Р Е Ш Е Н И Е
№ 73 18.11.2015 година град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на двадесет и седми октомври
две хиляди и петнадесета година,
в публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател - Албена
Стефанова
Секретар- С.И.,
като разгледа докладваното от
председателя административно дело
№ 81 по описа за 2015 г. на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.215 от ЗУТ и се движи по реда на Глава десета, раздел І от АПК.
Образувано е по жалба на Й.Д.У., ЕГН-********** *** против Заповед
№3-01-558/28.05.2015г. на Кмета на Община Търговище, с която на основание чл.225а,
ал.1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат от него като незаконен строеж:
„Постройка от допълващо застрояване със стопанско предназначение за отглеждане
на животни”, находящ се в УПИ VІІІ-436 и УПИ VІІ-436, кв.35 по плана на
с.Стража, Община Търговище.
С жалбата като основание се
навежда нарушение на материалния закон. Излага се твърдение, че процесната
постройка се намира изцяло в имота на жалбоподателя УПИ VІІІ-438, кв.35 по
плана на с.Стража, за изграждането на която той разполага с разрешение за строеж
№31/30.03.1984г. Навежда се, че на калкан с постройката на жалбоподателя е
изградена стопанска постройка на съседа М. А. И., собственик на УПИ VІІ- 438,
кв.35 по плана на с.Стража. Излагат се доводи, обосноваващи че строежът не се
намира на улична регулационна линия с о.т. 106-о.т.107. Навежда се, че
изчертаното в констативен акт №13/18.05.2015г. като улица без изход, съставлява
част от имота на жалбоподателя, който той е предоставил за ползване на съседа
си И. за достъп до неговия имот. Излага се становище, че разпоредбата на
чл.225, ал.2, т.2 от
ЗУТ не следва да намира
приложение по отношение на строежа, предмет на оспорената Заповед. Излагат се
доводи, обосноваващи че процесната постройка отговаря на изискванията на
пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ и се явява търпим строеж по смисъла на посочената
норма. Моли се оспорената заповед да бъде отменена. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят
У., излага твърдение, че там където е разположен
процесният строеж никога не е имало улица. Чрез процесуалния си представител адв.Ж.-С.
поддържа жалбата на наведените в нея основания и моли оспорената заповед да
бъде отменена като незаконосъобразна. Излага
становище, че по делото не се доказа да е приложена уличната регулация, на
която се твърди, че имотът е разположен. Навежда твърдение, че в оспорената
заповед не е описано каква е постройката
и какво е точното и местоположение. Сочи
за доказано по делото, че постройката се намира и в чужд имот, който по
регулационен план попада в имота на съседа и в тази връзка се навежда
твърдение, че за издаването на оспорената заповед не са уведомени всички
заинтересовани лица. Излагат се доводи, обосноваващи че оспореният акт се явява
незаконосъобразен поради допуснати процесуални нарушения и неизяснена
фактическата обстановка. Моли оспорената Заповед да бъде отменен.
Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът по оспорването – Кметът на Община Търговище,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Желязков, в съдебно заседание изразява
становище за неоснователност на жалбата. Намира оспорената заповед за издадена
от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила. Излага твърдение, че при извършената служебна проверка
на място в с.Стража, УПИ VІІІ-436 от служители при Община Търговище, било
констатирано, че процесната постройка е изградена на уличната регулация, и че
същата надвишава значително квадратурата от 60 кв.м. и не кореспондира с
представеното разрешение за строеж. Излага доводи, обосноваващи че строежът се
явява нетърпим по правилата и нормите действали по време на изграждането му
както и по сега действащите правила и норми. Представя писмени бележки, в които
обосновава същите доводи.Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира
присъждане на направените по делото разноски и на юрисконсултско
възнаграждение.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори по делото, че
жалбоподателят Й.Д.У. е собственик на УПИ VІІІ-436, а лицето М. А.
И. - собственик на УПИ VІІ- 438, кв.35 по плана на с.Стража.
На
основание подадена от М. А. И. от
гр.Търговище жалба с вх.№ Т-108-00-137/01.04.2015г., препратена от РДНСК гр.Търговище
по компетентност на Община Търговище, длъжностни лица от Общината на 18.05.2015г. са извършили проверка в УПИ VІІІ-436 и УПИ VІІ-436, кв.35 по плана на с.Стража, Община Търговище. Проверката е извършена в присъствието на Й.Д.У.. За констатациите от проверката
е съставен Констативен акт №13/18.05.2015г.
В последния като констатации е отразено, че при проверката е установено,
че в гореописаните УПИ е налице изграден строеж-постройка от допълващо застрояване със
стопанско предназначение за отглеждане на животни с размери 7.10/18.70м и Н ср.-около
3м. Констатирано е, че постройката е разположена на регулационната линия на улица
с. о.т.106-о.с.107, на разстояние 5.00 м. от границата на улица с о.с.
103-о.с.106 и на разстояние 15.00 от границата с УПИ VІ-435, кв.35 по плана на с.Стража. Като констатации
е отразено, че конструкцията на строежа е масивна от стоманобетонни панели и
дървена покривна конструкция, покрита с етернит. Отразено е, че строежът е
изпълнен преди 1984г. от Й.Д.У..
Горепосоченият
констативен акт е връчен лично на оспорващия на 20.05.2015г. срещу подпис.
С писмо с
рег.и.№94-00-1074/20.05.2015г. М. А. И. от гр.Търговище е уведомен, че по повод
неговата жалба е извършена проверка, за резултатите от която е съставен Констативен
акт №13/18.05.2015г. Писмото е съобщено на Илиев на 22.05.2015г. съгласно
приложеното по делото известие за доставяне.
Срещу
Констативен акт №13/18.05.2015г. жалбоподателят е подал жалба с
рег.№94-00-1123/25.05.2015г., която е приета от административния орган за
неоснователна.
В хода на проверката на
контролния орган е било представено Строително разрешение №31/30.03.1984г., но
за изграждане на стопанска сграда с разрешена застроена площ от 60 кв.м. в парцел VІІ-436 на границата към парцел VІІ-436,кв.35 и съобразно
предвижданията на одобрения ЗРП на с.Стража.
Въз основа
на така съставения Констативен акт №13/18.05.2015г. и на основание чл.225а, ал.2, т.1 от ЗУТ кметът на Община Търговище е
издал оспорената Заповед №3-01-558/28.05.2015г. В Заповедта изцяло се възпроизвеждат
констатациите, изложени в констативния акт. Изрично са изложени фактически
констатации относно липсата на разрешение за строеж за изграждането на строежа-
предмет на заповедта. Посочени са мотиви на органа, защо последният приема, че строежът се явява незаконен и
нетърпим, като непопадащ под хипотеза на пар.16 от ПР на ЗУТ.
Като
нарушени норми в заповедта са посочени чл.55 и чл.56, ал.2, т.1 от ЗТСУ /отм/ в
редакцията им към датата на изпълнение на строежа, чл.125 , ал.1 от Наредба № 5 за правила и нормативи по
териториално и селищно устройство /отм/, в редакцията, действала от 1977г. до
1990г. и чл.231, ал.1 и ал.2 от ППЗТСУ/отм/, в редакцията действала към датата
на извършване на строежа.
В заповедта
е посочено, че процесния строеж не отговаря и на изискванията на чл.42, ал.2,
чл.148, ал.1 и чл.157, ал.1 от ЗУТ. Ясно е посочено в оспорения акт, че при
тези констатации строежът е не само незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ, но не и нетърпим по пар.16 от ПР
на ЗУТ.
Заповедта
е връчена на Й.Д.У. на 01.06.2015г. Жалбата
срещу оспорената заповед е подадена чрез административния орган на 12.06.2015г.
От
приобщеното адм.д. №136/2014. по делото се установи, че жалбата на Й.Д.У. *** срещу Заповед №3-Д-32/11.09.2014г.
на Кмета на Община Търговище, с която е отказано допускане на изменение на
регулационния план на с.Стража в обхвата УПИVІІ-436 и УПИ VІІІ-436 в кв.35 е
отхвърлена като неоснователна с влязло в
сила Решение №3/19.01.2015. на Административен съд гр.Търговище по
ад.д.№136/2014 г.
Съгласно заключението по
допуснатата по делото съдебно техническа експертиза т.4, строежът, предмет на
оспорената заповед съставлява постройка с неправилна форма с размери
-23.30/8.60/16.83м и застроена площ около 176 кв.м. Видно от приложените към заключението снимки
постройката е цяла и не е разделена на място от нищо, съгласно и показанията на
вещото лице дадени в съдебно заседание. Съгласно приложение 4 към заключението
109.55 кв.м. от постройката попадат в УПИ ІІІ-436, а 66.50 кв.м. в УПИ-436,
кв.35 по плана на с.Стража. Видно от заключението конструкцията на сградата е
смесена- масивна, стоманобетонна, сглобяема, изпълнена от външни стоманобетонни
панели и с дървена покривна конструкция, покрита с етернитови плоскости.
Предназначението на постройката е селскостопанска сграда, която се използва за
отглеждане на пилета.
Съгласно т.2, т.5 и т.6 от
заключението процесната постройката е разположена на улично-регулационната
линия на улица. с о.т. 106-107 от кв.35 от плана на с.Стража пред предвиденото
в строителния план петно за жилищна сграда. Улицата, определена с о.т. №№, 106,107,106а
и 106б, кв.35 по плана на с.Стража е тупикова /задънена/. Същата е узаконена с
одобряването на ЗРП на селото със Заповед №104/30.01.1984г., която не е обжалвана
от заинтересованите собственици и е влязла в законна сила, като не са налице и
данни нейното премахване да е поискано от заинтересовани лица. Северозападната
улично-регулационна линия на посочената улица съвпада с югоизточната имотна
граница на имот №436, като чрез нея се осъществява достъп до парцел VІІ-436,
V-437, което е задължително условие за тяхното съществуване по плана. Съгласно
заключението и от показанията на вещото лице, дадени в съдебно заседание по
делото се установи, че уличната регулация в участъка от. №106 и о.с.№107 е
приложена, което обхваща имотните граници на УПИ VІІ-436 и УПИ VІІІ-436 в
кв.35, като едва в участъка о.т.№106а-106б / виж приложение 4 от заключението/
уличната регулация не е приложена или е завзета незаконно.
Съгласно т.2 и т.3 от
заключението строежът е изграден 1983-4г., като съгласно предвижданията на действащия към този момент
ЗРП на с.Стража за двата парцела УПИ VІІ-436 и УПИ VІІІ-436 в кв.35
предвижданията за допълващо застрояване за процесната сграда е - свързано, на
страничната дворищно-регулационна линия между двата парцела, оттеглено навътре
около 13м, определено от основни точки 106 и 107 на улично-регулационната линия
на улица с о.т. №№, 106,107,106а и 106б, кв.35 по плана на с.Стража, долепено
до основното.
Съгласно т.2 от заключението за
процесната постройката липсва протокол
за строителна линия и ниво.
Видно от представеното по делото
удостоверение №2258/03.08.2015г. между жалбоподателя и М. А.И. е налице спор за
собственост на реални части/около 130-140кв.м./ от имот с пл.№436, в кв.35 по
плана на с.Стража, находящи се в западната част на УПИ VІІ-436,кв.35 на РП на
с.Стража, общ.Търговище, по който е образувано гр.д. №1159/2015г. на РС-Търговище.
Така установената фактическа обстановка се
подкрепя от събраните по делото писмени доказателства
и от заключението по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза. Съдът
не обсъжда представените по делото жалби и констативни протоколи от стр.73 до
95 от делото, тъй като същите касаят обстоятелства, които стоят извън предмета
на делото и не са относими към предмета на доказване.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира жалбата
за допустима по следните съображения:
Жалбата е
подадена в срок, срещу административен акт, подлежащ на съдебно оспорване, от
надлежна страна- лице адресат на оспорената заповед и при наличие на правен
интерес.
При разглеждане на жалбата по
същество, при така установеното, съдът, след
като извърши проверка на посочените от оспорващия основания, както и служебна
проверка по чл.168 от АПК, прави следните изводи:
Оспорената
заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган.
В
производството по издаване на Заповедта не са допуснати такива нарушения, които
да са съществени, по следните съображения:
Страни в административното производство са единствено
оспорващият и кметът на Община Търговище. Независимо от това, лицето, по чиято
жалба е започнало производството – М. А. И. от гр.Търговище е
уведомено за проведеното административно производство и за резултатите от него
с писмо с рег.№94-00-1074/20.05.2015г. С това правото на участие и на защита на
посоченото лице по никакъв начин не са били накърнени и доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в
тази насока са неоснователни.
Заповедта
е издадена въз основа на съставен констативен акт, при спазване на чл.225а,
ал.2 от ЗУТ, който е бил надлежно предявен на оспорващия.
В Заповедта съвсем ясно е
описано в какво се състои постройката и какво е нейното предназначение, като
разминаването в констатациите на органа с тези на вещото лице,
относно размерите на постройката, съдът приема за несъществено нарушение, тъй като констатациите на органа са в полза на
оспорващия и второ, посоченото несъответствие по никакъв начин не променя
същността на констатациите на органа, касаещи законността и търпимостта на
строежа.
В Заповедта по безсъмнен начин е описано и
местоположението на процесния строеж, а именно: находящ се в УПИ VІІІ-436 и УПИ
VІІ-436, кв.35 по плана на с.Стража, Община Търговище, на регулационната линия на улица с. о.т.106-о.с.107, на разстояние 5.00
м. от границата на улица с о.с. 103-о.с.106 и на разстояние 15.00 от границата
с УПИ VІ-435, кв.35 по плана на с.Стража.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира доводите на процесуалния представител на жалбоподателя относно допуснати
пропуски в тези насоки за неоснователни.
В заповедта са изложени ясни
мотиви на органа, защо приема, че строежът е незаконен. Заповедта съдържа и
мотиви, които се извличат от цялостното съдържание на заповедта и по отношение
на извода на органа, че строежът не попада под хипотеза на пар.16 от ПР на ЗУТ.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира оспорения акт за издаден и при спазване на законовите
изисквания за форма и съдържание, съгласно чл.59, ал.2, във връзка с ал.1 от АПК.
По
отношение съответствието на оспорената заповед с материалния закон съдът намира
следното:
Процесната
сграда представлява строеж по смисъла на пар.5,т.38 от ПР на ЗУТ.
Предвид на
това, че административният орган е квалифицирал процесната постройка като
незаконен строеж, не единствено на основание чл.56, ал.2,т.1 от ЗТСУ /отм/, но
и едновременно с това и на основание чл.55 от ЗТСУ /отм/-поради липса на разрешение за
строеж, съдът приема, че съществуващият между жалбоподателя и Митко Ангелов Илиев
материален спор за собственост, по който
е образувано гр.д. №1159/2015г. на РС-Търговище не е достатъчно основание настоящото дело да се
спре до разрешаването на гражданско- правния спор.
От
представеното по делото строително разрешение №31/ 30.03.1984г. по делото се установи, че същото е дадено за
строеж на сграда, но за застрояване на площ от 60 кв.м. в парцел VІІІ-436 на
границата към парцел VІІ-436,кв.35, което да бъде извършено и съобразно
предвижданията на одобрения ЗРП на с.Стража.
По делото
се доказа, че постройката е със застроена площ от около 176 кв.м. Доказа се
също така, че съгласно действащия
към този момент ЗРП на с.Стража за двата парцела УПИ VІІ-436 и УПИ VІІІ-436 в
кв.35 предвижданията за допълващо застрояване за процесната сграда е -
свързано, на страничната дворищно-регулационна линия между двата парцела, но
оттеглено навътре около 13м, определено от основни точки 106 и 107 от
улично-регулационната линия на улицата, а не на улично-регулационната
линия. Ето защо процесната постройка се
намира в несъотвествие с горепосоченото строително разрешение не само по
отношение на разрешената за застрояване площ, но и по отношение на разрешеното за
застрояване място. По изложените съображения
настоящият съд приема, че посоченото строително разрешение не е относимо
към процесната постройката и че същата се явява изградена без разрешение за
строеж , в нарушение на действалия към момента на изграждане на строежа чл.55
от ЗТСУ и съставлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2,т.2 от ЗУТ.
Предвид на това, че по делото се установи, че
постройката, предмет на заповедта е изградена преди 07.04.1987г. относно
търпимостта на строежа следва да се изследва наличието на някоя от хипотезите
на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
В първата хипотеза на посочената
разпоредба законодателят изрично поставя изискването за едновременното наличие
на две предпоставки: строежът да е допустим по действащите по време на
извършването му подробни градоустройствени планове и едновременно с това
допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му.
Съгласно втората хипотеза на
посочената разпоредба строежът може да се определи като търпим, ако се явява
допустим съгласно разпоредбите на ЗУТ.
В конкретния случай, постройката
предмет на заповедта се явява изградена в нарушение не само на чл.148 от ЗУТ,
но и в нарушение на чл.42 ал.2 на ЗУТ, което е достатъчно основание същата да
не се квалифицира като търпим строеж по хипотеза втора на пар.16, ал.1 от ПР на
ЗУТ.
По отношение на наличието на
предпоставките на първата хипотеза от пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ, съдът намира
следното:
Независимо че по делото се
доказа прилагане на уличната регулация в участъка на улицата от. №106 и
о.с.№107, което обхваща имотните граници на УПИ VІІ-436 и УПИ VІІІ-436 в кв.35,
съдът намира, че неприлагането на уличната регулация по никакъв начин не прави
строежа изграден в съответствие с предвижданията на действащия план. Улицата е узаконена с одобряването на ЗРП на
селото със заповед №104/30.01.1984г., която е влязла в законна сила и нейното
неприлагане не означава, че постройката не се явява изградена на
улично-регулационна линия, съобразно предвижданията на ЗРП на селото.
По делото се доказа, че процесната
постройка е изградена в несъответствие с предвижданията на ЗРП на с.Стража,
действал към момента на изграждането и тъй като постройката е изградена на
улично-регулационната линия на улица с о.т.№№ , 106,107,106а и 106б, кв.35 по
плана на с.Стража. Изграждането и на посоченото място е в противоречие с
предвижданията на плана за допълващо застрояване на двата парцела- УПИ
VІІ-436 и УПИ VІІІ-436 в кв.35, което е било- свързано, на страничната
дворищно-регулационна линия между двата парцела, но оттеглено навътре около
13м, определено от основни точки 106 и 107 от улично-регулационната линия
на улицата, долепено до основното застрояване, предвидено за същия
парцел.
По делото се доказа също така, че сградата
предмет на заповедта е изградена и пред
предвидено в строителния план петно за жилищна сграда.
Изграждането на постройката,
предмет на заповедта на улично-регулационна линия и пред предвиденото в
строителния план петно за жилищна сграда, съставлява нарушение и на разпоредбата на чл.125, ал.1 от Наредба
№5 за правилата и нормите по териториално и селищно устройство, в редакцията и действаща
от 1977г.-1990г., което обхваща времето на изграждане на строежа. По делото се
доказа, че за постройката липсва и протокол за строителна линия и ниво, което е
и в несъответствие с нормата на чл.231
от ППЗТСУ в редакцията и действаща към момента на изграждане на строежа.
По изложените съображения съдът
намира, че процесната постройка не
отговаря и на двете предпоставки на първата хипотеза на пар.16 ал.1 от ПР на
ЗУТ и същата не може да се квалифицира като търпим строеж и по тази хипотеза.
На основание
горното, съдът намира, че процесния строеж правилно е квалифициран като
незаконнен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и като нетърпим и че
оспорената заповед се явява издадена при правилно приложение на материалния
закон.
С оглед
всичко гореизложено, съдът намира Заповед
№3-01-558/28.05.2015г. на Кмета на Община Търговище за законосъобразна и следва жалбата на Й.Д.У. да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото на
основание чл.143, ал.4 от АПК следва
искането на процесуалния представител на ответника по оспорването за присъждане
на направените по делото разноски да бъде уважено. Следва оспорващият да бъде
осъден да заплати на ответника по оспорването, разноски в размер на 294 лева,
платени за възнаграждение на вещо лице. Съдът намира, че претенцията за
присъждане на юрисконсулско възнаграждение следва да бъде оставена без
уважение. Разпоредбите на ГПК /чл.78, ал.8 от ГПК/ се прилагат субсидиарно, само
при липса на изрична разпоредба в АПК. Съгласно изричната норма на чл.143 ал.4
от АПК, законодателят изрично е признал
право на административния орган само на адвокатско възнаграждение, ако е
ползвал правна помощ от адвокат. Така формулирана разпоредбата на чл.143, ал.4
от АПК показва, че законодателят имплицитно е изключил от обхвата на
отговорността за разноски присъждането на юрисконсулско възнаграждение в полза
на административния орган и че административния орган има право на разноски за
възнаграждение единствено в случаите, когато процесуалното представителство е
осъществено от адвокат. Едновременно с гореизложеното, предвид това, че
юрисконсулта получава заплата за упражняваната от него дейност, в която се
включва и осъществяването на процесуално представителство на органа по а.х.д.
съдът намира и за несправедливо отделното присъждане на юрисконсулско
възнаграждение по такива дела, още повече в размер на 600 лева, което въздейства
и върху принципа за достъпност на гражданите до административно правосъдие.
Предвид на това, че процесният строеж е от шеста категория
съгласно чл. 137, ал.1, т. 6 от ЗУТ, във вр. с чл.147 ал.1,т.1 от ЗУТ и чл.44
от ЗУТ решението не подлежи на обжалване съгласно чл.217, ал.7 от ЗУТ.
Воден от
горното и на основание чл.172, ал.2,пр.пето от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Д.У., ЕГН-********** *** против Заповед
№3-01-558/28.05.2015г. на Кмета на Община Търговище, с която на основание
чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат от
него като незаконен строеж: „Постройка от допълващо застрояване със стопанско
предназначение за отглеждане на животни”, находящ се в УПИ VІІІ-436 и УПИ
VІІ-436, кв.35 по плана на с.Стража, Община Търговище.
ОСЪЖДА Й.Д.У.,
ЕГН-********** *** да заплати на Община Търговище разноски по делото в размер
на 294 /двеста деветдесет и четири/ лева.
Решението не подлежи на
обжалване, съгласно чл.217, ал.7 от ЗУТ.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: