РЕШЕНИЕ
№ 438
гр. Враца, 10.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 11.11.2021г., единадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното
от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 243 по описа на АдмС – Враца за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано въз основа на жалба, предявена
от „Т. – К. ***“ ЕООД *** чрез адв.М.С., против УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2018г. изх.№02-060-2600/2674 от
01.04.2021г./ уточнено с писмо вх.№02-2600/2297 от 19.04.2021г./ на Зам.Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ гр.София. С
това писмо жалбодателят е уведомен , че заявените
от него суми по подмярка 13.1/НР1, мярка СЕПП,
мярка СПП и по схема за
плащане за селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда –зелени директни плащания
/ЗДП/, са му отказани напълно /Таблица 1/, посочени са ставките за схема/мярка
/лв./ха/ за кампания 2018г., отразени са
извършените плащания в Таблица №2, които се равняват на нула и са посочени начислените и неудържани санкции
по чл.19а от делегиран Регламент №640/2014 на Комисията по СЕПП, СПП и подмярка
13.1/НР1, които се прихващат в
съответствие с Регламент за изпълнение
/ЕС/ №908/2014 на Комисията.
В жалбата се сочи, че оспореното
уведомително писмо, имащо характер на индивидуален административен акт, е
незаконосъобразно, тъй като при издаването му е допуснато нарушение на
процесуалния и материалния закони. Поддържа се, че оспореният акт е
немотивиран, тъй като в него не са
изложени всички факти и обстоятелства, както и правните основания, имащи
значение за издаването му. Освен това, в
акта не са посочени конкретните площи, които са приети за недопустими и въз
основа на какво е сторено това. Твърди
се, че всички заявени площи са допустими за подпомагане, тъй като
отговарят на всички изисквания, залегнали в Наредбите, в които тази дейност е
регламентирана. Прави се искане оспореното писмо да бъде отменено като незаконосъобразно и
преписката да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне с указания. Претендират се разноски. В с.з. и в писмено становище
адв.М.С. развива подробни съображения
за незаконосъобразността на оспорения акт.
Ответникът по жалбата чрез процесуалните си представители * Д.П* и * Л.Х*,в с.з., в
писмено становище и в писмена защита я
оспорва, като заявява, че
законосъобразно на жалбодателя е
отказано плащане по посочените по-горе мерки и схеми, тъй като има 100% наддеклариране на заявените площи
поради липса на правни основания. В първото становище се намира таблица с
информация за заявените площи, тези с
правно основание и определената допустима площ за субсидиране. В писмената
защита се изтъква, че единствено МЗХГ е органът, който определя правните
основания за ползване на земеделски земи, като ответникът се е съобразил с
предоставената от министерството информация. Прави се искане жалбата да бъде
отхвърлена, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 100/сто/лв.
Възразява се против размера на адвокатското възнаграждение поради неговата
прекомерност.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства, доводите и съображенията на страните и след служебна
проверка съобразно разпоредбата на чл.168 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Дружеството - жалбодател е
подало общо заявление за подпомагане
с вх.№18804353/02.05.2018г. с УРН
***, с дата на обработка 03.05.2018г. Във връзка със заявлението е извършена
автоматична проверка на въведените данни на 03.05.2018г. в 09.57часа. При тази автоматична проверка е установена грешка в
заявлението, изразяваща се в надвишена площ от 96.90ха, като в детайли е посочени два
броя БЗС - 30606-19-2-1 и
48129-221-4-1. Депозирано е заявление с редактиране на заявените схеми и мерки
с дата 28.05.2018г., след което е извършена нова автоматична проверка на същата
дата , в резултат от която е прието, че
е установена грешка при заявените площи, като те надвишават допустимите площи с
правно основание с 96.90 ха.
Приемайки
установеното от автоматичните проверки, че декларираните площи са повече от
площите с правно основание, ответникът е
издал оспорения пред съда административен акт.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че пред него е оспорен индивидуален административен акт, засягащ
права и законни интереси на жалбодателя
като участник в административното
производство, независимо от наименованието
“Уведомително писмо”. Видно от съдържането му, с него е формирано
волеизявление, съгласно което на
жалбодателя е отказано финансово подпомагане за кампания 2018г.
по детайлно посочени схеми и мерки,
посочени са ставките за схемите и мерките за кампания 2018г., извършените
плащания и начислените неудържани санкции.
Оспорването е извършено и в
законоустановения преклузивен срок. Писмото е връчено чрез СЕУ и изтеглено от
жалбодателя на 09.04.2021г., а жалбата е депозирана чрез ответника на 15.04.2021г. с вх.№02-060-2600/2674/2,
поради което същата се явява процесуално
допустима.
Преди да разгледа основанията за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, съобразно задължението по
чл.168 ал.2 от АПК, съдът следва да се произнесе по отношение на неговата
валидност. Съгласно чл.20а ал.1 и ал.2 от ЗПЗП
оправомощеният орган да се произнесе по заявлението за финансово
подпомагане е Изпълнителният директор на Фонд “Земеделие”, в качеството му
на Изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, като в ал.4 на
същата разпоредба му е предоставена възможността да делегира
тези свои правомощия на Зам.изпълнителните
директори, което той е сторил с представената по делото Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019г., с която
е делегирал права на Зам.изп.директор
П.С., който е и издател на оспорения пред съда административен акт. С оглед
изложеното оспореното уведомително писмо се явява издадено от компетентен
административен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в предвидената
писмена форма, поради което същото не е нищожно.
Оспореното Уведомително писмо обаче
се явява незаконосъобразно поради следните съображения:
На първо място административният акт не е мотивиран, в него
не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В
уведомителното писмо няма конкретни мотиви относно материалноправните основания
за извършеното намаляване на финансовото подпомагане. Не е изложено въз основа
на какви обстоятелства органът приема, че са налице недопустими за подпомагане парцели, които дори не са конкретно посочени. В
самото уведомително писмо не се
сочи точно коя хипотеза от колона 3 „Намаления“ в Таблица №1 е послужила
за намалението и как е направено
изчислението. Посочването на парцелите в
становищата на процесуалните представители на ответника под формата на
таблица, не санира този пропуск на административния акт. Едва със жалбата се навежда довода, че намалението е извършено
въз основа на това, че за парцелите липсва правно основание. Действително, мотивите за издаване на уведомителното
писмо могат да се съдържат в друг подготвителен акт, но в случая
единственото доказателство, на което се позовава ответника / без да е посочено
в писмото/ е резултатът от автоматичните
проверки, извършени на 03.05.2018г. и на 28.05.2018г. за недопустими
площи. Също така, като забележка е
отразено, че тези проверки са само във връзка с наличните към момента грешки
във въведените данни и не представляват административни проверки по смисъла на
чл.37 от ЗПЗП. В писмото са посочени суми за неудържани санкции, без да става ясно въз основа на какъв акт е станало това и дали действително е извършено прихващане, тъй като в Таблица №2
не е отразено такова.
Приложеното в административната
преписка писмо рег.№10-1156/27.11.2018г. на
МЗХГ, на което се позовава
пълномощникът на ответника Л.Х. в депозираната писмена защита, не дава
яснота за начина на формиране на
волеизявлението на административния
орган, тъй като същото не съдържа конкретни данни, отнасящи се именно към декларираните от жалбодателя
площи.
В оспорения акт не са посочени и
правните основания за издаването му. Посочената разпоредба на чл. 30 от ЗПЗП регламентира създаването, съдържанието и поддържането на електронна система с данни
за извършени през текущата година проверки, а разпоредбата на чл. 37 от ЗПЗП сочи
видовете проверки, които се извършват. Не са посочени разпоредбите, които са
нарушени, поради което съдът не може да осъществи съдебен контрол в тази насока.
Поради това уведомителното писмо
следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото следва да се върне
като преписка на административния орган за ново произнасяне, при което да бъдат изложени конкретни факти и правни основания за издаването
на акта, както и доказателства, с
които е извършено установяването на
нередностите на заявлението.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане на жалбодателя следва да се присъдят направените
от него деловодни разноски в размер на 550 /петстотин и петдесет/лв. Съдът
намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва
да се остави без уважение,тъй като размерът му е съобразен с фактическата и
правна сложност на делото.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 вр.чл.146 т.3 и т.4 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане
по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018
с изх.№02-060-2600/2674 от 01.04.2021г.
на Зам.изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“.
ИЗПРАЩА преписката
на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените
указания.
ОСЪЖДА ДФ” ЗЕМЕДЕЛИЕ” ДА ЗАПЛАТИ на „Т. – К. ***“ ЕООД
*** сумата 550 / петстотин и петдесет / лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК
да се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: