РЕШЕНИЕ
№
190 09.10.2019 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански състав на трети септември през две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Н.М.Б.
секретар Д.К.
като разгледа докладваното от с. М.Б.
гр.д.№ 74 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по повод исковата молба на Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, против „Д.А.Б.Б.П.”
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.С..
Твърди се, че на 03.05.2006 г. между страните бил сключен договор за паричен
заем/предварителен договор за покупко- продажба на
недвижим имот, съгласно който ищецът предоставил на ответника сумата от
27 000 лева при подписването на договора. Ответното дружество обезпечило
това с имот с идентификатор **** и имот с идентификатор ****, двата находящи се в ****, на площ по 6001 кв.м. Дружеството поело
задължението съгласно чл.10 от договора, в срок от 6 месеца да прехвърли
имотите. Съгласно чл.10.2 било постигнато съгласие при невъзможност от страна
на заемателя /ответника/ да върне сумата, договора да се счита за предварителен
договор за покупко- продажба на имотите за сочената
по- горе сума. Срокът изтекъл на 03.11.2006 г. и въпреки изпълнението на всички
поети от ищеца ангажименти, заетата сума не била върната нито пък бил сключен
окончателен договор. Предвид на това се моли да бъде обявен за окончателен
сключения между страните предварителен договор.
В срокът по чл.131 от ГПК по
делото не постъпи писмен отговор от ответника.
Съдът, като взе предвид
становището на ищеца, приложения по делото доказателствен материал и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е с правно
основание чл.19, ал.3 от Закона за задълженията и договорите.
В съдебно заседание от страна на
процесуалният представител на ищеца бе направено искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът счита, че не са налице
предпоставките по чл.239, ал.1, т.2, предл. първо от
ГПК. От представеният по делото договор от 03.05.2006 г. е видно, че ищецът е
предоставил на ответника сумата от 27 000 лв. в заем, която е следвало да
бъде върната в едногодишен срок от подписването му. Съгласно чл.10 задълженията
по съглашението били обезпечени с
поземлен имот с идентификатор № **** и поземлен имот с идентификатор № ****,
двата представляващи нива и находящи се в ****, с
площ от по 6001 кв.м. всеки един. Поето е било задължение от страна на
ответникът в срок от 6 месеца от сключването на договора да прехвърли
нотариално имотите, като ако това не бъде сторено, договорът да се считал за
предварителен такъв за покупко- продажба на двата
имота, с продажна цена- дадената в заем сума.
С определението по чл.140 от ГПК съдът
е указал, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключен
предварителен договор, липсата на изпълнение от страна на ответника, което да
породи условията за сключване на окончателен договор. В случая, от страна на
дружеството не се взе становище в тази насока, като не се оспори съществуването
на договора и неизпълнението от негова страна. В тежест на ищецът бе, обаче, и
да докаже, че ответникът е собственик на процесните имоти, което не бе сторено.
Видно от представените по делото скици на двата имота, като собственик е
посочено лицето Валери Душков Петров въз основа на н.а. ****г. с предмет покупко- продажба на земеделски земи. В този смисъл съдът
намира, че не може да се направи извод за вероятната основателност на иска,
поради което не следва да бъде уважавано искането за постановяване на
неприсъствено решение.
По същество претенцията е
неоснователна по следните съображения:
За да бъде успешно проведен искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД следва да са налице
няколко кумулативно предвидени предпоставки. Една от тях
е да се докаже,
че продавачът- ответник е собственик на имота. Тъй
като в производството по чл.19, ал.3 от ЗЗД съдебното решение замества липсващото взаимно съгласие по една сделка, законът
задължава настоящата инстанция да извърши
проверката на нотариуса. В случаят, както бе посочено по- горе, в тежест на ищеца е било указано и същия е следвало да докаже, че ответникът е собственик на имота
и то не към
момента на сключване на договора,
а към настоящия момент. По делото обаче не само, че не са ангажирани доказателства, от които да се
следва този извод, но са налични такива, установяващи факта, че през 2005 г.
имотите са били прехвърлени на трето лице /Виктор Душков Петров/. Действително
скиците не съставляват документ, удостоверяващ вещното право на собственост, но
са индиция, че е налице вероятност към настоящият момент ответното дружество
вече да се е разпоредило с правата си по отношение на процесните имоти. Липсата
на категорични доказателства, обосноваваща тезата, че продавачът по
предварителния договор все още е собственик на имотите, прави претенцията
неоснователна.
На следващо място налице е още една предпоставка
за отхвърляне на иска. В настоящият случай продавача е дружество с ограничена отговорност /ООД/. Съгласно нормата на чл. 137, ал.1, т.7 от ТЗ, при
отчуждаване на имот от дружество
с ограничена отговорност, от компетентността
на общото събрание е да вземе
решение за това, за което
се съставя протокол в съответната за решенията на
общото събрание писмена форма. По делото няма доказателства,
че към 03.05.2006 г., когато е бил сключен
предварителния договор, е имало взето решение
на общото събрание за отчуждаване на имота.
С оглед гореизложеното
настоящата инстанция намира иска за
неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искът на Г.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, против „Д.А.Б.Б.П.” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.С., с правно основание
чл.19, ал.3 от Закона за задълженията и договорите, за обявяване за окончателен сключеният на 03.05.2006 г. предварителен договор
за покупко- продажба на поземлен имот с идентификатор
№ **** и поземлен имот с идентификатор № ****, двата представляващи нива и находящи се в ****, с площ от по 6001 кв.м. всеки един.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- гр. Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: