Решение по дело №47/2021 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Харманли,  22.03.2021 год.

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари  през  две хиляди и деветнадесет и първа година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по глава III раздел V, чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания .

 

Образувано е по жалба от "СОФИЯ КОМЕРС-ЗАЛОЖНИ КЪЩИ" АД седалище и адрес на управление- гр.София, район*****, код по БУЛСТАТ *****,представлявано от П.В.В.-изпълнителен директор, ЕГН ********** против Наказателно постановление № 26 - 001179 от 13.01.2021г. на Директор на дирекция "Инспекция по труда" гр. Хасково, с което на основание  на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.1 от КТ във връзка чл.415в, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300,00 лева, за нарушение на чл.66, ал.1, т.7 от Кодекса на труда във връзка с чл.244, т.1 от Кодекса на труда и Постановление №350/19.12.2019г. за определяне размера на MP3 за страната (в сила от 01.01.2020г., Обн.ДВ,бр.101/27.12.2019г., доп. ДВ,6р.9/ 31.01.2021г.).

Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателят "СОФИЯ КОМЕРС-ЗАЛОЖНИ КЪЩИ" АД гр. София, поради което обжалва същото в законоустановения срок с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Същият боподателя моли съдът да отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно Наказателно постановление № 26 - 001179 от 13.01.2021г. на Директор на дирекция "Инспекция по труда" гр. Хасково. Алтернативно се прави искане за намаление на размера на наложената  имуществена санкция до минималния размер предвиден в санкционна разпоредба.

 

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган /АНО/, редовно призован, чрез процесуалния си представител, която оспорва жалбата като неоснователна и излага аргументи в тази насока.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

При извършена проверката на 02.12.2020 г.  в обект - заложна къща в гр.Симеоновград, ул.**** и на 15.12.2020г по документи в Д „ИТ” Хасково, свид. инж. Е.И.Л.  на длъжност „гл. Инспектор“ и свид. инж.Н.Т. Делчевна длъжност „инспектор“ в Дирекция "ИТ" гр. Хасково по спазване на трудовото законодателство на "София Комерс- заложни къщи” АД, седалище и адрес на управление гр.София, район ***, БУЛСТАТ *****, представлявано от П.В.В.-изпълнителен директор, ЕГН ********** като работодател е сключил допълнително споразумение №3244/01.01.2020г. към трудов договор №545 от 17.12.2012г. с Д.И. Д., на длъжност „комисионер заложна къща”, подписано на 01.01.2020г. от двете страни (работник-работодател), в което считано от 01.01.2020г. е уговорил основно трудово възнаграждение в размер на 585,41 лв. за пълно работно време, осемчасов работен ден,седмично 40 часа, приусловията на сумирано отчитане на работното време.

Описаното нарушение е извършено на 01.01.2020г. в обекта, където е мястото на работа на лицето-заложна къща, гр.Симеоновград, ул*****и е констатирано при проверка в обекта описан по-горе на 02.12.2020г. и по документи на 15.12.2020г. в Д"ИТ"Хасково, изискани с Призовка по чл.45,ал.1 от АПК с изх.№20080153/02.12.2020г.

При поискване, от страна на работодателя, при проверката по документи в Д "ИТ" Хасково на 15.12.2020г., били представени: Допълнително споразумение №3244/01.01.2020г. към трудов договор №545 от 17.12.2012г. с Д.И. Д.; Призовка по чл.45,ал.1 от АПК с изх. №20080153/02.12.2020г.; Протокол за извършена проверка с рег. №ПР2035477 / 18.12.2020г.; График/Отчетна форма за м.10.2020г.; Индивидуален фиш за работна заплата на лицето Д. И. Д. за м.Х 2020г.; Пълномощно с per.№08353/04.09.2020г.

С оглед на така установеното е бил съставен АУАН № 26-001179 от 18.12.2020г., съставен от  инж. Е.И.Л. - гл. инспектор и свид. инж. Н.Т.Д.-инспектор в Дирекция "ИТ" гр. Хасково в присъствието на С. К. П. от д. Малко Асеново, община Харманли,  като е прието за извършено от "София Комерс-заложни къщи” АД, седалище и адрес на управление- гр.София, в качеството му на работодател, нарушение чл.66, ал.1,т.7 от Кодекса на труда във връзка с чл.244,т.1 от Кодекса на труда и Постановление №350/19.12.2019г. за определяне размера на MP3 за страната (в сила от 01.01.2020г., 06н.ДВ,бг.101/27.12.2019г.,доп.ДВ,6р.9/31.01.2021г.) за това, че като работодател е сключил допълнително споразумение №3244/01.01.2020г. към трудов договор №545 от 17.12.2012г. с Д. И. Д., на длъжност „комисионер заложна къща”, подписано на 01.01.2020г. от двете страни (работник-работодател), в което считано от 01.01.2020г. е уговорил основно трудово възнаграждение в размер на 585,41 лв. за пълно работно време, осемчасов работен ден,седмично 40 часа, при условията на сумирано отчитане на работното време, като нарушение е извършено на 01.01.2020г. в обекта, където е мястото на работа на лицето-заложна къща, гр.Симеоновград, ул."*** и е констатирано при проверка в обекта описан по-горе на 02.12.2020г. и по документи на 15.12.2020г. в Д"ИТ"Хасково.

Актът е връчен на жалбоподателя, чрез пълномощник, като в предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН тридневен срок е постъпило писмено възражение срещу съставения акт за установяване на административно нарушение,което не е подписано от представител на дружеството "София Комерс- заложни къщи” АД, седалище и адрес на управление- гр.София, а печатът на дружеството не може да замести подписа на законния му представител. Към възражението е представено допълнително споразумение Допълнително споразумение №3244 А / 01.01.2020г. към трудов договор №545 от 17.12.2012г. с Д. И. Д.;

Описаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването му, а именно: Протокол за извършена проверка №ПР2035477/18.12.2020 г.; Призовка на основание чл. 45 ал.1 АПК с изх.№20080153/02.12.2020 г.; Допълнително споразумение №3244/01.01.2020 г. към трудов договор №545/17.12.2012 г.; График за отчитане явяването и неявяването на работа  през месец октомври 2020 г.; заверен препис от фиш на работна заплата за месец октомври 2020 г на К. М. А.ЕГН **********; заверен препис от фиш на работна заплата за месец октомври 2020 г на Д. И. Д.ЕГН **********; нотариално заверено пълномощно №08353 от 04.09.2020 г. на нотариус М. К. гр.София; писмени възражения  с вх.№20103815/22.12.2020 г.;допълнително споразумение №2344А/01.01.2020 г към трудов договор №545/17.12.2012 г.; разходен касов ордер №42/24.06.2020 г.; разходен касов ордер №82/24.09.2020 г.; разходен касов ордер №118/21.10.2020 г.; разходен касов ордер №146/25.11.2020 г.; АУАН № 26-001179 от 18.12.2020 г.; придружително писмо с изх.№21001558/13.01.2021 г за доставяне на НП; известие за доставяне  на НП – ИД  PS 6300 015LQQ X; НП №26-001179 от 13.01.2021 г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“  със седалище гр.Хасково, както и от показанията на изслушания в съдебно заседание свидетел Е.И.Л.  на длъжност   «гл. Инспектор» и свид. Н.Т.Д. на длъжност  -инспектор, двамата в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Хасково, които съдът кредитира с доверие като логични, вътрешно непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Въз основа на горе установената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

 

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

 

По приложението на процесуалния и материалния  закон

 

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма.

НП е върчено на санкционираното лице на 18.01.2021г, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.  

При извършване на тази служебна проверка се установява, че  АУАН № 26-001179/18.12.2020г. е съставен в присъствието и връчен на С.К. П., в качеството му на пълномощник на "София Комерс- заложни къщи” АД, седалище и адрес на управление гр.София, район ***, БУЛСТАТ *****, представлявано от П.В.В.-изпълнителен директор, съгласно нотариално заверено пълномощно (лист 13 от делото на РС). По делото няма спор относно фактите по установяване на административното нарушение, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на търговското дружество.

Налице са обстоятелства  свързани с наличието на пороци в процедурата по предявяване на АУАН и неговото връчване на лице, което не е упълномощено затова. Безспорно ЗАНН регулира отношения на власт и подчинение между неравнопоставени субекти, които възникват винаги по повод на неправомерни действия, изрично посочени в закон и за тях законодателят е предвидил съответна санкция. Настъпването на неблагоприятни последици в правната сфера на лицето, срещу което е образувано административно наказателното производство /АНП/, е причина ЗАНН да постави категорично изискване за лично участие на нарушителя – чл.40 и чл. 43 от ЗАНН. Настоящият  въззивен състав не отхвърля принципната възможност посоченият за нарушител да може да бъде представляван в хода на административно наказателното производство. С още по-голяма сила това се отнася за случаите, когато производството е по реда на чл. 83 от ЗАНН – срещу юридически лице, което поради своите характеристики е лишено от възможността самостоятелно да изразява воля, а тази негова функция е предоставена на лицата, които по закон имат право да действат от негово име – управител, представляващ или лица, които са упълномощени да извършват конкретни действия или волеизявления. В настоящия случай няма спор, че санкционираното акционерно дружество се представлява от П.В.В.-изпълнителен директор. Същият е издал на С. К. П. от с. Малко Асеново, общ. Димитровград, приложеното към АНП нотариално заверено пълномощно рег. № 08353 от 04.09.2020 г. Според съдържанието му  лицето е упълномощено с широк кръг права да представлява дружеството, но не и да представлява същото при връчване и подписване на акт за установяване на административно нарушение на Инспекцията по труда, регионалните подразделения на територията на Република България.

От примерното изброяване на дейностите, за извършване на които лицето е упълномощено, е видно, че на пълномощника са дадени права да представлява упълномощителя си пред конкретно изброени институции, като лицето може да представлява дружеството пред всички държавни, общински и обществени органи и организации, данъчни и финансови служби, СОД, СОТ, МВР и КАТ, с право да подава и получава всички необходими документи; да  представлява дружеството пред данъчни органи във връзка с подаване, приемане и подписване на всякакви документи /декларации, справки, молби; удостоверения и др./, в т.ч. да декларира данни за промяна на обстоятелствата във връзка с промяна на данните на фирмата. В пълномощното е записано, че са делигирани права пред Инспекция по труда и всичките и регионални подразделение на територията на република България. Липсва, обаче изрично упълномощаване за осъществяване на представителство на акционерното дружество в образувани срещу него административнонаказателни производства на  „Инспекцията по труда“ и нейните Дирекции в страната, като подписва АУАН, НП или да прави възражения срещу тях. Такива пълномощия, обаче са дадени от упълномощителя на пълномощника на дружеството, но по отношение на Регионалните Дирекции на Комисията за защита на потребителите на територията на Република България, с права да подписва от името на Дружеството констативни протоколи, административни актове и всички други документи, свързани с извършените от Комисията проверки, като за целта съставя, попълва, подава, изисква и получава от мое име и ме подписва, където е необходимо.

Настоящият въззивен състав счита, че предвид липсата на изрични пълномощия на упълномощеното лице за участие в АНП срещу търговското дружество, както и да подписва от името и за сметка на "София Комерс- заложни къщи” АД, седалище и адрес на управление гр.София, район ***БУЛСТАТ ***** е следвало Актът за установяване на административно нарушение, съгласно чл. 416, ал.3 от КТ да се връчи на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка /каквато възможност ЗАНН не предвижда/.По делото не са налични доказателства  АУАН да е изпращан за предявяване и подписване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка /каквато възможност ЗАНН не предвижда/, поради което е налице допуснато нарушение, което АНО не е установил при съставяне на НП, в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Това нарушение би могло да се санира, ако АУАН е бил връчен надлежно, което в случая не е сторено.

Процесният АУАН е предявен и връчен при нарушение на процедурата по чл. 416, ал.3 от КТ. Логическото тълкуване на чл.416, ал.3 от КТ води до категоричния извод, че съставените АУАН следва да се връчват на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401.В разглеждания случай АУАН е съставен в присъствие на лице без представителна власт, т.е. в отсъствие на законен представител на юридическото лице, нарушител и е предявен и връчен на пълномощник, в чиято представителна власт не е изрично включено пълномощието да получава съставени срещу търговското дружество АУАН.

Нарушаване на реда за предявяване и връчване на АУАН, регламентиран в  чл.416, ал.3 от КТ безспорно ограничава възможността за реализиране защитата на санкционираното лице, както с оглед произтичащите от връчването на акта права и задължения /по чл. 44 ЗАНН/, свързани именно с правото на защита, така и с оглед функциите на АУАН в административно-наказателното производство, а именно значението му на правен акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно нарушение, което не позволява да бъдат тълкувани разширително като официални документи, каквито доводи са наведени в касационната жалба. Ненадлежното му предявяване и връчване представлява нарушение на процесуалните правила, което е съществено и не може да бъде поправено в съдебната фаза на процеса.

От доказателствата по делото, се установява, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в предявяване и връчване на АУАН на лице без представителна власт, в нарушение на разписаната процедура по  чл.416, ал.3 от КТ, която се явява специална по отношение на разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН, довело и до непредявяване на акта на нарушителя,  което опорочава изначално образуваното административно - наказателното производство и представлява формална предпоставка за отмяна на процесното НП, като незаконосъобразно.

Съдът констатира, че издаденият АУАН и  наказателно постановление не отговарят на императивните разпоредби съответно на чл.42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и  чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 1 и т. 6 от ЗАНН.

Разпоредбата на   чл. 66, ал.1, т.7 от КТ регламентира, че трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 244, т. 1 от КТ  „Министерския съвет определя минималната работна заплата за страната”.

Съгласно ПМС№ 350/19.12.2019г. е определен от 1 януари 2020 г. размер на минималната месечна работна заплата за страната 610 лв. и на минималната часова работна заплата 3,66 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица, като размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец.

Съдът намира обаче, че от фактическото и правно описание на нарушението в Акта за установяване на административно нарушение, а и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, на практика не става ясно за какво точно административно нарушение е наказано дружеството за това, че е договорило заплата в размер на 585,41 лева, като не се излагат никакви факти относно съставомерните признаци, че така договорената заплата е по – ниска от минималната за страната, определена с ПМС№ 350/19.12.2019г. В Наказателното постановление като изпълнително деяние е посочено, че работодателят е "уговорил"  основно трудово възнажраждение в размер на  585,41 лв. за пълно работно време, осемчасов работен ден,седмично 40 часа, при условията на сумирано отчитане на работното време. Фактът, че е договареното трудово възнаграждение между страните, изпълва изискването на разпоредбата на чл.66, ал.1, т.7 от ГПК, доколкото по силата на посочената норма се изисква единствено да е договорено основно трудово възнаграждение, което е сторено, но за така довореното трудово възнаграждение, че е  в по- нисък размер от минималният за страната, съгласно ПМС№ 350/ 19.12.2019г., не са изложени фактически твърдения за съставомерните признаци от състава на нарушението. При договарянето на конкретния размер на работната заплата по индивидуален трудов договор следва да се спазват и повелителни разпоредби на Кодекса на труда, закон, указ, устав или друг нормативен акт, като неспаздването им води до нарушение на чл. 14 от Наредбата за договаряне на работната заплата, тъй като по този начин не се спазват императивни норми, установени с Постановление на Министерски съвет за определяне на размера на минималната работна заплата за страната. Наказанието обаче в конкретния случай е наложено на основание чл. 414, ал.1 от КТ, като тази норма не съдържа самостоятелен състав на нарушение и не допринася за изясняване на въпроса за какво нарушение е наказано лицето.

Несъответствието между фактите и правното основание, послужили като основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството се преценя от настоящият състав, като нарушение на закона, което налага отмяна на наказателното постановление.

Съдът прие за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че от страна на Дирекция "Инспекция по труда" – гр.Хасково на  02.12.2020 г. в обекта на контрол и на 15.12.2020г по документи в ДИТ Хасково, инж. Е.И.Л. - гл. инспектор, в присъствието на инж.Н.Т.Д.-инспектор в Дирекция "ИТ" гр. Хасково, на основание чл.399 и във връзка с чл.402, ал.1 и ал.2 от КТ е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на АД "СОФИЯ КОМЕРС-ЗАЛОЖНИ КЪЩИ" седалище и адрес на управление- гр.София, район*****,  БУЛСТАТ *****,при която са констатирани общо 7 броя различни по вид нарушения. За отстраняването им контролния орган на осн. чл. 404, ал.1, т.1 от КТ е изготвил задължителни предписания до дружеството. По т.4 от съставения протокол за извършена проверка с Per. № ПР2035477/18.12.2020г. е описано като нарушение, че с допълнително споразумение №3244/01.01.2020г към трудов договор №545 от 17.12.2012г, считано от 01.01.2020г между АД"София комерс-заложни къщи" и Д. И. Д., на длъжност "комисионер заложна къща", е уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 585,41 лв. при условията на осемчасов работен ден, седмично 40 часа. Горното е в нарушение на чл.66, ал.1, т.7 от КТ във връзка с чл.244, т.1 от КТ във връзка с Постановление № 350 от 19.12.2019г., за което нарушение впоследствие на 18.12.2020г. е съставен АУАН № 26-001179 и съответно издадено процесното Наказателно постановление № 26-001179 от 13.01.2021г., с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на "София Комерс- заложни къщи” АД, седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, бул."Христо Ботев" № 3 ет.3, БУЛСТАТ *****, по чл.416, ал.5 от КТ,вр. чл.414,ал.1 от КТ, вр. чл.415в,ал.1 от КТ. Настоящият състав намира, че отговорността по посочения текст може да бъде ангажирана, само ако контролните органи не са се възползвали от предоставената им законова възможност да дадат задължителни предписания. След като такива са дадени е следвало контролния орган да изчака изтичането на срока за изпълнение на дадените предписания  - 23.12.2020г. и ако същите не са изпълнени, едва тогава да състави АУАН / издаден на 18.12.2020г./ и ангажира отговорността на дружеството за неизпълнението им, но на основание 415, ал.1 от КТ, респ. Чл.415в, ал.1 от КТ.

По отношение на направеното възражение от жалбоподателя, че съдът не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН, настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за приложение в процесния случай на чл. 28 от ЗАНН. КТ съдържа специална административнонаказателна разпоредба относно маловажните административни нарушения на КТ – чл. 415в. Цитираната норма в ал. 2 изрично изключва от кръга на маловажните нарушения на КТ нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ. Чл. 415в, ал. 2 от КТ е специално правило спрямо чл. 28 от ЗАНН. Съдът дължи единствено проверка изключено ли е нарушението по силата на чл. 415в, ал. 2 на КТ от кръга на маловажните нарушения, и ако не е, да провери - маловажно ли е същото по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ – т.е. налице ли са кумулативно изискваните предпоставки.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 26 - 001179 от 13.01.2021г. на Директор на дирекция "Инспекция по труда" гр. Хасково, с което на "София Комерс- заложни къщи” АД, седалище и адрес на управление гр.София, район ****, БУЛСТАТ *****, представлявано от П.В.В.-изпълнителен директор,  на основание чл.416, ал.5 от Кт, вр. с чл.414, ал.1 от КТ,вр. чл.415в, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300,00 лева, за нарушение на чл.66, ал.1, т.7 от Кодекса на труда във връзка с чл.244, т.1 от Кодекса на труда и Постановление №350/19.12.2019г. за определяне размера на MP3 за страната (в сила от 01.01.2020г., Обн.ДВ,бр.101/27.12.2019г., доп. ДВ,6р.9/ 31.01.2021г.).

Съдът не присъжда разноски, тъй като жалбоподателя не е направил искане за такива и не е представил писмени доказателства за направени такива.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 пред. 1 от ЗАНН, Харманлийският районен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26 - 001179 от 13.01.2021г. на Директор на дирекция "Инспекция по труда" гр. Хасково, с което на "София Комерс- заложни къщи” АД, седалище и адрес на управление гр.София, район ****, БУЛСТАТ *****, представлявано от П.В.В.-изпълнителен директор,  на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.1 от КТ,вр. чл.415в, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300,00 лева, за нарушение на чл.66, ал.1, т.7 от Кодекса на труда във връзка с чл.244, т.1 от Кодекса на труда и Постановление №350/19.12.2019г. за определяне размера на MP3 за страната (в сила от 01.01.2020г., Обн.ДВ,бр.101/27.12.2019г., доп. ДВ,6р.9/ 31.01.2021г.).

 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от всяка от страните в 14 – дневен срок, считано от съобщаването му пред Административен съд - Хасково.

                                                                                                   

                                                    СЪДИЯ: