О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА,17.02.2020
РАЙОНЕН СЪД- Берковица……………………….гражданска
колегия в закрито заседание на 17 февруари……..……………………………………
през две хиляди и двадесета година……….……………………….…………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА
ФИЛИПОВА
при секретаря ……………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като
разгледа докладваното от съдията ФИЛИПОВА……….….…………… гражданско дело 542 по
описа за 2019г………….………..………..и за да се произнесе взе предвид следното:
При проверка на допустимостта и редовността на
исковата молба и след изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, съгласно чл.140 от ГПК, съдът намира за
установено следното :
Предявен е иск от Застрахователно
дружество „Евроинс” АД и е
образувано гр.д. 542 по описа на БРС за 2019 година. Производството по делото
се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването
на вземането на ищеца към ответника, за което вече е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 340/ 2019 година по описа на БРС.
Ищецът Застрахователно дружество „Евроинс”
АД твърди в исковата си молба, че на 15.05.2013 година в град Палос де ла
Фронтера – Испания е реализирано ПТП с водач на МПС Форд Транзит с рег. номер М
3744 ВА с водач ответника и т.а. Нисан, управляван от испански гражданин Гарсия
Ромеро Хосе Мануел. В резултат на настъпилото ПТП са причинении материални щети
и е пострадал пътник. Компетентните полицейски органи, посетили
местопроизшествието установили, че вината за настъпилото ПТП е изцяло на водача
на МПС с българска регистрация. Последният бил установен по – късно на работно
поле, напуснал мястото на произшествието.
Лекият автомобил бил застрахован със застраховка
Гражданска отговорност при ищеца, валидна към момента на произшествието. По
правилата на действащите в ЕС правила при настъпило застрахователно обезщетение
с международен елемент, на пострадалото лице било изплатено обезщетение.
Последното, ведно с направените разноски и такси, възлиза на 6 239.36
Евро. Ответникът не възстановил посочената сума. Засрахователното дружество
предявило правата си в заповедно производство, където съдът издал заповед за
изпълнение за търсената сума. При условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът
предявява настоящия иск за установяване на вземането му към ответника в размер
на 12 203.13 лева, ведно със законната лихва, дължима от датата на
депозиране на заявлението до окончателното й иплащане. Претендира и направените
в производството разноски.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати посочената сума, ведно с
15 лева разноски по ликвидиране на щетата, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и лихва на
основание чл. 86 вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД в размер на 291.16 лв. за периода
от 25.02.2017г., денят, следващ деня, в който изтича седемдневния срок за
доброволно изпълнение предвиден в регресната покана, до 16.06.2019г., денят на
подаване на исковата молба в съда.
Претендира и направените в производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът В.С.С. чрез
назначения му особен представител оспорва предявения иск. Прави възражение и за
погасяването му по давност на основание чл.378, ал.1 КЗ.
От твърденията на ищеца съдът обосновава извод за правното основание на
предявения иск. В случая са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.500, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл.86, ал. 1, вр. с чл. 84, ал.
1 ЗЗД. Искът е регресен и е поставен в зависимост от наличието на плащане,
извършено от застрахователя по задължителна застраховка ГО на увреденото от
застрахования водач лице в изрично предвидените от закона случаи. На доказване
в производството от страна на ЗД подлежат фактите – наличие на валидно действащ
към момента на ПТП застрахователен договор, покриващ задължителна застраховка
„ГО”; настъпило застрахователно събитие, причинено от застрахования водач;
изплатено обезщетение и неговия размер; наличие на виновно поведение от страна
на застрахования, което е в пряка причина за настъпилия вредоносен резултат
(като изключение на гаранционно обезпечителната отговорност на застрахователя).
Искът по чл.86 ЗЗД е акцесорен и предпоставя наличие на парично вземане за
ищеца от ответника, както и забава от страна на ответника. Дължи се доказване
наличието на такова парично вземане, неговият размер и периода, за който се
претендира обезщетението, като се държи сметка за момента, от който за ищеца
възниква правото да претендира плащане по регресния иск.
Допустими са всички доказателствени средства, предвидении
в ГПК. Представените писмени доказателства и направените доказателствени
искания от страна на ищеца са допустими и относими към спорното право.
Към момента ищецът не
представя доказателства за наличие на валидна застрахователна полица.
С оглед гореизложеното и на основание чл.140, ал.1
и ал.3 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА представените с
исковата молба: застрахователна полица № 07112002039875 на „ЗД Евроинс” АД,
комплект от документи, съставени от компетентните полицейски и здравно власти
във връзка с настъпването на ПТП и здравния статус на пострадалото лице, с
превод на български език, извършен от лицензирана преводаческа фирма
„Интермонд” ЕООД – 19/21 листа, комплект от документи, съдържащи кореспонденция
между „ЗД Евроинс” АД и „Ван Амейде – Испания”, съдържаща информация относно
размера на платените обезщетения от задграничния кореспондент във връзка с
щетата и основанията за извършването на плащанията, с превод на български език,
извършен от лицензирана преводаческа фирма „Интермонд” ЕООД 13/13 листа,
платежни документи за изплатени от „ЗД Евроинс” АД към „Интерюръп” и „Ван
Амейде” с приложения и описи, във връзка с процесната щета ********** за
изплатени застрахователни обезщетения и дължими посреднически такси.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад.
ПРЕДОСТАВЯ двуседмичен срок за становище по
доклада.
УКАЗВА на страните, че ако в предоставения им срок
не направят доказателствени искания, губят възможността да направят това по –
късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно
заседание за 08.04.2020 година от 10.15 часа,
за която да се призоват страните.
НАПЪТВА страните към медиация
или друг способ за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните
възможността да ползват правна помощ, ако имат право и необходимост от това.
Копие от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и копие
от отговора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :