Решение по дело №1305/2019 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 131
Дата: 30 юли 2020 г. (в сила от 30 юли 2020 г.)
Съдия: Пламен Маринов Дойков
Дело: 20192130101305
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 131 / 30.7.2020г.  

 

град Карнобат, 30.07.2020г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Карнобатският районен съд,                                                                        V – ти граждански състав

на петнадесети юли                                                                              две хиляди и двадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                                                                             Съдия: Пламен Дойков

 

             при секретаря Марияна Тасева, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 1305 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Делото е образувано по искова молба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. З.Ц.,***, със съдебен адрес:*** против Б.А.Т., ЕГН **********,***. Ищецът твърди, че между него и ответницата са били сключени следните договори за мобилни услуги и лизинг. На 21.03.2016г. бил сключен Договор за мобилни услуги № *********, ведно със заявление за пренасяне на номер в мрежата на „Теленор“ и заявление за смяна на собствеността. Съгласно договора на Т. е предоставен за ползване мобилен номер № **********, за който е предвиден тарифен план на стойност 20.99лева с ДДС , като е договорена промоционална абонаментна такса в размер на 15.99лева с ДДС. На 31.03.2016г. е сключен Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от същата дата. Съгласно първия посочен договор на Т. е предоставен за ползване мобилен телефонен номер № **********, с уговорена месечна такса от 14.99лева с ДДС и мобилно устройство „Tablet ALCATEL PIXI3 7 Black”. Предоставянето на устройството е било уговорено в договор за лизинг , като стойността на вещта е 68.77лева. По силата на договора за лизинг, Т. се е задължила да заплаща устройството на месечни вноски от 2.99лева за срок от 23месеца. След сключване на посочените договори и при тяхното действие , ответникът бил е останал задължен да заплати на ищеца стойността на издадени четири броя фактури. Ищецът сочи , че това са : Фактура № **********/ 05.07.2016г. за отчетен период от 05.06.2016г. до 04.07.2017г. на стойност 32.05лева; Фактура № **********/ 05.08.2016г. за отчетен период от 05.07.2016г. до 04.08.2016г. , на обща стойност 37.26лева; Фактура № **********/ 05.09.2016г. за отчетен период от 05.08.2016г. до 04.09.2016г., на обща стойност 35.51лева.; Фактура № **********/05.11.2016г. , която касаела вземане на дружеството основано на предсрочното прекратяване на посочените договори за мобилни услуги и предсрочно изискуемия остатък на лизинговите вноски за предоставеното мобилно устройство „Tablet ALCATEL PIXI3 7 Black”. Изискуемостта на всяка една от посочените фактури, според ищеца е настъпила петнадесет дни след издаването й, като по посочените нямало постъпили плащания. За събиране на вземането било образувано ч.гр.д. № 388/ 2019г. на РС гр. Карнобат, като била издадена заповед с № 250/ 26.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 245.59лева, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 25.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 385.00лева, представляваща направените от заявителя разноски по делото. Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и са дадени указания за предявяване на иск. Претендират се направените разноски в заповедното и в настоящото производства. Представени са писмени доказателства.       

            Ответникът Б.А.Т.,***, редовно призована , не депозира писмен отговор в законоустановения срок, не представя доказателства, не прави доказателствени искания.       

Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 , ал. 1, т. 2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във  чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

             В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество не се явява, но депозира молба, с която иска се поддържа, моли за уважаването му, както и за присъждане на разноските по делото.

             Ответникът, редовно призован, не се явява за съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.                    

     Съгласно разпоредбата на  чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, респ. не изпрати представител, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение. Тези последици са указани на ответника с Разпореждане № 73/ 15.01.2019г. на КРС, редовно връчено на 18.01.2019г.

     Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение по делото, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

     От представените по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, че Б.А.Т. и „Теленор България“ ЕАД са се намирали в облигационни взаимоотношения по Договор за мобилни услуги № *********/ 21.03.2016г. и Договор за мобилни услуги № *********/ 31.03.2016г. и Договор за лизинг от същата дата. По посочените договори ответната страна е ползвала мобилни услуги и е получила устройство - „Tablet ALCATEL PIXI3 7 Black”, като цената на услугите и стойността на вещта са останали незаплатени. За задълженията на Т. към дружеството са издадени фактури, които не са заплатени в срок на ищеца. За реализиране на вземането  е била издадена и заповед за изпълнение на парично задължение № 250/26.03.2019г.  по ч.гр.д. № 388/ 2019г. на Районен съд гр. Карнобат. По делото ищецът е представил допълнително уточнение на вида на задълженията по всяка фактура, както и покана до Т. за доброволно заплащане на задълженията.

    С оглед установената вероятна основателност на исковете и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в съдебно заседание, респ. не изпрати представител, без да направи искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е уведомен за последиците от непредставянето на отговор и неявяване по делото, съдът намира, че в случая са налице предпоставките на  чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, без решението да се мотивира по същество.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи на 225.00лева за заплатената държавна такса и 360.00лева адвокатско възнаграждение. Следва да бъдат присъдени в тежест на ответника и направените съдебно- деловодни разноски по воденото ч.гр.д № 38/2019г. на Районен съд гр. Карнобат, а именно сумата от 25.00лева държавна такса и сумата от 360.00лева за адвокатско възнаграждение. 

              Воден от изложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238, ал. 1 от ГПК, Карнобатският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

                 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.А.Т., ЕГН **********,***, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 , ал. 1, т. 2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във  чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ДЪЛЖИ на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 245.59лева /двеста четиридесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща общ сбор на неплатените суми, дължими съгласно Фактура № **********/ 05.07.2016г., Фактура № **********/ 05.08.2016г., Фактура № **********/ 05.09.2016г. и Фактура № **********/05.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 245.59лева, считано от 25.03.2019г. – датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 250/26.03.2019г.  по ч.гр.д. № 388/ 2019г. на Районен съд гр. Карнобат.

                 ОСЪЖДА Б.А.Т., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от общо 970.00лева/ деветстотин и седемдесет лева/  представляваща деловодни разноски –225.00лева/ двеста двадесет и пет лева/ за заплатената държавна такса и 360.00лева/ триста и шестдесет лева/ адвокатско възнаграждение по настоящото производство, както и сумата от 25.00лева/двадесет и пет лева/ държавна такса и сумата от 360.00лева/триста и шестдесет лева/ за адвокатско възнаграждение разноски по ч.гр.д. № 388/ 2019г. на Районен съд гр. Карнобат .          

     На основание чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.

 

                                                                      

                                                                                              Съдия: