№ 268
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда Махмудиева
Членове:Камелия Първанова
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000503114 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ответника „Люлин билд“ЕООД
срещу Решение № 260372/28.01.2022г. по гр.д.№ 2612/20 по описа на СГС, I -
29 състав, в частта, в която е осъден да заплати на М. Б. Т. - Т. на основание
чл. 92 от ЗЗД сумата 24 000лв., представляваща неустойка за забава по
сключено между страните споразумение от 20.04.2017г., ведно със законната
лихва за забава, считано от 28.02.2020г. до окончателното й изплащане.
В отхвърлителната част решението е влязло в сила.
В жалбата си твърди, че решението е неправилно в обжалваната част.
Счита, че неправилно съдът е приел, че ответното дружество е в
неизпълнение на сроковете по сключеното споразумение между страните,
както и че не са налице факти и основания, които да изключват отговорността
му за забава. Счита за неправилен извода, че невъзможността за поетапно
въвеждане в експлоатация на сградите на блок А и Б, не изключва
възможността за съставяне на протоколи образец 15 за тях, поотделно. Това
се установявало и от заключението на изслушаната експертиза, а именно че
1
такава възможност не е налице, тъй като сградите нямат самостоятелно
функционално предназначение. Именно по тази причина било невъзможно
практическото осъществяване на поетите по споразумението в т. 1.1 ал.2 и 3
задължения.
Намира, че съдът неправилно е преценил значението на предприетите
действия по изменение на инвестиционния проект в частта му за блок Б и В.
Твърди, че тази процедура по чл. 154 от ЗУТ, по която страна –заявител е и
ищцата, допълнително изменя сроковете по споразумението. Заповедта за
това изменение е влязла в сила на 28.08.2019г. т.е. договорените между
страните срокове са неприложими в отношенията между страните към датата
на предявяване на исковата молба и той не би могъл да бъде в забава на това
основание.
Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и отхвърлен
иска.
Ответната по жалбата страна не е депозирала в срок писмен отговор.
В откритото с.з. жалбоподателят, чрез писмено становище на
пълномощника си, поддържа жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира , че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Приетото от първоинстанционния съд от фактическа страна е правилно
установено въз основа на събраните доказателства:
Между страните по делото М. Б. Т. – Т. и „Люлин билд“ ЕООД (с
предишно наименование „МИИК“ ЕООД) е сключен договор за учредяване
на право на строеж срещу задължение за построяване на жилищни и други
обекти с нотариален акт № 59, том 6, дело № 995/2008г. на Нотриус рег. №
*** на НК от 30.05.2008 г., в УПИ V-249 по плана на гр. София, м. Люлин-
Център, върху който с технически проект, одобрен на 07.04.2008 г. от ДАГ
при Столична община, и разрешение за строеж № 308 от 25.04.2008 г. на
главния архитект на гр. София, е предвидено построяването на жилищни
сгради, магазини и подземни гаражи с КТП, с обща разгърната застроена
площ от 8371.32 квадратни метра, от които: блок А, предвиден за изграждане
в западната част на гореописания поземлен имот, блок Б, предвиден за
2
изграждане в източната част на гореописания поземлен имот, и блок В -
предвиден за изграждане в пространството под кота „±0” метра между Блок А
и Блок Б в гореописания имот, срещу придобиването от тях в изключителна
собственост на описаните в нотариалния акт и построени от дружеството
самостоятелни обекти в сградите. С така сключения договор страните са
уговорили и условията и сроковете за извършването на строителните работи.
На 20.04.2017 г. страните по горепосочения договор след като са
установили, че учреденото в полза на ответника „Люлин билд“ ЕООД, право
на строеж е реализирано само за Блок А, конструктивно завършен с акт обр.
14, без изпълнение на довършителните работи съобразно одобрения
инвестиционен проект и постигнатите договорености, изпълнението на блок
В конструктивно е завършено, но не е съставен и подписан акт обр. 14, и
изпълнението на блок Б не е стартирано, са уговорили нови условия и срокове
за изпълнение на строителните работи и за отговорността им при
неизпълнение в подписано помежду им споразумение. В чл. 1 от
споразумението изпълнителят е поел задължението да осъществи
изпълнението на строително-монтажните дейности по реализиране на
одобрения проект и постигнатите договорености в сключен между страните
предварителен договор от 19.10.2005 г. и приложение № 1 от 20.12.2007 г.
към договора за сгради - блок А, блок Б и блок В, при осъществяването на
които в чл. 1, т. 1 - 4 се е задължил да спази следните междинни срокове: за
достигане на етап - „груб строеж" и подписване на акт обр. 14 за блок Б не
по-късно от 30.09.2017 г; за постигане на степен на завършеност - приемане
на строежа на блок А, удостоверена с протокол обр. 15 - не по-късно от 6
месеца, считано от 01.09.2017 г.; за постигане на степен на завършеност -
приемане на строежа на блок Б и блок В, удостоверена с протокол обр. 15 - не
по-късно от 01.07.2018 г. и за подаване на документи за въвеждане на блок А,
блок Б и блок В в експлоатация - не по-късно от 01.09.2018 г.
В чл. 2 от споразумението, ответникът се е задължил, при наличие на
възможност за въвеждане в експлоатация на блок А, отделно от останалите,
предвидени по проекта сгради и доколкото няма да се повлияе негативно на
възможността за въвеждане в експлоатация на останалите сгради, в срок до 2
месеца, считано от подписване на протокол обр. 15 за блок А, и след
получаване от възложителите на пълномощно за представителство пред
компетентните за целта органи и служби, да окомплектова документално и
3
внесе за разглеждане искане за назначаване на приемателна комисия за
въвеждане в експлоатация на сградата на блок А.
В същото споразумение са уговорени санкции за неизпълнението на
описаните задължения на страните, както следва: в чл. 6 е предвидено, че при
забавяне на изпълнението на задължение на изпълнителя, посочено в чл. 1, т.
1 - 4, същият дължи на всеки от възложителите неустойка в размер на 1000
хиляда лева на месец, но не повече от 400 000 лева.
От представените по делото писмени доказателства, включително и
удостоверение за степен на завършеност, издадено от Столична община е
видно, че до момента на завеждане на иска, акт образец 15 за строежа или за
отделни негови етапи не е бил надлежно съставен. Строежът - блок А и блок
Б е с издадени акт за приемане на конструкцията от 28.05.2010 г. за блок А и
акт за приемане на конструкцията от 01.03.2013 г. за блок Б и към дата
30.01.2019 г. строежът - блок А и блок Б е реализиран в груб строеж съгласно
пар. 5, т. 46 от ДР на ЗУТ.
Представени са доказателства, че „Люлин билд“ ЕООД е предприел и
действия и за изменение на инвестиционния проект чрез преработката в
частта му относно блок Б и блок В – подземни гаражи, жилищна сграда и
магазини, за което същият е получил изрично съгласие от ищцата, в
качеството й на заинтересована страна по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, видно от
представената декларация по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ от 02.04.2018 г.
Изменението на проекта за строеж е одобрено и на основание чл. 154, ал. 5
във вр. с чл. 154, ал. 2, т. 6 и 7 от ЗУТ, разрешението за строеж № 308 от
25.04.2008 г. е допълнено със заповед № РА 51-116 от 24.06.2019 г. на главния
архитект на Столична община. След неговото изпълнение и съставяне по
искане от 27.05.2020 г. на протокол обр. 16 от 08.06.2020 г. за установяване
годността на ползване на строеж от Държавна приемателна комисия,
строежът е и въведен в експлоатация, на основание чл. 222, ал. 1, т. 8 във вр. с
чл. 177, ал. 2 от ЗУТ и чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България, с разрешение за ползване
№ СТ-05-394 от 09.06.2020 г. на началника на ДНСК – София.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че изпълнението на строежа е започнало въз основа
на одобрени инвестиционни проекти от ДАГ на 07.04.2008 г., разрешение за
4
строеж № 308 от 25.04.2008 г. на главния архитект на Столична Община и
протокол обр. 2 от 03.06.2008 г. за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа. След издаването на
разрешението за строеж са проведени и одобрени изменения на проектите по
реда на чл. 154 от ЗУТ през 2013 г. и 2019 г. Според вещото лице
първоначално одобреният проект и последващите изменения на проекта не са
предвиждали етапно строителство, респективно етапно въвеждане в
експлоатация на блок А и блок Б. Сградите са проектирани като един строеж,
за който е издадено разрешение за строеж № 308 от 25.04.2008 г., като
последващите одобрени изменения в проекта не променяли характера и
обхвата на първоначалното разрешение за строеж и не определяли етапно
строителство за блок А и блок Б, поради което и не имало основание за
самостоятелно въвеждане в експлоатация на блок А, респективно на блок Б.
При така приетото за установено от фактическа страна и съобразно
направените искания на ищцата, правилно съдът е квалифицирал предявения
иск с правно основание чл. 92 ал1 от ЗЗД и е счел същия за частично
основателен и доказан.
Установено е по безспорен начин от събраните доказателства и не спори
между страните, че между тях е бил сключен валиден договор за строителство
и съответно изменен със споразумение от 20.04.2017г. Не е спорно, че за
обезпечаване на изпълнението на договора, както и за обезщетяване на
евентуалните вреди е предвидена и неустойка за забавено изпълнение на
задълженията на страните по същия, която е уговорена в споразумението от
20.04.2017г.
Същата е била уговорена в размер на 1000 лева за всеки месец забава
при изпълнение на задължение по чл. 1, т. 2 – 4 от споразумението за
постигане на степен на завършеност - приемане на строежа на блок А,
удостоверена с протокол обр. 15 - не по-късно от 6 месеца, считано от
01.09.2017 г. или до 01.03.2018 г., а за блок Б и блок В - не по-късно от
01.07.2018 г., и за подаване на документи за въвеждане на блок А, блок Б и
блок В в експлоатация - не по-късно от 01.09.2018 г. Безспорно е установено,
че ответникът не е изпълнил изброените задължения в уговорените срокове.
До завеждането на делото за сградите не е съставен протокол образец 15, а
искане за въвеждането им в експлоатация е отправено на 27.05.2020 г. и въз
5
основа на него е съставен протокол образец 16 и издадено разрешение за
ползване за сградите съответно на 08.06.2020 г. и 09.06.2020 г., с които
действия са изпълнени уговорените в споразумението задължения на
ответната страна. В този смисъл до датата на завеждане на иска –
28.02.2020г. от датата на настъпване на падежа на задължението –
01.03.2018г. са изминали 24 месеца, като размера на дължимата неустойка,
изчислена съобразно уговореното е в размер на 24 000лв.
В частта, в която искът е отхвърлен до пълния размер, решението е
влязло в сила, поради което с настоящото решение не следва да се коментира
по-висок размер на неустойката.
Във въззивната жалба се поддържа възражението, направено в отговора,
че е налице невиновно неизпълнение на задължението на ответната страна по
споразумението , тъй като не е било възможно отделното снабдяване на блок
А и блок Б с акт образец 15, тъй като строежът е бил единен и не е било
възможно поетапното му приемане. Неоснователни са и възраженията на
ответника за осъществено от него точно изпълнение на действително
уговореното между страните и възложено му задължение по споразумението с
фактическото осъществяване от него на строежа за блок А в степен, съответна
на приемането му с протокол образец 15, преди изтичането на уговорения
срок, установено и от забавата на ищеца като кредитор за подписването на
протокола. От съдържанието на уговорките в споразумението между
страните, следва извод именно за възложено и поето от ответника задължение
за изграждане и снабдяването на блок А и блок Б с протокол образец 15 в
срок до 01.03.2018 г. и 01.07.2018 г., което задължение ответникът не е
изпълнил. Не се установи и от събраните доказателства в уговорените
срокове сградите фактически да са били изпълнени в степен, при която за тях
да е могло да се състави констативен акт за установяване годността им за
приемане. Такъв извод не може да се направи и от факта, че на ищцата е бил
изпратен за пописване проект на акт образец 15 на 20.02.2018г., тъй като с
него не се изпълнява задължението по споразумението, тъй като той не е бил
подписан от другите участници в строителството.
Направеното във въззивната жалба възражение, че кредиторът не бил в
забава, тъй като е предприел действия по изменение на проектите, с които
ищцата също е била съгласна не е основателно. Предприетите от ответника
6
действия по изменение на проекта не го освобождават от уговорките в
споразумението, като не се доказа след предприемането на изменението,
страните да са уговаряли нови срокове за изпълнение на задълженията си.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат се тези на
СГС, следва решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на производството на жалбоподателя не се дължат
разноски. Въззиваемата страна не е претендирала присъждането на разноски.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260372/28.01.2022г. по гр.д.№ 2612/20
по описа на СГС, I -29 състав, в частта, в която „Люлин билд“ ЕООД, ЕИК
********* е осъдено да заплати на М. Б. Т. - Т. ЕГН ********** на основание
чл. 92 ал. 1 от ЗЗД сумата 24 000лв., представляваща неустойка за забава по
сключено между страните споразумение от 20.04.2017г., ведно със законната
лихва за забава, считано от 28.02.2020г. до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7