Р Е Ш Е Н И Е
№ 375 13.03.2020 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА
ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 11 февруари 2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана Стоянова
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 3697 по описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът ЕООД „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” гр. Стара
Загора, твърди в исковата си молба, че с ответника по делото К.К.Г. се намирали
в договорни отношения, по силата на които „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД открило партида на името на К.К.Г. с партиден № 24422, за имот находящ се
в общ. Стара Загора, ул. „Хрищян Войвода" № 20, вх. А, ап.19, във връзка с
доставянето на питейна вода и отвеждането и пречистването на отпадъчни води.
Сочат, че през периода от 11.03.2016 г. до
11.06.2018 г. доставили питейна вода по партиден № 24422, за имот находящ общ.
Стара Загора, ул. „Хрищян Войвода" № 20, вх. А, ап.19 и отвеждали канална
вода, за която били издадени квитанции със следните номера и стойности:
- Квитанция № ********** от 01.05.2016 г. на
стойност 2,72 лв.;
- Квитанция № ********** от 01.10.2016 г. на
стойност 13,62 лв.;
- Квитанция № ********** от 01.05.2017 г. на
стойност 27,24 лв.;
- Квитанция № ********** от 01.06.2017 г. на
стойност 2,72 лв.;
- Квитанция № ********** от 01.10.2017 г. на
стойност 19,07лв.;
- Квитанция № ********** от 28.06.2018 г. на
стойност 2,72лв.
Предвид обстоятелството, че стойността на
квитанциите не била заплатена, била извършена служебна проверка в ИКАР от
страна на ВИК ЕООД, при която установили, че имота, за който била открита
партида № 24422, е собственост на ответника.
Сочат, че в чл. 3 от Наредба №4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи било предвидено, че потребители на
ВИК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на ползване или на
строеж на водоснабдени имоти, което било отразено и в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и
ал. 3 от Общите условия на оператора.
Предвид това считат за категорично, че ответникът
имал качеството на потребител на тези услуги.
Ответникът не заплатил стойността на квитанциите на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр. Стара Загора. Общата стойност на
горепосочените квитанции била в размер на 68,09 лв.
Твърдят, че съгласно чл. 44 от Общите условия за
уреждане на отношенията между „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр.
Стара Загора и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни
услуги, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните
услуги, потребителят дължал на ВиК оператора обезщетение в размер на законната
лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ВиК оператора. В тази връзка, ответникът дължал на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр. Стара Загора по горепосочените
квитанции, лихва в общ размер на 8,04 лв., по всяка една от квитанциите,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.06.2016 г. до
02.08.2018 г.
Сочат, че многократно служители на ищцовото
дружество се опитвали да намерят доброволен начин за заплащане на
предоставените услуги на ответника, но без резултат.
Въпреки опитите за разговори за уреждане на
отношенията между страните, до настоящия момент ответникът не извършил плащане
на дължимите суми по горепосочените квитанции в размер на 68,09 лв., с включен
ДДС, както и дължимата лихва в общ размер на 8,04 лв.
Поради това обстоятелство, че не били заплатени
дължимите суми към ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, подали
заявление по чл. 410 ГПК против К.К.Г. *** за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр. дело №
1395/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, по което била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на ответната
страна при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Предвид гореизложеното, сочат, че неизплатеното и
дължимо задължение от ответника към ищцовото дружество било в общ размер на
76,13 лв., от които сумата 68,09 лв., с вкл. ДДС, представляваща дължими
главници по посочените квитанции, ведно със законната лихва в общ размер на
8,04 лв.
Молят съда да постанови решение, с което да
признаете за установено, че:
К.К.Г., ЕГН **********,***, дължи сумите, както
следва:
Сума
в размер на 68,09 лв. /шестдесет и осем лева и 09 стотинки/, представляваща
цената по следните квитанции:
- Квитанция № ********** от 01.05.2016 г. на
стойност 2,72 лв.;
- Квитанция № ********** от 01.10.2016 г. на
стойност 13,62 лв.;
- Квитанция № ********** от 01.05.2017 г. на
стойност 27,24 лв.;
- Квитанция № ********** от 01.06.2017 г. на
стойност 2,72 лв.;
- Квитанция № ********** от 01.10.2017 г. на
стойност 19,07лв.;
- Квитанция № ********** от 28.06.2018 г. на
стойност 2,72лв.
Сума
в размер на 8,04 лв. /осем лева и 04 стотинки/, представляваща общ размер на лихва
по всяка една от квитанциите, представляваща мораторна лихва за забава за
периода от 01.06.2016 г. до 02.08.2018 г., както и законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до Районен съд Стара Загора, въз основа на
което било образувано ч.гр. дело № 1395/2019 г. - до окончателното й изплащане.
Претендират направените в заповедното и исковото
производство разноски.
В едномесечния срок по чл. 131
от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответницата К.К.Г..
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени
доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание
чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 1395/2019 г. по описа на
РС Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 853/06.03.2019
г. за сумата 68.09 лева за главница, с 8.04 лв. - лихва, считано от 01.06.2016 г. до 02.08.2018 г. и законната
лихва от 05.03.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. за платена държавна такса и 360
лв. – адв. хонорар, срещу която
длъжникът не е подал възражение. Заповедта до длъжника е връчена на основание
чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което в законоустановения срок ищецът е предявил
иск за установяване на вземането си.
По делото са представени 3 бр. карнети, издадени за
общата сума от 49.03 лв. за потребено количество вода за периода 11.03.2016 г.
– 10.08.2017 г., и извлечение от партида № 24422, за имот, находящ се в гр.
Стара Загора, ул. „Хрищян войвода“ № 20, ап.19. Представена е също и извадка от
досието на абонатния номер.
Ползването на В и К
услуги е регламентирано в Наредба № 4 от 14.09.2014 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на "ВиК" ЕООД - гр. Стара Загора, одобрени от ДКЕВР и
публично обявени в пресата и на сайта на дружеството.
По делото не са представени доказателства ответникът да е
възразил срещу Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, гр. Стара Загора,
одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР в срока по чл. 8,
ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ( чл. 8,
ал. 4, изр. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.) и предвид това
обстоятелство те го обвързват и без приемането им, и представляват сключеният
между него и ищеца договор за предоставянето на ВиК услуги до процесния
водоснабден имот ( чл. 8,
ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г.). Ето защо, като потребител на
тези предоставяни от ищеца ВиК услуги, според чл. 3, ал. 1, т. 1
от Наредба № 4/14.09.2004 г., ответникът има задължение съгласно чл.
32, ал. 2 и чл. 62, ал. 2, изр. 2 от действащите общи условия да плати цената
на ищеца в 30-дневен срок от фактурирането им.
По делото е депозирано заключение на назначената съдебно-икономическа
експертиза, която не е оспорена от страните и която съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвена. Вещото лице сочи, че за периода от
01.03.2016 г. до 11.06.2018 г. „ВиК” ЕООД - гр.Стара Загора издали 6 бр.
квитанции на К.К.Г.
на обща стойност 68.09 лв. По процесии квитанции нямало
извършени плащания. Към датата на проверката 26.09.2019 г. общото задължение по
гореописаните квитанции издадени от „ВиК” ЕООД на К.К.Г. била сума в размер на
68.09 лв. за отчетен периода от 01.03.2016 г. до 11.06.2018 г./вкл./.
Потребената вода по партида № 024422 за обект с адрес: гр. Стара Загора , ул.
"Хрищян Войвода" №20, вх.А, ап.19 била фактурирана на база реален
отчет от водомер с радио модул/РМ/ - дистанционно отчитане. Към датата на
проверката 26.09.2019 г. горепосочените процесии фактури на обща стойност 68.09
лв. били неплатени от ответника по счетоводни данни при ищеца. Към датата на
проверката 26.09.2019 г. начислените мораторни лихви към 02.08.2018 г./вкл./ на
обща стойност 8.04 лв. били неплатени от ответника по счетоводни данни при
ищеца. Общият размер на задължението на ответника към „ВиК” Стара Загора,
включващо сбора на главница и дължимата лихва за забава за гореописаните
процесии фактури бил в размер на 76.13 лв.
От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че
между страните са възникнали отношения, имащи характер на договор за доставка
на питейна и отвеждане на канална вода. По силата на създаденото правоотношение
ищецът е разкрил на ответника партида, по която да се отчитат консумираните от
него количества вода. Въз основа на отчетеното са издадени и отделните
квитанции, удостоверяващи месечните доставки. Задължение на ответника е да
заплаща ежемесечно извършените от ищеца доставки, като в случай, че той не
стори това, дружеството ищец разполага, съобразно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с
правото да иска цената да му бъде заплатена.
В съдебно заседание назначеният особен представител на ответницата заявява,
че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Съгласно чл. 1 от Наредба № 4,
на която ищеца се позовавал в исковата молба, условията за присъединяване и
доставяне на вода се определяли с писмен договор. Счита, че съгласно чл. 8 от
същата Наредба получаването на ВиК услуги се осъществявало при общи условия въз
основа на писмен договор, представен от оператора на ВиК услугите. До колкото
такъв не бил представен по делото, счита, че
не е налице облигационна връзка между ищеца и ответника, на която се
основава настоящият иск. В този смисъл дори и водата да била доставена до
жилището на ответницата, то при липсата на договор, ищецът следвало да защитава
правата си по реда на неоснователното обогатяване, а не по настоящият ред.
Освен това, доколкото плащанията на вода били регулярни плащания по смисъла на
ЗЗД, то същите се погасявали с кратка 3 годишна давност, поради което моли съда
да отхвърли иска в частта по отношение на първата квитанция, която касаела срок
по дълъг от 3 години преди подаване на исковата молба.
Настоящият съдебен състав споделя развитите аргументи относно погасителната
давност, но не и аргументите, касаещи липсата на облигационна връзка между
страните, като е изразил своето становище по-горе. Погасителната давност като
юридически факт е определен от закона период от време, след изтичането на който
за длъжника възниква възможността да може да откаже изпълнение на едно
непогасено по друг начин вземане на кредитора: чрез изпълнение, чрез прихващане
(чл. 103 ЗЗД), новация (чл. 107 ЗЗД), опрощаване (чл. 108 ЗЗД), отказ от право
И. т.н. Общото събрание на гражданска колегия и търговска колегия на Върховния
касационен съд решава, че "понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б."в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви." - ТР № 3/2011 г. гр.София, 18 май 2012 г. на
ОСГКТК на ВКС. Приема се, че "Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за
тях се прилага тригодишна давност.
Специалната погасителна давност по отношение на периодичните плащания на
водоснабдителните дружества е три години. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съдът счита, че
вземането в полза на ищеца е изцяло
погасено по давност по квитанция № **********/01.05.2016 г. на стойност 2,72 лева. Задълженията за
заплащане на питейна и отведена вода са включени в обхвата на чл. 111, б.
„в" от ЗЗД, а именно периодични плащания. Като такива същите се погасяват
с изтичане на тригодишен срок. При тези данни, предявеният установителен иск се
явява основателен и доказан до размера на 65,37 лв. и за мораторна лихва до
размера на 7,44 лв., тъй като сумата от 2,72 лв. е погасена по давност и сумата
от 0,60 лв. за мораторна лихва за горепосочения период също е погасена по
давност.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
422 от ГПК е основателен за сумата 65,37 лева – общ размер на главниците,
представляващи неизплатени задължения за ползвани ВиК услуги, съгласно
квитанции, издадени за периода от 01.10.2016 г. до 28.06.2018 г., с 7,44 лева - общ размер на лихвите за забава, за периода от 01.11.2016 г. до 02.08.2018 г., начислени върху отделните главници, законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда 05.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева –
ДТ и 360 лева адвокатско
възнаграждение, по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 853/06.03.2019 г. по ч.гр.д. 1395/2019 г. по описа на РС Стара
Загора, поради което следва да бъде уважен, без квитанцията за 2.72 лв. и
мораторна лихва в размер на 0.60 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да понесе направените от ищеца разноски по
настоящото делото в размер на 762.56 лв., представляващи ДТ, възнаграждение за
вещо лице и възнаграждение за един адвокат, съобразно уважената част на
исковете, както и направените по ч.гр.д. № 1395/2019 г. по описа на РС Стара
Загора в размер на 385 лв.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.К.Г., ЕГН **********,***, че дължи на ЕООД
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
ул. Христо Ботев № 52 сума в размер на 65,37
лв. /шестдесет и пет лева и 37 ст./, представляваща цената по следните
квитанции:
-
Квитанция № ********** от 01.10.2016 г. на стойност 13,62 лв.;
- Квитанция № ********** от 01.05.2017 г. на стойност 27,24 лв.;
- Квитанция № ********** от 01.06.2017 г. на стойност 2,72 лв.;
- Квитанция № ********** от 01.10.2017 г. на стойност 19,07лв.;
- Квитанция № ********** от 28.06.2018 г. на стойност 2,72лв.
Сума в размер на 7,44 лв. /седем
лева и 44 ст./, представляваща общ размер на лихва по всяка една от
квитанциите, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.11.2016
г. до 02.08.2018 г., както и законната лихва върху присъдената сума, считано от
датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК до Районен съд Стара Загора 5.03.2019 г., въз основа на което било
образувано ч.гр. дело № 1395/2019 г. - до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 2.72 лв. по
квитанция №.**********/01.05.2016 г. и за сумата от 0.60 лв. мораторна лихва
като погасен по давност.
ОСЪЖДА К.К.Г., ЕГН **********,*** да
заплати на ЕООД „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 52
направените от последния разноски по настоящото дело в размер на 762.56 лв., както и направените по
ч.гр.д. № 1395/2019 г. по описа на РС Стара Загора в размер на 385 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред
Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: