РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 20.12.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми март през
две хиляди двадесета и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5540 по описа за 2017 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Ю.Б.“
АД с предишно наименование „Ю.И.Е.Д..Б.“ АД), твърди, че
на 19.09.2008 г. между нея и ответника С.Г.С., е сключен договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL43163/19.09.2008 г., изменен с допълнително споразумение от 16.08.2011 г. Поддържа, че по
силата на договора, е предоставила на ответника кредит в размер на
равностойността на 56 000 евро, по курс „купува“ на швейцарски франк към
евро на банката в деня на усвояване на кредита, за покупка на недвижим имот,
представляващ апартамент № 41, гр. София, район Искър, ж.к. „******“, бл. *********,
заедно с избено помещение № 18. За обезпечение на вземанията по договора за
кредит, в полза на банката, е учредена законна ипотека върху гореописания недвижимия
имот.
Ищецът „Ю.Б.“
АД поддържа, че съгласно чл. 5, ал. 1 от договора за кредит, крайният срок за
погасяването му е 360 месеца, считано от датата на усвояване – 14.10.2008 г.,
за удостоверяването на което страните са подписали Приложение № 1. Сочи, че
съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, ответникът, в качеството му на
кредитополучател, дължи годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен
процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от един
пункт.
Поддържа, че в чл. 3, ал. 3 от договора е
предвидено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на
сбора от лихвата за редовна главница за съответния период плюс наказателна
надбавка от 10 пункта. Поддържа, че съгласно чл. 5 от договора,
кредитополучателят дълги такса за управление в размер на 1,5 % върху размера на
разрешения кредит еднократно, платима при усвояване на кредита, а отделно от
това и комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на
падежа на съответната погасителна вноска за кредита, спрямо месечната
погасителна вноска, в размер на 0, 03 % върху размера на непогасената главница
по кредита, както и административна такса в размер на 50 лв., платима
еднократно при подаване на документите за кредит.
Ищецът
сочи, че на 14.11.2008 г. между „Б.Р.С.“ АД, в качеството му на цесионер и „Ю.Б.“
АД, в качеството на цедент, е сключен договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит, в това число и по договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL43163/19.09.2008 г., отразен в приложение № 1 към договора за прехвърляне на вземания под
номер 250. След прехвърляне на вземането, кредитополучателят е сключил с „Б.Р.С.“
АД допълнително споразумение от 16.08.2011 г., в което е предвиден шестмесечен
облекчен режим на погасяване на дълга при фиксирана годишна лихва в размер на
4,48 %. На 23.12.2016 г. между Б.Р.С.“ АД, в качеството на цедент и „Ю.Б.“ АД,
в качеството на цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит, в това число и по процесния договор, видно от Приложение №
3, номер 23.
Ищецът „Ю.Б.“
АД сочи, че за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за кредит, С.Г.С.
е уведомен с нотариална покана с рег. № 1695, том I-п, акт 144 от
27.01.2017г. на нотариус М.Г., с рег. № 622, с район на действие СРС. Твърди,
че поканата е връчена при условията на чл. 47 ГПК, с приложена разписка № 35 от
15.03.2017 г.
Ищецът
„Ю.Б.“ АД твърди, че считано от 10.04.2012 г. и до настоящия момент,
кредитополучателят не изпълнява задълженията си за плащане на главницата по договора
за кредит, а считано от 10.01.2012 г. не изпълнява задълженията си за плащане
на лихви, съобразно договореното в договора за кредит.
Ето
защо, ищецът сочи, че е обявил на основание чл. 18, ал. 2 от договора за
кредит, кредитът за изцяло предсрочно изискуем в пълния му размер. Ответникът С.Г.С.
е уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост в пълния му размер с нотариална
покана с рег. № 1695, том I-п, акт 144 от 27.01.2017г. на нотариус М.Г., с рег.
№ 622, с район на действие СРС. Поканата е връчена при условията на чл. 47 ГПК,
като е залепено уведомление на 28.02.2017 г., като поканата се счита за връчена
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на дата 15.03.2017 г., видно от удостовереното в разписка
№ 35 към уведомлението.
Ето
защо, ищецът моли съда на основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да осъди ответника С.Г.С. да
заплати следните неплатени и изискуеми суми по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL43163/19.09.2008 г., изменен с допълнително споразумение от 16.08.2011 г., както следва: 89 488,10
швейцарски франка – главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL43163/19.09.2008 г., изменен с допълнително споразумение от 16.08.2011 г.,
дължима за периода 03.05.2012 г. до 03.05.2017 г. вкл.; ведно със законна лихва
от датата на исковата молба - 04.05.2017 г.; 21 387,37 швейцарски франка –
възнаградителни лихви за периода 03.05.2014 г. до 03.05.2017 г. вкл.; 2182,78
швейцарски франка - мораторни лихви за
периода 03.05.2014 г. до 03.05.2017 г. вкл.; 690,84 швейцарски франка, представляващи
дължими такси за периода 03.05.2014 г. до 03.05.2017 г. вкл., 40,34 швейцарски
франка – застраховки за периода
03.05.2014 г. до 03.05.2017 г. вкл.; 120 лв. – нотариални такси за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
Ответникът С.Г.С.,
чрез особения представител адв. И.А. оспорва изцяло по основание и размер
исковата молба. Твърди, че в различните справки, представени от банката не се
установява на коя дата, каква сума е постъпила от името на ответника, и
съответно как счетоводно е съотнесена за погасяване на кредита. Оспорва
клаузата, касаеща уговаряне връщането на кредита във франкове, като сочи че
сумата е превалутирана и усвоена в евро. Поддържа, че не е ясно какво се случва
с апартамента, който служи за обезпечение на кредита, и дали има насочено
изпълнение върху него. Оспорва направеното уведомяване за договорите за цесия,
като счита, че не е редовно, независимо от изпратената нотариална покана.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно
от представения по делото договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL43163/19.09.2008 г., сключен между „Ю.Б.“ АД (с
предишно наименование „Ю.И.Е.Д..Б.“ АД), в качеството на кредитодател и С.Г.С., в
качеството на кредитополучател, банката е предоставила на ответника кредитен
лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове
на 56 000 евро, по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на банката в
деня на усвояване на кредита, за покупка на недвижим имот. Кредитът е усвоен на
14.10.2008 г., видно от приложение № 1 от същата дата, подписано между страните
по договора за кредит.
Съгласно
клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за кредит, кредитополучателят (ответникът) дължи
на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на „Ю.Б.“
АД за жилищни кредити в швейцарски франкове (който към момента на сключване
на договора е 5 %), за съответния период на начисляване плюс
договорна надбавка от един пункт.
В
договора е придвидено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както
и при предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора
от лихвата за редовна главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. (чл.
3, ал. 3 от него). Крайният срок за погасяване на кредита е 360
месеца от датата на усвояване на кредита, т.е. до 14.10.2038 г.
Представени
са договори за цесия от 14.11.2008 г. и от 23.12.2016 г., сключени между Б.Р.С.“
АД и „Ю.Б.“ АД, които са валидни и за които,
кредитополучателят е уведомен с нотариална покана, връчена редовно при
условията на фингирано връчване по чл. 47, ал. 5 ГПК, следователно са породили
действие спрямо него, с разпоредбата
оглед чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Видно от представената по делото нотариална покана и разписка към нея, която
съдържа изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и уведомление
по чл. 99 ЗЗД, същата е връчена при
спазване на изискванията на чл. 47 ГПК, на 28.02.2017 г., т.е. предвидения в
чл. 47, ал 5 от ГПК двуседмичен срок изтича на 15.03.2017 г. Съгласно чл.
50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, нотариалната покана може да
се връчи и при
условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. (В
този смисъл решение по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I Т. О.,
решение № 25/03.05.2017 г. по
гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II Г. О.)
Съгласно
приетото в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г.,
ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита
кредита за предсрочно изискуем, ако към този момент са налице обективните
факти, обуславящи настъпването й, като в случая
тези предпоставки са налице към 15.03.2017 г., която дата съдът приема за дата
на обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за
кредит.
В чл. 6, ал. 2 от договора за кредит е предвидено, че погасяването на
кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен –
швейцарски франкове, като досежно тази уговорка е релевирано възражение в
отговора на исковата молба. Съдът
съобрази постановеното в решение № 295 от 22.02.2019 г., по т.д. № 3539/2015 г.
по описа на ВКС, ТК, II отделение, че неравноправна е неиндивидуално
уговорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от
която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е
съставено по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на
договора, както е в конкретния случай, видно от съдържанието на договора за
кредит, предмет на настоящето производство.
Това обстоятелство, не освобождава обаче
кредитополучателя от задължението да върне получената сума по договора за
кредит, но съдът намира че следва да присъди дължимите суми в швейцарски
франкове, които да са платими в левовата им равностойност към датата на
първоначалното усвояване на кредита на основна част от него, а именно в левова
равностойност към 14.10.2008 г. (В този смисъл решение № 32 от 29.01.2021 г., по т. д.
№ 2184/2019 г. по описа на ВКС, ТК II отделение).
Съгласно
заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът цени като обективно и компетентно изготвена, след анализ и изчисления към
03.05.2017 г., непогасените задължения по процесния договор за кредит № HL43163/19.09.2008 г., изменен с допълнително споразумение
от 16.08.2011г., са следните - неплатен остатък за главница в общ размер на
89 412,35 швейцарски франка, от които просрочена главница от 5 860,94
швейцарски франка по 60 броя неплатени вноски за главница с настъпил падеж, за
периода 03.05.2012 г. до 03.05.2017 г. От сумата в общ размер на 89 412,35
швейцарски франка, съдът намира че следва да бъде извадена сумата в размер на 2 979,34
швейцарски франка, представляваща капитализирана главница, съгласно таблица №
1, или сумата, която дължи ответника е в размер на 86 433,01 швейцарски
франка.
Съгласно
заключението, неплатената възнаградителна лихва за периода от 03.05.2014 г. до
03.05.2017 г. е в размер на 21 387,37 швейцарски франка. От тази сума,
следва да бъде извадена сумата от 2 979,34 швейцарски франка, представляваща
капитализирана лихва съгласно таблица № 2, или дължимата възнаградителна лихва
е в размер на 21 088,03 швейцарски франка.
Неплатената
наказателна лихва за периода от 03.05.04.2014 г. до 03.05.2017 г. е в размер на
2 158,84 швейцарски франка, от която сума следва да бъде приспадната, като
недължима, сумата от 12,73 швейцарски франка, мораторна лихва, платена чрез
капитализация, т.е. дължима е сума от 2 146,11 швейцарски франка.
Съгласно
заключението, неплатения остатък от такси по договора за кредит е в общ размер
на 690,84 швейцарски франка, неплатена е имуществена застраховка в размер на
40,34 швейцарски франка и сумата от 120 лв. нотариални такси, за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, които разходи са направени във връзка с
кредита.
Въз основа на така направените разяснения, съдът
намира, че следва да присъди главница, съгласно
изложеното по - горе, при приложение на чл. 162 ГПК, в размер на 86 433,01
швейцарски франка, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
настоящата искова молба, а за разликата до пълния предявен размер от 89 488,10 швейцарски франка искът подлежи на отхвърляне.
Дължимата възнаградителна лихва за периода от 03.05.2012 г. до 03.05.2017 г., е в размер на 21 088,03 швейцарски
франка, като за горницата до пълния размер от 21 387,37 швейцарски франка
искът подлежи на отхвърляне. Дължимата
наказателна лихва за периода от 03.05.04.2014 г. до 03.05.2017г. е в размер на
2 146,11 швейцарски франка, като за горницата до пълния предявен размер от
2 182,78 швейцарски франка, искът подлежи на отхвърляне.
Основателни са исковете за заплащане на 690, 84 швейцарски франка, представляващи такси за периода 03.05.2014 г. до 03.05.2017 г. вкл., сумата от 40,34 швейцарски франка,
представляваща дължими застраховки по
договора за кредит за периода 03.05.2014 г. до 03.05.2017 г. вкл; сумата от 120 лв. - нотариални такси.
Всички суми в швейцарски франкове са дължими в
левовата им равностойност към датата на усвояване на процесния договор за
кредит, съобразно приетото по-горе.
Относно
разноските
При този изход на спора на ищеца „Ю.Б.“ АД, съобразно
уважения размер на исковете, следва да бъдат присъдени деловодни разноски,
както следва: 7 963,54 лв. – за държавна такса; 6 557,78 лв. – за възнаграждение за адвокат 2 697,20 лв. – за депозит за
особен представител; 485,11 лв. – за депозит за съдебно- счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН **********,***, представляван
от особения представител адв. И.А.,***, да заплати на „Ю.Б.“ АД, ***, представлявана от адв. В. ***, на основание чл. 430 ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL43163/19.09.2008 г., изменен с допълнително споразумение от 16.08.2011 г., следните
неплатени и изискуеми суми:
- 86 433,01 швейцарски франка, в левовата им равностойност към датата на усвояване
на кредита - 14.10.2008 г., представляваща главница, която включва просрочена
главница дължима за периода от 03.05.2012
г. до 03.05.2017 г. и предсрочно изискуема главница, ведно
със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба – 04.05.2017 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
пълния претендиран размер от 89 488,10
швейцарски франка;
- 21 088,03 швейцарски франка, в левовата им равностойност към датата на усвояване на
кредита - 14.10.2008 г., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 03.05.2014 г. до 03.05.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата до пълния претендиран размер от 21 387,37 швейцарски франка;
- 2 146,11 швейцарски
франка, в левовата им равностойност към датата на усвояване на кредита - 14.10.2008
г, представляващи мораторни лихви за периода от 03.05.2014 г. до 03.05.2017 г.
вкл.; като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния претендиран размер от 2 182,78
швейцарски франка;
- 690,84
швейцарски франка, в левовата им равностойност
към датата на усвояване на кредита - 14.10.2008 г., представляващи такси за периода 03.05.2014 г. до
03.05.2017 г. включително;
- 40,34 швейцарски франка, в левовата
им равностойност към датата на усвояване на кредита - 14.10.2008
г., представляващи застраховки за
периода 03.05.2014 г. до 03.05.2017 г. включително;
- 120 лв., представляваща
нотариални такси за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
ОСЪЖДА С.Г.С.,
ЕГН **********,*** да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, деловодни
разноски съразмерно на уважената част от предявените исковете, както следва: 7 963,54 лв. – за държавна такса; 6 557,78 лв. – за възнаграждение за адвокат; 2 697,20 лв. – за депозит за особен представител; 485,11 лв. – за депозит за съдебно - счетоводна
експертиза.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: