Р Е Ш Е Н И Е №111
Гр.Несебър, 08.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърски районен съд, трети
състав, в открито заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Мая Деянова, като
разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело №
25 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на жалба, подадена от А.И.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
настоящ адрес: к.к. С.Б-**, срещу Наказателно постановление № 19-0304-002129 от
07.08.2019г., издадено от Павел И.К. на длъжност Началник Сектор към ОДМВР
Бургас, РУ Несебър, с което: 1) на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение
по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, както и са му отнети общо 6 контролни точки на
основание Наредба № Із – 2539, и 2) на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че
постановлението е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че в случая е имал
право да се ползва от привилегированата разпоредба на чл.137А, ал.2, т.2 от ЗДвП, като не е бил длъжен да ползва обезопасителен колан с оглед физическото
му състояние предвид теглото му (около 152 кг.) и че е хипертоник, което е било
обяснено на проверяващите, но същите пренебрегнали тези доводи, които доводи не
са посочени в съставения акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление
(НП). Моли постановлението да бъде отменено.
Жалбоподателят не се явява в
съдебно заседание и не се представлява.
Административно наказващият орган (АНО) също
не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за
установени следните факти:
На 26.07.2019г. на жалбоподателя
е бил съставен АУАН серия АА, бл. № 328128 за това, че на същата дата около
21:10 часа в град Несебър, улица Първа, до бензиностанция „Петрол“, управлява
лек автомобил „Мазда 6“ с рег.№ **, собственост на Иван К. с ЕГН **********,
като извършва следните нарушения: 1) при проверката не представя контролен
талон, 2) като водач на МПС не изпълнява задължението си да поставя
обезопасителен колан при наличието на такъв. Актосъставителят е квалифицирал
нарушенията съответно по чл.100, ал.1, т.1 и по чл.137А, ал.1 от ЗДвП. След
съставянето на акта, същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта
и нарушението и от жалбоподателя, в качеството му на нарушител, на когото е
връчен препис от акта срещу разписка.
Жалбоподателят не е направил
възражения срещу акта нито при съставянето и връчването му, нито в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Административно наказващият
орган е приел, че нарушенията са установени от фактическа страна и е издал обжалваното
наказателно постановление, с което са наложени санкциите. В него уточнява
мястото на нарушението – к.к. Слънчев бряг, Главната алея, до бензиностанция
„Петрол“.
При така установените факти
съдът прави следните правни изводи:
Нарушението по чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП, за което жалбоподателят е санкциониран, не е предмет на жалбата,
поради което съдът приема, че извършването му не се оспорва от него, поради
което в тази му част наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
По отношение на вмененото му
административно нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на първо място следва да се
отбележи, че от страна на жалбоподателя не се оспорва обстоятелството, че той е
управлявал МПС без предпазен колан, с който автомобилът му е оборудван,
напротив, в жалбата си признава това обстоятелство, поради което не се налага
събирането на гласни доказателства за установяването на този факт, респ. не е
било необходимо делото да се отлага за разпит в качеството му на свидетел на
неявилият се в първото съдебно заседание актосъставител. Жалбоподателят обаче
твърди за наличие на изключения в случая от правилото да се управлява превозно
средство без поставен предпазен колан, което изключение е предвидено в чл.137А,
ал.2, т.2 от ЗДвП. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач
на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние,
при което поради обективни причини (т.е. стоящи извън субективните желания на
лицето) е невъзможно да постави колан или ако поставянето на такъв би
застрашило здравословното му състояние. С оглед цитираната разпоредба преценка
за наличие на изключение от задължителното правило да се ползва обезопасителен
колан се прави не с оглед заболяването на водача, а при преценка на физическото
му състояние. Изследването на това физическо състояние е особено съществено,
тъй като би могло да установи, че представлява основание за отпадане на
задължението за използване на колана, оттук – и основанието за ангажиране на
административно наказателната му отговорност на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.
Жалбоподателят обаче нито е подал
възражения срещу акта, нито в хода на административно наказателното
производство е представил доказателства за физическото си и/или здравословното
си състояние за да може да бъде поставен на анализ и преценка въпроса за
наличие на изключенията, предвидени в чл.137А, ал.2 от ЗДвП, и да бъдат
обсъдени доводите и доказателствата в подкрепа на тези негови твърдения. Затова
в случая административно наказващият орган не е имал задължения и повод да
изследва обстоятелства, за които жалбоподателят не е изложил съображения в хода
на административно наказателното производство. Поради което и съдът не приема,
че наказателното постановление е издадено в нарушение на задълженията по чл.52,
ал.4 от ЗАНН.
Такива твърдения за наличие на
обстоятелства, представляващи обективни причини, поради които е невъзможно
поставянето на обезопасителен колан или поставянето на такъв би застрашило
здравословното му състояние, жалбоподателят навежда за първи път с жалбата си
срещу наказателното постановление, т.е. след приключване на административно
наказателното производство, но и в производството пред съда относно контрола за
законосъобразност на постановлението, жалбоподателят си остава единствено с
твърдения за наличие на такива основания по чл.137А, ал.2 от ЗДвП без те да са
подкрепени с каквито и да е доказателства, каквито е имал възможност да
представи – за физическото си и за здравословното си състояние. Твърденията на
жалбоподателят не са годни доказателствени средства, поради което съдът не
приема, че той не следва да носи отговорност за нарушението чл.137А, ал.1 от ЗДвП, а наказателното постановление в тази му част да бъде отменяно.
При съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в
съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН като нарушението е достатъчно ясно
описано, както и обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от
компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установените
нарушения.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби и е
съобразено с целта на закона.
Съгласно чл.137А, ал.1 от ЗДвП
водачите и пътниците в моторни превозни средства от категориите М1, М2, М3 и N1,
N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. Твърденията на жалбоподателя за наличие на изключение в
случая от правилото да се управлява превозно средство без поставен предпазен
колан, които изключения са предвидени в ал.2 на цитираната разпоредба, се
явяват недоказани.
С оглед изложеното и предвид
установените факти по делото, съдът приема, че в случая от обективна страна
жалбоподателят е нарушил задължението си, вменено с разпоредбата на чл.137А,
ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП „редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното“, поради което настоящата инстанция счита, че правилно и
законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление за реализиране
на административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършването
на посоченото по-горе нарушение.
Не са налице основанията за
приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с деянията от този вид.
В случая правилно е определен
размера на глобата от наказващия орган на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. 1
от ЗДвП. В конкретния случай наложената глоба е в размер, фиксиран от
законодателя, и не може да бъде намалявана съгласно забраната на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Правилно и законосъобразно за
извършеното нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя са отнети 6
контролни точки на основание чл.6, т.9 от Наредба Із – 2539 от 17.12.2012г.
Ето защо обжалваното
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0304-002129 от 07.08.2019г., издадено от Павел И.К. на
длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на А.И.К. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, настоящ адрес: к.к. С.Б-**: 1) за нарушение на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 50 лв. (петдесет лева) и на основание чл.6, т.9 от
Наредба Із – 2539 от 17.12.2012г. са отнети 6 (шест) контролни точки, и 2) за
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП
е наложено наказание глоба в размер на 10 лв. (десет лева).
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: