Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари през две
хиляди двадесет и
втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря СВЕТЛА ВЕЛИКОВА
и прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм.
нак. д. № 2750/2021 г. по описа
на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, вр. с чл. 63 ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на „ЛИДЕР АМТ” ЕООД,
с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, ул. „***** *****”
№ *, ет. *, ап. **,
представлявано от М.В.Д. - управител, против Решение № 768/01.11.2021 г. на
ВРС, постановено по НАХД № 2262/2021г. по описа на същия съд, с което е изменено НП №
03-013404/02.12.2020 г. издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” –
гр. Варна, с което на „ЛИДЕР АМТ” ЕООД с ЕИК *******
е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000
(пет
хиляди)
лева, на основание чл. 416,
ал. 5, вр. чл. 414,
ал. З от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1,
вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на
наложената „имуществена санкция” от 5 000 (пет
хиляди) лева
на 1 500 (хиляда
и петстотин)
лева.
В жалбата са изложени твърдения, че решението на ВРС
е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила – отменителни
основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Сочи се, че неправилно РС се е произнесъл по
фактическата обстановка, която е подкрепена с доказателствен материал. Изтъква
се, че доказателствата са ценени неправилно поотделно и в съвкупност, с което е
допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, довело да неправилно приложение на
материалния закон. Моли за отмяна на решението на РС и за отмяна на НП.
В съдебно заседание за касатора
не се явява представител, депозирано е писмено становище от упълномощения адв. П.,
с което заявява, че поддържа жалбата. В допълнение налага доводи за погрешно възприета от
въззивния съд фактическа обстановка относно обстоятелството, че именно
жалбоподателят „ЛИДЕР АМТ” ЕООД
е било изпълнител на СМР в строителен обект намиращ се в сградата в гр. ****, ул. „*****“ № ** и че
В.
Щ.В., с ЕГН ********** е престирал труд в
полза на дружеството изпълнявайки трудовите функции на длъжност „общ
работник", в същия строителен обект на дата 20.11.2020г. Налагат се
твърдения за сключен между дружеството и
В. договор за изработка.
Ответникът Дирекция
„ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ - Варна,
чрез упълномощения юрисконсулт
Б. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение, претендира присъждане на разноски
под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните доводи и
извършената по реда на чл.
218 АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен
акт, но
разгледана по същество я намира за
неоснователна.
С обжалваното НП е била наложена на ответника
имуществена санкция в размер на 5000 лв. на
основание чл.
416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ и за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 КТ и чл. 61, ал. 1 КТ–
затова, че
на 29.10.2020 г.
в качеството си на работодател, в строителен
обект жилищна сграда находяща се в гр. ****,
ул. „*****“
№ **,
е допуснал В. Щ. В., с ЕГН ********** да престира труд в полза на „Лидер АМТ“ ЕООД изпълнявайки трудовите функции на длъжност „общ работник", в
строителен обект-жилищна сграда, находящ се в гр. *****,
ул. „*****“ № **
с определено работно време 08:00 до 17:00 ч., и с договорено трудово
възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните
по възникналото трудово правоотношение.
За да измени
НП, ВРС е приел
за установено, че на 29.10.2020 г. служители на Дирекция "Инспекция по
труда" – Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство
на строителен обект – жилищна сграда, намираща се в гр. ****, ул. „****“ № **. Строежът бил изпълняван от
подизпълнителя „ЛИДЕР АМТ” ЕООД с ЕИК *******. Контролните органи установили, че в
обекта, в гаражните помещения, на ниво „минус“ има няколко работници, сред
които и В.
В., които били
облечени с работни дрехи, без конкретни обозначения по тях и извършвали
разтоварване на строителни материали от палет. Пред проверяващите заявили, че за
работят за дружеството жалбоподател, като съобщили и първото име на
упълномощения представител А.
Т.. В хода на проверката част от
установените в обекта лица си тръгнали. На място останали три лица, сред които
и В., който заявил
пред проверяващите, че работи за жалбоподателя на длъжност „общ работник“ от
29.10.2020г., че работното му време е от 08.00ч. до 17.00ч., че има уговорено
трудово възнаграждение и почивни дни - събота и неделя. Посочил още, че няма
сключен трудов договор с „ЛИДЕР АМТ” ЕООД, с ЕИК *******. След връчване на призовка за явяване
в Д“ИТ“ и представяне на документи касателно установените в обекта лица от
страна на жалбоподателя не бил представен трудов договор за В. В., а била представена обяснителна
записка от управителя на дружеството, в която се твърдяло, че с установените
лица в обекта има сключен граждански договор за полагане на мазилка в гаражните
помещения на строителния обект. Впоследствие упълномощения представител на
дружеството Т.
представил в Д“ИТ“ - Варна уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ за прекратяване на
трудов договор с В.,
към което била приложена и обяснителна записка от Т., че за В. и за още четири
лица има изготвени пълни комплекти на документи за сключване на трудови
правоотношения, но те не са се явили да ги получат. В хода на проверката било
установено още, че след напускане на обекта в ТД на НАП били подадени
уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ за регистриране на трудов договор за
установените лица. Бил представен и граждански договор - договор за
строителство, сключен на 28.10.2020г. между касатора и лицето Р.А. - един от установените в обекта
работници, според който той се задължавал заедно със сформирана от него бригада
от работници, да положи 60 кв. м. мазилка по стените в гаражните помещения на
обекта. Било вписано още, че полагането на мазилката следвало да стане с материали
на възложителя. Представения договор не бил подписан от изпълнителя, а само от
възложителя. Проверяващите описали констатациите си в констативен протокол №
ПР2031915/19.11.2020г., а за така констатираното нарушение е съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 03-013404/20.11.2020 г., въз
основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно
постановление.
Съдът
е приел от правна страна, че В. е изпълнявал трудови функции, като общ работник,
в полза на касатора, без да е имало сключен трудов договор между страните,
поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора. За да
постанови решението си съдът е приел, че в проведеното
административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Подробно са изложени съображения защо се кредитират едни и се
отхвърлят други доказателства. По същество съдът е обосновал извод, че е
осъществен състава на нарушението, като това се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поради което правомерно е ангажирана
отговорността на санкционираното дружество за неспазване на трудовото
законодателство. Прието е, че размерът на наложената имуществена санкция е
завишен, предвид това, че липсват доказателства за други нарушения на Кодекса
на труда с влезли в сила наказателни постановления, поради което е намалил размера
на наложената санкция на 1500,00 лв.
Обжалваното решение на Районен съд – Варна е допустимо и валидно,
постановено при правилно установена фактическа обстановка и в
съответствие с приложимия материален закон.
В деня
на проверката е установено, че В. Щ.
В. е пребивавал на
строителния обект, намиращ се в гр. ****, ул. „*****“ № **. От показанията на свидетелите Б. и Б. се установява, че при проверката
В., заедно с още няколко работници, са били в гаражните помещения, на ниво
„минус“, като са извършвали разтоварване на строителни материали от палет. Установява,
се и че изпълнител на СМР в обекта е касаторът ЛИДЕР АМТ” ЕООД. Твърденията на
свидетелката Б. са, че на обекта са работили и лица със сключени с касатора
трудови договори. Освен това се установява от показанията ѝ, че
работещите на място са посочили, че работят за дружество „Лидер“ и са посочили
като „шеф“ името А. (което съвпада с първото име на пълномощника на дружеството
касатор – свидетеля А. Т.). От протокола за извършена проверка е видно, че В.
се е подписал в него, което е било потвърдено от неговия разпит в съдебно
заседание. Установено по безсъмнен начин се явява и обстоятелството, че В. е
престирал труд в обекта при трудово правоотношение, без сключен трудов договор.
В тази насока са действията на касатора по подаване на уведомление по чл. 62,
ал. 5 КТ относно трудов договор с В. и по депозиране на обяснителната записка
от Т., че за В. и за още четири лица има изготвени пълни комплекти на документи
за сключване на трудови правоотношения, но лицата не са се явили да ги получат.
Самата обяснителна записка съдържа признание на факта, че между дружеството и
тези лица е имало уговорки за престиране на възмезден труд по трудово
правоотношение, без сключен (подписан от работника) трудов договор. Поради това
не се споделят възраженията на касатора за наличие на граждански договор между него
и В.. Представеният по административнонаказателната преписка договор за
строителство, сключен на 28.10.2020г. с Р. А. - един от установените в обекта
работници не е подписан от последния. Освен това в него В. не фигурира като
страна, която да е поела задължението да изпълни нещо на свой риск и със свои
средства. Доколкото по делото е безспорно установено, че свидетелят Т. е
съжител на управителя на дружеството касатор – М.Д., правилно и в съответствие
със съдопроизводствените правила въззивният съд не е кредитирал показанията му.
Поради това не се споделят от съда и наложените в касационната жалба твърдения,
че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е кредитирал показанията
на свидетелите В. и Т.. Районен съд - Варна подробно и задълбочено е анализирал
доказателствата, както и е съпоставил показанията на разпитаните свидетели – тези
на актосъставителите, на представителят на дружеството както и тези на св. В. и
св. Т.. Във въззивното решение са изложени подробни мотиви относно причините поради
които съдът е разграничил показанията на Т., предвид това, че е заинтересован
от изхода на производството, както и че показанията му и тези на В.
противоречат на останалите доказателства по делото.
Изготвените
в хода на административното производство документи – протоколи, справки и др.,
съдържащи данните за резултатите от извършената проверка, доколкото са
изготвени по надлежния ред и съдържат изискуемите реквизити, са годно
доказателствено средство и съдържанието им не е опровергано от касатора.
Касационният състав намира, че по категоричен начин е доказано обстоятелството
по престиране на труд, както и всички характеристики на трудовото
правоотношение, в това число и качеството работодател на дружеството-касатор,
както правилно е приел и първоинстанционният съд. Предвид това, съдът намира,
че законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора на основание чл. 414,
ал. 3 КТ, във вр. с чл. 61, ал. 1 КТ.
Предвид
изложеното, съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не са
налице, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а решението
на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С
оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от ответника, на
основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН следва на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ (ЗПП), съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д,
ал. 5 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лв.
Мотивиран от изложеното и съобразно
правомощията си по чл. 222, ал. 1 АПК, касационният съдебен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 768 от 01.11.2021 г., постановено
по НАХД № 2262/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.
ОСЪЖДА „ЛИДЕР АМТ” ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. *****, ул. „*****” № *, ет. *, ап. *, представлявано от М.В.Д. - управител да заплати в полза на
Дирекция „Инспекция по труда” Варна сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.