Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна ..................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на пети май две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Желязкова
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Данаилова
Д. Михов
при
секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурора Силвиян И. като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №728/2022 г. по
описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.
63в от ЗАНН, вр. чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна
жалба от ДЗЗД „Криейтив“, срещу Решение № 117/24.01.2022 г. по н. а. х. д. №
4108/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е изменено Наказателно
постановление № 03 – 014028 от 30.06.2021 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на ДЗЗД „Криейтив“ на основание чл.
416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, като е намален размера на
наложената имуществена санкция от 3000 (три хиляди) лева на 1500
(хиляда и петстотин) лева.
Касаторът
сочи, че описаното в НП нарушение не е извършено. Твърди, че лицето А.Р.И.към
момента на извършване на проверката не е
престирало труд в полза на дружеството, а е изчаквало управителя, който
е бил в офиса, за да изготви трудов договор. Изложени са твърдения, че
проверяващите са накарали И. да попълни декларацията по образец. Сочи, че ВРС
без изложени мотиви и връзка със събраните по делото доказателства е кредитирал
свидетелските показания на П., без да съобрази, че тя също има интерес да
твърди, че И. е обслужвал клиент, а е отхвърлил показанията на А. И., въпреки
безспорната им връзка с доказателствения материал. Изложени са твърдения, че
дори и лицето да е престирало труд по време на проверката, за съставомерност на
нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ следва към датата на извършването му да е
налице сключен трудов договор, какъвто безспорно е нямало между страните. Твърди
се, че няма как да бъде връчен писмен трудов договор и уведомление към ТД на
НАП по чл. 63, ал. 2 от КТ, като такъв не съществува към 03.06.2021 г., в 14:20
часа. Посочено е, че ако се приеме, че нарушението е извършено, то същото е
съставомерно по разпоредбите на чл. 62 или чл. 61 от КТ, поради което моли да
се приеме, че е грешно посочена нарушената разпоредба. С оглед на изложеното
моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се
отмени издаденото НП. В съдебно заседание не се явява представител.
Ответникът
по касационната жалба - Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна,
чрез процесуален представител оспорва жалбата и счита, че решението на Районен
съд – Варна е законосъобразно, поради което пледира да бъде оставено в сила,
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на ОП – Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от
оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Установено е от първоинстанционния съд, че на 03.06.2021 г. около 14,00 часа представители на
дирекция „Инспекция по труда“ – Варна са извършили проверка на обект „павилион
за сладолед“, находящ се в гр. Варна, „Приморски парк“ срещу ресторант
„Хоризонт“. Установили са да полага труд А. Р. И., който обслужвал клиенти. Била
му e предоставена за попълване декларация, в която посочил,
че работи в ДЗЗД „Криейтив“ от 04.03.2021 г. с работно време от 12,30 часа до 17,00
часа, срещу трудово възнаграждение в размер на 600 лева - месечно.
От представената справка е
установено, че на 03.06.2021 г. в 15:07 часа в системата на НАП са изпратени
уведомления за сключен в същия ден един трудов договор от дружеството.
Районен
съд – Варна е приел, че е налице извършено нарушение от ДЗЗД „Криейтив“, тъй като в нарушение на чл.
63, ал. 2 от КТ до фактическо извършване на работа е бил допуснат А. И., поради
което правилно е ангажирана отговорността на работодателя. Съдът е отхвърлил
наведените в жалбата възражения, че АНО не е посочил всички реквизити на
трудовото правоотношение, тъй като е приел, че за законосъобразността на НП не
се изисква тяхното пълно описание. Районен съд – Варна в мотивите си е възприел,
че твърденията, че трудовият договор е бил сключен след извършването на
проверката не се установяват по делото. ВРС е констатирал, че в АУАН и НП се
съдържа описание на всички елементи от състава на нарушението. Съдът е счел, че
в случая не са налице основанията за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото макар и първо по ред нарушението не се отличава с нищо от
същите такива от съответния вид. Доколкото обаче се касае за първо нарушение на
дружеството, ВРС е приел, че следва наказателното постановление да бъде
изменено, като определената санкция се намали до законоустановения минимум от
1500 лева.
Решението е
правилно и законосъобразно.
Нормата на чл. 63, ал. 1 от КТ задължава
работодателя да предостави на работника преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено
от ТД на НАП. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ установява
забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да
му предостави документите по ал. 1 от същия член. От съдържанието на
представения по делото Трудов договор № 2/03.06.2021 г. се установява, че същия
е сключен между санкционирания работодател и А. И..
След като
към момента на проверката – 03.06.2021 г., в 14:00 ч. А. И. е извършвал дейност по трудово
правоотношение и е имал сключен трудов договор № 2/03.06.2021 г., като е бил
допуснат до работа, но без да му е връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ /същото е
регистрирано в електронния регистър на НАП на 03.06.2021 г. в 15,07 ч./, то
работодателят е нарушил забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ, поради
което законосъобразно е санкциониран на основание по чл. 414, ал. 3 от КТ. В случая
нарушението е първо и същото е отстранено в кратък срок, поради което районния
съд е изменил наказанието в предвидения минимум в размер на 1 500 лв., по този
начин наказанието се явява справедливо и съобразено с тежестта на извършеното
нарушение.
Описаното
нарушение е с всички съставомерни признаци на деянието по чл. 63, ал. 2 от КТ. Посочване
на конкретното работно място, работното време, уговореното трудово
възнаграждение, отпуски, почивки, многократност и повторяемост на задълженията
не е необходимо, поради това, че не е вменена административнонаказателна
отговорност за нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ.
Съдът
намира, че правилно ВРС е преценил с оспореното решение, че не са налице
доказателства, от които да се установи, че действително трудовият договор е
сключен след извършване на проверката.
След като
за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ не е
приложим чл. 415в от КТ, то
законосъобразно районният съд е направил преценка за наличието на маловажност
по чл. 28 от ЗАНН. Изводите
му за липса на маловажност на случая са правилни, тъй като се нарушават
осигурителните и трудовите права на лицето, с което е сключен трудов договор.
В съответствие с тежестта на
нарушението е изменено НП и е определена имуществена санкция в предвидения
минимален размер – 1500 лева.
Настоящата съдебна инстанция
счита, че наведените в жалбата твърдения, че проверяващите са накарали А. И. да
попълни и подпише декларацията остават недоказани.
По отношение е възраженията
в жалбата, че ВРС не е изложил мотиви защо кредитира показанията на св. П., а
не и тези, дадени от св. И. съдът намира, че първоинстанционният съд е изложил
подробни мотиви защо кредитира свидетелските показания на Райна П.. Настоящата
съдебна инстанция счита, че правилно и законосъобразно ВРС е преценил, че
показанията на А. И. противоречат на останалите събрани доказателства, както и
че лицето е заинтересовано от изхода на делото. Освен това настоящата съдебна
инстанция счита, че в свидетелските показания на И. има противоречие. От една
страна свидетелят е посочил, че е бил в обекта само, за да го пази и да изчака
управителя, а от друга страна сочи, че клиентите не са си вземали касовите
бонове и те са стояли от горе. Съдът счита, че ако в действителност И. е
изчаквал управителя на фирмата и за първи път е бил в обекта, няма как да знае
с категоричност, че касовите бонове са такива не взети от клиенти. С оглед на
изложеното, правилно при постановяване на решението си ВРС не е кредитирал
показанията на свидетеля И..
Предвид изложеното,
настоящият състав приема, че решението на районния съд като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Делото не е с фактическа и правна сложност. С оглед
изхода на спора и съобразно чл. 63д, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 27е от НЗПП на ответника – ДИТ – Варна следва да се присъди сумата от
80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на
основание чл.
221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.
63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 117/24.01.2022
г. по н. а. х. д. № 4108/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.
ОСЪЖДА ДЗЗД „Криейтив“, ЕИК ***
да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.