№ 481
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110155035 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. Е. Р., ЕГН
**********, с адрес .., чрез пълномощника си адв. Х. Л.- САК, със съдебен адрес гр. София,
бул. „Патриарх Евтимий“ № 67, партер, офис 2, против Столична община, ЕИК *********,
с адрес гр. София, ул. „Московска“ № 33, представлявана от В.Т.- кмет, с която се предявява
иск с правна квалификация чл. 124, ал. 4 ГПК да бъде уст.ено между страните, че
Удостоверение за наследници на Р. ГГ.Ж. с изх. № РВЕ20-УГ01-1974/20.03.2020 г., е с
невярно съдържание, касателно т. 3.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е наследник по закон на Р.
ГГ.Ж., починал на 09.07.2016 г., в качеството му на първи братовчер на починалия (син на
Е.Ж.- брат на бащата на починалия). Посочва се, че в Удостоверение за наследници с изх. №
РВЕ20-УГ01-1974/20.03.2020 г., издадено от Столична община, район „Възраждане“, било
посочено, че Р. ГГ.Ж., починал на 09.07.2016 г., оставил за наследници ищеца, М.Г.К. (първа
братовчедка на починалия; дъщеря на брата на майката на починалия) и Т.Г.С. (първа
братовчедка на починалия; дъщеря на брата на майката на починалия), с което последните се
явяват наследници по съребрена линия от втора степен. Поддържа за несъответстващо на
истината вписването под № 3 на „Юри“, посочен за „брат на бащата“ на починалия, с оглед
което моли да се обяви за неистинно удостоверението в тази му част. Посочва, че за лицето
„Юри“ не било посочено бащино и фа.но име, липсвала дата на раждане, както и ЕГН.
Поддържа се, че такова физическо лице не съществува. Твърди се, че бащата на починалия Р.
ГГ.Ж.- Г. Р. Ж., починал на 07.04.1986 г., имал само двама братя- Е. Р.ич Ж., починал на
31.10.2003 г., и Л. Р.ич Ж., починал на 05.09.1986 г., като няма брат на име „Юри“ и такова
лице не било известно на близките и роднините в семейството. Излага се, че наследодателят
е оставил недвижим имот в гр. София, по отношение на който наследниците по закон са
възпрепятствани да упражнят ефективно правото си на собственост. Моли за уважаване на
исковата претенция/
В открито съдебно заседание от 09.05.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата молба. Моли за приемане на писмените доказателства.
Поддържа искането за разпит на свидетел. Моли за присъждане на разноски делото, като
представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Столична община, с който
1
оспорва иска. Със същия се изразява ст.ище, че оспореното удостоверение за наследници е
издадено в съответствие със Закона за наследството и Наредба № РД – 02 – 20 – 6 от
24.04.2012 г. Сочи се в отговора, че удостоверението за наследници е издадено на база
данните в личния регистрационен картон / ЛРК/ на Е. Р.ич Ж., според данните в който Г. Ж.
(баща на Р. ГГ.Ж.) има брат, но единствените данни за него са собствено име „Юри“ и дата
на смъртта 04.07.1986 г. Моли за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание от 09.05.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си
представител, поддържа отговора на исковата молба и не прави възражения по доклада.
Моли за отхвърляне на иска. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за уст.ено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявен e уст.ител иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. първо ГПК.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция в тежест на ищеца е да уст.и следните обстоятелства: Г. Р. Ж. е имал
само двама братя – Е. Р.ич Ж. и Л. Р.ич Ж.; Г. Р. Ж. е ползвал псевдоним „Юрий“ в
преводаческата си дейност. В тежест на ответника е уст.яването на обстоятелството, че
според данните в регистъра на населението и в регистрите на актовете за гражданско
състояние Г. Р. Ж. има брат със собствено име „Юри“.
Съгласно уст.ената съдебна практика правният интерес от предявяването на иска по
чл. 124, ал. 4 ГПК трябва винаги да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на
възникнали правоотношения, чието съществуване, съдържание и последици се определят от
извода за истинността на въпросния документ. Правен интерес не е налице, когато страната
се позовава на абстрактна възможност съдържанието на документа да влияе на евентуални
бъдещи правоотношения, а е необходимо да се уст.и, че документът ще бъде използуван
като доказателство с оглед други правоотношения между страните.
Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е процесуално допустим при
наличие на правен интерес. Ищецът има правен интерес да уст.и неистинността на
оспорения документ, спрямо общината, водеща регистрите по гражданско състояние. Искът
по чл. 124, ал. 4, изр. I ГПК е уст.ителен иск, с който се цели уст.яването на факт, с правно
значение, а именно цели се уст.яване неистинността на един документ. За да бъде допустим
този иск, ищецът по аргумент от чл. 124, ал. 1 ГПК следва да докаже наличие на правен
интерес за неговото предявяване – наличието на правен спор относно съществуването на
субективно, материално гражданско право, спрямо което документът има доказателствено
значение. В разглежданата хипотеза интересът се извежда от наследствените права, които би
придобил ищецът като наследник от четвърти ред.
Истинността на документите е родово понятие като включва в себе два порока, а
именно – неавтентичност и невярност. Автентичността се свързва с авторството на
документа, а невярността с отразените в документа факти от обективната действителност,
които факти следва са удостоверени от длъжностно лице, разполагащо със съответната
удостоверителна компетентност.
В издаденото Удостоверение за наследници от 20.03.2020 г. на Р. ГГ.Ж., чиято
истинност се оспорва, за баща на лицето е посочен Г. Р. Ж., починал на 07.04.1986 г. От своя
страна, за Г. Р. Ж. е посочено, че има брат Е. Р.ич Ж., който също е починал, и е оставил за
законен наследник сина си и ищец по делото- Р. Е. Р.. В т. 2 от разглежданото удостоверение
е посочено, че Г. Р. Ж. има още един брат, а именно – Л. Р.ич Ж., починал на 05.09.1986 г. В т.
3 от удостоверението е посочено, че Г. Р. Ж. има и трети брат – „Юри, починал на 04.07.1986
г.“, като няма информация за бащино и фа.но име, респ. – няма данни лицето да има
наследници. Единствено е отбелязано, че последното е вписано в личния регистрационен
картон на брата Е. Р.ич Ж., като район „Възраждане“ не разполага с други данни.
Действително в приложения по делото ЛРК на Е. Р.ич Ж. е вписано лицето „Юри“,
2
починало на 04.07.1986 г., в графа „Еднокръвни и едноутробни братя и сестри“.
По делото е прието като писмено доказателствено и ЛРК на Г. Р.ич Ж., в който извън
Е., ЕГН **********, и Л., ЕГН **********, в графа „Еднокръвни и едноутробни братя и
сестри“, няма вписани други лица, в това число – никъде не фигугира лицето „Юри“.
Съгласно ЛРК на Л. Р.ич Ж. в графа „Еднокръвни и едноутробни братя и сестри“ са
вписани „Е., ЕГН **********“, и „Г., ЕГН **********“, като извън тях няма други записани
лица, в това число – никъде не фигугира никъде лицето „Юри“.
В разгледаните досега ЛРК- на Е. Р.ич Ж., Г. Р.ич Ж. и Л. Р.ич Ж., в графа „Родители“,
като „майка“ и „баща“ са вписани лицата Р. Л.. Ж. и ЦЦ.Н. Ж.а.
По делото е изискана справка дали в регистрите на населението има вписано лице с
имена „Юри Р. Ж.“, „Юрий Р. Ж.“, „Юри Р.ич Ж.“ или „Юрий Р.ич Ж.“, като в отговор на
искането е постъпило писмо от Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно
обслужване“. От същото се уст.ява, че съгласно Национална база данни „Население“ няма
данни за лице със сочените имена. В регистъра на населението се вписват всички български
граждани и чужденците, получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване,
със статус на бежанец или хуманитарен статут, или на които е предоставено убежище в
Република България.
По делото са изслушани и свидетелските показания на М.Г.К.. От същите се уст.ява,
че същата е племенница на бащата на Р. ГГ.Ж., а именно – на Г. Р. Ж.. Уст.ява се, че приживе
Г. Ж. е бил преводач, като превежданите от него книги ги е подписвал с името „Юри“. С
този прякор е бил познат сред всичките си близки и приятели, в това число и за
свидетелката е бил известен с това име, която при навършване на 14-15 г. е разбрала, че
първото име на чичо й е Г.. Също така се уст.ява, че лелята на свидетеля / Елисавета/ и
съпруга на Г. Ж. е наричала последния с името „Юри“. При гостуване на свидетеля при баба
си Цвети / майката на Г. Р. Ж./ последната е говорела за сина си Г. Ж., употребявайки името
„Юри“. При разказите на ЦЦ.Н. Ж.а за синовете си не е споменавано да има четвърти син.
На свидетеля не е известно Г. Ж. да е имал други братя освен Е.Ж. и Л. Ж..
Като взе предвид изложеното, съдът намира, че ищецът е изпълнил възложената му
по делото доказателствена тежест, като е уст.ил, че приживе Г. Р. Ж. е ползвал псевдоним
„Юрий“ в преводаческата си дейност, и е имал само двама братя – Е. Р.ич Ж. и Л. Р.ич Ж..
От своя страна, извън ЛРК на Е. Р.ич Ж., ответникът не посочи други доказателства,
от които да се уст.и, че лицето „Юри, починал на 04.07.1986 г.“, е съществувало и че е бил
брат на Е. Р.ич Ж.. Същото се потвърждава и от приложеното по делото писмо на
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Главна дирекция
„Гражданска регистрация и административно обслужване“, от което се уст.ява, че няма
вписани данни за лице с имена „Юри Р. Ж.“, „Юрий Р. Ж.“, „Юри Р.ич Ж.“ или „Юрий Р.ич
Ж..
Още повече лице с такова име не е вписано в ЛРК на братята на Е. Р.ич Ж., а в ЛРК на
последния фигурира единствено името „Юри“ без допълнителна индивидуализация под
формата на бащино и фа.но име, респ. – ЕГН.
Следователно по делото не беше изрично уст.ено от страна на ответника, че Е. Р.ич
Ж. е имал брат на име „Юри“.
С оглед гореизложеното съдът счита, че предявеният от ищеца иск се явява
основателен и като такъв следва да бъде доказан.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Ищецът е сторил и представил доказателства за разноски в размер на 730 лв., от
които 700 лв. за адвокатско възнаграждение и 30 лв. за държавна такса. Съдът счита
релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
3
неоснователно с оглед правната сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТ.ЕНО в отношенията между страните по предявения от ищеца
Р. Е. Р., ЕГН **********, с адрес .., против СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, с
адрес гр. София, ул. „Московска“ № 33, представлявана от В.Т. – кмет, иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 4 ГПК, че Удостоверение за наследници на Р. ГГ.Ж. с изх. №
РВЕ20-УГ01-1974/20.03.2020 г., е с невярно съдържание, касателно т. 3.
ОСЪЖДА ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, с адрес гр. София, ул.
„Московска“ № 33, представлявана от В.Т. – кмет, да заплати на Р. Е. Р., ЕГН **********, с
адрес .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 730 лв., представляваща разноски в
настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от деня на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4