Решение по адм. дело №1773/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 84, ал. 14 от Закона за културното наследство (ЗКН).

Образувано е по жалба на „Салт Лейк Вю“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Поморие, [жк], [адрес], ап. 9, представлявано от управителя И. Р. Ц., чрез адвокат Б. Б., АК – Бургас, съдебен адрес - гр. Бургас, [улица], ет. 1, против отказ, обективиран в становище с изх. № СТ-84-136/19.07.2023 г. на заместник министъра на културата за съгласуване на виза за проектиране и Инвестиционен проект за обект „Жилищна сграда“ в УПИ ХХІ-5387, кв.251 по плана на гр.Поморие; части: Архитектурна, Конструктивно становище и Геодезическа; фаза: Технически проект (ТП).

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материалноправни разпоредби и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че визата за проучване и проектиране е издадена въз основа на действащ ПУП-ПРЗ за имота, одобрен със заповед № РД-16-1227/30.11.2005 г., а заповед № РД 9Д-0003/10.03.2011 г., с която са определени временни режими за опазване на единичната недвижима културна ценност „Поморийски солници“ и прилежащата й охранителна зона е издадена след заповедта за одобряване на ПУП – ПРЗ и същата следва да се прилага само занапред. Посочва се, че не са спазени сроковете по провеждане и приключване на административното производство по съгласуване на визата и инвестиционния проект, както и че дружеството не носи отговорност за съдържанието на визата и вида на скицата върху която е издадена същата, съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, а това е задължение на Община Поморие. Иска се отмяна на отказа и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ангажира доказателства. Претендира разноски за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – заместник-министър на културата, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба чрез процесуален представител, е изразено становище по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно [нотариален акт], том І, дело № 6/2022 г. дружеството „Салт Лейк Вю“ ЕООД е придобило поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Поморие, одобрени със заповед № РД-18-36/29.04.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 28.06.2017 г., с адрес на имота: гр. Поморие, [улица], местност „Малкото езеро“, с площ на имота 435 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – средно застрояване (от 10 до 15 м), с номер по предходен план 5387, кв. 251, парцел ХХІ (л. 19 – 20).

На 11.01.2022 г. от главния архитект на община Поморие, във връзка с подадено заявление от „Салт Лейк Вю“ ЕООД в качеството му на собственик на УПИ ХХІ-5387, кв. 251 по плана на гр. Поморие е издадена виза за проектиране и проучване като в същата е посочено, че се издава на основание чл. 140, ал. 1 ЗУТ и е извадка от действащия ПУП – ПРЗ, одобрен със заповед № 1227/30.11.2005 г. Във визата са указани линии на застрояване и допустими височини (л. 22) Посочено е още, че визата следва да се съгласува с експлоатационните дружества и Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Същата, видно от отбелязването върху нея е съгласувана с „ВиК“ ЕАД – гр. Бургас на 20.01.2022 г. и с „ЕВН“ на 22.01.2022 г.

Със заповед № РД-16-1227 от 30.11.2005 г. на кмета на община Поморие е одобрен ПУП – ПРЗ за УПИ ХХІ-5387, ХХІІ-5388 и ХХІІІ-5389 в кв. 251 по плана на гр. Поморие и обединяването на УПИ ХХІІ-5388 и ХХІІІ-5389 в нов УПИ ХХІІ-5388, 5389 (л. 27 и л. 356). За запознаване на заинтересованите лица с одобреният със заповедта ПУП – ПРЗ и обединяването на посочените УПИ е изготвено съобщение № 94-00-491 от 12.12.2005 г. (л. 357). Съгласно известия за доставяне същото е получено от заинтересованите лица - Г. М. М., А. М. М. и С. М. К. на 13.12.2005 г. (л.358 и л. 359), от Щ. К. З.-М. на 21.12.2005 г. (л. 359) и от Я. К. З. на 20.12.2005 г. (л. 360). На 05.01.2005г. от кмета на община Поморие е изготвен акт, с който е удостоверено, че заповед № РД-16-1227/30.11.2005 г. е обявена на заинтересованите лица и в законния срок не са постъпили възражения (л. 26 и л. 355). Така издадената заповед съдържа графична част по отношение на плана за регулация (ПР) и плана за застрояване (ПЗ). Съгласно плана за промяна на регулацията на УПИ ХХІ-5387, ХХІІ-5388 и ХХІІ-5389 в кв. 251, УПИ ХХІІ-5388 и УПИ ХХІІІ-5389 в кв. 251 са обединени в нов общ УПИ ХХІІ-5388, 5389 (л. 28 и л. 362). В плана за застрояване между УПИ ХХІ-5387 и нов УПИ ХХІІ-5388, 5389 в кв. 251 по плана на гр. Поморие е предвидено средноетажно застрояване с височина до 5 етажа (Н=15 м), което застрояване е предвидено като свързано по страничната регулационна линия - обща граница между двата УПИ ХХІ-5387 и ХХІІ-5388, 5389 (л. 29 и л. 361).

На 15.04.2022 г. „Салт Лейк Вю“ ЕООД подало до министъра на културата заявление с вх. № 7000-3120/15.04.2022 г. по чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН за съгласуване на визата за проектиране (л.86). Към заявлението били приложени визата и инвестиционият проект (л. 88 и л. 90).

С писмо с изх. № 7000-3120 от 02.06.2022 г. директора на НИНКН уведомил управителя на „Салт Лейк Вю“ ЕООД, че заявлението му е нередовно и че ще изрази становище по реда на ЗКН, относно внесените виза за проектиране от 11.01.2022 г. на гл.архитект на Община Поморие и инвестиционен проект от април 2022 г. след коригирането и допълването на преписката с изчерпателно посочени в писмото документи и книжа (л.101 - 103).

Във връзка с дадените указания от НИНКН, дружеството „Салт Лейк Вю“ ЕООД на 22.08.2022 г. и на 01.09.2022 г. подало до министъра на културата допълнителни заявления по чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН с приложени към тях виза за проектиране и инвестиционен проект за обект „Жилищна сграда в УПИ ХХІ-5387, кв. 251, [ПИ] по КККР на гр. Поморие, части: архитектурна, констурктивно становище и геодезическа (л. 119, л. 122, л. 124 – 143).

Със заповед № РД9Д-0003 от 10.03.2011 г. министърът на културата, на основание чл. 14, т. 2, чл. 58, ал. 1 и ал. 2 и чл. 59 ЗКН, предварителна оценка на НИНКН по чл. 57, ал. 2 ЗКН (л.177) и протокол № 14 от 28.02.2011 г. от заседанието на СЕСОНКЦ, назначен със заповед № РД09-133 от 22.04.2010 г. на Министерство на културата е декларирана като етнографска единична недвижима културна ценност „Поморийски солници, кв. 269, п-л ІІ, пл. № 5348 с [идентификатор], местност Малкото езеро, гр. Поморие“, с предварителна категория „национално значение“ и охранителна зона, съгласно предварителна оценка по чл. 57, ал. 2 от ЗКН – приложение 1 – неразделна част от тази заповед. Определен е временен режим за опазване на недвижимата културна ценност и охранителната зона – приложение 2 (л. 179) и 3 (л. 181), неразделна част от заповедта (л. 176). Съгласно приложение 2 към заповедта УПИ ХХІ-5387 и новообразувания УПИ ХХІІ-5388, 5389 в кв. 251 по плана на гр. Поморие попадат в границите на охранителната зона (л. 179 – 180). Съгласно приложение 3 към заповедта не се допуска промяна на предназначението на териториите в охранителната зона, допуска се нискоетажно жилищно строително с височина на кота корниз до 7.5 м и се изисква максимално отдръпване на застройката от границите на недвижимата културна ценност „Поморийски солници“ с цел осигуряване на максимално ослънчаване повърхността на водното огледало на солниците. Посочено е, че всички инвестиционни проекти и изменения за устройство на територията на недвижимата културна ценност и охранителната й зона подлежат на съгласуване съгласно установения ред по ЗКН (л. 181 – 182). С писмо с изх. № 33-00-0060 от 15.03.2011 г. заповедта е изпратена до директора на НИНК при Министерство на културата за сведение и изпълнение (л. 183) и до кмета на община Поморие (л. 184).

Във връзка с подадените от „Салт Лейк Вю“ ЕООД на 22.08.2022 г. и на 01.09.2022 г. допълнителни заявления, на 22.02.2023 г. директора на НИНКН се произнесъл със становище по чл. 84, ал. 2 от ЗКН, в което е отразено, че в представената преписка са изпълнени само част от указаните корекции и допълнения, съгласно уведомителното писмо от 02.06.2022г. Посочено е, че не е представен инвестиционен проект по част конструктивна за обекта, който обаче е вписан в подаденото заявление. Установено е, че визата за проектиране не съответства на определените предписания за опазване на охранителна зона на единичната недвижима културна ценност. Сочи се, че визата за проектиране не е издадена и върху комбинирана скица от кадастралната карта и действащия подробен устройствен план, както и че в документа не са нанесени допустими височини, плътност и интензивност на новото застрояване. Също така е посочено, че инвестиционният проект е за многофамилна жилищна сграда, като линиите на застрояване на строежа се различават от определените задължителни линии на застрояване в представената виза за поректиране. Прието е, че проектираната сграда е с височина до кота корниз от 15 м, което не съответства на определените предписания дадени със заповед № РД9Д-003/10.03.2011 г. Установена е несъгласуваност между отделните проектни части на инвестиционния проект, включително, но не само по ситуация на строежа, размери в разпределения, контур фасади и разрези на терен. В заключение е посочено, че предлаганата намеса по виза за проектиране и инвестиционен проект в територията на охранителна зона на етнографска единична недвижима културна ценност не съответства на определените режими за опазване на културното наследство с национално значение, както и че представената документация не съответства на нормативните изисквания на ЗКН във връзка със ЗУТ. Във връзка с направените констатации е направено предложение до министъра на културата да бъде издаден отказ за съгласуване на виза за проектиране от 11.02.2022 г. и инвестиционен проект от април 2022 г. за обект „Жилищна сграда“ находяща се в [ПИ] по КККР на гр.Поморие, УПИ ХХІ-5387, кв.251 по плана на гр.Поморие във фаза Технически проект по части архитектурна, конструктивно становище и геодезическа. В мотивите на предложението е посочено: липса на съответствие на предложената за съгласуване виза с режимите за опазване на охранителната зона на етнографска единична недвижима културна ценност „Поморийски солници“, включително задължителните предписания за опазване, дадени със заповед № РД9Д-0003 от 10.03.2011 г. на министъра на културата; визата за проектиране не е с нормативно определеното съдържание и не е издадена върху комбинирана скица, в несъответствие с нормата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ; инвестиционният проект не съответства на визата за проектиране като линии на застрояване в противоречие на чл. 142, ал. 2 и ал. 5, т. 6 от ЗУТ във връзка с чл. 140, ал. 4 от ЗУТ; не е налице пълна взаимна съгласуваност на отделните проектни части на инвестиционния проект, в нарушение на чл. 142, ал. 2 и ал. 5, т. 4 от ЗУТ (л.144 – 146, л. 185 – 187).

На 19.07.2023 г. заместник министъра на културата издал процесното становище с изх. № СТ-84-136 от 19.07.2023 г., в което изцяло възприел мотивите изложени в становището на директора на НИНКН и отказал съгласуване на визата за проектиране и инвестиционния проект (л. 148 – 149).

Становището е получено от жалбоподателя на 18.08.2023 г. (л.161 – 163). Жалбата сезираща съда е подадена чрез административния орган на 30.08.2023 г.

Със заповед № РД09-520 от 29.06.2023 г. министъра на културата е оправомощил арх. Ч. Г., заместник-министър на културата, да издава писмените становища по чл. 84, ал .1 от ЗКН в съгласувателната процедура по глава пета, раздел V „Териториалноустройствената защита“ ЗКН и по чл. 74, ал. 1 ЗКН (л. 171).

По искане на жалбоподателя по делото от община Поморие са представени разрешение за строеж № 59/11.04.2011 г. и решение № 4/10.02.2017 г. и двете на гл.архитект на община Поморие, касаещи УПИ ХХІІ-5388, 5389, в кв. 251 по плана на гр. Поморие (л.218 – 219).

По делото е назначена и приета, комплексна съдебно – техническа експертиза, изпълнена от арх. М. А. и инж. Р. К.. В заключението си вещите лица посочват, че със заповед № РД-16-1227/30.11.2005 г. на кмета на община Поморие е одобрен ПУП – ПРЗ за УПИ ХХІ-5387, ХХІІ-5388 и ХХІІІ-5389 в кв. 251 по плана на гр. Поморие и обединяването на УПИ ХХІІ-5388 и ХХІІІ-5389 в нов УПИ ХХІІ-5388, 5389 в кв. 251 по плана на гр. Поморие, с който е предвидено свързано застрояване по страничната регулационна линия – обща граница между двата УПИ с височина 5 етажа (Н=15 м), частично на 3 етажа в двата УПИ и частично на 4 етажа в УПИ ХХІІ-5388, 5389. Сочат, че показателите за режима на устройство и застрояване са посочени в матрица само за УПИ ХХІ-5387. С експертизата е установено, че с идейния проект на сградата в УПИ ХХІ-5387 са постигнати показатели, които са в съответствие с одобрения и действащ ПУП за имота. От вещите лица се сочи, че в заповед № РД-16-1227 от 30.11.2005 г. на кмета на община Поморие не са посочени показатели за режима на устройство и застрояване на УПИ ХХІІ-5388, 5389, тъй като посочения имот с изменението на Плана за регулация става ъглов, и съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗУТ плътността и интензивността не се ограничават.

С експертизата е установено още, че визата за проучване и проектиране на жилищна сграда в УПИ ХХІ-5387 е в съответствие с предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ, както по отношение на показателите за режима на устройство и застрояване, така и по отношение на отстоянията до регулационните граници на УПИ. Вещите лица посочват, че УПИ ХХІ-5387 и УПИ ХХІІ-5388, 5389 са отразени в кадастралната карта като ПИ с [идентификатор] и 57491.501.343.

Установяват още, че заповед № РД9Д-0003/10.03.2011 г. на министъра на културата за деклариране на НКЦ „Поморийски солници“, ведно с приложенията за териториалния обхват на НКЦ са налични в Община Поморие, като същите са получени с писмо с изх. № 33-00-0060/15.03.2011 г. на министерство на културата. Констатират, че рамките за опазване на НКЦ съгласно тази заповед не са отразени върху графичните части на ПУП, както и че издадената виза за проектиране и разработения инвестиционен проект за процесния имот не съответстват на предписанията дадени със заповедта.

При разпита на вещите лица в съдебно заседание, арх. А. заявява, че към настоящият момент няма влязъл в сила ОУП на община Поморие, поради което при липсата му, визата за проектиране се издава въз основа на действащия ПУП, който за конкретния имот е одобрен със заповед през 2005 г. Разяснява, че съгласно ЗУТ и Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи на устройство на отделните видове територии и устройствени зони, калканните стени се покриват напълно в хоризонтално и вертикално отношение освен в случаите, когато с това покритие се нарушават други нормативи по устройство на територията и строителството. Заявява още, че в конкретния случай би следвало да се покрие този калкан, като съгласно действащия план, предвиждащ средноетажно застрояване с височина пет етажа и възможност за изпълнение на терасовидно ниво, няма пречка този калкан да бъде покрит. По този начин бил разработен инвестиционният проект, като отбелязва, че за да може да бъде покрит калкана е необходимо да бъде намалена застроената площ на сградата в имота, респективно надстроените площи по етажите също не са максимално допустимите възможни, именно с цел да се спази нормативно допустимия, съгласно ПУП, коефициент на интензивност, който е 2, което означава, че два пъти по площта на имота е максимално допустимата надземна РЗП.

Арх. А. посочва, че водното огледало на солниците е от запад на двата имота. Сградата е от изток, водното огледало е на запад, а на север има парк. По отношение на правилата на засенчване обяснява, че в ЗУТ и в Наредба № 7 са приети едни средни стойности на засенчването, според които дължината на сянката е равна на височината на сградата, като в часовете около 10 ч. сутринта и 2 ч. следобед се приема, че сянката е равна на височината на засенчващата сграда. Счита, че при положение че сградата е висока 15 метра, а водното огледало е достатъчно далеч на запад, дори и от процесния имот застрояването няма как да хвърли толкова дълга сянка върху водното огледало.

Приема, че режимите за опазване на НКЦ, ако трябва да се отразяват в ПУП, би следвало това да бъде по определен административен ред и би следвало да се приложи, когато са налице регистрирани културни ценности с постоянен режим на опазване и охранителни зони с ограничения на застрояването в тях.

И.. К. заявява, че регулационните граници на УПИ ХХІ съвпадат с имотните граници на ПИ с [идентификатор]. И двете вещи лица сочат, че досега не са виждали от община Поморие да бъде издадена виза за проектиране върху комбинирана скица.

Арх. А. посочва, че от проучванията им в Община Поморие са установили, че не са предприети действия по отразяване на режимите в ПУП. По отношение на съобщаването на заповедта от 2005 г. на всички лица, участвали в процедурата по одобряване заявява, че заедно с инж. К. са разгледали цялата административна преписка за ПУП, и смятат, че преписката е пълна като данни. Посочва, че за намалените отстояния няма данни, защото ПУП, одобрен със заповедта от 2005 година, обхваща само два имота – УПИ ХХІ на жалбоподателя и УПИ ХХІІ.

При сравнение характера на застрояването по ПУП и по заповедта, установяват, че в ПУП застрояването е средноетажно с височина до 15 метра, а в заповедта е малкоетажно с височина 7,5 метра. Двата характера на застрояване са абсолютно различни, така че заявяват, че не могат да говорят за предвиждания на ПУП, които да отговарят на тази заповед.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването, т. к. обективира отказ по чл. 84, ал. 13 ЗКН и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е становище с изх. № СТ-84-136/19.07.2023 г. на заместник министъра на културата, с което Министерство на културата не съгласува: Виза за проектиране и Инвестиционен проект за обект „Жилищна сграда“ в УПИ ХХІ-5387, кв.251 по плана на гр.Поморие; части: Архитектурна, Конструктивно становище и Геодезическа; фаза: Технически проект (ТП).

В съответствие с чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Оспореното становище на заместник-министър на културата е постановено от надлежен орган, оправомощен по реда на чл. 84, ал. 2 от ЗКН, съгласно представената по делото Заповед № РД09-520 от 29.06.2023 г. на министъра на културата (л.171). Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗКН съгласуването, предвидено в ал. 1 на инвестиционните проекти и исканията за намеси по чл. 83 се извършва от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица. Предвид изложеното, акта е издаден от компетентен административен орган в рамките на неговите правомощия и не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 АПК.

Становището е валиден писмен акт, издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, включително и посочване на фактическите и правни основания за издаване. Формулиран е ясен диспозитив. Има указание относно реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Предвид това, не е налице съществен порок на формата, който да води до липсата на волеизявление.

При постановяване на оспореното становище на заместник - министъра на културата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отмяна на оспорения административен акт на това основание. Административното производство е започнало с подаване на заявление вх.№ 7000-3120/15.04.2022 г. чрез директора на НИНКН до Министъра на културата по чл.84, ал.5 от ЗКН от собственика на недвижимия имот, касаещо искане за съгласуване на виза и инвестиционен проект за обект „Жилищна сграда“ в УПИ ХХІ-5387, кв.251 по плана на гр.Поморие. Във връзка с така подаденото заявление административния орган се е произнесъл, при спазване на реда по чл. 84, ал. 2, т.1 от ЗКН и след получаване от директора на НИНКН на писмено становище с предложение да не бъде съгласувано инвестиционното намерение на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗКН съгласуването се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в срок до 4 месеца от датата на постъпване на съответната документация в НИНКН или в общината, определена по чл. 17, ал. 3. В случая първоначалното заявление е подадено на дата 15.04.2022 г. Последвали са указания от НИНКН за отстраняване на нередности и представяне на допълнителни документи към заявлението, като на 22.08.2022 г. и 01.09.2022 г. от „Салт Лейк Вю“ ЕООД са подадени допълнителни заявления по чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН. Последното допълнение към заявлението е с дата 01.09.22 г., а заместник – министъра на културата се е произнесъл с краен акт по заявлението на 19.07.2023 г., т.е. извън регламентирания 4 месечен срок. Съдът намира обаче, че срока посочен в чл. 84, ал. 1 от ЗКН има инструктивен характер и няма за своя правна последица постановяването на административен акт, порочен до степен унищожаемост. Последният е специален спрямо общата хипотеза относно срока за издаване на административни актове, визирана в чл. 57, ал. 1 от АПК. След изтичане на специалния срок по ЗКН за заявителя е била налице възможност да оспори формирания мълчалив отказ по арг. от чл. 58, ал. 2, вр. 1 от АПК, но в случая е постановен изричен отказ, който е оспорен от жалбоподателя. В тази връзка възражението на оспорващия е неоснователно.

Актът е съответен и на материалния закон и на целта на закона, по следните съображения:

Обжалваният отказ на заместник-министъра на културата е постановен в производството по чл. 84, ал. 5 ЗКН.

Според разпоредбата на чл. 83, ал.1 ЗКН инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН.

В случая жалбоподателя със заявление от 15.04.2022 г. е инициирал производство по съгласуване на виза и инвестиционен проект за обект „Жилищна сграда“ в УПИ ХХІ-5387, кв.251 по плана на гр.Поморие части: Архитектурна, Конструктивно становище и Геодезическа; фаза: Технически проект (ТП).

Заместник министъра на културата, в рамките на своята материална компетентност е постановил оспорения в настоящото производство отказ, като мотивите да се извърши отказ за съгласуване по чл. 84 ЗКН са свързани с изводи за несъответствие на предложената виза и инвестиционнен проект: с обемно-пространствените характеристики на застрояването в защитената територия, съгласно заповед № РД9Д-0003 от 10.03.2011 г. на министъра на културата; с нормативно определеното съдържание предвидено в нормата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ; с нормата на чл. 142, ал. 2 и ал. 5, т. 6 от ЗУТ във връзка с чл. 140, ал. 4 от ЗУТ; както и с липса на съгласуваност на отделните проектни части на инвестиционния проект, в нарушение на чл. 142, ал. 2 и ал. 5, т. 4 от ЗУТ.

В първата част от мотивите административният орган се е позовавал на заповед № РД9Д-0003 от 10.03.2011 г. на министъра на културата, с която „Поморийски солници“ са декларирани като етнографска единична недвижима културна ценност на основание чл. 58, ал. 1 и ал. 2 и чл. 59 от ЗКН, определен е териториалния им обхват и са дадени предписания за опазването им.

По делото безспорно е установено, че процесният имот попада в охранителна зона на единична недвижима културна ценност „Поморийски солници“, както и че границите на охранителната зона са определени съгласно заповед № РД9Д-0003 от 10.03.2011 г. на министъра на културата.

Съгласно нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗКН, режимът за опазване на недвижимата културна ценност се определя с акта за нейното деклариране или за предоставяне на статут. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че с режима за опазване на недвижимата културна ценност се посочват териториалният обхват и предписанията за опазване на недвижимата културна ценност и нейната среда.

С акта за обявяване на поморийските солници за НКЦ има определен режим за опазване, който се състои в предписания, чиято цел е пълноценно опазване и представяне на НКЦ.

Към датата на издаване на заповедта – 10.03.2011г., разпоредбите на чл. 58, ал. и ал. 2 от ЗКН (ДВ, бр. 101 от 28.12.2010 г.) са предвиждали, че декларирането на обекти, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности, се извършва от Министерството на културата въз основа на предварителна оценка на тяхната културна и научна стойност и обществена значимост, като с декларационния акт, издаден от министъра на културата, се определя научната и културната стойност на недвижимия обект, предварителната му класификация и категория, както и временните режими за неговото опазване.

Съгласно чл. 59 от ЗКН (ДВ, бр. 101 от 28.12.2010 г.) декларационният акт и приложенията към него се съхраняват в НИНКН, като копия от тях се изпращат до съответните общински администрации, които поддържат местните архиви на недвижимите културни ценности, както и до съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство и по компетентност до Центъра за подводна археология (ал. 1). Общинските администрации уведомяват писмено собствениците на недвижими обекти в 14-дневен срок от получаване на декларационния акт и изпращат незабавно копие от уведомлението на съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство, който уведомява НИНКН за това (ал. 2). Съгласно ал. 3 временният режим за опазване на недвижими обекти е за срок до три години, влиза в сила от датата на уведомяването на собственика им по ал. 2 и е задължителен за всички физически и юридически лица. В срока по ал. 3 декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности (ал. 4).

В предвидения по ал. 3 от чл. 59 от ЗКН (ДВ, бр. 101 от 28.12.2010 г.) в три годишен срок е настъпила законодателна промяна, като с ДВ, бр. 54 от 2011 г. същият срок е премахнат и разпоредбата на чл. 59, ал. 3 и ал. 4 от ЗКН вече предвижда, че временният режим за опазване на недвижими обекти, влиза в сила от датата на уведомяването на собственика им по ал. 2 и е задължителен за всички физически и юридически лица, като декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности до установяването им като такива по реда на този закон.

В § 12, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ЗКН (Изм. ДВ, бр. 54 от 2011 г.) законодателят изрично е предвидил, че заварените декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като декларирани обекти по този закон. В ал. 2 на § 12 от ПЗР на ЗКН (Изм. ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) е предвидено, че в тригодишен срок от влизането в сила на закона директорът на НИНКН предлага по реда на чл. 64 за регистриране или за отписване на заварените декларирани недвижими паметници на културата. От законодателят не са регламентирани правните последици от неизпълнението на това задължение в посочения срок. Но както бе посочено по-горе съгласно чл. 59, ал. 4 от ЗКН декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности до установяването им като такива по реда на този закон. Съобразно действащия чл. 59, ал. 4 ЗКН във вр. с § 12, ал. 1 ПЗР ЗКН заварените декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като декларирани обекти по този закон. Следва да се отбележи, че временността на статута на декларираните недвижими имоти няма отношение към съдържанието на статута, а към срока на неговото действие. До отмяната на декларираността на обекта като недвижима културна ценност той е със статут на културна ценност. Именно поради това се определя и временен режим за неговото опазване - чл. 58, ал. 2 от ЗКН, който по силата на изричната разпоредба на чл. 59, ал. 3 от ЗКН е задължителен за всички физически и юридически лица.

Въз основа на изложеното, както и се установява от приетата комплексна съдебно-техническа експертиза, процесната визата за проучване и проектиране е издадена по отношение на УПИ УПИ ХХІ-5387, кв.251 по плана на гр.Поморие, който попада в охранителната зона на единична културна ценност по смисъла на чл. 79, ал. 4 от ЗКН и следва да бъде съобразена с предписанията дадени със заповед № РД9Д-0003 от 10.03.2011 г. В конкретния случай не се установява съответствие на издадената виза и инвестиционен проект с предписанията дадени с посочената заповед. Процесната виза за проучване и проектиране неправилно е издадена в хипотезата на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, а не в хипотезата на чл.140, ал.4, съгласно която за строежи в границите на недвижими културни ценности и в охранителните зони на единични културни ценности, в случаите, когато няма одобрени специфични правила и нормативи, визата за проектиране се издава със задължителни линии на застрояване и максимално допустима кота корниз. Доколкото в конкретния случай не се установява по делото към действащия за УПИ ХХІ-5387, кв. 251, ПУП – ПРЗ от 2005 г., да са одобрени специфични правила и нормативи, то процесната виза за проектиране е следвало да бъде издадена с отразяване на максимално допустимата кота корниз -7,5 м., и със задължителни линии на застрояване, съобразени с дадените от министъра на културата предписания. Видно от графичната част на процесната виза е посочена височина на застрояването 15 м. Доколкото се касае за територия на опазване на недвижима културна ценност и няма одобрени специфични правила и нормативи, нарушена е и разпоредбата на чл. 140, ал. 4 от ЗУТ поради липсата на задължителни линии на застрояване и максимално допустима кота корниз, съобразена с предписанията дадени със заповедта от 2011г.

В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че визата съответства на ПУП – ПРЗ, одобрен със заповед № 0A-542/20.06.2005г. на кмета на община Поморие. В случая е оспорен административен акт постановен в съгласувателна процедура по ЗКН и на контрол подлежи именно той, а не законосъобразността на одобрения ПУП-ПРЗ. Съгласно §12, ал.1 от ПЗР на ЗКН процесния имот попада в територията на единичната недвижима културна ценност „Поморийски солници“. Този му статут обуславя прилагането на установената в раздел V на ЗКН териториалноустройствена защита, елемент от която е съгласуването по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН на инвестиционните проекти и исканията за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство. Правоотношенията във връзка с опазването и закрилата на културното наследство на страната се уреждат от ЗКН, който е специален спрямо ЗУТ. В случая е безспорно установено, че процесния имот, попада в охранителната зона на единична недвижима културна ценност, като предписанията за опазване не са отразени в действащия за имота ПУП.

На следващо място, визата представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план - чл. 140, ал. 2 ЗУТ. Визата не е издадена върху комбинирана скица, каквото е изискването на чл. 140, ал. 2 ЗУТ.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че застрояването в имота не следва да се съобразява със заповед № РД9Д-0003 от 10.03.2011 г. на министъра на културата, тъй като НКЦ е с временен режим, който е изтекъл. Към момента на постановяване на оспорения отказ не е налице висящо административно производство по искане на дружеството - заявител за промяна или отпадане на режима даден със заповедта от 2011 г. Всички аргументи, свързани с декларирането на НКЦ и спазването на процедурата по ЗКН в тази връзка, са относими именно към производството по изменение или отмяна на заповедта от 2011г. и евентуална промяна в параметрите на охранителната зона, поради което тези възражения не подлежат на разглеждане и обсъждане в настоящото производство.

Налице е и съответствие на административния акт с целта на закона. Целта на ЗКН е да осигури опазването и закрилата на културното наследство на Република България. Съгласно чл. 2 от цитирания закон културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност.

Като е съобразил всичко това, административният орган е постановил един съответен на материалния закон акт, който следва да бъде оставен в сила, а депозираната срещу него жалба отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски. От процесуалния представител на ответника е претендирано единствено юрисконсултско възнаграждение, което следва да се присъди. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 24 от НЗПП съдът определи същото в размер на 100, 00 лв.

Воден от гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд Бургас

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Салт Лейк Вю“ ЕООД, ЕИК ********* срещу отказ, обективиран в становище с изх. № СТ-84-136/19.07.2023 г. на заместник министъра на културата.

ОСЪЖДА „Салт Лейк Вю“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Министерство на културата на Република България разноски по делото в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.