РЕШЕНИЕ
№ 892
гр. Пловдив, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300501330 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. В. Б. против Решение № 784/22.02.2024г.,
пост. по гр.д.№ 3793/2023, ПРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката
против „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск за осъждане на дружеството да й заплати сумата от
2434,66лв., от които 1000 лв. главница, 943,30 лв. законна лихва, 491,36 лв.
неолихвяема сума, за събирането на които е образувано изпълнително дело № *** по
описа на ЧСИ Н.В., преобразувано под № *** по описа на ЧСИ Л.М. с район на
действие Окръжен съд Пловдив по изпълнителен лист, издаден на 04.09.2013г. по
ч.гр.дело № 13953 по описа на ПРС за 2013г.
Жалбоподателката С. Б. поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа, че изводите на съда относно изтичане на пет годишната
погасителна давност са погрешни. Така неправилно съдът е приел, че действията на
ОТП Факторинг извършени при липса на уведомление по чл.99 от ЗЗД прекъсват
давността. Счита, че цесията няма действие спрямо длъжника при липса на редовно
уведомление за извършването й. Сочи, че от датата на издаване на изпълнителния лист
04.09.2013г. до 04.09.2018г. взискателят Банка ДСК не е предприемал действия спрямо
длъжника, поради което и вземането е погасено по давност. Моли за отмяна на
1
обжалваното решение и за осъждане на ответника да заплати претендираната сума
получена без основание. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна ЕОС матрикс ЕООД е подала отговор на въззивната жалба,
в който я оспорва. Развива доводи, че давността на съдебно признатите вземания е
всякога пет години. Поддържа и че са предприемане действия в рамките на
изпълнителния процес, с които погасителната давност е прекъсвана. Отделно
поддържа и че за да породи действие договорът за цесия е достатъчно постигане на
съгласие между страните, а уведомяването на длъжника има защитна функция с оглед
обезпечаване на точното изпълнение на задължението. Счита и че дори и да е
настъпила перемпция, то тя е без значение за прекъсване на давността, като се позовава
на съдебна практика в тази насока. Посочва че дори и да има периода, през които
взискателят не е искал предприемане на действия по принудително изпълнение, то
тогава е било налице плащане от страна на длъжника, с което давността е била
прекъсвана. Поради изложеното счита, че предявеният иск е неоснователен, а
постановеното решение в тази насока следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Жалбоподателят е бил ищец в производството пред първоинстанционния съд,
сезиран с осъдителен иск за връщане на платени суми в изпълнително производство
без основание, поради погасяване на вземането по давност.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че не е налице
погасяване на вземането на взискателя /и на цесионерите/ по давност, че са
предприемани своевременно действия на взискателя по прекъсване на давността, както
и че неуведомяването на длъжника за настъпилата цесия не води до нейната
недействителност, т.к. не се твърди той да е платил на първоначалния кредитор.
От фактическа страна по делото се установява, че срещу ищцата Б. е издаден
изпълнителен лист в полза на Банка ДСК ЕАД на 04.09.2013г.
Първото изпълнително производство - №***, ЧСИ Н. В., е образувано от първия
цесионер ОТП Факторинг ЕАД на 15.12.2017г., като в молбата за образуване са
поискани действия по принудително изпълнение – налагане на запори върху банкови
сметки и трудови възнаграждения. По това изпълнително дело е наложен и запор на
банкова сметка на 08.01.2018г. В последствие делото е преобразувано в ново / с оглед
прекратяване на дейността на първоначалния ЧСИ/ в изп.д.№ *** ЧСИ Л. М..
2
Извършени са следните изпълнителни действия :
на 15.01.20019г. – запор на банкови сметки;
на 04.02.2019г. – запор на трудово възнаграждение;
на 07.08.2019г., 15.10.2020г., молби на взискателя за налагане на запор върху
банкови сметки и върху трудови възнаграждение
на 03.11.2020г. налагане на запор върху трудово възнаграждение;
на 06.08.2021г. молба за конституиране на цесионер /Еос матрикс ЕООД/ на
вземането и искане за налагане на запор върху банкови сметки;
на 30.11.2022г. молба за проверка за трудови договори и налагане на запор върху
трудово възнаграждение.
на 15.12.2022г. налагане на запор върху трудово възнаграждение;
на 07.04.2023г. постановление да приключване на изпълнителното производство
поради изплащане на дълга.
При така описаната фактическа обстановка на развилото се изпълнително
производство следва да се има предвид следното: Задълженията се погасяват с
изтичане на пет години ако законът не предвижда друг срок /чл.110 от ЗЗД/. Този
давностен срок може да бъде спиран или прекъсван. Съгл. чл.116, б.В от ЗЗД
давностния срок се прекъсва с предприемане на действия по принудително
изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Съгласно
ППВС №3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, а по време на висящността на изпълнителното производство давност не
тече. В т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС, е дадено противоположно разрешение, като е прието, че ППВС № 3/80
г. е загубило сила и в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение. Според новите разяснения, по смисъла на чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ – независимо от това дали
прилагането му е било поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ -
като такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис на оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащане от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавяне на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Отмяната
3
на ППВС № 3/1980г. има действие, обаче, от датата, на която е прието
противоположното тълкуване по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК, а именно от
26.06.2015 г.. В този смисъл се е произнесъл и ВКС в свои решения - Р№ 51/21.02.2019
г., гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о., Р№ 170/17.09.2018 г., гр. д. № 2382/2017 г., ІV г.о..
С оглед на посоченото тълкуване следва да се приеме в процесния случай, че с
образуването на изпълнително производство през ***г. и направените искания за
предприемане на конкретни действия по принудително изпълнение кредиторът
прекъсва давността за погасяване на вземането, т.к. от датата на издаване на
изпълнителния лист не е изтекъл предвидения в закона давностен срок от пет години.
Тук е мястото да се посочи, че доколкото вземането е съдебно признато, то
погасителната давност по отношение на него е общата пет годишна. В периода ***г. са
извършвани множество изпълнителни действия, поради което и не може да се приеме,
че е налице перемпция на изпълнителното дело. Такава настъпва, съгл. чл. 433, ал.1,
т.8 от ГПК при непредприемане на изпълнителни действия в продължения на две
години. В този случай прекратяването на изпълнителния процес настъпва по право и
постановлението на съдебния изпълнител има само оповестително действие. В
процесното дело перемпция изобщо не е настъпвала, а напротив – налице е едно
активно поведение на кредитора / отделните цесионери на вземането/, с което не само
са поддържали висящността на изпълнителния процес, но и са прекъсвали многократно
погасителната давност за вземането.
По отношение на възражението, че цесията не е била съобщена на длъжника,
доколкото по делото не се твърди той да е изпълнил на първоначалния взискател, а и
цесионерите са се легитимирали надлежно в изпълнителния процес с представяне на
съответните договори за цесия, то този факт е без правно значение за конкретния иск.
Предвид изложените съображения съдът намира, че събраното в рамките на
изпълнителното производсдтво вземане не е било погасено по давност, поради което и
длъжникът не е платил без основание, респ. че предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение, като постановено при същите фактически и
правни констатации следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сумата от 200лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 784/22.02.2024г., пост. по гр.д.№ 3793/2023, ПРС.
4
ОСЪЖДА С. В. Б., ЕГН **********, да заплати на “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 200лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5