Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16.03.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 13292
по описа на ВРС за 2017 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К. **К.
с ЕГН **********, адрес: *** срещу „Д.З.” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** за заплащане на сумата от 4130 лева, като частична претенция
от общата в размер на 14500 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение съгласно договор за застраховка „каско“ на МПС, сключен със
застрахователна полица № 0312170013000690 от 16.01.2017г. за причинени
имуществени вреди на лек автомобил „**, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че
16.01.2017г. между страните е сключен договор за застраховка „Каско на МПС” застрахователна полица № 0312170013000690 за
лек автомобил „**, собственост на ищеца, със срок на действие от 15.01.2017г.
до 15.01.2018г. На 15.05.2017г. около 23.45 часа ищецът се движел управлявал
автомобила си по ул. „**, когато предно движещия се лек автомобил „Фолксваген
Файтон” с **рязко намалил, вследствие на което настъпило ПТП, което било
обслужено от органите на МВР. На 16.05.2017г. ищецът уведомил ответното
дружество за настъпилото застрахователно събитие, което било регистрирано с
номер *********. На 19.05.2017г. бил съставен опис заключение за вредите на МПС
и след това още две опис-заключения от 23.05.2017г. и от 25.05.2017г. На 26.06.2017г.
на ищеца било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 6020,66 лева.
Ищецът счита, че не му е заплатен пълния размер на дължимото застрахователно
обезщетение, тъй като след справка в оторизирани магазини установил, че щетите
възлизат на 17120,64 лева. Автомобилът бил застрахован на стойност от 14500
лева.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответникът е
депозиран писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по
основание и по размер. Не оспорва твърденията на ищеца за сключване на
застрахователния договор, уведомяването, както и наличието на щети по
автомобила на ищеца, но оспорват наличието на причинно-следствена връзка между
всички нанесени по автомобила вреди с процесното
ПТП. Сочи се, че изплатената на ищеца
сума е съобразена с изготвените опис-заключения. Съгласно Общите условия на
договора, когато МПС е над 10 години застрахователното обезщетение се
определяло по експертна оценка по приетите от застрахователя методики. Оспорва
се претендирания размер на вредите като завишен. Сочи се като неоснователно
искането за заплащане на щетите по цени за официалния вносител на марката.
Считат, че няма пречка и за поставяне на части втора употреба. При условията на
евентуалност се твърди, че полицата застраховка „каско” е била сключена при
условията на „подзастраховане” и правят искане за
пропорционално обезщетяване. Сочат още, че е налице тотална щета и ищецът не е
изпълнил задължението си за прекратяване на регистрацията на МПС, като
съобразно договора отговорността на застрахователя следвало да бъде лимитирана на 60 % от действителната стойност на МПС към
датата на ПТП.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищцата поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника с писмена молба
депозирана преди съдебно заседание заявява, че оспорва иска по основание и по
размер.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От застрахователна полица № 0312170013000690 от
16.01.2017г. се установява, че между К. **К. и „Д.З.” АД е сключен договор за
застраховка „каско на МПС” за лек автомобил марка за лек автомобил „**,
собственост на ищеца, със срок на действие от 15.01.2017г. до 15.01.2018г. Покритият риск е по клауза „пълно каско”, а посочената застрахователна сума
е 14500 лева. Общо дължимата застрахователна премия е посочена в размер на 1070.80
лева, която е изцяло платена, видно от разписката към полицата.
Представени от ответника по делото са Общите условия на „Д.З.” АД за застраховка
„Каско на МПС”.
Не е спорно по делото настъпване на застрахователно събитие – ПТП на
15.05.2017г., при което е увреден процесния автомобил „Ауди А8“, че застрахователят
е уведомен за настъпилото събитие и че е заплатил застрахователно обезщетение
на ищеца в размер на 6020.66 лева.
В опис-заключение за вреди от 19.05. и 23.05.2017г. са описани увредените
детайли по процесния автомобил.
От заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, се
установява следното: стойността на необходимите нови оригинални части, основни
и спомагателни материали и труд за възстановяване ан
процесния автомобил по пазарни цени, действащи към 15.05.2017г., без да се
прилага овехтяване е 15385.91 лева; размерът на вредите по МПС, определен по
правилата на Методиката за определяне размера на застрахователното обезщетение
по застраховка „Каско на МПС“ на застрахователя е
6020.66 лева. Уговорената застрахователна сума е 14500 лева, която е по-малка
от действителната пазарна стойност на МПС към датата на сключване на
застраховката – 14800 лев, т.е. налице е подзастраховане
с коефициент 0.98. Към датата на ПТП, а именно 15.05.2017г. действителната
пазарна стойност на автомобила е 14500 лева; разходуте
за възстановяване н ащетитенадвишават 70 % от
средно-пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП; размерът на
обезщетението, дължимо съгласно уговореното между страните в т.64.3 от ОУ – 60
% от действителната стойност, е 8700 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание по чл.405, ал.1
от КЗ и е процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение
в уговорения срок.
Съобразно правилата на чл. 154, ал.
1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца
е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществена застраховка, настъпване на застрахователно
събитие по него, претърпените вреди и техния размер, както и причинно-следствената
връзка между събитието и вредите. Ответникът следва да докаже плащане на застрахователното обезщетение или
друг правопогасяващ факт.
Не са спорни между страните, а и се
установяват от доказателствата по делото обстоятелствата за сключването на
валиден договор за застраховка между тях, за наличието на уведомление от страна
на застрахования за настъпило застрахователно събитие, както и за заплащане на
обезщетение от страна на застрахователя в размер на 6020.66 лева.
Основният спорен между страните въпрос касае размера
на дължимото застрахователно обезщетение.
Изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на
6020.66 лева е изчислено по методиката на застрахователя, видно от заключението
на САТЕ.
При настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно 405 от КЗ да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение. Обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие (чл.386, ал.2 от КЗ). Обезщетението не може да надвишава действителната
/при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго със същото качество съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
(чл. 400, ал. 2 от КЗ). Последователна е
практиката на ВРК съобразно, която на застрахования се следва обезщетение в
размер на действителната/възстановителната стойност на автомобил, а не
обезщетение съобразно методиката на застрахователя.
Досежно размера на
причинените имуществени вреди се установи, че общата стойност на уврежданията
по автомобила е в размер на 15385.91 лева лева, а
действителната стойност на увредения лек автомобил „Ауди А8” по средни пазарни
цени към 15.05.2017г. е 14500 лева. Посочената стойност е по-ниска от
определената стойност за пълно възстановяване на автомобила чрез резервни
части. Изложеното налага извода, че определянето на обезщетение за
възстановяване на автомобила с резервни
части би довело до обогатяване на ищеца за сметка на ответника, предвид че
стойността на резервните части надхвърля стойността на целия автомобил. В този
смисъл съдът намира, че на ищеца следва да бъде изплатено от застрахователя
обезщетение в размер на стойността на автомобила към датата на настъпване на
ПТП. Доколкото безспорно на ищеца вече е изплатено застрахователно обезщетение
в размер на 6020.66 лева, то останала е дължима сума в размер на 8479,34 лева.
Не е спорно между страните, че е налице тотална щета
на автомобила, както и че е прекратена регистрацията на същия. В чл.390, ал.2
от КЗ е определено кога е налице тотална щета, а именно когато стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност. Същата разпоредба обаче не определя размер на обезщетението в случай,
че е налице тотална щета и от нея не следва извода, че се дължи обезщетение в
размер на 70 % от действителната стойност на автомобила. Размерът на
обезщетението се определя съгласно чл.386, ал.2 от КЗ, като същият следва да е
равен на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В
настоящия случай действително претърпените вреди са в размер на стойността на
автомобила към датата на ПТП, която е определена от вещото лице в размер на
14500 лева.
Възражението за определяне на обезщетение при подзастраховане също е неоснователно. Действително се
установи, че към датата на сключване на застрахователния договор е било налице подзастраховане с коефициент 0.98. В този случай съгласно
чл.389, ал.1 от КЗ застрахователят следва да заплати пълния размер на вредата
до размера на застрахователната сума. Предвид че в настоящия случай вредата е в
размер на 14500 лева, която сума съвпада с действителния размер на МПС към
датата на сключване на застраховката, не е налице основание за намаляване на
дължимото застрахователно обезщетение.
По гореизложените съображения съдът намира, че дължимото застрахователно
обезщетение е в размер на 8479,34 лева , като искът с размер от 4130 лева, който е предявен като частичен от 14500 лева, е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените
по делото разноски в размер на 165,20 лева за платена държавна такса, 125 лева
за депозит за вещо лице и 600 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на К. **К.
с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 4130 лева, заявена като частична претенция от цялата в размер
на 14500 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно
договор за застраховка „каско“ на МПС, сключен със
застрахователна полица № 0312170013000690 от 16.01.2017г. за причинени
имуществени вреди на лек автомобил „** вследствие на ПТП, настъпило на
15.05.2017г. в гр. Варна, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба – 07.09.2017г. до окончателното плащане, на
основание чл.405, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *** да заплати на К. **К. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 890,20 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: