Р Е Ш Е
Н И Е
№ 13
град Шумен, 10.02.2017 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Н. И. като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №397 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Г.С.Г., ЕГН-**********,*** със съдебен адрес ***, оф. 7 чрез адв. Д.Н. *** против „Титан БКС” ООД, ЕИК-*********, гр. Шумен, ул. „...” №71, ет.2 представлявано от управителите С.И.Д. и Н.Г.К.. В исковата молба се сочи, че ищецът бил съдружник в дружеството ответник, като притежавал 40 дружествени дяла с номинал всеки по 10 лв. или общо 400 лв. Бил прекратил дружественото правоотношение с ответника като подал на основание чл.17, ал.2 от Дружественият договор, във вр. с чл.125, ал.2 от ТЗ писмено предизвестие за прекратяване на членственото правоотношение. Предизвестието било прието в деловодството на ответника с вх. №165/29.06.2012 г. В предизвестието сочил, че е съгласен принадлежащите му дялове да бъдат прехвърлени или на съдружниците или на трето лице на цена съответстваща на стойността на дружественият дял. Срокът на предизвестието изтекъл на 29.12.2012 г., като намира, че към този момент е настъпило прекратяването на дружеството правоотношение като към този момент е възникнало правото му да придобие обезщетение в размер на 8% от капитала на дружеството. Сочи, че многократно се е опитвал да постигне спогодба със съдружниците да му бъдат заплатени полагащите му се суми. Намира, че тъй като членството му е прекратено на 29.12.2012 г. към обезщетението следва да се приложи счетоводният баланс на дружеството към 31.12.2012 г. като капиталът към този момент е бил 9 826 000 лв., от които припадащият му се 8 процентов дял е 786 080 лв. сочи, че било заведено търговско дело №720/2013 г. на ОС Шумен, по което с решение №126/07.11.2014 г. бил осъден ответника да заплати по заведеният частичен иск сумата от 30 000 лв., ведно с 2 899.19 лв. лихви. Решението било потвърдено с Решение №99/14.04.2015 г. по в. т. д. №26/2015 г. на Апелативен съд – Варна. Твърди, че след постановеното решение се опитал да уреди взаимоотношенията си със съдружник в дружеството ответник - „Титан интернешънъл холдинг” АД, с представител на който било постигнато споразумение да му бъде заплатена сумата от 458 238.58 лв. на шест равни вноски, като холдинговото дружество с посоченото споразумение се съгласявало да встъпи в дълга на първоначалният длъжник и ответник в производството. Споразумението било сключено на 28.09.2015 г. и според постигнатите в него договорености била изплатена първата вноска. Не били изплатени обаче последващите вноски, които се дължали ежемесечно. Намира ,че с неплащането на третата вноска и на основание т.2.2 от споразумението загубило сила уговореното в него. Намира, че във връзка с това пасивно процеесуално легитимиран да отговаря по настоящият иск е ответника „Титан БКС” ООД, ЕИК-*********, гр. Шумен. Поради това замел ново дело – отново за част от дължимите суми – частичен иск за 150 000 лв. от общо 327 841.42 лв. сочи, че с Р №91/29.07.2016 г. по т. д. №34/2016 г. по описа на ОС – Шумен ответника бил осъден да заплати цялата посочена сума от 150 000 лв., ведно с лихвите, като част от общо дължимите 786 080 лв. намира, че ответника остава задължен към него със суми дължими му като дружествен дял вследствие на прекратено дружествено правоотношение. Ето защо с оглед гореизложеното моли да бъде осъден ответника да заплати сумата от 147 841.42 лв., като главници по частичен иск за заплащане на дължими като дружествен дял суми от общо 786 080 лв., ведно с мораторната лихва върху тази сума от 29.12.2012 г. до датата на завеждане на настоящата искова молба в размер на 54 408.51 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите като главница суми. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
От страна на ответника „Титан БКС” ООД е депозиран писмен отговор. В него се сочи, че депозираната искова молба е недопустима, неоснователна и недоказана. Не оспорва обстоятелството, че ищеца е бил съдружник в дружеството, както и че към 29.06.2012 г. е поискал да бъде прекратено членственото му правоотношение с 6-месечно предизвестие на основание чл.125, ал.3 от ТЗ във вр. с чл.17, ал.2 от дружествения договор. Твърди, че със споразумение от 28.09.2015 г. сключено между ищеца Г.С.Г. и „Титан интернешънъл холдинг” АД, ЕИК-********* (с настоящо наименовение „Кръстев интернешънъл холдинг” АД) ищецът в производството дал съгласието си за погасяване на имуществените последици от прекратеното членствено правоотношение с „Титан БКС” ООД, като се съгласил да бъде заместено „Титан БКС” ООД като длъжник от „Титан интернешънъл холдинг” АД. Твърди, че ищецът в производството се е съгласил със същото споразумение да му бъде изплатена на няколко определени вноски общо сумата от 458 238.58 лв., като се отказал от претенция в пълният дължим му се размер от 786 080 лв. Намира, че с оглед изложеното за ответника не е налице материалната легитимация, за да отговоря по заведеният иск. Твърди, че със сключването на споразумението на ищеца била заплатена сумата от 150 000 лв. С оглед това счита, че така заведеният иск е частично недопустим, като производството следва да бъде прекратено. Сочи, че по твърдения на ищеца, с влязло в сила решение № 126/01.11.2014 г. по т.д. № 720/2013 г. на ШОС, потвърдено с решение № 99/14.04.2015 г. по в.т.д. № 26/2015 г. на ВАпС и влязло в законна сила, ответното дружество е било осъдено да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв., представляваща частична претенция от сумата от 786 080 лв., представляваща стойността на дружествения дял на ищеца след прекратяване на членственото му правоотношение в „Титан БКС” ООД, ведно с лихви и разноски. Следователно заявеният пълен размер на претенцията е следвало да бъде редуциран със сумата от 30 000 лв. Претендирането повторно на пълния размер на стойността на дружествения дял, без приспадане на тази сума от 30 000 лв., прави претенцията недопустима за разликата над 756 080 лева до претендираните 786 080 лв. Също така по твърдения на ищеца, с решение № 91/29.07.2016 г. по т. д. № 34/2016 г. на ШОС (не влязло в законна сила) ответното дружество вече е осъдено да му заплати сумата от 150 000 лв., частична претенция от 756 080 лв., представляващи равностойността на дружествения му дял. Следователно претендираният пълен размер на претенцията от 756 080 лева е следвало да бъде редуциран и със сумата от 150 000 лева. Намира, че е недопустима претенцията за сумата над 606 080 лв. до 756 080 лв. Налице са две дела с един и същи предмет, между същите страни, на същото основание и касаят една и съща сума – 150 000 лв. Производството по настоящото дело, като заведено по-късно (след т. д. № 34/2016 г. на ШОС) следва да бъде прекратено като недопустимо за разликата над 606 080 до 756 080 поради липсата на правен интерес от съдебно установяване на спорното право със СПН два пъти. Сочи, че на основание т.1.4 от споразумение за уреждане на финансови отношения е прекратил участието си като съдружник при ответника от 28.09.2015 г. и е бил издаден запис на заповед за сумата от 68 238.53 лв. от 28.09.2015 г. и падеж 20.10.2015 г. с издател „Титан Интернешънъл Холдинг” АД и поемател Г.С.Г., като последният е издаден за обезпечение изпълнение на задълженията по споразумението. На основание този запис на заповед ищецът Г.Г. е предявил против „Кръстев Интернешънъл Холдинг” АД (с предишно наименование „Титан Интернешънъл Холдинг” АД) иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за приемане на установено в отношенията между страните, че в полза на Г.С.Г. съществува вземане срещу „Кръстев Интернешънъл Хординг” АД в размер на 68 238.58 лева. По предявения иск е образувано гр.д. № 6277/2016 г. по описа на СГС, г.о., 1-1 с-в. Спорът е висящ. Следователно с предявяването на настоящия частичен иск при заявен пълен размер на претенцията от 786 080 (или 756 080 лв.), ищецът цели да му бъде присъдена втори път сумата от 68 238.53 лева. Същата е част от общото задължение за заплащане стойността на дружествения дял на ищеца, макар и претендирана от различни лица на същото основание. По гр.д. № 6277/2016 г. на СГС, сумата от 68 238.53 лева се претендира от ищеца от „Кръстев Интернешънъл Холдинг” АД на основание споразумението от 28.09.2015 г. и обективирания в същото договор за заместване в дълг, с който холдингът е заместил „Титан БКС” ООД в дълга спрямо ищеца по настоящото дело. Сочи, че тази сума представлява втора вноска от договореното разсрочено плащане и е част от общото задължение за заплащане стойността на дружествен дял на Г.Г. от 786 080 лв. Гр. д. № 6277/2016 г. на СГС е образувано по искова молба с вх. №69706/20.05.2016 г. и се развива след проведено незабавно производство по чл. 417 ГПК, поради което претенцията по същото е заявена съдебно по- рано от тази по настоящото. Налага се извода, че и по отношение на сумата от 68 238.53 лв. искът е недопустим. С оглед това твърди, че исковата претенция в производството е недопустима за сумата над 537 841.47 лв. до пълния претендиран размер от 786 080 лв. Също така ответникът оспорва пасивната си процесуална легитимация. Сочи, че в т.1.3 от споразумението от 28.09.2015 г. е постигната изрична договорка, че „Титан Интернешънъл Холдинг” АД (с настояща фирма „Кръстев Интернешънъл Холдинг” АД) замества изцяло „Титан БКС” ООД в задължението му към ищеца. Бившият съдружник и кредитор на дружеството Г.Г. изрично се е съгласил с тази клауза. Намира, че последната е самостоятелен договор за заместване в дълг по чл.102 ЗЗД, по силата на който третото лице „Титан Интернешънъл Холдинг” АД се е задължило към Г.Г. на мястото на длъжника „Титан БКС” ООД, а последното се е освободило от дълга си към кредитора безусловно и неотменимо. Развалянето на споразумението от 28.09.2015 г., поради неизпълнение, не води до разваляне на сключения договор за заместване в дълг. Ответникът твърди, че договорът по чл. 102 ЗЗД е неотменим и безусловен, като внася една неподлежаща на ревизия промяна в облигационното правоотношение, а именно – самото правоотношение се запазва, но се променя длъжника по него. Доколкото договорът е едностранен и съдържа единственото задължение новият длъжник да встъпи в дълга, то след сключването на този договор и изпълнение на задължението да замести в дълг (което е изпълнено), договорът за заместване в дълг не подлежи на разваляне. Сочи, че този извод се налага и при систематичното и логическо тълкуване на клаузата по т.1.3 от споразумението с останалите му клаузи при съответното приложение на чл. 20 ЗЗД. Така в т. 1.5. от споразумението е предвидено, че ищеца опрощава на новия си длъжник сумата от 327 841.42 лв. Намира, че опрощаването произвежда действие след окончателното изплащане на сумата от 458 238.58 лв. Следователно съгласно споразумението, настъпването на действието на договора за опрощаване е обусловено от настъпването на отлагателно условие. Не е предвидено и уговорено отлагателно условие относно действието на договора за заместване дълг. Заместването в дълг е неотменимо и безусловно и при тълкуване клаузата в т. 1.3 от споразумението, където са използвани изразите „изрично” и „изцяло”. Намира, че разпоредбата на т.2.2 от споразумението не дава основание за друго тълкуване. Твърди, че развалянето на споразумението поради неизпълнение на финансовите ангажименти на новия кредитор, не води до развалянето на самостоятелния договор за заместване в дълг. Длъжник продължава да бъде „Кръстев Интернешънъл Холдинг” АД. Твърди, че това тълкуване на отношенията между старите се подкрепя и от факта, че Г.Г. води срещу „Кръстев Интернешънъл Холдинг” АД гр. д. № 6277/2016 г. по описа на СГС. Сочи, че споразумението е развалено на 21.10.2015 г. на основание т.2.2., а делото е образувано след тази дата. Тъй като легитимиран да отговаря по предявения иск е „Титан Интернешънъл Холдинг” АД (с настоящата фирма „Кръстев Интернешънъл Холдинг” АД) а не от „Титан БКС” ООД, счита, че искът е изцяло неоснователен. Сочи, че ищецът признава, че е получил при доброволно плащане на сума от 150 000 лв., представляваща част от пълния размер на претенцията му от 786 080 лв. с оглед това счита, че частичният иск следва да се отхвърли като неоснователен пропорционално (за сумата над 117 600 лв. до пълния претендиран размер от 147 841.42 лв.). Твърди, че неоснователността на главната претенция или част от нея води до цялостна или частична неоснователност и на акцесорната претенция за изтекли мораторни лихви. Твърди, че оспорва, че към 29.11.2012 г. балансовата стойност на дружеството е в размер на 9 826 000 лв., както и че съответната част от дела на съдружника към 29.12.2012 г. е възлизала на 786 080 лв. Оспорва, че размерът на мораторната лихва върху претендираната част от главницата възлиза на 54 408.51 лв. Намира, че ако съдът счете иска за допустим, то същият е неоснователен. Сочи, че ищецът не е посочил ясно каква част претендира като цялостен размер на задължението – сумата от 786 080 лв. или сумата от 841.42 лв. Намира, че в ИМ не е посочено ясно какви суми са погасени до момента и какви плащания има по задължението. Нямало яснота, тъй като не е отразено, че по невлязлото в сила решение по т. д. №34/2016 г. по описа на ШОС ответникът е осъден на допълнително още 150 000 лв. по претенция за главница и съответният размер мораторна лихва. Твърди, че по отношение на задължението е изтекла погасителна давност. По отношение на претенцията за мораторна лихва сочи, че главното вземане за сумата от 147 841.41 лв., предявено като часточно от сумата 786 080 лв. е станало изискуемо на 29.12.2012 г. с изтичането на 6 месечен срок на отправеното предизвестие за прекратяване на членството в дружеството. Намира, че претенцията за изтекли мораторни лихви от 29.12.2012 г. до 11.08.2013 г. е погасена по давност до размер на сумата от 9 308.88 лв. възразява за погасяването на тази сума по давност.
От страна на ищеца е депозирана и допълнителна ИМ (ДИМ). В нея се сочи, че първоначалната ИМ е допустима, основателна и доказана. Сочи, че действително между ищеца и „Титан интернешънъл холдинг” АД на 28.09.2015 г. е било сключено споразумение по което ответника в производството „Титан БКС” ООД не са страна, с което е направен опит да се уредят задълженията на последното дружество. Счита обаче, че посоченото споразумение е било развалено, тъй като т.2.2, раздел ІІ предвижда, че споразумението се счита развалено ако дружеството („Титан интернешънъл холдинг” АД) пропусне да направи в срок, която и да е месечна вноска. Намира, че така по силата на клаузата на т.2.2 е настъпило развалянето на споразумението. Предвид това счита, че задължен остава „Титан БКС” ООД и то не само за сумата по споразумението - 458 238.58 лв., но и за горницата над тази сума. Уточнява, че настоящият иск е заведен като частичен за сумата от 147 841.42 лв. главница от общата сума 786 080 лв. и претендираната сума се дължи, доколкото не е заплатено задължението в цялост. Намира, че сумата по гр. д. №6277/2016 г. на СГС в размер на 68 238.53 лв. е извън настоящият иск и не следва да се разглежда, тъй като касае обезпечителни мерки, взети във връзка с неспазване на споразумението между ищеца Г.С.Г., ЕГН-********** и „Титан интернешънъл холдинг” АД. Твърди, че неоснователно се оспорва основателността на балансовата стойност на дружеството, на база на която е определен дружествен дял на ищеца от 786 080 лв., тъй като тази сума е била предмет на няколко експертизи и това е и сумата публикувана в ТР като отчет към края на 2012 г.
От страна на ответника е представен отговор на депозираната ДИМ по реда на чл.373 от ГПК. В него се сочи, че се оспорват всички фактически твърдения на ищеца от ДИМ. Сочи, че се позовава на тригодишна погасителна давност по отношение на част от претенцията за мораторна лихва. Намира, че по спора е от съществено значение целят размер на предявената частично претенция, тъй като това би дало основание на съда да постанови решение, с което да отхвърли съответна част от частичният иск пропорционално. Оспорва твърдението на ищеца, че сумата от 68 238.53 лв. е извън предмета на спора. Тази сума е предмет на претенция по гр. д. №6277/2016 г. по описа на СРС и се претендира на основание запис на заповед, издаден във връзка със споразумението от 28.09.2015 г. намира, че тази сума се претендира за втори път по настоящото производство от ответника „Титан БКС” ООД.
В съдебно заседание за ищеца се явява адв. Д.Н. ***. Последният моли да бъде уважена така депозираната ИМ, като моли да бъде заплатен следващият се на ищеца дружествен дял, предявен частично в настоящото производство. Твърди, че в настоящото производство претендира сума от 327 841.42 лв., от цялото вземане дължимо на ищеца от 786 080 лв., която по-малка сума е била опростена при сключване на споразумението между ищеца и „Титан интернешънъл холдинг” АД. Твърди, че така е записана и претенцията в ИМ. Сочи, че други факти и обстоятелства ще изложи в писмени бележки. В бележките е преповторено изложеното в ИМ и допълнителната ИМ. Специално внимание в изложението се обръща на следните обстоятелства: Твърди, че споразумението между ищеца и трето по първоначалното правоотношение и настоящият спор лице „Титан интернешънъл холдинг” АД, сключено на 28.09.2015 г., което е предвиждало заместване в дълг на задълженото лице от ответника с „Титан интернешънъл холдинг” АД е довело до опрощаване на сумата от 327 841.42 лв., тъй като ищецът е имал право на заплащане на равностойност на дружествен дял в размер на 786 080 лв., а по споразумението встъпващият в дълга се е договорил да заплати по-малка сума (по-малка с 327 841.42 лв.). Твърди, че до момента ищеца в различни производства е претендирал от ответника суми до размер 327 841.42 лв., тъй като поради неизпълнение от новият длъжник „Титан интернешънъл холдинг” АД споразумението от 28.09.2015 г. е било развалено и сумата от 327 841.42 лв. отново се дължала и то от първоначалният длъжник и ответник в производството „Титан БКС” ООД, ЕИК-*********, гр. Шумен. Твърди, че като главници са претендирани и присъдени в полза на ищеца против настоящият ответник по т.д. №720/2013 г. по описа на ШОС - 30 000 лв., по т.д. №34/2016 г. на ШОС – 150 000 лв. (последното не е влязло в законна сила), а пов настоящото производство – 147 841.42 лв. Т.е. общо точно 327 841.42 лв., които намира, че се дължат от ответника, поради неизпълнение на договора от страна на заместилото го в дълг лице. В тази връзка счита, че ответника е действително пасивно легитимиран да отговаря по настоящият иск. В писмените бележки оспорва твърдението, че искът е неясен. Твърди, че производството по гр.д. №6277/2016 г. по описа на СГС е водено против „Титан интернешънъл холдинг” АД за сумата от 68 238.54 лв., като е основан на подписаните от последното дружество записи на заповед във връзка с посоченото по-горе споразумение. Намира, че при така заведената претенция не става въпрос за претендиране два пъти на едно и също. Моли да бъде осъден ответинка да заплати претендираната сума и направените от ищеца разноски.
От страна на представителите на ответника – адвокат М.Р. и адвокат С.Т. и двамата от АК – Варна се заема становище, с което се подкрепя изложеното в отговорите на ИМ и на допълнителната ИМ. Поддържа се становището за частична недопустимост на ИМ, обстоятелството, че ответника не е процесуално пасивно легитимиран да отговаря по иска. Намира, че в това отношение при договорите за заместване в дълг, е налице единство не само в докртината, но и в съдебната практика. Твърди се, че не може да бъде развалян договор за заместване в дълг, като същият, когато веднъж е сключен остава в сила. Молят да бъде взето предвид обстоятелството, че част от сумите дължими като мораторна лихва са били погасени по давност. Представени са писмени бележки, които са в подкрепа на тезата на ответника. В тях се препотвърждава становището, че ответника не е пасивно легитимиран по посочените искове. Изрично е цитирана правна теория от труда на К.К. „Заместването в дълг по чл.102, ал.1 от ЗЗД”, изд. „Сиби” 2016 г., стр.173-176, 233-235 и стр. 240, като е посочено, че по силата на едностранното поемане на дълга от новия длъжник, предишният длъжник се освобождава от дълга си. Какви са мотивите за това трето лице да замести длъжника е въпрос на вътрешни отношения между това трето лице и кредитора или между третото лице и длъжника. Цитира, че „Не се запазва никаква субсидиарна форма на лична отговорност на предишния длъжник не само при неизпълнение от страна на новия длъжник, но дори в случаите, когато той се окаже несъстоятелен и по тази причина също не може да изпълни задължението си.” Сочи, че съдебната практика също е категорична, че след заместването в дълг по силата на изричното съгласие на кредитора чрез фигурата на едностранното поемане на дълга, задължението преминава върху поемателя в качеството му на нов и единствен длъжник, като след това кредиторът може да търси изпълнение на дълга само от новия длъжник в качеството му на единствен длъжник. Намира, че развалянето на споразумението от 28.09.2015 г. поради неизпълнение на задълженията на новия длъжник по него не води до разваляне на сключеният договор по него. Твърди, че посоченият договор е неотменим и безусловен, като внася неподлежаща на ревизия промяна в облигационното правоотношение, а именно замяната на длъжника. Твърди, че „след като договорът за заместване в дълг е сключен между кредитора и новият длъжник без участието на предишния длъжник, то не развалянето на този договор да зависи от волята на новия длъжник, в случая това дали ще изпълни точно или не поетия по споразумението дълг.” Намира, че в това отношение старият длъжник би бил натоварен с мораторните лихви върху поетия дълг, за периода, за който новият длъжник е бил в забава. Намира, че клаузата, в която кредиторът е посочил, че опрощава суми като част от общото задължение е обусловено от отлагателно условие, като не е предвидено и уговорено отлагателно условие относно действието на договора за заместване в дълг. Твърди, че поведението на ищеца също сочи, че той счита новият длъжник за задължено по договора лице, тъй като последният е завел по отношение на Кръстев Интернешънъл Холдинг” АД (предишен „Титан интернешънъл холдинг” АД) гр. д. №6277/2016 г. по описа на СГС. Моли да бъдат отхвърлени предявените обективно съединени искове ,ккато и в полза на ответника да бъдат присъдените съдебни и деловодни разноски, включително и заплатеният адвокатски хонорар.
Исковата молба отговаря на законовите изисквания и се явява процесуално допустима.
Предявените обективно съединени искове са частично основателни.
От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното: Между страните не е спорно, че до 29.12.2012 г. ищецът Г.С.Г., ЕГН-********** е бил съдружник в ответното дружество „Титан БКС” ООД, ЕИК-*********, гр. Шумен, като е притежавал 40 дяла, всеки от които с равностойност на 10 лв. или общо 400 лв. от капитала на дружеството, като към онзи момент относителният дял е бил 8% от целият капитал. Не се спори относно това, че на 29.06.2012 г. от страна на ищеца до дружеството било изпратено писмо, в което е посочено, че се надява в шестмесечен срок да бъде посочено лице, което да закупи делът му. Установява се, че тъй като в този срок до 29.1.2012 г. от дружеството не били предприети каквито и да са постъпки в тази насока дружеството било прекратено.
В рамките на производството е приета ССЕ, която не е била оспорена от страните и е приета от съда като пълно и компетентно дадена, която установява, че към 31.12.2012 г. – месецът на прекратяване на дяловото участие на ищеца в дружеството, размерът на делът на ищеца в собствеността на дружеството определена според месечният счетоводен баланс е 786 080 лв. Установява се, че счетоводният баланс на дружеството към 31.12.2013 г. отговаря на изискванията на чл.13 от ЗСч, както и на чл.23, ал.2 от ЗСч и може да бъде изпълзван за целите на чл.125, ал.3 от ТЗ. ССЕ установява, че дължимите мораторни лихви върху сумата за главница от 147 841.42 лв. е на стойност от 54 273.69 лв. за периода от 29.12.2012 г. до 11.08.2016 г., 9 226.01 лв. за периода от 29.12.2012 г. до 11.08.2013 г. и 45 047.68 лв. за периода от 11.08.2013 г. до 11.08.2016 г.
Обстоятелствата, че ищеца е бил съдружник в дружеството ответник, кога е прекратено членственото правоотношение и стойността на делът на лицето в дружеството не са предмет на спора в производството. Правният спор между страните се концентрира, най-вече около това какви са последствията в отношенията между страните след сключването на споразумение от 28.09.2015 г. сключено между ищеца в производството и „Титан интернешънъл холдинг” АД, които по силата на посоченото споразумение поемали като цяло задължението на дружеството ответник за заплащане на равностойността на дела на ищеца в „Титан БКС” ООД.
Съдът констатира наличието на подобно споразумение в материалите в производството. Фактът на сключване на такова споразумение не се оспорва от ищеца, но той твърди, че то е развалено и към момента няма правно действие между страните, в частта, в която ищецът при сключване на споразумението, се е съгласил да опрости част от задължението, възлизаща на сумата от 327 841.42 лв. Констатира се, че целта на споразумението е била погасяване на задълженията на ответника в производството към ищеца за полагащият му се дружествен дял. Посочено е, че левовата равностойност на неговият дял е 786 080 лв., но дружеството, което замества в дълга се задължава да изплати сумата от 458.238.58 лв. Определено е, че „Първата вноска ще бъде с размер от 150 000 лв. и се дължи на подписването на настоящото споразумение. Втората вноска ще бъде в размер на 68238.58 лв. и се дължи до 20.10.2015 г. третата, четвъртата, петата и шестата вноска ще бъдат с размер от 60 000 лв. и се дължат месечно, до десето число на месеца, за който се дължат, в продължение на пет месеца, следващи месеца, в който е подписано настоящото споразумение.” – чл.1.1 от споразумението. Уговорено е, че „Титан интернешънъл холдинг” АД (с настояща фирма „Кръстев Интернешънъл Холдинг” АД) замества в дълг „Титан БКС” ООД – чл.1.3. правят се и някой други отстъпки – ищецът поема задължение да преустанови дела срещу ответника, а ответника срещу ищеца. В чл.2.2 е записано, че „Настоящото споразумение се счита за развалено, ако дружеството пропусне да направи в срок, която и да било месечна вноски след първоначалната.”
С оглед приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск за заплащане на стойността на дружествен дял от – иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ, предявен частично до размера на 147 841.42 лв., ведно със следващата се върху сумата мораторна лихва от момента на нейната дължимост – 29.12.2012 г. до момента на предявяване на настоящата искова молба – 11.08.2016 г. в размер на 54 408.51 лв.Доказателствената тежест по иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ е общата. Всяка от страните следва да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищецът е длъжен да установи претенциите си като основание и размер, както и да установи настъпването на падежа на задължението. Следва да се установи факта на прекратяване на членственото правоотношение, в частният случай изключването на ищеца като съдружник, както и към кой момент е настъпило това, с оглед на значението на момента на прекратяването за стойността на дружественият дял, предвид правилото, че дивидента се определя на база на междинен счетоводен баланс към края на месеца, през който е станало прекратяването. Следва да се установи стойността на дела. Тези стойности се установяват съобразно справедливата цена на имуществото на дружеството. По отношение на искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – за присъждане на дължими суми за мораторна лихва, следва да се установят момента на изпадане в забава на ответника, периодът за който не е било изпълнено задължението, както и да се установи конкретният размер на задължението за лихва.Изискуемите по закон предпоставки за правилното провеждане на искът по чл.125, ал.3 от ТЗ ищецът да е бил собственик на част от капитала на дружеството, да е налице прекратяване на правоотношението му с дружеството – са налице. С оглед на това съдът намира, че искът следва да бъде уважен. Доколкото ССЕ установява, че стойността на дела към момента на прекратяването е 786 080 лв., а към момента е налице удовлетворяване на вземане на ищеца до размер от 30 000 лв., присъдени с решението №126/07.11.2014 г., постановено по т. д. №720/2013 г. по описа на ШОС, както и че с Решение с Р №91/29.07.2016 г. по т. д. №34/2016 г. по описа на ОС – Шумен ответника бил осъден (макар решението да се обжалва и да не е влязло в законна сила) да заплати цялата посочена сума от 150 000 лв., платените със сключване на посоченото споразумение от 28.09.2015 г. суми – 150 000 лв., претендираната по гр.д. №6277/2016 г. по описа на СГС сума в размер на 68 238.53 лв. и претендираните в то претендираните в производството 147 841.42 лв. се дължат като част от оставащата дължима разлика.Неоснователни са възраженията на ответника, че настоящото производство е частично недопустимо тъй като не били претендирани сумите, без онези, които са вече присъдени – например тази по по т.д. №720/2013 г. по описа на ШОС - 30 000 лв. или присдъдената по т.д. №34/2016 г. на ШОС – 150 000 лв. Съдът намира, че подобни нередности на ИМ не са налице, доколкото в нея ясно е посочено какво се претендира от каква като цяло дължима сума, че вече по тази обща сума има частични присъждания. Не е налице каквато и да е неяснота по отношение на фактическата обстановка изложена в ИМ или неяснота по отношение на това, какво е искането на ответника. Не е недопустим и искът и в частта за претендираната по гр.д. №6277/2016 г. по описа на СГС сума в размер на 68 238.53 лв., защото при сумиране на всички присъдени преди настоящото производство суми, включително и претендираната към момента не се достига до размер от 786 080 лв. всъщност подобна претенция не би била недопустима, а по-скоро неоснователна.Неоснователни са и възраженията на ответника, че не дължи сумите поради заместването в дълг по силата на разгледаното по-горе споразумение, т.е., че последният не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по настоящият иск, като той следва да бъде насочен към „Кръстев Интернешънъл Холдинг” АД (дружество с предходна фирма „Титан интернешънъл холдинг” АД). Както бе посочено по силата на клаузата на чл.2.2 от посоченото споразумение „Настоящото споразумение се счита за развалено, ако дружеството пропусне да направи в срок, която и да било месечна вноски след първоначалната.” В посоченото споразумение са посочени сроковете, в които се дължат вноските, а използваните словесни изрази в посочената клауза говорят, че няма нужда от покана за изпълнение в разумен срок, както това изисква нормата на чл.87 от ЗЗД. В настоящият договор недвусмислено е посочено, че с пропускането на който и да е срок споразумението следва да се счита за развалено. В тази светлина дори да се вземе предвид, че в момент след първата вноска ищецът е желаел да се ползва от посоченото споразумение и за това се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на производство по реда на чл.417 от ГПК (във връзка с цитираното производство по гр. д. №6277/2016 г. по описа на СГС) – видно е, че става въпрос за задължението по втората вноска, определена от споразумението. След нея обаче има още четири вноски, които са на точно определени дати и за точно определени суми – т.е. неизплащането на всяка от тях е основание споразумението да се счита развалено.В тази насока не се споделя от съда твърдението на ответника, изложено многократно, както в отговора на ИМ, така и в съдебно заседание в производството, че заместването в дълг е едностранен и безусловен договор (л.213 от делото, in fine) и направеният на база на това извод, че веднъж сключен подобен договор изключва каквато и да е отговорност на първоначалният длъжник. Следва да се има предвид, че това следва да е така само, когато договорът е сключен добросъвестно, същият е изряден от правна страна и страните изпълняват задълженията си по него. Все пак обаче заместването в дълг е като всяко друго съглашение и по отношение на него са приложими всички общи правила действащи по отношение на договорите, особено, когато самият договор е сключен с изричната воля на страните, че същият може да бъде развален. В тази насока е достатъчно да се спомене, че няма никаква пречка подобно съглашение или договор за заместване в дълг да бъде обявено за нищожно - стр.504, абз.1 от „Облигационно право. Обща част.”, проф. д-р А.К., четвърто издание, изд. „Сиби”, 2007 г. В тази хипотеза повече от явно е, че щом договорът за встъпване в дълг е нищожен, то няма нов длъжник и отговорен ще е първоначалният Т.е. нито доктрината, нито практиката изключват възможността да бъде развален договор за встъпване в дълг. Независимо от твърденията на ответника, че подобен договор не може да бъде сключен с условие и по него кредиторът безусловно се задължава да получи изпълнение от новият длъжник правната доктрина предвижда обратното – стр. 505, абз.1 „Облигационно право. Обща част.”, проф. д-р А.К.: „Съгласието на кредитора трябва да бъде изрично – чл.102, ал.1, изр.1 ЗЗД. То може да бъде частично или условно.” Също така в своята писмена защита както бе посочено по-горе ответникът твърди, че според теорията и по специално в труда на К.К. „Заместването в дълг по чл.102, ал.1 от ЗЗД”, изд. „Сиби”, 2016 г. е изрично посочено, че при едностранно поемане на дълга от трето лице предишният длъжник се освобождава по окончателен и радикален начин от задължението си, както и че не се запазва отговорността на предишният длъжник не само при неизпълнение от страна на новият длъжник, но дори и в случаите, когато той се окаже несъстоятелен и по тази причина също не може да изпълни задължението си. Съдът намира, че изложеното по посоченият труд е вярно, но не влиза в противоречие с изложените по-горе мотиви, както и не обслужва тезата на ответника. Видно е, че цитираното следва да касае един редовно сключен и изряден договор за заместване в дълг, по който едната страна, новият длъжник, е декларирала, че желае да замести първоначалният длъжник, а другата страна, кредиторът, изрично е заявила, че е съгласна по отношение на нея да встъпи нов длъжник. Явно е обаче, че при наличието на изрична клауза в договора, която дава възможност на кредитора да развали един договор поради неговото неизпълнение или по-точно поради частичното му неизпълнение (чл.2.2 че „Настоящото споразумение се счита за развалено, ако дружеството пропусне да направи в срок, която и да било месечна вноски след първоначалната.”) волята на страните е била да се постави под условие действието на договора. Т.е. ненавременното и неточно изпълнение следва да се разглежда като отменително условие за произвеждане на последствията по договора. Както бе посочено по-горе доктрината дава възможност подобен договор да бъде сключван под условие. Подобна клауза (като тази по чл.2.2 от споразумението от 28.09.2015 г.) не е нищожна (въпреки, че възражение за нейната нищожност не е правена) и е в съответствие с нормите за договорна свобода – чл.20а, ал.1 от ЗЗД. С оглед задължението на съда по смисъла на чл.20 от ЗЗД, че при тълкуването на договорите следва да се търси действителната обща воля на страните, съдът намира, че посочената клауза на първо място е уговорена като отменително условие за произвеждане на окончателното действие на договора и е въведена в интерес на длъжника. Тъй като заместването в дълг по принцип може да се сключи между кредитора и новият длъжник или само между новият и старият длъжник е явно, че в случая, тъй като старият длъжник не е бил страна по договора, той не носи негативи, а само позитиви от сключване на подобен договор. Т.е. налице е договор от който ответника черпи само права. Действително по договорът за заместване в дълг не са предмет на съглашението между страните отношенията между старият и новият длъжник, но именно поради това не може да се каже, че щом има заместване в дълг старият длъжник е поел задължения по отношение на новият.Основателно е направеното от ответниците възражение за наличие на изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните мораторни лихви. В ИМ се претендира лихва върху сумата за главница от 147 841.42 лв. за периода от 29.12.2012 г. до 11.08.2013 г., като се сочи, че последната е в размер на 54 273.69 лв. в отговора на ИМ ответника основателно възразява, че за периода от 29.12.2012 г. до 11.08.2013 г. мораторна лихва не се дължи, тъй като е погасена по давност съгласно нормата на чл.111, б. „в” от ЗЗД, като е посочено, че става въпрос за сумата от 9 308.88 лв., в която част претенцита следва да бъде отхвърлена. Всъщност от приетата по делото ССЕ се установява, че за този период от време мораторната лихва върху главницата възлиза на 9 226.01 лв. Т.е. основателна е претенцията за мораторни лихви за периода от 11.08.2013 г. до 11.08.2016 г. в размер на 54 273.69 лв., която е в размер на 45 047.68 лв.
Предвид на изложеното следва да се приеме, че частичната претенция на ищеца за присъждането на 147 841.42 лв. предявена по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ е напълно основателна и следва да бъде уважена.
Следва да бъде уважена и свързаната с главният иск претенция за присъждане на мораторни лихви до размер от 45 047.68 лв. по отношение на периода от 11.08.2013 г. до 11.08.2016 г., така както е определена от ССЕ, като претенцията за лихви следва да бъде отхвърлена като неоснователна за периода от 29.12.2012 г. до 10.08.2013 г. и за размера над 45 047.68 лв. до пълният предявен размер от 54 408.51 лв.
Констатира се, че ищецът е направил разноски в производството в размер на 22 994 лв., като следва да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 21 944.39 лв., представляваща дължимите разноски, съобразно с уважената част от иска. По отношение на ответника се установяват разноски от 27 600 лв., като следва да бъде осъден ищецът да му заплати и сумата от 1259.87 лв., представляващи разноски на ответника, съобразно с отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Титан БКС” ООД, ЕИК-*********, гр. Шумен, ул. „...” №71, ет.2, представлявано от управителите С.И.Д. и Н.Г.К. да заплати на Г.С.Г., ЕГН-**********,*** със съдебен адрес ***, оф. 7 сумата от 192 889.10 лв. (сто деветдесет и шест две хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и десет стотинки), от които 147 841.42 лв. (сто четиридесет и седем хиляди осемстотин четиридесет и един лева и четиридесет и две стотинки), представляващи дължими на основание чл.125, ал.3 от ТЗ суми, представляващи равностойност на дружественият му дял в качеството му на съдружник с прекратено към 29.01.2012 г. участие в дружеството, предявени като частичен иск, 45 047.68 лв. (четиридесет и пет хиляди четиридесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки), представляващи мораторна лихва върху сумата присъдена като главница за периода от 11.08.2013 г. до завеждането на настоящата искова молба –11.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2016 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.С.Г., ЕГН-**********,*** против „Титан БКС” ООД, ЕИК-*********, гр. Шумен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за претендирания период от 29.12.2012 г. до 10.08.2013 г. и за размера над сумата от 45 047.68 лв. до пълният предявен размер от 54 408.51 лв.
ОСЪЖДА „Титан БКС” ООД, ЕИК-*********, гр. Шумен да заплати на Г.С.Г., ЕГН-**********,*** и сторените от последния разноски за водене на настоящото производство, съобразно с уважената част от обективно съединените искове, в размер на 21 944.39 лв. (двадесет и една хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и тридесет и девет стотинки).
ОСЪЖДА Г.С.Г., ЕГН-**********,*** да заплати на „Титан БКС” ООД, ЕИК-*********, гр. Шумен сторените от последното разноски за водене на настоящото производство, съобразно с отхвърлената част от обективно съединените искове, в размер на 1 259.87 лв. (хиляда двеста петдесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.
Окръжен съдия: