Р Е Ш Е Н И Е
№
260154 27.04.2021
год.
град Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд
първи въззивен граждански състав
На двадесет и първи април Две
хиляди двадесет и първа година
В
открито заседание,в състав:
Председател:Милена
Дечева
Членове:1.Жулиета Серафимова
2.Тодор
Хаджиев
Секретар:Д.Х.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.д.№36
по описа на съда за 2021год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260063/20.11.2020г.,постановено по
гр.д.№148/2020г. Районен съд-Свиленград: ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение
на ищеца „С.И.Г.” ООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.***, следните сделки,а именно:
1/. Договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
13.07.2016г., обективиран в Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № ***, том ***,
рег.№ **, дело № ***г. по описа на нотариус с рег.№ 354 по РНК, вписан в Служба
по вписванията - гр.Свиленград по вх.рег.№ ***, дв.вх.рег.№
*** от 13.07.2010г., акт № ***, том **, дело № ***, с който ответникът К.Т.Т., с ЕГН: **********, прехвърля на ответника Т.Г.Т., с
ЕГН: **********, малолетна към момента на сключване на сделката, действаща чрез
своя баща и законен представител Г.Т.Т., с ЕГН: **********,
срещу задължение за издръжка и гледане недвижим имот, правото на собственост
върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 65677.701.6523.1.36
/шестдесет и пет хиляди шестотин седемдесет и седем,
точка, седемстотин и едно, точка, шест хиляди петстотин двадесет и три, точка,
едно, точка, тридесет и шест/ - АПАРТАМЕНТ № ***, находящ
се в гр.***, в жилищна сграда /бивш блок ***/ в кв.*** по плана на гр.***, обл.Хасково, одобрен със Заповед № 602 / 22.11.1993г„
застроен на 72,31 кв.м. /седемдесет и две цяло и тридесет и една стотни квадратни
метра/, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ със застроена площ от 9,61 кв.м. /девет цяло и шестдесет и една
стотни квадратни метра/, както и заедно с 2,759 % /две цяло и седемстотин
петдесет и девет хилядни процента/ идеални части от общите части на блока и от
правото на строеж върху терена, при граници на жилището: улица, апартамент №
35, коридор и външна стена на блока, а на мазето: улица, коридор, външен зид на
блока, помещение противорадиационно укритие;
2/. Договор за възмездно учредяване на вещно право на ползване от
23.01.2020г., обективиран в Нотариален акт за
възмездно учредяване на вещно право на ползване и покупко-продажба на недвижими
имоти № **, том **, рег.№ ***, дело № **г. по описа на нотариус с рег.№ 354 по
РНК, вписан в Служба по вписванията - гр.Свиленград по вх. рег.№ *** г., дв.вх.рег.№ *** от **г., акт № ***, том **, дело № **, с който
ответникът К.Т.Т., с ЕГН: **********, прехвърля на
ответника К.Г.Т., с ЕГН: **********, правото на ползване върху: А/. 1/2 /една втора/ идеална част от
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX-48 /девети тире четиридесет и осем/, в кв.*** по
регулационен и кадастрален план на село ***, Хасковска област, одобрен със
Заповед № 2636 / 30.04.1958г. и кадастрален план, одобрен със Заповед №
300-4-35 / 11.05.2002г. на АК, с площ на урегулирания поземлен имот 1006 кв.м.
/хиляда и шест квадратни метра/, 1/2
/една втора/ идеални части от ЖИЛИЩНАТА СГРАДА, построена в описания имот, без
приземния етаж на същата сграда и 1/2
/една втора/ идеални части от СТОПАНСКАТА ПОСТРОЙКА, построена в гореописания
имот, при граници на урегулирания поземлен имот: улица, УПИ Х-51, УПИ IV-50,
УПИ V-48, УПИ VI-45 УПИ VII-46 и УПИ V1II-47; Б/. 1/2 /една втора/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.№ 48
/четиридесет и осем/, със собствено място от 376 кв.м. /триста седемдесет и
шест квадратни метра/, за който имот е отреден УПИ V-48 /пети тире четиридесет
и осем/, с площ от 818 кв.м. /осемстотин и осемнадесет квадратни метра/ в кв.***
по регулационен и кадастрален план на село ***, Хасковска област, одобрен със
Заповед № 2636 / 30.04.1958г. и кадастрален план, одобрен със със Заповед № 300-4-35 / 11.05.2002г. на АК, НЕЗАСТРОЕН,
при граници на поземления имот: УПИ IX-48, УПИ IV-50, УПИ VII- 46, УПИ VI-45;
3/. Договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 23.01.2020г., обективиран в Нотариален акт за възмездно учредяване на
вещно право на ползване и покупко-продажба на недвижими имоти № ***, том **,
рег.№ ***, дело № ***г. по описа на нотариус с рег.№ 354 по РНК, вписан в
Служба по вписванията - гр.Свиленград по вх. рег.№ ***г., дв.вх.рег.№
***г., акт № **, том **, дело № **, с който ответникът К.Т.Т.,
с ЕГН: **********, прехвърля на ответника Т.Г.Т., с ЕГН: **********, малолетна
към момента на сключване на сделката, действаща чрез своя баща и законен
представител Г.Т.Т., с ЕГН: **********, правото на
собственост върху: А/. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX-48 /девети тире четиридесет
и осем/, в кв.*** по регулационен и кадастрален план на село ***, Хасковска
област, одобрен със Заповед № 2636 / 30.04.1958г. и кадастрален план, одобрен
със Заповед № 300-4-35 / 11.05.2002г. на АК, с площ на урегулирания поземлен
имот 1006 кв.м. /хиляда и шест квадратни метра/, ведно с построените в този
имот ЖИЛИЩНАТА СГРАДА, построена в описания имот, без приземния етаж на същата сграда
и СТОПАНСКАТА ПОСТРОЙКА, построена в гореописания имот, при граници на
урегулирания поземлен имот: улица, УПИ Х-51, УПИ IV-50, УПИ V-48, УПИ VI-45 УПИ
VII-46 и УПИ V1II-47; Б/. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.№ 48 /четиридесет и осем/, със
собствено място от 376 кв.м. /триста седемдесет и шест квадратни метра/, за
който имот е отреден УПИ V-48 /пети тире четиридесет и осем/, с площ от 818
кв.м. /осемстотин и осемнадесет квадратни метра/ в кв.*** по регулационен и кадастрален план на село ***,
Хасковска област, одобрен със Заповед № 2636 / 30.04.1958г. и кадастрален план,
одобрен със със Заповед № 300-4-35 / 11.05.2002г. на
АК, НЕЗАСТРОЕН, при граници на поземления имот: УПИ IX-48, УПИ IV-50, УПИ VII-
46, УПИ VI-45,
като сделки, увреждащи интересите на
кредитора - ищецът „С.И.Г.” ООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.***.
ОСЪЖДА К.Т.Т., с ЕГН: **********,
Т.Г.Т., с ЕГН: **********, непълнолетна, действаща лично и със съгласието на
своя баща и законен представител Г.Т.Т., с ЕГН: **********,
и К.Г.Т., с ЕГН: **********, да заплатят на „С.И.Г.” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.***, сумата 1155,10 лв. - направени по делото
разноски.
Недоволни от така постановеното решение са
останали въззивниците К.Т.Т.,Т.Г.Т.,действаща
лично и със съгласието на баща си Г.Т.Т. и К.Г.Т.,които чрез пълномощника си го обжалват в законоустановения срок с оплаквания за материална
незаконосъобразност,необоснованост и постановяване в нарушение на процесуалния
закон.Считат,че при събиране на
доказателствата по делото първоинстанционният съд
допуснал съществени процесуални нарушения,като не успял правилно да съпостави фасктическите отношения с нормативния текст.Ищецът с
ангажираните по делото доказателства не успял да докаже исковите си
претенции,поради което неправилно същите били уважени от съда.Липсвала
задължителната положителна предпоставка за уважаване на исковте
по чл.135 от ЗЗД-знанието за увреждане чрез извършване на атакуваните сделки.Разпоредбата на чл.135 ал.
2 от ЗЗД постановявала една оборима презумпция за
знание на увреждането и тя била субективната предпоставка на иска.Знанието се
предполагало до доказване на противното при наличието на близка родствена
връзка,каквато по делото считат,че не била установена.Доказателствената
тежест по делото била обърната и ищецът следвало да доказва знанието за
увреждане,каквото доказване по делото липсвало.Претендират въззивната
инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Свиленград и вместо него да
постанови ново по съществото на спора,с което да отхвърли предявените искове с
правно основание чл.135 от ЗЗД.Претендират и присъждане на разноски по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран
писмен отговор от въззиваемата страна „С.И.Г.“ООД-гр.***,която
чрез пълномощника си оспорва жалбата
излага доводи за нейната неоснователност.Претендира въззивната
инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Свиленград.Претендира и
присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Хасковският окръжен съд след преценка
доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно
и взети в тяхната съвкупност,приема да установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната
жалба е подадена от активно легитимирани страни в производството,против
подлежащ на обжалване съдебен акт,в законустановения
срок,поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Пред РС-Свиленград са били предявени обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД от ищеца
„С.И.Г.“ООД-гр.*** против ответниците К.Т.Т.,Т.Г.Т.,действаща
със съгласието на баща си Г.Т. Т. и К.Г.Т..*** да обяви за относително недйствителни
спрямо него три сделки,обективирани в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № ***, том **, рег.№ ***, дело № ***г. по
описа на нотариус с рег.№ 354 по РНК, вписан в Служба по вписванията -
гр.Свиленград по вх.рег.№ ***, дв.вх.рег.№ ***г., акт
№ **, том **, дело № *** и Нотариален акт за възмездно учредяване на вещно
право на ползване и покупко-продажба на недвижими имоти № **, том **,
рег.№ **, дело № **г. по описа на нотариус с рег.№ 354 по РНК, вписан в Служба
по вписванията - гр.Свиленград по вх. рег.№ **г., дв.вх.рег.№
***г., акт № **, том **, дело № ***.
По делото е безспорно
установено,че с договор за покупко-продажба на поземлен
недвижим имот,сключен на 04.04.2008г., ищецът „С.И.Г.”
ООД е закупил от ответника К.Т.Т. 10 земеделски имота,
находящи се в землището на село ***, община ***,
област Хасково, за сумата 16 000 лв., която сума купувачът е изплатил
предварително напълно и в брой на продавача преди подписване на договора .Установено
е ,че договорът е обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
поземлени недвижими имоти № **, том **, дело № *** година по описа на
нотариус с рег. № 419 по РНК, вписан в Служба по вписванията - гр.Харманли по
вх.рег.№ ***г., акт № **, том **, дело № ***г.
След сключване на посочения договор за покупко-продажба, по отношение на
10-те земеделски имота, предмет на сделката, е била допусната съдебна делба - с
влязло в сила на 13.01.2014г. Решение № 486/02.12.2013г. по в.гр.д. №
772/2013г. по описа на Окръжен съд – Хасково. В мотивите на решението е прието,
че ищецът „С.И.Г.” ООД притежава 1/12 ид. част от
правото на собственост върху имотите, т.е. че горепосочения договор от 04.04.2008г. има вещно-прехвърлително
действие само за 1/12 ид. част от собствеността,
каквито били действително притежаваните от продавача права.
По предявен от ищеца „С.И.Г.” ООД срещу ответника К.Т.Т.
иск с правно основание чл.190, ал.2 от ЗЗД е било образувано гр.д. № 326/
2016г. по описа на Районен съд – Свиленград. С влязло в сила на 09.09.2016г. решение по делото ответницатао
К.Т.Т. е осъдена да заплати на „С.И.Г.” ООД сумата 15
079 лв., представляваща намаляване на платена цена по договора за
покупко-продажба от 04.04.2008г., обективиран
в Нотариален акт за покупко-продажба на поземлени недвижими имоти № **, том **,
дело № *** година по описа на нотариус с рег. № 419 по РНК. Въз основа на
решението, по делото е издаден изпълнителен лист № 434/ 11.11.2016г.
- за сумата 15 079 лева, ведно със законната лихва от 29.06.2016 г. и
разноските в процеса,по който в последствие е образувано изпълнително
производство пред ЧСИ с рег.№ 874 по РКЧСИ за принудително събиране на
присъдената сума.
От Нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № **, том **, рег.№ ***,
дело № ***г. по описа на нотариус с рег.№ 354 по РНК, вписан в Служба по
вписванията - гр.Свиленград по вх.рег.№ **, дв.вх.рег.№
***г., акт № **, том **, дело № *** се установява,че на 13.07.2016г.
ответникът К.Т.Т. е прехвърлила на малолетната си
внучка - ответника Т.Г.Т., действаща чрез своя баща и законен представител Г.Т.Т./към момента посочената ответница ,непълнолетна, действаща
лично и със съгласието на баща си /, собствения си недвижим имот, находящ се в гр.***, обл.Хасково,
чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане.
От представения Нотариален акт за възмездно учредяване на вещно право на
ползване и покупко-продажба на недвижими имоти № **, том **, рег.№ **, дело № **г.
по описа на нотариус с рег.№ 354 по РНК, вписан в Служба по вписванията -
гр.Свиленград по вх. рег.№ ***г., дв.вх.рег.№ **г.,
акт № **, том **, дело № ** се установява,че на 23.01.2020г. ответникът К.Т.Т. е прехвърлила на малолетната си внучка - ответника Т.Г.Т.,
действаща чрез своя баща и законен представител Г.Т.Т./сега
непълнолетна,действаща лично и със
съгласието на баща си /, друг свой недвижим имот, находящ
се в с.***, общ.***, обл.Хасково, чрез договор за
покупко-продажба.Едновременно с покупко-продажбата, ответникът К.Т.Т. е и извършила и друга сделка, обективирана
в същия нотариален акт, а именно: договор за възмездно учредяване на вещно
право на ползване на недвижим имот, чрез който ответникът К.Т.Т. е прехвърлила на внука си - ответника К.Г.Т. правото на
ползване върху същия имот в с.***, общ.**, обл.Хасково.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява
факта,че приобретателите по посочените сделки и ответници в настоящето производство са низходящи законни
наследници /внуци/ на прехвърлителя.
Съгласно разпоредбата на чл.135
ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо
него действията,с които длъжникът го уврежда,ако длъжникът при извършването им
е знаел за увреждането.Когато действието е възмездно,лицето с което длъжникът
се договаря,трябва също да е знаело за увреждането.Всеки кредитор-хирографарен
или обезпечен може да води иск по чл.135 от ЗЗД.Не е необходимо кредиторът да
представя изпълнителен лист за вземането си, за да може да предяви отменителния иск.Качеството му на кредитор следва не от
изпълнителния лист,а от облигационното отношение,което го свързва с
длъжника.Изпълнителният лист само констатира това му качество.Искът по чл.135
от ЗЗД има за предмет потестативното право на
кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка/или друго
действие/,с която длъжникът го уврежда.Това право възниква за кредитора,когато
сделката/или действието/ е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна,но
длъжникът и третото лице са знаели за увреждането,както и когато увреждащата
сделка/или друго действие/ е извършена преди възникване на вземането,но тя е
предназначена от длъжника и третото лице да увреди
кредитора.Правоотношенията,от които произтича вземането не стават предмет на
делото по Павловия иск и съдът не може да преценява дали съществуват
правоотношения,които легитимират ищеца като кредитор.В производството по
Павловия иск съдът изхожда от положението,че вземането съществува,ако то
произтича от твърдените факти в исковата молба.С иска по чл.135 от ЗЗД не се
засяга обвързващата сила на увреждащата сделка/или друго действие/ в
отношенията между страните,които са я сключили/длъжника и третото лице/.Те
продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на Павловия
иск.Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на
увредения кредитор и само с оглед на това негово качество.Ако в последствие
това негово качество бъде отречено/напр. защото сделката има порок/ или
отпадне/напр. защото е погасено чрез плащане /,непротивопоставимостта
губи смисъл.Затова съдът,който е сезиран с иска по чл.135 от ЗЗД може да вземе
предвид единствено влязло в сила решение,с което се отрича качеството
кредитор.В производството по иска по
чл.135 от ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения,които се основават на
отношенията,които легитимират ищеца като кредитор.Защитата си като длъжник по
тези отношения ответникът може да осъществи само по иск за вземането.В
производството по Павловия иск съдът изхожда от положението,че вземането
съществува,ако то произтича от твърдените в исковата молба факти.
За уважаването на иск с правно
основание чл.135 ал.1 от ЗЗД е необходимо установяването на две обективни и една субективна предпоставка,а
именно:1/ищецът е кредитор на ответника-прехвърлител;
2/увреждаща сделка; и 3/ знание/съзнаване/ на увреждането от страна на прехвърлителя.
Кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е
всяко лице,титуляр на парично или непарично вземане по отношение на
ответника.Правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него
увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от
наличието на действително вземане-вземане,което може да не е изискуемо и
ликвидно.Възникването на това право не е обусловено от установяване на
вземането с влязло в законна сила решение.Съдът по Павловия иск не може да
проверява,съществува ли вземането,което легитимира ищеца като кредитор,освен
ако вземането не е отречено с влязло в сила решение.Страната ,поискала отмяната
по чл.135 от ЗЗД,има за задача да установи само качеството си на кредитор,като
материална предпоставка,а не да провежда пълно и главно доказване на правата
си,от които черпи правен интерес.
По делото е безспорно установено,че ищецът е кредитор на първия ответник
- К.Т.Т., като с влязло в сила решение последната е
осъдена да му заплати определена парична сума, произтичаща от предходни
договорни отношения между страните. По съдебното решение е издаден изпълнителен
лист, по който пък е образувано изпълнително производство пред ЧСИ за
принудително събиране на присъдената сума. В този смисъл е безспорно доказана
първата предпоставка за уважаване на иска.
От представените като доказателства два нотариални акта /НА № **, том **,
рег.№ ***, дело № ***г. и НА № **, том **,
рег.№ **, дело № ***/ се установява възмездно разпореждане с имущество на
длъжника, с което действие той намалява активите си, а това води до увреждане
интересите на кредитора. Налице са три възмездни сделки, обективирани
в два нотариални акта, като с извършването на всички тях длъжникът е намалил
своето имущество, а оттук - и възможностите на кредитора за удовлетворение от
него, поради което действията се явяват увреждащи за ищеца.
Съгласно установената практика на ВКС
,увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт,с който се
засягат права,които била осуетили или затруднили осъществяване правата на
кредитора спрямо длъжника.Така,увреждане е налице когато длъжникът се лишава от
свое имущество,намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението
на кредиторите.
Упражняването на правото по чл.135 от ЗЗД е вид обезпечение на кредитора,което
той може да получи както и след като
разполага с изпълнителен титул,така и преди да се е снабдил с
него.Възражението,че длъжникът разполага и с друго имущество,извън разпореденото,не е основание да се приеме,че не е налице
увреждане.Противното би означавало недобросъвестност на длъжника-същият не
плаща свой дълг,да му се предостави възможност за избор срещу кое от
притежаваните имущества да се насочи принудителното изпълнение.Съществуването
на друго имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на
дълга,който не е използван от длъжника,поради което и кредиторът не следва да е задължен да
установява цялостното финансово състояние на длъжника и само,когато длъжникът
не разполага с друго имущество или същото е недостатъчно,да упражни правото си
по чл.135 от ЗЗД.За обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество/чл.133 от ЗЗД/,поради което право на
кредитора е да избере начина,по който да се удовлетвори от това
имущество.Длъжникът не разполага с възражение,че притежава и друго имущество
освен с разпореденото-той не разполага с възможност
за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи
принудителното изпълнение.В случай,че длъжникът е добросъвестен,то
притежаваното друго имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга
и в този случай обявената на основание чл.135 от ЗЗД относителна
недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно значение.При
недобросъвестност на длъжника обаче,кредиторът би разполагал с възможност да се
удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване принудителното
изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества,за която именно
цел на кредитора е предоставена възможността за предявяване на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД.С оглед на изложеното
следва да се приеме,че в случая е ирелевантно има ли
друго имущество ответника К. Т.Т. към датата на
увреждащата сделка и оттам да се прави извод за знание за увреждане.
Длъжникът винаги знае за
увреждането,когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане.В случая знанието за увреждането се
предполага по смисъла на разпоредбата на чл.135 ал.2 от ЗЗД,законово уредена презумцпия,която може да бъде оборена в съдебното
производство.В посочената разпоредба законодателят е въвел оборима
презумпция за знание за увреждане при наличието на определени родствени
връзки.С въвеждането на тази оборима презумпция
законодателят е освободил кредитора от задължението да доказва,че длъжникът и
контрагента му знаят,че извършената от тях сделка го уврежда.Достатъчно е в
случая кредиторът да докаже,че има вземане,че то предхожда сделката,че тази
сделка го уврежда и че тя е сключена между лица,намиращи се в определени
родствени връзки.С тази оборима презумпция е обърната
тежестта на доказване-ответниците трябва да доказват
незнанието си,а не кредитора да доказва знанието. Със събраните по делото
доказателства не е опровергана законовата презумпция за знание за увреждане по
чл.135, ал.2 от ЗЗД,тъй като по
делото не са установени твърденията на ответниците,
че приобретателите по процесните
сделки Т.Г.Т. и К. Г.Т. не са знаели за
делата на своята баба-ответницата К.Т.Т..
Както правилно е приел и първоинстантционният съд възраженията на ответниците
за погасяване на исковете по давност са
неоснователни,тъй като началото на давностния
срок тече от момента на извършване на
увреждащото действие . Първата оспорена сделка е извършена на 13.07.2016г., а
исковата молба е заведена в съда на 04.03.2020г., поради което 5-годишния срок
по чл.110 от ЗЗД за погасяване на исковите претенции не е изтекъл.
Отменителният
иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД е конститутивен и чрез него
се упражнява едно потестативно право на кредитора,с
което се цели постигане на правна промяна-обявяване на дадено правно действие
за относително недействително-спрямо кредитора ищец.За да се уважи този иск
следва да е налице правно действие на длъжника,което уврежда кредитора със
знанието на длъжника и третото лице-приобретател за
това.В разглеждания случай всички посочени условия са налице,поради което и предявените
искове с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД като основателни и доказани,правилно
са били уважени от първоинстанционния съд.
Като е направил изводи в посочения по-горе
смисъл първоинстанционният съд е постановил валидно
,допустимо и правилно решение,което ще следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция.Обжалваното решение е постановено при
напълно изяснена фактическа обстановка,при задълбочен и пълен анализ на
събраните по делото доказателства.Правните изводи на РС-Свиленград изцяло
кореспондират на установените факти и обстоятелства по делото, същите се
възприемат от настоящата инстанция,поради което и на основание чл.272 от ГПК настоящият
съдебен състав препраща към мотивите на решението,предмет на проверка от въззивната инстанция.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба въззивниците ще
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата
страна,направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500лв.,платено адвокатско
възнаграждение,съгласно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№260063/20.11.2020г.,постановено по гр.д.№148/2020г. на Районен съд-Свиленград.
ОСЪЖДА
К.Т.Т.,
с ЕГН: **********, Т.Г.Т., с ЕГН: **********, непълнолетна, действаща лично и
със съгласието на своя баща и законен представител Г.Т.Т.,
с ЕГН: **********, и К.Г.Т., с ЕГН: **********, да заплатят на „С.И.Г.” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.***,
направените пред въззивната инстанция разноски в
размер на 500лв.-платено адвокатско възнаграждение,съгласно списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчване на страните.
Председател: Членове:1.
2.