Р Е Ш Е Н И Е
№333 12.10.2023 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски административен съд, VІ състав, в публично
съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и трета година,
в състав
Председател:
Михаил Русев
при секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №209 по описа за 2023 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с Кодекса на
труда /КТ/.
Образувано е по жалба от „РК логистик”ЕООД, представлявано от
управителя К.М.С. подадена против Предписания от 09.11.2022 год., обективирани в Протокол за извършена
проверка №ПР2235374 от същата дата на Дирекция „Инспекция по труда“ /“ИТ“/ -
Стара Загора.
С оспорения акт, издаден от длъжностно лице при Дирекция „ИТ“-
Стара Загора на основание чл.404, ал.1
от КТ, на оспорващото търговско дружество е приложена принудителна
административна мярка - задължителни предписания в качеството му на работодател,
описани в 17 точки. Срок за изпълнение на предписанията от т.1 до т.10 е 05.12.2022 год., а на тези от т.11
до т.17 - 30.11.2022 год.
В жалбата оспорващият твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен, тъй като е постановен в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона, при допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, несъответствие на изложените в него
фактически и правни изводи с обективната действителност, неправилно приложение
на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди, че при
извършване на проверката, дружеството не е било надлежно представлявано, а в
протокола са отразени факти и обстоятелства, които не отговарят на
действителността. Направено е искане за отмяна на наложената принудителна
административна мярка като незаконосъобразна, алтернативно за прогласяването й
като нищожна.
С определение №292/09.05.2023 го., съдът е оставил без
разглеждане жалбата като просрочена. С определение №6968/26.06.2023 год.,
постановено по адм. дело №5262/2023 год. по описа на ВАС, определението е
отменено частично и е върнато за разглеждане в частта, с която се иска
прогласяване на нищожността на предписанията.
В представените писмени бележки по делото, чрез процесуалния
представител излага доводи за нищожността на предписанията. Твърди, че
предписанията са издадени от некомпетентен орган, както и че не са издадени в
установената от закона форма. Излагат се доводи и за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в
ненадлежно представляване на дружеството в хода на проверката. Представеното
нотариално заверено пълномощно не предвижда възможност за проверка по спазване
на КТ и ЗЗБУТ, нито да представя от името на дружеството каквито и да е било
документи. Не било съобразено, че подаденият сигнал е само за не издаването на
командировъчни заповеди, неправилното прекратяване на трудовия му договор и не
заплащането на командировъчни за последния му курс до Русия, а органът е
излязъл извън рамките на това, с което е бил сезиран. Неправилно са били
игнорирани дадените обяснения от пълномощника на дружеството. По т.5 от
дадените предписания се твърди, тяхното противоречие с материално правните
разпоредби, и не на последно място, се твърди, че предписанията са дадени в несъответствие
с целта на закона. Въз основа на това е
направено искане за прогласяване на нищожността на предписанията и присъждане
на направените разноски по делото.
Административният орган - Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара
Загора, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от упълномощен
процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на
жалбата и излага съображения за законосъобразност на оспорения административен
акт.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените
в жалбата доводи, становищата на страните и доказателствата, събрани по делото
и относими към спора, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство, предмет на настоящия съдебен
контрол, е образувано по повод проверка за спазването на трудовото
законодателство в предприятието на жалбоподателят. На 14.10.2022 год. е
постъпил сигнал в ДИТ – Стара Загора, заведен под №22107690 от Б.Й. Х.. В
сигнала са изложени обстоятелства, относно престираната от негова страна
работна сила, както и относно уговореното и вписаното в трудовия договор
възнаграждение. Сигнала съдържа и оплаквания относно факта, че не му е връчвана
заповед за прекратяване на трудовия договор, а е бил само уведомен по телефона
от представител на фирмата за това. С оспореният протокол /лист 12-16 от
делото/ са дадени задължителни предписания, съдържащи се в 17 точки. При
извършването на проверката от контролните органи, дружеството е било
представлявано от пълномощника И.Т.О., съгласно нотариално заверено пълномощно
с рег.№1847/17.03.2017 год. на Нотариус Р.Б. – нотариус с район на действие РС
Стара Загора, вписан под №435 на Нотариалната камара /лист 17-19 от делото/. Протоколът
е връчен на пълномощника на 09.11.2022 год. и от тази дата започва да тече
срокът за оспорването на дадените предписания, който изтича на 23.11.2022 год.
Жалбата е депозирана в деловодството на Административен съд Стара Загора на 12.04.2023
год.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от надлежна
страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен
акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Доколкото искането
за прогласяване на нищожност на един индивидуален административен кат не е
ограничено във времето, съгласно чл.149, ал.5 от АПК, то жалбата в частта за
обявяване на нищожност на предписанията е допустима
Разгледана по същество, жалбата се явява не основателна, по
следните съображения:
С оспорения акт е приложена принудителна административна
мярка /ПАМ/, регламентирана в разпоредбата на чл.404, ал.
1, т. 1 от КТ. В тази норма е предвидено, да се дават задължителни
предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по
назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба,
включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и
служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и
служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с
работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и
европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването
на здравословни и безопасни условия на труда;.
Следователно, цитираната разпоредба оправомощава контролните
органи на инспекцията по труда да дават задължителни предписания на
работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. В
горепосочените нормите е регламентирана една правна възможност, осъществяването
на която законодателят е предоставил на административния орган да извърши
преценка за всеки конкретен случай дали да приложи ПАМ или не, която преценка е
израз на свободна воля и вътрешно убеждение в рамките на предоставената му от
закона оперативна самостоятелност. Съгласно процесуалната норма на чл.169 от АПК,
административния съд, сезиран с жалба за незаконосъобразност на административен
акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност, проверява дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност при
произнасянето си и спазил ли е при това произнасяне изискването за
законосъобразност на административния акт.
В производство, образувано по оспорване с искане за
прогласяване нищожността на един административен акт, съдебната проверка за
законосъобразност обхваща единствено и само съществуването на право изключващи
юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно
предмета на доказване включва онези факти и обстоятелства, които могат да
обосноват наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи
неговата невалидност.
Безспорно е, че административните актове, които противоречат
на законите или на други нормативни актове са недействителни - невалидни
актове. Основното разграничение на порочните
административни актове е разделението им на нищожни и унищожаеми в
зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат акта. В
административното право, за разлика от гражданското право липсва специален
законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои
случаи е унищожаем. Подходът при разграничаването им е конкретен при всеки
отделен случай в зависимост от допуснатото нарушение при издаване на акта,
което се отразява върху съдържанието му и засяга волеизявлението на
административния орган до степен да се приравни на липса на волеизявление.
Нищожният акт не поражда правни последици, той е засегнат от толкова съществен
порок, че не е годен да породи правно действие и за това съдът следва да обяви
неговата нищожност. Съгласно константната съдебна практика, която е непротиворечива,
липсата на компетентност на органа при издаване акта и неспазване на
предписаната от закона форма винаги сочат на нищожност на акта, докато
нарушението на административно-производствените правила и материалния закон,
както и неспазване на целта на закона следва да се преценяват във всеки
конкретен случай по какъв начин се отразяват на волеизявлението на
административния орган. Прието е становището, че нищожни са тези
административни актове, които поради радикални, основни и тежки, непоправими
недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като
юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което не
пораждат правни последици. Съдът намира, че основания за прогласяване на
нищожност на административен акт са нарушаване изискванията за компетентност,
липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет,
несъществуващ адресат и др. Другите основания за оспорване на актовете, които
по принцип налагат отмяната на порочния акт като незаконосъобразен, могат да
доведат също до нищожност, при особено съществена тежест на нарушението.
В разглеждания случай оспорената ПАМ е приложена от длъжностно
лице в Дирекция „ИТ“- Стара Загора – главен инспектор, който е разполагал с
оперативна самостоятелност, предоставена му по силата на чл.404 от КТ.
Следователно, оспореният административен акт е издаден при наличие на
компетентност - в кръга на предоставените от закона правомощия.
Съдът не споделя доводите за липсата на компетентност от страна
на подписалите протокола. В нито един момент от проверката, не е съществувало
съмнение, че г-н Х.З.М. е служител на Дирекция „Инспекция по труда“. По делото
са налични подписани и адресирани до дружеството няколко официални документа –
призовка по чл.45, ал.1 от АПК /лист 20 – 21/, отговор до лицето подало сигнала
/лист22-25 от делото, с печат на ДИТ Стара Загора/ и не на последно място
обяснение от жалбоподателя до г-н Х.М. – гл. инспектор /лист 36 – 99/, като към
това обяснение са приложени и множество писмени доказателства. Всичко това води
до единствения извод, че е неоснователно оплакването за липса на компетентност
на гл. инспектор Х.З.М..
Спазена е установената от закона форма - оспореният акт е
писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за
издаването му. В оспорения акт са посочени приетата за установена от
административния орган фактическа обстановка и доказателствата, въз основа на
които са установени фактите; цитирани са правните норми, послужили като
основание за постановяване на административния акт. Същият съдържа изискуемите
от нормата на чл.59, ал. 2
от АПК реквизити. Не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В контекста на гореизложеното
неоснователно и оплакването от страна на дружеството, че предписанието не
отговаря на изискването за форма, тъй като в текста се съдържала думата
„предписваме“, а същият е подписан само от Х.М.. Разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, предвижда какви реквизити следва да има издаденият административен акт,
като т.8 изисква подпис на лицето издало акта, с посочване на длъжността му.
Обстоятелството, че в началото на протокола са посочени имената на длъжностните
лица, извършили проверката, едно от които е Х.З.М. – гл. инспектор и наличието
на подпис на същото лице, предполага спазването на законовите разпоредби за
съдържанието на административния акт. В конкретния случай, същият е издаден в
писмена форма и е подписан от единия контролен орган, извършил проверката. Ето
защо съдът изследва единствено и само дали подписа положен на документа е на
лицето, посочено като издател. С оглед на характера на писменото доказателство
– официален документ, то в тежест на жалбоподателят е да го обори. Такова
насрещно доказване не е осъществено в съдебното производство.
Не представлява съществено нарушение и изложеното оплакване,
че дружеството не е било надлежно представлявано в хода на проверката и
издаването на предписанията. Всъщност това оплакване не се подкрепя от приетата
административна преписка, в която е приложено пълномощно на лицето И.Т.О.,
съгласно нотариално заверено пълномощно с рег.№1847/17.03.2017 год. на Нотариус
Р.Б. – нотариус с район на действие РС Стара Загора, вписан под №435 на
Нотариалната камара /лист 17-19 от делото/. Надлежното упълномощаване е прието
и от ВАС, видно от мотивите на определение №6968/26.06.2023 год., постановено
по адм. дело №5262/2023 год. С
включването в представителната власт на пълномощника на подписването и
получаването от името на дружеството на всички видове актове на посочените
институции, включително инспекцията по труда в гр. Стара Загора, И.О. е била
надлежно упълномощена да подпише и получи протокол № ПР2235374 от 09.11.2023
год., съставен от главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара
Загора, в който са обективирани 17 броя задължителни предписания. Пълномощникът
има и правомощието да подава жалби и възражения срещу такива актове. Употребата
на израза „както и да“ въвежда разграничение между представителството пред тези
органи и ведомства във връзка с осигурителните вноски и правомощията да получава
и подписва актове и наказателни постановления, издадени от тях. Съгласно
приложеното пълномощно И.О. е упълномощена да представлява „РК Логистик“ЕООД,
както и неговия управител, пред всички държавни и административни органи и
власти, като може да извършва от името на дружеството посочените действия,
включително да подписва протоколи от проверки и актове за констатирани
нарушения. Пълномощното е безсрочно и следва да се тълкува „най-разширително в
полза на правата на упълномощеното лице“. Пълномощникът е подписал и получил
протокола, като върху същия е положен и печат на дружеството, което е
доказателство за редовното му връчване.
Останалите съображения в писмената защита /нарушение на чл.35
от АПК, както и тези по т.4 от писмените бележки/, дори и да са основателни,
водят до незаконосъобразност на предписанията, но не и до тяхната нищожност.
Същите не са с такава тежест, че да обосновават обявяването на оспорените
предписания като нищожни.
По делото е направено искане и от двете страни за присъждане
на разноски, като с оглед неоснователността на жалбата, такива следва да се
присъдят в полза на ответника по делото в размер 100.00 лв., за
осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт. Възнаграждението е
определено в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. Размера на
разноските е определен с оглед на фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита,
че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен, а жалбата неоснователна.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на „РК логистик”ЕООД, представлявано от управителя К.М.С.
против Предписание от 09.11.2022 год.,
обективирано в Протокол за извършена проверка №ПР2235374 от същата дата на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора, като неоснователна.
ОСЪЖДА „РК логистик”ЕООД, ЕИК ********* представлявано
от управителя К.М.С. и със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ***да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“
- Стара Загора сумата от 100.00 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.