Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-327 16.03.2021
година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На двадесети
октомври две хиляди и двадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ЙОРДАНСКА МАЙСКА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1170 по описа за
2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от ,,Модекс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Айтос, ул. ,,Ангел Кънчев“ №3,
представлявано от управителя Катя Андонова Русева, ЕГН **********, чрез адв.
Сава Каров, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ,,Пиротска“ №26, партер, офис
№2, против Решение №38 от 21.02.2020г., постановено по гр.д. №762 по описа за
2019 г. на Районен съд - Айтос, с което, на основание чл.405, ал.1 от КЗ,
ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.,,Възраждане“, ул. ,,Света София“ №7, е осъден да заплати на
ищеца сумата от 175 лева (сто седемдесет и пет лева), представляващи дължимо
застрахователно обезщетение за настъпило на 01.04.2019г. застрахователно
събитие по договор за застраховка ,,Каско“ на МПС, сключен с полица №0020900201800125/19.06.2018г.,
за което е заведена преписка за щета №0020-900-0058-2019г., ведно със законната
лихва върху тази сума от предявяването на иска на 13.08.2019г. до окончателното
й изплащане, както и 135 лева за направените по делото разноски, съразмерно с
уважения иск.
Съдът е
отхвърлил исковете на ,,Модекс“ ЕООД за
разликата над уважения размер на главницата от 175 лева до пълния претендиран
такъв от 620 лева и за разликата над уважения размер на обезщетението за
забава. Със същото решение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съдът е осъдил
,,Модекс“ ЕООД, да заплати на ЗАД ,,ОЗК Застраховане“ АД, разноски в размер на
385 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Недоволство от така постановеното
съдебно решение, изразява въззивникът. Твърди се, че решението е неправилно и
необосновано - в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Излагат се подробни съображения. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен
акт. Претендира се присъждане на сторените в производството по делото съдебно – деловодни разноски.
В
срока, предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото
дружество ЗАД ,,ОЗК Застраховане“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Искра
Асенова, с който се оспорват наведените с въззивната жалба доводи. Иска се
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски. При условията на евентуалност е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд
- Бургас е предявен иск с правно основание
чл.405, ал.1 от КЗ.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Видно от
приложените по делото писмени доказателства, между страните е сключена
застраховка „Пълно Каско“ от 19.06.2018г., въз основа на застрахователна полица
№0020900201800125 със срок на покритие от 00 часа на 21.06.2018г. до 24 часа на
20.06.2019г. за автобус марка „Темса“, модел „Даймонд ТЦ 264“, с регистрационен
№ А 3350 ММ, собственост на „Модекс“ ЕООД. Не се спори, че на пътя с. Варвара –
гр. Велинград е било повредено предното стъкло на автобуса в следствие на
паднал върху него камък, което е станало на 01.04.2019г. Застрахованото
дружество е уведомило застрахователя и последният е извършил оглед на автобуса,
заведена е преписка – щета №0020-900-0058-2019г.
Наложило се е
предното стъкло на автобуса да бъде сменено, поради което въззивникът е ползвал
услугите на трето за спора лице – „Тома Тодоров и Синове“ ООД със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. Лазур, бл.79, вх.2, ет.5, ап.28. За смяната на стъклото с монтаж и
включен ДДС въззивникът е заплатил сумата от 3720 лева, което е станало чрез
първоначално изплащане на сумата от 1500 лева на 18.04.2019г. и последващо
доплащане на сумата от 2200 лева на 20.05.2019г., за което са представени
фактури по делото.
Застрахователят
е превел по сметка на дружеството сумата от 3100 лева – застрахователно
обезщетение.
Пред първата
съдебна инстанция е извършена съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице по
която е дало заключение, че е възможно да бъдат възстановени щетите по автобуса
изразяващи се в подмяна на предно стъкло за сумата от 2800 лева.
С оглед на така
изяснената по делото фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция
намира, че постановеното от първоинстанционния съд решение е частично
неправилно в частта, с която е отхвърлена претендираната сума за разликата над
уважения размер на главницата от 175 лева до пълния претендиран размер от 620
лева, което налага отмяна на решението в тази му част, както и досежно
разноските и удовлетворяване на претенцията за сумата от 445 лева.
Първоинстанционният
съд е изяснил делото от фактическа страна, разпределил е доказателствената
тежест между страните, събрал е изискуемите доказателства по делото, извършил е
експертиза, но крайният извод до който е достигнал не се споделя частично от
настоящата съдебна инстанция.
Няма спор, че на
01.04.2019г. е настъпило застрахователно събитие, по отношение на което
съгласно чл.405 ал.1 от КЗ застрахователят е длъжен да заплати застрахователно
обезщетение в предвидения в закона срок. Съгласно чл.386 ал.1 от КЗ
застрахователното обезщетение не може да надхвърля застрахователната сума по
застраховката, освен когато това е предвидено в този кодекс. Видно от
застрахователната полица „Каско“, застрахователната сума е в размер на 76500
лева, а съгласно ал.2 на същия текст – застрахователното обезщетение трябва да
е съответно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност.
Основният спор
по делото е какъв е размерът на дължимото от застрахователя застрахователно
обезщетение с оглед на така изяснената по делото фактическа обстановка.
Безспорно сумата от 3100 лева е платена от застрахователя, за което има писмени
доказателства. Действително застрахования се е задължил съобразно общите
условия, че определянето на обезщетението при настъпване на застрахователно
събитие ще следва да се установи след извършена експертиза от застрахователя.
По делото е приложено опис – техническа експертиза по щета №0020-900-0058-2019,
в която е посочено, че дължимата сума за челно стъкло горно е 3100 лева.
Същевременно застрахованото лице е представило проформа фактура, изходяща от
сервиза който е извършил ремонта, удостоверяваща, че стойността на същия
възлиза на сумата от 3720 лева, за което по делото има доказателства, че същата
сума е заплатена от въззивника.
Съгласно чл.400
ал.1 от КЗ застрахователната сума е тази срещу която може да се купи идентично
на застрахованото имущество и в случай, че е уговорена по-голяма
застрахователна сума от действителната стойност, то тя се редуцира до
съответния размер. В настоящия случай е видно, че застрахованото дружество е
направило разноски в общ размер на 3720 лева, от които 3100 лева са му
възстановени от застрахователя, поради което дружеството претендира сумата от
620 лева. Видно от допуснатата съдебно-автотехническа експертиза средната
пазарна цена на ново стъкло челно горно, ведно с монтаж и ДДС възлиза на сумата
от 3275 лева, като вещото лице е извършило сравнение между четири сервиза
работещи в страната. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че нито един
от сервизите не се намира в гр. Бургас. Видно от протокола от съдебно заседание
на 12.02.2020г. вещото лице е посочило, че не е целесъобразно и дори е
забранено автобуса да се движи с пукнато стъкло, поради което няма логика
автомобилът да бъде закаран в друг град за отремонтиране на предното стъкло,
което само по себе си отговаря на правилата на формалната логика. След като
седалището на фирмата е в гр. Айтос, логично е ремонтът да бъде извършен или в
гр. Айтос или в неотдалечено място от него, както в случая е станало – в гр.
Бургас.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че в случая предявената претенция с оглед на
събраните доказателства е основателна и доказана за претендираната сума от 620
лева, от които 175 лева са присъдени от първоинстанционния съд. Това налага
отмяна на решението в отхвърлителната му част за сумата от 445 лева, както и в
частта на присъдените разноски и постановяване на ново решение, с което
претенцията от 445 лева, ведно с разноските от 450 лева за първата инстанция и
325 лева за въззивната инстанция или общо 775 лева да бъдат удовлетворени,
ведно с искането за присъждане на лихва за забава. Съдът намира за
неоснователно направеното възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение №38 от 21.02.2020г., постановено
по гр.д. №762 по описа за 2019 г. на Районен съд – Айтос в частта, с която е
отхвърлен иска на ,,Модекс“ ЕООД за разликата над уважения размер на главницата
от 175 лева до пълния претендиран размер от 620 лева, както и досежно
присъдените разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ,,Възраждане“,
ул. ,,Света София“ №7, ДА ЗАПЛАТИ на ,,Модекс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Айтос, ул. ,,Ангел Кънчев“ №3,
представлявано от управителя Катя Андонова Русева, ЕГН **********, сумата от
445 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 01.04.2019г.
застрахователно събитие по договор за застраховка ,,Каско“ на МПС, сключен с
полица №0020900201800125/19.06.2018г., за което е заведена преписка за щета №0020-900-0058-2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на 13.08.2019г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к. ,,Възраждане“, ул. ,,Света София“ №7, ДА
ЗАПЛАТИ на ,,Модекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Айтос, ул. ,,Ангел Кънчев“ №3, представлявано от управителя Катя Андонова
Русева, ЕГН **********, сумата от 775 лева,
направени по делото разноски за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.