№ 2503
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100504128 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, ищец
в първоинстанционното производство срещу решение № 20 011 /04.12.2023 г. на СРС,
59 състав, постановено по гр.д. 50 765/2022 г. С обжалваното решение са отхвърлени
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. с
чл. 153 от ЗЕ за сумата от 1 307, 34 лв. – цена на доставена топлинна енергия за
периода м. 05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 20.06.2022 г. до
изплащане на вземането, за сумата от 162, 32 лв. – мораторна лихва върху главницата
за периода 15.09.2020 г. до 08.06.2022 г., за сумата от 12,90 лв. – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. – м. 04.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането и за сумата
от 1, 84 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 31.08.2020 г. – 08.06.22 г.,
заявени срещу К. Н. Х., както за сумата 1 307, 34 лв. – цена на доставена топлинна
енергия за периода м. 05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 20.06.2022
г. до изплащане на вземането, за сумата от 162, 32 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода 15.09.2020 г. до 08.06.2022 г., за сумата от 12,90 лв. – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. – м. 04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането и
за сумата от 1, 84 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 31.08.2020 г. –
1
08.06.22 г., заявени срещу Д. И. М.. Със същото решение „Топлофикация София“ ЕАД
е осъдена да заплати разноски в размер на по 300 лв. в заповедното и на по 400 лв. в
първоинстанционното производство на процесуалните представители на ответниците.
В жалбата са наведени възражения, че решението е напълно необосновано,
немотивирано, неправилно и неоснователно. Заявени са твърдения, че са ангажирани
безспорни доказателства, че наследодателят на ответниците е бил собственик на
процесния имот, както и данни, че същият е починал, който факт бил удостоверен в
официален удостоверителен документ. Липсвало и основание, първоинстанционният
съд да приеме недоказан факта за липса на облигационна връзка. Иска се отмяна на
обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което исковете бъдат изцяло
уважени. Претендират се съдебни разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК са депозирани писмени отговори от
ответниците в първоинстанционното производство К. Н. Х. и Д. И. М.. В същите са
наведени твърдения, че СРС формирал правилен извод относно липсата на
доказателства относно смъртта на наследодателя. Заявено е искане
първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да се присъдят сторените в
производството съдебни разноски.
Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца в
първоинстанционното производство „Техем Сървисис“ ЕООД не е заявило становище.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на
родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен
от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към
спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното
от фактическа и правна страна:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са наличието
на валидно облигационно правоотношение между страните по повод доставка на
топлинна енергия през процесния период, изпълнение на задължението по доставка на
топлинна енергия в конкретно количество в процесния топлоснабден имот, начислени
суми за доставена и потребена топлинна енергия, съобразно действащата нормативна
уредба.
Страните са формирали спор, че въззиваемата страна – ответник в
първоинстанционното производството е собственик на процесния имот през процесния
2
период на основание наследствено правоприемство. Видно от съдържанието на
нотариален акт № 111, дело 7524/90 г. на Нотариус при Втори РС – София, И. Г. М. е
признат за собственик на ап. 2, във вх. А, на първия етаж в сградата на ЖСК „М.-6“ –
ул. „*********98. Нотариалният акт е съставен с оглед нормата на чл. 35 ал.1 от ЗЖСК
и легитимира лицето като собственост на имота. Идентичността на административния
адрес, описан в нотариалния акт с този на процесния по делото имот се установява от
представеното по делото удостоверение изх. № 68-00-1306/06.10.2015 г. на ГИС –
София.
По делото е представено удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. №
1605/15.07.2021 г. на СО – район „Триадица“, от което се установява, че Д. И. М. е с
роднини – И. Г. М. /баща/, починал на 10.05.2006 г. и К. Н. М. /майка/. Тези
обстоятелства се потвърждават и от изготвената служебна справка НБД от СРС по
реда на Наредба 14/2009 г. С оглед установения факт на смъртта на И. М. правото на
собственост върху описания по-горе имот, процесен по делото, е преминало в
патримониума на неговите наследници по закон – низходящ от първа степен и
преживяла съпруга, ответници в първата инстанция. Няма данни по делото имотът да
е бил съпружеска имуществена общност, поради което и на основание чл. 9 ал.1 от ЗН
ответниците се легитимират като съсобственици на имота на основание наследствено
правоприемство при равни квоти от по ½ идеална част. Заявените твърдения в
писмения отговор, депозиран в срока по чл. 263 от ГПК, че нямало данни
наследниците да са приели наследството е заявено за първи път пред настоящата
инстанция, поради което е преклудирано. Съвсем отделен въпрос е, че видно от
представената обезпечителна заповед от 10.07.2007 г., същият е бил възбранен по
искове на КУИППД /сег. наим. КОНПИ/ срещу ответниците в настоящото
производство, което е индиция, че същите са приели наследството на своя
наследодател.
Съобразно нормата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В
качеството си на такъв клиент за ответниците съществува задължение да заплащат
цената на доставяната топлинна енергия.
Начинът на разпределение на топлинната енергия в сграда в режим на етажна
собственост, съобразно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ се осъществява чрез
системата на дялово разпределение, регламентирана в ЗЕ респ. Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., но релевантна за част от периода, както и
последващата Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването,
релевантна след отмяната на предходната наредба . Законодателят е предвидил
задължението за заплащане на топлинна енергия като многокомпонентно такова, което
3
включва в себе си задължението за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ.
Не е част от предмета на спора, че сградата, в която се намира процесния имот
е топлоснабдена като в нея е въведена системата за дялово разпределение, а
индивидуалното измерване на потребление на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано в процесния
период от „Техем Сървисис” ЕООД, предвид представения договор 1809/10.12.2001 г.
и протокол от ОС на ЕС от 11.10.2001 г.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“" от потребителя на
продавача е предвидена в чл. 61 от Наредба № 16-334/2007 г. (отм.) и чл. 36 от ОУ от
2016 г. Условие за заплащане на цената за тази услуга е нейното извършване. Видно от
представените по делото писмени доказателства и изготвени изравнителни сметки
такава е извършвана от третото лице помагач на страната на ищеца за отоплителните
периоди, попадащи в исковия такъв. Поради което се следва
Съгласно чл. 33 ал.2 от приложимите общи условия към договора, сключен
между страните, месечните суми за топлинна енергия са дължими в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Няма данни по делото, а и не се твърди
от страните, че е извършено заплащане на падежа, поради което се следва и
обезщетение за забава върху главницата, представляваща сума за потребена топлинна
енергия.
Недължима е мораторна лихва върху претенцията, касаеща услугата „дялово
разпределение“, тъй като в приложимите общи условия не е предвиден срок за
нейното заплащане. При липса на определен срок и по арг. на чл. 84 ал.2 от ЗЗД за
изпадането в забава е необходимо отправяне на покана, за каквато по делото липсват
данни да е отправяна.
Вещото лице по изслушаната пред СРС, ССчЕ е установило размерът на
задълженията за потребена топлинна енергия, услугата дялово разпределение респ.
обезщетението за забава върху главницата, представляваща потребена топлинна
енергия. Аритметичното изражение на сумите е идентично с цената на заявените
искове. Заключението на ССчЕ е прието от страните като неоспорено. Ответниците не
са заявили други възражения относно размера на претенцията, вън от правопогасяващо
възражение за изтекла погасителна давност.
При проведено насрещно доказване, ответниците са протИ.поставили
възражение за изтекла погасителна давност. Съобразно задължителните указания,
дадени с т. 2 от ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, същите са периодични такива, поради
което за тях е релевантна кратката тригодишна давност, установена в чл. 111 б. „в” от
ЗЗД.
4
Както беше посочено, съгласно чл. 33 ал.2 от приложимите общи условия към
договора, сключен между страните, месечните суми за топлинна енергия са дължими
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка
една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното
заплащане. От 15.07.2019 год. – когато изтича срока за заплащане на стойността на
доставената топлинна енергия за първия месец от исковия период /м. май 2019 г./, до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК /арг. от чл.422, ал.1 от ГПК/ - 20.06.2022 г. не са изтекли 3 години дори да не бъде
съобразено обстоятелството, че с оглед нормата на чл. 3 т. 2 от ЗМДВИПОРНС за
срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Извънредното положение е отменено на 14.05.2020 г. по арг.
на чл. 6 от същия закон, поради което в този период давност не е текла. Погасителната
давност следва да се счита прекъсната с факта на подаденото заявление по чл. 410 от
ГПК и последващото исково производство. Това е така, защото, заповедното
производство по реда на чл. 410 от ГПК не попада в приложното поле на чл. 116 от
ЗЗД, установяващ основанията за прекъсване на давностен срок, но погасителната
давност се прекъсва с предявяване на иска за съществуване на вземането, но към
минал момент – този на подаване на заявлението, ако искът е предявен в срока по чл.
415 от ГПК, съгласно прогласеното обратно действие на исковата молба в
разпоредбата на чл. 422 ал.1 от ГПК /решение 118/12.12.2019 г. по търг. дело 2288/2018
г. на Второ ТО на ВКС/.
По отношение претенцията за главница, касаеща дяловото разпределение,
вземането за първия месец от процесния период касае месец юли 2020 г., поради което
тригодишния релевантен давностен срок не е изтекъл към датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
Давностният срок за акцесорните вземания за лихви с оглед процесния период
и при съблюдаване релевантната разпоредба на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. Поради което
заявеното правопогасяващо възражение се възприема като неоснователно от
настоящия съдебен състав.
При тези ангажирани от страните доказателства исковете, касаещи цената на
потребена топлинна енергия, стойността на услугата „дялово разпределение“ и
мораторната лихва върху главницата, представляваща потребена топлинна енергия са
основателни и доказани по размер и в тази част поради несъвпадане на крайните
изводи на настоящия съдебен състав с тези на СРС, решението на първоинстанционния
съд следва да бъде отменено и постановено друго, с което същите бъдат уважени. В
останалата част, касаеща претенцията за мораторна лихва върху услугата дялово
разпределение крайните изводи на настоящия съдебен състав съвпадат с тези на СРС и
5
в тази част решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора се дължи произнасяне по отношение на сторените
разноски в заповедното производство респ. исковото пред настоящата инстанция и
тези, сторени във фазата на първоинстанционното производство.
Ищецът – въззивник следва да бъде осъден да заплати на процесуалните
представители на ответниците сумата от по 0,37 лв. – разноски в заповедното
производство на всеки един от двамата процесуални представители, сумата от по 0,49
лв. – разноски в производството пред СРС за всеки един от двамата и сумата от по
0,61 лв. – разноски в производството пред настоящата инстанция.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сума от по 54, 62 лв., всеки
един от двамата – разноски в заповедното производство, както и сума от по 472, 01 лв.,
всеки един от двамата – разноски в производството пред СРС, съобразно депозирания
списък по чл. 80 от ГПК и припадащата им се част на всеки един от двамата.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК същите следва да бъдат осъдени да заплатят и
сума от по 49, 94 лв. – юрисконсултско възнаграждение на въззивника за настоящото
производство, както и по 101, 05 лв. – припадащата се част от внесената ДТ.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20 011 /04.12.2023 г. на СРС, 59 състав, постановено по
гр.д. 50 765/2022 г., в частта за сумата от 1 307, 34 лв. – цена на доставена топлинна
енергия за периода м. 05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 20.06.2022
г. до изплащане на вземането, за сумата от 162, 32 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода 15.09.2020 г. до 08.06.2022 г., за сумата от 12,90 лв. – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. – м. 04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането,
заявени срещу К. Н. Х., както за сумата 1 307, 34 лв. – цена на доставена топлинна
енергия за периода м. 05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 20.06.2022
г. до изплащане на вземането, за сумата от 162, 32 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода 15.09.2020 г. до 08.06.2022 г., за сумата от 12,90 лв. – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. – м. 04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането,
заявени срещу Д. И. М., както и в частта за разноските за горницата над 0, 37 лв. -
разноски в заповедното производство и за горницата над 0, 49 лв. – разноски в
производството пред СРС, присъдени на адв. С. К. и адв. И. Н. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
23Б срещу К. Н. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Ботевград, ул. „*********
– адв. И. Н. искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 153 ал.1 от ЗЕ, че К. Н.
Х. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1 307, 34 лв. – цена на доставена
топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
20.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 162, 32 лв. – мораторна лихва
върху главницата за периода 15.09.2020 г. до 08.06.2022 г., сумата от 12,90 лв. – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. – м. 04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. *********2, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 33 059/22 г. по описа на
СРС, 59 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
23Б срещу Д. И. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********* –
адв. С. К. искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 153 ал.1 от ЗЕ, че Д. И.
М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1 307, 34 лв. – цена на доставена
топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
20.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 162, 32 лв. – мораторна лихва
върху главницата за периода 15.09.2020 г. до 08.06.2022 г., сумата от 12,90 лв. – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. – м. 04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. *********2, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 33 059/22 г. по описа на
СРС, 59 състав.
ОСЪЖДА К. Н. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Ботевград, ул.
„********* – адв. И. Н. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б сумата от 54, 62
лв. – разноски в заповедното производство, сумата от 472, 01 лв. – разноски в
производството пред СРС и сумата от 150, 99 лв. – съдебни разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА Д. И. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„********* – адв. С. К. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б сумата от 54, 62
лв. – разноски в заповедното производство, сумата от 472, 01 лв. – разноски в
производството пред СРС и сумата от 150, 99 лв. – съдебни разноски в настоящото
производство.
7
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б да заплати на основание чл. 38
ал.1 т.2 от ЗА на адв. С. К. сумата 0,61 лв. – адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б да заплати на основание чл. 38
ал.1 т.2 от ЗА на адв. И. Н. сумата 0,61 лв. – адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕ е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца –
„Техем Сървисис“ ЕООД, с адрес: гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8