№ 16955
гр. София, 10.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110156731 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 14 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. Н. Х. срещу „Сити Кеш“ ООД, с която са
предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, ал. 1, предл. първо, второ и
трето ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че сключеният
между тях Договор за потребителски кредит № ******** г. е нищожен, евентуално, че
клаузата на чл. 11, ал. 2 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна.
В исковата молба се твърди, че на 21.07.2023 г. между В. Х., като
заемополучател и „Сити Кеш" ООД, като заемодател е сключен Договор за
потребителски заем № *******, като размерът на заема е 1000 лева с краен срок за
погасяване 17.11.2023 г. За предоставения кредит заемополучателят дължал
възнаградителна лихва в размер на 44,5 % годишно, като в чл. 3, т. 5 от договора бил
посочен годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 56,7 %. Съгласно чл. 3 от
договора заемът следвало да бъде върнат на 17 седмични вноски с падеж петък, от
които 3 вноски по 8,65 лева и 14 вноски по 76,15 лева. В чл. 5.1 от договора било
посочено, че в срок от три дни от сключването му кредитът следва да бъде обезпечен с
банкова гаранция или поръчители, като при един поръчител същият следва да
получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама
- поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори,
сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от
„редовен" в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения;
поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на
получаваните трудови доходи. Съгласно чл. 11, ал. 2 от договора, при неизпълнение на
условията по чл. 5 се дължала фиксирана неустойка в размер на 437,95 лева.
Поддържа, че въпреки формално дадената възможност на кредитополучателя да
осигури обезпечение в тридневния срок, още със сключването на договора му е
начислена неустойката в размер на 437,95 лева и е включена в погасителния план още
от самото начало, като е посочено, че погасителната вноска се изменя в размер на 90
лева, а общото задължение ще бъде в размер на 1530 лева. Развива аргументи за
нищожност на договора поради това, че с уговорената неустойка се цели да се
заобиколи изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК за максимално допустимия размер на ГПР,
както и поради това, че съдържа уговорка за неустойка във вреда на потребителя,
1
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на двете страни по договора. В тази
връзка поддържа, че посоченият в договора ГПР е погрешно посочен, като с
включването на неустойката същият е различен и се равнява на близо 1302.91 %
Поддържа, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
и е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава
потребителя при неизпълнение на свое задължение да заплати необосновано висока
неустойка. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД е подал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че
договорът за потребителски кредит не е недействителен, а на основание чл. 26, ал. 4
ЗЗД евентуална нищожност на клаузата за неустойка не би довела до нищожност на
целия договор. Излага подробни аргументи, че уговорената неустойка не е включена и
не следва да бъде включвана в ГПР, както и че не е налице неравноправност на
уговорените в договора клаузи по смисъла на ЗЗП. Излага твърдения, че в периода
2022 г. – 2023 г. ищецът е сключил с ответното дружество общо шест договора за
потребителски кредит, предвиждащи заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение по кредита, поради което клаузите по договора следва да се считат за
индивидуално уговорени. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне
на предявените искове. Претендира разноски.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са обективно съединени искове –
главен иск с правна квалификация чл. чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК вр. чл. 11 и
чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.146 ЗЗП поради противоречие със закона, под евентуалност –
чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал.4 ЗПК и под евентуалност -
чл. 26, ал. 2, пр.3 ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на
договора за заем със соченото в исковата молба съдържание, че същият, респективно
клаузата на чл. 11 от него са нищожни на сочените основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че
договорът, респ. клаузата по чл. 11 от него, е действителен, че при сключването на
договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора, респективно, че клаузите са индивидуално
уговорени.
ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства,
2
че при изчисляване на ГПР по процесния договор не е включен разходът за неустойка.
По доказателствата:
Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за
изясняване на предмета на спора.
Съдът намира искането на ищеца за задължаване на ответника да представи
посочените в исковата молба документи за ненеобходимо, доколкото с отговора на
исковата молба не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит между
страните, а СЕФ е представен с отговора на исковата молба.
Съдът намира за ненеобходимо искането за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.05.2025 г.
от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата
молба и с отговора документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал.
1 ГПК ответникът да бъде задължен да представи копие от договор за паричен заем,
погасителен план и СЕФ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на ответника в срок до откритото съдебно заседание да представи по
делото документ за внесена по сметка на СРС държавна такса по чл. 102з ГПК в
размер на сумата от 2 лева - за изготвяне на препис от отговора на ИМ, като при
неизпълнение - съдът ще постанови определение по чл. 77 ГПК за посочената сума.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
3
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4