№ 10836
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110107201 по описа за 2025 година
РЕШЕНИЕ
09.06.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 7201/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от П. Н. С. срещу ЗД „БИС“ АД, в която се твърди, че на
18.08.2021 г. на път Е79, в участъка на бул. Пернишко шосе, посока София-Перник, е
настъпило ПТП между управляваното от ищеца МПС марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег.
№ **** и МПС марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ****, управлявано от КЛД и собственост
на последния. Сочи, че мястото на инцидента било посетено от органите на МВР, които
констатирали настъпването на произшествието и обстоятелствата, при които е настъпило
същото, за което бил съставен Констативен протокол № К-386. Твърди, че ПТП-то, в
резултата на което пострадал ищецът, е настъпило по вина на водача КЛД. Към датата на
процесното ПТП гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при
ответното дружество по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Твърди, че е предявил съдебна претенция срещу ответника за заплащане
1
на застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, въз основа на
която било образувано гр. д. № 3757/2022 г. по описа на СГС и в. гр. д. № 751/2024 г. по
описа на САС. Навежда доводи, че в хода на първоинстанционното дело било установено, че
е осъществен фактическият състав за възникване на отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, в това число, че в резултат
на процесното ПТП последното е претърпяло неимуществени вреди. Твърди, че с решение
№ 106/08.01.2024 г. първоинстанционният съд му присъдил обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 15000 лева и лихва за забава върху главницата за периода от 23.02.2022 г.
до 11.04.2022 г. в размер на 200,00 лева. Твърди, че решението на СГС било обжалвано в
частта, с която искът за неимуществни вреди бил уважен за сумата над 10000 лв. до 15000
лв., по силата на което било образувано в. гр. д. № 751/2024 г. по описа на САС, по което
било постановено решение № 773/02.07.2024 г., с което първоинстанционното решение било
потвърдено в обжалванат част. Поддържа, че доколкото горепосочените решения били
влезли в законна сила, посочените обстоятелства, в това число вината на делинквента, били
безспорни и не подлежали на доказване в настоящото производство. Сочи, че присъдените
суми били заплатени от ответника след образувано изпълнително дело – сумата от 10000 лв.
на 16.03.2024 г., а сумата от 5000 лв. на 17.09.2024 г. Навежда доводи, че застрахователят
дължал законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след
изтичане на тримесечния срок, в който последният е следвало да се произнесе по
застрахователната претенция, който срок в случая започнал да тече на 23.11.2021 г., когато
била предявена претенцията на ищеца пред ответника, и изтекъл на 23.02.2022 г., от която
дата ответникът дължал законна лихва за забава. Сочи, че посоченото по-горе решение на
СГС била присъдена лихва за забава за периода от 23.02.2022 г. до 11.04.2022 г., като по
настоящото дело ищецът иска да бъде установено, че ответникът му дължи лихва за забава
от 11.04.2022 г. до датата на окончателното плащане, а именно: на стойност 2268,12 лв.
върху главницата от 10000 лв. за периода от 11.04.2022 г. до 15.03.2024 г. и на стойност
1486,67 лв. върху гланвицата от 5000 лв. за периода от 11.04.2022 г. до 16.09.2024 г. Иска
ответникът да бъде признато за установено, че ответникът му дължу сумата в общ размер на
3754,79 лева, както и да бъде осъден да му заплати сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
претенцията се оспорва по основание и размер. Възразява, че СГС се е произнесъл по
предявения от ищеца акцесорен иск за присъждане на законна лихва за периода от датата на
исковата молба до датата на окончателното плащане на задължението, поради което лихвата
за забава била обхваната от силата на пресъдено нещо на решението и било налице
погасителен ефект по отношение на правото на иск. Оспорва законната лихва за забава да се
дължи от 11.04.2022 г., като излага доводи, че посочената дата не кореспондира с нито един
срок по КЗ за произнасяне по претенцията. Освен това претенцията била силно завишена.
Възразява, че всички дължими суми, в това число и лихва за забава, вече били платени.
Излага съображения, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което разноските по
делото следвало да бъдат възложени е тежест на ищеца. Иска отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
С Определение от 11.04.2025 г., постановено по гр. д. № 7201/2025 г. по описа на
СРС, II Г. О. 156-ти състав, съдът е обезсилил на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, Заповед за
изпъление на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.10.2024 г. по ч. гр. д. № 56495/2024
г. по описа на СРС, 156-ти състав, в частта за: за сумата от 567,77 лв., представляваща
законна лихва за забава върху сумата от 10000 лв. за периода от 20.09.2021 г. до 10.04.2022 г.
и за 16.03.2024 г. по издаден изпълнителен лист от 14.02.2024 г. по гр. д. № 3757/2022 г. по
описа на СГС; за сумата от 283,86 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата
от 5000 лв. за периода от 20.09.2021 г. до 10.04.2022 г. и за 17.09.2024 г. по издаден
изпълнителен лист от 27.08.2024 г. по гр.д. № 751/2024 г. по описа на САС, като е
прекратил производството в тази част. Определението (с характер на разпореждане) не е
2
било обжалвано, поради което е влязло в сила.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Спорните материални субективни права са обусловени от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
съществуването на главен дълг в твърдения размер; 2) изпадането на ответника в забава и 3)
установяването на размера на обезщетението за забава за исковия период.
Настоящият съдебен състав счита, че предвид твърденията на страните са налице
предпоставките на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като по делото следва да бъде отделено за
безспорно, че: 1) с решение № 106/08.01.2024 г. по гр.д. № 3757/2022 г. по описа на СГС
ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата от 15000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 18.08.2021 г. при управление и
движение на ищеца по пътя София-Перник, чието МПС е било ударено от МПС с рег. №
****, вследствие на което на ищеца били причинени неимуществени вреди, както и сумата
от 200 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от
23.02.2022 г. до 11.04.2022 г.; 2) решението на СГС е било обжалвано от ответника „ЗД
„БИС“ АД в частта, с която искът за неимуществени вреди е бил уважен за сумата над 10000
лв. до 15000 лв., по силата на което е било образувано в. гр. д. № 751/2024 г. по описа на
САС, по което е било постановено решение № 773/02.07.2024 г., с което
първоинстанционното решение е било потвърдено в обжалваната част; 3) въз основа на
горепосочените влезли в сила решения в полза на ищеца е бил издаден изпълнителен лист
от 14.02.2024 г. по гр. д. № 3757/2022 г. по описа на СГС за сумата от 10000 лв. и
изпълнителен лист от 27.08.2024 г. по в. гр. д. № 751/2024 г. по описа на САС за сумата от
5000 лв., които суми представляват обезщетения за неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 18.08.2021г., при управление и движение на ищеца по пътя София-Перник,
чието МПС е било ударено от МПС с рег. № ****, вследствие на което на ищеца били
причинени неимуществни вреди.
Отделените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото
писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.
Представено Решение № 106/08.01.2024 г., постановено по гр,. д. № 3757/2022 г. по
описа на СГС, ГО I-11 състав, с което е осъдено ЗД „БИС“ АД да заплати на П. Н. С. сумата
от 15000,00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди под формата на
болки и страдания, претърпени от настъпило на 18.08.2021 г. ПТП, както и сумата от 200,00
лева, представляващи лихва за забава за периода от 23.02.2022 г. до 11.04.2022 г., като
претенциите са отхвърлени за сумата над 15000,00 лева до пълния предявен размер на
25001,00 лева и за сумата над 200,00 лева до пълния предявен размер от 500,00 лева.
От Решение № 773/02.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 751/2024 г. по описа на
САС, 2-ри граждански състав се изяснявам че е потвърдено изцяло Решение №
106/08.01.2024 г., постановено по гр,. д. № 3757/2022 г. по описа на СГС, ГО I-11 състав.
Приложен е изпълнителен лист от 14.02.2024 г. по гр. д. № 3757/2022 г. по описа на
СГС, ГО, 11-ти състав, в който е възпроизведен осъдителен диспозитив с обезщетение за
сумата от 10000,00 лева, представляващи неимуществени вреди под формата на болки и
страдания, претърпени от настъпило на 18.08.2021 г. ПТП.
От изпълнителен лист от 27.08.2024 г. по гр. д. № 751/2024 г. по описа на САС
възпроизведен диспозитив, с който ЗД „БИС“ АД е било осъдено да заплати на П. Н. С.,
3
сумата от 5000,00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди под формата
на болки и страдания, претърпени от настъпило на 18.08.2021 г. ПТП.
Настоящият съдебен състав, взема предвид силата на пресъдено нещо по
представените съдебни решения от страните. В правната доктрина по безспорен начин е
изведено схващането, че силата на пресъдено нещо е форма на въздействие на гражданският
процес, като защита-санкция върху материалното право, която цели да превърне правния
спор в „правен мир“ между страните, като същите бъда обвързани от властнически държавен
правораздавателен акт, с които се установява правното положение между спорещите. Тоест
от гледна точка на установителното действие на СПН, същата има правоустановително и
правоотричащо действие, а с оглед на това вменява и задължения на страните да се
съобразява със съдебно установеното, т.е. налице е регулативен ефект на СПН. С оглед
постигането на посечените ефекти, безспорно СПН има и ефекта, че спора между страните
става непререшаем (арг. чл. 298 ГПК и чл. 299 ГПК), т.е. влезлият в сила акт формиращ
СПН изчерпва окончателно правният спор и основанията на който последният се основава –
т. нар. преклудиращо действие. Следователно не трябва да се обсъждат въпросите във
връзка с възникването на ПТП-то, материалните права възникващи досежно инцидента и т.
н. Тоест, предмет на настоящият правен спор е единствено въпросът за дължимата
мораторна лихва.
В случая, ищецът претендира мораторна лихва извън присъдената му до
окончателното плащане, като с оглед представените по делото решения на СГС и САС няма
данни същият да е поискал присъждането на същата, като законната последица от исковата
молба. Присъждането на последното принципно законодателят е регламентирал като
възможност да бъде поискано по аргументи от чл. 124, ал. 2 ГПК, тълкувано per agumentum
ad maiore ad minus (по известен като аргумент a fortiori), както и при буквалното,
граматически и систематично тълкуване на чл. 214, ал. 2 ГПК, според която не се смята за
увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след
неговото предявяване.
С оглед тълкуването на горепосочените разпоредби в правната теория и съдебната
практика се извежда т. нар. „материално правоувеличаващ ефект на исковата молба“, който в
случая се изразява в това, че ако с последната са поискани (но само при условията на
изрично искане), съдът следва да присъди и законната лихва върху дължимите суми за
главница от момента на предявяването на исковата молба до окончателното плащане, което
не съставлява самостоятелна искова претенция. От една страна тъй като практически същата
не може да се формулира точно (от процесуална гледна точка), а от материална гледна точка,
тъй като след предявяването на претенция по осъдителен иск за парично притезание, то до
момента на окончателното плащане (погасяването на задължението) – длъжникът е в забава,
поради неточното изпълнение на задължението му в темпорален аспект – арг. чл. 63 ЗЗД, във
вр. чл. 84 ЗЗД (материалноправен аргумент при тълкуването на закона). В тази насока – за
пълнота – трябва да се спомене, че този аспект на материалният правоувеличаващ ефект
цели един последващ процесуален резултат, който е израз на един от основните принципи на
българския граждански процес – за процесуалната икономия. Това от телеологически
(целеви) аспект цели спестяването на последващ граждански процес за дължимите
мораторни лихви. Действително липсата на подобно искане в исковата молба не лишава
страната от материалното право на вземане за мораторна лихва в последващо производство,
но поведението на същата, вкл. на процесуалните представители следва да се съобразява
при определянето дължимостта на деловодните разноски.
При извършено аритметическо пресмятане на дължимите суми и при приложение на
правилото на чл. 162 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че предявените искове следва
да се уважат в цялост.
По делото не са сочени, респ. не са представени доказателства, че дължимите суми са
4
действително заплатени от ответника, поради което и съдът с оглед неблагоприятните
последици на доказателствената тежест следва да приеме, че недоказаният факт е
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Неоснователен е довода на ответника, че дължимите вземания не се дължали, поради
наличието на СПН. Напротив, преклудираща сила на СПН, обхаваща основанието на
вземането и периода, наличието на друг незаявен период не води до преклудиращ ефект на
СПН, което принипно би довело до недопустимост на претенцията, нито води до извод, че с
оглед плащането на дължими вземания, други такива, които вече са се формирали са
недължими.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира заплащането на
деловодни разноски разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на
деловодни разноски, като е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъди сумата от 150,19 лева, представляващи
деловодни разноски за първоинстанционното и заповедното производство.
За пълнота трябва да се отбележи, че при определянето на дължимата държавна такса,
съдът е съобразил прекратената част от настоящото производство, за която деловодни
разноски на страната на ищеца не се дължат (арг. чл. 78, ал. 4 ГПК).
Доколкото от решенията на СГС и САС се установява, че адв. Р., който е представител
и по настоящото производство е бил деловоден представител, то съдът намира, че
процесуалното поведение на последния не съответства на правилата за добросъвестно по
материалното право (чл. 8 ЗЗД, чл. 289 ТЗ), както и на правилата за процесуалното
представителство (чл. 3 ГПК), поради което същият е можел, вкл. в устните състезания, да
поиска присъждането на дължимата лихва. Подобно искане може и се прави от всеки
добросъвестен и опитен адвокат, а след като процесуалният представител има подобно
поведение, то опитността и знанията се презюмират в ЗАдв. Тоест, единствената причина
поради която подобно искане не е направено е само и единственото плащане на деловодни
разноски – в т. ч. такива за адвокатско възнаграждение. Следователно и предвид
установеното от съда, деловодните разноски за адвокатско възнаграждение следва да останат
изцяло в тежест на страната на ищеца, така както ги е сторил, а ако счита нещо различно
отношенията се уреждат в рамките на вътрешните отношения с процесуалният
представител.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗД „БИС“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. ****************, че дължи на П. Н. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. *****************, следните парични вземания: сумата от 3754,79
лева - представляващи законна лихва за забава на стойност 2268,12 лв., върху сумата от
10000 лв. за периода от 20.09.2021 г. до 16.03.2024 г. по издаден изпълнителен лист от
14.02.2024 г. по гр. д. 3757/2022 г. по описа на СГС и Законна лихва за забава на стойност
1486,57 лв. върху сумата от 5000 лв. за периода от 20.09.2021 г. до 17.09.2024 г. по издаден
изпълнителен лист от 27.08.2024 г. по гр. д. 751/2024 г. по описа на САС, които суми
представляват обезщетения за неимуществени вреди от ПТП настъпило на 18.08.2021 г. при
управление и движение на заявителя по пътя София-Перник , чието МПС е било ударено от
МПС с рег. № **** в следствие на което на ищеца са причинени неимуществени вреди, за
което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.10.2024 г. по ч. гр. д. №
56495/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „БИС“ АД, ЕИК: ********* да заплати
на П. Н. С., ЕГН: **********, сумата от 150,19 лева, представляващи деловодни разноски
за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6