РЕШЕНИЕ
№ 364
гр. Бургас, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120107620 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Профи кредит България”
ЕООД, ЕИК ......................, със седалище и адрес на управление: ..........................,
представлявано от С.Н., Я.В., Д.Х. и И.Х., с която се моли съда да приеме за установено, че
ответниците Р. Я. Щ., ЕГН **********, адрес: ................... и М. Я. Щ., ЕГН .............., адрес:
.................. дължат разделно на ищеца сумата от 547,83 лева главница по договор за
потребителски кредит № .................. от 19.11.2013 г., сключен с наследодателя им В.А.Щ.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на 31.03.2021 година до окончателното й плащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.04.2021 г. по ч. гр. д. №
2211/2021 г. на БРС. Иска се осъждане на ответниците да заплатят разделно на ищеца сумата
1567,14 лева договорна лихва за периода 25.02.2014 г. – 25.11.2017 г.
Твърди се, че между наследодателя на ответниците В.Щ. и дружеството е
сключен договор за потребителски кредит за предоставяне на заем в размер от 550 лева
срещу насрещно задължение за връщане на сума в размер от 2217,60 лева. Посоченият в
договора годишен лихвен процент е 98,52 %, с ГПР 157,75 %. Длъжникът е в забава, като
първата претендирана вноска е с падеж 25.02.2014 г., а последната вноска е с падеж
25.11.2017 г.
Моли се за уважаване на исковете и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответниците чрез процесуален представител са оспорили исковете. Направено е
възражение за погасяване по давност на исковете за главница и лихва. Посочено е, че
1
договорът за кредит е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на ЗЗП.
Изготвен е на шрифт, по-малък от 12. На следващо място е посочено, че уговореният лихвен
процент е прекомерен, поради което противоречи на закона и добрите нрави.
Направено е възражение за неоснователност на претенциите спрямо М.Щ., тъй
като със заявление от 25.11.2015 г. същата се е отказала от наследството на В.Щ..
Моли съда да отхвърли исковете и да присъди на ответниците разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
по реда на чл. 422 ГПК и чл. 240, ал. 2 ЗЗД.
Между наследодателя на ответниците В.Щ. и ищцовото дружество е сключен
договор за потребителски кредит № ................./19.11.2013 г. Със същия „Профи кредит
България” ЕООД е предоставило на Щ. потребителски кредит в размер на 550 лева за срок
от 48 месеца, при размер на месечната вноска 46,20 лева, ГПР от 157,75 %, годишен лихвен
процент 98,52 %, лихвен процент на ден 0,27 % и общо задължение за погасяване в размер
на 2217,60 лева. Приложени са и общи условия към договора, извлечение от сметка към
договора. От представен документ за кредитен превод се установява, че на 19.11.2013 г.
ищецът е превел по сметка на В.Щ. сума в размер на 550 лева.
Ищецът претендира плащане на цялата сума по кредита на основание настъпила
изискуемост на 25.11.2017 г. – дата на последна вноска.
Съобразно приложеното извлечение от сметка, обслужваща кредита, по нея са
извършени плащания на задължения от страна на Щ. – на 03.12.2013 г. в размер на 46,20
лева и на 25.09.2014 г. в размер на 46,20 лева.
Представено е удостоверение за наследници, видно от което наследници на В.Щ.
са А.Я. Щ., Р. Я. Щ. и М.Я.Щ.. Производството по делото по отношение на А.Я.Щ. е
прекратено на основание чл. 232 ГПК.
Във връзка с изследването на обстоятелството дали е било налице валидно
облигационно отношение следва да се обсъдят възраженията на процесуалния представител
на ответниците за недействителност на договора за заем поради неспазване разпоредбите на
ЗЗП – клаузите не са индивидуално уговорени, както и поради прекомерност на
претендираната възнаградителна лихва.
За процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит,
като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на
процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. В § 13а, т. 9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със закона се въвеждат
в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е
предвидено, че „неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално“. При потребителски договор и възражение за неравноправен характер на
клаузи от същия тежестта на доказване, че определено условие от договора е уговорено
индивидуално, е на търговеца. В разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП са посочени критериите,
според които клаузи от договора не са индивидуално уговорени – това са клаузи, които са
2
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В случая по
делото не са представени доказателства, че на наследодателя на ответниците е дадена
възможност да уговори размера на ГЛП и ГПР, поради което и на основание чл. 146, ал. 1
ЗЗП следва да се приеме, че клаузата е неравноправна и тъй като не е уговорена
индивидуално, е нищожна.
На следващо място съдът намира, че договорът не отговаря на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, което е основание за недействителност на договора съгласно чл. 22
ЗПК, доколкото към договора липсва погасителен план. В разпоредбата на чл. 23 ЗПК е
предвидено, че „когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита“.
На следващо място е основателно и възражението, че клаузата, с която се
договаря възнаградителната лихва, е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. С
нея се нарушава принципът на справедливостта в гражданските правоотношения, тъй като
същата е в размер на 98,52 % годишно. Прието е в практиката на ВКС, че противно на
добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, което в случая е налице. В тези случаи се дължи само законната лихва. Ето защо и
съдът намира, че ответникът дължи връщане само на главницата по договора, но не и
възнаградителната лихва, уговорена в него.
Ето защо и предявеният в настоящото производство иск за главница се явява
частично основателен, а искът за заплащане на договорна лихва следва да се отхвърли.
Общата дължима главница по договора е 550 лева. Тъй като длъжникът е заплатил сума в
размер на 92,40 лева, видно от представеното извлечение по сметка, с тази сума следва да се
погаси част от дължимата главница, като искът за приемане за установено, че ответниците
като наследници на кредитополучателя дължат на ищеца главница в размер на 547,83 лева е
основателен само до размера от 457,60 лева, като за разликата над тази сума следва да се
отхвърли като неоснователен.
Неоснователно е направеното от процесуалния представител на ответниците
възражение за изтекла погасителна давност за вземането. Съгласно нормата на чл. 111, б. „в”
ЗЗД с тригодишна давност се погасяват вземания от наем, лихви и други периодични
плащания. Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г. ОСГК
разяснява кои плащания са периодични. Процесното обаче не е такова, тъй като при
договора за кредит е налице едно неделимо плащане, при което е договорено между
страните връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати. Това
обаче не превръща тези вноски в периодични плащания (в този смисъл напр. решение № 261
от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о.). Следователно по отношение на
вземания, произтичащи от договор за кредит, важи петгодишната давност, като в настоящия
случай давностният срок по отношение на дължимите вноски, включващи главници и
лихви, не е изтекъл – крайният срок на договора е 25.11.2017 г., а заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 30.03.2021 г.
Предвид представените по делото доказателства, че ответниците А.Щ. и М.Щ. са
се отказали от наследството, оставено им от В.Щ., исковете, предявени срещу тях, са
неоснователни. По отношение на А.Щ. съдът е прекратил производството на основание чл.
232 ГПК, а по отношение на М.Щ. искът следва да бъде отхвърлен. На основание чл. 53 ЗН
„частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството,
уголемява дяловете на останалите наследници“, следователно третият наследник Р.Щ.
следва да отговаря за цялото задължение за заплащане на главница по договора за кредит.
Частичното уважаване на претенциите налага и уважаване молбата на ищеца с
правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото и в
3
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете, съдебно-деловодни
разноски в общ размер от 63,68 лева, в това число определеното за настоящото
производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. На ответниците също
се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, както и предвид
частичното прекратяване на производството по отношение на А.Щ.. Тъй като доказателство
за реално заплатено адвокатско възнаграждение е представеният договор за правна защита и
съдействие, с който А.Щ. е упълномощил адв. Я. да го представлява по делото, съответно
само той е заплатил уговореното възнаграждение, сумата следва да бъде изцяло присъдена в
полза на ответника А.Щ. предвид оттегляне на иска спрямо него и прекратяване на делото в
тази част. Останалите двама ответници не са представили доказателства да са направили
разноски по делото, като в пълномощното, с което упълномощават адв. Я. да ги
представлява по делото, не е посочено да са уговорили и платили адвокатско
възнаграждение, поради което и такива не им се дължат.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК по отношение на Р. Я. Щ.,
ЕГН **********, адрес: ......................, че дължи на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК
........................, със седалище и адрес на управление: ......................, представлявано от С.Н.,
Я.В., Д.Х. и И.Х., сумата от 457,60 лева главница по договор за потребителски кредит №
.................. от 19.11.2013 г., сключен с наследодателя му В.А.Щ., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 31.03.2021 година до окончателното й плащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.04.2021 г. по ч. гр. д. № 2211/2021 г. на БРС,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимост на главница над присъдения размер
от 457,60 лева до пълния претендиран размер от 547,83 лева, както и по отношение на М. Я.
Щ., ЕГН .................., адрес: .......................
ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на Р. Я. Щ., ЕГН ********** и М. Я. Щ., ЕГН
................ да заплатят разделно на ищеца „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК .................
сумата 1567,14 лева договорна лихва за периода 25.02.2014 г. – 25.11.2017 г., дължима по
договор за потребителски кредит № ................. от 19.11.2013 г., сключен с наследодателя им
В.А.Щ..
ОСЪЖДА Р. Я. Щ., ЕГН **********, адрес: .................., да заплати на „Профи
кредит България” ЕООД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: .....................,
представлявано от С.Н., Я.В., Д.Х. и И.Х., сумата от 63,68 лева (шестдесет и три лева и
шестдесет и осем стотинки), представляващи направени в настоящото и заповедното
производство съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК ......................., със седалище и
адрес на управление: ........................, представлявано от С.Н., Я.В., Д.Х. и И.Х., да заплати на
А. Я. Щ., ЕГН **********, адрес: ........................, сумата от 600 лева (шестстотин лева)
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
4
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред БОС.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5