Мотиви към присъда №29/05.02.2020г. по
НОХД №1173/2019г.,
изготвени на 21.02.2020г.
Постъпила е тъжба от П.В.В. против
подсъдимата В.Г.В. за престъпление по чл.182, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Съдът констатира, че с
подадената тъжба тъжителят е предявил срещу подсъдимата граждански иск за сумата
от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените му вреди от деянието,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане
на сумата.
Съдът счете, че гражданския иск е
своевременно предявен, но разглеждането му ще затрудни наказателното
производство, поради което не го прие за съвместно разглеждане в наказателния
процес и отхвърли искането на частния тъжител П.В. за конституиране в качеството
на граждански ищец.
В съдебно заседание частният тъжител
се явява лично и с упълномощен повереник, който поддържа обвинението. Предлага подс.
В. да бъде призната за виновна и да й се наложи наказание „Пробация” и
наказание „Глоба” в размер на 2000 лева. Моли съда да му присъди направените по
делото разноски.
Подсъдимата В. се явява лично в
съдебно заседание и с упълномощен защитник. Не се признава за виновна, дава подробни
обяснения по обвинението. В последното съдебно заседание не се явява. Изпраща
упълномощен защитник, който моли съда да оправдае подсъдимата и да й бъдат
присъдени всички направени по делото разноски.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните
по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Частният
тъжител П.В. и подсъдимата В.В. са били сключили граждански брак в гр. Сливен.
От брака си двамата имат едно малолетно дете В.П. В.. Същите са се развели,
видно от решение №770/09.07.2019г. по гражданско
дело №2238 по описа за 2019г. на Сливенски районен съд, влязло в сила на
09.07.2019г. Бракът между тях е бил прекратен като е било утвърдено от съда
постигнато споразумение между частния тъжител и подсъдимата като родителските
права са били предоставени на майката В.В.. Местоживеенето на малолетното дете
е било постановено да бъде при майката на адреса в кв. „Българка“ бл.23, ет.11,
ап.54. Определен е бил задължителен режим на лични контакти на бащата П.В. и
детето В. В. всеки първи и трети уикенд от месеца от 9 часа на съботния ден до
18 часа на неделния ден с преспиване при бащата. Всяка четна година коледните и
великденските празници детето да прекарва при майката, а новогодишните празници
и рождения ден на детето- при бащата с преспиване. Всяка нечетна година
коледните и великденските празници да прекарва при бащата с преспиване, а
новогодишните празници и рождения ден на детето- при майката. След навършване на 7 годишна възраст на детето
пролетната ваканция всяка четна година детето да прекарва при бащата с
преспиване, а всяка нечетна година при майката. През 2019г. детето да прекара
при баща си с преспиване първата седмица от месец септември от 9 часа на
02.09.2019г. до 18 часа на 08.09.2019г. От 2020г. нататък през лятото бащата да
взема детето с преспиване за период от един месец, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката като страните да си разменят графиците за
летните отпуски до първи юни на съответната година.
На
20.07.2019г. съгласно определения му режим за лични контакти с малолетното дете
частният тъжител П.В. *** където живее бившата му съпруга с малолетното му
дете. Като го видяла подсъдимата категорично отказала да му даде детето.
Провели се многократни телефонни разговори между двамата и адвокатите им, след
което подсъдимата се съгласила с дъщеря им да отидат до парк „Юнак”. В парка
били около два часа, но подсъдимата не дала на дъщеря си да отиде в жилището на
баща си.
На
21.07.2019г. частният тъжител отново отишъл в 9 часа в кв. „Българка“ до блок ….
Подсъдимата слязла пред блока заедно с дъщерята В. и отново се развикала, че
няма да му даде дъщерята, отправяла обиди към него, поради което той се обадил
на телефон 112 и поискал съдействие от полицията. Дошли на място полицейски
служители, свидетелите П.П., В.В., В.С. и Ж.С., пред които подсъдимата заявила,
че никога няма да му даде детето, че въобще не я интересува решението на съда и
в крайна сметка не му дала детето. Частният тъжител сезирал Дирекция „Социално
подпомагане”- гр. Сливен.
На
03.08.2019г. в 9,00 часа частният тъжител отново отишъл до блок .. в кв.
„Българка” за да вземе детето си съгласно определения му режим от съда.
Предната вечер се бил уговорил за това с подсъдимата. Пред входа на блока го
чакала подсъдимата заедно с дъщеря им. Частният тъжител бил със свой приятел,
св. Р.. Д... Подсъдимата категорично отказала да му даде дъщеря им под предлог,
че тя не искала да бъде с него. Частният тъжител отново се обадил на тел.112 и
потърсил съдействие от полицията. Отговорили му, че трябва да подаде жалба в
полицията. Той веднага отишъл в полицията и подал писмена жалба при дежурния
офицер. На следващия ден 04.08.2019г. неделя в 9,00 часа той отново отишъл пред
блок 23 в кв. „Българка” за да вземе детето. Пред блока били подсъдимата и
детето и подсъдимата отново отказала да му го даде. Частният тъжител се обадил
на тел.112. На място пристигнал полицейски екип, свидетелите В.С. и С.Ж..
С решение
№414/12.04.2019г. по гражданско дело №867/2019г. на Сливенски районен съд било
прието за установено, че частния тъжител П.В. е осъществил домашно насилие
спрямо подс. В. на 07.02.2019г. и на 16.02.2019г. спрямо малолетното дете В. В..
Била издадена ограничителна заповед за срок от три месеца от датата на
постановяване на решението.
По делото е
приложено като доказателство социален доклад от Агенция за социално подпомагане,
от който е видно, че при проведени индивидуални разговори между служител от
отдел „Закрила на детето”, психолог и социален работник детето е споделяло, че
майка му не му дава да обича баща си, че се е случвало тя да го заплашва, че
ако го обича и иска да отиде при него ще я даде за осиновяване. Детето е
споделяло, че преди време видяло баща си на автобусната спирка в близост до
дома им и изпитало силно желание да отиде при него, но е получило забрана от
своята майка, поради което не е отишло. Същото е споделяло, че вече не иска да
вижда баща си, защото трябвало да слуша майка си. Баба й и баща й готвели
отровна храна и искали да й сторят само лоши неща. Детето е било разпитано в
„синя стая” и след това е споделило, че всичко което е казало за лошите неща
направени от баща му са му били обяснени от майката.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели
Радостин Дончев, П.П., Ж.С., В.В., В.С., С.Ж., Р.С. и И.Н., тъй като те не
противоречат на събрания по делото доказателствен материал.
Съдът дава
вяра в общи линии и на обясненията на подсъдимата, тъй като те също не
противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Не кредитира в
частта, с която се опитва да докаже, че не е възпрепятствала режима на лични
отношения на бащата с детето. В тази част нейните обяснения противоречат, както
на показанията на разпитаните свидетели, така и на писмените доказателства
събрани по делото.
Съдът кредитира
изцяло показанията дадени от св. Р.С., изготвила социалния доклад, която
сподели в своите показания, че майката постоянно отказва да се вижда със
служители на Агенцията за социално подпомагане, отказвала им да имат срещи с
детето в детската градина. Отказвала им всякакво съдействие, тъй като смятала,
че са против нея и са на страната на частния тъжител.
Съдът
кредитира изцяло показанията на св. И.Н., който също е социален работник и е
работел в комплекса за социални услуги, Център за обществена подкрепа. Той ясно
и точно описва в своите показания какво му е казало детето, какво е споделила
майката и какво е отношението й към бащата.
Съдът
кредитира всички писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК, тъй като са относими към предмета на делото и не бяха
оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.182,
ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, затова че в периода от 20.07.2019г. до
04.08.2019г. в гр. С.., кв. „Б..” пред блок №. в условията на продължавано
престъпление като родител- майка на В.П. В. с ЕГН ********** не е изпълнила
съдебно решение №770/09.07.2019г. по гражданско дело №2238/2019г. по описа на
Сливенски районен съд относно режим на лични контакти на малолетното дете с
бащата П.В.В. с ЕГН **********, а именно всеки първи и трети уикенд от месеца
от 09,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден с преспиване като
не е допуснала осъществяването на личен контакт с бащата П.В.В..
Деянието е
извършено от подс. В. с пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния му
характер, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му
последици. Тя е била наясно, че като не дава детето на бащата в дните
определени за лични контакти между бащата и детето ще извърши престъплението,
за което е обвинена, но въпреки това го е сторила два пъти на 20 и 21.07.2019г.
и на 03 и 04.08.2019г.
Съдът счита,
че безспорно се установи от доказателствата по делото, че съгласно постигнатото
споразумение за прекратяване на граждански брак бащата П.В. има право на лични
контакти с детето В. В. всеки първи и трети уикенд от месеца от 9 часа на
съботния ден до 18 часа на неделния ден с преспиване при бащата. Безспорно се
установи, че са налице противоречия между родителите на детето. Противоречията
произтичат от твърденията на подсъдимата, че не е отказвала да предаде детето
на бащата, тъй като то не искало да ходи при баща си. От разпитаните социални
работници е видно, че детето е било подложено на натиск от страна на майката,
която го е заплашвала, че ще го остави, ще го даде за осиновяване ако иска да
ходи при баща си, насаждала е омраза към бащата и към майката на бащата, т. е.
бабата на детето. От показанията на двамата социални работници по несъмнен
начин се установява, че детето е манипулирано от майката, че самото то иска да
се среща с баща си, че го обича, но майка му е забранила и не иска да бъде
изоставено от нея.
Извършеното
престъпление е продължавано съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК, тъй
като в случая са налице две отделни деяния, които осъществяват поотделно състав
на едно и също престъпление, същите са извършени през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото.
Съдът не
споделя казаното от защитника на подсъдимата, че тя не следва да носи наказателна
отговорност, тъй като не е извършила престъплението в което била обвинена, че
всеки ден когато трябва да предаде детето е слизала с него пред блока в който
живеят, но тъй като то не искало да отиде при бащата не го давала. Съдът счита,
че подсъдимата макар да е слизала всеки път с детето пред блока е
възпрепятствала изпълнението на съдебното решение манипулирайки самото дете,
заплашвайки го, поради което същото е заявявало пред полицейските служители, че
не иска да отиде при баща си. Без значение е за съда дали едно малолетно дете
иска или не иска да отиде при бащата и не може по този начин да се решава
режима на личния контакт с бащата. Съдът е постановил решение, в което е
посочил кога и как трябва да се осъществи съответния режим на лични контакти
между малолетното дете и бащата и това не е по преценка дали детето иска или не
иска. Още повече, че от показанията на социалните работници се потвърди по
несъмнен начин, че детето е манипулирано от майката, че тя го е заплашвала и е
твърдяла, че бащата е вреден и не трябва да се среща с детето. Фактът, че имало
осъществено домашно насилие от страна на частния тъжител спрямо подсъдимата и
детето е бил разрешен от съда като е имало определена ограничителна заповед и
тази заповед е била спазвана от частния тъжител. След като е изтекъл този
тримесечен срок той е отишъл на 20.07.2019г. за да вземе детето си, но е
получил отказ от страна на майката, подсъдимата В.В.. На това е станал свидетел
приятелят му, св. Радостин Дончев, който е присъствал. Свидетели са станали и
полицейските служители, както на тази дата така и на следващата 21.07, така и
на 03 и на 04.08.2019г.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението- ниска правна култура.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимата.
Съдът не констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимата, съдът се
съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. За
престъплението по чл.182, ал.2 от НК се предвижда наказание „Пробация” и
„Глоба”. Подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК. От деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, поради което и съдът прие, че следва да я освободи от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и да й наложи административно
наказание. Съдът счете, че с оглед постигане целите на генералната и специалната
превенция следва да наложи на подс. В. за извършеното от нея престъпление
наказание „Глоба” по административен ред в минимален размер от 1000 лева. Това
наказание съдът счита за справедливо и отговарящо в максимална степен на
обществената опасност на деянието и дееца.
Съгласно
правилата на процеса съдът осъди подс. В. да заплати на частния тъжител П.В.
сумата от 312 лева, представляваща направени от него разноски по делото, 300
лева адвокатски хонорар и 12 лева държавна такса за образуване на наказателното
производство.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: