Р Е
Ш Е Н
И Е
№……..
гр. Ловеч, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди
двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в
присъствието на прокурора Цветомир Папурков, като разгледа докладваното от
съдия Радева к.а.н.д. № 156/2023г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба,
подадена от „ДАНЕЛИ 99“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ловеч, ул. „Отец Паисий“ № 3, вх. А, ет. 4, ап. 28,
представлявано от управителя Ц.В.Г. с ЕГН: **********, против Решение № 69/23.10.2023г.,
постановено по АНД № 67/2023г. по описа на Районен съд гр. Троян. По изложени
доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се
иска отмяната му, както и отмяната на потвърденото с решението наказателно
постановление.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател „ДАНЕЛИ 99“ ЕООД, ЕИК: ********* гр. Ловеч, редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощеният процесуален представител
– адв. Г.Г. ***, който поддържа жалбата по изложените в
нея аргументи и моли същата да бъде уважена.
Ответникът по делото Началник отдел
„Оперативни дейности“ - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, редовно призован, не
се явява. Представено е писмено становище по жалбата от главен юрисконсулт Д.Х.,
процесуален представител на ответника, с което се оспорва касационната жалба и
са изложени аргументи за оставяне в сила на обжалваното решение на Районен съд
гр. Троян като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Ловеч – прокурор Цветомир Папурков изразява становище за основателност на
жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административен
съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото
доказателства, съобрази наведените от
жалбоподателя касационни основания
и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от
надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е
неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Производството пред Районен съд гр.
Троян е образувано по жалба на касатора „ДАНЕЛИ 99“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Отец Паисий“ № 3, вх. А, ет. 4,
ап. 28, представлявано от управителя Ц.В.Г. с ЕГН: **********, чрез адвокат Г.Г.,
против Наказателно постановление № 685184-F676178 от 09.01.2023г., издадено от
Л.И.И. – Началник на отдел „Оперативни дейности“ - гр. Велико Търново при ЦУ на
НАП, с което на „ДАНЕЛИ 99“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ловеч, ул. „Отец Паисий“ № 3, вх. А, ет. 4, ап. 28,
представлявано от управителя Ц.В.Г. с ЕГН: ********** на основание чл. 185, ал.
1, предл. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция
в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на Министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
във вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС.
Административнонаказателната
отговорност на „ДАНЕЛИ 99“ ЕООД, ЕИК: ********* е била ангажирана за това, че на
11.09.2022г. в 12.53 часа, при извършена проверка в търговски обект – павилион
№ 21, находящ се в с. Орешак, общ. Троян, ул. „Стара планина“ в „Гетсиманска
градина“ срещу Троянски манастир, стопанисван и експлоатиран от „ДАНЕЛИ“ ЕООД с
ЕИК: *********, е установено, че не за всяка извършена покупка, заплатена в
брой, се издава фискална касова бележка от фискалното устройство - нарушение по
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин във вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4
от ЗДДС. В наказателното постановление е посочено, че при извършена контролна
покупка на 1 чаша топла напитка 3в1 с единична цена от 1.50 лева и 1 бутилка от
0.500л. студен чай „Сан Бенедето“ с единична цена 2.20 лева, обща стойност на
покупката 3.70 лева, заплатени в брой в 12:50 часа от Д.Д. – старши инспектор
по приходите, с една банкнота с номинал 10.00 лева, лицето, извършило
продажбата Д.Ц.Г. - на длъжност продавач-консултант в обекта, приел плащането в
брой, върнал ресто, но не издал касова бележка от наличното, монтирано в
обекта, работещо, технически изправно и регистрирано в НАП, фискално устройство
модел DATECS DP-150
с индивидуален номер на фискалното устройство DT438544 и индивидуален номер на
фискалната памет 02438544.
Първоинстанционният
съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения процесуален ред
относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил
фактическата обстановка, доказваща безспорно извършеното административно нарушение
по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин във вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4
от ЗДДС. Изпълнил е задължението
си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустими от закона
доказателства извършеното административно нарушение и обстоятелствата, при
които е извършено. При тези доказателства, за да потвърди обжалваното
наказателно постановление е приел, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно
лице. Наред с това е приел, че административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. С оглед на това Районен
съд гр. Троян е достигнал до правилния извод, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Настоящият касационен състав намира Решение
№ 69 от 23.10.2023г. на Районен съд гр. Троян, предмет на касационен контрол, за
правилно, обосновано и законосъобразно.
При съставянето
на акта за административно нарушение и при издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за
установяване и доказване на нарушението. В издаденото наказателно постановление
са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в акта, и в
наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и
мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата,
които го доказват, както и законовата разпоредба, която е била нарушена.
Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на
административното нарушение. При извършената проверка е бил съставен Протокол
за извършена проверка № 0467528 от 11.09.2022г., приложен като доказателство по
делото и посочен в АУАН, в който са отразени констатациите от проверката. Изложеното
обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото
отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство
за извършеното нарушение.
Изложените
от решаващия съд мотиви за законосъобразност на Наказателното постановление, са
обосновани от съвкупната преценка и анализа на събрания доказателствен материал
и се споделят от настоящия касационен състав. Последният споделя и правните
изводи на решаващия съд за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
Първоинстанционният съд
правилно е приел, че от събраните в хода на процеса доказателства безспорно се
установява, че е извършено нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин във вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС, за което е
наказан касаторът. Съгласно посочените разпоредби независимо от документирането
с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка
от фискалното устройство или касова бележка от ИАСУТД /интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност/, за всяка продажба
на лицата по чл. 3, ал. 1, за всяко плащане, с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл. 3, ал. 1. Посочените изключения не са налице в конкретния
случай. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта. В обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е
приел, че от анализа на цитираните разпоредби следва извода, че в момента на
извършване на плащането, продавачът следва да издаде фискален касов бон или да
издаде фискална касова бележка, която да предостави на купувача при плащането.
В конкретният случай безспорно санкционираният търговец има качество на
задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на
финансите и на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и в това си качество е бил длъжен да
регистрира и отчита извършените от него продажби, чрез издаване на фискална
касова бележка от наличното в обекта фискално устройство. При извършената
продажба, при предаване на стоката, продавач-консултанта в обекта – Д.Ц.Г., е
получил плащане в брой, поради което е следвало да издаде фискална касова
бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство. Като не е изпълнил
това задължение, търговецът е нарушил разпоредбата
на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, за което
законосъобразно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Фактическата
обстановка по делото е била установена в пълнота, като извършеното нарушение е
доказано с приложените по административната преписка писмени доказателства и с
показанията на разпитаните в съдебно заседание пред първоинстанционния съд
свидетели.
Съдът
намира за неоснователни изложените в жалбата аргументи, че разпитаните в
производството пред Районен съд гр. Троян свидетели са предубедени, тъй като са
служители на наказващия орган и че допълнителното материално стимулиране е
функция на наложените санкции. Проверката в обекта на касационния жалбоподател
е извършена от Д.Н.Д. и М. Петкова Т., които са инспектори по приходите в
Главна дирекция „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“ при НАП. АУАН е
съставен от Д.Н.Д., в присъствието на М.П.Т. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта. Именно тези две лица са разпитани в
качеството на свидетели в хода на съдебното дирене. На първо място
обстоятелството, че тези двама свидетели са служители на НАП не налага автоматично
извода за предубеденост и заинтересованост на същите и не води до неистинност
на дадените от тях показания. На второ място показанията на свидетелите Д. и Т.са
кредитирани във връзка с останалите събрани по делото писмени доказателства и
правилно първоинстанционният съд е приел, че тези показания кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал. На следващо място логично е
свидетели на извършеното нарушение да бъдат служители на НАП, тъй като именно
те са оторизирани да извършват проверки за спазване на данъчното
законодателство.
Неоснователно
е и направеното възражение за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК
във вр. чл. 11 от ЗАНН и за чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. С измененията на ЗАНН с ДВ,
бр. 109 от 2020г. законодателят даде определение на „маловажен случай“ - §1, т.
4 от ДР на ЗАНН и на „явно маловажен случай“ - §1, т. 5 от ДР на ЗАНН. В този
смисъл неправилно първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 93,
т. 9 от НК, вместо да извърши преценка за маловажност на нарушението съгласно
§1, т. 4 и т. 5 от ДР на ЗАНН. Въпреки това обаче, съдът е достигнал до
правилният извод, че извършеното нарушение не е маловажен случай. В обжалваното
наказателно постановление са изложени подробни аргументи в този смисъл от
наказващия орган, които съдът напълно възприема и също счита, че извършеното
нарушение не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид. Освен това в наказателното
постановление е отразено, че при извършената проверка на 11.09.2022г. е
констатирано още едно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на Министъра на финансите.
С наказателното постановление за установеното
административно нарушение, административнонаказващият орган е наложил предвидената
в чл. 185, ал. 1, предл. 2 от ЗДДС санкция, като е определил административното
наказание – имуществена санкция в минималния размер от 500 лева. Наложеното
административно наказание е справедливо, съобразено с извършеното деяние, с
неговата обществена опасност и е наложено в съответствие с разпоредбата на чл.
27, ал. 2 от ЗАНН, в предвидените от закона граници, като отговаря и на целите
на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН.
При преценка законосъобразността на
наказателното постановление, настоящият състав намира решението на Районен съд
гр. Троян за постановено при правилно прилагане на относимите законови разпоредби.
Административнонаказателното производство е протекло в съответствие с
процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Фактите са
установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна
преценка мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на
наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на жалбоподателя.
Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушението,
формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата
инстанция.
Предвид
изложеното настоящият касационен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното Решение № 69 от 23.10.2023г. на Районен съд гр. Троян
е валидно, обосновано, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон.
Не
са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на
чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна и то следва да бъде оставено в сила, като
правилно.
С
оглед изхода на делото и направеното искане от главен юрисконсулт Д.Х. –
процесуален представител на ответника, ще следва на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер 80 лева за настоящата съдебна инстанция. В този смисъл съдът следва да
отбележи, че намира за неоснователно изложеното от адв. Г. в съдебно заседание,
че юрисконсултско възнаграждение не се дължи, тъй като не се е явил процесуален
представител на ответника в съдебно заседание. Такова възнаграждение следва да
бъде присъдено в минимален размер с оглед представеното по делото писмено
становище с изложение на аргументи по същество на спора от главен юрисконсулт
Десислава Ханджийска.
С оглед изложеното и на основание
чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във вр.
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, Ловешки административен съд, втори касационен
състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 69 от 23.10.2023г., постановено по АНД № 67/2023г.
по описа на Районен съд гр. Троян.
ОСЪЖДА „ДАНЕЛИ
99“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул.
„Отец Паисий“ № 3, вх. А, ет. 4, ап. 28, представлявано от управителя Ц.В.Г. с
ЕГН: **********, да заплати на ТД на НАП гр. Велико Търново, сумата 80.00 – осемдесет
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.