Р Е Ш Е Н И Е
№............., град Шумен, 05.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното заседание на двадесет
и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росица Цветкова
при секретаря Ив. Велчева
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова адм.д. №333 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, образувано по
жалба на "Н.В.- 2" ЕООД, с ЕИК ...със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Н.В., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №227-ФК/18.08.2020 г. на Началника на отдел
"Оперативни дейности" град Варна в Главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП град София.
В жалбата се навеждат оплаквания за
незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването ѝ в нарушение
на материалния закон, както и в противоречие с целта на закона. В тази връзка
се сочи, че в акта не е описано точно в какво се изразява нарушението, както и относимата
правна квалификация на същото. Навеждат се доводи за липса на мотиви по
отношение на определения срок за действие на принудителната административна
мярка, както и е налице нарушение на принципа за съразмерност, въведен в
разпоредбата на чл.6 от АПК. Въз основа на изложените аргументи се отправя
искане за отмяна на атакуваната заповед, като незаконосъобразна.
Ответната страна Началник на отдел
"Оперативни дейности" гр.Варна в Главна дирекция "Фискален
контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите, редовно
призован, за него се явява гл. юрисконсулт В. М., редовно упълномощен, който
изразява становище за законосъобразност на оспорената заповед. Посочва, че
същата е издадена от оправомощен за това орган и съдържа необходимите
реквизити. Счита за безспорно установено нарушението на закона, представляващо
основание за налагане на ПАМ, поради което отправя искане жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100.00 лв.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка №227-ФК/18.08.2020
г. на Началника на отдел "Оперативни дейности" град Варна в Главна
дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП град София, с която на "Н.В.-
2" ЕООД, с ЕИК ...град Шумен, е наложена ПАМ –
запечатване на търговски обект – бързи закуски "Биг Джим", находящ се
в град Шумен, ул.... и е забранен достъпът до него за срок от 7 дни, на
основание чл.186 ал.1 т.1 б.А от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС, като е определено запечатването да се извърши в
срок до 15 дни от датата на влизане в сила на заповедта.
Обжалваната заповед е издадена след
извършена на 14.07.2020 г., в 13.40 ч., проверка на търговски обект по смисъла
на §1 т.41 от ДР на ЗДДС – бърза закуска „Биг Джим“, находящ се в град Шумен, ул....,
стопанисван от жалбоподателя, при която е констатирано, че за извършени
продажби в обекта се издават фискални касови бележки от наличния в обекта
работещ ЕКАФП модел DATECS-DP-150, с ИН на ФУ DT469711 и ИН на ФП 02669779, които не съдържат всички задължителни
реквизити, а именно наименование и адрес за кореспонденция на лицето по чл.3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и наименование и адрес на търговския
обект, което е нарушение по чл.26 ал.1 т.1 и 2 във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Като доказателство за резултатите
от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка cep. АА №0384697/14.07.2020
г. към който били приложени опис на парични средства в касата към момента на
започване на проверката, дневен финансов отчет и съкратен отчет на фискална
памет от 14.07.2020 г., фискален бон от 14.07.2020 г. за сума 4.30 лв. и
фискален бон от 14.07.2020 г. за сума 2.50 лв., два броя декларации от лица,
работещи по трудово правоотношение.
Срещу дружеството бил съставен АУАН №F560069/20.07.2020
г., както и издадено въз основа на него Наказателно постановление №529372F560069/03.08.2020
г. от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП.
От заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. се
установява, че Изпълнителният директор на НАП е определил Директорите на
Дирекции "Контрол" в ТД на НАП и Началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в
главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за
налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 ЗДДС. Съгласно Заповед
№ЗЦУ-928/05.07.2018 г. на главен секретар на НАП К.А.е определен за в.и.д.
началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП.
По повод на така установеното нарушение по
чл.26 ал.1 т.1 и т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, е
издадена и оспорената в настоящото производство ЗПАМ, на основание чл.186 ал.1
т.1 б.А и чл.187 ал.1 от ЗДДС от Началника на отдел "Оперативни
дейности" град Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.
Заповедта е връчена на представляващия дружеството на 25.08.2020 г., като е
депозирана жалба пред АдмС град Шумен срещу заповедта на 28.08.2020 г.
Като писмени доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорената заповед.
От така установеното фактическо положение
съдът достигна до средните правни изводи:
Предмет на оспорване е индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, от неговия адресат - надлежна страна с право и интерес от
обжалване. Заповедта е оспорена в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно
чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Чл.7 ал.1 т.1 от ЗНАП предвижда, че
изпълнителният директор на НАП е орган по приходите. Видно от
т.1 от Заповед №ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП,
директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП и началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в
главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП, са
оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по
чл.186 от ЗДДС. В случая оспорваната заповед е издадена от в.и.д. Началника на отдел "Оперативни дейности", град Варна
в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, съгласно Заповед
№ЗЦУ-928/05.07.2018 г., поради което съдът приема, че същата е постановена от
компетентен орган в рамките на неговата функционална и материална компетентност
и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на
оспорвания административен акт.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена
форма и съдържа задължителните нормативно установени реквизити - наименование
на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част,
в която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срока и реда
за обжалването й. Съобразно нормата на чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната
административна мярка се налага с мотивирана заповед, т.е. регламентирано е
изискването издаденият административен акт да съответства като съдържание на
установеното с чл.59 от АПК. В случая изискванията на чл.59 от АПК са изпълнени,
като оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа всички реквизити,
включително и фактическите и правните основания за издаването ѝ.
При
извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения, които да
обуславят незаконосъобразност на заповедта на това основание.
По
отношение на материалната законосъобразност на заповедта, съдът намира
следното:
По делото
не се спори, че обектът „бързи закуски“ е търговски по смисъла на даденото от
законодателя легално определение в §1 т.41 от ДР на ЗДДС, в който дружеството
жалбоподател е осъществявало търговска дейност, като извършва продажба на стоки,
поради което съдът приема, че спрямо него може да бъде наложена принудителна
административна мярка по чл.186 ал.1 от ЗДДС.
Предвид
съставените за констатираното нарушение протокол за извършена проверка, акт за
установяване на административно нарушение и издаденото Наказателно
постановление, които като официални документи се ползват с материална
доказателствена сила относно изложените в тях факти, съдът намира, че са налице
предпоставките за налагане на принудителната административна мярка „запечатване
на обект“.
От
събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, а това и не
се оспорва от жалбоподателя, че е констатирано нарушение от страна на
дружеството на чл.26 ал.1 т.1 и т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а
именно издаваните фискални касови бележки не съдържат задължителните реквизити
– наименование и адрес на кореспонденция на задълженото лице и наименование и
адрес на търговския обект. За да е осъществен съставът на нарушението по чл.26
ал.1 т.1 и т.2 от Наредба №Н-18 от 2006 г. на МФ следва от въведения в
експлоатация в обекта ЕКАФП, регистриран в приходната администрация, на
клиентите да се издават фискални касови бележки, които не съдържат
задължителните реквизити посочени в нормата, както и не съответстват на
образеца, съгласно Приложение №1 от Наредба №Н-18 от 2006 г. на МФ. В случая
издаваните касови бонове не съдържат задължителните реквизити, като
доказателство в тази насока са и приложените по делото доказателства – два броя
фискални бонове към момента на извършване на проверката, в които не се съдържат
изискуемите в закона реквизити. Нарушението касае издаването на фискална касова
бележка, която не съдържа задължителните реквизити, посочени в Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради което възражението на жалбоподателя, че не е
посочено коя норма е нарушена, както и състава на нарушението, съдът намира за
неоснователно.
Административнонаказателното
производство е образувано за нарушение на ЗДДС, свързано с регистриране и
отчитане на продажбите, а именно чл.26 ал.1 т.1 и т.2 от Наредба Н-18/2006 г.
на МФ, съгласно който фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да
съответства на образеца съгласно приложение №1 и да съдържа задължително
наименование и адрес за кореспонденция на лицето по чл.3 и наименование и адрес
на търговския обект. За този вид нарушения, разпоредбата на чл.185 ал.2 във вр.
с ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно,
разпоредбата на чл.186 ЗДДС предвижда и налагането на принудителна
административна мярка – "запечатване на обект за срок до един месец",
като в конкретния случай нейното основание е по чл.186 ал.1 т.1 б."а"
– не спазване реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. С обжалваната заповед е
прието, че дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбите на чл.26 ал.1 т.1 и
т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а именно – издаваните касови бонове
не съдържат задължителните реквизити наименование и адрес за кореспонденция на
задълженото лице, както и наименование и адрес на търговския обект. Срещу
дружеството е съставен АУАН за констатираното извършено нарушение на чл.26 ал.1
от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ и въз основа на него е издадено и НП, с
което е наложена имуществена санкция на основание чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, тъй като е прието, че нарушението не води до неотразяване на приходи. Установен
е осъществен състав по чл.186 ал.1 т.1
б."а" от ЗДДС и с оспорената заповед е наложена принудителна
административна мярка запечатване на процесния търговски обект за срок от 7 дни,
поради което съдът приема, че заповедта съответства на материалния закон.
Твърдението в жалбата, че липсват конкретни
мотиви по отношение определения срок на наложената принудителна мярка, съдът
намира за неоснователно. Доколкото се касае за принудителна административна
мярка - запечатване на търговски обект, с максимална продължителност 30 дни, то
в случая, излагайки мотивите си относно тежестта на конкретното нарушение,
административният орган е аргументирал продължителността на прилагане на ПАМ -
запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него за срок към
минималния, предвиден в закона, а именно – 7 дни. Продължителността на срока на
наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически
обстоятелства, в съответствие с изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК. При
упражняване на правомощието за определяне на срока на налагане на ПАМ,
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност,
поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието с целта на
закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая,
определеният срок за налагане на ПАМ от 7 дни е в рамките на законоустановения
такъв, като изложените в самият акт мотиви на административния орган относно
прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът намира за убедителни и
обосноваващи постигане целта на закона по отношение на конкретния правен
субект. Прилагайки ПАМ за срок от 7 дни, административният орган е действал в
съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6
ал.2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването търговската
дейност в обекта на жалбоподателя посредством прилагането на ПАМ, е ограничило
правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Оспорваната
ПАМ е наложена с цел преустановяване на противоправното поведение на търговеца.
Административният орган се е съобразил с вида на търговския обект, с
констатираното и установено несъответствие в издаваните фискални касови бележки
със законоустановените реквизити, както и предвид обстоятелството, че с
нарушението е засегнат утвърдения ред за данъчна дисциплина, тъй като
поведението на лицето е насочено срещу установената фискална дисциплина, която
цели да гарантира спазването на установените законови норми и бюджетните
приходи. Срокът на наложената ПАМ е съобразен и със задълженията за спазване на
финансовата дисциплина. Така определеният размер съответства на съдържащата се
в чл.22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Наложената ПАМ има и превантивната
функция. Упражняването на търговска дейност обосновава притежанието на
професионални познания по отношение на фискалното законодателство и свързаната
с него документация, и разколебава всяко предположение за случайния характер на
допуснатото нарушение. В тази връзка правилно и обосновано е определена
продължителността на определената ПАМ, с оглед реализиране превантивната
функция на ПАМ към минималния предвиден в закона - за седем дни.
Освен това, съдът намира за необходимо да
посочи, че при липсата на нормативно изискване относно съдържанието и обема на
мотивите към определен акт, необходимо и достатъчно условие, за да се приеме,
че конкретен административен акт е мотивиран, е от изложените в него
съображения да е ясна волята на издателя - защо е издал административен акт
точно с такова съдържание. В конкретния случай оспорваната заповед съдържа
аргументите на административния орган за издаването ѝ, т.е. същата е
надлежно мотивирана и не страда от порок по чл.146 т.2 от АПК. Освен това
административният орган се е позовал и на събраните в хода на проверката
доказателства.
Съдът приема, че атакуваната заповед е
издадена и при съблюдаване на законовата цел. В тази връзка следва да се
отбележи, че при налагане на ПАМ по чл.186 ал.1 от ЗДДС, с произтичащата от
това забрана достъпа до обекта по чл.187 ал.1 от с.з., административният орган
действа при обвързана компетентност, което означава, че при установяване
посочените в чл.186 от ЗДДС обстоятелства, в т.ч. и по чл.186 ал.1 т.1 б.А,
органът е длъжен да наложи ПАМ. В случая, определеният срок за налагане на ПАМ от 7 дни е
в рамките на законоустановения такъв, като изложените в самия акт мотиви на
административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът
намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на
конкретния правен субект. В този смисъл, твърденията на жалбоподателя за несъразмерност
съдът намира за неоснователни.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, а
подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При
този изход на спора, съдът намира за основателна претенцията на ответника за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.143
ал.3 от АПК и чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид невисоката
фактическа и правна сложност на спора на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на "Н.В.- 2" ЕООД, с ЕИК ...със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Н.В., против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка №227-ФК/18.08.2020 г. на Началника на
отдел "Оперативни дейности" град Варна в Главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП град София
ОСЪЖДА
"Н.В.- 2" ЕООД, с ЕИК ...със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Н.В., да заплати на Национална агенция по
приходите сумата в размер на 100 /сто лева/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: