Решение по дело №783/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 678
Дата: 21 септември 2022 г.
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20227150700783
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 август 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

678 /21.9.2022г.

гр. Пазарджик

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                     Председател:  Десислава Кривиралчева

 Членове:    1   Георги Видев

                                         2.  Дияна Златева - Найденова

 

при секретаря Тодорка Стойнова и при участието на прокурора Паун Савов, като разгледа касационно административнонаказателно дело № 783 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по касационна жалба на „ВВС Лес“ ООД, ЕИК ********* против Решение № 28 от 22.06.2022 г., постановено по нахд № 49/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера, с което решение е потвърдено Наказателно постановление № 38/21.03.2022 г. на заместник-директора на Регионална дирекция по горите – Пазарджик и с което постановление за нарушение на чл. 270 от Закона за горите, във връзка с чл. 14а, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, на основание чл. 270, чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.

Касаторът – „ВВС Лес“ ООД – моли да бъде отменено обжалваното решение. Излага съображения за нарушения на закона. Поддържа жалбата си и в писмена молба, подадена от процесуалния му представител преди проведеното съдебно заседание.

Ответникът – заместник-директора на Регионална дирекция по горите – Пазарджик – оспорва жалбата лично в проведеното съдебно заседание. Моли да бъде оставено в сила решението на районния съд. Счита същото за справедливо и законосъобразно.

Прокурорът представя заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило неблагоприятно за нея.

Районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е приел,  че извършването на нарушението е безспорно установено със събраните по делото доказателства, липсват нарушения в административнонаказателното производство,  както и че случаят не е маловажен.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.

Действително, касаторът, като стопанисващ обект, в който постъпва, преработва се и се експедира дървесина, е извършил вмененото му административно нарушение, като не е уведомил по надлежния ред РДГ за прекъсването на работа на системата за постоянно видеонаблюдение на обекта. Фактът на осъществяване на деянието е несъмнен, доколкото съдът основателно е кредитирал събраните гласни и писмени доказателства. Следователно е неправилен доводът на касатора за неустановяване по безспорен начин на нарушението.

Неоснователни са и останалите възражения на касатора.

Несъстоятелни са доводите свързани с неправилна квалификация на нарушението в АУАН и НП:

Евентуалното санкциониране с глоба по чл. 269 от ЗГ на управителя на касатора може да бъде кумулирано към санкцията, която следва да се наложи на юридическото лице, стопанисващо обект, в който постъпва, преработва се и се експедира дървесина но не би могло да го замести. Това следва от формулировката на чл. 269 от ЗГ, съгласно която се наказват „и“ ръководителите или възложителите, които са наредили или са допуснали да бъде извършено административно нарушение.

Неправилно е и становището, че посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл. 14а, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии не определя конкретно правило за поведение, неизпълнението на което да води до административнонаказателна отговорност. Разпоредбата предвижда следното:

Чл. 14а. (Нов – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) (6) Собствениците/ползвателите на обекти по чл. 206 ЗГ са длъжни да уведомяват съответната РДГ в срок до 30 минути след настъпване на събитието по ал. 4, като в същия срок я уведомяват и при започване на работата на системата за видеонаблюдение на обекта.

(7) Уведомяването по ал. 6 се осъществява чрез изпращане на съобщение (SMS) на дежурен телефон на съответната РДГ, обявен в интернет страницата й. Съобщението следва да съдържа най-малко следната информация:

1. номер на производствена марка;

2. час на прекъсване, съответно започване, на работа.

От това съдържание на разпоредбата безспорно следва императивното задължение на стопанисващия обекта в най-кратък срок да уведоми чрез съобщение РДГ за повредата на системата за постоянно видеонаблюдение. Съответно, неизпълнението на това задължение представлява административно нарушение, санкционирането на което не е предвидено в самостоятелна административнонаказателна разпоредба, а – общо в нормата на 270 от ЗГ, като едно от множеството “други“ възможни нарушения на ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му.

В тази връзка не е налице и твърдяното от касатора несъответствие между правната квалификация на нарушението и словесното му описание. Напротив, нарушението е описано подробно и ясно в АУАН и НП, със всичките му съставомерни признаци, като са посочени обстоятелствата, при които е извършено, а описанието е в пълно съответствие с цитираното по-горе нарушение на правилото за поведение, въведено с нормата на чл. 14а, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Правилно съдът е приел, че нарушението не е маловажно. Действително в случая не е установено настъпването на вредни последици но това не представлява смекчаващо обстоятелство, тъй като нарушението е на просто извършване. Изложени са и съображения относно тежестта на нарушението, като в резултат на това е наложено наказание близко до минималното предвидено в закона. Следователно е правилен изводът на районния съд за липса на нарушения в административнонаказателното производство.

Предвид гореизложеното, е безспорно, че районният съд е спазил материалния закон, като е потвърдил наказателното постановление. Затова, като законосъобразно, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид гореизложеното съдът

 

    Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение № 28 от 22.06.2022 г., постановено по нахд № 49/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера, с което решение е потвърдено Наказателно постановление № 38/21.03.2022 г. на заместник-директора на Регионална дирекция по горите – Пазарджик и с което постановление за нарушение на чл. 270 от Закона за горите, във връзка с чл. 14а, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, на основание чл. 270, чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                             Председател: /П/

 

                                                                             Членове:     1. /П/

 

                                                                                                          2. /П/