РЕШЕНИЕ
№ _346____
гр.
Габрово, 10.03. 2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети
март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
при секретар я Мариела
Караджова, като разгледа докладваното от съдия Петракиева адм. дело № 80 от 2023 г. по
описа на Административен съд – Габрово и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 213 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Делото е образувано въз основа на
жалба от “*“ * – С., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София,
представлявано от изп.директор В.Щ. чрез пълномощник – адв. П.Ц. ***.
Жалбоподателят оспорва мълчалив отказ на кмета на Община Севлиево да се
произнесе по подадено от търговското дружество заявление за учредяване право на
преминаване през чужди поземлени имоти по реда чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. Моли съда
за отмяна на отказа и връщане на преписката за произнасяне от административния
орган. Алтернативно, в жалбата се заявява оспорване на изричен отказ на
заместник-кмета на Община Севлиево по посоченото по-горе заявление, съдържащ се
в писмо, изх. № ДД-4-Б-07.45(1) от 06.02.2023 г., с искане за отмяната му като
незаконосъобразен и връщане на преписката за ново произнасяне.
Жалбата е подадена директно в АдС
– Габрово, вх. № СДА-01-702/ 18.04.2023 г., поради което с Разпореждане №
393/20.04.2023 г. съдът е изискал от кмета на Община Севлиево надлежно заверено
копие на пълната административната преписка по издаване на обжалвания акт,
същата представена със съпроводително писмо, вх. № СДА-01-764/26.04.2023 г и
допълнена с приложения към писмо, вх. № СДА-01-900/16.05.2023 г.
Съдът намира, че по отправено от “*“
*заявление до кмета на Община Севлиево, заведено с вх. №
ДД-4-Б-07.45/08.12.2022 г., е налице изричен отказ за издаване на заповед по
чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, обективиран в писмо, изх. № ДД-4-Б-07.45(1) от
06.02.2023 г., същият предмет на оспорване в настоящото производство. За
административния орган срокът за произнасяне е инструктивен и с изтичането му
не се преклудира възможността да се произнесе по заявлението, с което е
сезиран. Той може да се произнесе по подадено заявление и след определения в
закона срок и аргумент в подкрепа на това е нормата на чл. 156, ал.
1 от АПК. Поради това и доколкото към момента на подаване на жалбата
е налице произнасяне с нарочен акт от сезирания орган, то съдът приема, че не е
налице мълчалив отказ, а изричен такъв.
По въпроса дали обжалваният акт
подлежи на контрол по съдебен ред, съдът не приема за основателни доводите на
ответника, че се касае за писмо с уведомителен характер. В конкретния случай
основните въпроси са два: какъв е актът и засяга ли права на жалбоподателя. На
първо място, въз основа на подадено от “*“ *заявление е образувано
административно производство по чл. 192 от ЗУТ. Въпреки, че е наречено
„уведомително“, писмото на зам.-кмета материализира отказ на сезирания орган да
издаде заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ и с това се определя края на
административното производство по заявеното искане. Това, на следващо място, е
неблагоприятен за заявителя акт, който безспорно засяга неговата правна сфера,
от което следва да се приеме, че издаденият акт притежава характеристиките на
индивидуален административен акт и като такъв подлежи на инстанционен контрол.
Относно възражението на ответната
страна за недопустимост на жалбата поради просрочие, според настоящия съдебен състав
то е неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 213 от ЗУТ съдилищата
осъществяват контрол по законосъобразността на административните актове по
устройство на територията при условията и по реда на ЗУТ, а по въпроси, които
не са уредени в него – по реда на АПК. Срокът за подаване на жалба против отказ
на административния орган /изричен или мълчалив/ е уреден в чл. 215, ал.
4 от ЗУТ и е 14-дневен. Въпросът относно срока за оспорване е
регламентиран в специален закон, поради което са неприложими разпоредбите на
АПК – както чл. 149, ал. 1 от АПК при изричен отказ, при който срокът е също
14-дневен, така и чл. 149, ал. 2 от АПК, съгласно който мълчаливите откази се
оспорват в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният
орган е бил длъжен да се произнесе. По горните съображения неприложима е и
нормата, на която се позовава жалбоподателя – чл. 140, ал. 1 от АПК за
удължаване на срока за обжалване с два месеца, въпреки че издаденият отказ
действително не съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК.
В случая, “*“ *е подало заявление
по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ на 08.12.2022 г. И тъй като ЗУТ е специален спрямо АПК,
срокът за произнасяне се определя на едномесечен поради установените в ЗУТ материалноправни
предпоставки за издаване на заповед по този
ред. От това следва, че срокът за произнасяне с благоприятен акт или отказ
/изричен или мълчалив/ изтича на 08.01.2023 г. Срокът за подаване на жалба е преклузивен
– започнал е на 09.01.2023 г. и е изтекъл на 22.01.2023 г., който е почивен
ден, тоест на 23.01.2023 г. “*“ *е
подало жалба на 18.04.2023 г., от което би следвало, че жалбата действително е
просрочена, както твърди ответника. Но, съдът намира жалбата за процесуално допустима
поради нередовно връчване на акта от страна на издалия го орган.
Съобщаването за издаването на
административния акт се извършва по правилата, разписани в чл. 18а от АПК. Ответникът поддържа становището, че уведомяването е извършено
по посочен от заявителя адрес /гр. София, ул. „Хайдушка гора“ № 38/ и прилага
копие на пощенски плик и известие за доставяне /л.60/, от което се установява,
че пратката не е връчена поради преместване на получателя. Връщането на
препоръчаното писмо не обосновава извод за редовно съобщаване, нещо повече – административният
орган изобщо не е приложил нормативно установения ред за съобщаване. В този
случай, на основание чл. 18а, ал. 8, т. 2 от АПК съобщението е следвало да бъде
изпратено на адреса, вписан в нормативно уреден регистър, а именно ТРРЮЛНЦ.
Съдът извърши служебна справка в публичния регистър, от която установи, че с
решение на ОСА от 25.09.2019 г. адресът на управление на дружеството е гр.
София, бул. "****" № **. По преписката няма данни да е извършено
съобщаване на този адрес. И все пак, ако връчването на акта по реда на чл. 18а, ал.
8, т. 2 от АПК е невъзможно, тъй като страната не може да бъде
намерена на адреса и не може да се намери лице, което е съгласно да го получи,
се преминава към връчване по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК, по силата на която
норма при невъзможност страната да бъде намерена на адреса и не се намери лице,
което е съгласно да получи съобщението, съобщаването следва да се извърши чрез
залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не
е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. С
разпоредбата е регламентирано също, че когато има достъп до пощенската кутия,
съобщението се пуска и в нея, като в него се посочва, че документите или
книжата са оставени в канцеларията на органа и могат да се получат в едноседмичен
срок и документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за
получаването им от канцеларията на органа. По делото няма данни за съобщаване
по този ред, нито по разписания като последна възможност в чл. 18а, ал.
10 от АПК начин – чрез поставяне на съобщение на таблото за
обявления или на Интернет страницата на съответния орган за срок, не по-кратък
от 7 дни, след изтичането на който съобщението се смята за връчено.
Изложеното налага извод за
нередовно съобщаване на административния акт и при това положение срокът за
обжалването му по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ не е започнал да тече, поради което в
настоящия случай жалбата на “*“ *от 19.04.2023 г. се явява подадена в срок.
Съдът
намира жалбата за редовна и допустима, като подадена от надлежна страна –
адресат на акта, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, поради което подлежи
на разглеждане по същество, с оглед нейната основателност.
От
фактическа страна се установява, че като собственик на ПИ с идентификатор ****
по КККР на гр. Севлиево “*“ *е
подало до кмета на Община Севлиево заявление, вх. № ДД-4-Б-07.45/08.12.2022 г.,
за издаване на заповед за учредяване право на преминаване през чужди поземлени
имоти, а именно ПИ с № ****и ПИ с № ****по КККР на гр. Севлиево, собственост на
Р.Д. и Ц.К.. В заявлението не се съдържа никаква обосновка относно
претендираното право, като единствено се сочи непостигнато съгласие за доброволно
установяване правото на преминаване, за което са приложени доказателства: нотариална
покана от 02.11.2021 г. с предложение за сключване на писмен договор със
собствениците на чуждите поземлени имоти за учредяване на безвъзмездно право на
преминаване, връчена чрез нотариус лично на Р.Д. на 24.11.2021 г. /л.36-38 и
41/. На 26.11.2021 г. Р.Д. и Цв.К. са отговорили писмено, че не приемат
предложението, за което са изложили своите аргументи, в т.ч. наличие и на други
варианти за достъп до имота на търговското дружество /л.39-40/.
Към
заявлението до кмета на Община Севлиево “*“ *е представила скица-предложение,
отразяваща начина начина на преминаване през чуждите поземлени имот в един
вариант /л.49-54/, изготвена от лице притежаващо проектантска правоспособност
за извършване на дейности по кадастъра съгласно Свидетелство от Агенция по
кадастъра за вписване в регистъра по ЗКИР /л.56/ и Удостоверение, рег. №
06416/2022 г. на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /л.55/.
Сезираният
административен орган е счел, че предложеният начин на преминаване през двата
чужди поземлени имота с № ****и
№ ****по начина, по
който е отразен на представената геодезическата скица, не доказва по безспорен
начин липсата на друго техническо решение за достъп до имот с идентификатор ****
– собственост на заявителя. Прието е също така, че с предложения начин на
преминаване ще се влошат условията за застрояване на чуждите поземлени имоти,
което противоречи на чл. 192, ал. 4 от ЗУТ. По тези съображения, органът се е
произнесъл с изричен отказ за издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ,
материализиран в писмо, изх. № ДД-4-Б-07.45(1)/ 06.02.2023 г.
Недоволен
от развитието на административното производство, заявителят “*“ *обжалва този отказ пред АдС – Габрово, с
изложени аргументи за наличие на мълчалив отказ, които съдът обсъди по-горе в
хода на проверката за срочност на жалбата. Алтернативно се оспорва изричен
отказ, за което се изтъкват пороци по чл. 146, т. 2 от АПК – неспазване на
установената форма поради липса на правни и фактически основания в акта и по чл. 146, т. 3 от АПК – съществено
нарушение на административно-производствените правила.
По делото жалбоподателят се
представлява от упълномощен процесуален представител – адв. П.Ц. от ГАК. В
проведено открито съдебно заседание законния представител на жалбоподателя не
се явява. Представлява се от преупълномощените адв. М.И. от ГАК и адв. Н.Г. от
ГАК /л.98/, които поддържат жалбата и изтъкват аргументи в писмена защита
/л.160-164/. Към съда се отправя искане за отмяна на процесния отказ и
присъждане на разноски.
Ответната страна се
представлява от надлежно упълномощено Адвокатско дружество „Ш. *** /л. 92,
идент. с л. 109/, представлявано заедно и поотделно от адв. Н.Ш. и адв. М.Я.. В
открито съдебно заседание ответникът зам.кмет на Община Севлиево не се явява,
за нея – преупълномощения от дружеството адв. Ш. /л.92/, който оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана. Подробни съображения са изложени в писмено
становище по делото /л.88-89, идент. с л.104-105/. Претендира се присъждане на
разноски.
Заинтересованите страни Р.Д.Д.
и Ц.Д.К. не се явяват и не се представляват в съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните по
делото и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, приема жалбата за основателна по следните съображения:
Обжалваният акт е издаден от Н.Т. –
зам.кмет на Община Севлиево, обективиран в писмо с изх. № ДД-4-Б-07.45(1) от
06.02.2023 г. и адресиран до В.Щ. – представляващ „****“ АД, гр. София, с копие
до заинтересованите страни Р.Д. и Ц.К.. За персоналната компетентност на
длъжностното лице за издаване на актове от типа на процесния, съдът е изискал
представяне на доказателства. По делото е приложена заповед № 1163/14.11.2019
г., с която кметът на Община Севлиево е предоставил осъществяването на свои
функции по ЗУТ на Н.К.Т. – зам. кмет на Община Севлиево и издател на оспорения
акт, сред които в т. 20 фигурира и правомощието ѝ за издаване на
заповеди, респ. откази, по чл. 192, ал. 2 и ал.
3 от ЗУТ. Обжалваният акт е издаден от компетентен административен орган.
От изложеното по-горе става
ясно, че в подаденото заявление “*“ *е конкретизирала своето искане до кмета на
oбщина
Севлиево, като е очертала своята претенция – издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на чл.
192, ал. 1 от ЗУТ право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с
писмен договор с нотариална заверка на подписите, а ал. 2-ра предвижда, че
когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и
друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на
преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на
общината.
Законът урежда самостоятелен
законов сервитут – преминаване през чужд имот, като за учредяването му със
заповед на кмета законодателят е въвел няколко условия, очертани като
отрицателни предпоставки, определящи възможността за издаване на заповед по чл.
192, ал. 2 от ЗУТ. Първото изискване е
да няма друг подходящ начин за достъп, разбирано като липса на друга техническа
възможност за достъп до имота, собственост на лицето, по чието искане е
образувано административно производство за установяване на това право. На
следващо място е липсата на съгласие от страна на собствениците на чуждите
имоти, които се засягат от този сервитут, като това обстоятелство се установява
по безспорен начин от приложенията в административната преписка, приета като
доказателства по делото.
Наред с това, с правото на
преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените
имоти, да се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените
имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради – чл. 192, ал.
4 от ЗУТ.
За изясняване на делото от
фактическа страна, освен събраните писмени доказателства, е назначена
съдебно-техническа експертиза от едно вещо лице – геодезист, което е
представило заключение и е изслушано в проведено по делото открито съдебно
заседание. Според вещото лице „не е невъзможно да се постигне друго техническо
решение за предоставяне на достъп до ПИ с идентификатор ****, но това решение
би било самоцелно, дотолкова, доколкото да покаже тази възможност“. Според
вещото лице предложеният проект за достъп е оптимизиран, а на въпроса дали
предложеният вариант влошава условията за застрояване на ПИ и препятства ли
установения начин на трайно ползване, счита, че към настоящия момент няма
такива условия, за да се дискутира този въпрос. В съдебно заседание пояснява,
че не е регламентирано какво застрояване ще се влоши, тъй като за имотите няма
отреждане. Изразява предположение за наличие на възможно друго техническо
решение, макар и това да е свързано с по-дълга процедура във времето и разход
на повече средства.
В контекста на изложеното
по-горе, съдът намира, че по
направеното от заявителя искане административният орган е бил длъжен да се
произнесе, след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Но, в оспорения акт се съдържа единствено констатацията, че с предложения начин
на преминаване се влошават условията за застрояване на двата чужди поземлени
имота, за която не са изложени никакви фактически и правни основания. По
никакъв начин административният орган не е изследвал и наличието на друго
техническо решение за достъп, което прави необоснован и изводът му за
недоказаност на това обстоятелство. Обжалваният акт съдържа лаконично описание
на някои факти, но липсва каквото и да било описание на обстоятелствата, които
имат значение на релевантни юридически факти, обосноваващи наличието на
материалноправните предпоставки за издаване на отказ.
Настоящата съдебна инстанция не
споделя твърдението на процесуалния представител на ответника, изразено в
писмено становище, че в акта си компетентният орган подробно е разгледал и
описал заявлението и приложените към него документи, като е стигнал до извода,
че първата предпоставка за издаване на акт е изпълнена – липса на съгласие,
което не е спорно между страните. След това органът преминал към изследване
наличието на втората предпоставка за издаване на акта, като е констатирал, че
не може да бъде установено наличието на липса на друго техническо решение за
достъп до процесния имот. Според съда не са налице каквито и да било
доказателства, че административният орган е изследвал този въпрос – нито в
преписката, приложена от Община Севлиево, нито в обжалвания отказ. И тъй като
не е изследвал и обсъждал разгледаните в настоящото съдебно производство и в
този съдебен акт релевантни въпроси, издаденият ИАА се явява фактически и
правно необоснован. В разглеждания случай фактическите
основания за отказа на кмета на Община Севлиево за издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ за учредяване право
на преминаване през чужд имот не могат да се изведат нито от съдържанието на
оспорения административен акт, нито от събраните по преписката доказателства.
Съгласно чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му. Първите са необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава
съществено. Липсата на фактически основания представлява винаги съществено
административнопроизводствено нарушение, водещо до отмяна на административния
акт. Обратно, макар и да е процесуално нарушение, непосочването или погрешното
посочване в акта на правното основание за издаването му не е съществено такова,
при условие, че актът съдържа фактическите основания за издаването си. Липсата
им, както е в разглеждания случай, съставлява съществено процесуално нарушение
на административното производство, което да води до незаконосъобразност на акта
само на това основание, респ. до неговата отмяна без произнасяне по същество,
съгласно чл. 172 от АПК.
Така
мотивиран, съдебният състав приема, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, но незаконосъобразен поради неспазване на установената форма
и издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразността на обжалвания отказ се преценява с оглед
изложените като негови мотиви фактически обстоятелства. Такива в случая
липсват, което определя оспорения административен акт като незаконосъобразен, поради
което следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната на административния
орган за ново произнасяне с мотивиран акт.
По разноските: при този изход на
спора се явява основателна и доказана претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото разноски. Съобразно списък, представен в
о.с.з. от 09.10.2023 г. /л.150/, същите са в общ размер на 1900.00 /хиляда и деветстотин/ лева, съставляващи: 50.00 /петдесет/
лева заплатена държавна такса, 600 /шестстотин/ лева хонорар на вещо лице за
извършена по делото техническа експертиза и адвокатско възнаграждение стойност 1250.00
/хиляда двеста и петдесет/ лева, заплатено в брой по Договор за правна защита и
съдействие № 15 от 12.04.2023 г.
Воден от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, чл. 173, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 213 от ЗУТ, Административен съд – Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен отказа на
зам.кмета на Община Севлиево, обективиран в писмо с изх. № ДД-4-Б-07.45(1)/
06.02.2023 г., за издаване на заповед по чл. 192, ал.
2 от ЗУТ за учредяване право на преминаване през чужди поземлени
имоти по заявление на „****“ АД, гр. София, вх. № ДД-4-Б-07.45/08.12.2022 г.
ВРЪЩА преписката на административния
орган за ново разглеждане на заявление от „****“ АД, гр. София, вх. №
ДД-4-Б-07.45/08.12.2022 г. и произнасяне в законоустановения срок по ЗУТ
съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в
мотивите на настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Община Севлиево, с адм.адрес: гр.
Севлиево, пл. „Свобода“ № 1, да заплати на „****“ АД, с ЕИК ****, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. "Арсеналски" № 77, сумата в
размер на общо 1900.00 /хиляда и деветстотин/ лева, съставляваща направени от
жалбоподателя съдебно-деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на оспорване
с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България чрез
Административен съд – Габрово в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
На основание чл. 138, ал. 3 от АПК настоящото решение да се съобщи на страните по делото чрез изпращане на
преписи по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ:
ДИАНА ПЕТРАКИЕВА