РЕШЕНИЕ № 8
гр.Сливен,
22.01.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Галя Георгиева като
разгледа докладваното от съдия ДИНЧЕВА адм.д № 396/2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба подадена от З.И.З.
*** срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1670-000390/12.10.2020 год. издадена
от Началник сектор към ОДМВР Сливен, РУ-Сливен, с която е постановено
"временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до успешно
полагане на проверочен изпит" на З.И.З..
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна поради липса на извършено нарушение. Не били налице
посочените в нея фактически констатации, което я правело необоснована и
постановена в противоречие със закона. Счита, че извършеното нарушение е
маловажно. Прави се искане съдът да отмени оспорената заповед. Претендира
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не се явява. Представлява се от адв. С. С., който счита издадената заповед за
незаконосъобразна. Твърди, че неправилно е отнето свидетелството за управление
на МПС на неговия клиент, тъй като същото било валидно издадено. Не отрича, че
лицето не е имало пожарогасител в колата. Твърди, че З. не е н. Прави се искане
съдът да отмени процесната заповед. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание административният
орган редовно призован не се явява и не се представлява.
Съдът след като прецени
доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на съдебно
обжалване, поради което се преценя като процесуално допустима.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
На 12.10.2020 год. е извършена
проверка от служители на ГООР при РУ на
МВР Сливен на З.И.З.. При проверката е установено, че лицето управлява с. си
лек автомобил Опел Астра рег.№ ******** като същият не е оборудван с аптечка и
пожарогасител. На водача е предоставено да прочете текста на чл.139, ал.2, т.2
от ЗДвП като същият е заявил, че е н. и не е прочел текста. За извършените
нарушения е съставен АУАН № 961984/12.10.2020 год., който водачът е отказал да
подпише като е заявил, че е н. Въз основа на така съставения акт е издадена
процесната заповед, с която на лицето е наложена ПАМ „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС“ до успешно полагане на проверовъчен изпит
на основание чл.171, т.1, б.В от ЗДвП. Със заповедта е отнето СУМПС № *********
издадено в Г., за което е съставен протокол за доброволно предаване.
По делото е разпитан в качеството си
на свидетел а. Я.Р.З.. Същият заявява, че на датата на проверката е отишъл по сигнал на негови к. до
б. „Л.“ в г.С., където се е извършвала проверка на З.И.З.. Било му представено
г. свидетелство за управление на МПС. След като актът за нарушение бил съставен
същият бил предявен за връчване на водача, който отказал да го подпише като заявил,
че е н. Свидетелят дал на водача да прочете текста от закона на книжка, но
последният н. м. като заявил, че е н.-н. м. да ч. и да п.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При цялостната проверка на законосъобразността
на процесния ИАА на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.
Заповедта е издадена от материално и
териториално компетентния орган съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 343з-86/20.01.2017 год. на Директора на
ОДМВР – Сливен /л. 35 от делото/. Макар в процесната заповед да не е уточнено
н. на кой сектор в РУ-Сливен е издал същата, то от събраните допълнително
доказателства /л.50/ безспорно се установява, че лицето издател на заповедта В.
Й. Г. заема длъжността „н. с. „О. п.“
към РУ Сливен и към настоящия момент и е компетентен да издава заповеди за
налагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП.
Относно спазването на установената
форма съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма
съгласно чл. 146, т. 2 във вр. с чл. 59 от АПК. Видно е, че процесната заповед отговаря на всички
изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК-съдържа наименование на органа, който я е издал,
наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за
издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за налагане на ПАМ не
следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и
реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК. Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта
могат да се излагат и отделно в самата административна преписка, поради което и
при наличие на посочване в заповедта на докладна записка рег. № 1670р-23654/12.10.2020
год. на К.О. в ГООР при РУ-Сливен на Я.Р.З. /на л. 15 от делото/, която
представлява част от административната преписка, констатациите в същата, както
и в АУАН /на л. 12 от делото/, също част от административната преписка,
съставляват и мотиви на заповедта. Оспорената заповед съдържа достатъчно мотиви
с оглед приложимата материалноправна норма на чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП, а именно: "Водачът е заявил, че е н.,
при предоставяне да прочете текста на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП водачът е
отказал, н. м. да прочете текста“.
При това положение установи се по
делото, че заповедта отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Ето защо при липса на каквото и да било нарушение
относно реквизитите за форма на това основание искането за отмяна е
неоснователно.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на
административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено
такова. По делото, видно от приложената първоначално административна преписка
не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Видно от правното основание за
издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП временно е отнето свидетелството за
управление до успешно полагане на проверочен изпит. В мотивите на обжалваната в
настоящото производство заповед изрично се сочи в какво конкретно се изразява
"незнанието", а в АУАН, който както беше посочено по-горе, е
неразделна част от административната преписка, в който смисъл и съгласно
константната практика на съдилищата относно мотивите на административния акт,
които могат да се излагат и отделно в административната преписка, са посочени
конкретните административни нарушения, за които съдът следва да прецени дали
отговарят на изискването за "немаловажност" на нарушението на
правилата за движение.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач,
който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за
движение, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС до успешно полагане на проверочен
изпит". Юридическите факти включени в хипотезата на правната норма са два:
немаловажно нарушение, извършено поради незнание като изискването на закона е
кумулативното им наличие.
Следва да се посочи, че в жалбата са
налице две противоречиви твърдения. Първо жалбоподателят твърди, че не е
извършил нарушение, а след това посочва, че извършеното от него представлява маловажно
нарушение. От друга страна в жалбата са развити съображения, които нямат общо с
описаната в заповедта фактическа обстановка. В жалбата се говори за нарушение
изразяващо се в превозване на пътник без колан, а ПАМ е наложена за липса на
аптечка и пожарогасител. В съдебно заседание процесуалният представител на
оспорващия категорично заяви, че автомобила не е имал пожарогасител, т.е.
извършеното административно нарушение не се оспорва. Единственото категорично
възражение релевирано в жалбата е относно маловажността на случая. Оспорващият счита,
че процесният случай не може да се квалифицира като немаловажен. За това обаче
не са изложени никакви съображения.
Наведените в съдебно заседание
възражения относно валидността на СУМПС на лицето, правомощията на служителите
на ОД на МВР да ги отнемат и възможността на лицето да се яви на проверовъчен
изпит в България, липсата или наличието на досие на водача, съдът намира една
част за неоснователни, а друга за неотносими към правния спор. По делото е
безспорно установена фактическата обстановка относно извършената проверка,
липсата на пожарогасител и аптечка в управлявания от лицето автомобил. Спорът в
случая се изразява в това извършеното нарушение от незнание ли е и било ли е
лицето н. Съдът намира заявеното в жалбата и потвърдено в съдебно заседание от
процесуалния представител на оспорващия, че същият не е н. за недоказано. За
това твърдение не бяха ангажирани каквито и да е доказателства от страна на З..
От друга страна по делото са приети като доказателства съставения АУАН №
961984/12.10.2020 год., в който актосъставителят изрично е посочил, че лицето е
н. и н. м. да прочете предоставения му текст. Описаното в акта се потвърди и от
разпита на а. в съдебно заседание. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Следователно съдът следва да даде вяра на акта за нарушение и да
приеме за доказано по съответния ред, че лицето е било н. и е извършило
административното нарушение поради незнание.
Що се касае до другите изброени
по-горе възражения на оспорващия съдът ги намира за неотносими към правния
спор. В случая не се твърди, че свидетелството за управление на лицето е
невалидно. Не е спорен и въпросът може ли или не едно лице, което притежава СУ
на МПС издадено в д. държава да се явява на проверовъчен изпит, както и в кое
досие ще му бъдат отразени издадените административни актове. Тези въпроси не
са предмет на делото. Предметът на настоящия спор е очертан по-горе от съда и
той се свежда до извършването на административните нарушения описани в АУАН и
заповедта за прилагане на ПАМ и правилното прилагане на съответната мярка. Ето
защо възраженията, които не касаят конкретния правен спор не следва да се
обсъждат от съда.
Както бе посочено по-горе елементите
от фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП са извършване на нарушение на правилата за
движение, същото да е от незнание и да е немаловажно. Въз основа на
гореизложеното съдът намира първият и вторият елемент от фактическия състав за
доказани. Налице е извършване на административно нарушение, което е извършено
от незнание съгласно писмените и гласни доказателства. Незнанието на закона не
освобождава от отговорност като същото "незнание" след като бъде
надлежно установено е основание на лицето да бъде наложена ПАМ, която ще
предотврати възможността поради незнание водачът да извърши и други нарушения
на правилата за движение, което е необходимо с оглед изпълнение целта на закона
– опазване на живота и здравето на участниците в движението.
С. на а. Я.Р.З. е упълномощено лице
по см. на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, което има право да контролира спазването на
правилата за движение от всички участници в движението съгласно т. 1, чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Това негово правомощие неминуемо изисква преценка и
за знанието на правилата за движение от проверяваните водачи на МПС.
Съдът констатира и наличието на последната
предпоставка на чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП "немаловажно нарушение" като
намира, че и двете констатирани в АУАН административни нарушения на чл. 139, ал. 2, т.2 и т.3 от ЗДвП не са маловажни по аргумент от § 6, т. 32 от ДР на ЗДвП. Особено съществено е нарушението на чл. 139, ал. 2, т.3 от ЗДвП изразяващо се необорудване на автомобила с
пожарогасител и аптечка, което в определени случаи може да допринесе до
увеличаване на щетите при причиняване на ПТП.
Видно от всички събрани по делото
доказателства /писмени и гласни/, установява се фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП, поради което наложената ПАМ е
законосъобразна. В същия смисъл е Решение № 15911 от 21.12.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 14548/2016 г., VII отделение.
Съдът служебно констатира, че
заповедта съответства и на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК като ПАМ е наложена с цел да се осигури безопасност
на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения, за
които на жалбоподателя е съставен АУАН.
С оглед съображенията изложени
по-горе съдът намира, че Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1670-000390/12.10.2020
год. по чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП на Началник сектор към ОДМВР-Сливен,
РУ-Сливен е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора съдът намира
искането на процесуалния представител на оспорващия за присъждане на
направените по делото разноски за неоснователно.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Сливен
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на З.И.З. ЕГН **********
срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1670-000390/12.10.2020 год. по чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП на Началник сектор към ОДМВР-Сливен,
РУ-Сливен като неоснователна.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП
решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ