О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 173
гр. Перник, 21.09.2023г.
Административен съд - Перник, в касационен състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
като
разгледа докладваното от съдия Христова частно КАНД № 148 по описа на Административен съд - Перник за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
във връзка с чл. 144 и чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл.
63д, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по частна жалба от адвокат С.И.
пълномощник
на жалбоподателя П.К.Е., срещу
Определение № 294 от 12.06.2023г. постановено
по АНД №
20231720200042 по описа за 2023г. на Районен съд – Перник, с което е оставено без уважение искането на жалбопадателя за
изменение на постановеното по делото съдебно решение № 119 от 21.03.2023г., в частта за разноските.
Недоволен
от така посоченото определение, частният жалбоподател счита същото за неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалният и процесуалният
закон, поради което настоява за отмяната му.
Претендира присъждането на разноски пред
първоистанционният съд в размер на 400 /четиристотин/ лева – представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ, както и присъждане
на разноски пред настоящата инстанция. В условията на
алтернативност твърди, че дори и да е налице принципа на пропроционално
изчисляване на разноските, то същите следва да бъдат в размер на 380 лв., а не
на определения такъв от 20 лв.
По реда на чл. 232 от АПК, препис от частната жалба е връчена на ответната
страна, която в указания срок не е депозирала становище.
Административен съд – Перник, в
касационен състав в хода на извършваната проверка за редовност и допустимост установи, че частната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 230 от АПК,
от лице, за което постановеният акт е неблагоприятен, срещу определение
подлежащо на обжалване. Следователно тя е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана.
С Решение № 119/21.03.2023 г., постановено по АНД № 42/2023 г. по описа на РС-Перник, е изменено Наказателно постановление № 42-0004183 от 30.11.2022 г., издадено от и.д. директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“, гр. София, с което на П.К.Е., ЕГН **********, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози му е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 9, ал. 5 от Наредба № Н-3 от 07.04.2002 на МТ, като е
преквалифицирано основанието за налагане на административно наказание по чл.
93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози и е намален размерът на наложената
глоба на 100 лева.
С горното
решение, в полза на П.К.Е., са присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 20 лв. За да определи сумата съдът е приел, че разноските за въззиваемата страна
следва да се присъдят съгласно препращащата
норма на чл. 144 от АПК, където приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК, в които е заложен принципът на съразмерност на разноските съобразно
уважената част от иска. Приел е, че в конкретния случай е налице намаляване на наложената
санкция от 2000 лв. на 100 лв., поради което следва и пропроционално на
изменения размер на глобата да бъдат намалени и разноските за защитник, като е
определил размер на същите - 20 лв.
С подадена в срока
за обжалване на решението, касационна жалба настоящият касатор е поискал
изменение на постановеното решение в частта му за разноските. В срока по чл.
248, ал. 2 от ГПК не е депозиран отговор.
С Определение № 294/12.06.2023 г., по АНД № 42/2023 г. по описа на РС-Перник в производство по чл. 248 от ГПК, районният съд е
оставил без уважение жалба с рег. № 7541
от 06.04.2023 г. на адвокат С.И. от ПАК – пълномощник на жалбоподателя П.К.Е., с която е поискано изменение на Решение №
119/21.03.2023 г., постановено по АНД № 42/2023 г. по описа на РС-Перник, в
частта за разноските. При постановяване на акта си съдът се е мотивирал с обстоятелството, че след като деянието е осъществено, като само е преквалифицирано
основанието за неговото санкциониране, с оглед на което е намален размера на
наказанието, е налице частично уважаване на жалбата, поради което исканите
разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат пропроционално намалени
съобразно изменения размер на глобата, като със съдебния акт е присъдил такива в размер на 20 /двадесет/ лева.
Срещу определението
е подадена частна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Изложени са доводи за отмяна на съдебния акт.
Разгледана по
същество частната жалбата е основателна, по
следните съображения:
Проверката за
правилност и законосъобразност на атакуваното Определение № 294 от 12.06.2023 г., постановено по АНД № 42/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, настоящият състав извърши с
оглед действащата към датата на постановяването му редакция на приложимите
норми на ЗАНН, АПК, ГПК и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д (Нов – ДВ,
бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), ал. 1 от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, като същите се регламентират от нормата на
чл. 143 от АПК, наименована "Отговорност за разноски", а съгласно ал.
2 на същия чл. 63д от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер,
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката
или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Тази наредба е Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 9.07.2004 г., на основание чл.
121, ал. 1, във връзка с чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Така, според действащата разпоредба на чл. 18,
ал. 2 /изм., ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г./ от тази Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание/наложено с обжалваното наказателно постановление/ е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка
наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В чл. 7, ал. 2 от Наредбата са
диференцирани различни минимални размери на адвокатското възнаграждение, в
зависимост от определения материален интерес по делото, като според чл. 7, ал.
2, т. 2, за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес от 1000 до 10000 лева, минималният размер на възнагражденията е регламентиран на 400 лева плюс 10% за горницата над 1000
лв. /приложима в настоящата хипотеза разпоредба/.
От съдържанието на
приложения по делото договор за правна защита и съдействие серия № 35195/2023
г., се установява, че жалбоподателят П.К.Е. е възложил на адвокат И. – ПАК оказването
на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство в
производството пред РС – Перник, като за целта е договорено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение е в размер на 400 /четиристотин/ лв.
Както бе посочено
по-горе, нормата на чл. 63д от ЗАНН, предвижда в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, че
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. От друга страна в разпоредбата
на чл. 143 от АПК, уреждаща възлагането на разноските, липсва уредба как следва
да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично
уважено и частично отхвърлено. Поради това, съгласно препращащата разпоредба на
чл. 144 от АПК, приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК, според
които страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно
отхвърлената част от иска. Препращането към ГПК е допустимо, именно, защото
разпоредбите в ЗАНН относно разноските регламентират приложимост на АПК. При
приложението на този правен принцип се дължат разноски по съразмерност,
пропорционално на уважената, респективно отхвърлената част от жалбата.
В този контекст,
при частична основателност на жалбата и намаление на наложеното наказание,
каквато е хипотезата в настоящия случай, разноските на жалбоподателя, следва да
бъдат определени съразмерно с уважената част.
Доколкото в случая
с въззивното решение по същество е прието, че деянието е осъществено, а само
размерът на наказанието е намален, то тази пропорция следва да се приложи и към претенциите за разноски, като на жалбоподателя
бъдат присъдени направени във въззивното производство разноски, пропроционално на
изменения размер на глобата.
Настоящият касационен състав намира, че присъдените разноски са неправилно
определени по размер с оглед уважената част.
Жалбоподателят в първоистанционното производство е доказал заплащане на 400
лв. за адвокатски хонорар, съгласно представеният договор за правна защита и съдействие
серия № 35195/2023 г. По съразмерност на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във
вр. с чл. 144 от АПК, вр. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно уважената част на жалбата
/при обжалван размер от 2000 лв. и уважен за 1900/, следва да му бъдат
присъдени разноски в размер на 380 лв.
По изложените съображения оспореното определение е неправилно и следва да
бъде отменено. На основание чл. 235, ал. 1 от АПК, съдът следва да реши въпроса
по частната жалба и да отмени Решение № 119/21.03.2023 г., постановено по АНД №
42/2023 г. по описа на РС-Перник, в частта за разноските, като осъди Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, да заплати на жалбоподателя
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв.
В касационното производство е направено искане за присъждане на разноски от
страна на касатора. С оглед изхода на спора, на частния жалбоподател се следват
разноски за настоящата инстанция, но такива не са направени и съдът не дължи
произнасяне по въпроса.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235
от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Определение № 294 от 12.06.2023г. постановено по АНД № 20231720200042
по описа за 2023г. на Районен съд – Перник в частта, с която е оставена без
уважение жалба с рег. № 7541 от 06.04.2023 от адв. С.И. от ПАК – пълномощник на
жалбоподателя П.К.Е. за изменение на Решение № 119 от 21.03.2023 г.,
постановено по АНД № 42/2023 г. по описа на Районен съд - Перник в частта за
разноските и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Решение № 119 от 21.03.2023
г., постановено по АНД № 42/2023 г. по описа на РС – Перник, в частта му за разноските, като:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ гр. София, с адрес: гр. София, ул. „Витиня“ № 1 да
заплати на П.К.Е., ЕГН: ********** сумата в размер на 380 /триста и осемдесет/
лева, представляваща съдебни разноски по АНД № 42/2023 г. по описа на Районен
съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/