Р
Е Ш
Е Н
И Е № ……..
гр.
П., 28.11.2019 г.
В И МЕ Т О
Н А Н А Р О Д А
Павликенският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на 28.10.2019 година в
състав:
Председател:
Цветомил Горчев
при секретаря Ирена Илиева,
като разгледа докладването от съдията Горчев Гр. Д. № 819 по описа на съда за
2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по обективно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
Ищцата
- С.Г.Д., ЕГН ********** *** - излага в исковата си молба, че на 01.04.2018
год. около 07:00 ч., на път от републиканската пътна мрежа І-4, при км. ***, е реализирано ПТП при следния
механизъм: лек автомобил с peг. № ***, марка „Фолксваген", модел
„Пасат", управляван от М.Б.М.напуска отредената му за движение пътна лента
и навлиза в насрещната такава. Там се реализира удар между този лек автомобил и
автобус с марка „Ивеко", peг. № ***, управляван от И.Г.Д.. В резултат на
така описания пътен инцидент починал водачът М.. В автобуса пътували група
ученици от Професионална гимназия по *** „***",
гр. ***,
придружени от учители и ръководители. Твърди, че при удара между двете превозни
средства са причинени травматични увреждания на голяма част от пътниците в
автобуса, сред които и на нея самата. Част от тях са посетили Центъра за спешна
помощ в гр. ***,
с оглед видимите белези на травматичните увреждания и основателните очаквания
за необходимост от спешна медицинска помощ. Всички деца (ученици), а и
възрастните лица, пострадали от произшествието, освен физическите травми са и с
увредено психическо здраве. Счита, че виновен за ПТП е М.Б.М., но поради
неговата смърт няма как да му бъде дирена отговорност, но с поведението си
обаче той е осъществил деликт, от който са настъпили вреди, подлежащи на
обезщетяване. Тъй като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
управлявания от М.автомобил е ответното дружество, което е издател на полица № ***,
валидна към датата на произшествието, претенцията е насочена към него. Ищцата излага,
че е претърпяла следните неимуществени вреди: при удара изпитал интензивни
болки в областта на главата, врата, дясна предмишница и горната част на дланта.
Причинени й били множество охлузвания, имала постоянно главоболие и болки във
врата при движение. Оказана й била лекарска помощ, предписана и спазвана
медикаментозна терапия Пострадала и психиката й, като получила остра стресова
реакция и посттравматично стресово разстройство и приемала медикаменти и се
подложила на психотерапия, за да го преодолее. Изпитва трудности в учебния
процес поради намалена концентрация след инцидента. Излага, че е депозирала
претенция по чл. 380 и сл. КЗ пред ответника и е образувана преписка по щета № ***/28.06.2018г., но й било отказано
заплащане на обезщетение. По
изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да осъди
дружеството - ответник да й заплати сумата 4 500 лв., представляващи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от описаното в
обстоятелствената част на исковата молба пътнотранспортно произшествие, ведно с
обезщетение за забавено плащане върху тази сума, считано от 01.04.2018 г. до
окончателно погасяване на задължението, както и сторените в гражданското
производство разноски. Претендира се и ответникът да бъде осъден и да заплати
адвокатско възнаграждение за оказаната й безплатна правна помощ. В съдебно
заседание ищцата се представлява от процесуален представител, който поддържа
предявените искове и излага подробни аргументи за уважаването им.
Ответникът чрез процесуалния си представител в представен по
делото писмен отговор заема становище за неоснователност на предявените искове.
Счита, че не са налице всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите в така претендираните размери за вредите, които ищецът
твърди да търпи. В настоящото производство се търси ангажиране на договорната
отговорност на застрахователното дружество, която отговорност е функционално
обусловена от наличието на гражданска такава у застрахования водач. За да е
налице деликтна отговорност обаче, следва да има виновно извършено противоправно
деяние (действие или бездействие) от страна на водача в пряка причинно
следствена връзка с което ищеца да търпи претендираните вреди. Макар и по
силата на закона вината да се презюмира, противоправността на деянието, което
се презюмира да е виновно извършено, както и причинно следствената връзка на
последното с твърдяните за настъпили като последица вреди, подлежат на
доказване в процеса по общия ред, както всички останали твърдения. Ответникът намира, че по делото не са
ангажирани доказателства, доказващи по безспорен начин извършено противоправно
деяние от страна на застрахован в дружество водач, в пряка причинно следствена
връзка, с което ищеца да е претърпял всички посочени в исковата молба вреди.
Ответникът оспорва твърдените в исковата молба причини, обстоятелства и
механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и че за настъпването на същото
отговорност носи застрахован в застрахователното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач. Изрично се
оспорва и твърдението, че ищецът е претърпял вреди като последица от това ПТП.
При условията на евентуалност възразява, че искът за неимуществени вреди е
силно завишен и неотговарящ на реално претърпените болки и страдания. Счита и
че не всички претендирани вреди са последица от процесното ПТП, поради което
оспорва пряката причинно следствена връзка между събитието и всички сочени в
исковата молба последици. Конкретно сочи възможно съпричиняване от страна на
ищеца, който сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане и е
улеснил настъпването му - пътувал без поставен предпазен колан, с който
автобусът е оборудван, като се твърди, че ползването на колан би предотвратило
настъпването на телесни увреди изобщо и/или би намалило динамиката и
интензитета им. Моли предявеният главен иск да бъде отхвърлен, както и
акцесорният такъв за лихви от претендираната дата. Алтернативно, съгласно чл.
429, ал. 3 от КЗ, застрахователят по ЗГОА дължи само лихвите за забава, дължими
от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна, като видно от доброволната
претенция ответникът е бил уведомен на 28.06.2018 г. Моли да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Третото
лице-помагач на ответника ЗАД „А.“ АД,
гр. ***
заема становище, че исковата молба е неоснователна и оспорва размера на претендираното
обезщетение. Оспорва ищецът да е претърпял вреди от ПТП и те да са в причинна
връзка с поведението на водача на автобуса, за който ударът е бил
непредотвратим. Твърди, че вина за ПТП е изцяло на водача на лекия автомобил,
алтернативно съпричиняване от страна на ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № ***
от 01.04.2018 год., издаден от РУ на МВР гр. ***, на 01.04.2018 год., около 07:00 ч.,
на път от републиканската пътна мрежа І-4, при км. ***, е настъпило пътно-транспортно
произшествие между лек автомобил с peг. № ***, марка „Фолксваген“ модел „Пасат“
управляван от М.Б.М.от гр.*** и
автобус марка „Ивеко" с peг. № ***, управляван от И.Г.Д. от гр. ***. В графата „пострадали лица” на
протокола са вписани водачът на лекия автомобил М., който е починал и още седем
лица, сред които - водачът на автобуса. Ищцата не е вписана в списъка на
пострадалите (там са посочени само осем лица, очевидно поради липса на място на
бланката).
Представена е разпечатка за извършена справка за наличие на
Застраховка ГО на официалната интернет страница на Гаранционен фонд от
16.04.2018 г., съгласно която към датата на настъпване на произшествието лек
автомобил с peг. № *** има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по
издадена от ответника-застраховател полица. Ответникът признава наличието и
валидността на сключената застраховка към датата на произшествието и тъй като
това е неизгоден за него факт, а и с оглед разпоредбата на чл. 161 ГПК, съдът
приема за доказано съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
Договор за застраховка „Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил
към процесната дата
Представени са копия от лична карта и удостоверение за
раждане на ищцата, от които е видно, че същата към датата на процесното ПТП (01.04.2018
г.) е била на 16 г. и 6 м.
Представени
са два амбулаторни листа от 06.04.2018 год. и 11.04.2018 г., издадени от личния
лекар на детето и от специалист психиатър. В този от личния лекар е отразено,
че детето е с охлузвания по дясна китка. Не са назначени изследвания. Съгласно
втория амбулаторен лист е извършен преглед на ищцата от специалист психиатър. В
снетата по данни на пациента анамнеза същият е споделил за остър стрес след
ПТП, последваща тревожност и вегетативни симптоми, страх, нарушение на съня.
Специалистът е констатирал псхимоторна напрегнатост у пациента. Същата е била
вегетативно и емоционално лабилна, хиподепресивна. Преработва психотравмата.
Поставена е диагноза „посттравматично стресово разстройство“ и е назначена
медикаментозна терапия.
От
гласните доказателства по делото се установи, че ищцата е била сред децата,
отпътували на 01.04.2018 г. от гр. *** за ***, ***, с автобус „Ивеко – Маго 2” с рег. № ***, а от удостоверението от ПГАТ „***“, гр. *** се установява, че е отсъствала 13 дни
от училище по медицински причини за периода 11.04.2018 година – 31.01.2019 г.
Представени са застрахователна претенция, вх. № ***/28.06.2018г. от които е видно, че ищцата,
чрез пълномощник е предявила към ответника претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за настъпилото ПТП в размер на 6000 лв., като е
посочила банкова сметка. *** „Д.
з.” АД от 27.09.2018 г. е уведомена, че
към момента ответникът не може да изплати обезщетение по щетата, тъй като не е
установено, че застрахованият в дружеството водач е отговорен за настъпване на
вредоносния резултат.
По делото е допусната съдебна автотехническа експертиза, вещото
лице по която въз основа на материалите по делото и досъдебно производство № ***/2018 г. на РУМВР *** е изготвило заключение. Според вещото
лице процесното пътно-транспортно произшествие е протекло на 01.04.2018 г.,
около 6,55 ч., в светлата част на денонощието, на ГП 1-4, при километър ***, в землището на с. ***, общ. ***. Пътният участък в посока гр. *** е прав, с наклон при спускане 4,7%.
Пътната настилка към момента на произшествието е суха, нормално износена
асфалтова настилка. Широчината на пътното платно е 8,20 м., разделено на две
ленти с прекъсната разделителна линия тип „М3”, като северната лента е с
широчина 4,20 м. Автобусът „Ивеко – Маго 2” с рег. № ***се е движил в посока
към гр. ***,
а лекият автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № *** – в обратна посока към
гр. ***. Анализът на установените увреждания на
превозните средства определя осъществяване на челен, кос, нецентрален удар
между предните леви части на лекия автомобил и автобуса, при следния механизъм
на протичане на ПТП: лек автомобил «Фолксваген Пасат» се движил със скорост от
около 108,3 км/ч. При това си движение автомобилът се отклонява от траекторията
си на движение наляво и навлиза в лентата за движение на автобуса, до около 1,2
км. на север от разделителната линия. Отклоняването на лекия автомобил се
осъществява без отлагане на следи от гуми - не са установени такива при огледа,
което определя, че отклоняването е започнало на повече от 53,38 м. Водачът на автобуса възприема
движението на лекия автомобил и когато автобусът отстои на 73,5 м. от мястото
на последвалия удар, предприема спиране и отклоняване на дясно. Към момента на
реагиране на водача на автобуса за спиране, лекият автомобил се е намирал на
около 92,7 м. от мястото на последвалия удар. От така определените разстояния
следва извод, че към момента на реагиране на водача на автобуса, лекият
автомобил е бил в началото на отклоняването си към лентата на автобуса и от
техническа гледна точка водачът на автобуса е реагирал своевременно на начина
на движение на лекия автомобил. В момента на удара лекият автомобил
„Фолксваген“ е със скоростта си на движение от и преди достигане до мястото на
удара – 103 км/ч., а автобусът „Ивеко“ е намалил скоростта си до 81 км/ч.
Мястото на удара е осъществено в лентата за движение на автобуса, на разстояние
26,9 м на запад /в посока гр. ***/
от избрания при огледа на мястото на произшествието по ДП ориентир и на
2,8-3,35 м. на юг от северния /десен/ край на платното за движение. Указаните
координати на мястото на удара в напречно направление определят, че при удара
предна лява ъглова част на лекия автомобил /лявата му страна/ е била навлязла
на 1,2 м. в лентата за движение на автобуса. От удара се деформират предните
леви части на автомобилите. Лекият автомобил „Фолксваген“ се завърта по посока
обратна на часовниковата стрелка спрямо вертикалната си ос, в резултат на което
продължава движението си напред и на дясно, пресичайки осевата линия на пътя и
спира в южния му край с предна част, насочена в посока, обратна на
първоначалното си движение. Автобусът „Ивеко“ първоначално незначително изменя
направлението си на движение надясно, като първоначално предна дясна гума
отлага къса следа и след кратко разстояние предните гуми започват да отлагат
дъговидни следи. От началото на следите автобусът извършва плавен ляв завой,
като пресича осевата линия, навлизайки в насрещната лента. Излизайки от пътя
заорава в крайпътния банкет и деформира крайпътна мантинела, изваждайки
значителен брой от поддържащите я колове. След крайпътния банкет автобусът се
преобръща на лявата си страна.
Съгласно заключението на експертизата, като причина за
настъпване на ПТП от техническа гледна точка може да се посочи отклоняването на
лекия автомобил „Фолксваген“ и последващото му навлизане с висока скорост в
лентата за движение на автобус „Ивеко“, в момент и отстояния между двете
превозни средства, които не позволяват на водача на автобуса да предотврати
удара и при скоростта на движение на последния и при разрешената за автобуса
скорост от 80 км/ч. Водачът на лек автомобил „Фолксваген“ не е имал обективни
причини за извършване на указаното навлизане в насрещната пътна лента и е можел
да предотврати произшествието, ако е управлявал автомобила в полагащата му се
пътна лента, ако е възприел навреме движещия се автобус при висока видимост и
бе предприел връщане в своята лента, намаляване на скоростта и др.
В материалите по досъдебното производство липсват данни за
наличие или липса на обезопасителни колани, монтирани на седалките на автобуса.
Според удостоверение, представено от собственика на автобуса, същият е
оборудван фабрично с пасажерски препасни колани. По отношение относимостта на
това обстоятелство към вредите по пасажерите вещото лице сочи, че при удара за
пътниците в автобуса основното въздействие е в следствие преносни инерционни
сили, като с оглед характера на удара, следва те да са насочени основно напред
и колан би ограничил изместването на тялото напред. При преобръщането на
автобуса на лявата му страна, ако пострадалият е бил без предпазен колан,
трябва да падне на лявата си страна, а ако е бил с колан, би следвало коланът
да го задържи.
Заключението на експертизата не е оспорено от страните и
съдът го кредитира като обективно, вярно и безпристрастно, като взема предвид подробното
научно обосноваване на дадените отговори и съответствието му с останалите
доказателства по делото.
По делото е допусната и изготвена съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни, изготвена и поддържана в съдебно заседание от
вещото лице д-р Г.. Съгласно заключението, от материалите по делото е видно, че
С.Д. е получила: охлузни рани по дясна китка с оток и кръвонасядания в същата
област; леко ограничен обем на движения в дясната китка; главоболие; болки в
шията при движение, като болките, които е претърпяла са със среден интензитет.
Няма данни за настъпили усложнения при лечението и възстановяването, което е
протелко в срок около две седмици. Механизмът отговаря на посоченото в исковата
молба. Няма травматични наранявания, характерни да са получени от поставен
обезопасителен колан. Получените травми е възможно да се получат и при поставен
обезопасителен колан, тъй като са сравнително леки.
Заключението на вещото лице съдът намира за обосновано и
правилно, тъй като е подробно аргументирано и съответства на представените
писмени и гласни доказателства.
От показанията на разпитаните по делото свидетели - св. Д. – майка на ищцата и св. И. - педагогически съветник в училището,
се установява, че през 2018 г. тя участвала в пътуване до *** по програма „***”. Според св. И. – С. станала сприхава и заядлива,
отказвала участие в училищни мероприятия. Според св. Д., сутринта на процесната
дата дъщеря й, заедно със свои съученици, отпътувала с автобус от гр. *** за ***. След като се прибрала разказала, че
при ПТП се ударила. Оплаквала се от главоболие и охлузвания по ръката. Ходила
на психиатър. Била неспокойна и нощем не можела да спи. Приемала успокоителни и
болкоуспокояващи. Променило се и поведението й, страхувала се да се вози на
автобус и не споделяла.
При така установените
факти съдът достига до следните изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 1
във вр. с чл. 493 ал. 1 т. 1 и т. 5 от КЗ във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
За
да бъде уважен главния иск ищецът следва да установи, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на валиден застрахователен договор по застраховка
"Гражданска отговорност" между причинилия на увреждането и
застрахователя, както и фактите, включени в състава на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на
прекия причинител. С договора за застраховка "Гражданска
отговорност", съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също така
и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият
институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните
елементи: деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка и вина. Съответно, фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални
предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца,
като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и
ответника-застраховател.
При така предявен иск ищцата следваше да установи, че е
извършено противоправно деяние от водач на застрахован при ответника автомобил,
че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с деянието - факти,
които съдът намира за категорично установени от събраните по делото
доказателства.
Между страните не е спорно и се установява от представения
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, че на 01.04.2018 год. е
осъществено пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Фолксваген
Пасат" с peг. № ***, управляван от водача М.и автобус „Ивеко – Маго 2” с
рег. № ***.
Не е спорно между страните, че към датата на произшествието за лекия автомобил
е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с
ответника-застраховател. От заключението на авто-техническата експертиза по
безспорен начин се установява, че причина за настъпване на сблъсъка между двете
превозни средства е безпричинното отклоняване на лекия автомобил „Фолксваген“
от лентата му за движение и последващото му навлизане с висока скорост в
лентата за движение на автобуса „Ивеко“. Това е станало в такъв период от време
и при такова отстояние между двете превозни средства, че водачът на автобуса не
е имал възможност да извърши маневра, чрез която да предотврати удара.
Описаното поведение на водача на лекия автомобил е противоправно, в нарушение
на разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която на пътно платно
с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато
платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне.
От писмените и устни доказателства по делото безспорно се
установява, че ищцата е била сред пътувалите в автобуса лица. Вследствие на
сблъсъка е претърпяла неимуществени вреди. По делото се установи, че ищецът е
получил гореописаните телесни увреди при процесния инцидент. За да достигне до
този извод съдът се основава на заключението на съдебно-медицинската
експертиза, която е изследвала представената от ищцовата страна медицинска
документация и гласните доказателства. Нараняванията, описани от свидетелите
съответстват на механизма на протичане на ПТП. Уврежданията се изразяват в
изживяна болка. Съпоставяйки свидетелските показания и заключението на вещото
лице, съдът приема, че при настъпване на сблъсъка между двете МПС и
впоследствие, при преобръщане на автобуса, ищцата е претърпяла болки от
съприкосновения с вътрешни части на автобуса и получила установените увреди.
В представения амбулаторен лист, издаден от специалист
психиатър и неоспорен от ответника, на ищеца е поставена диагноза
„посттравматично стресово състояние“, което се дължи на претърпяното ПТП, по
сведения на пациента. Констатираното от специалиста обективно състояние на ищцата
е изразено в псхимоторна напрегнатост, вегетативна и емоционална лабилност.
Затова на ищцата е назначена психотерапия, за която не се спори да е проведена.
Констатациите на психиатъра кореспондират с показанията на свидетелите за
психическото състояние на ищцата. В съответствие с нормалната житейска логика е
пътник в средство за обществен транспорт да получи стресова реакция, тъй като
при пътуването си същият не следи непосредствено движението и поведението на
участниците в него, и по тази причина за него катастрофата представлява
непредвидимо внезапно събитие, което без съмнение има за последица чувство на
страх и паника. Следва да се вземе предвид и че почти всички от пътниците в
автобуса /включително ищцата/ са били деца, т.е. с все още неоформена психика,
по-малък жизнен опит и съответно много по-неподготвени за подобни случки, които
съответно неминуемо оказват много по-голямо влияние върху тях, отколкото върху
възрастни хора. След произшествието ищцата имала страх да пътува и получила
нарушения в съня.
При така изложеното съдът приема, че освен физическата болка,
причинена от процесното ПТП, ищцата е получила и описаните психологически
стрес, страх и безпокойство, които също се намират в причинно-следствена връзка
с него. С това са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредите, поради непоставен от ищеца обезопасителен колан,
съдът счита за неоснователно, тъй като на практика липсват обективно установени
такива травми, които да позволяват обсъждането на връзката между тях и
предпазния колан.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо
обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП
ищцата е претърпяла травматични увреждания, довели до краткотрайни болки и
страдания, неприятни емоционални изживявания, уплаха и безпокойство. Данните по
делото водят съда до извод, че претърпените от ищцата болки не са били с голям
интензитет и са отшумели бързо. Прегледът при лекар-психиатър е извършен няколко
дни след инцидента и обективното констатиране на посттравматично стресово
състояние позволява на съда да заключи, че психологическият стрес на ищцата е
продължил поне толкова дълъг период. Не се спори провеждане на назначената
психотерапия и че психологическият стрес у ищцата също не е бил с голям
интензитет и е отшумял сравнително бързо. Същевременно обезщетението за
неимуществени вреди има паричен израз, поради което се явява обусловено и от
икономическа конюнктура в страната, вкл. средната работна заплата, инфлация и
др. /Решение № 88 от 17.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2974/2013 г., II т. о., ТК
/.
С оглед събраните доказателства и гореизложените аргументи
съдът намира, че следва да уважи предявената претенция за неимуществени вреди в
размера от 2250 лева, а за горницата над тази сума искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Освен претендираната главница, ответникът дължи и обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В съответствие с нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за
непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. Съгласно чл.
429, ал. 3 от КЗ, застрахователят по застраховка „ГО“ дължи само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Видно от доброволната претенция приложена към исковата молба, дружеството -
ответник е било уведомено за процесното ПТП на 28.06.2018 г., от която дата
съдът намира претенцията за присъждане на обезщетение за забава за основателна.
Разноски при този изход от спора се следват на двете страни.
Основателна се явява и претенцията на процесуалния представител на ищеца за
присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат в минимален размер,
съобразно Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Видно от представеното пълномощно и договор за правна защита и
съдействие от 18.04.2018 г., ищецът е упълномощил редовно адвокат С.К. да го
представлява по делото и представителството е осъществено. В договора за правна
защита и съдействие е удостоверено, че адвокатската правна помощ се оказва по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА /безплатна адвокатска помощ на материално
затруднени лица/. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата
страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника по делото да
заплати на адвокат К. адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.
38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т.
2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 405,00 лв. и възнаграждение по чл. 7, ал. 8 от същия
акт в размер на 100 лв. (за всяко от откритите с.з. след второто по делото) -
общо 505 лв., както и 100 лв. на адв. Д., *** – на основание чл. 7, ал. 8 от
Наредбата.
Съразмерно
на уважения иск ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
съразмерно на уважената част от иска – 50 % или 293.55 лв., при направени
разноски общо 587.10 лв. (182.75 лв. за ДТ и 404.35 лв. депозит за вещи лица).
Ответникът също претендира присъждането на направени разноски
по делото, изразяващи във възнаграждение на представлявалия го юрисконсулт и за
експертиза (внесени 400 лв.). На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 100 лв., от което и
съразмерно на отхвърления материален интерес присъжда на ответника сумата 50
лв. – процесуалното представителство е осъществено само чрез писмени становища
и еднократно явяване в с.з., 200 лв. от разходите за експертизи, както и 15 лв.
в производството по ВГрД № ***/2019
на ВТОС - общо 265 лв. При прихващане по компенсация между разноските, които всяка
от страните дължи на другата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 322.10 лв.
По изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 5 от КЗ във вр. с
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, „Д. З.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ***, представлявано от винаги заедно от
двама от изпълнителните директори Д.Х.Д.и Ж.М.Д., ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.Д., ЕГН **********
*** с пълномощник адвокат С.К. ***,
сумата 2 250,00 лв. (две хиляди двеста и петдесет лева/ застрахователно
обезщетение за претърпените от Д. неимуществени вреди – болки и страдания, и
посттравматично стресово състояние, в резултат на настъпилото на 01.04.2018
година пътнотранспортно произшествие, поради противоправното поведение на
застрахован при ответника водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат" с peг.
№ ***, ведно със законната лихва считано от 28.06.2018 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2 250 лева до пълния предявен
размер от 4 500 лева като неоснователен и недоказан, при участието по делото на
ЗАД „А.“
АД, гр.*** с
ЕИК *** като трето лице-помагач на ответника.
ОСЪЖДА „Д. З.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ***, представлявано заедно от двама от
изпълнителните директори Д.Х.Д.и Ж.М.Д., ДА ЗАПЛАТИ на адв.С. *** К. – адвокат
от Адвокатска колегия ***,
с адвокатска кантора в гр. ***, ***, с личен номер в ЕРАРБ ***, сумата 505,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38,
ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 1 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „Д. З.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ***, представлявано заедно от двама от
изпълнителните директори Д.Х.Д.и Ж.М.Д., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.Р.Д. – адвокат от
Адвокатска колегия ***,
с адвокатска кантора в гр. ***, ***, с личен номер в ЕРАРБ ***, сумата 100,00 лв. (сто лева),
представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2
във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба
№ 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА
„Д. З.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ***, представлявано заедно от двама от
изпълнителните директори Д.Х.Д.и Ж.М.Д., ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.Д., ЕГН ********** ***
сумата 322.10 лв. (триста дведесет и два лева и десет стотинки) - разноски по
делото, съразмерно уважената част на иска,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! ЙП