М О Т И В И:
Във внесения за
разглеждане обвинителен акт, подсъдимият Н.Н.В. е предаден на съд за:
-престъпление по
чл.116, ал.2, предложение четвърто във връзка с ал.1, т.6, предложение второ,
алтернатива първа и т.11 във връзка с чл.115 от НК за това, че на 08.02.2010
г., в село Е., община Казанлък, обл. Стара Загора, умишлено умъртвил лице от
състава на МВР – главен полицай при РУ на МВР – Казанлък – Б. Ч.Ч., при
изпълнение на службата му, по особено мъчителен начин за убития, като деянието
е извършено по хулигански подбуди;
-престъпление по
чл.116, ал.2, предложение четвърто във връзка с ал.1, т.11 във връзка с чл.115
във връзка с чл.18, ал.1 от НК за това, че на 08.02.2010 г., в село Е., община Казанлък,
обл. Стара Загора направил опит умишлено да умъртви лице от състава на МВР –
старши полицай при РУ на МВР – Казанлък – Н.И.Н., при изпълнение на службата
му, като деянието е извършено по хулигански подбуди и е останало недовършено
поради независещи от дееца причини.
Приет е за съвместно
разглеждане граждански иск от М. И.Ч. за
сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в резултат на смъртта на сина й – Б.Ч.Ч., ведно със законната лихва, считано
от 08.02.2010 г. до окончателното му изплащане.
Приет е за съвместно
разглеждане граждански иск от Ч.Б.Ч. за сумата
от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на смъртта на сина му – Б.Ч.Ч., ведно със законната лихва, считано от
08.02.2010 г. до окончателното му изплащане.
Приет е за съвместно
разглеждане граждански иск от Ц.К.Ч. за:
-сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
смъртта на съпруга й - Б. Ч.Ч., ведно със законната лихва, считано от
08.02.2010 г. до окончателното му изплащане.
-сумата от 2 000
лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, разходи за погребението
на съпруга й – Б. Ч.Ч., ведно със законната лихва, считано от 08.02.2010 г. до
окончателното му изплащане.
Приет е за съвместно
разглеждане граждански иск от М.Б.Ч., ЕГН **********, действаща със съгласието
на своята майка Ц.К.Ч., за сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на баща й - Б. Ч.Ч., ведно със законната лихва,
считано от 08.02.2010 г. до
окончателното му изплащане.
Приет е за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск от Ч.Б.Ч., ЕГН **********,
действащ със съгласието на своята майка Ц.К.Ч., за сумата от 80 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
смъртта на баща му - Б. Ч.Ч., ведно със законната лихва, считано от 08.02.2010
г., до окончателното му изплащане.
Приет е за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск от Н.И.Н. за сумата от 5000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на причиненото му травматично увреждане, ведно със законната лихва, считано от
08.02.2010 г. до окончателното му изплащане.
Съпругата и
непълнолетните деца на пострадалия Б. Ч.Ч.
– Ц.К.Ч., М.Б.Ч. и Ч.Б.Ч. – са конституирани освен като граждански ищци и като
частни обвинители.
Подсъдимият Н.Н.В. по реда на чл.371, т.2
от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Въз основа на самопризнанието, направено от
подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, съдът прие за установено
следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Н.Н.В. е роден на *** ***.
Подсъдимият живее в жилището на родителите
си в с.Е., ул. “***” № ***. След смъртта
на баща си, в посоченото жилище същият живеел заедно с майка си и втория й
съпруг, а след смъртта на последния, къщата, представляваща масивна жилищна
постройка на два етажа, била обитавана само от майка и син.
Подсъдимият употребявал системно алкохол.
Обикновено, след това проявявал раздразнителност и агресивност, обект на които
най-често ставала майка му – свидетелката Е.Д.У. - л.74, том І ДП – а тя пък не
смеела да се оплаче. Подсъдимият имал още навик, след употреба на алкохол, да възпламенява
пиратки на терасата, чрез които произвеждал звукови
ефекти.
Алкохолните привички на подсъдимия били
известни на съселяните му, сред които не се ползвал с добро име. Същите били
причина и за това да няма постоянна
работа.
Подсъдимият не е осъждан. С Решение № 15и/14.02.2005 г., постановено
по НАХД № 1003/2005 г. по описа на Районен съд – Казанлък, влязло в сила на
01.03.2006 г., за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лв., като е постановено и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от пет месеца.
Горепосочените обстоятелства се установяват
– освен въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия – още и от
данните, съдържащи се в характеристична справка (л.209, том ІІ ДП), декларация
за семейно и материално положение (л.214, том ІІ ДП), справка и бюлетин за съдимост (л.25 и л.26 нохд),
показанията на свидетелите И.П.К., П.И.К. и В.П.Т. (първите двама – съседи, а
последната - първа братовчедка на подсъдимия – л.72, л.76, съответно л.77, том
І ДП).
Към м.февруари 2010 г. подсъдимият Н.Н.В. живеел
в горепосочената къща на родителите си, а майка му обитавала пристройката към
нея.
На 08.02.2010 г. подсъдимият Н.Н.В. отново
употребил голямо количество алкохол. Следвайки утвърдените си привички, около
17.30 часа, излязъл на терасата на къщата, за да възпламени няколко пиратки. Едно от
пиротехническите изделия обаче, преди да произведе гръм, се възпламенило докато все още подсъдимият
го държал с лявата си ръка. Това довело
до откъсване на части от крайните
фаланги на първия и втория пръст на лявата му ръка. Подсъдимият увил наранената си ръка с
тоалетна хартия, слязъл от втория етаж на къщата и тръгнал към пристройката, за
да търси майка си. Виждайки я, поискал мобилния й телефон и преди да получи
съгласие, грабнал телефона от ръката на
свидетелката Е.Д.У. и потеглил обратно към
втория етаж на къщата. Опитал се да проведе телефонен разговор – майка му,
макар и да го последвала на горния етаж, не разбрала с кого – но не успял.
Виждайки кръвта по терасата и омотаната с кървава тоалетна хартия лява ръка на
сина си, която същият държал свита пред гърдите си, свидетелката Е.Д.У. се уплашила. Грабнала телефона си и въпреки
забраната на подсъдимия да не се обажда на никого, позвънила на племенницата си
– свидетелката В.П.Т. (л.77, том І ДП), живееща в град Казанлък. Помолила я да
потърси медицинска помощ. От своя страна свидетелката В.П.Т. позвънила във
Филиала на спешна медицинска помощ в град Казанлък и уведомила дежурния
диспечер – свидетелката Р.А.Ш.-М. (л.70, том І ДП) - за случилото се.
Обаждането било прието от диспечера около 18.00 часа. На визита в с.Е. бил
изпратен дежурен медицински екип с ръководител свидетелят д-р Д.Д.Х. (л.67, том
І ДП). Веднага след това, поради факта, че съобщението е за травма в следствие
боравене с пиротехническо изделие, диспечерът на ФСМП – Казанлък уведомила РУ
на МВР - Казанлък.
Оперативният дежурен полицай в РУ на МВР –
Казанлък, въз основа на постъпилия
сигнал, изпратил в с.Е. екип на СПООР в състав - старши полицай Б. Ч.Ч. и старши
полицай – свидетелят Н. И. Н. (л.82, том І ДП). Този ден, двамата
застъпили в наряд в 14.00 часа, като смяната им била до 22.00 часа, видно от
копията на наряден дневник и ежедневна ведомост за 08.02.2010 г. (л.90-93, том
І ДП). Условията за придвижване били изключително трудни, поради натрупалия
сняг. Пристигайки в центъра на с.Е., дежурният полицейски екип заварил на място
линейката на ФСМП – Казанлък. Д-р Д.Д.Х. обяснил, че не знаят адреса на
пострадалото лице и че очакват някой от подалите сигнала за спешна помощ да ги
потърси. Докато двата екипа съгласували действията си, свидетелят д-р Д.Д.Х.
получил съобщение за мъж със съмнения за инсулт
и медицинският екип потеглил за този адрес. Служителите от екипа на СПООР
позвънили на оперативния дежурен полицай в
РУ на МВР – Казанлък и поискали, ако е налице обратна връзка с лицето,
подало сигнала за пострадал при боравене с пиратки, да
разберат какъв е точният адрес в с.Е.. Междувременно, полицай Б. Ч.Ч. и полицай Н.И.Н., обикаляйки отворени
заведения в центъра на селото, започнали да разпитват има ли някой информация,
свързана с постъпилия сигнал в Полицията. Тогава двамата получили ново обаждане
от оперативния дежурен полицай, който им съобщил, че адресът е ул. “***” № ***.
След обаждането от оперативния дежурен
полицай, свидетелката В.П.Т. се обадила на свидетелката Е.Д.У. (майката на подсъдимия) и й казала да
излезе пред къщата. Малко след това, провела втори разговор с леля си, при
който разбрала, че линейка все още не е пристигнала. Тогава свидетелката В.П.Т.
отишла във ФСМП – град Казанлък, където разбрала, че изпратеният по нейния
сигнал медицински екип в с.Е., след като не е намерил адреса, е тръгнал към
друг пациент. За с.Е. потеглил втори медицински екип с ръководител - свидетелят
д-р Д.Д.А. (л.80, том І ДП), фелдшер - свидетелят Н.Д.Д. (л.68, том І ДП) и
водач на линейката – свидетелят Н.И.Н. (л.65, том І ДП). В линейката се качила
и свидетелката В.П.Т., за да указва точния адрес. Малко преди с.Е.,
свидетелката В.П.Т. се обадила на леля си, за да я уведоми, че пътува към нея с
лекарски екип. В отговор свидетелката Е.Д.У. й съобщила, че синът й -
подсъдимият Н.Н.В. е наръгал с нож полицай. Свидетелката В.П.Т. препредала чутото на д-р Д.Д.А. и линейката продължила пътя
си към адреса с включен звуков и светлинен сигнал.
Когато полицай Б. Ч.Ч. и полицай Н.И.Н. пристигнали на
адреса, пред къщата на ул. “***” № *** видели свидетелката Е.Д.У., която чакала
идването на линейка. Тя обяснила на полицаите, че синът й се е наранил и че е
потърсила Бърза помощ. По искане на
полицейските служители свидетелката ги въвела в имота си, пуснала осветлението
в коридора на къщата и обяснила, че
синът й обитава втория етаж. Полицаите тръгнали по стълбището, като първи
вървял полицай Б.Ч.Ч., след него бил свидетелят Н.И.Н., а в подножието останала
свидетелката Е.Д.У.. Внезапно, от източната стая, помещаваща се на втория етаж,
излязъл подсъдимият Н.Н.В.. Държал в дясната си ръка голям туристически нож и
започнал да сипе псувни и закани към
полицейските служители: “Какви сте вие, полицаи мръсни? Майка ви да еба! Ще ви
убия! На мен не ми трябват полицаи, трябва ми доктор!”. За да успокоят
подсъдимия, двамата полицаи му казали, че след като му трябва само лекар, те си
тръгват. Изненадващо подсъдимият замахнал силно с
ножа от горе на долу и нанесъл удар към корема на полицай Б. Ч.Ч., попаднал в лявата слабинна област. Последният се обърнал към колегата си с думите: “Ники, тоя изрод ме
наръга!”, след което тръгнал да слиза от стълбите. Виждайки пред себе си свидетеля Н.И.Н., подсъдимият, продължавайки да сипе псувни и
закани, по същия начин замахнал към него с ножа. За да се
предпази от удара и за да отнеме ножа на
подсъдимия, свидетелят – полицай Н.И.Н., хванал дясната ръка на подсъдимия, в която същият държал ножа, като при този хват,
подсъдимият, опитвайки се да издърпа
ръката си, причинил на свидетеля нараняване в дясната китка и предмишница. Свидетелят успял да обезоръжи подсъдимия,
който продължавал да псува и да се
заканва, че, ако се освободи, ще убие и него, мъчейки се едновременно с това да
се откопчи от захвата на полицай Н.И.Н.. Последният, след като
успял със свободната
си ръка да осъществи разговор по
телефона с оперативния дежурен, от когото
поискал да изпрати на място втори
патрулен екип, издърпал
подсъдимия надолу по стълбите и
вън пред къщата. Там, в двора, до североизточния ъгъл на
къщата, по очи в снега лежал полицай Б.Ч.Ч..
Тъй като подсъдимият продължавал да буйства, без да го освобождава от захвата
си, свидетелят Н.И.Н. започнал да вика
по име колегата си, който не помръдвал. В този момент пристигнал медицинският екип с
ръководител - свидетелят д-р Д.Д.А., а малко след него и изпратения втори полицейски екип от РУ на МВР – Казанлък. Полицай Б. Ч.Ч. не давал никакви признаци за живот.
Свидетелят д-р Д.Д.А. констатирала липса
на пулс на каротинната артерия, липса на периферен
пулс на ръката, нямало дишане.
Събраните в хода на
досъдебното производство доказателства – взаимно допълващи се и непротиворечиви
– подкрепят направеното от подсъдимия Н.Н.В.
признание на инкриминираните в
обвинителния акт факти и обстоятелства и налагат за установено по несъмнен и
категоричен начин гореизложеното изложение на фактически случилото се.
Обстоятелствата относно поведението на
подсъдимия Н.Н.В., наложили ангажирането на спешна медицинска помощ
и намесата на дежурен полицейски
екип, както и тяхното развитие във времето
от късния следобед на 08.02.1010 г. до
пристигане в дома на подсъдимия на
двамата пострадали - полицай Б. Ч.Ч. и полицай Н.И.Н.,
се установяват:
-от гласните и писмени доказателства, посочени при фактологичното изложение на
случилото се;
-от установения чрез заключението на изготвената химическа
експертиза, обективирано в Протокол № 87/11.02.2010 г. – л.111, том І ДП – факт
на наличие на 1.95 промила алкохол в кръвната проба, иззета от подсъдимия в
21.20 часа на 08.02.2010 г., при извършването което изследване са съставени медицинско
направление и протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или
друго упойващо вещество - л.114 и л.115
том І ДП;
-от заключението на изготвената по
отношение на подсъдимия Н.Н. В.
съдебно-медицинска експертиза - № 32/2010 г., л.157, том ІІ ДП – видно от което
е, че при извършен на 08.02.2010 г., в
21.45 ч. преглед на подсъдимия е установено огнестрелно нараняване на лявата
ръка с частична ампутация на крайните фаланги на първи и втори пръсти на лявата
ръка, разкъсвания и кръвонасядания на тъканите и опушвания, като
чрез същото заключение се
потвърждава съобщения от майката на
подсъдимия и последния механизъм на причиняване на нараняването – датиращо от няколко часа преди прегледа;
причинено от действието на взрив с неголяма мощност, като взривното устройство
е било в непосредствен контакт с палеца и показалеца на лявата ръка на
подсъдимия.
Цялостното
последващо поведение на
подсъдимия спрямо изпратените по
разпореждане на оперативния дежурен полицай в дома му полицейски служители – Б.Ч.Ч.
и Н.И.Н. – се установява от самопризнанието на подсъдимия, съпоставено с показанията на майка му Е.Д.У.,
на полицай Н.И.Н., а още и с показанията
на свидетелите И.П.К. и П.И.К. (л.72, съотв.л.76, том
І ДП), живеещи в съседство с подсъдимия, на съобщеното от които съответстват обстоятелствата,
констатирани при извършения в 19.40 ч. оглед на местопроизшествие, изложени в
изготвения протокол (л.8 – 11, том І ДП,) и изводите
на вещите лица, съдържащи се в заключенията на долу посочените експертизи.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза на труп – л.145, том І ДП, изпълнено от вещите
лица д-р Т.Г.Т., д-р Т.Г.П. и д-р Р.М.Д., което е пълно, ясно и обосновано, се
установява, че при огледа и аутопсията на трупа на Б.Ч.Ч. са констатирани: едно
прободно-порезно нараняване в лявата слабинна област с пълно прекъсване на бедрената артерия и
бедрената вена; порезни рани по дланните
повърхности на показалеца на дясната ръка, показалеца на лявата ръка и средният
пръст на лявата ръка.
Вещите лица – съдебни лекари заключават, че
непосредствена причина за смъртта на Б.Ч.Ч. е острата кръвозагуба
в резултат на пълното прекъсване на лявата бедрена артерия и лявата бедрена
вена; че смъртта е настъпила за много кратко време поради темповото изтичане на
кръв от магистрални кръвоносни съдове, че нараняванията са били съпроводени със
значителни болки.
Вещите лица поясняват, че прободно-порезното нараняване в лявата слабинна
област е от действието на предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е ножът.
Поясняват, че ножът е бил с острие, имащо широчина не по-голяма от 5.2 см, а
гърбът му е бил с дебелина около 3 мм.
Във връзка с механизма на причиняване на
това смъртоносно телесно увреждане, вещите лица обясняват, че посоката на раневия канал е отпред назад, отгоре надолу и отляво надясно,
като оръжието е проникнало на 13 см в дълбочина през плътни тъкани (кожа и
мускули), говорещо за значителна сила на удара.
Относно порезните
рани по пръстите на ръцете, вещите лица заключават, че са от действието на
предмет с режещ ръб и че отговарят да са получени от нож, като тези рани, по
вид и по месторазположение, съответстват на т.нар. “защитни” рани, които се
получават при опит на жертвата да се предпази, хващайки насочения към нея нож.
Вещите лица заключават, че обективно не
може да се определи последователността на нараняванията; че нападателят и
жертвата са били лице в лице, като режещият ръб на ножа е бил насочен надясно
по отношение на пострадалия, а гърбът на ножа - наляво.
От същото заключение се установява още и че
в кръвта и урината на пострадалия Б.Ч.Ч. не е установено наличие на алкохол.
От заключението на изготвената след преглед
на свидетеля Н.И.Н. съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 32/2010 г. –
л.160, том ІІ ДП, което е пълно, ясно и обосновано, се установява, че при
прегледа, осъществен на полицай Н.И.Н., извършен на 08.02.2010 г., към 20.30
часа, е установена една порезна рана в областта на
дясната китка и предмишница, причинила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Вещото лице, изготвило горепосоченото
заключение – д-р Т.Г.Т., заключава, че описаната рана е от действието на
предмет с режещ ръб, какъвто е ножът и отговаря да е получена в деня на
прегледа, около 18.30 часа; че може да се получи при борба или при защита
спрямо лице, въоръжено с нож.
Д-р Т.Г.Т. заключава, че през първите
денонощия пострадалият Н.И.Н. е изпитвал значителни болки.
От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство и психологично-психиатрична експертиза № 65/13.03.2010
г. по отношение на свидетеля Н.И.Н. – л.188, том ІІ ДП, се установява, че в
резултат на преживяното е развил първоначални прояви на остра стресова реакция,
а впоследствие - разстройство в
адаптацията, с тревожно депресивен облик.
Вещите лица, изготвили горепосоченото
заключение, заключават, че диагностицираното от тях психично състояние на
пострадалия Н.И.Н. не му е попречило правилно да възприема фактите, имащи значение
за делото и впоследствие да дава достоверни показания за тях.
От заключението на изготвената
съдебно-медицинска експертиза по веществени доказателства № 4/2010 г. – л.165,
том ІІ ДП, се установява:
-че по изследваните веществени
доказателства – полицейска шуба, гащеризон с колан с два броя кобури и калъф за
пълнител, черен пуловер, син пуловер, долнище на пижама, полицейски обувки –
боти и чорапи в тях, иззети при огледа на трупа на Б.Ч.Ч., е доказано наличието
на човешка кръв, с кръвно-групова принадлежност А /Анти-В/;
че тази кръв може да бъде отделена от лица с кръвна група А /Анти-В/, към която е принадлежал и пострадалият Б. Ч.Ч.;
-че по доброволно предадените от подсъдимия
Н.Н.В. черен на цвят вълнен панталон и черно-бял вълнен пуловер, сива тениска с
къс ръкав, черна карирана вълнена риза, е доказано наличието на човешка кръв с
кръвно-групова принадлежност А /Анти-В/ по системата
АВО; че тази кръв може да бъде отделена от лица с кръвна група А /Анти-В/, към която принадлежи и подсъдимият Н.Н.В.;
-че по иззетите при огледа на
местопроизшествие в дома на подсъдимия Н.Н.В. в с.Е. веществени доказателства – метален нож
с обща дължина 36.5 см и ширина на острието 4.8 см, две домашно тъкани черги,
захабен бял чаршаф със сгънати в него парчета от смачкана тоалетна хартия – е
доказано наличие на човешка кръв с кръвно-групова принадлежност А /Анти-В/; че тази кръв може да бъде отделена от лица с кръвногрупова принадлежност А /Анти-В/,
към която принадлежат пострадалият Б. Ч.Ч. и подсъдимият Н.Н.В..
В изготвената по отношение на подсъдимия Н.Н.В.
психологично-психиатрична експертиза № 66/14.03.2010 г. – л.175, том ІІ ДП –
вещите лица д-р Г.Д.К. и доц. М.П.П. заключават, че личността на
освидетелствания е повърхностна, експлозивна и емоционално лабилна с тенденция
към раздразнителност, особено след употреба на алкохол, като от вещите лица са
установени още неотстъпчивост и неудовлетвореност; че доминиращите стратегии
при подсъдимия за справяне със стреса са предимно пасивни и са по посока на
търсене на външни причини за собственото поведение; че у освидетелствания е
налице дефицит в социалните умения и стила на социално поведение; че
освидетелстваният е занемарен, с трудности в адаптацията и формално критичен
към собствените действия.
Вещите лица заключават, че подсъдимият Н.Н.В.
страда от разстройство в следствие употреба на алкохол; вредна употреба на
терена на диссоциално личностово
разстройство.
Вещите лица заключават още, че към време на
извършване на деянието подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, както и че същият е в състояние
правилно да възприема фактите и да дава достоверни обяснения във връзка с тях;
че подсъдимият е годен психически да участва в наказателното производство и да
носи наказателна отговорност.
Иззетият като веществено доказателство при огледа на
местопроизшествие от стаята на втория
етаж от жилището на подсъдимия нож (с обща дължина 36.5 см и ширина на
острието 4.8 см) - веществото, по който
чрез заключението на горепосочената
съдебно-медицинска експертиза по веществени доказателства се установи, че е човешка кръв с
кръвно-групова принадлежност като тази на пострадалия Б.Ч.Ч. и подсъдимия Н.Н.В. - напълно съответства на размерите на ножа,
посочен от вещите лица, изготвили съдебно-медицинската експертиза на труп, като
оръжие, с което е причинено на пострадалия Б.Ч.Ч. смъртоносното нараняване в лявата слабинна
област.
Във връзка
с изпълняваната от всеки от пострадалите
длъжност на старши полицай в СППОР към
сектор “Охранителна полиция” при РУ на МВР – Казанлък, по делото са представени
и служебни характеристики на полицай Б.Ч.Ч. и полицай Н.И.Н. – л.87, л.88 том І ДП.
След деянието, извършено при изпълнение от
страна на пострадалите на служебните им задължения - видно, както от копията на
горепосочените наряден дневник и ежедневна ведомост за 08.02.2010 г.
(л.90-93, том І ДП), така и от показанията на свидетеля П.И.П. (л.79, том І ДП)
– свидетелят Н.И.Н.
е изследван за употреба на алкохол (медицинско направление, протокол за
медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество –
л.119 и л.119-а, том І ДП), резултатът от което изследване, обективиран
в заключението на химическа експертиза № 88/11.02.2010 г. – л.116, том І ДП – е
отрицателен.
Въз основа на всички горепосочени
доказателства, съпоставени поотделно и в
съвкупността си със самопризнанието, направено от подсъдимия, съдът прие, че спорни въпроси относно
авторството на подсъдимия в осъществяването
на описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт
деяние и всички обстоятелства относно начина му на извършване, тъй както са
изложени в обвинителния акт и приети от съда, няма.
Въз основа на
установените по несъмнен и категоричен начин фактически обстоятелства, съдът
прие следното от ПРАВНА СТРАНА:
От фактите по делото е
видно, че подсъдимият Н.Н.В. по едно и също време е умъртвил полицай Б. Ч.Ч.
и се опитал да умъртви колегата му –
полицай Н.И.Н..
Неоснователен е доводът
на защитата, че в действията на подсъдимия е липсвал умисъл да умъртви
пострадалите, на които причинил прободно – порезни и порезни наранявания.
Психичното отношение на
дееца към деянието се установява от действията, в които е обективирано. Дали е налице умисъл за убийство, който при
опита може да бъде само пряк, или деецът цели причиняване на някакво телесно
увреждане, се решава от обективните обстоятелства, при които е извършено деянието
и причините, поради които изпълнителното деяние не е довършено. В конкретния
случай подсъдимият е извършил необходимото, за да лиши от живот пострадалите.
Действал е с оръжие – нож, годно
да причини телесно увреждане с летален
изход, ако не бъде оказана навременна и квалифицирана медицинска помощ, при
това с размери - общата дължина на ножа е 36.5
см, а ширината на острието
му - 4.8 см, показателни за
целта, с която е употребено. С това оръжие подсъдимият е замахнал
към корема на пострадалия Б. Ч.Ч. ––
като ударът е попаднал в лявата слабинна област,
където острието е проникнало на 13 см в дълбочина, преодолявайки плътни тъкани
– кожа и мускули. Т.е. ударът е бил насочен към жизнено важен център от
човешкото тяло, какъвто е коремът, като същевременно за осъществяването му е
била вложена значителна сила. Веднага
след този удар, със същото оръжие, по
същия начин - от горе на долу - подсъдимият е замахнал и към
пострадалия Н.И.Н., който обаче успял да неутрализира удара, хващайки дясната ръка на подсъдимия, в която
последният държал ножа. Подсъдимият не е бил лишен от годност да
съзнава, че замахвайки с цялата си сила,
с големия нож, който държи, към жизнено
важен център от човешкото тяло, при причиняване на прободни увреждания
с него може да доведе до смъртен резултат. Оръжието, с което подсъдимият е действал,
силата и посоката на ударите свидетелстват за умисъла на подсъдимия да лиши
от живот пострадалите. Най-после, проява
на този умисъл е и гласно отправената към пострадалите закана: “Ще ви убия!”
Горепосочената закана, отправена към пострадалите, преди причиняване на смъртоносното телесно увреждане по отношение на полицай
Б.Ч.Ч., както и обстоятелството,
че ударите спрямо двамата служители на реда са нанесени с няколко телодвижения, извършени
последователно по време и място, са
основание съдът да приеме, че умисълът на подсъдимия за убийство на повече от
едно лице е възникнал предварително, още
преди извършване на деянието по отношение на първия пострадал.
Съгласно Постановление № 14/1963 г. на
Пленума на ВС, тогава когато умисълът за убийство на повече от едно лице е възникнал преди или по
време на извършване на убийството на първото лице или непосредствено след него,
така, че дейността по умъртвяването на
повече от едно лице да е едно деяние, както в случая, деецът следва да отговаря за престъпление по
чл.116, ал.1, т.4, предложение трето във връзка с чл.115 от НК, а не за две отделни деяния – убийства. Убийството на повече от едно лице се отграничава от убийството
на две или повече лица при реална съвкупност по съдържанието на умисъла на
дееца.
Според постановление № 2/1957 г. на Пленума
на ВС, престъплението по чл.116, ал.1, т.4, предложение трето – убийство на
повече от едно лице, е довършено, когато е настъпила смъртта на поне две лица.
Ако тя е причинена само на едно лице, а спрямо другите деянието е спряло в
стадия на опита – както в случая - деецът следва да отговаря за опит към убийство
по визираната по-горе разпоредба. В този смисъл са и Решение № 25281989 г.,
Решение № 36981980 г., Решение № 517/1977 г., Решение № 1/1983 г.
Както вече се посочи, от заключението на
съдебно-медицинската експертиза на труп – л.145, том І ДП, се установи, че причинените на пострадалия Б.Ч.Ч. наранявания
са били съпроводени със значителни болки. Смъртта на пострадалия, макар и настъпила за
кратко време, не е била мигновена. До настъпването й – поради темповото
изтичане на кръв от магистрални кръвоносни съдове – пострадалият е възприемал кръвозагубата и е изпитвал ужаса на агонията от неминуемо
следващата тази кръвозагуба смърт. Ето защо
убийството е извършено по особено мъчителен начин по см. на чл.116, ал.1, т.6
от НК.
Освен всичко изложено, престъплението е
извършено и по хулигански подбуди – чл.116, ал.1, т.11 от НК, поради следното:
Съгласно установената практика, за да бъде
квалифицирано едно убийство като извършено по хулигански подбуди, е необходимо
да бъде установено, че деецът е извършил хулигански действия преди или по време
на извършването му и че то е стимулирано и е последица от тези действия. В
случая, хулиганските прояви са предхождали и съпътствали извършването на
деянието, като те са и подтикнали подсъдимия към осъществяването му. Изпаднал в обичайното си състояние на силно раздразнение
след употребата на алкохол, градирало в
следствие на травмата, която сам си е причинил, подсъдимият Н.Н.В. е бил
допълнително раздразнен от факта,
че в
дома му, вместо лица, които да му
окажат първа помощ, влизат полицаи. Поведението на подсъдимия спрямо пострадалите
– служители от състава на МВР, изпълняващи
възложена им конкретна задача във връзка
с опазване на обществения ред, обективирано
в отправените към тях
- при това без да
са провокирани с каквото и да е насрещно действие - обиди и псувни, не може да бъде определено
по друг начин освен като неприлично, безсрамно и скандално, изразяващо явно
неуважение към обществения ред. Последващите
действия на подсъдимия – нанасяне на
силен удар с ножа към коремната област на полицай Б.Ч.Ч. и замахване по същия начин към полицай Н.И.Н.
- са както израз на особена дързост и
цинизъм, така и по същината си
продължение на хулиганското му поведение. Показателен за това е
фактът, че дори и след
деянието, вече обезоръжен от полицай Н.И.Н., опитвайки се да се освободи от захвата му, подсъдимият е продължил
да обижда, да псува и да се
заканва, че, ако се освободи, ще убие и този служител на реда.
Качеството на пострадалите като лица от състава на МВР, както и
това, че към време на извършване на деянието са изпълнявали служебните си
задължения, още и това, че
лишавайки от живот полицай Б.Ч.Ч.
и в опита си да умъртви полицай Н.И.Н., подсъдимият Н.Н.В. е съзнавал тези обстоятелства,
обуславят приложението на квалификацията по чл.116, ал.2 от НК.
От всичко гореизложено, следва единственият
правен извод, че след като на 08.02.2010 г., в. село Е., община Казанлък, област
Стара Загора, по хулигански подбуди, умишлено умъртвил - по особено мъчителен
начин - Б.Ч.Ч., ЕГН
- **********, при изпълнение на службата му
– старши полицай при РУ на МВР – Казанлък и направил опит да умъртви Н.И.Н., ЕГН – **********, при изпълнение на службата му – старши полицай при
РУ на МВР – Казанлък, като деянието е
останало недовършено по независещи от волята му причини, действайки при форма на вина – пряк
умисъл, подсъдимият Н.Н.В., както от
обективна, така и от субективна страна, е осъществил състава на чл.116, ал.2 във връзка с ал.1, т.4, т.6 и
т.11 във връзка с чл.115 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, в извършването на
което престъпление съдът го призна за виновен.
По изложените по-горе
съображения, съдът призна подсъдимия Н. Н. В. за невинен
в това, извършвайки
горепосоченото деяние, при условията на
реална съвкупност да е
извършил две престъпления - по чл.116, ал.2, предложение четвърто във
връзка с ал.1, т.6, предложение второ, алтернатива първа и т.11 във връзка с
чл.115 от НК (спрямо пострадалия Б.Ч.Ч.)
и по чл.116, ал.2, предложение
четвърто във връзка с ал.1, т.11 във връзка с чл.115 във връзка с чл.18, ал.1
от НК (спрямо пострадалия Н.И.Н.), поради което го оправда по така повдигнатите му обвинения.
При определяне на наказанието за
извършеното от подсъдимия Н.Н.В. престъпление по чл.116, ал.2 във
връзка с ал.1, т.4, т.6 и т.11 във връзка с чл.115 във връзка с
чл.18, ал.1 от НК, съдът взе предвид
следните обстоятелства:
-средна
степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, обусловена от една
страна от чистото му съдебно минало (по-горе вече се посочи, че на основание
чл.78а от НК същият е освобождаван от наказателна отговорност за престъпление
по чл.343б, ал.1 от НК), а от друга – с оглед на това, че личностовата характеристика на подсъдимия съдържа черти,
предпоставящи реализация на асоциално поведение, без същите да са свързани с неспособност за възприемане и
преценка на социалните ситуации;
-изключително
висока степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние, сравнена
с тази на престъпления от същия вид, обусловена от броя на осъществените
квалифицирани състави по чл.116, ал.1 от НК;
от обстоятелството, че престъплението е извършено в състояние на
алкохолно опиянение; от особените
фактически обстоятелства, при които е извършено деянието – спрямо лица,
придвижили се в изключително
тежки зимни условия, за да окажат помощ
на дееца; от това, че чрез деянието са причинени несъставомерни
обществено-опасни последици, имайки предвид обстоятелството, че убитият Б.Ч.Ч.
е лице, ползвало се приживе в обществото с изключително уважение и авторитет, както и че
смъртта му е лишила от бащина грижа две
непълнолетни деца;
-изключително
лошите характеристични данни за подсъдимия като личност, който не работи,
системно злоупотребява с алкохол, упражнява непрекъснат тормоз върху майка си и съседите си и има недобро
име сред съселяните си;
-обстоятелството,
че към време на извършване на деянието подсъдимият Н.Н.В. е бил 58-годишен.
За
извършеното от подсъдимия Н.Н.В. престъпление, законодателят е предвидил
алтернативните наказания “лишаване от свобода” от двадесет до тридесет години, “доживотен
затвор” или “доживотен затвор без замяна”.
Съгласно
чл.373, ал.2 от НПК при постановяване на осъдителна присъда от съда при
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371,
т.2 от НПК - каквото бе това, проведено
по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл.58а от НК.
Действащата
към време на извършване на престъплението разпоредба на чл.58а от НК - до
измененията с ДВ бр.26/2010 г., съдът прие, че се явява по-благоприятният
материален закон, имайки предвид настоящата редакция на същата законова
разпоредба, защото изключва възможността, в случаи
като този, съдът да определи наказанието “доживотен затвор” като
най-подходящо по вид, след което да го заменя с наказание “лишаване от свобода” от двадесет до тридесет години, а обвързва
съда със задължението при алтернативност на
наказанията да не налага най-тежкото от тях, а в останалите случаи да определя
наказанието при условията на чл.55 от НК.
Доживотният
затвор без замяна, дефиниран в чл.37, ал.2 и чл.38, ал.1 от НК, не е
самостоятелно по вид наказание, а разновидност на наказанието доживотен затвор
и представлява временна и изключителна мярка, която се налага в предвидените от
закона случаи (виж изцяло в този смисъл Решение № 387/22.10.2009 г. на ВКС, НД
№ 384/2009 г., ІІ н.о.). Поради това,
съгласно чл.58а от НК – в редакцията до изм. с
ДВ бр. 26/2010 г., в случаи като
настоящия, съдът е обвързан със
задължението да определи на подсъдимия
наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като наложи такова под
най-ниския предел на най-лекото, предвидено в закона – а то е лишаване от свобода от двадесет до тридесет
години.
Преценявайки поотделно
и в съвкупността им горепосочените обстоятелства и прилагайки чл.55, ал.1, т.1 от НК по отношение на наказанието лишаване от свобода,
след като отчете, че е налице превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, съдът осъди подсъдимия Н.Н.В. на
деветнадесет години лишаване от свобода, което същият да изтърпи при първоначален
“строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.60, ал.1
и чл.61, т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Акцентирайки
върху значимостта на засегнатите
обществени отношения и върху необходимостта от по-сериозно въздействие върху
дееца и останалите членове на обществото с оглед ограничаване извършването на
подобен род деяния, съдът прие, че така
наложеното на подсъдимия наказание съответства в оптимален обем на целите на чл.36, ал.1 от НК.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът
постанови при изпълнение спрямо подсъдимия Н.Н.В. на наложеното му наказание лишаване от свобода да бъде приспаднато времето на
предварителното му задържане по ЗМВР и взетата мярка за неотклонение “задържане
под стража” за периода, считано от
09.02.2010 г. до привеждане в изпълнение на присъдата.
На основание чл.189 от НПК съдът
осъди подсъдимия Н.Н.В. да заплати в полза на Съдебната власт, по
бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара Загора, сумата от 1432.65 лв. - разноски по делото.
Относно веществените доказателства съдът се разпореди, както следва,
постановявайки:
-веществените доказателства – гумено уплътнение за антена; плик с медна
тел и антена; домашно тъкана чипровска черга, синя на
цвят; нож; 14 бр. тампони с проби в шишета; полицейски гащеризон – син; чифт
обувки – кубинки; чифт чорапи – сиви на цвят; полицейска шуба – синя на цвят;
полицейско яке; пуловер черен на цвят; подплата за яке; полицейски панталон;
подплата за панталон; пуловер – черен; пуловер – син; потник – сив; дълги долни
гащи; бял чаршаф; тениска – сива; вълнена шарена риза в червено, черно и бяло;
вълнена фланела; черен вълнен панталон; домашно тъкана черга – шарена, с жълто,
червено, черно и синьо – след влизане на присъдата в сила да се унищожат;
-веществените доказателства – зелена кутия с 40 бр. пиратки; 12 бр. пиратки; пистолет с надпис
АВ3518; граната РГН – имитационна, след влизане в сила на присъдата да се
унищожат, като за целта се изпратят в РУ “Полиция” – Стара Загора;
-веществените доказателства - колан с
кобур за белезници и кобур за пистолет, както и
5 бр. секретни ключове и един
ключ за белезници, след влизане на
присъдата в сила да се върнат на Ц.К.Ч., ЕГН
– **********,***;
-вещественото доказателство – калъф за пълнител – да се върне на РУ
“Полиция” – град Казанлък след влизане на присъдата в сила.
ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:
От
удостоверението за раждане на
пострадалия Б.Ч.Ч. се установява, че
гражданските ищци М.И.Ч. и Ч.Б.Ч. са негови родители, а от съдържащото се на л.133, том ІІ ДП
удостоверение за наследници е видно, че такива са останалите трима граждански
ищци: неговата съпруга – Ц.К.Ч. и двете
му непълнолетни деца - М.Б.Ч. /род.1994 г./ и Ч.Б.Ч.
/род.1995 г./, всяко действащо със съгласието на майка си.
Извършеното от подсъдимия Н.Н.В. деяние е не само наказателно съставомерно, но и на
основание чл.45 от ЗЗД, ангажира и гражданската му отговорност пред
наследниците на пострадалия Б.Ч.Ч. и
родителите му, съответно пред пострадалия
Н.И.Н., поради което съдът прие
всеки от предявените граждански искове за доказан
по основание.
От
показанията на свидетелката М.Ч.Г. -
сестра на пострадалия Б.Ч.Ч., се установи, че, освен поради родствените връзки,
между нейното семейство, това на брат
й и
родителите им, е съществувала изключителна близост и привързаност,
проява на които отношения е фактът, че
всяка събота и неделя, с повод и без повод, трите семейства се събирали в село Г.Ч., където
живеят гражданските ищци Ч. и М. Черневи.
От показанията на
същата свидетелка се установи, че на
погребението на пострадалия Б.Ч.Ч., изпратен по всички християнски обичаи, са
присъствали множество хора, като
направените разходи били поети от
съпругата му Ц.К.Ч..
Съгласно чл.52 от ЗЗД
размерът на вредите от неимуществен характер се
определя по справедливост.
Имайки предвид
гореизложеното, съобразявайки се още с
възрастта на пострадалия Б.Ч.Ч., както и
с това, че смъртта му е била изключително внезапна и нелепа предвид
обстоятелствата, при които е настъпила, съдът
прие, че:
-на съпругата на пострадалия – Ц.К.Ч., следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания
– претърпени в
резултат на смъртта му, в размер на 70 000
лв. и обезщетение за имуществени вреди (изразяващи се в направата на разходи за
погребение) в размер на 2000 лв.;
-на всяко от децата му, отчитайки съответната му възраст, следва да бъде присъдено
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания – претърпени в
резултат на смъртта му, в размер
на 80 000 лв.;
-на всеки от родителите
му, следва да бъде присъдено обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания – претърпени в резултат на смъртта
му, в размер на 40 000 лв.
В съответствие с
гореизложеното, съдът осъди подсъдимия Н.Н.В.
на основание чл.45 от ЗЗД да заплати:
-на Ц.К.Ч., ЕГН – **********, обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в резултат на смъртта на съпруга й Б.Ч.Ч., в размер на 70 000
лв., ведно със законната лихва, считано
от 08.02.2010 г. до окончателното му изплащане, като в останалата част – до
размера на 100 000 лв. отхвърли предявения иск;
-на Ц.К.Ч. обезщетение за
имуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на съпруга й Б.Ч.Ч.,
представляващи разходи за погребението му, в размер на 2000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 08.02.2010 г. до окончателното му изплащане;
-на М.Б.Ч., ЕГН – **********, действаща със съгласието на своята майка Ц.К.Ч.,
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на баща й Б.Ч.Ч.,
в размер на 80 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 08.02.2010 г. до окончателното му изплащане;
-на Ч.Б.Ч., ЕГН – **********, действащ със съгласието на своята майка Ц.К.Ч.,
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на баща му Б.Ч.Ч.,
в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.02.2010
г. до окончателното му изплащане;
-на М.И.Ч., ЕГН – **********, обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в резултат на смъртта на сина й - Б.Ч.Ч., в размер на 40 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от
08.02.2010 г. до окончателното му изплащане, като в останалата част – до
размера на 50 000 лв., отхвърли предявения иск;
-на Ч. Б.Ч., ЕГН – **********, обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в резултат на смъртта на сина му - Б.Ч.Ч., в размер на 40 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 08.02.2010 г. до окончателното му
изплащане, като в останалата част – до размера на 50 000 лв., отхвърли предявения иск.
Съдът осъди подсъдимия Н.Н.В. да
заплати на М. И.Ч. и Ч. Б.Ч. сумата от 500 лв.
- направени от тях разноски по делото.
Съдът осъди подсъдимия Н.Н.В. да
заплати на Ц.К.Ч. сумата от 1000 лв. -
направени от нея разноски по делото.
Относно размера на дължимото на пострадалия Н.И.Н.
обезщетение за неимуществени вреди съдът се съобрази с естеството на
причиненото му телесно увреждане, с
продължителността на оздравително-възстановителния процес, както и с ежедневно търпяните неудобства, болки и страдания, съпътствали протичането му.
Имайки предвид
изложеното и по справедливост, съдът
осъди подсъдимия Н.Н.В. да заплати на Н.И.Н., ЕГН – **********,
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на причиненото му травматично увреждане в размер
на 3500 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.02.2010 г. до
окончателното му изплащане, като в останалата част – до размера на 5000 лв., отхвърли предявения иск.
Съдът осъди подсъдимия Н.Н.В. да
заплати в полза на Съдебната власт, по бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара
Загора, сумата от 12 620 лв. -
държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.
Воден
от горните съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/С.
Каменова/
ЧЛЕН-СЪДИЯ:
/Кр. Г./