РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100600236 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 31.03.2021 година по НОХД 20957/2018 година, СРС,
НО, 114 състав е признал подсъдимия И.С. В. за виновен в това, че на
19.07.2018 г. около 19:30 часа в гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков”
и бул. „Васил Левски”, в близост до сградата на „Дженерали”, е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото като деянието по своето съдържание се
отличава с изключителен цинизъм, а именно: извадил е половия си орган и е
отправил обидни думи към полицейските служители от 05 РУ СДВР —
полицаи К.С. Б. и Х.Й.Т. с думите: „Вие *******, за това ли дойдохте? На,
вижте го, това е ******* работа! Вие сте циркаджии, на които *******!”
престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл.
325, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, изпълнението на което е отложил на осн. чл.
66, ал. 1 НК за срок от три години. На осн. чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал
времето, през което подсъдимият е бил задържан, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК е
1
възложил в тежест на подсъдимия разноските в производството-234.60 лева в
полза на СДВР и 2034 лева в полза на СРС, а на осн. чл. 190, ал. 2 НПК е
осъдил подсъдимия да заплати десет лева-д.т. за служебно издаване на два
броя изпълнителни листове.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба и
допълнение към въззивна жалба от защитник на подсъдимия. В жалбата и
допълнението се излагат подробни съображения за неправилност на
първоинстанционния акт. Отправя се искане за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която
подсъдимият да бъде признат за невиновен по обвинението за престъпление
по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Излагат се съображения, че при постановяване на присъдата
първоинстанционният съд не е преценил, че подсъдимият е бил под
въздействие на алкохол, бил е в безпомощно и неадекватно състояние, спящ,
поради това не се наблюдавал умисъл в действията му. Излагат се твърдения
за употреба на алкохол от подсъдимия, вероятна възникнала необходимост да
уринира, след което е заспал. В това критично според защитата състояние
подсъдимият не е могъл да изрече думите, посочени в обвинителния акт. От
показанията на свидетелите М., Л. и Т. се установявало категорично, че
подсъдимият е бездействал и е спял в безпомощно състояние. Не било взето
предвид наличието на заболяване при подсъдимото лице, като не се
установявало подсъдимият умишлено да е нарушил обществения ред-същият
не е съзнавал непристойното си поведение и не се установява да е целял да
изрази явно неуважение към обществото, като наред с това престъплението не
можело да се осъществи с бездействие, а именно това се констатирало при
подсъдимия-бил е заспал, облегнат на пейка, с разкопчан панталон, не се
установявало ръката му да е в досег с половия орган. Защитата на следващо
място излага съображения, че първоинстанционният съд е кредитирал част от
показанията в неправилна насока-превратно били обсъдени показанията на
св. Л. и М., не били обсъдени противоречията в показанията на св. Б. и
останалите гласни доказателствени средства, не било обосновано защо съдът
кредитира безрезервно показанията на свидетелите-полицейски служители
при положение, че същите били взаимно противоречиви и противоречали на
житейската логика и действителността. Освен изложените възражения в
допълнението на жалбата се излагат оплаквания и че съдът се е произнесъл
2
извън рамките на обвинителния акт, неправилно се е позовал на АУДХ като
писмено доказателство и че доказва извършено престъпление. Следвало да се
цени внимателно заключението на КСМППЕ, която не била взела предвид
действителната фактическа обстановка, като не е отчела, че всъщност
полицейските служители са пробудили подсъдимия. По същество се оспорват
и изводите на съда, че деянието е извършено с "изключителен цинизъм" и
следвало да бъде отчетено, че деянието е оказало положително въздействие
върху личността на подсъдимия, който е спрял употребата на алкохол и
поведението му било безупречно.
В жалбата не се правят искания за събиране на нови доказателства.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели
или вещи лица, както и събирането на нови писмени или веществени
доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитата на подсъдимата
поддържа жалбата и отправените с нея искания, акцентира на съображенията,
изложени в същата.
Представителят на СГП намира, че фактите посочени в обвинителния
акт и първоинстанционната присъда са доказани, но намира, че извършеното
от подсъдимия деяние осъществява признаците на основния състав на
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, а не квалифициран такъв-деянието да е
извършено с изключителен цинизъм. В този смисъл прокурорът предлага да
бъде изменен първоинстанционният съдебен акт, подсъдимият да бъде
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба по реда на чл. 78а, ал. 1 НК, което да бъде определено в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Подсъдимият в съдебно заседание заявява, че няма спомен за случая и
се е събудил в полицейското управление
В последната си дума моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и
служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на
чл.314 от НПК, намира за установено следното:
3
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно
следствие по общия ред, в рамките на което е събрал и преценил гласни и
писмени доказателства, както и способи за събиране и проверка на
доказателства, които подробно е обсъдил в мотивите си.
Настоящият съдебен състав споделя доказателствените изводи, до
които е достигнал районният съд, като намира че контролираната инстанция е
събрала необходимите доказателствени средства за изясняване на
обективната истина по делото и в това отношение не е допуснал процесуални
нарушения, с които да е ограничил правата на страните. Отделно от това,
първоинстанционният съд в пълна степен е изпълнил задължението си да
вземе всички необходими мерки за разкриване на истината. Атакуваната
присъда е постановена след задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, като районният съд е изложил ясни
и мотивирани съображения кои доказателствени източници възприема и
поставя в основата на изводите си по фактите.
На собствено основание настоящата съдебна инстанция, преценявайки
събраните в хода на съдебното следствие доказателствени средства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.С. В. е роден на ******* в с. К., обл. София, българин,
български гражданин, неосъждан, неженен, с основно образование, с
постоянен адрес гр. София, ж.к. ********** и настоящ адрес: гр. София, кв.
„*******“, бл.*******, ап.* ЕГН **********.
На 19.07.2018 г. около 19:30 часа в гр. София, на кръстовището на бул.
„Княз Александър Дондуков” и бул. ”Васил Левски”, в близост до сградата на
”Дженерали" се намирал подсъдимият И.В., който бил употребил алкохол.
Същият бил с разкопчани панталони и изваден полов орган, а покрай него в
този момент минавали множество граждани, измежду които и св. Б. Л., който
бил възмутен от действията на подсъдимия. Същият се обадил на телефон
„112“, за да сигнализира компетентните органи, като на място бил изпратен
екип от полицейски служители на 05 РУ-СДВР в състав св. К. Б. и св. Х. Т..
Когато пристигнали на въпросното място, св. Б. и св. Т. видели подсъдимия и
въз основа на данни от личната му карта установили самоличността му.
Полицейските служители на няколко пъти отправили призиви и
разпореждания към подсъдимия да се приведе в нормален външен вид, но
4
последният започнал да крещи и да обижда полицейските служители с
думите: ”Вие, *******, за това ли дойдохте? На, вижте го, това е *******
работа! Вие сте циркаджии, на които *******!". Въз основа на горните
действия полицейските служители задържали подсъдимия и отвели същия в
05 РУ-СДВР.
Посочената фактическа обстановка се установява на база събраните в
хода на съдебното следствие доказателствени средства, а именно: показанията
на свидетеля К. Б., включително и тези, дадени от него на досъдебното
производство и приобщени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. с ал. 1, т.2 НПК; показанията на свидетеля Х. Т., включително и тези,
дадени от него на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на свидетеля Д. М. включително и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с
ал. 1, т.2 НПК от досъдебното производство; показанията на свидетеля Б. Л.,
включително и тези, дадени от него на досъдебното производство и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с
ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК; писмени доказателства и доказателствени средства,
приобщени по реда на чл.283 НПК - акт за констатиране на проява на дребно
хулиганство; заповед за конвоиране на лице, заповед за задържане на лице,
справка от Дирекция „Национална система 112”, районен център 112 —
София, справка за съдимост, медицинска епикриза, ехографско изследване,
амбулаторен лист, лабораторно изследване, болничен лист, способи за
събиране и проверка на доказателства- заключение по изготвената на
досъдебното производство съдебно психиатрична и психологична експертиза;
заключение на изготвената на съдебното следствие комплексна съдебно
психиатрична, психологична и медицинска експертиза.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или
игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при
обсъждането им. Настоящия съдебен състав констатира, че първата инстанция
е изложил конкретни съображения кои доказателства кредитира и кои не и
причините за това. При установяване на фактите по делото СРС не се е
произнесъл извън фактическите твърдения в обвинителния акт, като не е
5
приел за установена различна фактология досежно главния факт, който
подлежи на установяване в процеса от гледна точка на съществените
елементи-дата, място на извършване на деянието, съдържанието му и
участието на подсъдимия в същото, като се произнесъл съответно по
обвинението, за което подсъдимият е предаден на съд. В този смисъл не е
налице допуснато съществено процесуално нарушение, което да ограничава
правото на защита на подсъдимия.
Правилно първоинстанционният съд е възприел и е поставил в
основата на изводите си по фактите показанията на свидетелите К. Б. и Х. Т.,
Д. М., включително приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т. 1 НПК
части. Преценени в тяхната взаимовръзка се констатира, че последните се
явяват логични, последователни вътрешно безпротиворечиви и съответни по
отношение на фактите, включени в предмета на доказване. От показанията на
посочените гласни източници се установяват обстоятелствата, свързани с
датата и мястото на протеклите събития, конкретните възприятия на
свидетелите за местонахождението на подсъдимия, обстоятелството, че
същият е бил с изваден на показ на публично мястото полов член,
обстоятелството, че след разпорежданията на полицейските служители
същият не се привел в нормален вид, след което е възникнало пререкание с
органите на реда, а от показанията на полицейските служители се установява
и конкретиката на пререканието, а именно оскърбително към органите на
властта отношение, като е изрекъл нецензурни думи по техен адрес, както и
самото съдържание на употребените изрази. Настоящата съдебна инстанция
не намира основание подобно на първоинстанционния съд да подходи с
недоверие към посочените гласни доказателствени средства, тъй като същите
не влизат в съществена колизия по отношение на главния факт в процеса,
като използването на процесуалния способ на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК
предвид констатирани несъответствия и липса на спомен от досъдебната фаза
не прави показанията на свидетелите априори недостоверни, а се дължи на
изминалия период от време от датата на събитията до провеждане на разпита
в съдебната фаза на процеса.
Правилно на следващо място първоинстанционният съд се е доверил
частично на показанията на св.Б. Л., като е констатирал, че същите са в
синхрон с показанията на останалите свидетели, посочени по-горе и
6
изолирани в частите, касаещи показанията, че подсъдимият е заспал и не е
псувал.
Тук е моментът да бъде посочено, че св. Л. възпроизвежда свои
оценъчни съждения относно обстоятелството дали подсъдимият е бил заспал,
тъй като същият не е влизал в контакт с подсъдимия, за да може да извежда
достоверно такива твърдения. Показанията на св. Т., дадени в хода на
съдебното следствие също съдържат оценъчни съждения и преценка относно
обстоятелството дали лицето е било в заспало състояние, с оглед
обстоятелството, че е бил седнал на пейката и е бил със затворени очи.
По отношение изясняване на това обстоятелство като независим
източник на доказателства и способ за проверка на такива се явява
заключението КСППЕ и разясненията на вещите лица, че лицето не е било в
заспало състояние, тъй като е реагирал на външни дразнители. При това
положение и правилно от фактическа страна първоинстанционният съд е
приел, че подсъдимият е бил в съзнателно състояние.
Правилно първоинстанционният съд се е доверил на заключенията на
вещите лица по изготвените в хода на досъдебното производство и съдебното
следствие заключения на СПЕ и КСППМЕ, тъй като същите са обективни,
всестранни, научно обосновани и даващи отговор на въпроси, за които съдът
не разполага с необходимите специални знания.
От изготвените заключения се установява, че подсъдимият към
момента на инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено
(просто) алкохолно опиване — средна степен, при което същият не губи
представа за действителността, възприема правилно събитията и реагира
адекватно на тях, като същевременно има способност да контролира
действията си, т.е бил е напълно вменяем. Психичното състояние и
интелектуалното развитие на подсъдимия му позволяват правилно да
възприема фактите, имащи значение за делото, и да дава достоверни
обяснения по тях, както и да участва в наказателното производство във
всички негови етапи.
Същият не страда от психично заболяване, но е налице синдром на
зависимост към алкохол, а към момента на съставяне на експертното
заключение — 05.07.2020 г. — подсъдимият бил в състояние на клинична
ремисия - период без болестни симптоми и при прегледа му не са установени
7
данни за психотично състояние или личностова промяна, които биха могли да
се приравнят към продължително разстройство на съзнанието в смисъла на
чл.33 НК. Вещите лица считат, че въпреки наличието на заболяване при
подсъдимия на черния дроб и бъбреците, по време на инкриминираното
деяние, същият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване —
средна степен, което не е нарушило психичната му годност да разбира и
ръководи постъпките си. Твърдяната от него липса на спомен за деянието се
дължи на токсичното действие на алкохола върху централната нервна
система.
Правилно са възприети и приобщените по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства и доказателствени средства. Настоящата съдебна
инстанция, подобно на първоинстанционния съд намира, че актът за
установяване на дребно хулиганство съдържа всички елементи на писмено
доказателство с оглед процесуалната му стойност в наказателния процес по
смисъла на чл. 127, ал. 1 НПК и може да бъде ползван като доказателство,
като следва да се подчертае по повод възраженията на защитата, че присъдата
и произнасянето по вината на подсъдимия не основава на визираното писмено
доказателство, а същото е ценено като такова на общо основание и
съпоставено с останалите гласни доказателствени средства и способи за
събиране и проверка на доказателства, при което не е налице нарушение на
първоинстанционния съд при оценка на доказателствените материали.
Настоящата инстанция изразява единствено несъгласие с обсъждане
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство от
първоинстанционния съд, тъй като същите, за да бъдат използвани в хода на
съдебното следствие е необходимо да се извърши процесуално действие по
чл. 279, ал. 2 НПК, отделно от това последните не съдържат каквито и да са
фактически данни във връзка със случая.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка и верен
доказателствен анализ първоинстанционният съд е формирал правен извод за
осъществен състав на престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което
подсъдимият е предаден на съд, който извод не се споделя от настоящата
инстанция.
Правилни са съображенията на Софийски районен съд по отношение
на обективната и субективна съставомерност на деянието като хулиганство по
8
смисъла на чл. 325 НК, но настоящата инстанция намира, че подсъдимият е
осъществил основния състав на престъплението, а именно такова по чл. 325,
ал. 1 НК, а не квалифициран състав на престъплението по смисъла на чл. 325,
ал. 2 НК, като деянието не се отличава с изключителен цинизъм.
От обективна страна се установява, че подсъдимият на 19.07.2018 г.
около 19.30 часа в гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” и бул.
„Васил Левски”, в близост до сградата на „Дженерали” извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като е извадил е половия си орган и е
отправил обидни думи към полицейските служители от 05 РУ — СДВР
полицаи К.С. Б. и Х.Й.Т.: „Вие *******, за това ли дойдохте? На, вижте го,
това е ******* работа! Вие сте циркаджии, на които *******!“.
Несъмнено действията на подсъдимия са непристойни, тъй като са
неприлични и са безсрамни /лицето е бил с изваден полов орган на публично
и оживено място, през което са преминавали множество граждани/,
същевременно с това лицето е употребило ругатни и невъзпитаност по
отношение на полицейските органи, които са пристъпили към изпълнение на
служебните си задължения. Визираните действия грубо нарушават
обществения ред, тъй като чрез действията си изразява брутална
демонстрация против установения ред и нарушават важни обществени
интереси и съществено засягат нормите на нравствеността и дължимото
поведение в обществото, към което е проявено и явно неуважение, предвид
проявената открито висока степен на неуважение към личността на
държавните органи и действащите етични и морални норми.
Всички тези действия обаче изпълват основния състав на
престъплението по чл. 325, ал. 1 НК, като съобразно обективните предели на
състава и задължителната практика, визирана в Постановление №2/29.11.1974
година по НД № 4/1974 година, същите не се явяват от гледна точка на
съдържанието си като такива, характеризиращи се с особен цинизъм, тъй като
не са особено нагли и безсрамни и грубо нарушаващи нравствените
принципи и чувства на гражданите и не засягат в много груба форма
интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват, както и
не изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление. Изваждането на
половия орган като елемент от хулиганската проява не попада в хипотезата на
9
развратно действие по смисъла на постановлението, тъй като подсъдимият не
е извършвал конкретни действия с половия си орган в тази насока, нито е
демонстрирал открито и брутално насочено към гражданите конкретни
развратни действия.
Правилно на следващо място първоинстанционният съд е констатирал,
че деянието е извършено умишлено, като е развил убедителни аргументи за
субективната страна на престъплението, в който смисъл доводите на защитата
относно несъставомерността, както от обективна, така и от субективна страна
на престъплението са несъстоятелни.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици,
и с деянието си е целял да наруши обществения ред и да скандализира
обществото. Независимо, че подсъдимият В. е бил в алокохолно опиянение-
средна степен същият не губи представа за действителността, възприема
правилно събитията и реагира адекватно на тях, като същевременно има
способност да контролира действията си, т.е бил е в състояние на вменяемост,
можел е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. От тази гледна точка подсъдимият е съзнавал, че действията
му са непристойни, нарушаващи обществения ред и изразяващи неуважение
към обществото, предвиждал е антиобществения характер на тези действия и
възприемането им и от други лица и е целял това обстоятелство.
В този смисъл са налице обективните и субективни елементи на
престъпния състав по смисъла на чл. 325, ал. 1 НК и подсъдимият следва да
бъде признат за виновен по това обвинение и да бъде оправдан в частта от
обвинението деянието по своето съдържание се отличава с изключителен
цинизъм и за квалификацията по чл. 325, ал. 2 НК.
Тук е моментът да се посочи, че дори и подсъдимото лице да е било
заспало, съобразно възраженията на защитата, то това обстоятелство не би
променило правните изводи за съставомерност на деянието. Този извод се
основава на обстоятелството, че половият орган на лицето очевидно няма как
да бъде изваден от същия докато е спял, а по правилата на логиката би
предшествал този момент, както и репликите, които са употребени спрямо
полицейските служители с оглед съдържанието им няма как да бъдат
употребени в състояние на сън. При това положение сами по себе си
10
действията на подсъдимия отново биха били осъществени в състояние на
съзнателност и целенасочено, поради което е налице състав на престъпление.
За престъплението с приетата от въззивния съд правна квалификация
са налице основанията на чл. 78а, ал. 1 НК за освобождаване на подсъдимия
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.
Подсъдимият не е осъждан /реабилитиран на осн. чл. 86, ал. 1, т. 1 НК към
25.04.2013 година/ и не е освобождаван от наказателна отговорност за
престъпления от общ характер, предвиденото в закона наказание е лишаване
от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание, от
престъплението не са настъпили имуществени вреди, като не са налице
пречките по чл. 78а, ал. 7 НК.
Ето защо, след като преквалифицира извършеното деяние по чл. 325,
ал. 1 НК, съдът констатира, че следва да освободи подсъдимия от наказателна
отговорност, по реда на чл. 78а НК, като му наложи административно
наказание "глоба".
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчете както
смекчаващите, така и отегчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, при което прецени, че е налице превес на смекчаващите
отговорността на обвиняемия обстоятелства, поради което намери за
справедливо да наложи административно наказание "глоба", в размер на 1000
(хиляда) лв. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени
чистото съдебно минало на подсъдимия и факта, че инкриминираното и
обществено неприемливо поведение е инцидентна проява в живота му и не
носи белезите на системно такова отношение, както и обстоятелството, че
към момента на извършване на деянието при лицето е било констатирано
синдром на зависимост към алкохол, като за извършване на престъплението е
бил значително улеснен от алкохолната интоксикация и начална цироза, като
се констатира положителна промяна в поведението на подсъдимия към
преустановяване приема на алкохол, като към момента на изследване в
първоинстанционния съд е бил в клинична ремисия.
Съдът не констатира наличието на извънсъставомерни отегчаващи
отговорността обстоятелства, налагащи завишаване размера на
административното наказание глоба.
Отчитайки посочените обстоятелства, настоящата инстанция приема,
11
че административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева ще
способства в пълна степен за изпълнение целите на наказанието.
С оглед изхода на делото, правилно подсъдимият е осъден, на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, да заплати сторените по време на наказателното
производство разноски, а на осн. чл. 190, ал. 2 НПК сумата от десет лева-д.т.
за издаване на два броя изпълнителни листове.
По всички изложени до тук съображения, настоящият състав намира,
че следва да бъде изменена постановената първоинстанционна присъда, в
горепосочения смисъл както относно правната квалификация на деянието,
осъществено от подсъдимия, така и относно освобождаването му от
наказателна отговорност, с налагане на административно наказание.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменение или
отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, същата следва да
бъде изменена, в указаната по-горе част, а в останалата част - потвърдена.
Воден от гореизложеното, и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл.
337, ал. 1, т. 2 и 4 и чл. 338 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 31.03.2021 г., постановена по НОХД №
20957/2018 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 114 състав, като:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието, осъществено от подсъдимия И.С. В. /с
установена по делото самоличност/ от престъпление по чл. 325, ал. 2 НК, вр.
ал. 1 НК в престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, като го ОПРАВДАВА по
първоначално повдигнатото му обвинение за квалификацията чл. 325, ал. 2
НК и за това деянието по своето съдържание да се отличава с изключителен
цинизъм.
ОСВОБОЖДАВА на осн. чл. 78, ал. 1 НК от наказателна отговорност
подсъдимия И.С. В. /с установена по делото самоличност/ и му налага
административно наказание "глоба", в размер на 1 000 (хиляда) лева.
12
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13