купувача -
ищец вземанията си посочени в Приложение 1 към договора.
От приложено по делото Приложение №1/02.11.2017г. към
договор за продажба на вземания (цесия) между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД се установява, че на цесионера е прехвърлено и
процесното вземане, в общ размер на 3 237,32лв., по което длъжник е ответникът.
Ищецът е изпратил чрез куриерска
служба „Лео експрес“ до адреса на
длъжника уведомително писмо 819347 от 06.11.2018г. за извършеното прехвърляне
на вземанията по договора за паричен заем, но същото е върнато с отбелязване
„няма връзка с получателя“.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото
е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда и
неоспорена от страните по делото, от заключението на която се установява, че на ответника е предоставена сума в размер на 1 500лв., която
е усвоена изцяло в брой на 21.02.2017г. Посочени са всички дължими, но не
платени суми по договора за паричен заем, както и това, че общият размер на
начислените по договора лихви, неустойки и такси надвишават 15,38 пъти размера
на законната лихва.
Такава
фактическа обстановка е възприел в обжалваното решение районният съд и тя
изцяло се възприема и от въззивната инстанция.
Основното
възражение, развито във въззивната жалба е, че цесията не е произвела действие между длъжника и новия кредитор
поради това, че съобщението за извършеното прехвърляне не е получено лично от
длъжника.
Спорен в случая е въпросът дали препис от искова молба с приложено към нея уведомително писмо за извършената цесия, изходящо от стария кредитор, може да бъде връчен надлежно на назначен по делото особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК и дали такова връчване би произвело действие на цесията в отношенията между длъжника и новия кредитор.
Въззивният
съд изцяло се присъединява към изводите на районния съд относно съществуването
на валидно облигационно правоотношение между третото неучастващо по делото лице
„Вива кредит“ ООД и ответника Г.Б.И. по договор за паричен заем; извършването
между първоначалния кредитор „Вива кредит“ ООД и ищеца на прехвърляне на
вземанията по процесния договор за кредит с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013г., както и относно извода, че цесията е породила целеното
правно действие по тези две лица.
Прехвърлянето на вземането е породило действието,
предвидено в чл.99, ал.4 ЗЗД, по отношение на длъжника.
На съдебния състав е известна практиката, формирана предимно от решения на районните съдилища, съгласно която при наличието на връчване на уведомление за извършена цесия, извършено на особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, то не може да породи действие на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. В съответствие с това разбиране е и решение №74/27.07.2017 г., постановено по в.т.д.№154/2017г. по описа на Бургаския апелативен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение №567/18.09.2018г. по дело №3153/2017 г. по описа на ВКС, като мотивите на решението на БАС почти дословно се възпроизвеждат във всички решения на районните съдилища. Следва да се отбележи обаче, че в изложението към касационната жалба не е формулиран единствено относимият в случая въпрос дали представлява надлежно съобщаване на длъжника уведомление за цесията, изхождащо от цедента, приложено към исковата молба на цесионера, връчено на особен представител, назначен при условията на чл.47, ал.6 ГПК, поради което и ВКС не се е занимал с този съществен за изхода на спора въпрос.
В Решение №198/18.01.2019г., постановено по т.д.№193/2018 г. обаче ВКС приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В мотивите на своето решение ВКС приема, че на основание чл.47, ал.6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.47 ГПК, ал.1-5 с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС /Решение №148/02.12.2016г. по т.д.№2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение №25/03.05.2017г. по гр.д.№ 60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др./ се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл.50 ЗННД вр. чл.47 ГПК, ал.1-5 – отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство.
Независимо, че в цитираното решение се обсъжда валидността на материалноправно изявление за предсрочна изискуемост, направено от банката чрез връчване на уведомление към искова молба, връчена на особен представител, назначен при условията на чл.47, ал.6 ГПК, настоящият съдебен състав приема, че мотивите на това решение на ВКС се отнасят в пълна степен за уведомление за извършена цесия, връчено по аналогичен начин. Смисълът на разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД е максимално да бъде охранен интересът на длъжника и да не се дава възможност на кредитора да злоупотребява с правата, които получава чрез договора за цесия.
В конкретния случай кредиторът е направил опит да изпрати уведомление за сключения договор за цесия лично до длъжника, на когото е изпратено уведомително писмо чрез куриер „Лео експрес“, но същото се е върнало с отбелязване „няма връзка с получателя“. Т.е., в случая длъжникът не е проявил активност да потърси пратката, за която е известен. Ако кредиторът беше решил да уведоми ответника за извършената цесия с нотариална покана и той не е намерен на адреса, посочен от него при сключването на договора, и в този случай нотариусът приложи разпоредбата на чл.50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал.1-5, уведомлението за извършената цесия щеше да се счита за редовно връчено, без реално да е достигнало до знанието на длъжника.
В настоящия случай длъжникът не е бил намерен на посочения при сключването на договора адрес и към момента на образуване на исковото производство, поради което на основание чл.47, ал.6 ГПК за най-пълното охраняване на неговия интерес съдът му е назначил особен представител в лицето на адв. Д. ***, който е получил препис от исковата молба с всички приложения към нея, вкл. и уведомителното писмо за извършената цесия; добросъвестно е подал писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, като е направил правоизключващи възражения и е взел участие в делото до края на устните състезания пред въззивния съд, т.е. правата на длъжника са били изцяло охранени.
Да се приеме в този случай, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, означава, че му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на исковото производство, а това противоречи на принципа за равенство на страните пред закона, закрепен в чл.9 ГПК. В правната теория господства мнението, че особеният представител разполага с всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален представител, с изключение на правото на разпореждане с предмета на иска, т.е. той не може да прави валидно оттегляне или отказ от иск, съдебна спогодба, признание на иска или отказ от обжалване. Няма пречка обаче той да приема материалноправни изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало правоотношение между представлявания и ищеца, т.е. между страните в процеса. Очевидно това становище е застъпено и в цитираното по-горе решение на ВКС, в което е направена аналогия между приеманото за валидно направено изявление за предсрочна изискуемост на вземането, което не е достигнало лично до знанието на длъжника, а е прието за такова по силата на законна фикция за надлежно връчване, закрепена в чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1-5 от ГПК. По аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че особен представител, назначен от съда за охраняване правата на длъжника в граждански процес, провеждан по общия ред, действащ в защита на интересите на ответника под прекия надзор на съда, може надлежно да получава материалноправни изявления от ищеца, свързани със съществуващото между страните правоотношение, в това число и уведомление за извършена цесия, като единственото ограничение за особения представител е да извършва действия на разпореждане с предмета на делото. В настоящото производство е безспорно установено, че ответницата е сключила валиден договор за заем, по който в противоречие с поетото задължение не е заплатила нито една погасителна вноска нито на първоначалния, нито на новия кредитор и за нея не би имало никакво значение на кой от двамата кредитори ще изпълни, т.е. нейните права и интереси не се накърняват по никакъв начин.
Въз основа на изложеното и с оглед на обстоятелството,
че правните изводи, до които въззивната инстанция достига съответстват на
правните изводи на първоинстанционния съд, решението на Районен съд-Панагюрище
в обжалваната меу част като правилно, следва да бъде потвърдено.
На
особения представител се следва възнаграждение за осъщественото от него
представителство за всяка инстанция, независимо от изхода на делото, поради
което в полза на адв.Д. следва да бъде присъдена сумата от 300лв., която да се
изплати по внесения на 01.10.2019г. депозит от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД.
С
оглед изхода на спора пред настоящата инстанция ответникът следва
да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на Окръжен съд - Пазарджик в
размер на 30лв., както и сторените от ответната страна разноски, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК.
Тъй
като в производството ищецът е представляван от юрисконсулт, неговото
възнаграждение следва да се съобрази с разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ, който от своя страна препраща към Наредба за заплащането на
правната помощ /НЗПП/.
Съгласно
чл.25, ал.1 НЗПП за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лева, поради което претендираното
възнаграждение от жалбоподателя, следва да се определи с оглед фактическата и
правна сложност на делото, в размер на сумата от 150 лв. Делото не е сложно от
правна страна и пред въззивната инстанция е приключило само в едно заседание.
По
изложените съображения, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 450лв., от които 150лв. юрисконсултско
възнаграждение, 300лв. – депозит за особен представител.
На основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК настоящото решение се явява окончателно и няма да подлежи на
касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№121/24.07.2019г., постановено по гр.д.№1007/2018г. по описа на РС – Панагюрище.
ПРИСЪЖДА в полза на адвокат С.Д., вписан в
Националния регистър за правна помощ под №1225, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК за особен представител на Г.Б.И., ЕГН **********, сумата от 300лв. /триста
лева/ за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Г.Б.И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК **** сумата
в размер на 450лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща разноски за
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Г.Б.И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – Пазарджик сумата от 30лв. /тридесет лева/, представляваща
държавна такса за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.