Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 11.05.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на осми
април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Ива Иванова като разгледа
докладваното от съдия Желязкова гр.д. № 14899/2018
г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание 124 ГПК, с искане да се постанови решение, с което да се
признае по отношение на ответниците, че тримата ищци са собственици на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.1891.363 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири точка хиляда осемстотин деветдесет и едно точка триста шестдесет и три)
в гр. София, общ. Столична, обл. София /столица/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-69/14.12.2010 г. на Изпълнителен Директор на АГКК няма издадена заповед
за изменение в КККР, с адрес на поземления имот гр.София, район „Витоша",
ул. "*****/девет/, с площ от 1313 /хиляда триста и тринадесет/ кв.м,
трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване
-ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор няма, с номер по предходен
план: 363 /триста шестдесет и три/ квартал 25 /двадесет и пет/, при съседи
68134 1891.360 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда осемстотин
деветдесет и едно точка триста и шестдесет/, 68134 1891 551 /шестдесет и осем
хиляди сто тридесет и четири точка хиляда осемстотин деветдесет и едно точка
петстотин петдесет и едно/, 68134 1691.552 /шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири точка хиляда осемстотин деветдесет и едно точка петстотин
петдесет и две/ 68134.1891 367 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири
точка хиляда осемстотин деветдесет и едно точка триста шестдесет и седем/,
68134 1891.364 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда
осемстотин деветдесет и едно точка триста шестдесет и четири/, 68134 1891. 1001
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда осемстотин
деветдесет и едно точка хиляда и едно/, 68134.1891.362 /шестдесет и осем хиляди
сто тридесет и четири точка хиляда осемстотин деветдесет и едно точка триста
шестдесет и две/, 68134.1891.361 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири
точка хиляда осемстотин деветдесет и едно точка триста шестдесет и едно/ въз
основа на покупко –продажба, евентуално е предявен иск същите да се признаят за
собственици на имота поради изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Иска се и отмяна на нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит на основание наследство и реституция №34, том I, peг.
№1628, дело №33/2018 г., съставен от В.А., нотариус с район на действие СРС,
вписана в регистъра на Нотариалната камара под №55, с който ответници са
признати за собственици на описания недвижим имот.
ИЩЦИТЕ- Н.С.К., ЕГН:**********, Й.И.И., ЕГН:**********
и П.В.К., ЕГН **********, чрез адвокат С.Д. *** твърдят, че с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот акт №155, том XXXVIII, дело №7501/1995 г. на
Първи нотариус при Софийска нотариална служба към СРС първият и третият ищец
придобили от родителите на първата и съответно баба и дядо на третия правото на
собственост върху следния недвижим имот: празно дворно място, цялото от 1291
кв.м, с неуредени сметки по регулация за 261 кв.м, находящо се в гр.София,
вилна зона „Килиите”, ул.”Войводина могила”, 144, представляващо парцел IV-
151, кв.25 по плана на гр.София, вилна зона „Килиите”, при граници по скицата
парцели V - 2, III - 2, XI - 155, Х-155, IX - 155 и V- 152. Вторият от ищците твърди,
че е съпруг на първата и поради това е съсобственик на 1/2 идеална част, в
режим на съпружеска имуществена общност. С нотариален акт №77, том I, peг. №
2434, дело №58/2011 г. на нотариус А. Д., вписан под №404 в регистъра на
Нотариалната камара с район на действие СРС, вписан в служба по вписванията при
CPC, вх. peг. №17767/05.05.2011 г., акт №187, том
XLIII, дело №9348/2011 г., имотна партида 161496, ищците били признати за
собственици по давност върху 283/1313 идеални части, съставляващи 261 кв.м, за
които при покупко- продажбата са били налице неуредени сметки по регулация, от
същия имот, находящ се в гр.София, СО, район „Витоша”, ул.”Утринна роса” 9, по
КККР, одобрени с заповед РД - 18 - 69/14.12.2010 г. на изп.директор
на АГКК, а именно: поземлен имот целият с площ от 1313 кв.м, с идентификатор
68134.1891.363, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване; ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма; номер
по предходен план: 363, кв.25; съседи с идентификатори: 68134.1891.360;
68134.1891.551; 68134.1891.552; 68134.1891.367; 68134.1891.364;
68134.1891.1001; 68134.1891.362 и 68134.1891.361. Излагат, че праводателите им по покупко-продажбата са придобили правото
на собственост върху описания недвижим имот с нотариален акт за собственост за
придобит по закона за реда на прехвърляне вещни права върху недвижими имоти
/продажба/ №173, том XXIX, дело №5483/1959г. на първи нотариус при Софийски
народен съд. От този момент праводателите им, а след
прехвърлянето и те тримата, като техни наследници по закон, владеели
несмущавано и непрекъснато описания недвижим имот. Праводателите
им построили стопанска постройка в имота
и всички плащали дължимия за него данък. Навеждат, че при снабдяването им със
скица на имота от СГКК - гр.София /столица/ в издаденото на 25.10.2018 г. копие
от кадастрална карта шокиращо установили факта, че като собственици на имота
наред с тях са посочени и наследници на С.Н.П. - П.и К.К.К..
При извършена справка в служба по вписванията при СРС установили наличието на
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание
наследство и реституция №34, том I, peг. №1628, дело №33/2018 г., съставен от В.А.,
нотариус с район на действие СРС, вписана в регистъра на Нотариалната камара
под №55, с който посочените ответници са признати за собственици на описания
недвижим имот при квоти в съсобствеността 1/2 идеална част за ответника Б.С.П.
и по ¼ идеална част за останалите двама ответници. Видно от нотариалния
акт и кадастралната скица, правото на собственост очевидно е базирано на
административен акт - заповед № РД-57-1892 от 30.11.1992 г., издадена от кмета
на София. Предвид изложеното оспорват придобивното
основание за евентуално твърдяно право на собственост по отношение на
ответниците, материализирано в посочената заповед. Считат, че същата е нищожен
административен акт и молят съда да се произнесе инцидентно по валидността му.
Също така молят съда да се произнесе инцидентно по законосъобразността на тази
заповед, доколкото същата би им се противопоставила в качеството им на страна
по делото, която не е била участник в административното производство по
издаването и обжалването й. Оспорват и всяко друго придобивно основание, на
което ответниците се позоват в отговора на исковата молба. Евентуално, ако
съдът приеме, че въз основа на посочените факти, ищците не са се легитимират
като собственици на процесния недвижим имот, предявяват претенция същите да
бъдат признати за собственици на основание придобивна давност. В тази връзка
излагат че в тяхна полза е установено непрекъснато владение, считано от 1959 г.
до днес, като се позовават на присъединена давност от техните праводатели
(продавачите по по покупко-продажбата) за периода до
прехвърлянето на правото на собственост на 03.05.1995 г. След тази дата твърдят
да владеят имота тримата лично. Въз основа на изложеното молят съда да уважи
предявения иск като признае, че те са собственици на процесния недвижим имот и
да отмени издадения в полза на ответниците нотариален акт. Представят писмени
доказателства, правят доказателствени искания и претендират разноски за
производството.
ОТВЕТНИЦИТЕ - Б.С.П., ЕГН **********, К.А.М., ЕГН ********** и А.А.П.,
ЕГН **********, последните двама като наследници на А.С.П., чрез адвокат М.Д.
оспорват предявения иск по основание и размер. Излагат, че са наследници на К. К.К. и С.Н.П. /П./. През 1934 г. К.
К.К. по време на брака си със С.Н.П. /П./, придобива чрез покупко-
продажба недвижим имот, представляващ ливада с малка горичка-лещак, с площ от
около 24 дка, находяща се в землището на с. Княжево, Софийско, местността „С.“,
при съседи: И.К., М.и Ш., Н.И., П.път-селски път, Ш., И., В.Г.Т.и С.С., което е обективирано в нот.
акт № 145, том XXI, нот. дело № 4096/1934 г. на I
нотариус при Софийски Областен съд. Посочват, че с решение от 30.11.1948 г. на
Софийска комисия по чл.11 ЗОЕГПНС I район по преписка № 8883/1948 г.
придобитият от наследодателите им имот е отчужден в полза да държавата. За отчуждения имот е издаден акт за държавна
собственост № 831 пореден № 6533 от 16.09.1949 г., в който границите на имота в
местността „Под бялата вода“ („С.“) са посочени, както следва: Обрешков, път,
наследници на Н.П.и в който е отбелязано, че имота е предаден за стопанисване
на отделение земеделско стопанство при С.Н.С. За отчуждения имот
наследодателите им не са получили обезщетение, видно от решението за
отчуждаване от 30.11.1948 г. Навеждат, че след влизане в сила през 1992 година
на Закона за възстановяване собствеността на одържавени недвижими имоти,
наследниците А.С.П. и Б.С.П. подадали заявление вх. №
ДИ 1800362/28.04.1992, за да им бъде възстановен одържавения имот. След
извършени огледи на място и експертизи за установяване на местоположението,
границите и идентичността на одържавения им недвижим имот е установено, че са
налице всички кумулативно необходими предпоставки: Притежаван от праводателите им недвижим имот, отчужден по реда на
ЗОЕГПНС, за който имот не е получено обезщетение, който имот съществува реално
до размерите, в които е отчужден и към момента на влизане в сила на закона е
собственост на държавата. Предвид изложеното със заповед на столичния кмет
процесния имот е възстановен на наследниците на С.Н.П.-П.и
съпругата му К.К.К.-П.- А.С.П. и Б.С.П., заедно с
други имоти, като част от одържавената от наследодателите им ливада. Със
Заповед РД-57-1892/30.11.1992 г. кметът на София нарежда да се отпише от
актовите книги и да им се предаде владението на недвижимите имоти, подробно
описани в заповедта, представляващи част от одържавената на наследодателите им
ливада, включително и процесния имот парцел IV-151, с площ от 1310 кв.м. На
18.12.1992 г. специална комисия назначена от ТОА Витоша ги въвежда във владение
и им предава процесния имот, който към тогавашния момент съставлява празно
място с остатъци от малка барака и няколко овощни дървета, оградено от
общината. С писмо изх. № ДИ.08. 17.12/07.12.1995 г. началникът на отдел
„Държавни имоти“ при СО район „Витоша“ сезира Нотариата
при Софийски районен съд за отбелязване в регистрите на имотите, възстановените
на А. и Б. П.имоти, находящи се в гр. София, кв.
Княжево, м. Бялата вода-Килиите кв.25, и 26, където е посочен и процесният имот, с оглед да не се извършват прехвърляния на
собствеността на имотите от неправоимащи лица. Писмото
е входирано на 19.12.1995 г., с вх. № 936 и от имотния
регистър не им е съобщено да има извършвани предходни прехвърлителни
сделки с възстановените им имоти. Ответниците излагат,
че от тогава до настоящия момент упражняват фактическа власт върху имота и го
държат като свой. Посочват, че веднага след въвеждането им във владения са го
декларирали в данъчната служба с вх. № ФО № 151/30.12.1992 г. и от тогава до
настоящия момент редовно заплащат данъци на имота, като всяко настъпило ново
обстоятелство надлежно са предекларирали в данъчната
служба. Към момента не са били уведомяване от
МДТ на район „Витоша“ да има данъчна партида за същия имот на друг
собственик. Твърдят, че през целия период от възстановяването на собствеността
и въвеждането им във владение на имота до настоящия момент винаги и само те са
упражнявали фактическа власт върху имота. Посещавали го и извършвали явни действия по стопанисването му, различни
мероприятия с оглед привеждането му в добър вид, почиствали го от трънаци и
храсти, косяли тревата, беряли
овошките. Оправяли оградата, която с течение на времето пропадала от различни
страни. След като през 2012 г. починал единият от собствениците А.С.П., брат на
първия ответник, редуцирали ходенията и не почиствали редовно мястото, поради
което то обрасло с храсти и други диворастящи, но периодично продължавали да
наминават и да поддържат оградата. С
течение на времето портата паднала и те затворили мястото с подвижна оградна мрежа, на която сложили нова верига и катинар. Само
и единствено те имали ключ от катинара и съответно регламентиран достъп до
имота. Още повече, че съседни две места,
непосредствено до процесното, също са техни, възстановени им през 1992 година,
и когато им се е налагало да ходят до някое от тях винаги са наглеждали и
процесното място. Твърдят, че никога не са виждали някой друг да идва в имота
или да нарушава владението им, даже и по косвени признаци или следи. Намират
твърденията на ищците, че са владели имота за голословни и неподкрепени с
никакви доказателства. Твърдят, че през годините по различни поводи са вадили
документи за процесния имот от държавните и общински администрации и никога не
се е установявало да има някой друг, който да се легитимира като собственик на
същия. В началото на 2017 година при продажбата на друг техен имот, който е в
съседство, случайно видели публикувана обява, за продажбата на процесния имот.
Обадили се на брокера, който го продавал,
и след като се легитимирали като собственици, обявата веднага била
свалена. По този повод решили да се снабдят с констативен нотариален акт, който
да обективира правото им на собственост и да се впише
в Служба по вписванията, като защита срещу подобни действия. Навеждат, че след
като получили препис от исковата молба, отишли до имота и установили, че в
десния край на имота от към улицата е поставена дървена врата скована от стари
дъски. След разговор със съседи разбрали, че преди около една седмица в
началото на декември 2018 г. са дошли някакви хора и са поставили портата. За
това самоуправство сезирали компетентните органи. Оспорват
изцяло придобивните основания на ищците като твърдят,
че същите са нищожни, както и че прехвърлителните
сделки са сключени от несобственик. Оспорват идентичността на имота, придобит
от праводателите на ищците през 1959 г. и процесния,
който ищците твърдят, че са придобивали на части през 1995 и 2011. Възразяват
срещу твърденията на ищците за евентуална изтекла в тяхна полза придобивна
давност, както и присъединена давност на техните наследодатели. Посочват, че
съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за
имоти собствеността, върху които се възстановява не се зачита и започва да тече
нова давност, т.е. нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ има ретроактивно
действие, защото заличава с обратна сила изтеклата вече давност. Оспорват
сделката, извършена през 1995 г., като фиктивна и твърдят, че няма извършено
реално плащане на цена по нея. Оспорват нотариалния акт от 2011 г., извършен
въз основа на обстоятелствена проверка за придобиване на част от процесния имот
по давност, като нищожен. Предвид разпоредбите на § 6, алинея 2 от ЗУТ, всички
сделки, извършени с урегулирани поземлени имоти, за които има неуредени сметки
по регулация, са нищожни като извършени в нарушение на закона. С оглед
изложеното твърдят, че ищците не може да са добросъвестни владелци и да са
придобили частта от процесния имот, обективирана в
нотариалния акт, по давност. Още повече, че те владеят имота откакто им е
възстановен явно и необезпокоявано. Предвид изложеното считат, че те са
собственици на процесния имот. Евентуално правят възражение за изтекла в тяхна полза
придобивна давност, предвид това, че от възстановяването на имота през 1992 г.
в тяхна полза го владеят като свой, непрекъснато и необезпокоявано, като са
демонстрирали това пред всички, като по отношение на вторите двама ответници се
позовават и на присъединена давност на техния наследодател.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените доводи, намира
за установено следното:
От представения по делото н.а. № 173, том XXIX, дело № 5483/1959 г. на Нотариус О.при Софийски народен съд се установява,
че на 31.12.1959 г. В.И.Т., В.И.Т., Е.И.Т.и И.И.Т.продават
на С.С.К.
празно дворно място от 1150 кв.м. реална част при граници: от изток –
собствениците на 46 метра и север на 25 метра, което място е част от общото място цялото от 15070 кв.м.,
съставляващо имот с пл.№ 2 от полигон 17 по плана на София, местност Княжево- Белата вода, вилна зона при граници на целия имот: С., П.А.,
И.С., П.В., П.В.-наследници на Ст. М., н-ци на Н. и Боловодски път.
От н.а. № 155, том XXXVIII, дело № 7501/1995 г. е видно, че С.С.К.
и съпругата му М.Т.К. продават на дъщеря си Н. С.К. и на внука си П.В.К. следния недвижим имот: празно дворно място, цялото от
1291 кв.м, с неуредени сметки по регулация за 261 кв.м, находящо се в гр.София,
вилна зона „Килиите”, ул.”Войводина могила”, 144, представляващо парцел IV-
151, кв.25 по плана на гр.София, вилна зона „Килиите”, при граници по скицата
парцели V - 2, III - 2, XI - 155, Х-155, IX - 155 и V- 152. От представеното
удостоверение за граждански брак е видно, че Й.И.И. е
съпруг на Н. С.К. от 09.07.1961 г.
От нотариален акт № 77, том I, рег. № 2434, дело № 58/2011 г. на Нотариус А. Д. № 404 на Нот. Камара е
видно, че Н.С.К. и Петър В.К. са признати за собственици по давност на следния
недвижим имот, находящ се в гр. София, СО, район Витоша, ул. ***** по КККР, одобрен
със Заповед РД-18-69/14.12.2010 г. на изп.директор на
АГК, а именно: 283/1313 ид.части от незастроен
поземлен имот, целият с площ 1313кв.м. с идинтификатор
68134.1891.363, трайно предназначение на територията: Урбанизирана за ниско застрояване
до 10 м., без стар идентификатор, предишен план: 363, кв. 25, при съседи:
68134.1891.360, 68134.1891.551, 68134.1891.552,68134.1891.367, 68134.1891.364,
68134.1891.1001, 68134.1891.362,18134.1891.361.
От представения от ответниците н.а. № 145, том XXI, дело № 4096/1934 г. е видно, че Христо Андреев Стоилков продава на К. К.К. част от собственото си място – ливада с малка горичка-лещак,
находящо се в землището на село Княжево, Софийско, местност „С.“,цялото с площ
от 32 декара, при съседи по акта И.К., М.и
Ш., Н.И., П.път – селски път, Ш., И., В.Г.Т.и Свени Синод.
От представения АДС № 6533/16.09.1949 г., решение от
04.08.1949 г. и служебна бележка от 12.03.1952 г. е видно, че е одържавен имот,
представляващ ливада от 18 дка, находяща се в землището на Княжево, Софийско, в
местност „Под белата вода“, принадлежащ на К. К.К.. От представеното удостоверение за наследници е видно,
че К. К.е починала на 01.10.1976 г., а съпругът й Симеон Наков П. на 10.08.1986
г.. От представените удостоверения за наследници се установява, че те са
оставили като законни наследници настоящите ответници
- Б.П., К.М. и А.П..
Със заповед № 57-1992/30.11.1992 г. на Кмета на Столична
община е видно, че отчуждения въз основа на ЗОЕГПНС имот в кв. 25, парцел IV151-1310 е отписан от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти
на основание влезлия в сила ЗВСОНИ.
С нотариален акт № 34, том I, рег. № 1628, дело № 33/2018 г. на Нотариус В.А. при СРС с рег. № 055 Б.С.П.,
К.А.М. и А.А.П. са признати за собственици при
следните идеални части: ½ идеална част за Б.П. и по ¼ идеална
част съответно за К.М. и А.П. на основание наследство и реституция на следния недвижим имот, находящ се в гр.
София, район Витоша, ул. *****, а именно: Поземлен имот с идентификатор
68134.1891.363 в гр. София, общ. Столична, обл.
София, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД № 18-69/14.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, с
адрес на поземления имот гр. София, район Витоша, ул. *****, с площ от
1313кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване( до 10 м.), стар идентификатор: няма, с номер по предходен план:363, кв.25, при
съседи: 68134.1891.360, 68134.1891.551, 68134.1891.552, 68134.1891.367, 68134.1891.364,
68134.1891.1001, 68134.1891.362, 68134.1891.361, който имот е идентичен с
парцел IV-151, кв. 25, по плана за гр. София,
в.з. Килиите, целият с площ по документи за собственост от 1310 кв.м.
Представени са приходни квитанции за заплащане на данък
недвижим имот и такса битов отпадък от страна на А.П. за имот, представляващ
земя с адрес: гр. София, р.н Витоша за периода от м. април 2012 г., 2013 г.,
2014 г., 2015, 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 1995 г., както и различни
удостоверения, схеми и скици от компетентни административни органи, които са
преценени от назначената по делото съдебно-техническа експертиза.
По делото е представено удостоверение за сключване на
граждански брак, от което е видно, че Н.К. е сключила брак с Й.И. на 09.07.1961
г.. Представени са и удостоверения за наследници, които съдът съобрази при постановяване
на съдебното решение.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена и съобразно
което се установява следното: Описаният в нотариалния акт на ищците №
173/31.12.1995 г., имот с площ 15070 кв.м. в м. Белата
вода, съставляващ имот пл. № 2, полигон 17, при съседи на целия имот: С., И.С.,
П.В., П.В., н-ци на Ст. М., н-ци
на Н...етрова и Беловодси
път не е идентичен и не съвпада с имот пл. № 2, полигон 11, м. С.,
по площ, граници и съседи. Имотът, описан в нотариалния акт на ответниците №
145/29.12.1934 г.( на ответниците) и съставляващ ливада с малка горичка от 24
дка в м. С. на К. К., съставляващ имот пл. № 2, полигон 11, отразен в скици и
схеми от 1911-19919 г., както и в по-късно изработените планове от 1956 г.,
1967 г.и 1977-78 г. не е идентичен по местоположение, площ,
граници и съседи с имота на ищците, описан в нотариален акт № 173/1959 г. с пл.
№ 2, полигон 17 с площ от 15070 кв.м. Одържавената с АДС № 831/6533/16.09.1949
г. ливада от 18 дка е идентична по площ, граници и съседи с част от имот 2,
полигон 11, заснета в КРП, одобрен със Заповед № 801/21.04.1967 г. Със заповеди
РД -57-1892/30.11.1992 г. и РД -27282/20.01.1993 г. на Кмета на СО е
реституиран процесния парцел IV-151, кв.25,
отразен в КККР/2010 г. с идентификатор 68134.1891.363. Парцел IV-151, кв. 25, описан в н.а.№ 155/03.05.1995 г. с площ 1291 кв.м. с
неуредени сметки по регулация за 261 кв.м. е частично идентичен по
местоположение, площ и съседи с бивш имот пл. № 151, кв. 25, площ 1031 кв.м. по
кадастрален план от 1959 г., с парцел IV-151, кв.25
с площ 1314 кв.м. по КРП на м. Килиите, приет по ЗПИНМ, одобрен със заповед
№801/21.04.1967 г., както и с бивш имот пл. № 363, кв. 25, с площ 1311 кв.м. по
кадастрален план от 1959 г. и с парцел IV-363, кв.25, с площ 1312 кв.м. по
действащия ПУП, одобрен с решение № 48 по Протокол №32/10.12.2001 г. на
СОС. Одържавената с АДС № 831/6533/16.09.1949 г. ливада от 18 дка е идентична
по площ, граници и съседни с част от имот 2, полигон 11, заснета в КРП, одобрен
със Заповед № 801/21.04.1967 г. В имота от 18 дка попадат: бивш имот пл. № 151,
кв. 25, площ 1031 кв.м. по кадастрален план от 1959 г., парцел IV-151, кв.25 с площ 1314 кв.м. по КРП на м. Килиите, приет по ЗПИНМ, одобрен
със заповед №801/21.04.1967 г., имот пл. № 363, кв. 25, с площ 1311 кв.м. по
кадастрален план от 1959 г. и парцел IV-363, кв.25,
с площ 1312 кв.м. по действащия ПУП,
одобрен с решение № 48 по Протокол №32/10.12.2001 г. на СОС, имот с
идентификатор 68134.1891.363 с площ 1313 кв.м. по КККР, одобрена със заповед №
РД-18-69/14.12.2010 г. Поземлен имот с идентификатор 38134.1891.363 с площ 1313
кв.м. по КККР, одобрена със заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. е идентичен с част
от имота, предмет на н.а. № 145/29.12.1934 г. с площ от 24 дка, собственост на
наследодателите на ответниците и с част от одържавения с АДС №
831/6533/16.09.1949 г. имот с площ от 18 дка.
В проведеното на 11.10.2019 г. открито съдебно заседание
вещото лице е уточнило, че описаните в нотариалните актове на ищците и на
ответниците имота са два различни такива, които не се припокриват и единият се
намира на един полигон, а другият – на друг. Те са от двете страни на една
улица „Синята река“, но са много сходни по конфигурация. Между двата имота няма
нищо общо.
По делото са събрани и гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Т.Д.Л., се установи следното:
Свидетелят живее на улица „Утринна роса“ от 68 години, като на улицата живеят
общо взето 6-7 души, поради което се познават и знаят кой минава и кой не. Той
познава С.С.К.( „бай С.“) още от дете, той държал
„това място горе“ на ул. ***** от години.
Бащата на свидетеля имал кози и той ходел вътре в мястото, там имало
дръвчета. Бай С. поставил ограда от мрежа, построил барака, които и сега са
там, като и до ден днешен мястото се заключва с катинар на вратата. След това
вече П., който е внук на бай С., почнал да идва на мястото. Леля му също
идвала. Двамата го поддържали, имало ягоди, ябълка. И сега има ябълка, круша и
дюля и те пак идват си го поддържат- работят си по двора, окопават. Свидетелят
не е виждал ответника на мястото, за което говори, и не знае той да има имот на
улицата. Тези имоти били едно време в ТКЗС, но друго не знае. Б.С. не знае да
има имот на улицата и не знае след 1992 г. да са правени каквито и да било
подобрения в имота.
Свидетелят Т.И.К. установи с показанията си следното: Преди
50 години бащата на свидетеля си купил имот на ул. „Утринна роса“ №8, точно
срещу процесния имот. И той още от дете знае, че
процесният имот е на „чичо С.“, ходил е там всяка събота и неделя. Сега
свидетелят вече 15 години живее в имота на ул. „Утринна роса“ № 8. От тогава
като дойде П., който познава като внук на чичо С.чо,
винаги си говорили, той му давал да ползва разни инструменти, оправял двора, берял ябълки. За свидетеля този
имот винаги си е бил именно на чичо С.чо и
впоследствие на неговия внук. Бил ограден от преди поне 30 години и оградата не
била сменяна. Имало и барака в него, но сега било обрасло и свидетелят не се е
заглеждал дали тя все още е там. Лелята на П. идвала по-рядко в имота.
Свидетелят е виждал ответника Б.П., тъй като водил дела срещу всичките му
съседи с имотни претенции. Имал е дело и с него и част и той загубил част от
дворното си място в този съдебен спор. Не е виждал, обаче, ответникът да
стопанисва имот на улицата, но са си говорили на улицата. Не е виждал да са
правени подобрения в процесния имот, нито ответникът Б.П. да е въвеждан във
владение.
От показанията на свидетеля К.С.Б., братовчедка на ответниците, се установи следното: Свидетелката има близка
роднинска и приятелска връзка с ответниците и е посещавала имота още преди 1990 г., около 1970 г., като тогава
нямало ограда. След това вече имало ограда, но не знае кога и как се е появила.
Имало и врата с ключ.Според нея оградата е поставена от общината като е
парцелирала имотите. Тя ходила с ответниците в имота, защото там си правили
семейни събирания и хапване през година, две. Имало и барака. Когато е ходила в
имота никога не е имало чужди хора и никой не им е пречил на плановете за
събиране. След 1998 г. не са правили
пикник там и е ходила само веднъж, но не
намерили ключ за вратата и за това минали от „предишното“ място.
От разпита на свидетеля И.И.П.се
установи, че тя познава тримата ответници от 2007 г. по повод други техни имоти
в района, тъй като е брокер. В тази връзка знае и за процесния имот. Ходила в
него заедно с Б.С. няколко пъти, там имало врата с катинар. В момента имотът не
бил много обгрижен, тъй като ответникът вече е
възрастен и му е трудно да го
стопанисва, но иначе преди се грижел за него. Никога не е виждала други хора в
имота и няма информация за това други хора да са пречили за ползването му.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 124 ГПК за
установяване, че ищците са собственици на процесния недвижим имот, въз основа
на договор за покупко-продажба, евентуално въз основа на изтекла в тяхна полза
придобивна давност. Ищците носят доказателствената тежест да установят
настъпването на твърдените от тях основания за възникване на правото на
собственост. Ответниците следва да докажат възраженията си.
С оглед представените писмени доказателства и изслушаната
по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че претендираният
от ищците недвижим имот, съставляващ имот с идентификатор 68134.1891.363 в гр.
София, общ. Столична, обл. София /столица/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-69/14.12.2010
г. на Изпълнителен Директор на АГКК няма издадена заповед за изменение в КККР,
с адрес на поземления имот гр.София, район „Витоша", ул. "*****/девет/,
с площ от 1313 /хиляда триста и тринадесет/ кв.м, трайно предназначение на територията-урбанизирана,
начин на трайно ползване -ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор няма,
с номер по предходен план: 363 /триста шестдесет и три/ квартал 25 /двадесет и
пет/, при съседи 68134 1891.360 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири
точка хиляда осемстотин деветдесет и едно точка триста и шестдесет/, 68134 1891
551 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда осемстотин
деветдесет и едно точка петстотин петдесет и едно/, 68134 1691.552 /шестдесет и
осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда осемстотин деветдесет и едно
точка петстотин петдесет и две/ 68134.1891 367 /шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири точка хиляда осемстотин деветдесет и едно точка триста
шестдесет и седем/, 68134 1891.364 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири точка хиляда осемстотин деветдесет и едно точка триста шестдесет и
четири/, 68134 1891. 1001 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка
хиляда осемстотин деветдесет и едно точка хиляда и едно/, 68134.1891.362 /шестдесет
и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда осемстотин деветдесет и едно
точка триста шестдесет и две/, 68134.1891.361 /шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири точка хиляда осемстотин деветдесет и едно точка триста
шестдесет и едно/ съвпада с имота,
описан в документите за собственост на ответниците - н.а. № 145, том XXI, дело
№ 4096/1934 г. и нотариален акт № 34, том I, рег. № 1628, дело № 33/2018 г. на
Нотариус В.А. при СРС с рег. № 055 и е възстановен по реституция по силата на
ЗВСОНИ директно с влизането му в сила. Този имот не е идентичен с описания в н.а.
№ 173, том XXIX, дело № 5483/1959 г. на Нотариус О.при Софийски народен съд на
техния праводател, т.е. С.чо
К. не е придобил този имот. От приложенията към съдебно-техническата експертиза
се установява, че имотът, описан в този нотариален акт, е идентичен с имот с
идентификатор 68134.1892.600, област Столична, гр. София, район Витоша, в.з. Килиите,
ул. 781 № 5 по КККР, одобрен със заповед № РД 18-69/14.12.2010 на Изпълнителния
директор на АГКК, който имот има сходно описание на този, описан в исковата
молба, но се намира на друго място. В същото време с н.а. № 155, том XXXVIII, дело № 7501/1995 г. С.С.К. и съпругата му М.Т.К. продават на дъщеря си Н. С.К. и
на внука си П.В.К. имот, който е
идентичен с този, описан в документите за собственост на ответниците ( н.а. №
145//1934 г., с който праводателят на ответниците придобива имота и н.а. № 34/2018
г.,с който е установено, че ответниците са собственици на имота по реституция и
наследяване.). Съответно одържавеният имот и този, който е посочен в
документите за собственост на ответниците – с идентификатор 68134.1891.363 е
един и същи, но не е идентичен с имота, който е закупил С.чо
К. с н.а. № 173/1959 г., като праводател на ищците по н.а. № 155/1995 г. В
същото време с н.а. № 155/1995 г. С.чо К. е продал на
ищците имот, който е идентичен с този по документите за собственост на ответниците, по отношение на който той не е притежавал
право на собственост и съответно тази сделка не е породила транслативно
действие.
При така установеното следва извода, че ищците не са
представили писмени доказателства, които да ги легитимират като собственици по
силата на покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор 68134.1891.363 в
гр. София, общ. Столична, обл. София /столица/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-69/14.12.2010 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, т.е. процесният недвижим имот.
Ответниците от своя страна се легитимират с документи за
собственост на процесния имот - н.а. № 145, том XXI, дело № 4096/1934г. и
нотариален акт № 34, том I, рег. № 1628, дело № 33/2018 г. на Нотариус В.А. при
СРС с рег. № 055, като същевременно, съобразно заключението на приетата по
делото съдебно-техническа експертиза именно този имот е бил обект на
одържавяване във връзка с представения по делото АДС и е предмет на
възстановяване по реституция при влизането в сила на ЗВСОНИ. В тази връзка
неотносими се явяват възраженията на ищците за нищожност, евентуално
незаконосъобразност на Заповед № РД 57-1892/30.11.1992 г., издадена от Кмета на
София, с която се нарежда отписване от актовите книги на имота, описан н.а. №
145, том XXI, дело № 4096/1934 г. и нотариален акт № 34, том I, рег. № 1628,
дело № 33/2018 г. на Нотариус В.А. при СРС с рег. № 055, собственост на
ответниците. Собствеността върху този имот( процесния) се възстановява по
силата на самия закон( ЗВСОНИ) директно, като няма опосредяваща
административна процедура. Предвид това предвид факта, че по делото не са
събрани доказателства, от които да е видно, че процесният
имот не е подлежал на възстановяване по реда на ЗВСОНИ, дори и да са налице пороци на заповедта за
отписване на имота от актовите книги, това не би се отразило на реституционния
ефект в полза на ответниците.
При така приетото предявеният иск за собственост върху
процесния имот въз основа на придобивна сделка се явява неоснователен, което от
своя страна е условие за разглеждане на предявения евентуален иск, основаващ се
на твърдения за изтекла в полза на ищците придобивна давност.
Ищците претендират да са собственици на процесния имот въз
основа на необезпокоявано и явно владение, датиращо от 1959 г. до момента на
постановяване на настоящето съдебно решение, като включват в периода и времето,
през което имотът е владян от техния наследодател, до 03.05.1995 г. По
отношение на така предявеното основание за придобиване на правото на
собственост върху процесния имот, съдът намира следното:
В настоящия случай ищците са сключили сделка за покупко -продажба на дворищнорегулационен
парцел, с неуредени сметки за 261 кв.м., съставляващ понастоящем процесния имот
с идентификатор 68134.1891.363, обективирана в н.а. № 155/1995 г. (съобразно
експертизата, описаният в техния н.а. имот е идентичен с процесния, посочен в
документите за собственост на ответниците) без знанието, че праводателят им не
е собственик( праводателят не е собственик на този имот съобразно н.а. №
173/1959 г. и не е приложен дворищнорегулационния
план), предвид което се легитимират като добросъвестни владелци, считано от
03.05.1995 г.
Основен елемент на
фактическия състав на придобивната давност е владението. То се дефинира от чл. 68 ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи като своя
лично или чрез други го“,
т.е. дефинира се като фактически
отношения между гражданско-правните субекти, изразяващи се в това, че едните
имат фактическата власт върху вещта, без да
се позовават на правото на
собственост за това, а само на
обстоятелството, че в даден момент именно
те упражняват съдържанието на правото да си
служат с вещта като своя. Владението
се характеризира основно с двата признака- упражняване фактическа власт върху вещ / обективен/
и това, че лицето което държи
вещта, я държи като своя / субективен/.
Обективният признак е характеристиката
на владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна
вещ, като обективна възможност / факт/ за непосредствено
въздействие върху вещта. Фактическата власт следва да
е установена трайно по начин, който
позволява на владелеца да извършва
желаните от него въздействия спрямо вещта. Тези въздействия/действия могат да бъдат различни,
но по съдържание
и като съвкупност следва да съответстват
на съдържанието на вещното право,
фактическата власт следва да бъде
пълна, за разлика от хипотеза на частично упражняване
на действия, които по съдържание
сочат само частично упражняване на съдържанието на вещното право
/например сервитут/.
Субективният признак е характеристика
на едно субективно/
лично/ поведение на владелеца- да
се държи вещта като своя.
Да се държи
вещта като своя е равнозначно да се държи
вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик
- титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно, субективно състояние. За доказването
законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС, според която „предполага
се, че владелецът
държи вещта като своя, доколкото
не се докаже,
че я държи за другиго‘. Презумпцията
е установена в полза на владелеца, тази
презумпция е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват,
че владелецът не държи вещта
за себе си, т.е. презумпцията
размества тежестта на доказване.
По делото са разпитани по двама свидетели на всяка от
страните, чрез показанията на които страните се домогват да установят, че всяка
от тях е владяла процесния имот необезпокоявано в продължение на над 10 години.
След внимателна преценка на изложеното в показанията на свидетелите и въз
основа на непосредствено добитото при разпита им впечатление, съдът намира, че
следва да кредитира показанията на Т.Д.Л. и Т.И.К.. В тази връзка съдът приема,
че именно техните показания са точни, ясни и времево ориентирани като съдържат
и точно посочване на процесния имот( описателно), като самите свидетели са лица
без роднинска връзка и интерес от изхода на дело и са добили впечатленията си
поради трайното си присъствие на място( те са съседи на имота и имат
непосредствени ежедневни впечатления върху него). От друга страна свидетелите К.С.Б.
и И.И.П.имат само спорадични впечатления върху
стопанисването на процесния имот. Те са посещавали същия от време на време,
нямат точни данни за това как той се стопанисва, кой е изградил оградата, не
могат да дадат данни за това дали ответниците имат или не ключове от вратата за
достъп до имота. Освен това едната свидетелка е и в тесни семейни и приятелски
отношения с ответниците.
Предвид горното съдът приема, че от свидетелските
показания на Т.Д.Л. и Т.И.К. се установява, че процесният имот е бил владян от С.С.К. поне от 1959 г., като същият е демонстрирал, видно за
хората около него, поведение на своене, поради което
е бил и възприеман като собственик на имота. Впоследствие владението е
продължило от ищците, които са се грижили за имота като свои, считано от
03.05.1995 г. и до настоящия момент. Владението им е било необезпокоявано и
явно (собственическото поведение е било видно за околните), като дори и да се
приеме твърдението на ответниците, че са посещавали няколко пъти имота и са устройвали от време
на време семейни събирания там, то това поведение не е от такъв характер, че да
смути владението на ищците и да ограничи достъпа им до имота. Освен това то
касае период от преди 1998 г. Същото важи и досежно показването на имота на
брокер. Следва да се има предвид, че заплащането на данъчни задължения за процесния имот не е самостоятелно основание да се приеме,
че ответниците обективно са осъществявали фактическа власт върху него, още
повече, че от представените писмени доказателства не може да се извади
категоричен извод, че сумите са заплатени именно за процесния имот, доколкото
от събраните по делото доказателства става ясно, че ответниците имат и други
имоти в района.
С оглед изложеното
следва да се приеме, че ищците са придобили имота по давност, считано от
04.05.2000 г. като по отношение на ищеца Й.И.И. искът
се явява основателен, доколкото когато владелецът е в брак и давностният срок изтича по време
на брака, то имотът се придобива
в режим на СИО.
Дори и да се приеме, обаче, че ищците не са добросъвестни
владелци на имота, то съдът намира, че предявеният от тях иск с правно основание
чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС отново би се явил основателен. В тази връзка съдът
приема следното:
С чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ са въведени две правила: че
изтеклата давност преди влизане в сила на разпоредбата не се зачита и че от
влизане в сила на нормата започва да тече нова давност. Тези две правила изцяло
покриват съдържанието на института на прекъсване на давност, защото именно при
прекъсване на давността настъпват тези правни последици. Следователно с
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ се въвежда самостоятелна и специална
хипотеза на прекъсване на давността, съществуваща наред с общите хипотези за
прекъсване на давността, уредени в чл. 116 от ЗЗД, към която разпоредба
препраща чл. 84 от ЗС.
Нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ има ретроактивно
действие и заличава с обратна сила изтеклата вече давност до влизане в сила на
разпоредбата. Настъпването на юридическия факт, с който се прекъсва давността,
не изключва фактическото господство върху вещта, нито пък намерението на
владелеца да я свои по-нататък. По правило имотите се придобиват с обща 10-
годишна давност освен ако са налице основания за прилагането на специалната 5-
годишна придобивна давност- владелецът да е добросъвестен като да владее вещта
на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена. Съответно с влизането в сила на ЗВСОНИ започва да тече нова давност,
която е същата, като тази, която е била прекъсната, съответно общата 1- годишна
давност или специалната петгодишна, ако е прекъсната 5- годишна давност на
добросъвестен владелец.
Разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗВОСНИ влиза в сила ДВ, бр.
107 от 1997 г., с което се прекъсва теклата до този момент давност на лицата и
започва да тече нова, която, както и посочено горе, има същия характер като
тази, която е била заличена.
По делото е установено, че ищците, включително
посредством своя праводател, владеят и своят имота, считано от 18 ноември
1997г. в рамките на повече от 10 години до датата на подаване на исковата молба
посредством и владението, осъществено от С.чо К.. В
тази връзка съдът намира следното:
Владението, осъществявано в периода от 1959 г. до 1997 г.,
е заличено по силата на чл. 5 ЗВСОНИ, поради което не е основание за
придобиване на имота по давност, но, считано от 18.11.1997г., същото следва да
бъде зачетено, поради което към датата на подаване на исковата молба са изтекли
повече от 10 години, през които ищците необезпокоявани и явно са се грижили за
имота, като субективно са приемали, че той е техен, поради което следва да се
приеме, че са придобили същия по давност на 19.01.2007 г.
С оглед приетото съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване
на ищците за собственици на процесния недвижим имот въз основа на
покупко-продажба е неоснователен и следва да се отхвърли, но евентуалният иск по
чл. 124 ГПК за признаване на ищците за собственици на имота въз основа на
придобивна давност се явява основателен и следва да се уважи.
Като последица от уважаването на иска с правно основание
чл. 124 ГПК на основание чл. 537, ал.2 ГПК издаденият в полза на ответниците нотариален акт № 34, том I, рег. № 1628,
дело № 33/2018 г. на Нотариус В.А. при СРС с рег. № 055, с който Б.С.П., К.А.М.
и А.А.П. са признати за собственици при следните
идеални части: ½ идеална част за Б.П. и по ¼ идеална част
съответно за К.М. и А.П. на основание наследство и реституция на следния недвижим имот, находящ се в гр.
София, район Витоша, ул. *****, а именно: Поземлен имот с идентификатор
68134.1891.363 в гр. София, общ. Столична, обл.
София, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД № 18-69/14.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, с
адрес на поземления имот гр. София, район Витоша, ул. *****, с площ от 1313 кв.м.,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване( до 10 м.), стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 363, кв.25, при
съседи: 68134.1891.360, 68134.1891.551, 68134.1891.552, 68134.1891.367,
68134.1891.364, 68134.1891.1001, 68134.1891.362, 68134.1891.361, който имот е
идентичен с парцел IV-151, кв. 25, по
плана за гр. София, в.з. Килиите, целият с площ по документи за собственост от
1310 кв.м. следва да се отмени.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищците имат право на направените
от тях разноски в първоинстанционното производство, които съобразно
представените писмени доказателства( списък по чл. 80 ГПК не е представен) са в
размер на 1080 лв.( ДТ, депозит за експертиза и за призоваване на свидетели). С
исковата молба процесуалният представител на ищците адвокат Д. е направил
искане да му се присъди адвокатско възнаграждение по правилата на чл. 38 от
Закона за адвокатурата като в тази връзка по делото е представен договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че между страните е договорено
безплатно процесуално представителство. Предвид установеното и при този изход
на делото съдът следва да определи адвокатско възнаграждение в полза на адвокат
Д., което е в размер на 3167 лв. на основание чл. 7, ал.2, т.4 и ал.9 НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Н.С.К.,
ЕГН:**********, Й.И.И., ЕГН:********** и П.В.К., ЕГН **********,
тримата със съдебен адрес: *** 2/15 чрез
адвокат С.Д. *** срещу Б.С.П., ЕГН **********, К.А.М., ЕГН ********** и А.А.П., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес: *** чрез
адвокат М.Д. иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване по отношение на
ответниците, че ищците са собственици въз основа на договор за
покупко-продажба, обективиран в акт №155, том XXXVIII, дело №7501/1995 г. на
Първи нотариус при Софийска нотариална служба към СРС на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.1891.363 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири точка хиляда осемстотин деветдесет и едно точка триста шестдесет и три)
в гр. София, общ. Столична, обл. София /столица/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-69/14.12.2010 г. на Изпълнителен Директор на АГКК няма издадена заповед
за изменение в КККР, с адрес на поземления имот гр.София, район „Витоша",
ул. "*****/девет/, с площ от 1313 /хиляда триста и тринадесет/ кв.м,
трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване
-ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор няма, с номер по предходен
план: 363 /триста шестдесет и три/ квартал 25 /двадесет и пет/, при съседи
68134 1891.360 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда
осемстотин деветдесет и едно точка триста и шестдесет/, 68134 1891 551
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда осемстотин
деветдесет и едно точка петстотин петдесет и едно/, 68134 1691.552 /шестдесет и
осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда осемстотин деветдесет и едно
точка петстотин петдесет и две/ 68134.1891 367 /шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири точка хиляда осемстотин деветдесет и едно точка триста
шестдесет и седем/, 68134 1891.364 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири точка хиляда осемстотин деветдесет и едно точка триста шестдесет и
четири/, 68134 1891. 1001 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда
осемстотин деветдесет и едно точка хиляда и едно/, 68134.1891.362 /шестдесет и
осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда осемстотин деветдесет и едно
точка триста шестдесет и две/, 68134.1891.361 /шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири точка хиляда осемстотин деветдесет и едно точка триста
шестдесет и едно/ въз основа на договор
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 155, том XXXVIII, дело
№ 7501/1995 г. на Първи нотариус при
Софийска нотариална служба към СРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС в отношенията между ищците Н.С.К., ЕГН:**********,
Й.И.И., ЕГН:********** и П.В.К., ЕГН **********,
тримата със съдебен адрес: *** 2/15 чрез
адвокат С.Д. *** и ответниците Б.С.П., ЕГН **********,
К.А.М., ЕГН ********** и А.А.П., ЕГН **********,
тримата със съдебен адрес: *** чрез адвокат М.Д., че ищците са
собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1891.363 (шестдесет
и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда осемстотин деветдесет и едно
точка триста шестдесет и три) в гр. София, общ. Столична, обл.
София /столица/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-69/14.12.2010 г. на Изпълнителен Директор на АГКК няма издадена
заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот гр.София, район
„Витоша", ул. "*****/девет/, с площ от 1313 /хиляда триста и
тринадесет/ кв.м, трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на
трайно ползване -ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор няма, с номер
по предходен план: 363 /триста шестдесет и три/ квартал 25 /двадесет и пет/,
при съседи 68134 1891.360 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка
хиляда осемстотин деветдесет и едно точка триста и шестдесет/, 68134 1891 551
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда осемстотин деветдесет
и едно точка петстотин петдесет и едно/, 68134 1691.552 /шестдесет и осем
хиляди сто тридесет и четири точка хиляда осемстотин деветдесет и едно точка
петстотин петдесет и две/ 68134.1891 367 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет
и четири точка хиляда осемстотин деветдесет и едно точка триста шестдесет и
седем/, 68134 1891.364 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка
хиляда осемстотин деветдесет и едно точка триста шестдесет и четири/, 68134
1891. 1001 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда
осемстотин деветдесет и едно точка хиляда и едно/, 68134.1891.362 /шестдесет и
осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда осемстотин деветдесет и едно
точка триста шестдесет и две/, 68134.1891.361 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет
и четири точка хиляда осемстотин деветдесет и едно точка триста шестдесет и
едно/ въз основа на давностно владение.
ОТМЕНЯ на
основание чл.537, ал.2 ГПК, нотариален акт № 34, том I, рег. № 1628, дело №
33/2018 г. на Нотариус В.А. при СРС с рег. № 055, с който Б.С.П., К.А.М. и А.А.П. са признати за собственици при следните идеални части:
½ идеална част за Б.П. и по ¼ идеална част съответно за К.М. и А.П.
на основание наследство и реституция на
следния недвижим имот, находящ се в гр. София, район Витоша, ул. *****, а
именно: Поземлен имот с идентификатор 68134.1891.363 в гр. София, общ.
Столична, обл. София,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД
№ 18-69/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма издадена заповед
за изменение в КККР, с адрес на поземления имот гр. София, район Витоша, ул. *****,
с площ от 1313 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на трайно ползване – ниско застрояване( до 10 м.), стар идентификатор:
няма, с номер по предходен план: 363,
кв.25, при съседи: 68134.1891.360, 68134.1891.551, 68134.1891.552,
68134.1891.367, 68134.1891.364, 68134.1891.1001, 68134.1891.362,
68134.1891.361, който имот е идентичен с парцел IV-151, кв. 25, по плана за гр. София, в.з. Килиите, целият с
площ по документи за собственост от 1310 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Б.С.П.,
ЕГН **********, К.А.М., ЕГН ********** и А.А.П., ЕГН **********
да заплатят на Н.С.К., ЕГН:**********, Й.И.И.,
ЕГН:********** и П.В.К., ЕГН ********** разноски за производството в размер на 1080
лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38 ЗА Б.С.П., ЕГН **********, К.А.М.,
ЕГН ********** и А.А.П., ЕГН ********** да
заплатят на адвокат С.Д. ***, със адрес: гр. Перник, ул. „*****сумата от
3167 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :