Решение по дело №32/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №2509 от 19.07.2013 г. по Г.д. № 1485/2011 г. на РС-Г. Д. е уважил предявеният иск с правно основание чл.227,ал.1,б.”в” ЗЗД за разваляне на договор за дарение.

Първоинстанционното решение се обжалва от особения представител на ответницата. Твърди се ,че решението на РС- Г. Д. е незаконосъобразно. Изложени са съображения най-напред за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес. Излагат се съображения и за неоснователност на иска. Иска се решението да бъде обезсилено и производството прекратено, респективно решението да бъде отменено и искът отхвърлен. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Ответната страна/конституирани ищеци в първоинстанционното производство/ в срока по чл.263 ГПК, Ч. пълномощника си са подали писмено становище в отговор на въззивната жалба, с което посочват че решението на първоинстанционния съд е обосновано и правилно и следва да се остави в сила. Претендират се разноски.

Окръжният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, Ч. постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С исковата молба/ИМ/, с която е сезиран РС, от твърденията и петитума следва предявеният иск да бъде квалифициран по чл.227,ал.1,б.„в” ЗЗД . Иска се да бъде „отменен” сключения между Ю. Т. и Ю. Т. договор за дарение на недвижим имот в Г.Г. Д., У.”П.”№- материализиран в НА №129,т.1,рег.№2204, дело 100/2005 г./в който имота е подробно индивидуализиран/.

На 25.11.2011 г. ищцата Ю. Т.,б.ж. на Г.Г. Д., е депозирала ИМ пред РС-Г. Д., като е предявила иск с посочения предмет. Видно от представеното удостоверение за наследници /л.25/ един ден след предявяване на иска ищцата е починала- 26.11.2011 г.. В хода на процеса на мястото на починалата ищца са конституирани наследниците й/л.35/. С молба от 04.01.2013 г. наследника К. Т. е направил отказ от иска /л.147/. Производството по отношение на него е прекратено.

При извършване на процесуалното действие - размяната на книжата, на съобщението до ответницата /л.69/ е разпоредено то да се извърши при условията на чл.47, ал.1 ГПК, Ч. залепване. Ответницата е призована при условията на чл.47 ГПК и се представлява в процеса от особен представител-адвокат, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК. С депозирания отговор на исковата молба особеният представител е оспорила предявените искове изцяло.

През 2005 г. Ю. А. Т. /б.ж. на Г.Г. Д./ е извършила дарствено разпореждане в полза на внучката си Ю. К. Т.. Договорът е обективиран в НА№129,дело №100/2005 г. /л.61 от първоинстанционното дело/. Договорът не е обременен с модалитети.

Сочи се в исковата молба , че здравословното състояние на Ю. А. през последната година е било влошено. Нуждите от лекарства, храна и гледане са се увеличили. Собствените доходи на ищцата не са могли да покрият нуждите й. Заболяването й налагало 24 часа да бъде обслужвана. Освен това , сочи че необходимостта от грижи я е мотивирало да изпрати на ответницата нотариална покана за уреждане доброволно на отношенията им. Твърди се , че са изпратени две покани , като отбелязванията на нотариусите са с дати от 12.11.2011 г и втората от 18.11.2011 г..

Сочи се , че първоначалната ищца е изпратила до внучката си нотариална покана с искане да й плаща по 500 лева месечна издръжка. Първата нотариална покана не е връчена/л.6 и 7/ , тъй като ответницата не е открита на адреса .Данните са ,че от 4-5 години тя живее в чужбина. Изпратена е още една нот.покана, на която е отбелязано че е връчена Ч. уведомление – 23.09.2011 г./л.110-111/. Бащата на ответницата е подал възражение до нотариуса с отбелязване , че тя е в САЩ, студентка е и не може да плаща издръжка.

В хода на производството пред РС са събрани гласни доказателства. Изслушани са експертни заключения. С постановеното по спора решение РС е уважил иска по чл.227,ал.1,б.„в” ЗЗД за отмяна на сключения между първоначалната ищца и ответницата договор за дарение. В мотивите си първостепенният съд е изложил съображения, че ищцата/баба на ответницата/ е страдала от редица заболявания . Прието е , че последните две години-2010-2011 г. здравословното й състояние се е влошили. През 2011 г. се е нуждаела от помощ .

Въз основа на собствена преценка на доказателствата по делото, окръжният съд приема за установено следното:

Безспорно е , че първоначалната ищца през 2005 г. е дарила на внучката си /ответницата/ собствения си недвижим имот. Безспорно установено е, че Ю. е страдала от редица заболявания. На 26.11.2011 г. - един ден след предявяване на иска ищцата е починала.

От разпитаните пред първата инстанция свидетели се установява, че здравословното състояние на ищцата/79 годишна/ се е влошило през последната година. След връщането й от САЩ - 02.2011 г. тя се е нуждаела от постоянни грижи. Такива са полагани от синът й А. / св.А. Т./ и наета помощница св.Ш. до смъртта й. Получаваната от Ю. А. Т. пенсия през 2011г. до смъртта й е в размер на 186.75 лева месечно. Съразмерно нуждите пенсията не е била достатъчна да ги покрие.

Не се спори , че от 4-5 години ответницата живее в чужбина.

С двете изпратени до внучката си покани е поискала да й заплаща месечна издръжка от 500 лв., тъй като не може да посреща нуждите си от закупуване на лекарства, заплащане на гледачка, храна и други сметки. И двете покани не са достигнали до ответницата, тъй като същата не е намерена на адреса.

Правната квалификация на иска е чл.227,ал.1,б.„в” ЗЗД.

Дарението е едностранен безвъзмезден договор, с който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, а последният го приема. Правни задължения възникват със сключването му само за дарителя. Дареният има само морални задължения, тъй като целта на договора е да облагодетелства дареното лице. За да се уважи иск за отмяна на дарение с правно основание чл. 227 ал. 1, б. "в" от ЗЗД, е необходимо да се установи кумулативното наличие на няколко предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, да е поискал такава от дарения, който да му е отказал престирането й. Законодателят, с цитираната норма, свързва определени обстоятелства в правнорелевантни факти, при които моралното задължение на дарения се трансформира в правно такова и неговото неизпълнение поражда правото на дарителя да иска отмяна на направеното дарение. Няма спор, че тези обстоятелства, който формират и предмета на спора по иска по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, са изпадане на дарителя в нужда, отправено искане до надареното лице и отказ на последното да даде исканата издръжка. Тези кумулативни изисквания на закона не са установени от ищцата/наследниците , единият от които е направил отказ/. Не се доказва ищцата да е искала издръжка от внучката си преди предявяването на иска/ кога, колко и т.н/. Отправените от нея две писмени покани до ответницата не са получени от нея. Приложената към първоначалната ИМ нотариална покана съдържа данни , че ответницата следва да се яви при нотариус Л. на 18.11.2011г. за да „уредят доброволно отношенията си”. Тази покана видно от направените отбелязвания не е връчена /л.6,7 от делото/. Данните сочат , че тя -ответницата живее в чужбина от 4-5 години. Втората покана приложена към делото се намира на л.110 и е изискана от нотариус Б.. Тази покана е „връчена” на ответницата , Ч. уведомление на 23.09.2011 г..

От свидетелските показания не се установи ищцата приживе да е искала издръжка от внучката си. Дори св. Ю. заявява, че не знае сестра й да търсила пари от внучката си. От доказателствата не може да се приеме, че до подаване на исковата молба ищцата е искала издръжка от внучката си, кога, каква по вид и размер.

Не се доказва дали ответницата има възможност да дава издръжка /ТР№1 от 21.10.2013 г. на ОС на ГК на ВКС/. Поради това не може да се приеме, че са налице кумулативните предпоставки на чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД, за да бъде отменено извършеното в полза на ответницата дарение.

Освен това трайната нужда на ищцата от издръжка следва да се докаже с помощта на главно пълно доказване. Съобразно приетото с решение №177/14.04.2011г. на ВКС по Г.д.№209/ 2010г., ІV г.о. и Решение №473/20.01.2012г. на ВКС по Г.д.№ 263/2011г., ІV г.о., двете постановени по реда на чл.290 ГПК, нуждата от издръжка по смисъла на чл.227,ал.1,б.”в” ЗЗД следва да се установява за всеки отделен случай към момента на поканата и при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага и конкретната сума, която й е необходима за покриване на специфичните й нужди. В този смисъл данните по делото сочат , че ответницата не е поканена да дава издръжка. Не се доказа, че ответницата е отказала да даде издръжка за дарителката.Не се доказва дали ответницата има възможност да дава такава /ТР№1 от 21.10.2013 г. на ОС на ГК на ВКС/. Поради това не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД, за да бъде отменено извършеното в полза на ответницата дарение. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

С протоколно определение от 09.01.2013 г. /влязло в сила/, поради направения отказ от иск производството по делото е прекратено досежно отхвърлената 1/3 ид.ч. от дарения имот. Въпреки този акт с решението си по същество първостепенният съд се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив. В тази част решението следва да бъде обезсилено.

Следва да бъде отменено решението и досежно присъдените разноски.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя Решение №2509/19.07.2013 г., постановено по Г.д.№1485/2011г. по описа на РС-Г. Д. в частта, с която е отменено дарението за 2/3 ид.ч. обективирано в НА №129,т.1,рег.№2204, дело 100/2005 г на нотариус рег. №102 с район на действие РС – Г. Д. и осъдена Ю. К. Т. да върне тези части и вместо него ПОСТАНОВЯВА

Отхвърля иска с правно основание чл.227, ал.1 б.”в” ЗЗД за отмяна на дарение обективирано в НА №129,т.1,рег.№2204, дело 100/2005 г на нотариус рег. №102 с район на действие РС – Г. Д., предявен от Ю. А. Т. б.ж. на Г. Д. поч. на 26.11.2011 г., продължен от наследниците й А. Р. Т. и К. Р. Т. срещу Ю. К. Т., като неоснователен.

Отменя Решение №2509/19.07.2013 г., постановено по Г.д.№1485/2011г. по описа на РС-Г. Д. в частта , с която Ю. К. Т. е осъдена да заплати разноски общо в размер на 679 лева.

Обезсилва Решение №2509/19.07.2013 г., постановено по Г.д.№1485/2011г. по описа на РС-Г. Д. , в частта с която е отхвърлен иска досежно 1/3 ид.ч. от дарения имот.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: