Решение по дело №472/2023 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 226 от АПК във връзка с чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е след Решение № 10509/01.11.2023г., постановено по адм. д. № 2062/2023 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, с което е отменено Решение № 229/12.12.2022г на А. съд – Перник, постановено по адм. д. № 379/2022г. по описа на АС - Перник и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като са дадени задължителни указания при новото разглеждане на делото, свързани с назначаване на съдебно техническа експертиза за разрешаване на спора от фактическа страна.

Предмет на обжалване е Решение № 630713**** от 12.09.2022г., издадено от директора на ТП на НОИ – Перник, с което е отхвърлена жалба на С. Р. С. вх. № 1012-13-122/16.18.2022 г. против разпореждане [номер]****/пр. № 2113-13-415#2/ от 01.08.2022г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, за което е подадено заявление с вх. № 2113-13-415/23.05.2022г.

В жалбата се посочва, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, както и потвърденото с него разпореждане. Претендират се разноски.

В съдебно заседание при новото разглеждане на делото, жалбоподателят не се явява, не се представлява. В писмено становище от пълномощника си адвокат П. П. поддържа жалбата и излага становище по съществото на спора. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за съответните съдебни инстанции.

В съдебно заседание ответникът – директорът на ТП на НОИ - Перник, чрез упълномощения си процесуален представител – юрисконсулт Скримова, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

По настоящето дело са приобщени и приети като доказателства материалите по адм.д № 379/2022г. по описа на АС Перник, материалите по адм.д. № 2062/2023г. по описа на ВАС.

Настоящият съдебен състав на А. съд – Перник, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по подадено от С. Р. С. заявление до директора на ТП на НОИ – Перник с вх. № 2113-13-415/23.05.2022г., с което същият е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. По заявлението е постановено разпореждане [номер]**** от 01.08.2022 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Перник, с което е отказано отпускане на исканата пенсия. Изложени са мотиви, че макар и към датата на подаване на заявлението жалбоподателят да е на възраст 58 години 10 месеца и 10 дни, т.е. да има необходимата съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО възраст, същият няма необходимия осигурителен стаж от 15 години положен при условията на втора категория труд, съгласно същата разпоредба. В разпореждането е зачетен осигурителен стаж, както следва:

- осигурителен стаж от втора категория труд - 14 години 7 мес. и 16 дни,

- осигурителен стаж от трета категория труд – 18 години 4 мес. и 23 дни,

Общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд на основание чл. 104 от КСО, е 36 години 8 месеца и 23дни.

Периодът от 13.04.1987г. до 25.05.1988г. на длъжност „шофьор“ към „***“ – [населено място] е зачетен на С. Р. С. като стаж от трета категория труд по Удостоверение от Д. „***“ [населено място]“, обр. УПСГ – 30 с № 02-736/28.05.2021 г. Допълнително представените от заявителя документи - акт за встъпване в длъжност от 02.06.1987 г., трудов договор № 44/02.06.1987 г.; и акт № 55/25.05.1988 г. за прекратяване на трудов договор не са променили изводите на длъжностното лице, тъй като не съдържат данни за вида и тонажа на управлявания от него автомобил.

Предвид горното на С. С. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория труд по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като същият няма изискуемите 15 години при втора категория труд за да бъде търсено наличието на 100 точки, като сбор от осигурителен стаж и възраст, признати са само 14 години 7 месеца и 16 дни.

Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ – Перник. Жалбоподателят не е съгласен с незачитането на трудовия му стаж в периода от 13.04.1987г. до 25.05.1988г. на длъжност „шофьор“ към „***“ – [населено място], като стаж от втора категория. Посочва, че е работил като шофьор на товарен автомобил „***“, който е над 12 тона.

Във връзка с подадената жалба, директорът на ТП на НОИ – Перник е изискал повторна проверка от дирекция „***“ (***), [населено място] относно обстоятелството дали в съхраняваната документация за „Строителни войски“ има данни лицето да е работил на длъжност като волнонаемен шофьор и дали има данни за вида и тонажа на управлявания от него автомобил. В отговор с писмо изх. № 02-736#4 от 18.08.2022г. Държавна агенция „Архиви“, дирекция „***“ уведомява, че в съхраняваните архивни документи на поделение 64450 за 1987г. и 1988г. липсват данни за марката и тонажа на автомобилите, които са управлявали шофьорите, липсва също информация за категорията труд, положен от работниците и служителите преди 1992г. и заповеди за зачисляване на автомобили. В отговора е пояснено, че на г-н С. е издадено удостоверение № 02-736/28.05.2021 г., отразяващо отработеното от него време и получения осигурителен доход в поделение 62260 – Перник, подразделение на поделение 64450 – София.

С обжалваното Решение № 630713****/12.09.2022 г. Директора на ТП на НОИ – Перник отхвърлил жалбата и оставил в сила разпореждането. В мотивите на решението е посочено, че правилно длъжностното лице по пенсионнно осигуряване не е зачел от втора категория труд по т. 53а от ПКТП (отм.), а е зачел от трета категория труд осигурителния му стаж за времето от 13.04.1987 г. до 25.05.1988 г. на длъжност "шофьор" към „***“. Прието е, че лицето няма изискуемите се за правото 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд.

Недоволен от постановените актове, С. обжалва същите пред А. съд - Перник. Счита, че неправилно е зачетен от трета, вместо от втора категория труд осигурителният стаж за времето от 13.04.1987 г. до 25.05.1988 г. на длъжност "шофьор" към „***“ поделение *** и негово подразделение 62260. Прилага трудова книжка в подкрепа на твърдението, че за периода от 13.04.1987 г. до 25.05.1988 г. е заемал длъжността „шофьор“ и счита, че същият период следва да бъде зачетен като втора категория по т. 53а от ПКТП (отм.).

В рамките на първото разглеждане на делото са представени като доказателства: Удостоверение от Д. „***“ [населено място]“, обр. УПСГ – 30 с № 02-736/28.05.2021 г.; трудова книжка № 13 на С. Р. С.; Акт за встъпване в длъжност от 02.06.1987 г.; Трудов договор № 44/02.06.1987 г.; Акт № 55/25.05.1988 г. за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие, както и писмо – отговор от Държавна агенция „***, Д. „***“ [населено място].

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Й. И. Н. и П. М. Г.. Свидетелят Н. заявява, че през периода 1987-1988 г. с настоящият жалбоподател са работели заедно в Националните строителни обекти, в Пернишки промишлен комплекс, Главно управление „***“, като са изпълнявали една и съща длъжност шофьор и са управлявали автомобили „***“ – 13 тона и след това „***“ влекач 1632 – 25 тона. Ясно си спомня, че колегата му С. е управлявал „Камаз“ – самосвал – 13 тона. Свидетелят Г. заявява, че през процесния период е заемала длъжността „Организатор по труда“ в поделение на „***“ ***, за „***“ ***, като в същият период лицето С. С. е престирал труд като шофьор на „***“ – самосвал – 13 тона. Твърди че естеството на длъжността й се характеризирало с изчисляване на пътни листа, товарителници и изчисляване на гориво, което предполага боравенето с данни, касаещи тонажа на автомобилите и дори към момента си спомня, че разходната норма на гориво за самосвал е 36 литра на сто километра изминат пробег.

При новото разглеждане на делото в изпълнение на указанията в отменителното решение на ВАС по адм. д. № 2062/2023г. е допусната съдебно – техническа експертиза със задача да установи превозните средства към момента на полагане на осигурителния стаж в мястото на работа водили ли са се на отчет в КАТ или друга институция, колко са били на брой и по вид и с какви технически характеристики са били и по - специално тонаж. В изпълнение на поставената задача вещото лице е извършило справки в сектор „ПП“ на ОДМВР – Перник, правен отдел на „***“ /правоприемник на „***“/, както и е извършило посещение на място в архива на *** – Велико Търново. Установява се в заключението, че в масивите на ОДМВР, сектор „ПП“ няма информация за транспортна техника, зачислена на „***“. В архивната документация на *** за поделение *** София, подразделение *** Перник за процесния период се откриват данни за трудов договор на С. Р. С. и акт за встъпване в длъжност. Не се откриват данни за транспортната техника, зачислена на лицето, като при преглед на трудовите договори и заповеди на командира на поделението не се открива такова зачисляване на нито един работник в поделението. Липсват такива данни и в разплащателните ведомости. Липсват каквито и да били книжа, архивирани конкретно за транспортната техника на поделението за периода 1987г. – 1988г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 118, ал. от КСО срещу акт, който подлежи на съдебно оспорване по съдебен ред, от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган – директора на ТП на НОИ – Перник – чл. 117, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, буква "а" от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен орган – длъжностното лице по пенсионно осигуряване.

Оспорваният акт е издаден в предписаната от закона форма. Същият е мотивиран, като в него са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му, Същото е напълно относимо и за разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Въз основа на изложеното, съдът приема, че не е налице хипотезата на чл. 146, т. 2 от АПК.

Административнопроизводствените правила при издаването на оспорвания административен акт са спазени и не е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение на материалноправните разпоредби и целта на закона, съдът намира следното:

Няма спор, че към датата на подаване на заявлението – 23.05.2022 г. жалбоподателя е отговарял на изискването за възраст, като е имал навършени 58 г. 10 м. и 10 дни. Спорът между страните е по изпълнението на условията по чл. 69б, ал. 2 КСО и в частност – относно изпълнение на изискването за 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, в която връзка спора е относно признаването на осигурителния стаж за периодите от 13.04.1987г. до 25.05.1988г., който жалбоподателят счита, че следва да бъде зачетен като такъв от втора категория по чл. 53а от ПКТП/отм/. Според предвиденото в т. 53а от ПКТП (отм.), от втора категория е трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона.

В тази връзка, съгласно чл. 104, ал. 1 КСО, категорията труд се определя според "характера и условията" на полагания труд, като осигурителният стаж и доход се установяват с данните по чл. 5, ал. 5, т. 1 КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец – чл. 40, ал. 1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), издадени въз основа на разплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

По делото не са представени доказателства в съответствие с изискването на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, удостоверяващи, че през посочените периоди С. е бил назначен и е работил като шофьор на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. Такава информация не се извлича и от представените по делото документи, както и съдебно-техническа експертиза. Нито трудовата книжка, нито акта за встъпване в длъжност или трудовия договор, нито ***, издадено от ***, съдържат данни за товароподемността на управлявания от жалбоподателя автомобил. Няма данни и за вида на превозното средство – камион или друго транспортно средство. Във всички цитирани документи е записана единствено длъжността „шофьор“. От приетото заключение на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че за поделение *** София, подразделение *** Перник липсват въобще книжа за транспортната техника на поделението за периода 1987г. – 1988г.

Разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО, предвижда че за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. В случая за периодите са представени писмени доказателства – трудова книжка, както и трудов договор, които са издадени от работодателя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. При наличието им, в случая свидетелски показания са допустими. Показанията на разпитаните свидетели обаче не могат да установят вида на превозното средство, управлявано от жалбоподателя. Свидетелят Н., който заявява, че с жалбоподателят са били „колеги“ и са карали камион „***“ 13 тона, видно от удостоверение с изх. № 1210/25.09.2007г. издадено от Държавно предприятие „Строителство и възстановяване“ е работел в друго поделение - ***, различно от това на жалбоподателя. Същият няма как да има преки впечатления от управляваното от жалбоподателя превозно средство. Показанията на другия разпитан свидетел Г. също не могат да бъдат ценени, тъй като самата тя заявява, че няма следа, писмен документ, който да удостоверява, че тази техника се е използвала. Изявлението, че свидетелката може да определи тонажа на камиона по разходната норма на горивото, е голословно и при трудността за запаметяване на такива технически подробности за технически характеристики отпреди 30 години само по себе си е недостатъчно за фактически и правен извод.

В тежест на лицето, което иска да установи, че е работило при условията на втора категория труд, е да представи екземпляри от документи, които имат доказателствена стойност по чл. 40, ал. 3 от НПОС. В случая жалбподателят не доказва нещо различно от записите на длъжностите, които се съдържат в официалните документи, а именно във ведомостите, трудовата книжка, удостоверения обр. УП-3, нито че трудовите му функции в процесния период са били идентични с тези на шофьор на товарни автомобили с товароподемност над 12 и повече тона. Предвид изложеното и с оглед липсата на доказателства трудът да е положен при специфични условия, административният орган правилно при преценка правото на претендираната от лицето пенсия не е зачел от втора категория труд, а е зачел от трета категория труд осигурителния му стаж в периода 13.04.1987г. - 25.05.1988г.. на длъжност „шофьор“ в „***“.

Въз основа на изложеното настоящия състав приема, че процесното решение е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената форма за действителност, при спазване на административно производствените правила и при точно прилагане на материалния закон. Жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. Н. основание чл. 78, ал. 8 ГПК, субсидиарно приложим съгласно чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, същото е в размер на 100 лева за настоящата съдебна инстанция, тъй като при новото разглеждане ответникът не е заявил претенция за присъждане на разноски по адм. д. № 2062 от 2023 г. на ВАС предвид, че настоящото производство се е развило по реда на чл. 226, ал. 3 АПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Р. С., [ЕГН] против Решение № 630713**** от 12.09.2022г., издадено от директора на ТП на НОИ – Перник, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане [номер]****/пр. № 2113-13-415#2/ от 01.08.2022 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Перник, с което му е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69 б, ал.2, т.2 от КСО.

ОСЪЖДА С. Р. С., [ЕГН] от [населено място] дол, обл. Перник, [улица]да заплати на ТП на НОИ - Перник разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 (сто) лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.