Присъда по дело №8017/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта:	183
Дата:	27 март 2024 г.
Съдия:	Роси Петрова Михайлова

Дело:	20221110208017
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 183
гр. София, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:РОСИ П. М.А
СъдебниНИКОЛА Б. НИКОЛОВ

заседатели:Петранка Б. Станчева
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
и прокурора С. Н. С.
като разгледа докладваното от РОСИ П. М.А Наказателно дело от общ
характер № 20221110208017 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Б. Н. П., ЕГН: ХХХХХ, родена на ХХХХ г. в гр. Л., обл. Ловеч, българка,
българско гражданство, с виеше образование, омъжена, без данни за месторабота, с
постоянен адрес в гХХХХ и посочен за призоваване в страната по делото адрес в гр. София,
ул. „Витошко лале“ (635- та), № 005Б, ет.1, ап.1, неосъждана, за НЕВИНОВНА в това, че:

На 15.05.2016 г., в гр. София, в сградата на СЗОК, ул. „Енос“, №10, вх.Б, като директор на
СЗОК, назначена с трудов договор № 11/ 06.07.2015 г., е принудила служител от СЗОК по
повод изпълнение на службата му - М. И. С. - контрольор в отдел „Контрол на
медицинските дейности“, да извърши нещо противно на вО.та си - като вместо отразеното
от М. И. С., /в резултат на извършена проверка в екип от: М. С., доктор Г. Х. - контрольор в
отдел „Контрол на медицинските дейности" и доктор М. К. - началник отдел „Контрол на
медицинските дейности" в Столична РЗИ в МБАЛ „СОФИЯМЕД" ООД / в Протокол № РД-
18-625 от 14.05.2016г. РЗОК и №432/14.05.2016г. РЗИ, че в Университетска Многопрофилна
Болница за Активно Лечение „СОФИЯМЕД" ООД, съгласно индикаторите по Наредба за
критериите и реда за избор на лечебни заведения за болнична помощ, с които НЗОК сключва
договори на лечебното заведение са дадени общо 317 точки, да състави нов протокол със
1

същите номера и дата, в който да отрази неверни обстоятелства, а именно да се завишат броя
на точките на определени индикатори или да не се отнемат точки по определени индикатори
и по този начин да се завиши бройката на леглата на лечебното заведение, като е
злоупотребила с властта си - заповядала е на М. С. да изготви нов протокол, като лично й е
диктувала точките по съответните индикатори и е казала, че така трябва да се изготви
протокола и не е дала възможност на М. С. да отрази в протокола установеното от
контролните органи при тези проверки действително положение в Университетска
Многопрофилна Болница за Активно Лечение „СОФИЯМЕД“ ООД - престъпление по чл.
143, ал. 1 от НК, като на осн. чл. 304 от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото й
обвинение.
ПРИЗНАВА Б. Н. П., ЕГН: ХХХХХ, родена на ХХХХ г. в гр. Л., обл. Ловеч, българка,
българско гражданство, с виеше образование, омъжена, без данни за месторабота, с
постоянен адрес в гХХХХ и посочен за призоваване в страната по делото адрес в гр. София,
ул. „Витошко лале“ (635- та), № 005Б, ет.1, ап.1, неосъждана, за НЕВИНОВНА в това, че:
На 19.10.2016 г., в гр. София, в сградата на СЗОК , ул. „Енос“, №10, вх. Б, като директор на
СЗОК, назначена с трудов договор № 11/ 2015 г., е принудила служител от СЗОК по повод
изпълнение на службата - М. Н. М. - контрольор в отдел „Контрол на медицинските
дейности“, да извърши нещо противно на вО.та си - като вместо отразеното от М. Н. /в
резултат на извършена проверка от него в МБАЛ „Сердика“ ЕООД/ в Протокол № РД-18-
1139 от 19.10.2016 г., че в МБАЛ „Сердика“ ЕООД има увеличени хоспитализации на седем
човека, надвишаващи дванайсет хоспитализации, което е в нарушение алгоритъма на КП №
298, съгласно който се заплащат от НЗОК само 12 хоспитализации, да състави нов протокол
със същия номер, с дата 2016 г., в който да отрази неверни обстоятелства, а именно, че в
МБАЛ „Сердика“ ЕООД само двама човека са надвишили бройката от 12 хоспитализации,
като е злоупотребила с властта си - заповядала е на М. М. да изготви нов протокол, като е
изтъкнала обстоятелството, че няма как от лечебното заведение да знаят за превишените
хоспитализации, игнорирайки факта, че всеки пациент има досие и не е дала възможност на
М. М. да отрази в протокола установеното от контролните органи при тези проверки
действително положение в МБАЛ „Сердика" ЕООД - престъпление по чл. 143, ал. НК,
като на осн. чл. 304 от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото й обвинение.
ПРИЗНАВА Б. Н. П., ЕГН: ХХХХХ, родена на ХХХХ г. в гр. Л., обл. Ловеч, българка,
българско гражданство, с виеше образование, омъжена, без данни за месторабота, с
постоянен адрес в гХХХХ и посочен за призоваване в страната по делото адрес в гр. София,
ул. „Витошко лале“ (635- та), № 005Б, ет.1, ап.1, неосъждана, за НЕВИНОВНА в това, че:
На 07.06.2017 г. в гр. София, в сградата на СЗОК, ул. „Енос“, №10, вх. Б, като директор на
СЗОК, назначена с трудов договор № 11/ 06.07.2015 г., е принудила служител от СЗОК по
повод изпълнение на службата - Ц. И. Д. - контрольор в отдел „Контрол на медицинските
дейности", да извърши нещо противно на вО.та му - като вместо отразеното от Ц. Д., /в
резултат на извършена проверка в епип от: Ц. Д., доктор Д. П. - отдел „Контрол на
медицинските дейности" контрольор в „Специализирани болници за рехабилитация -
2

Национален комплекс" ЕАД - филиал Банкя/ в Протокол № РД-18-798 от 01.06.2017г., че в
„Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД - филиал Банкя,
са нарушени условията и реда за оказване на болнична помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от 330 и
изискванията определени в чл. 278, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НРД за МД 2017, чл.286, ал. 5 и ал. 6
от НРД за МД 2017 и Наредба за осъществяването на правото на достъп по чл. 22, ал. 1, ал.
4, ал. 5, да състави нов протокол със същия номер и дата, в който да отрази неверни
обстоятелства, а именно, че резервационната система е същата като лист на чакащи, като е
злоупотребила с властта си - заповядала е на Ц. Д. да изготви нов протокол, като лично й е
диктувала съдържанието на новия протокол и използвайки нейната професионална
неопитност е казала, че така трябва да се изготви протокола и не е дала възможност на Ц. Д.,
да отрази в протокола установеното от контролните органи при тези проверки действително
положение в „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД-
филиал Банкя - престъпление по чл. 143, ал. 1 НК, като на осн. чл. 304 от НПК я
ОПРАВДАВА по повдигнатото й обвинение.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски градски съд в 15-дневен
срок от датата на постановяването ѝ.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 8017 по описа на 109-и състав на СРС за 2022г.

С внесен в съда обвинителен акт от Софийската районна прокуратура е
привлечена към наказателна отговорност Б. Н. П., ЕГН: **********, родена
на ДАТА г. в гр. Л., обл. Л., българка, българско гражданство, с виеше
образование, омъжена, без данни за месторабота, с постоянен адрес в гр. С.,
АДРЕС и посочен за призоваване в страната по делото адрес в гр. С., ул.
„АДРЕС“ (ХХХ- та), № АДРЕС, неосъждана, за това, че:
1.На 15.05.2016 г., в гр. С., в сградата на СЗОК, ул. „Енос“, №10, вх.Б, като
директор на СЗОК, назначена с трудов договор № 11/ 06.07.2015 г., е
принудила служител от СЗОК по повод изпълнение на службата му - М. И. С.
- контрольор в отдел „Контрол на медицинските дейности“, да извърши нещо
противно на вО.та си - като вместо отразеното от М. И. С., /в резултат на
извършена проверка в екип от: М. С., доктор Г. Х. - контрольор в отдел
„Контрол на медицинските дейности" и доктор М. К. - началник отдел
„Контрол на медицинските дейности" в Столична РЗИ в МБАЛ „С.МЕД"
ООД / в Протокол № РД- 18-625 от 14.05.2016г. РЗОК и №432/14.05.2016г.
РЗИ, че в Университетска Многопрофилна Болница за Активно Лечение
„С.МЕД" ООД, съгласно индикаторите по Наредба за критериите и реда за
избор на лечебни заведения за болнична помощ, с които НЗОК сключва
договори на лечебното заведение са дадени общо 317 точки, да състави нов
протокол със същите номера и дата, в който да отрази неверни обстоятелства,
а именно да се завишат броя на точките на определени индикатори или да не
се отнемат точки по определени индикатори и по този начин да се завиши
бройката на леглата на лечебното заведение, като е злоупотребила с властта
си - заповядала е на М. С. да изготви нов протокол, като лично й е диктувала
точките по съответните индикатори и е казала, че така трябва да се изготви
протокола и не е дала възможност на М. С. да отрази в протокола
установеното от контролните органи при тези проверки действително
положение в Университетска Многопрофилна Болница за Активно Лечение
„С.МЕД“ ООД - престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК;
2.На 19.10.2016 г., в гр. С., в сградата на СЗОК , ул. „Енос“, №10, вх. Б, като
директор на СЗОК, назначена с трудов договор № 11/ 2015 г., е принудила
служител от СЗОК по повод изпълнение на службата - М. Н. М. - контрольор
в отдел „Контрол на медицинските дейности“, да извърши нещо противно на
вО.та си - като вместо отразеното от М. Н. /в резултат на извършена проверка
от него в МБАЛ „Сердика“ ЕООД/ в Протокол № РД-18-1139 от 19.10.2016 г.,
че в МБАЛ „Сердика“ ЕООД има увеличени хоспитализации на седем човека,
надвишаващи дванайсет хоспитализации, което е в нарушение алгоритъма на
КП № 298, съгласно който се заплащат от НЗОК само 12 хоспитализации, да
състави нов протокол със същия номер, с дата 2016 г., в който да отрази
неверни обстоятелства, а именно, че в МБАЛ „Сердика“ ЕООД само двама
1

човека са надвишили бройката от 12 хоспитализации, като е злоупотребила с
властта си - заповядала е на М. М. да изготви нов протокол, като е изтъкнала
обстоятелството, че няма как от лечебното заведение да знаят за превишените
хоспитализации, игнорирайки факта, че всеки пациент има досие и не е дала
възможност на М. М. да отрази в протокола установеното от контролните
органи при тези проверки действително положение в МБАЛ „Сердика" ЕООД
- престъпление по чл. 143, ал. 1 НК.
3. На 07.06.2017 г. в гр. С., в сградата на СЗОК, ул. „Енос“, №10, вх. Б, като
директор на СЗОК, назначена с трудов договор № 11/ 06.07.2015 г., е
принудила служител от СЗОК по повод изпълнение на службата - Ц. И. Д. -
контрольор в отдел „Контрол на медицинските дейности", да извърши нещо
противно на вО.та му - като вместо отразеното от Ц. Д., /в резултат на
извършена проверка в епип от: Ц. Д., доктор Д. П. - отдел „Контрол на
медицинските дейности" контрольор в „Специализирани болници за
рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД - филиал Б./ в Протокол № РД-
18-798 от 01.06.2017г., че в „Специализирани болници за рехабилитация -
Национален комплекс“ ЕАД - филиал Б., са нарушени условията и реда за
оказване на болнична помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от 330 и изискванията
определени в чл. 278, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НРД за МД 2017, чл.286, ал. 5 и ал. 6
от НРД за МД 2017 и Наредба за осъществяването на правото на достъп по
чл. 22, ал. 1, ал. 4, ал. 5, да състави нов протокол със същия номер и дата, в
който да отрази неверни обстоятелства, а именно, че резервационната
система е същата като лист на чакащи, като е злоупотребила с властта си -
заповядала е на Ц. Д. да изготви нов протокол, като лично й е диктувала
съдържанието на новия протокол и използвайки нейната професионална
неопитност е казала, че така трябва да се изготви протокола и не е дала
възможност на Ц. Д., да отрази в протокола установеното от контролните
органи при тези проверки действително положение в „Специализирани
болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД- филиал Б. -
престъпление по чл. 143, ал. 1 НК.
В съдебното заседание представителят на СРП пледира пред състава на съда
да постанови осъдителна присъда по отношение на подсъдимата. Поддържа
изцяло повдигнатите обвинения срещу нея и намира, че те са доказани по
несъмнен начин. Изразява становище, че всеки от служителите се е
почувствал принудени да извърши исканите от подсъдимата промени и са ги
направили против вО.та си. Застъпва позиция, че чрез тези промени са
избегнати неблагоприятни последици за лечебните заведения. Моли съда да
признае подсъдимата за виновна по повдигнатите обвинения и да наложи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение да
бъда отложено на основание чл. 66 от НК.
Защитникът на подсъдимата Б. Н. П. – адв. К., пледира пред състава на съда
подсъдимата да бъде оправдана. Защитникът изразява становище, че
обвиненията не са доказани. В просторната си пледоария извършва обстоен
анализ на доказателствения материал. Навежда аргументи, че не се
2

установяват конкретни волеизявления на подсъдимата, които да сочат
извършването на принудителни действия чрез злоупотреба с власт. Посочва,
че през времето на твърдяното извършване на престъплението по пункт 1 от
обвинението – 5.05.2016 г., подсъдимата е ползвала отпуск поради
нетрудоспособност и не е била на работа. Поддържа становище, че не се
доказва подсъдимата да е внушавала страх от неблагоприятни последици.
Акцентира на обстоятелството, че според показанията на свидетелите не им е
оказван натиск и доброволно са изготвили и подписали обсъжданите по
делото документи. Относно пункт 2 на обвинението отново поддържа липсата
на волеизявление на подсъдимата, което да е съставомерно като принуда чрез
злоупотреба с власт. Поддържа, че подсъдимата е направила обоснован съвет
към свидетеля М. да изключи от обхвата на проверката пациенти, за които
няма как да се сдобие с нужната информация и от показанията на свидетеля
се доказва, че той не е бил заплашван или принуждаван. Поддържа, че
притесненията на свидетеля, че може да бъда наказан по друг повод, са
негови лични притеснения, но никой не му е бил казвал, че ще бъде наказван.
Поддържа, че не е осъществена принуда от подсъдимата, тъй като не е
отправяла към свидетеля М. волеизявления, с които да му е внушила страх от
настъпване на неблагоприятни последици за него. Във връзка с третия пункт
на обвинението поддържа, че от показанията на свидетелката Д. се
установява, че след обсъждане с подсъдимата на причина, поради която
липсва основание за налагане на санкция на лечебното заведение,
свидетелката се е съгласила с доводите на подсъдимата и доброволно е
направила промени, като не е била принуждавана да стори това и заявява, че
не и е било нареждано от подсъдимата да извърши такава промЯ.. Поддържа,
че свидетелката П. – другият член на комисията, извършила проверка, също
отрича да и е бил оказван натиск. Посоча, че в една чернова може да се
посочат неща, които да се уточняват и изменят, но никой не е имал
несъгласие с окончателния вариант и е подписан доброволно. Акцентира, че
работният вариант става окончателен едва след съгласуването, подписването
и одобрението по установения ред. Застъпва позиция, че участието на
подсъдимата в коментари на служебни въпроси със служители не е
съставомерно по повдигнатото обвинение. Моли подсъдимата да бъде
оправдана по повдигнатите ѝ обвинения.
Подсъдимата Б. Н. П. поддържа изцяло изложеното от адвоката си.
В реплика представителят на СРП поддържа, че обвинението не е за
извършени официални действия, а за такива извън установения ред, поради
което е без значение какъв е той и кой е разпоредил проверките. Посочва, че
подсъдимата е искала промени вместо да приеме констатациите и в резултат
от проверките не са наложени санкции на лечебните заведения. Акцентира на
обстоятелството, че според обвинението подсъдимата не е заплашвала
свидетелите, а е използвала служебното си положение, с което е
злоупотребила, като те са се почувствали принудени да направят тези
поправки. По отношение на свидетелката Д. се противопоставя на
3

предложената от защитника оценка на доказателствата, като твърди, че на
същата е било диктувано, а не предложено какви промени да направи.
Посочва, че не се оспорва твърденият от защитата ред за извършване на
проверка, а неговото нарушаване.
В дадената на основание чл. 297, ал. 1 от НПК последна дума, подсъдимата
заявява, че опитът в здравни заведения е помогнал да спечели конкурс за
директор на СЗОК. Посочва, че е екипен човек и никога не решава проблеми
сама. Изразява отношение към обвиненията като несъстоятелни. Споменава,
че казаното от свидетеля е било по повод споменатата от него наредба и че на
следващия месец се получава информация за хоспитализации в лечебните
заведения. Относно проверката в Б. казва, че решила, че лечебното заведение
трябва да отговаря за нарушения, но те нямат значимост. Моли съда да я
оправдае, тъй като не вижда да е нарушила закона.

Съдът, след като се запозна с доказателствените материали по делото и
ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, отчитайки и становищата
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Б. Н. П., ЕГН: **********, е родена на ДАТА г. в гр. Л., обл. Л.,
българка, с българско гражданство, с виеше образование, омъжена, без данни
за месторабота, с постоянен адрес в гр. С., АДРЕС и посочен за призоваване в
страната по делото адрес в гр. С., ул. „АДРЕС“ (ХХХ- та), № АДРЕС,
неосъждана.
На 06.07.2015 г., в гр. С., подсъдимата Б. Н. П. - С. била назначена на
длъжност „директор“ СЗОК - С. (Столична здравноосигурителна каса) с
шифър по НКПД 1112-7097 и шифър по НИКД 8412 с трудов договор № 11/
06.07.2015 г., сключен между обвиняемата и Централно управление на
Национална здравноосигурителна каса (ЦУ на НЗОК), представлявана от
директора на НЗОК (том № 1, л.182). Съгласно длъжностната си
характеристика, с която била запозната срещу подпис на 06.07.2015 г. (том 1,
л. 183 - л. 189), в качеството си на директор на СЗОК, подс. П. - С. имала
следните задължения:
„5. Преки задължения: 1. Представлява НЗОК на териториално равнище; 2.
Организира и ръководи дейността на СЗОК в съответствие със закона,
правилника за устройството и дейността на НЗОК, решенията на

надзорния съвет и актовете на управителя на НЗОК“; 10. Организира и
ръководи непосредствения контрол по изпълнение на договорите за оказване
на медицинска и дентална помощ, както и за отпускане на лекарствени
продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински
цели; 12. Издава писмени покани за възстановяване на суми, получени без
правно основание. 13. Издава наказателни постановления по смисъла на
ЗАНН за установени административни нарушения по 330; 14. Издава
4

индивидуални административни актове за определяне вида и размера на
санкции по изпълнение на договорите, в случаите предвидени в закон“.
Съгласно същата длъжностна характеристика, обвиняемата в качеството си на
директор на СЗОК имала и следните отговорности: „...7.1.1. Отговаря пряко
за служителите назначени на трудово правоотношение; 7.1.2. отговаря
непряко за служителите назначени на трудово правоотношение; 7.1.3. създава
условия за законосъобразно и целесъобразно управление, адекватно и етично
поведение на служителите в СЗОК“.
Със споразумение по чл.107 от Кодекса на труда № 2 от 14.03.2016 г. по описа
на НЗОК, сключено на същата дата между подсъдимата и НЗОК,
представлявана от директора (том № 1, л.175), страните се споразумели подс.
П. - С. да постъпи на работа на длъжността „Директор на РЗОК“ в РЗОК -
Столична, с шифър по НКПД 1112-7097 считано от 14.03.2016 г. Съгласно
длъжностната си характеристика, с която била запозната срещу подпис на
14.03.2016 г. (том 1, л. 176 - л. 181), в качеството си на директор, подс. П. - С.
имала същите задължения и отговорности като горепосочените. Обичайно
РЗОК - Столична се нарича и Столична здравноосигурителна каса (СЗОК),
включително и в официални документи, съставяни от нейни служители.
Със Заповед № РД-09-66/ 27.04.2016 г., издадена от подс. Б. П. - С. в
качеството й на директор на СЗОК (Том № 16а, л.182), на основание чл. 20,
ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (330), чл. 39, т. 2 от Правилника
за устройството и дейността на НЗОК и чл. 12 от Наредбата за критериите и
реда за избор на лечебни заведения за болнична помощ, с които
Националната здравноосигурителна каса сключва договор, приета с ПМС №
45 от 09.03.2016 г. (отменена с Решение № 2730 на Върховен
административен съд от 06.03.2017 г. - обн. ДВ бр. 64 от 8.08.2017 г., в сила
от 8.08.2017 г., която по- долу ще бъде наричана за краткост „Наредбата“),
били определени три комисии за осъществяване на избор по чл. 2, ал. 1 от
Наредбата.
Съгласно цитираната заповед, Комисия 2 била в състав: председател -
свидетелят д-р Г. Х. - контрольор в сектор „МК“ към отдел „Контрол на
медицинските дейности“ - СЗОК и членове - свидетелите М. С. - финансов
инспектор в сектор „ФК“ към отдел „Контрол на медицинските дейности“ -
СЗОК и д-р М. К. - началник отдел „Контрол на медицинските дейности“ -
РЗИ - гр. С. (том 3, л. 66 - л. 67). Съгласно горепосочената заповед на
подсъдимата, комисиите изпълнявали следните задачи:
В 10-дневен срок от постъпване на заявление по чл. 59а, an. 1 от 330
извършват проверка на място в лечебното заведение (ЛЗ) за установяване на
изпълнението на определени индикатори в Приложение № 1, към чл. 5,
Приложение № 2 към чл.6 и Приложение № 8 към чл.11, ал.1, т.2 от
Наредбата, като за извършването на проверките комисиите съставят протокол
по образец, утвърден от Управителя на НЗОК, който се представя на
Директора на СЗОК в двудневен срок от извършване на проверката.
5

Протоколът представлявал стандартна бланка за извършена проверка в
лечебно заведение, съгласно чл.12 от Наредбата, в която трябвало да се
попълнят данните на проверяваното ЛЗ, данните на представителите на ЛЗ,
номерът на заповедта, с която е назначена комисията осъществяваща
проверката и данните на членовете на комисията. В бланката на утвърдения
образец на протокола имало и таблици, съгласно Приложение № 1, към чл. 5,
Приложение № 2 към чл.6 и Приложение № 8 към чл.11, ал.1, т.2 от
Наредбата. Таблиците имали по шест колони, в които били посочени
„критерии“, „индикатори“, „описание/ начин на изчисление“, „начин на
установяване“, „измерител“ и „точки“. Всеки критерий имал различен брой
индикатори, а срещу всеки индикатор в таблицата имало посочени точкови
оценки от „0 т.“ до „4 т.“. За някои индикатори били посочени и петте
точкови единици - 0, 1, 2, 3 и 4, а за други индикатори били посочени точкови
единици от „0“ до „3“ или от „0“ до „2“, като цифрите били разположени една
под друга. За някои индикатори имало възможност да се отнемат точки, и за
тях в колона „точки“ било посочено „Отнемат се 2 т.“ и/ или „Отнема се 1 т.“.
Участниците в комисията трябвало да отбележат определената от тях точкова
оценка за всеки индикатор, като определената точкова оценка се подчертава
(или огражда с кръг), а излишните цифри се задраскват с черта („-“), а ако
проверяващите преценят, че има основание да се отнемат точки - подчертават
или ограждат съответния текст за отнемане на точки. След таблиците в
протокола следвала графа „Заключение от осъществената проверка с
посочване на общата оценка на лечебното заведение“ в която се определят и
записват общ брой точки и проценти за всяка от отделните специалности в ЛЗ
- специалност „Хирургия“, специалност „Акушерство и гинекология“,
специалност „Ортопедия“ и други, като за всяка специалност се определяли
общ брой точки (цифром) и проценти от страна на РЗОК и от страна на РЗИ.
Накрая в протокола имало графи за подписи на участниците в комисията и на
представител на ЛЗ.
Участниците в комисиите имали бланка с такъв протокол на компютърен
файл във формат „Уорд“ („Word“).
Със Заповед № РД-18-625/ 14.05.2016 г., издадена от подс. П. - С. в
качеството й на директор на СЗОК (том № 16а, л.213- 214) и със заповед № К
150/ 26.04.2016 г. на директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) - гр.
С., на членовете на гореописаната комисия 2 в състав д-р Г. Х. - контрольор в
сектор МК към отдел „КМД“ - СЗОК, М. С. - финансов инспектор в сектор
ФК към отдел „КМД“ - СЗОК и д-р М. К. - началник отдел „КМД“ - РЗИ - гр.
С., било възложено да извършат проверка в Университетска многопрофилна
болница за активно лечение (УМБАЛ) „С.МЕД“ ООД на основание чл. 12 от
горепосочената Наредба. В хода на проверката, участниците в комисията
трябвало да определят точките на лечебното заведение (ЛЗ) по индикаторите
в горепосочените таблици, представляващи Приложение № 1, към чл. 5,
Приложение № 2 към чл.6 и Приложение № 8 към чл.11, ал.1, т.2 от
Наредбата и да съставят протокол по гореописания образец, утвърден от
6

Управителя на НЗОК. След това въз основа на определените точки трябвало
да се изчислят и определят броя на болничните легла, които може да има ЛЗ.
Тъй като за всяко ЛЗ било важно да има повече болнични легла и броят на
тези легла се определял в зависимост от определените точки, то колкото
повече точки би дала проверяващата комисия, толкова повече болнични легла
щели да бъдат разрешени на лечебното заведение. Броят на леглата трябвало
да се изчисли от служители в Отдел „Болнична помощ“ на СЗОК след
извършването на проверката и определянето на точките от проверяващата
комисия, въз основа на изготвения от комисията протокол.
На 14.05.2016 г., свидетелите С., К. и Х. посетили УМБАЛ „С.МЕД“ ООД,
находяща се в гр. С., бул. „Д-р Г. М. Д.“, № 16. Тъй като в момента
управителят и представляващ ЛЗ - св. Й. П. бил командирован в гр. Пловдив,
проверката се извършила в присъствието на заместващия го д-р Д. Г. Г.,
заместник управител на ЛЗ и упълномощен негов представител. Свидетелите
С., К. и Х. извършили проверката и използвали служебния компютър на
секретарката на управителя на ЛЗ, на който св. С. съставила на преносима
флаш памет протокол за извършена проверка с № РД-18-625/ 14.05.2016 г. по
описа на РЗОК и № 432/ 14.05.2016 г. по описа на РЗИ. В протокола посочила
данните на ЛЗ, на проверяващите и на представителя на ЛЗ Г., попълнила в
графа „Заключение от осъществената проверка с посочване на общата оценка
на лечебното заведение“ определените от комисията общ брой точки и
проценти от страна на РЗОК и от страна на РЗИ за всяка от специалностите на
ЛЗ, под тях написала „За лечебното заведение общо точки 317“, а на
последната страница в графата за подпис на представител на ЛЗ, посочила „д-
р Д. Г. Г. - упълномощено лице на ЛЗ за БП“. Представителите на лечебното
заведение не били съгласни с констатациите в протокола, както и д-р Ганев,
но въпреки това той го подписал. След това протоколът бил отпечатан
едностранно в три екземпляра по 56 страници и членовете на комисията с
химикалка оградили определените от тях точкови оценки, посочени в шестите
колони на таблиците на Приложение № 1, към чл. 5, Приложение № 2 към
чл.6 и Приложение № 8 към чл.11, ал.1, т.2 от Наредбата и задраскали
излишните цифри. След това единият екземпляр от протокола бил връчен на
заместващия управителя на ЛЗ - д-р Г., който положил подпис в качеството си
на упълномощено лице на ЛЗ и печат на ЛЗ на стр. 56. На същата страница
подпис положила д-р К., а на стр. 55 подпис положили другите двама членове
на комисията - свидетелите д-р Х. и С.. Екземплярът от протокола, който бил
за РЗИ останал у св. К., а у св. С. останал екземплярът за СЗОК (оригинален
екземпляр от протокола, съдържащ подпис от д- р Г. и печат на УМБАЛ
„С.МЕД“ ООД е приобщен с протокол за доброволно предаване от св. С. от
20.06.2017 г., приложен в папка ВДС-2, л.38-93, приложено е и ксерокопие от
същия протокол, предадено от св. К. с протокол за доброволно предаване от
28.06.2017 г. в том № 3, л.100- 155).
На следващия ден - 15.05.2016 г., в сградата на СЗОК в гр. С., ул. „Енос“, №
10, обв. П. - С. извикала св. С. и нейният пряк ръководител О. В. в служебния
7

си кабинет. Когато св. С. дошла с протокола, подсъдимата. П. - С. й казала, че
от лечебното заведение имат възражение по определените точки в протокола
и поискала да се променят, като извадила лист с определени индикатори за
номерата, за който казала, че и е подаден от лечебното заведение, нанесла
върху първоначалния протокл, изготвен от тричленния екип, отбелязвания. С.
изложила своите доводи защо счита, че не трябва да се извършват промени,
като посочила, че е дискутирала този въпрос и с представителите на
лечебното заведение и според нея те не отговарят на нормативните
изисквания, но нейните доводи не били споделени от подсъдимата П.. В хода
на проведения разговор подсъдимата П. не казала , че по някакъв начин ще
засегне положението на свидетелката М. С.. Св. С. отишла в кабинета си,
където не била придружавана от подсъдимата П., и преправила съдържанието
на протокола съгласно говореното с подсъдимата П.. Промените били
извършени със знанието на прекия ръководител на свидетелката М. С. –
свидетелката О. В., която също била извикана от подсъдимата за обсъждане
на промени. Останалите членове на екипа – д-р Г. Х. и д-р К. не участвали в
дискусия с подсъдимата, в която да се обсъжда извършването на промени в
протокола.. Св. С. ползвала служебния си компютър марка „НР“ със сериен
номер CZC136BYXM, с инвентарен номер 48809522, в стая 601 в сградата на
СЗОК. Св. С. копирала файла, съдържащ съставения в УМБАЛ „С.МЕД“
ООД протокол от преносима флаш памет и на компютъра променила
съдържанието на протокола като в заключителната му част - „Заключение от
осъществената проверка с посочване на общата оценка на лечебното
заведение“ премахнала попълнените точки и проценти за отделните
специалности, а на тяхно място оставила празни места и премахнала
изречението „За лечебното заведение общо точки 317“. С. премахнала и
текста „д- р Д. Г. Г. - упълномощено лице на ЛЗ за БП“ на последната
страница, като оставила два празни реда за данните на представител на ЛЗ,
премахнала и посочената с печатен текст и цифри дата на съставяне на
протокола - 14.06.2016 г. и оставила графа „Дата: .......... 2016 г.“. След
това св. С. отпечатала новия протокол едностранно в три екземпляра по 57
страници, след което саморъчно с химикалка оградила точковите оценки,
посочени в шестата колона на таблиците на приложенията от 1, 2 и 8 от
Наредбата така, както била говорила с подсъдимата, задраскала излишните
цифри, написала нови точки и проценти за отделните специалности както й
била наредила обвиняемата и в празното място в
графа „Дата:........... 2016 г.“ написала ръкописно деня и месеца от датата
- „14.05.“ Така съставения от св. С. нов протокол бил със същите номера - №
РД-18-625/ 14.05.2016 г. по описа на РЗОК и № 432/ 14.05.2016 г. по описа на
РЗИ, но в него били посочени различни, по- гО.м брой точкови единици,
което довело до различно съдържание в заключителната му част - Заключение
от осъществената проверка с посочване на общата оценка на лечебното
заведение, като били завишени точките и процентите.
8

Така съставеният нов вариант на протокола бил подписан доброволно от
останалите членове на комисията д-р Г. Х. – д-р К., както и от свидетелката
С..
Съдът кредитира показанията на свидетелката С. от съдебното производство
и прочетената част от показанията и пред орган на досъдебното производство,
като последователни и подробни, като по отношение на факта на
извършената проверка те кореспондират с изготвените във връзка с нея
документи по делото и с показанията на свидетелката К. и Х.. Съдът
кредитира показанията на свидетелката за промЯ. в протокола съобразно с
предложението на подсъдимата. Настоящият състав намира, че заявеното от
свидетелката, че по някакъв начин се е почувствала притисната да направи
промЯ.та, не представлява факт от обективната действителност, който
подлежи на доказване, зашото е описан като субективно усещане на
свидетелката, което тя не е изразила с думи или действия, както и не се
доказват външно обективирани действия на подсъдимата, с които същата да е
упражнила натиск, принуда, притискане. От показанията на свидетелите К. и
Х. се установява, че по отношение на тях не е оказван натиск, като заедно със
свидетелката С., те са обективирали съгласието си изготвения от тях тримата
като участници в комисия окончателен вид на протокола с промени.
Посоченият протокол е подписан и от свидетелката С., като извън
аргументите на подсъдимата, която ги е отстоявала при изразените от
свидетелката С. доводи в друга насока, не се доказва извършването на
каквито и да било други действия свързани със служебните отношения между
свидетелката С. и подсъдимата, които да са мотивирали свидетелката С. да
изготви и подпише процесния протокол в окончателен вариант.
На свидетелят д-р Г. Х. не било нареждано от никого да променя показатели в
протоколи, като същият не отрича, че на един протокол е била направена
промЯ..Същият бил съгласен с констатациите в променения протокол. На
него лично никой не бил оказвал натиск в работата му. Той подписа новия
протокол, тъй като считал, че промЯ.та няма да ощети нито лечебното
заведение, нито здравната каса.
Свидетелката К. подписала протокола в окончателния му вариант без да е
бил оказван натиск, като никой не я е бил предупреждавал, че биха настъпили
неблагоприятни последици за нея, ако не подпише протокола.
Съдът кредитира показанията на свидетелите К. и Х., (депозирани пред съда
и дадените пред орган на досъдебното производство) , като последователни и
кореспондиращи си с останалите доказателства по делото и по между си.
Съдът кредитира показанията на св. Х. от съдебното и от досъдебното
производство, като приема, че липсва противоречие, а единствено уточнение
на свидетеля, че натиск върху него лично не е оказван, а вероятно му е било
заявено от св. С., че промЯ.та е под натиск на директорката и няма как да му е
било заявено от свидетелката К., тъй като тя работи в друга институция и се
виждат рядко . Съдът кредитира показанията на свидетеля, че това му е било
9

съобщено от свидетелката С., защото това кореспондира с нейните показания,
че се е почувствала притисната. По отношение на посоченото субективно
възприятие на свидетелката съдът вече мотивира своите констатации при
оценката на нейните показание, че обективно е лисвало нейно волеизявление
в този смисъл пред подсъдимата, както и че не се доказва обективното
упражняване на принуда от страна на последната по отношение на
свободното изразяване на вО. от свидетелката С..
Съдебният състав приема за достоверни, като ясни и непротиворечащи с
останалия доказателствен материал показанията на свидетеля Д. Г., който
през процесния период е заемал длъжност зам. Директор в УМБАЛ „С.МЕД“
ООД, според които не е правил възражения за резултати от проверки по
неустановен от закона ред, но намира, че тези показания не са относими към
предмета на доказване, освен във връзка с обстоятелството за факта на
извършвани проверки на лечебното заведение през процесния период.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Й. П., който през процесния
период е бил управител на УМБАЛ „С.МЕД“ ООД във връзка с факта на
извършваните проверки, тъй като кореспондират с останалите доказателства
по делото.

Посоченият протокол бил подписан от св. П. в качеството му на управител и
представляващ болничното заведение, без да бъде положен печат от
заведението и с ръкописно изписана дата 14.05.2016 г. (ксерокопие от
протокола са приобщено с протокол за доброволно предаване от св. П. от
04.07.2017 г., приложено в папка ВДС-5, л. 5-61).
През 2016 г., св. О. Н. В. изпълнявала длъжността Началник отдел „Контрол
на медицинските дейности“ (КМД) при Столична здравноосигурителна каса.
Сред функционалните й задължения, съгласно длъжностната й
характеристика, било да организира и предлага на управителя на СЗОК
извършване на планови проверки на лечебни заведения за първична,
специализирана и болнична медицинска помощ, както и дентална помощ.
На неустановена точна дата в средата на 2016 г., св. В. изготвила справка за
лечебни заведения (ЛЗ), които са извършили повече от 12 хоспитализации
годишно на едно здравноосигурено лица по съществувалата тогава клинична
пътека (КП) 298. Съгласно алгоритъма на КП 298, от Здравната каса се
заплащало за хоспитализация на едно здравноосигурено лице повече от един
път в месеца, но не повече от 12 хоспитализации годишно. Клиничната пътека
се отнасяла за онкологични забО.вания и била именувана „Системно
парентерално (през устата) лекарствено лечение на солидни тумори с
инфекциозни режими с различна продължителност в дни“. Сред лечебните
заведения, попадащи в така изготвената справка, била и Многопрофилна
болница за активно лечение (МБАЛ) „Сердика“ ЕООД.
10

Въз основа на така изготвената от св. В. справка, подс. П. - С. в качеството си
на директор на СЗОК издала Заповед № РД-18- 1139/ 27.09.2016 г. за
извършване на проверка на лечебно заведение за болнична медицинска
помощ МБАЛ „Сердика“ ЕООД от св. М. Н. М. - контрольор в СЗОК, отдел
„КМД“. Съгласно заповедта на обвиняемата, проверката била тематична със
задачи - контрол на сключения договор с лечебното заведение в съответствие
с общите и специални условия на Национален рамков договор (НРД) за
медицинските дейности (МД) 2015 г. и внезапен контрол по изпълнение на
договора.
В хода на извършената проверка, проверяващият контрольор - св. М. посетил
лечебното заведение, находящо се в гр. С., ул. „Дамян Груев“ № 6. М.
трябвало да провери по справка от интегрираната информационна система на
НЗОК надвишените хоспитализации на пациенти по КП 298. От лечебното
заведение съдействали, като предоставили на М. заверени копия от
необходимите досиета на пациентите (копия от документите са приобщени с
протокол за доброволно предаване от 27.06.2017 г., приложени в папка ВДС-
3).
След като получил документите, св. М. отишъл на работното си място в
сградата на СЗОК и на 18.10.2016 г. на служебния си компютър марка „DELL“
със сериен номер D2V2032, с инвентарен номер 01004622 изготвил протокол
№ РД-18-1139-1/ 19.10.2016 г., в който посочил, че проверката е установила
седем пациента, които през календарната 2015 г. са били хоспитализирани в
МБАЛ „Сердика“ ЕООД по КП 298 в нарушение на изискването за допустими
12 броя хоспитализации годишно на едно здравноосигурено лица по тази
клинична пътека. Тези пациенти били:
П.Л.Б., ЕГН ********** (с 14 хоспитализации за календарната 2015 г., като
последните две от тях са в проверяваното ЛЗ);
С.Р. Е., ЕГН ********** (с 13 хоспитализация за календарната 2015 г., като
последната от тях е в проверяваното ЛЗ);
И.С.Г., ЕГН ********** (с 14 хоспитализации за календарната 2015 г., като
последните две от тях са в проверяваното ЛЗ);
В.И.В., ЕГН ********** (с 13 хоспитализации за календарната 2015 г., всички
в проверяваното ЛЗ);
И.Р.З., ЕГН ********** (с 15 хоспитализации за календарната 2015 г., като
последните три от тях са в проверяваното ЛЗ);
П.Я.Г., ЕГН ********** (с 13 хоспитализации за календарната 2015 г., всички
в проверяваното ЛЗ);
И.Д. Д., ЕГН ********** (с 13 хоспитализации за календарната 2015г., като
последната от тях е в проверяваното ЛЗ).
В така изготвения протокол, св. М. констатирал, че за 10 -те хоспитализации
на горепосочените седем пациента, които надвишавали допустимите 12 броя
хоспитализации на един пациент в рамките на календарната 2015 г., по КП
11

298 са били отчетени и заплатени от Здравната каса на МБАЛ „Сердика“
ЕООД суми на стойност 5 170 лв., а за приложени лекарствени средства на
същите пациенти по време на същите хоспитализации са били отчетени и
заплатени от Здравната каса на МБАЛ „Сердика“ ЕООД суми на стойност 30
284, 34 лв., или за надвишените хоспитализации на тези пациенти, ЛЗ е
получило от Здравната каса общо сумата от 35 454, 34 лв. Като описание на
констатираните нарушения в протокола било записано следното: „Описаното
е в несъответствие с ДЛА (диагностично лечебния алгоритъм) на КП 298 и на
основание чл. 228 от НРД за МД 2015 г. ще бъде изготвен протокол за
неоснователно получени суми, които подлежат на възстановяване на
основание чл. 76а от 330“ (том 1, л. 48 - л. 56).
Св. М. отишъл с така изготвения протокол при подс. С. - П., която след като
го прочела, предложила на М. да не отразява в протокола всичките седем
пациенти с надвишени хоспитализации, а само двама от тях - В. и Г. (които
имали по 13 хоспитализации в проверяваното ЛЗ), защото ЛЗ не е знаело, че
другите пет пациенти са били вече хоспитализирани в други ЛЗ по същата КП
298. Действително единствено за тези два случая хоспитализациите били само
в болница Сердика, а останалите били и в други лечебни заведения. За
хоспитализации в други лечебни заведения можело да се правят справки, но
все още нямало информационна система, която да бъде достъпна за лечебните
заведения и нямало единен онкорегистър. Свидетелят М. не изразил липса на
съгласие с предложението на подсъдимата П.. Свидетелят имал притеснения,
че може да го изгонят от работа, защото понякога сутрин закъснявал с по 5-10
минути за работа и секретарката на подсъдимата П. му се обаждала да
проверява кога е на работното място, но нито подсъдимата, нито някой друг
му е казвал, че може да му създаде проблем заради закъсненията, това били
негови лични притеснения, но не бил предупреждаван за такава възможна
последица от никого. Свидетелят не бил заплашван и предупреждаван от
подсъдимата П. за каквото и да било. Приел, че му се намеква, че няма да
бъде добре за него, ако не изпълни предложената от подсъдимата промЯ.,
въпреки че тя не конкретизирала негативи, които биха могли да настъпят за
него в случай, че не се съобрази с нейното желание. Той приел, че няма как да
се противоречи на директора, когато му нарежда. Св. М. обсъдил случая с
началника на отдела – св. О. В., която казала, че ще говори и ще му каже
какво да прави, а на следващия ден му казала да направи каквото е говорил с
подсъдимата, като той не питал свидетелката В. дали е говорила с
подсъдимата. На следващия ден - 19.10.2016 г., св. М., на служебния си
компютър марка „DELL“ със сериен номер D2V2032 с инвентарен номер
01004622 съставил нов протокол със същия номер - № РД-18-1139-1, но с дата
20.10.2016 г., в който посочил само двама от установените при проверката
общо седем пациента с повече от допустимите 12 броя хоспитализации
годишно - пациентите В.И.В., ЕГН ********** (с 13 хоспитализации за
календарната 2015 г. в проверяваното ЛЗ) и П.Я.Г., ЕГН ********** (с 13
хоспитализации за календарната 2015 г. в проверяваното ЛЗ). В резултат от
12

това била коригирана и сумата, която е била получена неоснователно и
подлежала на възстановяване от МБАЛ „Сердика“ ЕООД на Здравната каса -
общо 5 432, 74 лв. за двамата пациенти. М. подписал два екземпляра от
новосъздадения протокол и ги предал на обв. С. - П., която му казала, че от
лечебното заведение ще дойдат да ги подпишат на следващата сутрин. По
този начин на ЛЗ било вменено да възстанови на Здравната каса сумите
получени само за две надвишени хоспитализации на стойност 5 432, 74 лв. за
двамата пациенти, вместо получените суми за десет надвишени
хоспитализации на обща стойност 35 454,34 лв. Свидетелят М. изготвил
докладна записка, в която отразил констатациите от последния съставен от
него протокол. Впоследствие било депозирано възражение от лечебното
заведение по установения от закона ред, което било прието за основателно по
отношение на двата констатирани от свидетеля случаи на превишени
хоспитализации. Съдът кредитира показанията на свидетеля М. като
подробни, последователни, лишени от вътрешни противоречия и такива с
останалия доказателствен материал. Съдът приема, че не е доказано
обвързване на предложението на подсъдимата за промЯ. в служебен протокол
с опасенията на свидетеля, че би могъл при несъгласие да търпи негативи във
връзка със закъсненията му за работа, тъй като в показанията си той
конкретизира, че това са били негови лични опасения и подсъдимата П. не го
е предупреждавала за такива последици.
От показанията на свидетелката О. В., депозирани в хода на досъдебното
производство, се установява, че в разговор на четири очи подсъдимата и е
казала, че трябва да се уважи направено във връзка с проверка възражение,
без да се аргументира. Съдът не кредитира и показанията на свидетелката от
досъдебното производство, че свидетелят М. и доктор М.-В. са били
заплашени с дисциплинарно уволнение, ако не подпишат, тъй като
посоченото противоречи с показанията на св. М., според които той не е бил
предупреждаван за такава последица, а само е имал такова лично
необективирано пред подсъдимата притеснение. Съдът не кредитира
показанията н свидетелката О. В. пред съда, че тя самата е била заплашена с
уволнение заради дисциплинарно производство, тъй като от нейните
собствени уточнения се установява, че това дисциплинарно производство е
било след описваните от нея събития, няма връзка с тях и следователно не е
било налице такова висящо производство, което да би могло към процесния
момент да я мотивира да се съобрази с казаното от подсъдимата.. Самата
свидетелка пред съда заявява, че нито тя, нито нейни колеги са били
предупреждавани за неблагоприятни последици, които могат да настъпят за
някого от тях, ако не изпълни нареждане от директорката или не се съобрази
с нейно предложение, поради което съдът приема за недоказано соченото
обстоятелство от свидетелката, че свидетелят М. е бил заплашен с
уволнение. При изграждане на фактическите си констатации съдът съобрази
показанията на свидетелката, дадени пред съда, че не знае що е натиск и това
е да ти кажат да направиш нещо нередно, тоест свидетелката не влага в тази
13

дума разбиране за принуда, като уточнява, че тя и нейни колеги не са били
предупреждавани за негативни последици, които могат да настъпят за тях при
несъобразяване с желанията на директорката.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М. по повод извършваните
проверки на болница Сердика, в които е участвал, според които не си спомня
върху него да е бил оказван натиск, да е бил заплашван или предупреждаван
за неблагоприятни последици, като е бил млад служител и е показвал
документацията за съдействие на по-опитни колеги. Показанията му са ясни и
последователно. Съдът ги кредитира в цялост, както изложените пред съда,
така и тези от досъдебното производство, като в частта, ч свидетелката О. В.
му е съобщила, че и е оказан натиск, съдът ги кредитира във взаимовръзката
им с показанията на самата свидетелка О. В., че
Със Заповед № РД-18-798/ 01.06.2017 г., издадена от подс. С. - П. в
качеството й на директор на СЗОК (том № 16а, л.Ю) било наредено
извършването на проверка на лечебно заведение за болнична медицинска
помощ „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс“
ЕАД - филиал Б. (СБР - НК - Б.) по изпълнението на Договор № 22-7023/
03.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с вид и
обхват на проверката - тематична. Съгласно заповедта, проверката трябвало
да се извърши от свидетелките д-р Д. Т. П. и Ц. И. Д. - и двете на длъжност
„контрольор“ в СЗОК (том 16а, л. 9 - л. 11). Проверката била наредена по
повод постъпили в СЗОК две жалби от здравноосигурени лица - жалба от Р..
К. до Директора на СЗОК с вх. № 94-К-400/ 29.05.2017 г. и жалба от В.Д.Ш.
до Директора на СЗОК с вх. № 94-Ш-454/ 05.05.2017 г. (том 16а, л. 20 - л. 22).
Двете жалби съдържали твърдения, че лечебното заведение е отказало прием
на дъщерята на жалбоподател ката Р.. К. - М. К. и е отказало прием на
жалбоподателката Ш., след като преди това двете са били планирани за
хоспитализация. Преди да бъде подписана от подс. П. - С., Заповед № РД-18-
798/ 01.06.2017 г. била подготвена технически от св. И. Р. И. - главен
специалист в отдел „Контрол на медицинските дейности“ на СЗОК, която
работела в един кабинет със св. О. Н. В.. След като заповедта била
подготвена, отпечатана, подписана от подс. П. -С. и заведена в деловодството
на СЗОК, тя била сведена до знанието на определените с нея проверяващи
контрольори - свидетелките Д. и П., които същия ден - на 01.06.2017 г.
посетили лечебното заведение и връчили копие от заповедта за извършване
на проверката на представляващия лечебното заведение д-р П.П..
От проверката свидетелките Д. и П. първоначално приели, че твърденията в
двете жалби отговарят на истината. В болницата съществувала резервационна
система, която показвала кои пациенти са били записани и е било планирано
да постъпят за лечение, сред които записани и планирани пациенти са били
М. К. и В. Ш., но въпреки това двете не са били приети. След като установили
на място, че действително тези пациенти са били планирани, но не са били
приети на лечение, св. Д. и св. П. се прибрали в сградата на СЗОК и на
служебния компютър на св. П. марка „НР“ със сериен номер CZC7033QN3, с
14

инвентарен номер 47391222, свидетелката П. съставила протокол с № РД- 18-
798-1/ 01.06.2017 г., в който отразила, че на здравноосигурените лица - М. К.
и В.Д.Ш. е бил отказан предварително уговорен планов прием от лечебното
заведение „СБР - НК“ - Б.. Протоколът отпечатала в два екземпляра, в
заключителната му част се съдържала констатацията на проверяващите
контрольори, че са били нарушени условията и реда за оказване на болнична
медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от 330 и изискванията, определени по
чл. 278, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НРД за МД2017 чл. 286, ал. 5 и ал. 6 от НРД за
МД2017 и по чл. 22, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от Наредба за осъществяване правото
на достъп. Св. П. изпратила от компютъра си по служебната електронна поща
файла, съдържащ протокола на служебната електронна поща на св. Д..
На 06.06.2017 г., в работния кабинета № 701 на св. Д. се явил д - р П.Ц.П. в
качеството си на представляващ проверяваното лечебно заведение - СБР - НК
- Б.. Св. Д. му предявила отпечатаните два екземпляра от протокола, П.
отказал да ги подпише в качеството си на представляващ лечебното
заведение, което наложило екземпляр от протокола да му бъде връчен при
отказ да подпише, в присъствието на свидетели - св. А. Ф. и св. Ц. Ч., които
удостоверили с подписите си отказа на П. да подпише протоколите. Двата
екземпляра от протокола били подписани и от съставителите му - св. Д. и св.
П..
За посочените обстоятелства съдът кредитира показанията на свидетелите Д.,
П. и заемалият длъжност юрисконсулт св. А. Ф., като кореспондиращи по
между си и с останалите доказателства.
На следващия ден, 07.06.2017 г., подс. П. - С. извикала св. Д. в кабинета си и
двете обсъдили, че лечебното заведение може да не се санкционира.
Подсъдимата изразила становище, че резервационната система на „СБР - НК“
- Б. в същност представлява лист на чакащите и ЛЗ не е извършило
нарушение. На свидетелката Д. направило хубаво впечатление, че
подсъдимата обсъжда протокола с нея, тъй като била нов служител.
Подсъдимата П. изтъкнала, че няма лист на чакащите, но пък има
информационна система, поради което предложила да се промени
протоколът. Свидетелката Д. отвърнала „добре“, тъй като решила, че нищо
страшно няма да стане, ако се изготви променен вариант на протокола. Към
този момент свидетелката не възприемала, че се прави нещо нередно с
промЯ.та на протокола, като съобразила и че подсъдимата е лекар, поради
което не допускала, че тя ще и каже да прави нещо, което е нередно.
Подсъдимата не казала на св. Д., че за нея биха настъпили негативни
последици, ако не промени протокола. Подсъдимата не наредила на
свидетелката да извърши промЯ.та. Имало единствено обсъждане на казуса
между свидетелката Д. и подсъдимата. Подсъдимата не предупредила
свидетелката Д. за неблагоприятни последици, които биха могли да настъпят
за нея. Тя оценявала, че д-р П. е единственият директор, който минавала през
кабинетите да проверява как се чувстват служителите и че обсъжда служебни
въпроси с нея. Тъй като свидетелката Д. била упражнявала заеманата към
15

този момент от нея длъжност едва от три месеца, тя помолила подсъдимата П.
да и покаже как да поправи протокола, тъй като тя не знаела как да стори
това. Подсъдимата и обяснила и свидетелката Д. си записала ръкописно с
химикалка написала бележки за обсъжданите корекции на страница втора в
единия екземпляр от протокола (Папка ВДС 1, л.11). Св. Д. до този момент не
била работила по подобен случай, но знаела, че ако протоколът бъде оставен
както са го съставили, на ЛЗ можело да се наложат санкции в размер от 200
до 500 лв. на пациент. В изпълнение на взетото решение да промени
протокола св. Д. се качила в кабинета си и на служебния си компютър марка
„НР“ със сериен номер CZC7033R8V, с инвентарен номер 47394222 изготвила
нов протокол със същия номер и дата на издаване - РД-18-798-1/ 01.06.2017 г.,
като използвала изпратеният й по служебната електронна поща от св. П. файл
със същия протокол, променила съдържанието му обсъдените промени с
подсъдимата П. и го отпечатала в два екземпляра. В така съставения нов
протокол било записано, че при извършената проверка не са констатирани
нарушения и били дадени препоръки към лечебното заведение при заета
резервационна листа, на здравноосигурените лица да се разясни, че ще има
евентуален период на изчакване, след което да бъдат уведомени за втора
възможна дата за хоспитализация. Двата екземпляра от така съставения нов
протокол със същия номер и дата били подписани от св. Д., от св. П. и от д- р
П. в качеството му на представляващ проверяваното ЛЗ, като в протокола
било посочено, че е предявен на П. на 07.06.2017 г. (том № 16а, л. 11 - л. 13).
Св. Д. обсъдила промЯ.та на протокола с д-р П., която не се възпротивила, а
казала нещо от сорта на „добре, щом така сте решили“.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Д. като подробни,
последователни и кореспондиращи с изготвените по повод на проверката
документи и с показанията на свидетелите П., В., И., С., М. и Ч.. Съдът
кредитира показанията на свидетелката О. В. по отношение на описаните
обстоятелства, които е била възприела, с изключение на показанията и за
упражнен натиск. Според пояснението на свидетелката пред съда натискът се
е състоял в това, че не е трябвало да се подпише нов протокол. С оглед на
това уточнение съдът приема, че то представлява субективна оценка на
свидетелката, но не доказва обективни факти, сочещи на упражнен натиск,
като следва да се има предвид, че изводът дали е упражнена принуда в някоя
от формите , обуславящи съставомерност по чл. 143 от НК е правен въпрос,
а чрез показанията на свидетелите следва да се установяват факти, включени
в предмета на доказване, не и оценката на свидетелите по правни въпроси.
Самата свидетелката уточнява, че не може да си спомни дали свидетелката Д.
е казвала това, както и дали свидетелката Д. или други нейни колеги са били
предупреждавани за неблагоприятни последици, които биха могли да
настъпят за тях, в случай, че не съставят нов протокол. Свидетелката посочва,
че не си спомня нейни колеги да са из разказвали, че подсъдимата им е
казвала да извършват промени,а те да са изразявали несъгласие с това.
Доколкото свидетелката О. В. е била пряк ръководител на свидетелите Д., С.,
16

Марински, посочената констатация на съда е в съзвучие с показанията на
посочените свидетели, че подсъдимата не ги е предупреждавала за
неблагоприятни последици, които биха могли да настъпят за тях,ако не са
били съгласни с предложението на подсъдимата за промени в протоколите,
както и че посочените свидетели не са заявили отказ да сторят това.
Съдът не кредитира поради неотносимост показанията на свидетелката О. В. в
частта, в която свидетелката заявява, че е била заплашена от уволнение, като
за изпуснат с един ден срок е била изпратена на дисциплинарен съвет, който я
оправдал. Съдът не кредитира посочен. Показанията за посоченотто
дисциплинарно производство са неотносими към предмета на доказване, тъй
като свидетелката посочва, че дисциплинарното производство е било след
случая, в който им било наредено да напишат протокол с резултат „без
нарушения“, а и обвинннението не е за осъществена принуда по отношение на
свидетелката О. В.. Към момента на промЯ.та на протокола такова
дисциплинарно производство не е било налице и поведението на свидетелката
не е могло да бъде мотивирано по някакъв начин от него. Към момента, в
който подсъдимата е предложила промени и те са били направени в
протокола със знанието на свидетелката В., посоченото от нея дисциплинарно
производство не е съществувало като факт от обективната действителност,
както и че не е било във връзка с конкретната проверка. Доколкото в
темпорално отношение направената от свидетелката Д. и св. К., със знанието
на свидетелката В. промЯ. протокол, е последното по време деяние на
подсъдимата от трите деяния, за които е привлечена към наказателна
отговорност в настоящото производство, се обуславя извод, че
дисциплинарно производство срещу св. В. не е било все още образувано към
момента на всяко едно от инкриминираните престъпления и не би могло да
послужи за мотивиране на свидетелката за определено поведение. От
показанията на свидетелката се установява, че пряко или непряко
подсъдимата не е предупреждавала за неблагоприятни последици, които
могат да настъпят за нея или присъствалите лица. С оглед посочването от
свидетелката, че не може да каже що е натиск и че това е някой да ти каже да
извършиш нещо нередно, съдът констатира, че свидетелката не визира с
такова определение извършването на принудителни действия.
Свидетелката П. подписала протокола след извършената промЯ. в неговия
окончателен вариант доброволно и без несъгласие с окончателните
констатации. . Под никакъв претекст и по никакъв начин не и бил оказван
натиск във връзка с извършването на проверката. Считала, че когато има
жалба, е хубаво да има някаква санкция, но приемала конкретния случай като
много „хлъзгав“, като изразява становище, че казусът е бил решен по най-
добрия възможен начин. В показанията си заявява, че не си спомня колко
протокола са съставени, но нещата винаги се уточняват и няма спомен дали е
бил съставен протокол - чернова. От показанията и се установява, че
изникналите въпроси в хода на проверките се обсъждат между колегите,
прави се схема на проверката, а след това се оформя окончателно протоколът,
17

като работата в екип е обичайната практика. От показанията се установява,
че е имало случаи да се прецизира един протокол и след това да се представя
в заключителен вид с подпис. Установява се, че протоколите са се
съгласували със заместник директор, директор, шеф на отдел и юрист като
всичко се уточнява до последния момент, като протоколите в окончателен
вариант се завеждат в деловодната система, след като се съгласуват с всички
изброени лица, сканират се и се съхраняват. Чрез заявеното от свидетелката
се доказва, че в хода на проверката в една чернова могат да залегнат едни
неща, след това те да се уточнят, като проверяващите се консултират и се
прецизират нещата, след което се изготвят в окончателен вид. Съгласно
заявеното от свидетелката официалните протоколи се входират и предават, а
черновите – не, като от показаният на свидетелката става ясно, че понякога
тези чернови са били подписвани, друг път – не, като определящият момент за
формулиране на окончателно възприетото становище в протоколите е
настъпвал, когато даден протокол е бил входиран и предаден в съответната
служба. Чрез показанията на свидетелката, преценени в съвкупност и
взаимовръзка с показанията на свидетелката Д. се доказва, че свидетелката Д.
е била нов служител, като са си помагали с нея. Съдът кредитира показанията
на свидетелката П., дадени пред съда и депозираните от нея показания в хода
на досъдебното производство, като подробни, последователни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, най-вече с
показанията на свидетелката Д. по отношение на данните на установената
практика да се работи в екип, липсата на упражнен натиск и обстоятелствата
във връзка с извършената проверка и промените в първоначалния текст на
протокола,, станали след обсъждане и увереност в участниците в тези
дискусии, че казусът е решен по най-добрия възможен начин.
Св. Д. занесла протокола в кабинета на прекия си ръководител – св. О. В..
Двата екземпляра от първоначално съставения протокол, който бил предявен
на П. при отказ да подпише с удостоверителни подписи на свидетели, св. Д.
скъсала и хвърлила в кошчето за отпадъци в кабинета си по предложение на
нейната колежка Невена Брадистилова. . На същата дата - 07.06.2017 г., в края
на работния ден, Д. влязла в кабинета на св. О. В. и й разказала за случилото
се в присъствието на свидетелите М. М., И. И. и М. С.. Св. В. попитала къде е
старият протокол и Д. й казала, че го е скъсала и изхвърлила в кошчето за
отпадъци в кабинета си. Веднага след това, свидетелите В. и М. отишли в
кабинета на Д., за да вземат скъсания протокол, но установили, че
съдържанието на кошчето за боклук било изхвърлено от чистачката в черен
чувал във външната кофа за отпадъци, находяща се пред сградата на СЗОК.
М. и С. излезли от сградата и извадили от чувала в кофата двата екземпляра
от скъсания протокол, след което ги занесли в кабинета на св. В. и ги
залепили с тиксо. Скъсаните и залепени с тиксо протоколи останали у св. В. и
в последствие били приобщени по досъдебното производство с протокол за
доброволно предаване от 20.06.2017г. (папка ВДС-1, л.Ю-15).
По отношение на съобщеното от свидетелката Д., че е променила протокола
18

след разговор с подсъдимата П., като документът е подписан от свидетелката
П., и е съобщила това пред свидетелите О. В., М., С.,Д. и свидетелката И.,
както и обстоятелството, че първоначалният вариант на протокола е бил
скъсан, изхвърлен, а след това залепен и открит от служители, съдът
кредитира показанията на разпитаните като свидетели лица, участвали в
извършването на тези действия - М. М., И. И., (депозирани пред съда и
дадените пред орган на досъдебното производство) и М. С., (депозирани пред
съда и дадените пред орган на досъдебното производство), О. В., св. П.,
(депозирани пред съда и дадените пред орган на досъдебното производство) и
св. Д. тъй като показанията им са последователни и кореспондират по между
си и с приложените по делото документи, включително с приложения по
делото залепен протокол. Съдът приема за обосновано уточнението на
свидетелката за показанията в хода на досъдебното производство, че,
казвайки, че всичко минава през директора, е имала предвид , че директорът е
в течение на обстоятелствата, но той не може да диктува какви да са изводите
им, че директорът отговаря за институцията. Съдът цени заявеното от
свидетеля Ч. във взаимовръзката му с показанията на свидетелката Д., че
подсъдимата указала извършването на корекции, но свидетелката Д. не му е
споменавала да е имало предположения за неблагоприятни последици в
служебен план.
Съдът кредитира като ясни, категорични и непротиворечиви дадените в
съдебното и досъдебното производство показания на свидетеля Ч.,
включително заявеното от него пред съда, че не е бил предупреждаван за
неблагоприятни последици в служебен план, които биха настъпили, ако не
подпише променения протокол, както и че не е имало неблагоприятни
обстоятелства, които са се появили в служебното му положение, за да биха
могли да го мотивират.

Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства:
- показанията на свидетелите Г. Д. Х. - дадени пред съда и приобщените
показания от досъдебното производство (том № 1, л.72- 73), М. И. С. - дадени
пред съда и приобщените показания от досъдебното производство (том № 3,
л.1-3), М. Т. К. - дадени пред съда и приобщените показания от досъдебното
производство (том № 3, л.62-64), М. Н. М., Д. Т. П. - дадени пред съда и
приобщените показания от досъдебното производство (том № 1, л. 74- 75 и
том № 10, л.30), О. Н. В.- дадени пред съда и приобщените показания от
досъдебното производство (том № 1, л.20-27 и том № 10, л.6- 8), И. Р. И. -
дадени пред съда и приобщените показания от досъдебното производство
(том № 1, л.64-65), Ц. М. Ч., А. Ф. Ф.- дадени пред съда и приобщените му
показания от досъдебното производство (том № 1, л. 68- 69 и л. 149- 152), Ц.
И. Д., К. Е. М.- дадени пред съда и приобщените му показания от досъдебното
19

производство (том № 1, л.57-59 и том № 10, л.9-11), Д. Г. Г. - дадени пред
съда и приобщените му показания от досъдебното производство (том № 1,
л.70- 71) и Й. Л. П..
В хода на излагането на фактическите констатации на съда са изложени
съображения по отношение на оценката на показанията на посочените
свидетели, като са изложени мотивите на съда кои от тях се кредитират и
защо.
Приетата от съда за доказана фактическа обстановка е базирана и на
заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство и
приобщени чрез прочитането им и разпита на вещите лица в съдебното
следствие заключения по извършени експертизи - заключение по експертиза
по чл.101 и чл.102 от Закона за здравното осигуряване с вх. № 1349/
24.10.2017 г. по описа на СО - СГП, извършена от вещи лица Т.. И. -
заместник директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (ИАМО),
Е.В. - директор дирекция в ИАМО и д- р. М. К. - директор дирекция в ИАМО
(том № 6, л.12- 26), назначена с постановление на следовател с per. № 548 от
04.08.2017 г. по описа на СО - СГП (том № 1 л. 120-131 и две копия в том №
6, л.1-6) и с постановление на следовател с per. № 548а от 10.08.2017 г. по
описа на СО - СГП (том № 6, л. 7- 9), с което на мястото на вещото лице Е.Г.-
Н. е назначено вещо лице Т.. И. - заместник директор на ИАМО; от
заключение по компютърно - техническа експертиза с вх. № 1095/ 20.09.2017
г. по описа на СО - СГП, извършена от вещо лице Ц. А. (том № 5, л.4- 20) и
приложения към заключението (том № 5, л.21- 171); от заключение по
компютърно - техническа експертиза с вх. № 193/ 18.01.2018 г. по описа на
СО - СГП, извършена от вещо лице Ц. А. А. (том № 11, л.13 - 40 и 1 бр. флаш
памет в прозрачен полиетиленов плик номериран като л.12); от заключение
по съдебно - счетоводна експертиза вх. № 3043/ 08.10.2018 г. по описа на СО -
СГП, извършена от вещо лице К. В. Б. (том № 17, л. 3- 11) и заключение по
медицинска експертиза по документи вх. № 1253/ 12.04.2019 г. по описа на
СО - СГП, извършена от вещо лице Г. Х. Х. (том № 19, л.97- 123).
Съдът кредитира заключенията на изготвените експертизи, тъй като същите
са изготвени от специалисти в съответните области, пълни са и обосновани.
Съдът базира фактическите си констатации и на останалия събран и проверен
доказателствен материал по делото:
компютърни информационни данни, взети при извършването на
компютърно - техническите експертизи от компютри на служители на
СЗОК и съхранени на електронен носител - преносима флаш памет марка
„Transcend“ с капацитет 16GB, която е приложена в том № 11, в
прозрачен полиетиленов плик номериран като л.12;
оригинален екземпляр от протокол № РД-18-625/ 14.05.2016 г. по описа
на РЗОК и № 432/ 14.05.2016 г. по описа на РЗИ, съставен от свидетелите
С., К. и Х., съдържащ подпис от д- р Г. и печат на УМБАЛ „С.МЕД“
ООД (папка ВДС-4, л.6- 61);
20

заверено копие от протокол № РД-18-625/ 14.05.2016 г. по описа на
РЗОК и № 432/ 14.05.2016 г. по описа на РЗИ, съставен от свидетелите
С., К. и Х., съдържащ подпис от д- р П. без печат на
УМБАЛ „С.МЕД“ ООД и с ръкописно изписана дата 14.05.2016 г. (папка
ВДС-5, л. 5-61).
заверени копия от протокол № РД-18-1139-1/ 19.10.2016 г. и от протокол
№ РД-18-1139-1/ 20.10.2016 г. и двата издадени от св. М. (том № 1, л.44-
56);
оригинални екземпляри от протокол № РД-18-798-1/ 01.06.2017 г. по
описа на СЗОК, съставен от свидетелките Д. и П., които са били скъсани
и са залепени с тиксо (папка ВДС 1, л. 10- 15);
заверено копие от протокол № РД-18-798-1/ 01.06.2017 г. по описа на
СЗОК, съставен от св. Д. съгласно нареденото й от обвиняемата,
подписан от св. П. и от П.Ц. П. (том № 16а, л. 11 - 13).
приложените писмени доказателства - заверени копия от гореописаните
заповеди, издавани от обвиняемата в качеството й на директор на СЗОК,
от други документи, свързани с проверките, доклади от ИАМО и др.

По отношение на заеманата от подсъдимата и свидетелите длъжност през
инкриминирания период, правомощията на подсъдимата и факта на
провеждането на извършваните проверки, съдът изцяло споделя
констатациите на държавното обвинение, застъпени в обвинителния акт, тъй
като те напълно се подкрепят от приложените по делото документи и липсват
противоречия в доказателствата по отношение на посочените обстоятелства.

Приетата за доказана фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена на базата на събрания доказателствен материал, преценяван както
по отделно, така и в неговата съвкупност, като в хода на описанието на
обстоятелствата, в които са взели участие свидетелите по делото, са
изложени съображения по отношение на достоверността и относимостта на
техните показания, както и тяхна оценка при съопоставянето им с останалия
доказателствен материал.
При горните фактически констатации и обективирания доказателствен
анализ, съдът намира за установено от правна страна следното:
Обект на престъплението принуда са обществените отношения, свързани със
свободното формиране и изразяване на човешката вО.. Изпълнителното
деяние се изразява в противоправно мотивиране на пострадалия към
поведение, което той не желае. За да е налице съставът на престъплението
принуда по чл. 143 от НК е необходимо деецът да е въздействал върху дадено
лице по един от посочените в цитираната разпоредба начини – чрез сила,
заплашване или злоупотреба с власт - застрашавайки с вреди от упражняване
на свои служебни правомощия пострадалия, в резултат на което въздействие
21

това лице да е било мотивирано против вО.та си да предприеме дадено
поведение и реално да е извършило това, за което е било принудено. Нужно е
да се установи външно обективирано поведение, насочено към оказване на
принудително въздействие върху психиката на пострадалия по един от
указаните в разпоредбата на чл. 143 от НК начини – чрез сила, заплашване и
злоупотреба с власт. Нужно е пострадалият да е предприел поведението, към
което е бил принуден. За принудата чрез злоупотреба с власт следва да бъде
установено и наличие на особена връзка между субекта на престъплението и
пострадалия, а именно служебно правоотношение, при което се създават
отношения на служебна подчиненост на пострадалия, при която деецът има
възможност да влияе върху служебното положение на подчиненото му лице и
именно чрез злоупотреба с тези свои правомощия го мотивира да предприеме
дадено действие или бездействие. Изисква се наличие на причинна връзка
между предприетото от дееца поведение, насочено към мотивирането на
пострадалия чрез сила, заплашване или злоупотреба с власт и предприетото
от пострадалия против неговата вО..
Не би било съставомерно поведение, изразяващо се в мотивиране, чрез
излагане на аргументи, предложения или използване неопитност на служител.
Ето защо конструкцията едно лице да каже/ помоли/ предложи/ нареди нещо,
излагайки аргументи, а другото да възприеме, да се съгласи и да изпълни
казаното не би могло да се квалифицира като принуда. В посочените случаи
липсва принудителният елемент, свързан с мотивирането по предвидените в
чл. 143 от НК начини едно лице да стори нещо против вО.та си, а се стига до
съгласието му чрез метода на убеждаването. За разлика от метода на
аргументираното и дори настоятелно мотивиране с доводи, при което едно
лице се съгласява да извърши или не нещо, принудата по чл. 143 от НК
съдържа други форми на изпълнителното деяние, различни от подхода на
убеждаването кум доброволно поведение, а именно употреба на сила,
заплашване, злоупотреба с власт, в резултат на което пострадалият е склонен
към дадено действие или бездействие против вО.та си.
От субективна страна е нужно деецът да съзнава, както каква е вО.та на
пострадалия, така и че с поведението си, изразяващо се в сила, заплашване
или злоупотреба с власт, мотивира дадено лице да предприеме нещо против
вО.та му.
В конкретния казус се доказва наличието на такава връзка на служебна
подчиненост между подсъдимата и свидетелите, върху които е обвинена, че е
оказала принуда чрез злоупотреба с власт. Тя е имала правомощия да им дава
задължителни разпореждания за изпълнение и да ръководи тяхната дейност.
И по трите пункта на обвинението за три отделни извършени престъпления се
доказва, че подсъдимата е казала, излагайки аргументи, на служители в
НЗОК, да предприемат определени действия, които в една или друга степен
са обсъждани между тях.
Установява се, че през инкриминирания период в НЗОК практиката на работа
22

е била свързана с екипност, обсъждане на служебни казуси между колеги,
изготвяне на проекти и чернови за протоколи, които са били прецизирани и
променяни до изготвянето на окончателния им вариант, който е бил входиран
в съответната служба.
Подсъдимата е казала на свидетелката М. С. да промени отразеното в
протокол, като е изложила аргументи защо намира констатациите за
неправилни. Свидетелката С. е изложила своите съображения в подкрепа на
първоначално отразеното в протокола, но след като подсъдимата не се е
отказала от позицията си, свидетелката М. С. се е съгласила да направи
промени и ги е направила, без да се установява подсъдимата да е упражнила
по отношение на нея сила, принуда или злоупотреба с власт, като се доказва,
че нито я е предупреждавала за възможни неблагоприятни последици в
служебен план, които могат да настъпят за нея, ако не се съгласи, нито е
направила друго волеизявление с такава насоченост. В случая „казала‘‘ или
„наредила“ да се направи нещо не е достатъчно, за да се приема, че
подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние на принудата.
Подсъдимата е казала на свидетеля М. М. да промени отразеното в протокол,
като е изложила аргументи защо намира констатациите за неправилни, в
резултат на което свидетелят М. се е съгласил да направи промени и ги е
направил без да възрази, без да се установява подсъдимата да е упражнила по
отношение на него сила, принуда или злоупотреба с власт, като се доказва, че
нито я е предупреждавала за възможни неблагоприятни последици в
служебен план, които могат да настъпят за него, ако не се съгласи, нито е
направила друго волеизявление с такава насоченост. От показанията на
свидетеля се установява, че той е имал опасения, че би имал проблеми заради
закъсненията си за работа, но нито е изразил тези свои опасения гласно, нито
подсъдимата е повдигнала въпроса за закъсненията му, нито е предприела
действия във връзка с тях. В случая „казала‘‘ или „наредила“ да се направи
нещо не е достатъчно, за да се приема, че подсъдимата е осъществила
изпълнителното деяние на принудта.

Подсъдимата е обсъждала и предложила на свидетелката Ц. Д. да промени
отразеното в протокол, като е изложила аргументи защо предлага промени.
Свидетелката Д. приела съображенията на подсъдимата за правилни,
съгласила се с доводите , станало и приятно дори, че подсъдимата обсъжда с
нея служебни казуси, макар че е нов служител. Подсъдимата Д. помолила
подсъдимата да покаже как да направи промените. Свидетелката Д. приела
за правилно обоснованото предложение на подсъдимата, в резултат на което
взела решение да направи промени и ги е направила, без да се установява
подсъдимата да е упражнила по отношение на нея сила, принуда или
злоупотреба с власт, като се доказва, че нито я е предупреждавала за
възможни неблагоприятни последици в служебен план, които могат да
настъпят за нея, ако не се съгласи, нито е направила друго волеизявление с
23

такава насоченост. В обвинителния акт се сочи, че подсъдимата е използвала
неопитността на свидетелката Д., но използването на нечия неопитност не
съставомерен начин на въздействие върху вО.та на човек за принудата по чл.
143 от НК.
Независимо от позицията на посочените свидетели – свидетелката Д. е била
поласкана, че подсъдимата обсъжда с нея служебни въпроси и е помолила
подсъдимата да покаже как да направи промените, свидетелят М. вътрешно
не бил „много съгласен“ с промените, но ги направил без да изрази
несъгласието си, а свидетелката С. първоначално е изразила възражения, но
след като не са били възприети от подсъдимата, се е съгласила да направи
промените.
И в трите случая не се установява външно обективирано поведение на
подсъдимата, свързано със злоупотреба с властта , чрез което по
принудителен път да застави свидетелите да предприемат нежелано от тях
поведение. Подсъдимата не ги е предупреждавала, нито е поставяла в
опасност от настъпване на неблагоприятни последици за тяхното служебно
положение, нито чрез своята служебна власт ги е поставяла чрез свои
действия или бездействия в положение, при което да бъдат принудени да
направят исканите от нея промени против вО.та си. Подсъдимата е
предложила/казала/наредила, излагайки доводи, казаното от нея е довело
доброволно извършване от страна на свидетелите на предложените от
подсъдимата промени, като тя и е имала служебното правомощия да има дава
задължителни разпореждания за изпълнение, а въпросът дали е осъществени
от нея нарушения на служебните правила сам по себе си не е предмет на
производството, тъй като е привлечена да отговаря за осъществяване на
престъпления принуда по чл. 143 от НК.
При липсата на външно обективирано поведение на подсъдимата, чрез което
да е използвала правомощията си да влияе на служебната сфера на
свидетелите, неизразените и необсъдени с никого притеснения, разсъждения
и опасения на свидетеля М., че може да има проблеми заради закъсненията си
или на свидетелката С., че когато директорът нарежда, няма как да не
изпълниш, не са достатъчни, за да осъществят съставомерно поведение по
инкриминирания състав. И в трите случая подсъдимата е използвала
аргументи, за да обоснове своите предложения. И в трите случая не е
поставяла свидетелите в положение да би застрашила/влошила тяхното
служебно положение, нито ги е предупреждавала за възможното настъпване
на такива последици. Принципната възможност да влияе на служебното им
положение не е достатъчна за съставомерност по инкриминирания състав,
след като не е намерила израз в конкретна външно обективирана проява на
подсъдимата.
Свидетелите са се съгласили с нея и доброволно са променили и подписали
съответните документи, които са били подписани и входирани в
окончателния им вид от останалите членове на участващите в изготвянето им
24

екипи/комисии, които посочват, че са сторили това доброволно.
Доброволното убеждаване чрез излагане на аргументи не е съставомерно
изпълнително деяние на принудата, като по отношение и на трите обвинения
не се доказва, а не се и твърди от държавното обвинение подсъдимата да е
предприела нещо различно или допълващо това.
На следващо място при принудата от субективна страна деецът следва да
съзнава както съдържанието на вО.та на пострадалия, така и че въздейства на
неговата психика така, че да го мотивира да предприеме нежелано от
последния поведение.
По отношение и на трите обвинения се доказва, че след предложенията и
обосновката на подсъдимата, свидетелите в крайна сметка са се съгласили да
направят поисканите от нея промени – свидетелката Д. от самото начало на
обсъждането е възприела за правилни аргументите на подсъдимата, св. М. не
е бил „много съгласен“, но не го е изразил, а е приел да направи промените, не
възразил, не споделил притесненията си, че може да бъде наказан заради
закъсненията си за работа, св. Д. по някакъв начина се почувствала
притисната, но не го изразила с думи, а след несподелянето на
първоначалните доводи, се е съгласила да направи промените.
Следователно подсъдимата не е могла да формира представи, че свидетелите
не желаят да направят промените, които са приели да направят, нито, че те са
били мотивирани от нейното служебно положение с опасения от принципната
възможност за злоупотреба с власт при служебно правоотношение,
предполагащо отношения на власт и подчиненост. Следователно в
конкретния случай не се установява и наличието на умисъл у подсъдимата за
извършване на престъпленията, за които е привлечена към наказателна
отговорност, тъй като по никакъв начин с думи или действия тя не е и
обективно застрашила служебното положение на свидетелите, за да може да
съзнава това от субективна страна.
След като свидетелката С. не е изразила по никакъв начин, че се е
почувствала притисната, а само е споделила тази своя емоция със свидетеля
Х., но не и с подсъдимата, а и не се доказва поведение на подсъдимата, което
обективно да е поставило свидетелката в положение да е
притисната/принудена, субективното усещане на свидетелката само по себе
си не е достатъчно за съставомерност на престъплението принуда от
обективна и от субективна страна.
По отношение и на трите повдигнати обвинение не се установява
подсъдимата да е извършила която и да е от трите възможни форми на
изпълнителното деяние на престъплението принуда по чл. 143 от НК. За съда
не е налице възможност и да преквалифицира инкриминираните
престъпления в такива по служба, тъй като в обвинителния акт липсват
конкретизирани твърдения за ясно посочени нарушения на служебните
задължения на подсъдимата, поради което обсъждането на възможност за
такова преквалифициране с прилагане на закон за такова по-лека наказуемо
25

престъпление е безпредметно.

В заключение съдебният състав намира, че подсъдимата не е извършила
престъпленията, за които е обвинена от СРП. Разпоредбата на чл. 303 от НПК
предвижда, че присъдата не може да почива на предположения, а съдът
признава подсъдимия за виновен,само когато обвинението е доказано по
несъмнен начин.
Повдигнатите обвинения за извършените престъпления по члл. 143, ал. 1 от
НК не се доказват по несъмнен начин.
С оглед изложените съображения подсъдимата беше оправдана по
повдигнатите обвинения.

Така мотивиран, 109-и състав на СРС постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

26