№ 57
гр. Бургас , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20212000500249 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 11 от 17.03.2021 г., постановено по гр.д. 549/ 2020 г.,
Окръжен съд Сливен е осъдил „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1700, район С., бул „С.“ № ****,
представлявано от М. С. М. – Г., П.В. Д., С.Н.А. – заедно от двама от
изпълнителните директори, да заплати на СР. К. СТ., ЕГН **********, с
адрес: област Сливен, община Н.З., с. Б., сумата в размер на 25 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания от настъпилото на ****.2018 г. пътнотранспортно произшествие
(ПТП), причинено от водача на застрахован при ответника автомобил, ведно
със законната лихва за забава върху сумата, считано от 24.07.2019 г., до
окончателното изплащане, като искът над уважения до претендирания размер
от 30 000 лв. е отхвърлен.
Присъдени са разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
1
ответника: М. К. К., с адрес: гр. Н.З., ж.к. З. **, вх.Б, ет.6, ап.18.
Постъпила е въззивна жалба от СР. К. СТ. , с адрес за връчване: гр.
София, ж.к. „Д.“, бл.***,, вх.А, ет.10, ап.60 – адв. Я.С., срещу постановеното
решение, в частта, с която исковата претенция е отхвърлена до пълния й
предявен размер.
Изтъква се неправилно приложение от първоинстанционния съд на
установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, в резултат на което, по
мнение на въззивницата – ищца, е определено обезщетение, което не отразява
действителната тежест на причинения противоправен резултат и не
съответства на степента на претърпените неимуществени вреди.
Въвежда се оспорване на приетото от съда наличие на
съпричиняване, довело до намаляване на определената сума за обезщетение.
Акцентира се, че вещото лице - автоексперт категорично е заявило в
съдебното заседание пред първоинстанционния съд, че пострадалата и с
поставен обезопасителен колан също е щяла да претърпи фрактура на дясното
рамо и ключица. Изводите на вещото лице автоексперт в тази посока, като
лице със специални знания, следва да бъдат подкрепени, изтъква се в
жалбата.
Сочи се, че ищцата е била с диагноза затлъстяване, което не е
позволявало да се постави обезопасителен колан и по отношение на нея
следва да намери приложение разпоредбата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Развити са оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е основал
изводите си за наличието на съпричиняване върху оспореното заключение на
вещото лице - медик. Според въззивницата – ищца, по делото не било
проведено пълно и главно доказване от страна на застрахователя, че именно
поведението на пострадалата е в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
Определеният размер на присъденото в полза на ищцата
застрахователно обезщетение се квалифицира като занижен, като се твърди,
че не са взети предвид в пълнота получените трайни увреждания. Подчертава
се, че събитието се е отразило не само на физическо ниво, но и на
психологическо такова и след инцидента пострадалата била изцяло зависима
от чужда помощ за ежедневните си нужди. Не било взето предвид, при
2
определяне на обезщетението, нивото на застрахователно покритие към
момента на увреждането.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от
„ЗК Л.И.“ АД, чрез адв. Т.Р., в който същата се оспорва, като неоснователна
и се прави искане за оставянето й без уважение.
Застрахователят поддържа, че с решението си съставът на
първоинстанционния съд е определил прекомерно завишен размер на
застрахователното обезщетение на ищцата, предвид установеното относно
обстоятелствата, при които е възникнало събитието и обективните критерии,
определящи прилагането на принципа за справедливост. Релевират се доводи,
че при съпоставяне степента на получените травматични увреждания на
пострадалата с динамиката на ударния процес и с механизма на настъпване на
ПТП, безспорно се установява, че основната причина за получените тежки
травматични поражения е липсата на правилно поставен обезопасителен
колан. В нарушение на императивните разпоредби на ЗДвП, сочи въззивникът
– ответник, пострадалата не е обезопасила превоза си в автомобила, с колана,
който безспорно е бил наличен на мястото, на което същата се е намирала и
който е можела да ползва, въпреки наднорменото си тегло. Акцентира се на
експертното заключение по съдебно-медицинската експертиза, че полученото
увреждане е по-скоро лек козметичен дефект, отколкото пречка за
пострадалата да полага труд или да се обслужва в ежедневието.
Оспорва се изводът на съда относно невъзможността за очакване
пълно възстановяване от травмите на ищцата, като се сочи, че вещото лице -
медик ясно е заявило, че към настоящия момент същата е възстановена от
получените травми, като контузиите отдавна са отзвучали, а дегенеративните
изменения, констатирани в шийната област не са в причинно-следствена
връзка с процесния инцидент. Допълва се, че не са ангажирани доказателства
за претърпени психически увреждания.
Претендират се разноски.
Постъпила е въззивна жалба от „ЗК Л.И.“ АД, с адрес за връчване:
гр. Сливен, ул. „Г. С. Р.“ № 13, ет.3, оф.10 – адв. Т.Р., срещу частта от
3
постановеното решение, с която претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди е уважена над размера от 6000 лв., като се въвежда
искане за отменяване на решението в тази част, като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушения на
съдопроизводствените правила и несъобразено със събраните по делото
доказателства.
Инвокират се оплаквания за неправилно определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, както и процента на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, макар
първоинстанционният съд да е обсъдил коректно релевантните доказателства,
касаещи механизма на настъпилото ПТП.
Въззивникът - ответник подчертава, че видно от заключението на
приобщената съдебномедицинска експертиза, в резултат на настъпилото
ПТП, ищцата е получила автомобилна травма, като по мнение на вещото
лице, ако същата е била с поставен обезопасителен колан тя не би получила
посочените увреждания. Сочи се в жалбата, че експертът е заявил в съдебно
заседание, че получената травма е изисквала единствено имобилизация с
превръзка и пострадалата е имала нужда от помощ не повече от ** - 20 дни
след увреждането, което е квалифицирано като лек козметичен дефект, а не
пречка за обичайното обслужване в ежедневието на ищцата, както и за
полагането на труд. Навеждат се аргументи за настъпило към настоящия
момент пълно възстановяване от получените травми, на базата на
заключението на вещото лице. Акцентира се на неговия извод, че
възстановяването на ищцата е било значително забавено поради
ненавременното диагностициране на уврежданията. Дегенеративните
изменения, от които е страдала ищцата, не са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, подчертава застрахователят.
Противопоставят се доводи, че е доказано по безспорен и
категоричен начин наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, доколкото травмите, понесени от същата, са
настъпили като резултат на нейното собствено виновно поведение,
осъществено в нарушение на императивната правна норма на чл.137а ЗДвП,
което не може да бъде оправдано с наднорменото й тегло.
4
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от
СР. К. СТ. , в който същата се оспорва, като неоснователна и се въвежда
искане за оставянето й без уважение.
Сочи се в отговора на въззивната жалба, че неоснователни са
наведените доводи относно наличието на съпричиняване от страна на
пострадалата, като се прави позоваване на установеното от вещото лице по
съдебната автотехническа експертиза и неговата категоричност, че ищцата и с
поставен обезопасителен колан е щяла да получи претърпяната фрактура. В
отговора се сочи, че автоекспертът е специалистът, който може да дава
заключение относно действието на обезопасителния колан, а не вещото лице -
медик. Застъпва се позиция, че здравословното състояние на ищцата,
диагностицирана със затлъстяване, не й е позволявало да постави
обезопасителен колан и тя е освободена от това задължение и по смисъла на
приложимата правна норма.
Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от
легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и
отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно,
същите са допустими за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е претенция за
неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД,
претендирани от въззивницата - ищца, като следствие от пътен инцидент, от
който тя е пострадала, против застрахователя на прекия причинител на
увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД
5
постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на
имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово
действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или
пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от
морално естество, при вина, която се предполага.
При определяне естеството и характера на страданията, които следва
да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от
увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите
схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството –
въззивник - ответник, като застраховател, по повод автомобила, управляван
от прекия причинител на увреждането – М. К. К..
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на
увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2,
вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди
директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди
другиму.
Установено е в производството, че въззивницата е отправила до
застрахователното дружество писмена застрахователна претенция по чл.498,
ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод
настъпилото застрахователно събитие, и, тъй като в регламентирания в чл.496
КЗ срок не е получила плащане от застрахователя, е инициирала настоящото
исково производство – чл.498, ал.3 КЗ. Искът й е допустим за разглеждане по
същество.
Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя
основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност
за чужди противоправни действия, доколкото се поддържа, че справедливо
обезщетение за претърпените увреждания, в конкретния случай, би
6
представлявала сумата от 6000 лв. Ето защо, налага се изводът, че между
страните не е спорно осъществяването в пълнота и кумулативна даденост на
реквизитите от фактическия състав на деликта.
Видно от данните по делото, на ****.2018 г. е настъпило пътно-
транспортно произшествие, при което въззивницата - ищца е била увредена,
като пътуваща на задна дясна седалка в управлявания от М. К. К. лек
автомобил „Дачия Логан“ с рег. № СН *****, водачът на който, на
междуградски път с посока на движение с. Кортен – с. Б., при приближаване
на десен завой, е загубил управление и е излязъл извън пътното платно, като е
преобърнал превозното средство в крайпътната канавка.
В резултат на настъпилия сблъсък, на ищцата са причинени
следните увреждания, установени на базата на ангажираните в
производството писмени доказателства и изпълнената съдебно – медицинска
експертиза: контузия на дясно рамо и предната повърхност на гръдния кош;
луксация (сублуксация) на дясната стерноклавикуларна става – ставата,
намираща се между вътрешната част на ключицата и гръдната кост. Вещото
лице по експертизата, при запознаване с медицинската документация във
връзка с третиране уврежданията на ищцата, е констатирало, че луксацията на
стерноклавикуларната става е диагностицирана едва пет месеца след
настъпването на травмата, макар същата е била налична и на трите графии,
извършени непосредствено след произшествието, поради което е заключило,
че и това увреждане отговаря да е получено по време и в резултат на
процесното пътнотранспортно произшествие. Експертът е посочил, че
уврежданията са получени при удар в твърди повърхности в интериора на
автомобила, най-вероятно в предните седалки на същия. Възстановителният
процес за най-сериозните по тежест увреди е с продължителност, според
вещото лице, от шест – седем седмици, при нормално протичане на
оздравителния процес. При извършения актуален личен преглед на
въззивницата - ищца вещото лице е констатирало че при същата е налице
затлъстяване, оплаква се от палпаторна болка в областта на шията, в
надключичната ямка в дясно, като при движение на десен горен крайник се
палпира известна изпъкналост върху стерноклавикуларната става в дясно.
Установено е, че движенията в двете раменни стави са почти симетрични,
като вдясно са леко по-ограничени. Посочено е, че за период от 20 - 30 дни
7
след подобно увреждане се наблюдават силни болки и страдания при дишане
и движение на десен горен крайник, както и затруднения в ежедневното
обслужване – тоалет, хранене и обличане. В конкретния случай,
възстановителният период е забавен и болковият синдром е бил с по-голяма
продължителност, поради несвоевременното диагностициране на травмата,
изтъква експертът. Изразен е в експертизата и при разпита на вещото лице в
съдебно заседание извод за пълно възстановяване функциите на крайника и
снагата, без негативни последици, но с остатъчни болезненост при
определени движения и изпъкналост в областта на увредената става, които са
с траен характер, но не са застрашаващи здравето на въззивницата – ищца.
По отношение размера на дължимото обезщетение, с оглед
приложимия обществен критерий за справедливост, настоящият състав
отбелязва, че съгласно дадените с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС указания, относно критериите, относими към определянето на
обезщетение за морални вреди, при настъпили в резултат на деликт телесни
увреждания или смърт, определянето на обезщетението по справедливост е
свързано с преценката на конкретно съществуващите и намерили проявление
в случая обстоятелства, измежду които, при телесните увреждания:
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, като
изброяването е премерно. Преценката следва да е индивидуална във всеки
конкретен случай, но не абстрактна, а почиваща на установените в
производството обстоятелства, имащи значение за постигане на пълна
обезвреда на настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.
Трайно формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика
утвърждава това разбиране. В допълнение, прибавено е и изискването при
определяне на обезщетението, като проявление на общественото разбиране за
справедливост – чл.52 ЗЗД, да се държи сметка и за обществено-
икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането,
ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – Решение на
ВКС по чл.290 ГПК № 95 от 24.10.2012 г. по т.д. № 916/ 2011 г., І т.о.
В настоящия случай, вследствие инцидента, въззивницата - ищца е
8
понесла увреждания с комплексен характер – контузия на гръдния кош без
фрактура; луксация на става. Възстановена е от уврежданията, но все още
изпитва болки и затруднения.
Разпитаните пред съда от първа инстанция свидетели С. и Стоянов,
непосредствено възприели състоянието на въззивницата след инцидента,
споделят за нейните преживяванията, натоварени със силни болкови
усещания, невъзможност самостоятелно да се придвижва и обслужва в
ежедневието за известен период. Депозирани са гласни доказателства в
насока, че въззивницата е била възпрепятствана да полага труд, изпитва
притеснения при пътуване с автомобил и понастоящем.
Към датата на пътния инцидент, пострадалата е била на възраст 46
г., с придружаващи заболявания диабет, дегенеративни изменения на
гръбначния стълб – по данни на вещото лице по медицинската експертиза.
При съобразяване на всички релевантни гореизложени обстоятелства
– трудоспособната възраст на въззивницата; причинените травматични
увреждания; болезнени усещания; периода на възстановяване, и воден от
общественото схващане за справедлива обезвреда, към датата на
увреждането, настоящият състав намира, че обезщетението следва да се
определи в размер на 25 000 лв.
Въведено е от застрахователя възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, изразяващо се в
неизползване на предпазен колан към момента на инцидента.
Според разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали,
като приносът може да се обективира като действие или бездействие.
Съгласно ППВС № 17/ 1963 г., изследва се наличието на причинна връзка с
увреждането, без да е необходимо виновно поведение, от страна на
пострадалия.
В хипотези, когато пострадалият създава възможност за настъпване
на вредата, той я съпричинява. В конкретния случай се установи, че
въззивницата – ищца, като пътник в автомобила, е неглижирала задължението
си да постави правилно обезопасителния колан, с който превозното средство
9
е било екипирано, в разрез със задължението й по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Необосновано се твърди от въззивницата – ищца, че същата е била
освободена от задължението да ползва предпазен колан, при позоваване на
разпоредбата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП, съгласно която са освободени от
соченото предписание лицата, чието физическо състояние не позволява
използването на обезопасителен колан, тъй като е била със затлъстяване.
По мнение на настоящия апелативен състав по делото не е доказано
ищцата да е със степен на затлъстяване, при която вредите от употребата на
предпазен колан да надхвърлят ползите от това обезопасително средство.
Цитираната законова хипотеза влиза в действие в случаи, когато, предвид
надлежно установено медицинско състояние, като например напреднала
бременност, състояние след сърдечна операция, с имплантиране на
електронен кардиостимулатор, състояние след коремна операция,
заболявания на сърдечната система, задействането на предпазния колан, с
неговата функция да притисне тялото към седалката, с прилагане на натиск в
определени области от торса, би застрашило здравословното състояние на
пътуващия. Само по себе си, затлъстяването не представлява такова
медицинско състояние, нито може обосновано да се поддържа, че
съвременното оборудване на превозните средства не гарантира достатъчна
дължина на предпазните колани, както имплицитно се сочи в жалбата на
ищцата. Чисто хипотетичните доводи, че дори и с правилно поставен
обезопасителен колан, въззивницата - ищца би претърпяла увреждания, а
именно фрактура на дясното рамо и ключица, въведени във въззивната й
жалба, не следва да се обсъждат, тъй като обезщетение се дължи единствено
за реално претърпени вреди.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно
медицинската експертиза, че при правилно поставен обезопасителен колан,
въззивницата - ищца не би получила констатираните травми, тъй като този
извод се базира на вида и степента на уврежданията, съпоставени с
установения механизъм на настъпване на произшествието, а именно:
преобръщане на лекия автомобил, превозващ ищцата, в крайпътна канавка. В
подобна насока са и изводите на експерта по съдебната автотехническа
експертиза, сочещи, че начинът на действие на предпазния колан
възпрепятства движението на тялото на пострадалия напред и удара в предни
10
седалки, както е в случая.
Следва да се заключи, че пропускът на ищцата да се обезопаси с
колан е оказал принос към собственото й увреждане. Този релевантен
каузален принос настоящият състав оразмерява на 20 %.
Предвид изложеното, претенцията се явява основателна до размера
на 20 000 лв.
Върху този размер следва да се присъди и лихвата на забавено
изпълнение, считано от 24.07.2019 г., както е поискано в исковата молба,
макар същата да е дължима, съобразно правилата на чл.493, ал.1, т.5, вр.
чл.429, ал.2, т.2, вр. ал.3 КЗ, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, в
настоящия случай – 23.04.2019 г.
Частичното несъвпадането на изводите на настоящата апелативна
инстанция с тези на първоинстанционния съд обосновава частична отмяна на
атакувания съдебен акт, с отхвърляне на иска над сумата от 20 000 лв..
Решението следва да се отмени и в частта за разноските.
При този изход от делото и отправените искания, на страните се
следват разноски, както следва:
На процесуалния представител на въззивницата - ищца следва да се
присъди възнаграждение с ДДС, на основание чл.38, ал.2, вр. чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата, вр. чл.2, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
размер на по 1356 лв., за двете инстанции, платими от застрахователя.
На дружеството – въззивник, пропорционално на отхвърлената част
от претенцията следва да се присъди сума от 100 лв. – съдебно-деловодни
разноски от сторените пред първата инстанция – възнаграждения на вещи
лице в общ размер на 450 лв., които следва да се понесат от въззивницата –
ищца. Не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за защита пред
първата инстанция, тъй като, видно от договора за правна защита и
11
съдействие, уговорено е плащане по банков път и липсват данни плащането
да е извършено – т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 6.11.2013 г.
От платената държавна такса пред настоящата инстанция от 380 лв.
на въззивника – ответник следва да се заплатят от въззивницата – ищца 100
лв., съразмерно с уважаването на жалбата.
Дружеството застраховател следва да се осъди да заплати държавна
такса в размер на 800 лв. за производството пред първата инстанция и 400 лв.
за производството пред апелативната инстанция, както и сумата от 50 лв. за
платеното от бюджета на първостепенния съд възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 11 от 17.03.2021 г., постановено по гр.д. № 549/
2020 г. по описа на Окръжен съд Сливен, в частта, с която предявеният от СР. К.
СТ., ЕГН **********, с адрес: област Сливен, община Н.З., с. Б., с адрес за
връчване: гр. София, ж.к. „Д.“, бл.***,, вх.А, ет.10, ап.60 – адв. Я.С., против
„ЗК Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1700, район С., бул „С.“ № ****, представлявано от М. С. М. – Г., П.В.
Д., С.Н.А. – заедно от двама от изпълнителните директори, с адрес за
връчване: гр. Сливен, ул. „Г. С. Р.“ № 13, ет.3, оф.10 – адв. Т.Р., иск с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
на ищцата обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания от настъпилото на ****.2018 г. пътнотранспортно произшествие
(ПТП), причинено от водача на застрахован при ответника автомобил, ведно
със законната лихва за забава върху сумата, считано от 24.07.2019 г., е уважен
над размера на 20 000 лв., както и искането за присъждане на законната лихва
върху тази сума, както и в частта за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СР. К. СТ., ЕГН **********, с адрес:
област Сливен, община Н.З., с. Б., с адрес за връчване: гр. София, ж.к. „Д.“,
12
бл.***,, вх.А, ет.10, ап.60 – адв. Я.С., против „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район С., бул „С.“ №
****, представлявано от М. С. М. – Г., П.В. Д., С.Н.А. – заедно от двама от
изпълнителните директори, с адрес за връчване: гр. Сливен, ул. „Г. С. Р.“ №
13, ет.3, оф.10 – адв. Т.Р., иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от настъпилото на
****.2018 г. пътнотранспортно произшествие (ПТП), причинено от водача на
застрахован при ответника автомобил, над размера на 20 000 лв., както и
искането за присъждане на законната лихва върху тази сума от 24.07.2019 г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1700, район С., бул „С.“ № ****, представлявано от М.
С. М. – Г., П.В. Д., С.Н.А. – заедно от двама от изпълнителните директори, с
адрес за връчване: гр. Сливен, ул. „Г. С. Р.“ № 13, ет.3, оф.10 – адв. Т.Р., да
заплати на адв. Я.С., с адрес: гр. София, ж.к. „Д.“, бл.***,, вх.А, ет.10, ап.60,
сумата от 1356 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС, за процесуално
представителство пред апелативната инстанция, както и сумата от 1356 лв. –
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата
инстанция.
ОСЪЖДА СР. К. СТ., ЕГН **********, с адрес: област Сливен,
община Н.З., с. Б., с адрес за връчване: гр. София, ж.к. „Д.“, бл.***,, вх.А,
ет.10, ап.60 – адв. Я.С., да заплати на „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район С., бул „С.“ № ****,
представлявано от М. С. М. – Г., П.В. Д., С.Н.А. – заедно от двама от
изпълнителните директори, с адрес за връчване: гр. Сливен, ул. „Г. С. Р.“ №
13, ет.3, оф.10 – адв. Т.Р., сумата от 100 лв., представляваща съдебно –
деловодни разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА СР. К. СТ., ЕГН **********, с адрес: област Сливен,
община Н.З., с. Б., с адрес за връчване: гр. София, ж.к. „Д.“, бл.***,, вх.А,
ет.10, ап.60 – адв. Я.С., да заплати на „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район С., бул „С.“ № ****,
13
представлявано от М. С. М. – Г., П.В. Д., С.Н.А. – заедно от двама от
изпълнителните директори, с адрес за връчване: гр. Сливен, ул. „Г. С. Р.“ №
13, ет.3, оф.10 – адв. Т.Р., сумата от 100 лв., представляваща съдебно –
деловодни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1700, район С., бул „С.“ № ****, представлявано от М.
С. М. – Г., П.В. Д., С.Н.А. – заедно от двама от изпълнителните директори, с
адрес за връчване: гр. Сливен, ул. „Г. С. Р.“ № 13, ет.3, оф.10 – адв. Т.Р., да
заплати държавна такса в размер на 800 лв. по сметката на Окръжен съд Сливен.
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1700, район С., бул „С.“ № ****, представлявано от М.
С. М. – Г., П.В. Д., С.Н.А. – заедно от двама от изпълнителните директори, с
адрес за връчване: гр. Сливен, ул. „Г. С. Р.“ № 13, ет.3, оф.10 – адв. Т.Р., да
заплати разноски за вещо лице в размер на 50 лв. по сметката на Окръжен съд
Сливен.
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1700, район С., бул „С.“ № ****, представлявано от М.
С. М. – Г., П.В. Д., С.Н.А. – заедно от двама от изпълнителните директори, с
адрес за връчване: гр. Сливен, ул. „Г. С. Р.“ № 13, ет.3, оф.10 – адв. Т.Р., да
заплати държавна такса в размер на 400 лв. по сметката на Апелативен съд
Бургас.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
„ЗАД Д.Б.: ж. и з.“ АД: М. К. К., с адрес: гр. Н.З., ж.к. З. **, вх.Б, ет.6, ап.18.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14