№ 1075
гр. Варна , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20213100500949 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №890/13.02.2020г. от
„АГРОМЕЛ" ООД, БУЛСТАТ ********* с управители А.Б.А. и С.Г.Г. срещу
решение №13 от 14.01.2020г. по гр.д. №405/2019г. на РС – Провадия В
ЧАСТТА, с която са уважени предявените от „БАК България“ООД, Булстат
********* със седалище и адрес на управление: гр.Добрич,
ул.“Независимост“ №29-А-2 искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за осъждане на „АГРОМЕЛ" ООД, БУЛСТАТ ********* да заплатят
сумата по фактура №920/23.06.2014г. за размера над 1715,01 лв. до 3715,01
лв.; сумата в размер на 745.26 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата по фактура № 920/ 23.06.14г. за сумата 3715,01 лева за
периода от 23.06.2014 година до 16.10.2018 година; сумата в размер на
1243.12 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата по
фактура № 1441/17.06.15 г. за сумата от 3715,01 лева, за периода от
17.06.2015 година до 16.10.2018 година.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно в обжалваните части. Сочи се, че при постановяване на
1
решението си първоинстанционният съд не е съобразил своевременно
направеното възражение от ответника за изтекла погасителна давност. В
жалбата не са направени доказателствени искания.
С решение №260021 от 04.03.2021г. е допусната поправка на ОФГ по
реда на чл.247 от ГПК в обжалваното решение, като сумата по фактура
№920/23.06.2014г. е коригирана в диспозитива на решението на 1715,01 лв.
съобразно исковата молба. В резултат на поправката с молба от 19.05.2021г.
въззивникът е заявил, че не поддържа въззивната жалба в частта относно
сумата по фактура №920/23.06.2014г. за размера над 1715,01 лв. до 3715,01
лв.
Отправената към съда молба е да бъде отменено решението и
отхвърлени предявените искове в обжалваната част, като се присъдят и
направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна е депозирала писмен
отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Твърди се в отговора, че първоинстаниционният съд правилно е определил
дължимото обезщетение за забава.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството пред първонстанционния съд е образувано по
искова молба от „БАК България“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Добрич, ул.“Независимост“ №29-А-2 срещу „Агромел“
ООД, Булстат ********* с правно основание чл.79 и чл.86 ЗЗД. Ищецът
твърди в исковата молба, че страните по делото имали дълготрайни търговски
взаимоотношения. През периода от средата на 2012 до юли 2016г. „БАК
България" ООД извършили услуги по дезинсекция на мелница, складови и
други помещения, собственост на „АГРОМЕЛ" ООД. За извършената услуга
били издадени пет фактури, от които една била заплатена в пълен размер, а по
следните фактури задължението останало незаплатено:
- фактура №216/02.08.2012г. - стойност 3715,01 лева с ДДС;
- фактура №920/23.06.2014г. - стойност 3715,01 лева с ДДС;
- фактура №1441/17.06.2015г. - стойност 3715,01 лева с ДДС;
- фактура №2032/26.07.2016г. - стойност 2042,59 лева с ДДС.
Впоследствие по фактура №216/02.08.2012г. е постъпило частично
плащане на 24.06.2013г. в размер на 2000 лева и по фактура
№920/23.06.2014г. на 28.06.2016г., частично плащане в размер на 2000 лева.
Отправеното към съда искане е да се осъди ответника за следните
2
суми, останали неплатени след частичното плащане в общ размер 9187,62
лева:
- фактура №216/02.08.2012г, на стойност - 1715,01 лева;
- фактура №920/23.06.2014г. на стойност - 1715,01 лева;
- фактура №1441/17.06.2015г, на стойност - 3715,01 лева;
- фактура №2032/26.07.2016г, на стойност - 2042,59 лева
Както и обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД на
обща стойност 3517,46 лева, както следва:
- по фактура №216/02.08.2012г. от деня на забавата 02.08.2012г. до
датата на завеждане на исковата молба 16.10.2018г. на стойност 1075,70 лева;
- по фактура №920/23.06.2014г. от деня на забавата 23.06.2014г. до
датата на завеждане на исковата молба 16.10.2018г. на стойност 745,26 лева;
- по фактура №1441/17.06.2015г. от деня на забавата 17.06.2015г. до
датата на завеждане на исковата молба 16.10.2018г. на стойност 1243,12 лева;
- по фактура №2032/26,07.2016г. от деня на забавата 02.08.2012г. до
датата на завеждане на исковата молба 16.10.2018г. на стойност 453,38 лева.
В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 ГПК,
ответникът изразява становище за неоснователност на претенциите поради
изтекла погасителна давност относно вземането по фактура № 216 от
02.08.2012г. на 02.08.17г. с изтичането на 5 години. По същата фактура се
твърди погасяване по давност и на вземането, претендирано като обезщетение
за забава в размер на законната лихва, на 02.08.15г. Вземането, претендирано
като обезщетение за забава в размер на законната лихва по фактура № 920 от
23.06.14г., се сочи като погасено по давност на 23.06.17г., а вземането,
претендирано като обезщетение за забава в размер на законната лихва по
фактура № 1441 от 17.06.15г., на 15.06.18г.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Вследствие на решението №260021 от 04.03.2021г., с което е
допусната поправка на ОФГ по реда на чл.247 от ГПК в обжалваното решение
относно сумата по фактура №920/23.06.2014г., следва да се приеме, че
въззивната жалба в тази част е лишена от правен интерес, с оглед на което и
предвид изявлението на въззивника, че не поддържа въззивната жалба в тази
част, следва въззивното производство да бъде прекратено относно сумата по
фактура №920/23.06.2014г. за размера над 1715,01 лв. до 3715,01 лв.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена
в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес
3
от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
В молба от 19.05.2021г. е обективирано оплакване, че съдът се е
произнесъл по непредявен иск, присъждайки законната лихва върху
главниците от датата на завеждане на завеждане на исковата молба
16.10.2018г., при липсата на отправено към съда искане. Видно от текста на
исковата молба, искане в този смисъл действително не е включено в
петитума, но в хода на проведеното съдебно заседание пред първата
инстанция е формулирано от проц.представител на ищеца. С оглед
разпоредбата на чл. 214, ал. 2 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД искането следва да се
приеме за своевременно направено, а съдът съответно за надлежно сезиран,
поради което твърденията за произнасяне по непредявен иск са
неоснователни.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които се изразяват в
твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
първоинстанционното решение в частта, в която съдът не е уважил
възражението за настъпила погасителна давност по отношение обезщетението
за забава върху главниците по фактури №920/23.06.2014г. и
№1441/17.06.2015г.
С първоинстанционното решение, влязло в законна сила в тази част,
е установена дължимостта на главниците по посочените две фактури.
Относно падежа на задълженията по всяка от фактурите следва да се приеме,
че е настъпил на датата след получаване на фактурата, доколкото не се твърди
4
и не се установява да е уговорено друго. От тази дата се дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва поради неизпълнението на парично
задължение на основание чл.86 от ЗЗД.
Възражението за погасяване по давност е частично основателно.
Спрямо вземанията за обезщетения и неустойки се прилага тригодишна
погасителна давност на основание чл.111, т.Б от ЗЗД с начален момент
падежа на всяко от задълженията. Изтекла е давността по отношение на
обезщетенията за забава по всяка от главниците за периода от падежа на
всяко задължение до началото на тригодишен период до предявяване на иска,
тоест по фактура №920/23.06.2014г. е изтекла давността относно периода от
24.06.2014г. до 17.10.2015г., а по фактура №1441/17.06.2015г. - относно
периода от 18.06.2015г. до 17.10.2015г. Дължимо е обезщетение за забава
върху главниците за тригодишен период преди предявяване на исковете – от
17.10.2015г. до 17.10.2018г. Изчислен чрез лихвен калкулатор, размерът на
обезщетението за забава за този период върху неплатената главница по
фактура №920/23.06.2014г. възлиза на 522.78 лв., а по фактура
№1441/17.06.2015г. – на 1132.38 лв. Претенциите за обезщетение за забава са
основателни до така изчислените размери и следва да бъдат частично
уважени и съответно отхвърлени до предявените размери.
С оглед на гореизложеното решението следва да бъде частично
отменено и претенциите частично отменени .
При този изход от спора в полза на ищеца въз основа на отправеното
искане с представен списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства следва
да бъде присъдена сумата 1288,18 лв., изчислена съразмерно на уважената
част от предявените искове въз основа на внесените суми за държавна такса
/508,20 лв./ и 1200 лв. адв.възнаграждение съобразно представените списък е
писмени доказателства. Посочената такса за обезпечително производство не
се включва в общата сума за разноски, доколкото от представената квитанция
е видно, че е внесена по изп.дело, не представлява съдебно-деловодни
разноски и не подлежи на присъждане по реда на чл.78 от ГПК.
Възражението за прекомерност се явява неоснователно с оглед сходството на
претендираната сума с минималните размери съгласно чл.7 от Наредба
№1/2004г. В полза на ответниците се дължат разноски в размер на 137,70 лв.
5
съобразно отхвърлената част от предявените искове, изчислен въз основа на
560 лв. адв. възнаграждение съобразно представените писмени доказателства.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното
производство се следват само на въззивника - сумата 32,60 лв., изчислена
съразмерно на уважената част от въззивната жалба според цената на
обжалваната част от исковете въз основа на внесените суми за държавна такса
/90 лв./ и адв. възнаграждение 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА въззивното производство, образувано по въззивна
жалба вх. №890/13.02.2020г. от „АГРОМЕЛ" ООД, БУЛСТАТ *********
срещу решение №13 от 14.01.2020г. по гр.д. №405/2019г. на РС – Провадия В
ЧАСТТА относно сумата по фактура №920/23.06.2014г. за размера над
1715,01 лв. до 3715,01 лв.
ОТМЕНЯ решение №13 от 14.01.2020г. по гр.д. №405/2019г. на РС
– Провадия В ЧАСТТА, с която са уважени предявените от „БАК
България“ООД, Булстат ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Добрич, ул.“Независимост“ №29-А-2 искове с правно основание чл. 86
ЗЗД за осъждане на „АГРОМЕЛ" ООД, БУЛСТАТ ********* да заплати
обезщетение за забава върху главницата по фактура № 920/23.06.14г. за
сумата от 3715,01 лева за периода от 23.06.2014г. до 16.10.2018г. за размера
над 522.78 лв. до предявения размер 745,26 лв., както и обезщетение за
забава върху главницата по фактура № 1441/17.06.15г. за сумата от 3715,01
лева за периода от 17.06.2015г. до 16.10.2018г. за размера над 1132.38 лв. до
предявения размер 1243.12 лв., както и в частта за главницата, като
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БАК България“ООД, Булстат
********* със седалище гр.Добрич, искове с правно основание чл. 86 ЗЗД
за осъждане на „АГРОМЕЛ" ООД, БУЛСТАТ *********, със седалище
с.Доброплодно, да заплати обезщетение за забава върху неплатената главница
в размер на 1715,01 лв. по фактура № 920/23.06.14г. за периода от
6
23.06.2014г. до 16.10.2018г. за размера над 522.78 лв. до предявения размер
745,26 лв. и за периода от 23.06.2014г. до 17.10.2015г., както и обезщетение
за забава върху неплатената главница в размер на 3715,01 лева по фактура №
1441/17.06.15г. за периода от 17.06.2015г. до 16.10.2018г. за размера над
1132.38 лв. до предявения размер 1243.12 лв. и за периода от 17.06.2015г. до
17.10.2015г.
ОСЪЖДА „АГРОМЕЛ" ООД, БУЛСТАТ *********, със седалище
с.Доброплодно ДА ЗАПЛАТИ на „БАК България“ООД, Булстат *********
със седалище гр.Добрич, сумата 1288,18 лв., представляваща разноски за
първа инстанция съобразно уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА „БАК България“ООД, Булстат ********* със седалище
гр.Добрич, ДА ЗАПЛАТИ на „АГРОМЕЛ" ООД, БУЛСТАТ *********, със
седалище с.Доброплодно сумата 137,70 лв., представляваща разноски за
първа инстанция съобразно отхвърлената част от исковете, както и 32,60 лв.
разноски за въззивното производство съобразно уважената част от въззивната
жалба, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент
на чл. 280, ал.2 от ГПК.
В прекратителната част решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7