О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №  666

 

гр.Пловдив,29.04.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април,през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                            ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

 

като разгледа  докладваното от председателя ч.гр.д.№ 547/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Мото-Пфое“ЕООД,ЕИК-*********,гр.София чрез адв.Т.В. против определение,постановено в открито съдебно заседание, проведено на 27.09.19г.,с което е върната исковата молба,подадена от „Мото-Пфое“ЕООД в качеството на процесуален субституент на “Агройокон-92“ООД,гр.Раковски против В.  Л.С.,Л.Я.С.,Й.Л.С. и А.А.С.,с която е предявен иск с правно основание чл.134,ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците,че “Агройокон-92“ООД е собственик по силата на постановление за възлагане на недв.имот от 09.08.1999г.на следния недв.имот: Цех за млечни произведения,представляващ едноетажна,масивна,стоманобетонна промишлена сграда  със застроена площ от 218 кв.м.с идентификатор № 501.727.3,построена в  ПИ с идентификатор № 501.727 по КП на гр.Раковски,който имот е с площ от 13485 кв.м. и е прекратено производството по гр.д.№ 19514/18г. по описа на ПдРС,3-ти гр.с.на основание чл.299,ал.2 от ГПК.

Жалбоподателят иска отмяна на определението, считайки го за неправилно и необосновано,както и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от ПдРС.Твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен,тъй като двете производства-това по гр.д.№ 19514/18гг. на ПдРС и приключилото по гр.д.№ 15469/13г.на ПдРС са с различен предмет.Прави се възражение на осн.чл.270,ал.2 от ГПК за нищожност на постановеното по гр.д.№ 15469/13г.решение „Мото-Пфое“ЕООДи се иска прогласяване на нищожността му.Отделно от това счита,че не е налице идентитет по двете дела по отношение на страните,в частност по отношение на  ответника Л.С.,който бил управител и съдружник на  ответника “Агройокон-92“ООД и спрямо него не била формирана СПН в качеството му на необходим другар.Твърди се,че той в качеството си на законен представите на “Агройокон-92“ООД би бил едновременно съищец по иска по гр.д.№ 15469/13г. и представител на ответника по делото.Излагат се съображения в тази връзка и се цитира съдебна практика в защита на изложеното.Претендират се разноски.

 

По делото е постъпил отговор от страна на адв.Н.С. като процесуален представител на В.Л.С. и Й.Л.С.,с който се иска съдът да потвърди определението и навежда аргументи в тази насока.

    ПдОС,след като обсъди доводите,изложени от страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

    Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо  определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.

При разглеждането ѝ  по същество съдът намира за установено следното:

Пред ПдРС е била предявена искова претенция с правно основание чл.134,ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.124,ал.1 от ГПК, с която ищецът „Мото-Пфое“ЕООД в качеството му на процесуален субституент на “Агройокон-92“ООД е поискал да се приеме за установено в отношенията им с ответниците В.,Л.,Й. и А. С.,че “Агройокон-92“ООД е собственик по силата на постановление за възлагане  на недв.имот от 09.08.1999г. на описания по-горе недв.имот-Цех за млечни произведения,представляващ едноетажна,масивна,стоманобетонна промишлена сграда  със застроена площ от 218 кв.м.с идентификатор № 501.727.3,построена в  ПИ с идентификатор № 501.727,за който са образувани УПИ I,II и VI в кв.601 по изм.на КП и ПУП-ПР на гр.Раковски от 2008г.,който имот е с площ от 13485 кв.м.,отредени за обществено застрояване.

В хода на делото е прието за послужване гр.№ 15469/13г.,от което се установява,че с влязло в сила решение от 14.03.14г.е признато за установено по отношение на “Агройокон-92“ООД,че В.Л.С. и Й.Л.С. са собственици на няколко недв.имота,сред които и процесният цех за млечни произведения от 231 кв.м.при квоти 95/100 ид.ч.за В.С. и 5/100 ид.ч.за Й.С..Идентичността на процесният недв.имот с идентификатор № 501.727.3 с имота,предмет на описаното по-горе решение по гр.д.№ 15469/13г.е установено от заключенията на изготвените по делото две СТЕ.

Първостепенният съд е приел,че е налице обективен и субективен идентитет между  гр.д.№ 19514/18г.и гр.д.№ 15469/13г.,което прави предявеният иск недопустим на осн.чл.299 от ГПК.По отношение на субективния идентитет между двете дела съдът е приел,че спрямо В.С. и Й.С.  се е разпростряла силата на присъдено нещо,доколкото са  били страни и по двете дела.А по отношение на другите двама ответници-Л. и А. Самуилови,СПН е намерила проявление,доколкото те са съпрузи съответно на В.С. и на Й.С..Правното основание,на което В. и Й. С. са признати за собственици-давностно владение,водело до придобиване на имота в режим на СИО,което неминуемо се отразявало и в правната сфера на съпрузите им,настоящи ответници.Т.е. СПН се разпростирала и спрямо тях като неучаствали в делото необходими другари,в който смисъл е цитирана съдебна практика.

Въззивната инстанция намира за правилни тези изводи на първостепенния съд и ги споделя.

По отношение на направеното с частната жалба възражение за нищожност на решението от 14.03.14г.,постановено по гр.д.№ 15469/13г.на осн.чл.270,ал.2 от ГПК следва да се отбележи,че това възражение е недопустимо в настоящото производство.Съгласно цитираната разпоредба на чл.270,ал.2 от ГПК нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение.Възражението обаче следва да бъде направено съгл.чл.270,ал.1 от ГПК пред въззивния съд,т.е.в производството по обжалване на първоинстанционното решение.В случая това не е било възможно,тъй като решението по гр.д.№ 15469/13г.е   окончателно и не подлежи на обжалване.Следователно единственият път за  предявяване нищожността на  това решение от 14.03.14г.е по исков  ред,а не чрез възражение и то в производство по чл.274 и сл.от ГПК.Ето защо настоящата инстанция не дължи произнасяне по това недопустимо  възражение.

По отношение на другото наведено в частната жалба съображение за  липса на идентитет на страните по двете дела,конкретно по отношение на ответника Л.С. се излагат доводи,че спрямо него,поради особените отношения между страните,не следвало да се допуска прилагането на последиците на давността.Тук следва да се отбележи,че по делото не се спори,че В. и Л. С. са съпрузи,Й.С. е техен син,а А.С.-тяхна снаха.Освен това Л.С. е съдружник и управител на “Агройокон-92“ООД,видно от представеното удостоверение за актуално състояние на дружеството.

Според жалбоподателя между съдружник/управител на търговско дружество и търговското дружество не може да тече нито придобивна,нито погасителна давност.Дори да се приемело,че в полза на Л.С. е текла  придобивна давност,тя била спряла да тече на осн.чл.115,ал.1,б.“г“от ЗЗД на 18.12.03г.,когато той бил вписан като управител на “Агройокон-92“ООД,а по-късно от 2006г.и като съдружник в същото дружество.Според жалбоподателя с решението по гр.д.№ 15469/13г.не се формирала СПН по отношение на Л.С. в качеството му на необходим другар,защото това би довело до недопустимо заобикаляне на разпоредбата на чл.115,ал.1,б.“г“от ЗЗД.Не било допустимо упражняването на две процесуални качества от едно и също лице (Л.С.)в рамките на едно и също производство (по гр.д.№ гр.д.№ 15469/13г.),с оглед очевидния конфликт на интереси.

В настоящото производство обаче на преценка от съда подлежи само дали са налице условията на чл.298,ал.1 от ГПК.Т.е.дали е налице пълна тъждественост от обективна и субективна страна между двете дела.За да е налице такъв идентитет следва да бъдат налице всички кумулативни предпоставки,предвидени в разпоредбата на чл.298,ал.1 от ГПК,а именно: страните по двата иска за собственост – по чл.79 от ЗС и  по чл.124 от ГПК да са едни и същи, един и същ недвижимият имот, предмет на спора и едно и също основание.Само тогава е приложима разпоредбата на чл.299,ал.1 от ГПК,съгласно която спор,разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван повторно.

Следователно ирелевантни за настоящия спор са доводите в частната  жалба,касаещи вътрешните отношения между  “Агройокон-92“ООД и  Л.С. като съдружник и управител на дружеството,включително  дали е текла спрямо него придобивна давност или не.Как би следвало да се е развило производството по гр.д.№ 15469/13г.при наличието на твърдения конфликт на интереси е без значение,доколкото единственото  по това дело,което настоящият съд следва да прецени,е наличието на идентитет,включително субективен.Налице е влязло в сила решение по гр.д.№ 15469/13г.и е безпредметно да се  коментира как трябвало да се развие производството по това дело,след като то вече е влязло в сила.

Правилни са изводите,до които е стигнал районният съд,като е приел,че е налице тъждественост от обективна и субективна страна между гр.д.№ 15469/13г.и гр.д.№ 19514/18г.на ПдРС,поради което атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора разноски на жалбоподателя не се дължат,а отв.страна не е претендирала такива.

Водим от горните мотиви,ПдОС

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение,постановено в открито съдебно заседание, проведено на 27.09.19г.,с което е върната исковата молба,подадена от „Мото-Пфое“ЕООД в качеството на процесуален субституент на “Агройокон-92“ООД,гр.Раковски против В.  Л.С.,Л.Я.С.,Й.Л.С. и А.А.С. и е прекратено производството по гр.д.№ 19514/18г. по описа на ПдРС,3-ти гр.с.на основание чл.299,ал.2 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: