№ 5832
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110154475 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Д.С.” ЕООД, против
„А.Б.“ЕООД за признаване за установено, че „А.Б.“ЕООД дължи на ищеца сумата от сумата
22 315,05 лева, представляваща главница за незаплатен остатък от задължения по 4 бр.
фактури, издадени във връзка с договор за изпълнение на дейности от 22.04.2019 г., ведно
със законна лихва за период от 22.07.2022 г. до изплащане на вземането Твърди се, че
вземането произтича от неизпълнение на задължения по сключен между И.В.С. ЕООД и
А.Б. ЕООД договор за изпълнение на дейности от 22.04.2019 г., вземанията по които
прехвърлени с Договор за цесия от 28.10.2021 г. на ищеца „Д.С.“ЕООД. Тъврди се, че по
време на изпълнение на предвидените СМР по договора и съгласно т. 3.1., параграф втори
от договора са съставяни констативни протоколи за извършените през периода работи , като
за изпълнените СМР са издадени следните надлежни фактури: Фактура № ********** /
15.07.2019 г. на стойност 51 720.73 лева; Фактура № ********** / 19.08.2019 г. на стойност
24 041.14 лева; Фактура № ********** / 09.09.2019 г. на стойност 21714.98 лева; Фактура №
********** / 10.10.2019 г. на стойност 18 898.90 лева. Във всяка фактура подробно са
посочени стойността на извършеното СМР. както и размера на аванса и гаранцията от 7% по
т. 3.2 от договора, които се приспадат. Фактурите е следвало да бъдат заплатени до седем
дни от издаването им. Сочи се, че по същите са направени частични плащания от страна на
Възложителя. Твърди, че Общата дължима сума по всички фактури е в размер на 22
315.05лв. В исковата молба е посочено, че на 10.01.2-21г. ответното дружество е потвърдило
горепосочените задължения към „И.В.С.“ ЕООД с нарочно писмо във връзка със съставянето
на годишния финансов отчет за 2020 година. На 28.10.2021г. е сключен договор за цесия
между ищеца и „И.В.С.“ЕООД, с който процесното вземане му е прехвърлено, като
ответникът е бил уведомен от цедента за извършената цесия на 04.11.2021г., с което
обосновава и интереса си от предявяване на настоящия иск. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът дава становище за недопустимост на предявения иск,
тъй като не бил ясен предмета на извършената цесия. Не оспорва, че на 22.04.2019 г. между
„А.Б.“ ЕООД с ЕИК *** и „И.В.С.“ ЕООД с ЕИК ***, е сключен договор за изпълнение на
услуги и дейности на обект ***, с. Х., община С.. По силата на договора „А.Б.“ ЕООД, като
Възложител възлага на „И.В.С.“ ЕООД като Изпълнител да извърши услуги и дейности
конкретно посочени в Приложение № 1 срещу заплащане на възнаграждение. Не оспорва и
1
че за изпълненото от „И.В.С.“ ЕООД са подписани протоколи и са издадени следните
фактури: Фактура № ********** /15.07.2019 г. на стойност 51 720.73 лева; Фактура №
********** / 19.08.2019 г. на стойност 24 041.14 лева; Фактура № ********** /09.09.2019 г.
на стойност 21 714.98 лева. Оспорва, че са изпълнени работи на стойност 39 749,08 лв. по
издадена фактура № 398/10.10.2019 г„ тъй като липсва двустранен констативен протокол,
съгласно чл. 4 от договора. Заявява, че Съгласно чл.3.1 междинните плащания се дължат,
както е посочено и в исковата молба. Не е спорно, видно от исковата молба и от
приложената справка към нея, че общо на „И.В.С.“ ЕООД е платено 169 660,69 лв. с ДДС, а
изпълнената работа, съгласно подписаните протоколи за изпълнено СМР № 1, № 2 и № 3 са
на обща стойност 144 276,86 лв. с ДДС. Сочи, че не само, че „А.Б.“ ЕООД не дължи
плащане по процесиите фактури, но за свършената работа е надплатила сума в размер на 25
383,83 лв. Твърди, че „А.Б.“ ЕООД не дължи плащане по фактура № ********** / 10.10.2019
г. на стойност 18 898.90 лева, поради това, че не е доказано изпълнението на СМР, а относно
останалите фактури № ********** /15.07.2019 г.; № ********** / 19.08.2019 г. и №
********** / 09.09.2019 г. сумите са платени. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено следното:
Установява се от приетия като писмено доказателство Договор от 22.04.2019г., че
между „А.Б.“ЕООД в качеството му на възложители иэ“И.В.С.“ ЕООД в качеството му на
изпълнител е възникнало облигационно правоотношение с предмет изпълнение на услуги и
дейности на обект *** с. Х., С.. В чл. 3 от Договора е посочена ориентировъчната цена на
дейностите, като окончателната стойност се установява с подписването на акт. Обр.19.
Уговорено е, че следва да бъде извършено авансово плащане в размер на 40000 без ДДС,
междинни плащания- след изтичането на всеки 15 дни от изпълнението на договора се
съставят двустранни констативни протоколи, с които се актува извършената работа, която
Възложителят приема. Ъставените ДКП се връчват на Възложителя или на определено от
него лице, като последният следва в седмодневен срок да извърши плащане. Уговорено е и
окончателно плащане – в срок от 10 дни от подписване на ДКП за действително
извършената работа. Уговорено е, че от всеки протокол за извършена работа се задържат 7%
които следва да се изплатят след подписване на акт образец 14, но не по-късно от 3 месеца
след приключване на работата. Уговорено е, че стойността на извършените работи се
установява с ДКП подписан от странтие и техническия ръководител на обекта.
Видно от Потвърдително писмо на л.29 от делото ответното дружество е потвърдило
претендираните в настоящото производство задължения.
Видно от Договор за цесия от 28.10.2021г. „И.В.С.“ЕООД в качеството си на цедент
е прехвърлило вземанията си срещу „А.Б.“ЕООД на настоящият ищец „Д.С.“ЕООД
По делото е представено Уведомление за извършена цесия изплатено от цедента
„И.В.С.“ЕООД до „А.Б.“ЕООД връчено на ответника.
Представена по делото е и покана отправена от настоящият ищеца „Д.С.“ЕООД до
ответника, връчена на адреса на техн. Сътрудник на 03.12.2021г.
Установява се от разпита на свидетеля Й.К., че същият е работил на процесния обект
– винарски комплекс в с. Х.. Твърди, че ежемесечно се правел отчет и количествено-
стойностна сметка, въз основа на която са изготвяни протоколите за извършената работа.
Твърди, че своевременно от страна на ответното дружество са връщани всички протоколи,
но не е върнат протокол №4 Свидетелят твърди, че лично е присъствал при изготвянето на
Протокол №4, но последният макар и изпратен не бил върнат.
От заключението на вещото лице се установява, че процесните фактури са
осчетоводени както при „И.В.С.“ЕООД, така и в счетоводството на „А.Б.“ЕООД. По време
на изпълнение на предвидените СМР по договора и съгласно т. 3.1., параграф втори от
договора са съставяни междинни констативни протоколи за извършените през периода
работи. За изпълнените СМР са издадени следните надлежни фактури:
2
Фактура № ********** / 15.07.2019 г. на стойност 51 720.73 лева
Фактура № ********** / 19.08.2019 г. на стойност 24 041.14 лева
Фактура № ********** / 09.09.2019 г. на стойност 21 714.98 лева
Фактура № ********** / 10.10.2019 г. на стойност 18 898.90 лева.
Във всяка фактура подробно са посочени стойността на извършеното СМР, както и
размера на аванса и гаранцията от 7% по т. 3.2 от договора, които се приспадат. Фактурите е
следвало да бъдат заплатени до седем дни от издаването им.
Отразено е че по същите са направени частични плащания от страна на
Възложителя, както следва:
По фактура № ********** / 15.07.2019 г., е заплатена сума в размер на 38 000,00
лева на 16.07.2019 г. и сума в размер на 9 793,69 лева на 21.08.2019 г.
Сумата, която остава да се дължи по фактурата е в размер на 3 927,04 лева.
По фактура № ********** / 19.08.2019 г., е заплатена сума в размер на 19 206,31
лева на 21.08.2019 г. и сума в размер на 2522,43 лева на 13.09.2019 г.
Сумата, която остава да се дължи по фактурата е в размер на 2 312,40 лева.
По фактура № ********** / 09.09.2019 г., е заплатена сума в размер на 2 177,57
лева на 13.09.2019 г., сума в размер на 9500,00 лева на 20.09.2019 г. и сума в
размер на 7 860,70 лева на 14.10.2019 г.
Сумата, която остава да се дължи по фактурата е в размер на 2 176,71 лева.
По фактура № ********** / 10.10.2019 г., е заплатена сума в размер на 5 000 лева
на 01.11.2019г.
Сумата, която остава да се дължи по фактурата е в размер на 13 898,90 лева. Общата
дължима сума по издадените фактури е в размера на претендираната.
От счетоводните регистри на дружеството „А.Б.“ЕООД ДДС е отчислен и
осчетоводен по сметка 4531 – ДДС на покупките. Вещото лице посочва, че процесните
фактури са отразени в дневника за покупки по ДДС, включени са в подадената справка-
декларация по ДДС в общата сума на получените доставки с право на пълен данъчен кредит.
В счетоводството на „И.В.С.“ЕООД и в счетоводството на „А.Б.“ЕООД фигурират
насрещни вземания за сумата от 22315,06лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Не се оспорва между страните, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че между тях е съществувало валидно облигационно правоотношение, по
договор за изработка по силата на който ищцовото дружество се е задължило да
извърширемонт на покрив на къща, находяща се в облигационно правоотношение с предмет
изпълнение на услуги и дейности на обект *** с. Х., С.. Не се оспорва между страните, че
са извършвани разплащания в съответствие с уговореното по договора етапно разплащане,
като се установява задържането на процесните 7 % - гаранция, потвърдено от заключението
на ССЕ.
Съгласно чл.258 ЗЗД изпълнителят е длъжен да извърши възложената му работа,
съобразно поръчката на възложителя, и да му я предаде. Основните задължения на
възложителя пък са да приеме извършената съгласно договора работа / чл.264, ал.1 ЗЗД/ и да
заплати на изпълнителя възнаграждение за приетата работа /чл.266, ал.1 ЗЗД/. Възложителят
има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката му, като
несъответствието на поръчката може да се изразява в забавено изпълнение и липса на
интерес от приемането й за възложителя, или пък във формата на недостатъци-явни или
скрити и на отклонения по смисъла на чл.265, ал.2 ГПК. Когато недостатъците са явни,
3
възложителят е длъжен след като прегледа работата, да направи всичките си възражения
пред изпълнителя незабавно, при предаване на работата, а при скрити такива-веднага след
откриването им. При липса на възражения за неточно изпълнение, работата се счита за
приета от възложителя-чл.264, ал.3 ЗЗД.
Установи се от събраните гласни доказателства, както и от приетите заключения по
допуснатата ССЕ, че ищецът е изпълнил възложената работа и я е предал на ответника. Не
се установява от страна на ответника да са направени възражения за неточно изпълнение,
при приемане на работата. Възражения за неточно изпълнение не са направени изобщо в
отговора на исковата молба, като основното възражение е свързано с липсата на протокол
№4 установяващ етап на извършената работа. С подписването на процесната фактура,
осчетоводяването й ответникът е признал дължимостта на начислената по нея сума, както и
че е приел работата.
Съгласно Решение № 121 от 17.06.2013г. по т.д. № 649/2012г. на ВКС, ТК, II т.о.,
постановено по реда на чл.290 ГПК, липсата на доказана конкретна уговорена цена на
стоката и на нейната доставка не води до извода за липсата изобщо на договорни
отношения, а се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща при
сключването за същия вид стока при подобни обстоятелства. В решение № 100 от
17.08.2011г. по т.д. № 597/2010г. на ВКС, ТК, II т.о. е прието, че договорът за изработка е
действителен, дори и в него стойността на възложената работа да е определена
ориентировъчно или да е определима. При отсъствие на изготвена писмена форма,
договорът подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства, като
с оглед принципа за еквивалентност на насрещните престации, дължими от страните за
заплащане в посочената хипотеза подлежат фактически извършените работи по
действителни цени, стойността на които при необходимост може да бъде установена с
помощта на вещи лица.
Възприето в практиката на ВКС, че при липсата на писмен договор и количествена
сметка към договора, определянето на стойността на извършената работа следва да се
извърши по средни пазарни цени, в които са включени стойност на материали, труд,
механизация и допълнителни разходи, при съобразяване на извършените разходи от
изпълнителя и плюс печалба и ДДС, представлява реален израз на задължението на
възложителя. В този смисъл ирелевантно е възражението на ответника за липса на протокол
№4, доколкото при съпоставката с изготвената по делото експертиза се установява, че той е
осчетоводил задължения към ответното дружество в претендирания размер, включило ги е в
дневника за покупки и е ползвало пълен данъчен кредит. Горното поведение на ответника
представлява извънсъдебно признание на претенциите на „И.В.С.“ЕООД. С подписването
на процесната фактура, осчетоводяването й ответникът е признал дължимостта на
начислената по нея сума, както и че е приел работата. След приемане на работата
ответникът не може да откаже плащане под предлог, че в случая са приложими други цени
на предоставените услуги - арг. чл.264 ЗЗД.
От представения по делото договор за прехвърляне на вземания от28.10 2021г. се
установява, че ищеца по настоящия иск - „Д.С.” ЕООД, в качеството на цесионер е
придобил вземанията на „И.В.С.“ЕООД от ответното дружество. По силата на сключения
договор за цесия цедента прехвърля на цесионера вземанията по посочените фактури:
фактура № ********** /15.07.2019гг. - сумата от 3927.04 лева.; фактура № ********** /
19.08.2019 г. - сумата от 2312.40 лева.; фактура № ********** / 09.09.2019 г. - сумата от
2176.71лева.; фактура № ********** / 10.10.2019 г. - сумата от 13898.90 лева., ведно с
всичките им принадлежности, привилегии, изтекли лихви и обезпечения.
Представени са доказателства, че цедентът („И.В.С.“ ЕООД) е уведомил писмено
длъжника („А.Б.“ ЕООД) за прехвърлянето на вземанията, чрез изпращане на уведомление
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД с куриер. Видно от обратната разписка ответникът е получил
уведомлението на 04.11.2021 г., което не е оспорено в хода на процеса, като от тази дата
сключеният договор за цесия има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника.
4
С писмена покана с Изх. № П-109/15.11.2021г. ищецът е поканил ответното дружество
да заплати дължимата сума, като са представени доказателства за връчването й, също
неоспорени в хода на процеса, а едва с писмените бележки.
Съдът счита, че от приетите по делото доказателства се установява, че е налице
валидно прехвърляне на вземанията по договор за договор за изпълнение на дейности от
22.04.2019г. Възраженията на ответника против пораждане на правните последици на
договора за цесия, са неоснователни, по следните съображения:
Съгласно установената съдебна практика /Решение № 114/ 07.09.2016 г., т. д. № 362/
2015 г., II т. о. на ВКС; Решение № 78/ 09.07.2014 г., т. д. № 2352/ 2013 г., II т. о. на ВКС;
Решение № 3/ 16.04.2014 г., т. д. № 1711/ 2013 г., I т. о. на ВКС; Решение № 123/ 24.06.2009
г., т. д. № 12/ 2009 г., II т. о. на ВКС; Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о./ установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу лице, което не е носител на
вземането. Дори да се приеме за основателно възражението на ответника, че не е уведомен
за договора за цесия, същото е сторено с исковата молба, към която е приложено копие от
него, както и уведомление от цедента. Изходящото от цедента уведомление, приложено
към исковата молба и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване
на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3
ГПК, включително и в рамките на производство по иск с правно основание по чл. 422 ГПК,
с оглед приетото по т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2016 г., по т. д . № 4/ 2014 г., на ОСТГК на ВКС.
На следващо място следва да се отбележи, че уведомяването на длъжника от цедента
за цесията има значение единствено за редовността на извършеното плащане от страна на
длъжника на стария кредитор спрямо новия кредитор, но не и за редовността на
прехвърлените права. Преди да бъде уведомен за цесията, длъжникът може валидно да
погаси задължението си чрез плащане на стария кредитор.
При така изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай е налице валидно
съобщаване на цесията, същата е произвела действие, считано от датата на получаване на
исковата молба с доказателствата към нея, сред които са уведомлението за прехвърляне на
вземания,. Ето защо, в настоящия случай съдът приема, че съобщаването на цесията по
смисъла на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД за прехвърлянето на вземането е извършено чрез връчване
на исковата молба с приложенията към нея, вкл. и с уведомление за прехвърляне на
вземането.
С оглед горното съдът приема предявения иск за основателен до пълния предявен
размер.
По разноските:
При този изход на спора ищцовото дружество има право на разноски, както за
исковото, така и за заповедното производство съобразно списък по чл.80 ГПК, които му се
дължат в пълен размер.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.415,ал.1 ГПК, че „А.Б.“ ЕООД, с ЕИК:
*** дължи на „Д.С.” ЕООД, с ЕИК: *** на основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр. чл.266,ал.1 ЗЗД вр.
чл.99 ЗЗД сумата от сумата 22 315,05 лева, представляваща главница за незаплатен остатък
от задължения по фактура № **********/15.07.2019г.,№**********/19.08.2019г.,фактура
№**********/09.09.2019 г. и фактура № **********/10.10.2019 г.,, издадени във връзка с
договор за изпълнение на дейности от 22.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от
5
22.07.2022 г. до изплащане на вземането за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. 39533/2022г. по описа на СРС, 179 състав.
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕООД, с ЕИК: *** да заплати на „Д.С.” ЕООД, с ЕИК: *** на
основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 1757,30лева – разноски за заповедното производство и
сумата от 1896,30лв. – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6