Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 06
декември, 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети състав, в публично заседание на 27.10.2021 г. /двадесет и седми
октомври, две хиляди двадесет и първа година/, в състав:
Районен
съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на
секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова
гражданско дело № 1648 по описа за 2020
година на Ломския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по предявен от
"БАНКА ДСК" АД - СОФИЯ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:, представлявано от Главния изпълнителен директор В.М.С. и
Изпълнителния директор , чрез пълномощника им В.Е.Х. - юрисконсулт, срещу И.М.И.
с ЕГН **********, с адрес: *** и Ц.М.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 във вр. с
чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 92 от ЗЗД и акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД. Иска се да
бъде признато за установено спрямо ответниците, че към 23.07.2020 г. - датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ответниците И.М.И., ЕГН ********** и Ц.М.И., ЕГН ********** дължат на
ищеца „БАНКА ДСК“ АД с ЕИК ********* при дялове от по 1/2 сумата от 9897, 27
евро, от които: 5029, 20 евро главница; 2892,66 евро договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 17.09.201Зг. до 27.03.2018г.; 732,15 евро
лихвена надбавка за забава за периода от 24.09.2013г. до 22.03.2018г.;
1183,26 евро начислена законна лихва за периода от 28.03.2018 г. до 22.07.2020
г. и 60,00 евро за разходи при изискуем кредит, заедно със законната лихва
върху главницата, считано от 24.07.2020 г. до изплащане на вземането. Претендират
се и разноски, направени от ищеца в заповедното и в исковото производство.
Твърди се в исковата молба, че “Банка ДСК” АД е предоставила на М И. М с ЕГН **********
кредит в размер на 7800 евро съгласно сключен Договор за кредит за текущо
потребление от 26.03.2010 г. Приети и подписани са общи условия, неразделна част
от Договора. Кредитът е усвоен изцяло и погасяван по сметка № 18311903.
Определена е падежна дата за плащане на вноските по кредита - 17-то число на
месеца. Договорен е срок за издължаване на кредита от 96 месеца. Кредитът се
олихвява с лихвен процент в размер на 8,95 % годишно, формиран от стойността
базов лихвен процент 6,19 % и стандартна надбавка в размер на 2,76 процентни
пункта, Годишният процент по кредита е 9.95 %. Съгласно чл. 14 от Договора за
жилищен кредит кредитополучателят се е съгласил да заплаща и такси съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, която е в сила към деня на
съответното плащане. През 2016 г. в „Банка ДСК“ АД е постъпила информация, че
кредитополучателят Мариян И. Маринов е починал. След извършена справка в НБД
„Население“ от страна на Банката е установено, че Мариян И. Маринов е починал
на 19.09.2013 г. С оглед липсата на правен субект, към когото Банката да насочи
принудително изпълнение, е образувано производство по чл. 51 от Закона за
наследството за призоваване на законните наследници на починалия. Образувано е
ГД № 1418/2016 г. по описа на PC- Лом. Призовани са законните наследници на
починалия от първи ред, установени от представеното по делото удостоверение за
наследници № 860 от 26.08.2016 г., а именно: И М.И., ЕГН **********, И.М.И.,
ЕГН ********** и Ц.М.И., ЕГН **********. Съгласно постановеното по делото решение
от 02.12.2016 г. И М.И. е вписал изричен отказ от наследството, а И.М.И. и Ц.М.И.
са загубили право да приемат наследството на починалия. Видно от извършени
служебни справки в Служба по вписванията - гр. Лом по персоналните партиди на И.М.И.,
Ц.М.И. и М И. М, както и по партидите на недвижими имоти, е че И.М.И. и Ц.М.И.
са извършили действие на разпореждане с недвижими имоти на 07.08.2014 г. и на
09.02.2015 г., собственост на наследодателя М И. М, а именно: Поземлен имот. с
площ от 421,00 кв.м., находящ се в, както и с Поземлен имот с идентификатор №
44238.500.534, с площ от 276 кв.м., находящ се в, заедно с построените в имота:
сграда с идентификатор № 44238.500.534.3, с площ от 32 кв.м. и сграда с
идентификатор № 44238.500.534.1, с площ от 52 кв.м. Гореизложеното налага
извода, че И.М.И. и Ц.М.И. несъмнено са приели наследството на наследодателя си
М И. М по силата на чл. 49, ал. 2 от ЗН, поради което на основание чл. 60, ал.
1, във вр. с чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН същите отговарят за
задълженията, с които наследството е обременено, съобразно равните си
наследствени дялове, като негови наследници от първи ред. Твърди се още, че при
погасяване на кредита са допуснати нередовности в плащането на главница и
лихва. Изискуемостта на кредита е възникнала на 27.03.2018 г. поради настъпване
на краен падеж. С оглед Тълкувателно решение от 27.03.2019 г. по ТД № 3/2017г.
на ОСГТК на ВКС е начислена законна лихва след датата на настъпване на крайния
падеж, в размер на 1183,26 евро за период от 28.03.2018 г. до 23.07.2020 г. До
наследниците са изпратени нотариални покани, с които е предоставен 7 -дневен
срок за доброволно изпълнение, които са получени лично от И.М.И. и Ц.М.И.. След
настъпване на крайната падежна дата на вземането по Договор за кредит за текущо
потребление от 26.03.2010 г. и след изтичане на срока за доброволно изпълнение,
«Банка ДСК» АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК на 23.07.2020 г. срещу И.М.И.
и Ц.М.И. при разделна отговорност съобразно дяловете им от наследството на починалия
М И. М. Издадена е Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 609 от
07.08.2020 г. по ЧГД 980/2020 г. по
описа на PC-Лом. Претендират се и разноски, направени от ищеца в заповедното и
в исковото производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответниците. Същите считат
исковата молба за неоснователна. Сочат, че ищецът черпи претенцията си от
сключен с техния наследодател Договор за кредит за текущо потребление №
11/18311903 от 26.03.2010г., ведно с подписаните към него общи условия.
Изискуемостта на кредита /главница и лихви/ е възникнала на 27.03.2018г. поради
настъпване на краен падеж. Видно обаче от посочената цена на иска е, че
договорната лихва се претендира от 17.09.2013г. до 27.03.2018г., а лихвената надбавка
за забава се претендира от 24.09.2013г. до 22.03.2018г. В съответствие с
договореното в цитираната т.19.2. от приложимите към процесния договор общи
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, считано от смъртта на
кредитополучателя - 19.09.2013г., кредитът не се погасява в съответствие с
приложения към договора за кредит погасителен план. С оглед на това
предсрочната изискуемост на кредита е възникнала не на твърдяната в исковата
молба дата и година /27.03.2018г./. В съответствие с т. 19.2. от общи условия
за предоставяне на кредити за текущо потребление, съотнесена към момента на
смъртта на кредитополучателя /19.09.201Зг./, от когато кредитът не е изпълняван
съобразно договорения погасителен план, считат, че целият неиздължен по кредита
остатък е станал предсрочно изискуем още на 18 декември 2013г., а именно след
изтичането на повече от 90 дни от забавата и неплащането на падеж на първата
забавена и неплатена до момента вноска от месец септември 2013г. Твърди се и,
че вземането за главница е погасено по давност през 2018 г. - след изтичането
на 5 години от настъпилата през декември 2013 г. предсрочна изискуемост на
целия дълг. С погасяване на главното вземане се погасяват и претенциите по
отношение на акцесорните вземания. Процесния договор за кредит е бил прекратен
със смъртта на наследодателя на ответниците на 19.09.2013г„ поради което
вземанията по него са станали изцяло и предсрочно изискуеми на тази дата, а не
както твърди ищецът - на 27.03.2018г.,
поради което давността за вземанията на ищеца е започнала да тече от 20.09.2013
г. и към момента на съдебното заявяване на претенцията - 23.07.2020 г., е
изтекла давността както за главниците, така и за лихвите. Ответниците правят
възражение за настъпила погасителна давност на главниците по погасителния план
с падеж преди 23.07.2015г., както и на претендираните лихви с падеж преди
23.07.2018г. С решение от 2016г. по г.д. № 1418 по описа на ЛРС за 2016г. е
вписано по реда на чл.51, ал.2 вр. ал.1 ЗН в особената книга, че ответниците са
загубили правото да приемат наследството, останало от наследодателя М И. М с
ЕГН ********, б.ж. на гр. Лом, починал на 19.09.201Зг. Така извършеният отказ
не е унищожен от ищеца с конститутивния иск по чл.56 ЗН, сроковете за
предявяване на който са изтекли, поради което ответниците не дължат
претендираните суми на отделно основание, а именно, тъй като не са наследници,
които са приели наследството. Ответниците претендират деловодни разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът се представлява от пълномощника ю.к. В.Х.,
като моли съда да уважи предявения иск и
да присъди разноски. Представени са и
писмени бележки, с които се поддържа иска.
В проведеното по делото о.с.з. ответниците
не се явяват и не се представляват. С подадена молба от пълномощника адв. Е.Д.
от ВАК се оспорва иска като неоснователен.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. №
980/2020 г. по описа на ЛРС, от което е видно, че е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответниците,
като наследници на М И. М, бивш жител ***, за следните суми: по ½ част от
сумата от 9896, 61 евро, от които: 5029, 20 евро главница; 2892,66 евро
договорна лихва за периода от 17.09.201Зг. до 27.03.2018г.; 732,15 евро
наказателна лихва за периода от 24.09.2013г. до 22.03.2018г.; 1183,26 евро
начислена законна лихва след датата на предсрочната изискуемост за периода от
28.03.2018 г. до 22.07.2020 г. и 60,00 евро за разходи при изискуем кредит,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 24.07.2020 г., до изплащане на вземането, както и разноски в
заповедното производство 437,15 лв., от които 387,15 лв. за платена държавна
такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 07.08.2020 г., срещу която са подадени възражения от длъжниците, поради
което ищецът, с оглед дадените от заповедния съд указания, е депозирал искова
молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в
настоящето производство.
Представен е от ищеца Договор за кредит за
текущо потребление от 26.03.2018г., сключен между ищеца и М И. М, по силата на
който ищецът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на кредита 7800,00 евро срещу задължението му за погасяване на
кредита в срок от 96 месеца, считано от датата на усвояването, платим на 95 равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 114.07 евро и 1 вноска от 78,80
евро, с падежна дата 17 – то число на месеца. Годишният процент на разходите е
в размер на 9.95 %, а лихвеният процент – базов лихвен процент 6,19 % и стандартна надбавка 2,76 процентни пункта,
или общо лихвен процент по кредита 8.95 %.
Общата стойност на плащанията съгласно приложения погасителен план е в
размер на 11071,45 евро, от които 7800,00 евро главница, 3115,45 евро договорна
лихва и 156 евро такса На кредитополучателя
били връчени и общи условия към
договора, подписани на всяка страница от него, удостоверявайки, че е запознат
със съдържанието.
Приложени са нотариални покани с изх. № 1247/14.08.2019г. и изх. №
1247/14.08.2019г. от ищеца за
уведомяване на ответниците, като наследници на кредитополучателя М И.М., че
кредитът е с изтекъл срок на погасяване – 27.03.2018г., като е посочен общият
размер на задължението – 9503,32 лв. На
гърба на същите е отбелязано, че са връчени на всеки от ответниците на
18.09.2019г.
В чл. 19.1 от приложимите към договора общи
условия е предвидено при забава за плащане на месечните вноски от деня, следващ
падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от
10 процентни пункта. Ако
кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната
дата, наказателната надбавка не се прилага.
В чл. 19.2 е предвидено, че при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за
събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на десет процентни
пункта.
В чл. 23.2 от общите условия към договора
за кредит е предвидено кредитополучателят да заплаща и такси съгласно Тарифата
на „Банка ДСК“ ЕАД за такси и комисионите, която е в сила към деня на
съответното плащане.
Видно от Удостоверение за наследници с
изх. № 860/26.08.2016г. на Община Лом
кредитополучателят М И. М е починал на 19.09.2013г., за което е съставен акт за
смърт с № 1190/20.09.2013г. Същият е оставил наследници тримата си синове - И М.И.
с ЕГН ********** и ответниците И.М.И. с ЕГН ********** и Ц.М.И.
с ЕГН **********.
С Решение от 02.12.2016г. по гр. дело № 1418/2016г. по описа на ЛРС е постановено вписването в особената книга за
приемане на наследството при ЛРС, че ответниците И.М.И. и Ц.М.И. са загубили
правото да приемат наследството, останало от кредитополучателя М И. М, починал
на 19.09.2013г.
Кредитополучателят М И. М е притежавал
½ ид.част от имот с размер от 143
кв.м. от парцел ІІ, пл. № 1197, кв. 17,
по плана на гр. Лом, с построената в същия имот жилищна сграда от 45 кв.м.
съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 819, том V, дело
№ 1552 от 01.10.1992г. на Първан Таушански – нотариус при ЛРС.
Кредитополучателят М И. М, заедно
с ответниците И.М.И. и Ц.М.И., по силата на Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение, с № 20, том
ІІІА, рег. № 1672, дело № 219 от 15.02.2005г. на Детелина Младенова – нотариус
с рег. № 393 от РНК, са признати за собственици по наследство и давностно
владение върху недвижим имот – масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 45
кв. м., гараж с площ 24 кв. м. и второстепенна постройка с площ 24 кв. м.,
находящи се в, построени в дворно място с площ 274 кв. м., съставляващо поземлен имот с кад.№ 534 в кв. 17 по
регулационния план на гр. Лом, както следва: за М И. М – 4/6 ид. части, а за И.М.И.
и Ц.М.И. – по 1/6 ид.част от описания имот.
С Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот с № 72, рег. № 5065, дело № 452/07.08.2014г. на Детелина
Младенова – нотариус с рег. № 393 от РНК ответниците И.М.И. и Ц.М.И. са продали
на В А Й ½ ид. част от
гореописания поземлен имот с кад.№ 534 в кв. 17 по регулационния план на гр. Лом –
имот с ид. № 44238.500.534 по КККР, одобрени със Заповед РД – 18-5/26.01.2009г.
на Изпълнителния директор на АГКК, както и построените в имота сгради с ид. №
44238.500.534.1 и № 44238.500.534.3.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 131, том ХХА, рег. № 13917, дело № 2303 от 28.12.2004г. на
Първан Таушански – съдия по вписванията
при ЛРС, М И. М е закупил дворно място в площ 340 кв.м., съставляващо
УПИ І – 1199, имот кад.№ 533 и имот кад. № 552, в кв. 17 по плана на гр. Лом.
С Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 120, том ІІ, рег. № 932, дело № 111/09.02.2015г. на Станислав
Станчев – нотариус с рег. № 577 от РНК /л.114/, ответниците И.М.И. и Ц.М.И.
продават своя наследствен недвижим имот
- поземлен имот с ид.№ 44238.500.533 по КККР, одобрени със
Заповед РД – 18-5/26.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с номер по
предходен план – 533, кв. 17, парцел І, заедно с разположената в имота жилищна
сграда с ид.№ 44238.500.533.1.
За изясняване на фактическата обстановка
по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е
оспорено от страните и се кредитира от съда като пълно, обосновано и
компетентно дадено. Вещото лице заключава, че сумата по кредита е преведена по
сметката на кредитополучателя, т.е. кредитополучателят е усвоил кредита. От
18.09.2013г. е преустановено плащането по кредита. Дължимите суми по кредита
към 23.07.2020г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, е сумата от 9838,27 евро, от които главница 5029,20 евро за 54 броя
неизплатени погасителни вноски, договорна лихва 2893,48 евро от 17.09.2013г. до
27.03.2018г., лихвена добавка – 733,59 евро от 24.09.2013г. до 22.03.2018г. и
законна лихва 1184,66 евро за периода от 28.03.2018г. до 22.07.2020г., или общо
дължима сума – 9900,93 евро.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Уважаването на така предявеният иск се обуславя от кумулативната
даденост на следните предпоставки: 1/ валиден Договор за паричен заем, сумите
по който са усвоени от кредитополучателя; 2/ същият да е починал; 3/
ответниците да имат качеството на негови наследници; 4/ да са приели
наследството, останало след неговата смърт; 5/ кредитът да е станал изискуем по
отношение на наследниците и да е бил в такъв статут към момента на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК и 6/ дължимите суми да не са погасени. С оглед разпределението на доказателствената
тежест в исковия граждански процес (чл. 154 ГПК) кредиторът ищец е този, който
трябва по пътя на пълното и главно доказване да установи съществуването на
първите пет от визираните изисквания. Ако това бъде сторено, ответниците от
своя страна следва да докажат, че задълженията са платени или погасени чрез
някой от другите способи, познати на облигационното право.
Не се спори по делото, а и се установява
от приложеното ч.гр.д. № 980/2020 г., че в полза на ищеца е издадена по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от
приетите по делото доказателства, че срещу издадената заповед е подадено
възражение от всеки от длъжниците, поради което, в изпълнение указанията на съда,
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване
на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на сключен
договор за банков кредит с наследодателя на ответниците – Договор за кредит за
текущо потребление от 26.03.2010г., по силата на който ищецът е предоставил на
кредитополучателя потребителски кредит в общ размер на кредита 7800,00 евро срещу
задължението да го върне по установения между тях начин - чрез равни
месечни погасителни вноски,
всяка една с падеж и размер, определени в погасителен план, неразделна част от
договора за кредит. Уговорена е била както възнаградителна лихва по кредита, така и дължимата лихва за просрочие. Наличието на валидно облигационно
отношение между ищеца и наследодателя на ответниците се доказа безспорно, а и
същото не бе оспорено от ответниците.
Ответниците оспорват факта, че са приели
наследството на кредитополучателя М И. М, техен баща. Кредитополучателят М И. М, заедно
с ответниците И.М.И. и Ц.М.И., по силата на Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение, с
№ 20, том ІІІА, рег. № 1672, дело № 219 от 15.02.2005г. на Детелина Младенова –
нотариус с рег. № 393 от РНК, са признати за собственици по наследство и
давностно владение върху недвижим имот – масивна двуетажна жилищна сграда с
площ от 45 кв. м., гараж с площ 24 кв. м. и второстепенна постройка с площ 24
кв. м., находящи се в, построени в дворно място с площ 274 кв. м.,
съставляващо поземлен имот с кад.№ 534 в
кв. 17 по регулационния план на гр. Лом, както следва: за М И. М – 4/6 ид.
части, а за И.М.И. и Ц.М.И. – по 1/6 ид.част от описания имот. След смъртта на
наследодателя М М с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 72,
рег. № 5065, дело № 452/07.08.2014г. на Детелина Младенова – нотариус с рег. №
393 от РНК, ответниците И.М.И. и Ц.М.И. са продали на Вера Альошева
Йорданова ½ ид. част от
гореописания поземлен имот с кад.№ 534 в кв. 17 по регулационния план на гр. Лом –
имот с ид. № 44238.500.534 по КККР, одобрени със Заповед РД – 18-5/26.01.2009г.
на Изпълнителния директор на АГКК, както и построените в имота сгради с ид. №
44238.500.534.1 и № 44238.500.534.3. Всеки от тях е притежавал право на
собственост съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по наследство и давностно владение, с № 20, том ІІІА, рег. № 1672,
дело № 219 от 15.02.2005г. на Детелина Младенова – нотариус с рег. № 393 от
РНК, от по 1/6 идеална част, което общо съставлява 2/6, т.е 1/3 общо за
двамата, като с цитирания нотариален акт от 07.08.2014г. ответниците са
прехвърлили на трето лице повече права, отколкото са притежавали на лично
основание– прехвърлено е право на собственост върху имота в обем ½
ид.част, т.е. повече от 1/3 ид.част, която е била притежавана общо от тях на
собствено основание. Т.е. с продажбата от 07.08.2014г. двамата ответници са
извършили действия на разпореждане с
идеална част, придобита по наследство от наследодателя М М, което означава, че
с конклудентни действия са приели наследството на същия.
На следващо място с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 131, том ХХА, рег. № 13917, дело № 2303 от
28.12.2004г. на Първан Таушански – съдия по вписванията при ЛРС, кредитополучателят М И. М е закупил
дворно място в, площ 340 кв.м., съставляващо УПИ І – 1199, имот кад.№ 533 и
имот кад. № 552, в кв. 17 по плана на гр. Лом. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
120, том ІІ, рег. № 932, дело № 111/09.02.2015г. на Станислав Станчев –
нотариус с рег. № 577 от РНК /л.114/, ответниците И.М.И. и Ц.М.И. продават на
трето лице „своя наследствен недвижим имот“ /така е вписано в нот.акт/ - поземлен имот с ид.№ 44238.500.533 по КККР,
одобрени със Заповед РД – 18-5/26.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с номер по предходен план – 533, кв. 17, парцел І, заедно с разположената в
имота жилищна сграда с ид.№ 44238.500.533.1.
Следователно и с тази разпоредителна сделка от 09.02.2015г.
двамата ответници са извършили действия на разпореждане с наследствен недвижим имот, придобит от
наследодателя М М, с което отново чрез конклудентни действия са потвърдили
приемането наследството на същия. Съгласно разпоредбата на чл. 48 и сл. от ЗН
наследството се придобива с приемането му, което произвежда действие от
откриването на наследството – с писмено заявление до районния съдия, в района
на който е открито наследството; с извършване на конклудентни действия от
страна на наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме
наследството (т. 14 на ППВС № 4/1964 г. на ВС), или когато укрие наследствено
имущество (в последната хипотеза наследникът губи правото на наследствен дял от
укритото имущество). Наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. В
конкретния случай от страна на ответниците са налице действия, които несъмнено
сочат на приемане на наследството, останало
от кредитополучателя Мариян Маринов, поради което последващ отказ от
него, респ. загубване правото да се приеме наследството, се явява
недействителен. В този смисъл постановеното вписване в особената книга за
приемане на наследството при ЛРС, че ответниците И.М.И. и Ц.М.И. са загубили
правото да приемат наследството, останало от кредитополучателя Мариян И.
Маринов, с решение от 02.12.2016г. по
гр. дело № 1418/2016г. по описа на ЛРС,
се явява лишено от правно действие, тъй като ответниците несъмнено са приели
наследството по силата на чл. 49, ал. 2 ЗН още преди постановяване на решението
по цитираното гражданско дело – чрез
разпоредителните сделки от 07.08.2014г. и 09.02.2015г.
Относно твърдението на ответниците, че така извършеният отказ с
решение по г.д. № 1418 по описа на ЛРС за 2016г., вписан по реда на чл.51, ал.2
вр. ал.1 ЗН, а именно, че ответниците са загубили правото да приемат
наследството, останало от наследодателя М И. М, починал на 19.09.201Зг., не е
унищожен от ищеца с конститутивния иск по чл.56 ЗН, сроковете за предявяване на
който са изтекли, поради което ответниците не дължат претендираните суми на
отделно основание, а именно, тъй като не са наследници, които са приели
наследството, съдът намира следното: Съгласно чл.56 ал.1 от ЗН кредиторите на
лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не
могат да се удовлетворят от имуществото на наследника. С оглед употребения
израз „доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника”,
предпоставка за искането е невъзможност вземането на кредитора да бъде покрито,
удовлетворено, от личното имущество на наследника. Преценката за наличието или
не на тази предпоставка налага съпоставяне между стойностите на имуществото на
длъжника-наследник и на задължението му към кредитора. Следователно
задължението трябва да бъде установено безспорно по основание и по размер, т.е.
да е ликвидно /Решение №273/10.09.2010 по дело №382/2009 на ВКС, ГК, IV г.о./ От
това по-скоро следва, че първо е необходимо установяване на вземането и едва
след това предявяване на иска по чл. 56 ЗН, а не обратното, както твърдят
ответниците. Правната
последица от уважаването на иск по чл. 56 ЗН е възможността за удовлетворение
от включените в наследствената маса имуществени права. Съдебното решение по чл. 56 ЗН няма собствени преки процесуални последици, като не е и задължителна
предпоставка, която трябва да е изпълнена преди предявяване на иск за
установяване на вземането от кредитора. В този смисъл доводът, че преди
предявяване на настоящия иск кредиторът не е предявил иск по чл. 56 ЗН, е
несъстоятелен.
Видно от Удостоверение за наследници с
изх. № 860/26.08.2016г. на Община Лом
кредитополучателят М И. Маринов е починал на 19.09.2013г., като е оставил
наследници тримата си синове - И М.И. с ЕГН ********** и ответниците И.М.И. с
ЕГН ********** и Ц.М.И. с ЕГН **********. По отношение на първия от
наследниците – И М.И., е налице вписан отказ от наследството на М И. М с
определение на ЛРС от 25.03.2014г., видно от мотивите на решение от
02.12.2016г. по гр.дело № 1418/2016г. по
описа на ЛРС. Децата на починалия наследяват по равни части съгласно чл. 5, ал.
1 ЗН. Съгласно чл. 53 ЗН частта на отреклия се или на оня, който е изгубил
правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.
Следователно, след извършения отказ на единия от синовете на М М, същият се
наследява с по ½ идеална част от другите двама негови синове –
ответниците. Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели
наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно
дяловете, които получават, като в случая ответниците отговарят за задълженията
на наследодателя при разделност всеки от тях с по ½ ид. част.
По делото безспорно се установи, че от
страна на кредитополучателя е имало плащания
по договора. От експертното заключение става ясно, че сумата по кредита е
преведена по сметката на кредитополучателя, т.е. кредитополучателят е усвоил
кредита. От 18.09.2013г. е преустановено плащането по кредита. Дължимите суми
по кредита към 23.07.2020г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, са: сумата от 9838,27 евро, от които главница 5029,20
евро за 54 броя неизплатени погасителни вноски, договорна лихва 2893,48 евро от
17.09.2013г. до 27.03.2018г., лихвена добавка – 733,59 евро от 24.09.2013г. до
22.03.2018г. и законна лихва 1184,66 евро за периода от 28.03.2018г. до
22.07.2020г., или общо дължима сума – 9900,93 евро. Така изготвената и
неоспорена от страните експертиза съдът намира, че е изготвена компетентно и
безпристрастно.
По делото липсват доказателства,
установяващи уведомяване на длъжника- кредитополучател за настъпила
предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответниците в отговора на исковата молба неправилно
считат, че е налице автоматично настъпване на предсрочната изискуемост, заявявайки, че целият
неиздължен по кредита остатък е станал предсрочно изискуем още на 18 декември
2013г., а именно след изтичането на повече от 90 дни от забавата и неплащането
на падеж на първата забавена и неплатена до момента вноска от месец септември
2013г., като в тази връзка твърдят, че вземането за главница е погасено по
давност през 2018 г. - след изтичането на 5 години от настъпилата през декември
2013 г. предсрочна изискуемост на целия дълг. Съдът намира, че от страна на кредитора – ищец не е
обявена предсрочната изискуемост на кредита съобразно указанията, дадени в т.18 на ТР№4/2013г. на ВКС, тъй като
не е отправено уведомление до кредитополучателя, респ. наследниците му,
съдържащо изявление, че кредитът е станал предсрочно изискуем, поради което
същият не е станал автоматично предсрочно изискуем и съответно не е започнала
да тече погасителна давност за вземането от м.декември на 2013г., каквито
доводи навеждат ответниците.
Доводът на ответниците, че
процесния договор за кредит е бил прекратен със смъртта на наследодателя им на
19.09.2013г„ поради което вземанията по него са станали изцяло и предсрочно
изискуеми на тази дата, а не както
твърди ищецът - на 27.03.2018г., поради което давността за вземанията на
ищеца е започнала да тече от 20.09.2013 г. и към момента на съдебното заявяване
на претенцията - 23.07.2020 г., е изтекла давността както за главниците, така и
за лихвите, е несъстоятелен. Със смъртта на кредитополучателя не настъпва
предсрочна изискуемост на кредита, тъй
като такава последица не е уредена в договора за кредит в чл.20.1, където са
изброени предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост. Със смъртта на
кредитополучателя самият договор за
кредит не се прекратява, а на мястото на
починалия кредитополучател встъпват наследниците, приели наследството на същия.
В този смисъл не е започнала да тече погасителна давност за вземането от
20.09.2013г.
Ответниците правят възражение за
настъпила погасителна давност на главниците по погасителния план с падеж преди
23.07.2015г., както и на претендираните лихви с падеж преди 23.07.2018г. В множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения
на ВКС е прието, че уговореното между страните връщане на предоставена в заем
(кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на
части. Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение №
3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието
на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед
мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични
плащания (вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че
макар да са породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително
самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите и на двете страни
по договора (в посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се
задължение на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния
период, а на другата страна – за заплащането на конкретно получените през този
период стоки и услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е
налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на
уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се.
Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява
по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл.
66 ЗЗД). Ето защо, приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна
давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от
датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката
3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на
отделните погасителни вноски. /Решение №
38/26.03.2019г. на ТК, ІІ т.о, т. д. № 1157/2018 г. на ВКС/. Давността започва
да тече от датата на крайния падеж, т.е. от падежа на последната погасителна
вноска, или респ. от настъпването на предсрочната изискуемост, каквато в случая
не е обявявана и съответно не е настъпила. Крайният падеж съгласно погасителния
план по договора за банков кредит е 26.03.2018г., следователно и погасителната
давност за вземането за главница започва да тече от тази дата и би изтекла на 26.03.2023г. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено
24.07.2020г., а искът за установяване на
вземането е предявен на 13.11.2020г., като
започналата да тече погасителна давност за главницата е била прекъсната с
подаване на заявлението на 24.07.2020г. С оглед уговорения в процесния договор краен срок за
издължаване на кредита – 26.03.2018 г. към датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК– 24.07.2020 г., общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД не е
изтекла. Следователно, вземането за невърнатата част от главницата по този договор
не е погасено по давност. Съответно не са погасени на основание чл. 119 ЗЗД и
вземанията за лихви, за които не е изтекла 3-годишната давност по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД. Погасени по давност се явяват обаче вземанията за лихви, за които е
изтекла давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, т.е. за лихвите натрупани преди 24.07.2017г. давността е изтекла. Следователно непогасени
по давност са само лихвите, дължими за период след 24.07.2017г. до 26.03.2018г.
Съобразявайки материалите по делото и
изготвената ССЕ, към датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 24.07.2020г., са падежирали всички 96 вноски съгласно погасителния план, като
падежът на първата погасителна вноска е 26.03.2010г., а на последната - 26.03.2018г. Размерът на главницата на дължимите погасителни вноски е 5029,20
евро съгласно ССЕ. Възнаградителната
лихва върху неизплатените погасителни вноски по договора за кредит за периода
от 17.09.2013 г. до 27.03.2017 г. е общо 2893, 48 евро съгласно ССЕ. лихвена добавка – 733,59 евро от 24.09.2013г. до
22.03.2018г. и законна лихва 1184,66 евро за периода от 28.03.2018г. до
22.07.2020г., или общо дължима сума – 9900,93 евро.
По отношение на претендирания сбор от вземания за
договорна лихва, заявена за периода от 17.09.2013 год. до 27.03.2018 год. на
стойност от 2892,66 евро, а по експертно заключение в размер на 2893,48 евро, направеното материално правно
възражение за погасителна давност е частично основателно. Това е така, тъй като
изискуемостта на всяко едно отделно вземане за лихва за времето преди
24.07.2017г., считано от 17.09.2013г., е настъпила на съответния посочен в
договора падеж- а именно 17-то число на текущия месец. В тази връзка и с оглед
момента на депозиране на заявлението – 24.07.2020г., тези изискуеми вземания за
лихви са погасени за периода преди 24.07.2017г. с изтичане на тригодишната
погасителна давност. Възнаградителната лихва върху
неизплатените погасителни вноски по договора за кредит за периода от 17.09.2013
г. до 27.03.2018 г. е общо 2893, 48 евро
съгласно ССЕ. Непогасена по давност се
явява само възнаградителната лихва за периода, посочен по-горе в изложението
- от 24.07.2017г. до 26.03.2018г. /за
245 дни/, в размер общо на 428,75 евро, като сумата е изчислена
съобразно приложената справка за дължима договорна лихва от ССЕ, видно от която
по 1,75 евро на ден е начислената договорна лихва върху главницата от 5029,20
евро. Претенцията следва да бъде присъдена до размер от 428,75 евро, като за
пълния размер над уважената част и за
периода от 17.09.2013 год. до 23.07.2017г., същата следва да се отхвърли поради
погасяването й по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ГПК, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му, но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите
наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата, но от това не
следва, че до изпадането им в забава задължението им не е съществувало. Целта
на предвидената в чл. 84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД покана е наследниците на длъжника
да узнаят за наличието и размера на задължението на техния наследодател, а в
хипотезата на сключен между банката и наследодателя договор за кредит – и
уговорения между банката и кредитополучателя падеж на дължимите вноски по
кредита. При уговорено разсрочено плащане на предоставената по договора за
кредит сума на определени погасителни вноски, посочен падеж на всяка вноска и
краен срок за издължаване на сумата по кредита не може да се приеме, че след
изтичане на 7 дни от поканата наследниците изпадат в забава за връщане на
цялата част от неиздължения кредит, нито че за всяка отделна вноска трябва да
бъде изпращана покана на наследниците. Договорът за кредит не прекратява
действието си със смъртта на кредитополучателя, ако това обстоятелство не е
предвидено изрично в него. Той запазва действието си по отношение на
наследниците, които придобиват правата и задълженията по него в качеството си
на универсални правоприемници. Поради това предвидената в разпоредбата на чл.
84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД покана се отнася за задълженията, настъпили след смъртта
на кредитополучателя, които наследниците не знаят. При наличие на знание за
задълженията по кредита наследниците на кредитополучателя са длъжни да
погасяват съответните погасителни вноски на съответния падеж съгласно
договорните клаузи /Решение № 63/29.07.2019 г. по т. дело № 1528 по описа за 2018г. на ТК, ІІ
т.о. на ВКС/. Видно от приложените нотариални покани с изх. № 1247/14.08.2019г.
и изх. № 1247/14.08.2019г. ответниците,
като наследници на кредитополучателя Мариян И.М., са уведомени, че кредитът е с
изтекъл срок на погасяване – 27.03.2018г., като поканите са връчени на всеки от
ответниците на 18.09.2019г. Тогава ответниците са узнали за дължимостта на
вземането и че то е с настъпил вече краен падеж. Следователно ответниците са
изпаднали в забава, считано от 26.09.2019г. /7 дни след поканите/. Претенцията
за законната лихва за забава в размер на 1183,26 евро за периода от
28.03.2018г. до 22.07.2020г. е частично основателна, като се дължи такава само
за периода от изпадане на ответниците в забава – 26.09.2019г. до 22.07.2020г. в
размер от 420,50 лв., изчислена от съда посредством онлайн-калкулатор. В
останалата част за размера над 420,50 лева и за периода от 28.03.2018г. до 25.09.2019г.
претенцията следва да бъде отхвърлена.
В чл. 19.1 от приложимите към договора общи условия е
предвидено при забава за плащане на месечните вноски от деня, следващ падежната
дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни
пункта. Претенцията
за неустойка за забава се явява изцяло неоснователна, тъй като е основана на
нищожна неустоечна клауза, уговорена в противоречие с чл.33, ал. 2 от ЗПК.
Цитираната императивна правна норма, действала към датата на сключване на
договора за кредит /28.03.2010г./, предвижда лимит на размера
на обезщетението за забава, съизмерим със законната лихва. Към датата на сключване на договора за
потребителски кредит размерът на законната лихва е 10%, при основен лихвен
процент определен от БНБ към тази дата 0.00% плюс десет пункта. Съгласно
клаузата на чл.19.1 и чл.19.2. от Общите условия, от която ищецът твърди, че
произтича вземането за неустойка, същата е определена в размер на договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта
или в случая 18.95%. Констатираното противоречие с
императивна правна норма, представлява абсолютно основание за нищожност на
неустоечната клауза. Самостоятелно специално основание за недействителност на
клаузата представлява нейната неравноправност, доколкото същата е уговорена във
вреда на кредитополучателя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Не може да бъде споделено тълкуване на клаузата на чл.19.1 и
чл.19.2 от Общите условия в смисъл, че уговорения в тях размер на неустойката
съвпада със законната лихва, която се дължи ведно с възнаградителната лихва.
Систематичното място на клаузите в раздел „Отговорности и санкции” и словесното
описание на алгоритъма за формиране на лихвата, сочат на предвидена в клаузите
мораторна неустойка. Клаузите обективират формула за изчисляване на вземане за
обезщетение, съставена от две събираеми величини, а уговорка за кумулативно
начисляване на две вземания с различни основания. Коментираните договорни
клаузи допускат кумулативно начисляване на възнаградителна лихва и мораторна
неустойка в размер на възнаградителната лихва, увеличена с 10 пункта, като по
този начин се стига до двукратно оскъпяване на кредита. По тези
съображения процесните неустоечни клаузи се явяват неравноправни по смисъла на
чл.143, т.19 от ЗЗП (обн. ДВ. бр.99 от 09.12.2005г.), поради което и
недействителни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, предвид липсата на ангажирани
доказателства да са индивидуално уговорени. С оглед изложеното искът за сумата
от 732,15 евро лихвена надбавка следва да бъде отхвърлен. Освен това и с оглед установеното, че поканата,
отправена до ответниците след смъртта на наследодателя им за плащане по кредита, е връчена на същите на 18.09.2019г., то 7-дни след тази дата ответниците изпадат в
забава /на 26.09.2019г./, от който момент би възникнало евентуално задължение
за заплащане на наказателна лихва. Следователно претендираната сума от 732,15
евро лихвена надбавка за забава за периода от 24.09.2013г. до 22.03.2018г. е
недължима и поради липса на знание у
ответниците, че дължат такава, лишаващо ги от възможност да предотвратят
начисляването й чрез своевременно плащане на погасителните вноски. А от друга страна, на трето място, за пълнота на изложението,
от сумата 732,15 евро лихвена надбавка
за забава за периода от 24.09.2013г. до 22.03.2018г. непогасена по давност се
явява само тази част за периода от
24.07.2017г. до 26.03.2018г., в размер
за 245 дни, общо 110,25 евро,
като сумата е изчислена съобразно приложената справка за дължима лихвена надбавка от ССЕ, видно от която по
0,45 евро на ден е начислената лихвена надбавка. Вследствие на изложеното претенцията за
наказателна лихва в размер от 732,15 евро за периода от 24.09.2013г. до
22.03.2018г. следва да бъде отхвърлена изцяло
поради нищожността на договорната клауза, която я установява.
В чл. 23.2 от общите условия към договора за кредит е
предвидено кредитополучателят да заплаща и такси съгласно Тарифата на „Банка
ДСК“ ЕАД за такси и комисионите, която е в сила към деня на съответното
плащане. Предвид изложените в исковата молба
фактически твърдения претенцията за сумата от 60.00 евро за разходи при
изискуем кредит следва да се квалифицира като компенсаторна неустойка, тъй като
уговарянето й предварително в общите условия към договора, препращащ към
тарифата в определен размер, цели да обезщети вредите от неизпълнението,
изразяващи се в разходите за извънсъдебно събиране на вземанията.
Наименованието на това задължение от ищеца като такса, вместо неустойка,
съставлява опит да се представи същата като възнаграждение за извършването на
допълнителни услуги, които съгласно чл.10а, ал.1 от Закона за потребителския
кредит са разрешени. Дейността обаче по събирането на просрочено
задължение не съставлява предоставяне от страна на кредитора на допълнителна
услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение. По същество така
начислената неустойка е в пълно противоречие с ограничението в чл. 33 от ЗПК, тъй като предвижда различен от разрешения от закона вид
обезщетяване на вредите от неизпълнение на главното задължение.
По изложените съображения в тази част искът също се явява
неоснователен, поради което подлежи на отхвърляне. Освен това не се представиха
доказателства за действително извършени разходи в размер от 60 евро от
кредитора – например такива за връчване на нотариалните покани и др.
На основание
изложеното искът следва да бъде уважен за сумите: 5029, 20 евро главница, заедно със законната
лихва върху главницата, считано от 24.07.2020 г. до изплащане на вземането;
428,75 евро договорна лихва за периода от 24.07.2017г. до 27.03.2018г., като
над този размер до претендирания размер от 2892,66 евро договорна лихва и за
периода от 17.09.201Зг. до 23.07.2017г. следва да се отхвърли като погасена по
давност; 420,50 евро лихва за забава за
периода 26.09.2019г. до 22.07.2020г., като над този размер до претендирания
размер от 1183,26 евро и за периода от 28.03.2018 г. до 25.09.2019 г. следва да
се отхвърли. Следва да се отхвърли изцяло и претенцията за лихвена надбавка за
забава от 732,15 евро за периода от 24.09.2013г. до 22.03.2018г., както и за
60,00 евро разходи при изискуем кредит. Всяка от сумите, които следва да бъдат
уважени, се дължи от ответниците при
условията на разделност от по ½ ид.части за всеки.
По
разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца „Банка ДСК” ЕАД следва да бъдат присъдени
разноски за заповедното производство съразмерно с уважената част от иска /60 %/
в размер на 262.29 лева, от общо 437,15 лева, изразяващи се в заплатена
държавна такса (387,15 лева държавна такса и 50 лева ю.к. възнаграждение).
За исковото производство в полза на ищеца
„Банка ДСК” ЕАД се следват разноски съразмерно с уважената част от иска в
размер на 349.47 лева от общо направени 582,45 лева, от които 432,45 лева за довнесена държавна
такса и 150,00 лева депозит за вещо лице. Претендира се юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100,00 лева, което също следва да бъде присъдено.
Ответниците са направили разноски от 150,00
лева за внесен депозит вещо лице, като с отговора на исковата молба се
претендират разноски. На основание чл. 78, ал.3 ГПК следва съобразно
отхвърлената част от иска /40 %/ ищецът
да заплати на ответниците 60,00 лева от така направените разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че И.М.И. с ЕГН **********, с адрес: *** и Ц.М.И. с
ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството си на наследници на М И. М, с ЕГН **********,
починал на 19.09.2013г., дължат на "БАНКА
ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: представлявано
от Главния изпълнителен директор В.М.С. и Изпълнителния директор , на основание Договор за кредит за текущо потребление
от 26.03.2010г., при дялове за всеки от по 1/2 /една втора/ ид. част от сумата общо 5878,45 евро /пет хиляди осемстотин
седемдесет и осем евро и четиридесет и пет евроцента/, от които: 5029, 20 евро главница; 428,75 евро договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 24.07.2017г. до 27.03.2018г. и 420,50
евро лихва за забава за периода 26.09.2019г. до 22.07.2020г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
24.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 609 от
07.08.2020г. по ч.гр.дело № 980 по описа
на ЛРС за 2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "БАНКА
ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ,
представлявано от Главния изпълнителен директор В.М.С. и Изпълнителния директор
, иск с правно основание чл.
422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД, във
вр. с чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, В ЧАСТТА, в която е предявено искане
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците И.М.И. с ЕГН ********** и Ц.М.И.
с ЕГН **********, дължат при разделност,
всеки от по ½ ид.част, на ищеца сумите, както следва: разликата над 428,75 евро договорна /възнаградителна/ лихва до пълния
предявен размер от 2892,66 евро и за периода от 17.09.2013г. до 23.07.2017г.;
разликата над 420,50 евро лихва за забава до предявения размер от 1183,26 евро и
за периода от 28.03.2018 г. до 25.09.2019 г.; лихвена надбавка за забава
/наказателна лихва/ от 732,15 евро за периода от 24.09.2013г. до 22.03.2018г.;
както и 60,00 евро разходи при изискуем
кредит, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 609 от 07.08.2020г. по ч.гр.дело № 980 по описа на ЛРС за 2020г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И.М.И. с ЕГН **********, с адрес: ***
и Ц.М.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на "БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр, представлявано от Главния изпълнителен директор В.М.С. и
Изпълнителния директор , сумата
от 262,29 лева, представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 980 по описа за 2020 г. на Ломски районен съд разноски,
както и сумата от
449.47 лева представляваща
сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
"БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. представлявано от Главния изпълнителен директор В.М.С. и Изпълнителния
директор , да заплати на И.М.И. с ЕГН **********,
с адрес: *** и Ц.М.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, направените в исковото
производство разноски в размер на 60,00 лева за внесен депозит за вещо лице, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Монтански окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: