Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 76
10.06.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на осемнадесети май две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №415 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по
въззивна жалба,
подадена от „Банка ДСК“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №19, ЕИК:
*********, представлявана от Галя Йорданова Петрова – главен юрисконсулт, с която се обжалва Решение №105
от 28.11.2019г. постановено по гр.д.
№105/2019г. по описа на Районен съд Царево.
С обжалваното решение районният съд е
осъдил
„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на Д.Г.Г., ЕГН: **********, сумата
от 2752,76 лева, представляваща стойността на извършените на 11.08.2017г.
транзакции с издадената от Банка ДСК на името на Д.Г.Г., ЕГН: **********
банкова карта с номер 670501******1542, които транзакции са една операция
„теглене на пари в брой чрез ATM” и три операции „Плащане чрез ПОС терминално
устройство”, регистрирани без съгласието на Д.Г.Г., ЕГН: **********, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата претенция - 22.02.2019
год. до окончателното изплащане на сумата.
Осъдена е „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********,
да заплати на Д.Г.Г., ЕГН: **********, сумата от 110,12 лв. за съдебно
деловодни разноски.
Твърди се в жалбата, че
първоинстанционният съд е достигнал до необосновани и неправилни фактически и
правни изводи. Посочва се, че по делото не е установено, че оспорените от
ищцата операции са били неразрешени, а точно обратното – автентичността на
всички четири броя операции се е потвърдила безспорно. Изложени са съображения,
че в хода на производството, освен верен ПИН код, са доказани още и следните
относими към предмета на спора обстоятелства: установена автентичност /ПИН
кодът е бил въвеждан правилно от първия път при всички операции и чипът на
картата е бил прочетен при всички оспорени операции/; операциите са били точно
регистрирани и осчетоводени със съответните дати авторизация и осчетоводяване;
оспорените операции не са били засегнати от техническа повреда или друг
недостатък. Подчертава се, че по делото няма данни платежният инструмент да е
бил използван от друго лице, различно от ищцата. Използването му от друго лице
не било установено и в рамките на образуваното досъдебно производство. Оспорва
се като неправилен изводът на първоинстанционния съд, че операциите са
неразрешени. Изложени са доводи, че в случая е налице неизпълнение на
задължението по чл.53, т.3 от ЗПУПС от страна на ищцата – за опазване на
персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент, като се
твърди, че ПИН кодът е съхраняван върху картата или по друг начин, позволяващ
да бъде узнат веднага. Твърди се, че по делото не е установено дали ищцата е
уведомила доставчика на платежни услуги за загубване, кражба, присвояване или
неразрешена употреба на платежния инструмент, незабавно след узнаването. В тази
връзка се твърди наличие на противоречиви твърдения относно момента на узнаване
- в жалбата пред клон на банката в Царево, до органите на МВР и в исковата
молба. Твърди се, че не са налице основания за ангажиране отговорността на
банката за възстановяване на сумите по смисъла на чл. 57 от ЗПУПС. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да
се отхвърли изцяло. Не
са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски за производството пред двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба от Д.Г.Г..
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание за въззивника „Банка
ДСК“ АД се явява юрисконсулт Галя Петрова, която поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание за въззиваемата страна
Д.Г.Г. се явява адв. Георгиев, който оспорва въззивната жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал иска като такъв
с правно основание чл.57 от Закона за платежните услуги и платежните системи /отм./.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от Д.Г.Г., срещу „Банка ДСК“ ЕАД, с която
се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2752,76 лв.,
представляваща обезщетение за вреди в размер на стойността на извършените на
11.08.2017г. транзакции с издадената от Банка ДСК на името на ищцата дебитна
карта №670501******1542 в общ размер на 2752,76 лв. и представляващи операция
„теглене на пари в брой чрез АТМ“ и три операции „Плащане чрез ПОС терминално
устройство“, регистрирани без нейно съгласие, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Ангажирани
са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че на 10.08.2017г.***,
на 11.08.2017г.***, пазарувала в магазин в град Поморие, когато за последно
видяла портмонето си, в което имало 30 лв., банкова карта, лична карта и
документи. В Бургас, посетила МОЛ „Галерия“, където не е плащала нищо със
собствени средства, съответно не е вадила портмонето си. Отпътувала към град
Царево следобед. На следващия ден - 12 август 2017г. установила, че портмонето ѝ
липсва. Твърди се, че още същия ден ищцата се обадила на представител на
ответника, в колцентъра на банката, като докладвала за липсата на картата и поискала
същата да бъде блокирана, но при обаждането била информирана, че чрез дебитната
карта вече са били осъществени транзакции. Сочи се, че въпреки докладването от
страна на ищцата, че банкова карта е била открадната, на 12 август 2017 г. са
били направени допълнителни плащания с открадната карта, като в тази връзка
счита, че от страна на служителите на банката не са предприети своевременно
необходимите действия, за да се предотврати извършването на неправомерни действия.
На следващо място се твърди, че на 14.08.2017г. ищцата посетила Районно
полицейско управление - гр. Царево, където обявила личната си карта за
открадната, като на същия ден посетила и клон на Банка ДСК в гр. Царево, където
попълнила всички необходими документи, във връзка с открадната банкова карта.
Сочи се, че ищцата получила от ответника становище и извлечение от извършени
операции, съгласно което извършените на 11.08.2017г. транзакции с откраднатата
карта са в общ размер на 2752,70 лв., като било посочено, че същите са протекли
с прочитане на данни от чипа на картата и въвеждане на верен ПИН код. Твърди
се, че е заявила пред ответника, както и пред разследващите органи, че ПИН
кодът на картата не е бил в портмонето, където се намирала картата и което било
откраднато. За случая било образувано досъдебното производство № 434
ЗМ-1019/2017 г. по описа на Второ РУ на МВР - Бургас, вх. №23761/2017 г. пор. №
666/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура - Бургас, водено за престъпление по
чл. 249, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, което с Постановление за спиране на
наказателното производство с вх. №23761/17 от 15.03.2018 г. постановено от
Гергана Илиева, прокурор в Окръжна прокуратура - Бургас било спряно. Сочи се,
че ищцата подала молба за започване на помирително производство на основание
чл. 178, ал. 1 във връзка с чл. 174, ал. 5 от Закона за платежните услуги и
платежните системи (обн. в ДВ, бр. 20 от 06.03.2018 г.) пред Помирителната
комисия за платежни спорове към Комисията за защита на потребителите, но
споразумение между страните не било постигнато. Изложени са подробни
съображения, че посочените транзакции представляват неразрешени от страна на
ищцата платежни операции, тъй като същата не е правила нареждане по тях и не е
давала съгласие за тяхното изпълнение.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК
е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен.
Твърди се, че, между ищеца и ответника е
бил сключен Договор за издаване и обслужване на дебитна карта, въз основа на
който на ищцата е била издадена банкова карта, получена лично от нея,
удостоверено с подписана от ищцата декларация. Сочи се, че на 12.08.2017 г. в
23:46 ч. ищцата се е свързала с Информационен контактен център - София, като е
информирала оператора, че дебитната ѝ карта е изгубена и помолила да бъде
блокирана и преиздадена, като в отговор на обаждането, незабавно, още в рамките
на проведения разговор, операторът е блокирал и заявил за преиздаване банковата
карта. Твърди се още, че на 14.08.2017г. ищцата е депозирала в „Банка ДСК“
жалба и искане, с които оспорила всички транзакции, извършени с посочената
банкова карта на 11.08.2017г. Въз основа на подадените жалба и искане за
оспорване, от страна на банката е била направена проверка, при която се
установило, че на 11.08.2017г. с банкова карта на ищцата са били извършени общо
4 бр. операции, чиято обща стойност е 2752,76 лв. като една от операциите е за
теглене на пари в брой на банкомат (ATM), а останалите три за плащане при
търговци чрез ПОС терминално устройство.
Сочи се, че след извършена от банката
проверка се установило, че всички оспорени транзакции както тази на АТМ, така и
тези на ПОС са били извършени чрез физическото използване на картата и
прочитане на данните, записани в нейния чип, както и че при всяка от оспорените
транзакции е бил въведен верен ПИН код от първия път, също така транзакциите са
протекли успешно, като са регистрирани и осчетоводени точно, без да са
засегнати от техническа повреда или друг недостатък. Твърди се още, че въз
основа на тези данни, „Банка ДСК“ е отказала възстановяване на сумите от
транзакциите, за което ищцата е била уведомена с писмо. Посочва се, че на 09.05.2018г.,
ищцата е подала оплакване и до Помирителната комисия за платежни спорове към
КЗП (ПКПС), въз основа на което е било образувано помирително производство
№71/2018г. и след разглеждане на случая, от страна на ПКПС е било изготвено
помирително предложение, в което е прието, че за разрешаване на възникналия
спор следва да се приложи разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от Закона за платежните
услуги и платежните системи (обн. ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г., отм. ДВ, бр. 20
от 06.03.2018 г.), който е приложим към процесните операции, поради това, че
ищцата не е изпълнила задълженията си по чл.53 от ЗПУПС, за опазване
персонализираните защитни характеристики (ПИН-код) на картата и с това е
създала предпоставки за извършване на неправомерни операции с откраднатия
платежен инструмент. Предложението е било прието от ответника, но не е било
прието от ищеца и поради тази причина, ПКПС е прекратила производството.
Изложени са съображения, че картата е с
чип и не може да бъде неправомерно копирана по начин, че с нейно копие да се
извършват оспорените операции, при които този чип е бил прочетен, т.е.
операциите са били извършени с оригинал на платежната карта, а не с друга
пластика и за извършването им е било необходимо въвеждането на верен ПИН- код,
като в тази връзка се твърди, че ако процесиите операции не са извършени от
ищеца, то те са следствие от неизпълнение на задълженията ѝ за опазване
на платежния инструмент и неговия ПИН. Сочи се още, че не е изпълнено задължението
на ищцата, за незабавно уведомяване на „Банка ДСК“ при узнаване за изгубена или
открадната карта. Заявява се, че операциите са били точно регистрирани и
осчетоводени, че всички оспорени операции са точно регистрирани в картовата
система на банката със съответни дати на авторизация и осчетоводяване, че е
налице пълно съответствие на датите и часовете на извършване на операциите в
картовата и счетоводната система, както и на датите на осчетоводяване на
операциите, поради което те са и точно осчетоводени, че оспорените платежни
операции не са били засегнати от техническа повреда или друг недостатък, че при
всяка от операциите коректно е бил прочетен чипът на банковата карта. Твърди се,
че ако процесиите операции не са извършени от ищеца и съответно са неразрешени
от нея, то същата не е изпълнила своите задължения по чл.53 от ЗПУПС /отм./,
поради груба небрежност. Сочи се още, че ищцата е въвела противоречиви
твърдения относно момента на узнаване за изчезване на картата. Оспорва се
твърдението на ищцата, че на 12.08.2017г. след разговора между нея и служител
на Банка ДСК, с банковата карта са извършени „допълнителни плащания".
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Установява се от представения договор за
издаване и обслужване на дебитни карти на Банка ДКС от 16.03.2006г., че на
16.03.2006г. между ответната банка и ищцата е сключен договор за ползване на
карта по разплащателна сметка.
Представена е по делото жалба от
14.08.2017г., депозирана от Д.Г. до „Банка ДСК“ ЕАД, с която ищцата уведомява
банката за открадната дебитна карта. В жалбата е посочено, че на 11.08.2017г.
ищцата последно направила покупка в магазин в гр. Поморие, а вечерта, като се
прибрала в Царево установила, че портмонето ѝ липсва. Обадила се в
банката на 12.08.2017г. вечерта. Посочено е, че на 14.08.2017г. ищцата е
пуснала жалба и в МВР Царево.
На 14.08.2017г. е попълнена и декларация от страна на ищцата Г. до „Банка ДСК“ ЕАД, с която оспорва извършените транзакции и декларира, че банковата ѝ карта е открадната.
Установява се от доказателствата по
делото, че на 11.08.2017г. са извършени общо четири операции с горепосочената
банкова карта, като общата изтеглена от сметката на ищеца сума е 2752,76 лв.
Представен е отговор на банката на
отправеното от ищцата искане, от 28.08.2017г., видно от който банката счита, че
не са налице законоустановените предпоставки за ангажиране на отговорността ѝ
за възстановяване на сумите от транзакциите.
От представеното постановление за спиране
на наказателно производство от 15.03.2018г. се установява, че за процесния
случай е образувано досъдебното производство № 434 ЗМ-1019/2017 г. по описа на
Второ РУ на МВР - Бургас, вх. № 23761/2017 г. пор. № 666/2017 г. по описа на
Окръжна прокуратура - Бургас, водено за престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК, което с Постановление за спиране на наказателното
производство с Вх. № 23761/ 17 от 15.03.2018г. постановено от Гергана Илиева,
прокурор в Окръжна прокуратура- гр. Бургас било спряно. В постановлението за
спиране също е посочено, че на 11.08.2017г. вечерта ищцата е узнала за
откраднатото си портмоне.
На 09.05.2018 г. ищцата е подала оплакване
и до Помирителната комисия за платежни спорове към КЗП (ПКПС), въз основа на
което е образувано помирително производство № 71/2018 г. и след разглеждане на
случая, от страна на ПКПС е било изготвено помирително предложение, в което е
прието, че за разрешаване на възникналия спор следва да се приложи разпоредбата
на чл. 58, ал. 2 от Закона за платежните услуги и платежните системи (обн. ДВ,
бр. 23 от 27.03.2009 г. отм. ДВ, бр. 20 от 06.03.2018 г.), който е приложим към
процесните операции, поради това, че ищцата не е изпълнила задълженията си по
чл.53 от ЗПУПС за опазване персонализираните защитни характеристики (ПИН-код)
на картата и с това е създала предпоставки за извършване на неправомерни
операции с откраднатия платежен инструмент.
Пред първата
инстанция е изготвена и приета съдебна компютърно-техническа експертиза и
допълнителна съдебно-техническа експертиза, от неоспорените заключения, на
които се установява, че транзакциите в общ размер от 2752,76 лв., извършени на
дата 11.08.2017г. с процесната дебитна карта са протекли с прочитане на данни от
чипа на картата и въвеждане на верен ПИН код. Според заключението чипът е
значително по-сигурен от магнитната лента. При използването на банкова карта
към чипа се подава сигнал от разплащателното устройство, който той приема и
подава обратно криптирана информация, необходима за конкретната транзакция.
Според заключението теоретически съществува възможност за извличане и копиране
на информацията чрез различни способи, но наличието на чип усложнява до голяма
степен извличането на информация и подготовка на картата за последващо
използване. На следващо място според заключението, ПИН кодът е използван без
грешка, но без пластиката на картата и невъзможността за проверка на същата,
вещото лице не може да отговори на въпроса дали е използван оригинал на картата
или нейно копие. Изрично вещото лице посочва, че в случая е изключено
използване на картата без въвеждане на ПИН код, тъй като това е възможно, ако
сумата е до 25 лв., а настоящата ситуация не е такава. Изключен е и случаят на
плащане по „Интернет“. Вещото лице е описало хронологично осчетоводяването на
транзакциите. Процесната карта е блокирана на 12.08.2017г. в 23:46 часа. За
периода 11.08.2017г.-31.08.2017г. са реализирани осем тегления и служебни
плащания от сметката на обща стойност от 2760,81 лв.
От допълнителното заключение се
установява, че вещото лице е изискало извлечение за периода 12.08.2017г. –
31.08.2017г., от „Банка ДСК“ ЕАД, което е надлежно подписано и подпечатано от
банката. Видно от него от страна на банката са осчетоводени осем транзакции,
като след 11.08.2017г. са налични две. Едната е извършена на 14.08.2017г.,
осчетоводена на 15.08.2017г., обозначена като такса за преиздаване на карта.
Другата е на 31.08.2017г., обозначена като автоматична такса обслужване.
Таксата е служебна, за обслужване на сметката. Няма други налични тегления на
банкомат/плащания с процесната банкова карта. Според заключението, освен двете
служебни плащания, едното на 14.08.2017г., на стойност 5 лв., и другото на
31.08.2017г., на стойност 1,65 лв., няма други налични плащания.
В съдебно заседание пред
първоинстанционния съд, вещото лице е дало подробни уточнения.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
За уважаване на исковата претенция в
доказателствена тежест на ищеца е да установи, наличието на облигационна връзка
/т.е. сключен договор за издаване и ползване на кредитна карта/, че ответникът
се е задължил да извършва платежни услуги на ищеца посредством карта, че
платежна операция е извършена, но ищеца като кредитор не е останал
удовлетворен, както и че е изпълнил задълженията си - /да използва платежния
инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване; да
уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за
загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент
незабавно след узнаването; след получаване на платежния инструмент да
предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани
защитни характеристики, включително да не записва каквато и да е информация за
тези характеристики върху платежния инструмент и да не съхранява такава
информация заедно с платежния инструмент/, размера на претендираната сума.
Безспорно по делото се установява, че
ищецът и ответникът са се намирали в договорни отношения по силата на сключения
между тях договор за издаване и обслужване на дебитни карти. Установява се, че
са извършени четири транзакции на 11.08.2017 г. със собствената на ищцата
дебитна карта, които не са били разрешени от нея. Установено е, че ищцата е
сигнализирала компетентните органи за извършена кражба на дебитната ѝ карта.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1
ЗПУПС в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги
на платеца /какъвто е въззивникът по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПУПС/ му
възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и, когато
е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което
тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция.
В пар. 1, т. 17 от ДР на ЗПУПС /отм./ е
дадена легална дефиниция на понятието „платежна операция” – това е действие,
предприето от платеца или от получателя по внасяне, прехвърляне или теглене на
средства независимо от основното правоотношение между платеца и получателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗПУПС платежната операция е разрешена,
ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на
съгласие платежната операция е неразрешена. Съгласно действащия към датата на извършване
на платежните операции ЗПУПС, платежната операция е разрешена, ако платецът я е
наредил или е дал съгласие за изпълнението ѝ, а при липса на съгласие
платежната операция е неразрешена. В настоящия случай, са извършени четири
неразрешени от картодържателката операции, тъй като последната не е давала
съгласие за извършването им.
Съгласно чл.58, ал.2 от ЗПУПС /отм./, платецът
понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, ако ги е
причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си
по чл.53 умишлено или поради груба небрежност.
В настоящия случай се установи, че
необходимият ПИН код е въведен още от първия път по отношение на използваната дебитна
карта. Платецът на платежния инструмент е длъжен по всяко време да пази
персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент, като полага
дължимата грижа, тъй като това е част от задълженията, вменени му с
императивната норма на чл.53 от ЗПУПС /отм./. Поради това и в разпоредбата на чл.57 от същия закон е предвидено, че банката
възстановява на платеца стойността на неразрешените транзакции, при условие, че
при проверката за автентичност на платежните операции не е установено, че
платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е
изпълнил някое от задълженията, предвидени в чл. 53 от ЗПУПС /отм./.
Действително по делото няма данни, ПИН
кодът на картата да се е съхранявал върху нея, но извод за неизпълнение от
страна на ищцата на задълженията ѝ за опазване на защитните
характеристики, може да се направи от обстоятелството, че същата е съхранявала
плика, на който се намира ПИН кодът на картата – обстоятелство, което самата тя
признава и изтъква като доказателство, че същият не се е намирал върху картата
/представен е и с исковата молба/. Едно от задълженията на ищцата, свързано със
запазване на персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент е
да запомни своя ПИН код, след което да унищожи листа, върху който е записан.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 53
от ЗПУПС, картодържателката има задължение да уведоми веднага след загубване
или открадване на платежния инструмент. Предвид противоречивите ѝ
твърдения, относно момента на узнаване на липсващото ѝ портмоне,
настоящият състав приема, че достоверна информация е дала в жалбата до банката,
както и в жалба до полицията, където е посочила, че на 11.08.2017г. вечерта е
узнала за липсващото си портмоне, а е позвънила в колцентъра на банката на 12.08.2017г.
/относно датата, на която е позвънила в колцентъра на банката, няма спор по
делото/.
С оглед обстоятелството, че е установила
на 11.08. вечерта, че портмонето ѝ липсва, а е уведомила банката на
следващия ден вечерта – 12.08. в 23:46 часа, то следва да се приеме, че ищцата не
е изпълнила задължението си да уведоми банката незабавно след узнаване за
загубване или открадване на платежния инструмент.
По отношение на задължението в чл.53
т.2 ЗПУПС (отм.) в закона липсва изрична
дефиниция за груба небрежност. В чл.53 т.2 от закона е формулирано задължение
на картодържателя за незабавно уведомяване на доставчика на услуги при
установено загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния
инструмент. Грубата небрежност предполага неполагането на грижа, която и
най-небрежният обикновено полага, или още грижата, която само най-небрежните не
биха положили. Приложен към конкретния случай, горният принцип сочи на проявена
от ищцата груба небрежност при неизпълнение на задължението ѝ да уведоми
банката за кражбата на дебитната ѝ карта незабавно след установяването на
този факт, при положение, че е узнала за него на 11.08.2017г. вечерта, а е
уведомила банката на 12.08.2017г. в 23:46 часа.
Предвид установено неизпълнение на
задълженията на ползвателя на платежни услуги по смисъла на чл. 53 ЗПУПС и
проявената от нея груба небрежност, съдът приема, че в настоящия случай са
налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 ЗПУПС, съгласно който платецът понася
всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, ако ги е причинил с
неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 53 поради груба
небрежност. В тези случаи платецът понася вредите независимо от размера им.
Ето защо всички загуби от извършените
неразрешени платежни операции на обща стойност 2752,76 лв. следва да бъдат възложени
в тежест на въззиваемата. В случая не следва да бъде ангажирана отговорността
на банката по чл. 57, ал. 1 ЗПУПС.
По изложените съображения съдът приема, че
предявеният иск е неоснователен, поради което същият подлежи на отхвърляне.
Предвид направените изводи за неоснователност на исковата претенция,
неоснователно е и искането за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.02.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 57, ал.
1 ЗПУПС да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, право на присъждане
на разноски има ответната страна, която претендира такива и е представила
списък своевременно. Претендират се разноски в общ размер от 948,66 лв., за
първоинстанционното производство, от които: 400 лв. депозит за вещо лице, 48,66
лв. допълнително възнаграждение за вещо лице, 200 лв. – депозит за допълнително
заключение, 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. За производството пред
въззивната инстанция се претендират разноски в общ размер от 356,06 лв., от
които: 55,06 лв. – платена държавна такса и 300 лв. – адвокатски хонорар. При
съобразяване на разпоредбата на чл.78, ал.8 във връзка с чл. 25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя размер на
юрисконсултското възнаграждение в размер на по 100 лева за всяка инстанция, т.е.
в общ размер от 200 лв. Общият размер на разноските за двете съдебни инстанции,
които следва да бъдат възложени в тежест на ищцата е 903,72 лв.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №105/28.11.2019г.,
постановено по гр.д. № 105/2019г. по описа на Районен съд Царево, като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.Г.Г., ЕГН:**********,
с адрес: *** срещу „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: ПК 1036, област София, община Столична, град София, район Оборище,
ул. „Московска“ №19, с който се претендира осъждане на ответника да заплати на
ищцата, сумата от 2752,76 /две хиляди седемстотин петдесет и два лева и
седемдесет и шест стотинки/ лв., представляваща обезщетение за вреди в размер
на стойността на извършените на 11.08.2017г. транзакции с издадената от Банка
ДСК на името на ищцата дебитна карта №670501******1542 в общ размер на 2752,76
/две хиляди седемстотин петдесет и два лева и седемдесет и шест стотинки/ лв. и
представляващи операция „теглене на пари в брой чрез АТМ“ и три операции
„Плащане чрез ПОС терминално устройство“, регистрирани без нейно съгласие,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д.Г.Г., ЕГН:**********, с адрес: ***,
да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: ПК 1036, област София, община Столична, град София, район Оборище,
ул. „Московска“ №19, сумата от 903,72 /деветстотин и три лева и седемдесет и
две стотинки/ лв. представляваща направените съдебно-деловодни разноски за
производството пред двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: